Отново в предаване на любимата му Би Ти Ви, с която го свързва дружбата с рекламния бос Красимир Гергов, залезлият от „Дондуков” в „ Красна поляна” Георги Първанов отново и отново се саморекламира със суперлативи.
В залеза на своето управление той предприе масирана медийна контраатака срещу