При първото известно ( поне на мен) преброяване на противниците на най- противния символ на съветската окупация у нас БНТ 2 регистрира голямо мнозинство на онази „шепа хора”, които искат отстраняването на Монумента на окупационната червена армия (МОЧА). Писах за това вече, но снощи, 10 февруари, зрителите също можаха да се убедят: анкетата на телевизионния канал показа, че близо 38 % от участниците в анкетата са поискали този позор да се отстрани от центъра на Столицата ( според мен това е междинен резултат, а крайният показа 42 на сто). За сравнение, следващият в класацията мразен паметник, е грозилището пред НДК, което привлича близо 15 процента неодобрение ( и вероятно повечето от гласувалите по този начин биха подкрепили и премахването на МОЧА, ако имаше такъв въпрос).
Връщам се към тази тема заради 2 неща: снощи замръкнахме с филм на БНТ, който опровергава голямата лъжа за „любовта” на българите към най-яркия символ на лъжата в България, а днес осъмнахме пък с ново декориране на същия този паметник по начин, който отново ще вбеси петата колона в България.
“След като през лятото на миналата година неизвестни за широката общественост художници пребоядисаха войниците от паметника на Съветската армия като американски герои, този път “братушките” се превъплътиха в нови роли. Днес, на 11 февруари, те осъмнаха като активисти на движението срещу АСТА.
“Героите от миналото осъмнаха с маска на Guy Fawkes в знак на протест, че AСTA ще сложи цензура върху героите на настоящето и бъдещето. А когато и миналото се обяви срещу настоящето… значи трябва да спасяваме бъдещето. Заедно срещу ACTA”, призоваха във “Фейсбук” активисти рано тази сутрин. /БЛИЦ
Интересно, дали бранителите на съветската монументална непорочност пак ще хукнат да побързат да „почистят” осквернената им светиня?
Полезно беше да се види и чуе във филма отчаяното безсилие на опонента по темата за демонтирането да защити незащитимия гигант на социалистическото българо-съветско лъготене, представен в едно от превъплъщенията му като председател на „най-старото сдружение за приятелство с Русия” – Любомир Коларов. За бившия министър от кабинета „Виденов”- само толкова ( а може още много да се каже, но нека спестя „гаврата” с политическия труп). Ето обаче основните му” аргументи”, някои от които са смайващи по своята неправдоподобност и нахалство от(к)ров(е)ни лъжи.
За радетеля на дружбата с покойния СССР Коларов, който от години събира пари за нови и нови паметници на тази дружба по нашите земи, България не била окупирана от СССР наистина , а само „формално, може би”! И било за кратко. И били малко онези половин милион червеноармейци на издръжка на българската държава цели 3 години, която от най-запазената икономика в Европа към септември 1944-та г. се превръща във фалирала до такава до степен, че съветският наместник Георги Димитров се принуждава публично да моли „родолюбивите български индустриалци” да помагат на правителството му. Излиза, че това е било едно кратко, тригодишно, приятно, приятелско, формално и братско изнасилване на България. Кеф!
Партийният монумент в Борисовата градина, изцяло посветен на партизанска тематика, бил по думите на Коларов всъщност паметник на загиналите антифашисти, т.е. на българите, загинали във войната в последната й фаза! Но и това не е всичко: трябвало да се възстанови паметникът на Георги Димитров, защото той поискал от Сталин да каже на съюзниците си да спрат бомбардировките над София и така спасил ( хипотетично) живота на хиляди хора ( за живота десетки хилядите разстреляни, изклани, хвърлени от скали, горените живи, посичаните с лопати, кирки и мотики българи, избити без съд и присъда по инструкция на същия Димитров в условията на „формалната” съветска окупация- нито дума).
Червеноармейците, срещу които никой не е стрелял на българска земя, влезли тук като победители, оправдава Коларов факта, че СССР обявява война на България без никаква необходимост от това. И кого побеждават? Ами за Европа били освободители, натъртва той и ни „осведомява”, че там не били по-глупави и „смачкани” от нас, за да се обиждат, че имало паметници на съветската армия ( сякаш няма значение разликата между коленичилата с вдигнати ръце България и яростно сражавала се тогава Германия, завлякла в братските могили с рухването си милиони съветски войници, срещу НИТО ЕДИН убит тук).
На това, по аналогия с един съветски пропаганден филм с название „Обикновен фашизъм”, му се казва : обикновен цинизъм!
Коларов, разбира се, не се усеща, че с презрителните си подмятания срещу „някакви си 4-5 души” , инициатори на протести срещу любимия му паметник, всъщност ни прави „по-велики”, отколкото изобщо можем да претендираме. Защото излиза, че ние, жалките 4-5 човека, изразяваме мнението на мнозинството участници в анкетата, която е поводът той да говори глупостите си във въпросния филм. Нещо повече, ако не бяхме ние тези „шепа хора”, вероятно нямаше междувременно да бъде предизвикана веригата от събития , възкресила погребаната от петата колона дискусия за лъжата за „освобождението” , заробваща съзнанието на българите с търпимостта към нейната агресия в центъра на българската столица.
На озъбената защита на „формалната” съветска окупация най-приляга да отвърне скулпторът, проф. Любомир Далчев най-изявеният български творец, заставен навремето да участва в създаването на съветския монумент, който го прокле приживе:
„Редно ли е на нашата българска земя да стърчат паметниците – жалони на робството и жестокостта, на неправдите и униженията, на страха и подозрението. Никой народ няма да позволи и приеме такава гавра – да търпи паметници за възхвала на своите поробители…Пребоядисаните комунисти с непрестанните си саботажи и своето гнусно поведение и лъжи и сега доказват категорично, че не са българи, нито български поданици.”
В-к „Труд”, 28 юли, 2004 г. „Жалоните на поробителя”
P.S. И нещо (почти ) лично: позицията на големия българин е една от многото, но може би най-ярката,, която би трябвало да затвори устата на всички, които в озлоблението си да бранят убийствената за нашето свободолюбие лъжа за „освобождението” ни от СССР сипят хули върху такива хора заради миналото им. В собствения ми блог, където четете този текст, ме заливат с агресията на заклеймяването какъв съм бил, пък какъв съм се оказал днес. А какъв да съм- като поддръжниците на „жалоните на робството и жестокостта, на неправдите и униженията, на страха и подозрението”?
Малка поправка – скулпторът е проф.Любомир Далчев. Поздрави.
проф. Любомир Далчев. Атанас Далчев му е брат.
Чудя се, защо русолюбци като Любомир Коларов не вземат да емигрират в рая на Путин. Какво още търсят тук?
Мисля си, че ако нещастният ни народец вземе та се освести и категорично заяви на продажниците от петата колона, че са нежелани в страната му, от раз би решил всичките си проблеми!Тъкмо и тях ще ощастливи – ще живеят в страната, която така неистово обичат.
Бива ли така г-н Инджев? Един линк да не дадете към видео от анкетата.
Приятелски Ви съветвам да записвате тези изяви на видеоклип и да ги помествате в блога си. Иначе как ще повярват заклетите паметниколюбци на МОЧА?
(надявам се не се сърдите за забележката. Все пак блога си е ваш).
През 1944, или 1945 г. един съветски ешелон спира на гара Каспичан и трябвало да остане там за известно време. Гостоприемните плисковчани вземат със себе си един солдат и го завеждат в Плиска, за да се почерпят. След това качили на каруца солидно почерпения войник, за да го върнат на гарата. Разстоянието между Плиска и Каспичан е около 5-6 километра. По средата на пътя пияният “освободител” пада от каруцата, удря лошо главата си и за голямо съжаление умира. По-късно на това лобно място издигат паметник, който стои и досега. Пред този паметник са произвеждали пионерчета и комсомолци, които са се кълняли във вярност към Партията и великия Съветски съюз, който е родил такъв славен син.
Този Любомир Коларов има ли общо с националния предател Васил Коларов? Между другото ето какво намерих в Интернет по въпроса:
“България винаги е била управлявана пряко от Съветската империя, СССР (вечна му памят).
От 1947 до 2010 следните лица граждани на СССР са били премиери на губернията/бананката България:
1.Г.Димитров -Тарабата, СССР
2.В.Коларов -СССР
3.В.Червенков-СССР
4.Гриша Филипов -СССР
5.Ан. Луканов – СССР
6. Хамстера- СССР, Украйна
Първият президент на Р България Петър Младенов беше гражданин на СССР също…”
А колко други “цивилни съветски граждани” продължават да пречат на просперитета на България, сигурно ми е бедна фантазията.
проф. Любомир Далчев, не Атанас Далчев който е писател!
Към Krasi:
Бях записал междинен резултат при процент 38 отговорили, че този монумент трябва да се махне. После, когато анкетата приключи на 42 процента, много бързо изчезна и беше сменена с друга ( не мисля,че е било нарочно) за най-доброто място за живеене в София.
Иначе във видеоклипа, който се върти в момента в интернет, се вижда анкетата от сайта на БНТ 2, а и водещата започва именно с резултатите от допитването, като ги разказва ( като за слепите, с извинение).
Но онези, които не искат да повярват, няма да помогне никакъв клип: те не вярват и че комунизмът се е провалил…
Към Цар Тиква…
Така е, усетих се и се поправих…
Чета статията и съпоставям изявите на Любомир Коларов,когото помня като виден комсомолски активист,проспериращ млад журналист с неприкрит руски акцент и дългогодишен кореспондент от Москва,с казаното тази сутрин по БНТ,в предаването “Вяра и общество”-“проф.”Бончо Асенов.Въпросният”професор” е бил оперативен работник в небезизвестното VI-то управление ДС,работил активно по висшето духовенство и против убедените и активни вярващи.Същият каза нещо от рода:”…Въпросната група развиваше антисъветска дейност,а тази дейност се възприемаше като дейност против социализма,а от там и против България”.Просто и ясно.На всички,които сме живяли по онова време тази логика ни е ясна.Прави впечатление друго.У тези хора няма капка преоценка,разкаяние,съжаление за стореното,обич към България.Този дори на забележката на водещия,че тогавашната им дейност не е поправила обществото към по-добро,той нагло отвърна…”А нима настоящта действителност ни направи по-добри”,с явния контекст,демокрацията е много по-лоша.Водещият ,разбира се, удобно премълча,че Асенов е в ръководството на русофилската партия и вестник “Нова зора”.Ето,че една целенасочена дейност на националните предатели-русофили от двадесет години за дискредитиране на демокрацията умело се използва от тях като антипропаганда.Но за това не са виновни само те.За тези години у нас имаше две”демократични” правителства,ентусиазъм,лозунги като на Петър Гогов за комунистическите кожи или…БКП в Сибир….и в резултат….най-отвратителния постсоциализъм!Даже като гледах дебелашкото държание на Бойко Борисов в с.Бисер си мислех,че ако Алеко беше ни съвременник би написал нова глава във великото си произведение,а може би ни я е оставил отворена-“Бай Ганьо-министър-председател!
Един призрак отдавна се е настанил в спалнята на милото ни Отечество – призракът на Подмяната. Зачената в грях, тя го оплита в паяжините си и го кара да забравя кой-кой е. Донесена у нас върху крилете на народния блян за Промяна, безмилостно подмени и нея. Признаците, по които я разпознаваме, са шумотевицата, кухите фрази, ръкопляскането на клакьорите, скандалите, въпиющата арогантност и вонята на келепир.
Идеята да се подменя всичко, което вече не върши работа, е светла сама по себе си. Подменят се щрангове, трасета от далекопроводи, лични документи, гърнета на ауспуси, водопроводи, номера на коли, канализационни колектори, топломери, керемиди, репертоар. Всичко това струва маса пари, но все отива на ползу роду.
Подменят се също така ценности, политики, приоритети, досиета, празници, лозунги, обещания, социални нагласи… И това струва купища пари, и пак отива на ползу роду – ама не непременно на рода Български.
Като новизлюпен пророк, Подмяната ползва много имена – Реформи, Приватизация, Модернизация, Либерализация, Демокрация, Дясна (съответно – Лява) идея, Правосъдие, Развитие, Европа… Облича се от модните къщи на световно признати моделиери и все не може да прикрие шумотевицата, кухите фрази, ръкопляскането на клакьорите, скандалите, въпиющата арогантност и онази миризма на келепир. Мрази истинското си име, получено в купела по рождение – Менте. Захвърлила го е на тайно място, ама толкова тайно, че е успяло да се прилепи към всичките й превъплъщения – Менте-реформи, Менте-правосъдие, Менте-демокрация и прочия.
Опитват се да ни подменят и лозарския празник Трифон Зарезан, ама природата си знае работата – можеш ли влезе в лозето да зарежеш на първи февруари при такива преспи и как ще просълзи лозичката на този студ? А светецът Трифон заслужава да бъде отбелязан подобаващо, дори защото е сред най-върлите противници на ментето. Чак сега «нашите» се сетиха, че виното се правело от грозде и даже измислили закон за това. Как ли щеше да се смее оня зевзек, безносия, ако се беше научил! Каквито ни празниците, такива ни и паметниците!
Един брилянтен коментар на Христо Янков от групата за демонтиране на ПСА
“Вижте какво се получава с нещото, наречено ПСА-всеки го възприема като черна дъска, където може да напише исканията си или протестите си и да ги отправи към обществото в столицата! Преди година ония сладури го нашариха като комикс, без да имат идейно отношение към него, както след това сами заявиха. Днес тези, също инертни към самия паметник и значението му противници на АСТА, го възприеха по същия начин. Май никой не приема ПСА за ПСА, а просто като табло за анонси и малки или големи обяви? :))”
и по нататък: на войникът със шпагина да бъде закачен транспарант-обява: продавам фолксваген голф, телефон за връзка ……
ми така де, поне да влезе в полезна употреба на гражданите на София този паметник
От м. Ноември 2010г., при посещението на Путин в София, до днес – протестите срещу АСТА, забелязвам нови маши на “петата колона” у нас: небивали за обикновена съботна утрин тълпи от злобни контрольори бяха завардили линиите към Парламента на лов за протестиращи! Не е изненадващо, тъй като над контролите е СГО, ръководена от Фандъкова, тя от ББ, той пък робее пред БСП и Кремъл.
После да не се чудим, че МАЧО /ББ/ на МОЧА /ПСА/ око не вади!
Браво г-н Инджев. Точно в десетката!
За този ли филм на БНТ става дума: http://aig-humanus.blogspot.com/2012/02/blog-post_2886.html
Намерих това клипче и имам чувството, че става дума за него…
Рядко противен и отвратителен рубладжия, бях го забравил!
Но пък мАсковския му акцент няма забравяне. Слушайте астарожна:
Като камунистичиский караспандйент на телевидйението на Болгарската СССР он гаворешэ придимна на русский язык-языкат на свитовния камунизм и прагрисивната челавечества.Даже однажды таварищ Каларав беши апънал от СиЭнЭн кадры ат Никъръгуа, записал ги на видио и ги паказа па Болгарското телевидинии так, чи всьо адно он е был пад куршумите, простите- под пулите, а той в это время был в братска Куба и си пиел ром… Но тогда болгарыте нямяха СиЭнЭН и таварищ Каларов излези как журналист -багатыр, гирой, смильчага, койта рискува своята жызнь пад пулите, за да пакажи как таварищите компанйерос ат братска Никарагуа си борят против импириализма…
И ултрачервената Ирина Бокова да се разведе с такъв, значи болшой боклук е был!
Брилянтно,г-не! Задавам си, обаче въпроса, който и Вие поставяте: ще бъде ли почистен МОЧА утре? Др. Станишев каза днес, че европейските социалисти са против ACTA! Все пак струва ми се (почти невъзможно) социалисти да посегнат на така пазената светиня! Как мислите?
Браво, софиянци! ПСА е най-нерахерсваното място в София! Много ми е интересно какви резултати би имала подобна анкета у нас, тук, в Пловдив; Альоша трябва да е още по-нехаресван, щото стърчи така, че да се вижда от целия град и да дразни всички; е, изродите може би изпитват възхищение, но това чувство е патологично и ми се чини, че чак толкова много извратеняци в Пловдив едва ли има… Та дали някоя медия в Пловдив не направи едно такова проучване за най-нехаресваното място в Пловдив… ще чакам с интерес евентуалните резултати…
г-н Инджев, пре всичкото ми уважение към Вас искам да Ви информирам, че с.Бисер съществува от 1913г, а „Изворът …“ е написан 1873г в Цариград. За съжаление критичният Ви тон нещо пожълтява…-
Иво, благодаря ти, че си споменал и за “…хвърлени от скали…”, което беше едно мое разследване за Черната скала през далечната 90-а година. Както и спомена за най-талантливия български скулптор Любомир Далчев (не знам, трябва ли Христо Явашев да го броим за българин?). А, за адаша му, посредственият тълковател на историята Любомир Коларов, освен с ирония не би трябвало по друг начин да се забелязва присъствието му в България. Само като си припомним какъв инсцениран репортаж направи от Никарагуа за “бойни действия” на партизаните-сандинисти, и на човек да му се доповръща. Какъвто човека, такъв и живота му – фалшив от главата до петите! Чудя се, кой все още ги кани за мнението им такива вкаменелости?
Паметникът е много добър в скулптурно, а и в архитектурно отношение. Освен Любомир Далчев, там са работили скулпторите Иван Фунев, Мара Георгиева, Васил Зидаров, Васка Емануилова и Петър Дойчинов. А Борис Ангелушев участва в проекта като график. Това е елита на българските художници от онова време и резултата отговаря на авторите си.
Трябва колкото можем по-скоро да махнем омразния паметник от Княжеската градина и да го запазим някъде като музеен експонат. Едно прекрасно произведение на изкуството, което ще говори на посетителите на музея за мрачните години, в които е създадено.
@Tanya Stoyanova
Да Ви имам логиката!!!!
Из писмо-молба в пет точки на Георги Димитров до Сталин и Молотов с дата 22 септември 1944 г.:
Нина Денева
Из писмо-молба в пет точки на Георги Димитров до Сталин и Молотов с дата 22 септември 1944 г.:
5. Известни са редица случаи на насилие по отношение на местното население на завзетите територии от някои военнослужащи от тиловите части на Червената армия. Така например:
а) произволно се отнемат от местното население работен добитък, каруци, хранителни продукти без знанието на местната власт и без да се оформи по съответен начин изземването на животните и хранителните продукти;
б) произволно се изземват държавните и гражданските частни превозни средства и смазочни масла. Това води до срив на есенната сеитба;
в) някои военнослужащи в пияно състояние нахлуват през нощта в частни домове в градовете и селата, грабят, а в някои случаи изнасилват жени и убиват мъже. В с. Див Дядово, Шуменски район, е убит заедно с други и стар член на Комунистическата партия.
Забележка:Та как се е усмилил др.Димитров да пише на Сталин!Но др.Сталин не забравя-Гошо талпата умира с помоща на съветските другари в Барвиха-СССР.А Г.Димитров колко хора е предал и ликвидирани от съв.товаришчи не се знае и до днес.
Както обикновено, в десетката. Освен това тежко на платените драскачи. Г-н Инджев е и чудесен полемист.
Колкото до МОЧА за мен главната цел е постигната. Общественото мнение разбунено. Защитниците му все по-неадекватни. Клакьорите на петата колона тука са принудени, маскиращи се често под девиза, “Нито Москва, нито Вашингтон” освен голословни твърдения неподкрепени с факти и история
Г-н Инджев, моля ви ако намерите за необходимото да пуснете само този текст. Предишният по погрешка го “засилих” преди да го приключа.
Както обикновено, в десетката. Освен това тежко на платените драскачи. Г-н Инджев е и чудесен полемист.
Колкото до МОЧА за мен главната цел е постигната. Общественото мнение разбунено. Защитниците му все по-неадекватни. Клакьорите на петата колона тука са принудени, маскиращи се често под девиза, „Нито Москва, нито Вашингтон“ освен голословни твърдения неподкрепени с факти и история да си изпускат нервите. Много мина, мъничко остана на МОЧА.
Преди хилядолетия един юнак(Херострат) поискал името му да остане в историята и подпалил храма на Артемида. В наши дни един Български юнак(Бакърджиев) за няколко дни успя да разруши един мавзолей.
Според мен г-н Инджев желае също да остане в историята с унищожаването(демонтирането) на един паметник.
А дали гюролтията около АСТА, на която медиите с удоволствие дават видимост и глас, не цели просто да се прекрие подготвяната промяна чрез решение на конституционния съд на закона за досиетата?
Решението на Столичния общински съвет (СОС) за демонтиране на МОЧА трябва да бъде безусловно изпълнено и едва след неговото демонтиране могат да се обсъждат проекти за т. н. Княжеска градина! Всяко участие в позорните Фандъкови уйдурми е съглашателство с комунистическия слугинаж от всички фракции в Столична община! То е недостойно отстъпление от подписката, която сме подкрепили!
Аз слушайки ,както през февруари 2001 г “някои” предавания медийни стигам до извода -пак се готви нещо подобно като тогава “ние пак сме тук”.А преглеждайки насам натам интернетската информация за протестите против АСТА,по написаното от повечето подкрепящите “коментатори” стигам до “погрешен” извод “носете си новите дрехи,ако имате,комунизма се завръща”.Няма да се махне МОЧА,няма да се добива шистов газ от капиталистите ,чиито платен лобист е И.Костов (по информация на неговият верен до гроб фен П.Волгин),а АЕЦ Белене ще се строй.А аз пак ще трябва да ходя на психиатър ,както 2001 г,за да проверя пак дали пък не съм луд.Тогава за съжаление се оказа че несъм,а каквото казах ,така стана,но тогава ми викаха ,че говоря глупости и съм най вероятно “леко мръднал”.То и аз “лобист” на “Шеврон” нали бях,но защо нещо паричките все ги няма ,незнам.Чудя се някои ,как лягат със себе си!
г-н Инджев желае също да остане в историята с унищожаването на един паметник.
POSTED BY АТАНАСОВ | ФЕВРУАРИ 11, 2012, 21:20
—————————
И ще има надпис:”На това място стърчеше паметник, унищожен с героичните усилия на Ив.Инджев, журналист-революционер “
na petata kolona v Bulgariq samo Ivan Kostov i be6e majstora-spomnqm si prez 1998 g,kogato umrq onq komunisti4eski satrap ot Pravec i komunistite poiskaha durjavni po4esti pri pogrebenieto mu,Kostov gi otrqza i tiq izlojiha trupa za poklonenie na plo6ad BATENBERG…zatova go namraziha Kostov..a da ne govorim kak im subori grobnicata za poklonenie na Joro Tarabata-mavzoleq..Takuv ministur-predsedatel ni trqbva sega,takuv..a ne mutra i 4ovek s tumno kriminalno minalo i s 200 dumi v re4nika si,polovinata ot koito sa svurzani s ku4etata..:)))
Към Севделин Панев:
Това за смешната страна на изявите на героя-защитник на СССР и метастазите му Любомир Коларов е сюжет за сатиричен роман. Споменатата от теб случка е в едно изречение следната: “специалистът” Коларов обикаляше света като телевизионен шеф ( май се казваше “Светът днес” подчинената му част от телевизионната баница) и особено обичаше да си пътува из живописни местенца в Латинска Америка, придружен от колега, който знае испански ( защото др. Коларов, дори и след пребиваване в САЩ като съпруг на Ирина Бокова, така и не научи друг език, освен руски).Не щеш ли, др. Коларов попада в размирната Никарагуа и след шокиращ за него сблъсък с някаква престрелка спасява кожата с бягство и се прибира у дома, където нарежда инсценировка на продължението на сцената. Така, с помощта на димки и залягания в храсталаците ( в Докторската градинка,същата, където той издейства през януари 2008 г. да бъде вдигнат още един паметник в прослава на Русия- в чест на посещението на Путин, както изрично пише там на медна табелка).В центъра на София др. Коларов снима “бойна” сцена с негово участие за героичния си филм за борческа Никарагуа- има свидетели на тази трагикомедия.
Познавам и други “герои”, “прославили се” с подобни прояви по отношение на войната в Ливан. Един пример, за да не бъда несправедлив към др. Коларов като единствен фалшификатор от онова време. Друг подобен на него беше снимал от балкона на квартирата в Бейрут, в която живях 4 години, пушилката на войната при напредването на израелците към града, след което се евакуира с децата и жените, а сцената с пушилката пришива към филм, направен с кадри от международния телевизионен обмен за развитието на събитията, документирани от западни журналисти.
Но най-запомнящата се от всичките комични пози на др. Колаов, за мен поне, беше изцепката му от Афганистан по време на съветската окупация. Филмът му започваше със следната епична картинка в стил “Александър Македонски завоюва Персия”: “Под мен е Кабул”, възкликва той многозначително и с патос, стъпил като същий съвременен Наполеон върху съветски танк с нахлупена каска и блеснал поглед!
Към Нанов:
Когато браните от моята критика властта трябва все пак да влагате някаква логика в претенцията си: какво “жълто” намирате в критичния ми тон при тази съпоставка? Питам и отговор не чакам, защото опитите за изместване на въпроса с подобни заяждания не ми минават.
Към Ясен Прахов.Когато Хенри Мур,Джакомети,Калдер и много други създаваха голямата скулптура на двайсети век,талантливите български художници бяха натикани в съветския капан да правят груба пропаганда ,да моделират униформи,фуражки,шмайзери и мотоциклети.А пък архитектурата е толкова елементарна,колкото и грандоманско-претенциозна.В историята на изкуството на двайсети век пропагандата я няма,както хитлеристката,така и съветската.А нашите художници са си големи от преди ПСА ,и без него.
“Това е елита на българските художници от онова време и резултата отговаря на авторите си.” – Смея да не се съглася със горното твърдение, защото елита на българската скулптура към датата на построяване на въпросния паметник е доста различен от списъка изложен по-горе на обслужващи комунистите колеги. Чест прави на Далчев, че се дистанцира от паметника и препоръчва да бъде махнат. За друг от горепосочените не съм чул да се дистанцира от този проект, което го превръща в един чужд нам елит.
Ако трябва да направим преглед на елита в скулптурата по това време /а те са елит, защото са били независими и не са изпълнявали комунистически поръчки/, не би трябвало да подминаваме трима скулптора:
1. Андрей Николов – няма да изброявам какво е направил, защото всички знаем, само ще спомена, че прогресивни сили правят всичко възможно неговото име, както и неговото ателие /наричано “Червената къща”/да бъдат забравени и ограбени.
2. Асен Пейков – тук ще трябва да изброя някой от творбите му, защото това не се преподава и в Художествена Академия:
“Сред многобройните произведения на Пейков най-известни са статуята на Леонардо да Винчи на международното летище в Рим, бронзовата Минерва в Университа в Бари, мраморната статуя на Сан Джовани в Рим, фигурата на Атлета в Чекиньола, бюстът на Папа Пий 12-и за конгресния център “Мондо Милиоре” в Рим. Автор е също на бронзовата роза – символ на “Премия симпатия”, една от най-престижните римски награди, учредена през 1967 г.”
3. Боян Райнов – много известен в Париж, не само със скулптурата си, но и с дългогодишно предаване по френската телевизия за скулптурата:
“участва в “Изложбата на седемте тенденции на съвременната скулптура” – представителна изложба на основните тенденции в европейската скулптура, наред с Жан Арп, Алберто Джакомети и др. Същата година получава Първа награда на Международната изложба на скулптурата в Монте Карло за произведението “Les Enlaces” (“Прегърнатите”). Френската държава проявява особено внимание към художника, като издава по случай 60 годишния му юбилей през 1982 г. пощенска марка с неговото произведение “Семейството”. Скулптурните композиции на Боян “Семейството”, “Приятелството между хората” и “Градът” са поставени на три площада в Париж.”
А ако трябва да говорим професионално за местото на този злощастен монумент в полето на световната скулптура, той е едно лошо московско ехо от руската скулптура, която пък е едно лошо ехо от скулптурата на третия райх, която пък е едно лошо ехо от неокласицизма – стил в скулптурата, които не е носител на нейното развитие.
Пропуснах нещо съществено – определението на стилът на този паметник – “Социалистическия реализъм е стил, възхваляващ управниците с достъпни за тях изразни средства.”
Не включих в горния списък Кристо, когото изключително много уважавам, заради съпоставимост – все пак във връзка с паметника става въпрос за по-класически форми като статуи, паметници, фигурални релефи и т.н. Въпреки, че Кристо е един от най-добрите студенти по скулптура /негови етюди още се пазят в музея на Художествена Академия като пример за съвашенство/, той е преодолял порядъка за който говорим и е извел скулптурата на нови висини. А някъде беше поставен въпроса дали той е български скулптор. Лично за мен той е, защото е формиран тук, а даже и избягването му и последвалото бурно развитие е реякция на ситуацията тук. А иначе се е справял с човешката фигура не по-зле от Иван Фунев, Мара Георгиева, Васил Зидаров, Васка Емануилов – тоест имал е всички професионални данни да стане част от т.н. “елит” занимаващ се със соцреализъм, но вместо това е избрал трънливия път на свободния артист, довел го до световния елит в изкуството, за разлика от обслужващия персонал на Москва, останали неизвестни даже и в Москва.
Уважаеми, г-н ТОДОРОВ, адмирации!!!
Хора като Вас трябва да имат правото на изява, на трибуна. Хора като Вас трябва да пишат учебниците! Защото истините, за които пишете трябва да се крещят, за да надмогнат халтурата, за да убият измамата! За да не могат да внушават на децата и внуците ни, че МОЧА е шедьовър!За да не могат да ги лъжат, че най-великият скулптор на България е Вежди Рашидов с неговата “малка пластика”!
АЛо ВИж КАкво ЛАЙНАР!!!
РАзбрах че си дърто втасало Лайно и повече няма да ти чета ПЕДЕРАСТКИЯ БЛОГ !!!
За Christo имах само предвид, че до ден-днешен той е stateless person (без гражданство). Абсолютно свободна личност, гражданин на света! Може би единственият човек на изкуството от български произход!
Паметникът бе направен по времето на Вълко Червенков, който смачка своя съученик и талантлив художник Александър Жендов, защото се бе осмелил да изрази своето мнение публично. За поръчания от отдел Агитация и Пропаганда към ЦК на БКП паметник на Съветската Армия в София са били вкарани под строй всички скулптори от Художествената Академия плюс студентите. В това време на терор още тогава Далчев е имал смелостта да се противопостави и казва, че мястото съвсем не е подходящо, и е по-добре да се направи в парка. На Далчев нямат доверие и му възлагат да направи релефа „Октомври” според идея на друг автор – една скица от художника Борис Ангелушев. Може да се видят ако има още протоколи. Далчев прави една гладна окъсана тълпа, юрнала се към царският дворец. Веднага е извикан и накаран дрехите да са изгладени и обущата лъснати. Фигурата на моряка от Аврора е заместена с фигура на един комисар. Дори и бюстът на женската фигура е критикуван и наредено да се уголеми. Далчев възразява, че, облечени по този начин, фигурите заприличват на белогвардейци, още – че по това време не е имало комисари. Но кой ти гледа историческата истина. Заповядали са му да си затваря устата.
Неудобно е да коментирам за “елита на българските художници от онова време и резултата…” след казаното от г-н Тодор Тодоров. Той го е казал и точно, и силно. Казаното от него трябва да се цитира всеки път, когато се прави опит да се мотивира присъствието на паметника на това място, с мотива че е творба на големи български художници. Спекулацията с имената на участвалите творци се прави почти редовно когато стане дума за демонтаж или местене на паметника. На тези “ценители на социалистическото изкуство” ще напомня, че творец може да купиш, може да го увещаеш и принудиш да направи нещо, в което не вярва или не му идва отвътре, но вдъхновението му и чувството, с което твори не се купува и не се командва. А то си личи. Личи си по изкуствения патос, по измисления образ, по “декретната” режисура на композициите, по фалшивите героични пози. Може да е монументално, но не е искрено. А творчество, което не е искрено, не е изкуство, а пропаганда. А дали някои не виждат това, защото не искат или защото ценят изкуството по размера и височината на скулптурата, това е друга приказка
Браво г-н Инджев. Точно в десетката!
С такива хвалебствени думи са осеяни всички твои анализи. Наистина, много от тях са истински попадения, но мисля, че се преекспонира идеята за демонтирането на този паметник. Все пак това е ПАМЕТ-ник (история, нещо минало). Много голяма част от енергията на хората отива в неправилна посока и разделението продължава на база минало. Мисля, че това не е съвсем градивно! Подкрепям идеята, но с още по-голям ентусиазъм бих подкрепил и някои по-конструктивни идеи, които т.н. “елит” от самозванци и то мислещи се за вечни като папата, упорито отбягват дори да се говори:
1. Вероятно е договорено още на кръглата маса, да не се търси отговорност за “разграбването (раздаването) на активите на страната, които съвсем не са били малко!!!”. а има и още за крадене.
2. Да се търси начин да се възроди някакво специфично българско производство, дори само за задоволяване на нашия пазар. Ако е необходимо коопериране с други страни. Аз и моето поколение израснахме с мотопедите Балкан 50 куб. см. Мисля, че възраждането на едно такова производство би било от полза за всички.
Огромното разслоение и предизвикано обедняване на 80-90% от населението не им дава шанс за автомобил дори втора употреба. А едно такова сравнително евтино производство би решило много проблеми за голяма част от хората – даходят на работа, по нивите и до съседни села, градове за покупки и лекарства.
Похвална е реализацията на проекта на Литекс-Моторс, но мисля, че въпреки достъпните си цени тези коли също няма да са по силите на много наши съграждани.
Така, че господин Инджев, приятелю, клега, бих се радвал, ако в твоите анализи открия и твоето мнение и идеи по тази тематика. Поздрави и успех на кампанията!!!
Чудесни коментари от господата Бисеров и Тодоров (поздравления към последния за впечатляващия му контрапункт на една от „Арените”). Темата за от(к)ровените лъжи на петата колона „естествено” се налага и в подмяната на наименованието тоталитарно със социалистическо – и за паметника, и за музея, и въобще за изкуството на този период. Това, че „шестаците” (и в двата смисъла) от петата колона не осъзнават, че по този начин сами слагат знак на равенство между двете понятие, говори единствено за тяхната ограниченост. Лошото обаче е, тъй като те са притежатели и на пропагандната машина, че се опитват да наложат тази подмяна за автентична разлика. Дори и допуснем, че е възможно социалистическата идея да носи позитивно послание (тоталитаризмът е винаги пейоративно натоварен), ако изкуството би могло да се опосредства чрез идеологията, то то би било доста посредствено свеждайки универсалните послания на артиста към сетивата, емоциите и интелекта на другите единствено до умопомрачителните конструкции на брадати расисти, сифилистични каскетаджии, мустакати бащици и селски парвенюта (в българския случай). И действително, каква би била стойностната система на „субекта” на чувственото отражение, ако се вълнува, което тук (уж) доказано се случва с червените т.н. бабички и зелените (все още) чегеваристи, от пропагандния гювеч забъркан от сценографска претенциозност, херойска приповдигнатост, преливаща патетичност и монументална скованост на заблудата нарочена от партийната поръчка за произведение на изкуството? – Един „Франкенщайн” на комунистическото скудоумие, позволил на повелителите му, чрез парчетосаните таланти на създателите му, да се изживяват като богоравни, а всъщност, да свидетелстват единствено за обущарския си произход – „Ne sutor ultra crepidam!”.
До Севделин Панев:
Прав сте, че той е stateless person като гражданство, но като произход – физически и професионално, той е българин, и това може само да ни радва, защото показва че у нас е възможна появата на световно качество в още една област на човешко занимание, в случая скулптура. Много важно в случая е да се подчертае, че Кристо е наистина единственият световно известен скулптор от български произход. Андрей Николов и Асен Пейков са известни и ценени в Италия; Боян Райнов е много известен главно в Паршж, но Кристо е наистина известен по цял свят. Защо е важно да се знае това – защото отвреме навреме се чува, че някой български министър бил световноизвестен според него или според журналиста водещ интервюто.
До Пендо глупака:
Всичко, което пишете е така, но искам да направя само малко, но важно уточнение. Ако това е вярно /”са били вкарани под строй всички скулптори от Художествената Академия”/, как можем да си обясним отсъствието на най-добрите професори в академията по това време – проф.Иван Лазаров и проф. Марко Марков? За мен има само едно обяснение – голям творец може да бъде само истински независим дух!
До ALO:
Много благодарим за отделеното от Вас ценно време!
Пространното излагане на тезата Ви разкрива един наистина
сложен и многопластов интелект.
До ivkr:
Ако Вие смятате, че можем да продължим напред с девиза: “Лъжата е нашата история!” – аз не смятам!
Тези 38 процента не включват много възрастни българи,които нямат достъп до компютър.Ние имаме дълг пред тях,защото те искат на края на живота си да разберат,че този символ на подчинение и терор вече не съществува на местото на така скъпата за тях градинка,където са разхождали децата си преди 1944г.
Проф. Иван Лазаров е бил включен в групата, но подобно на Марко Марков не е имал достатъчно опит с големи фигури и са ги елиминирали.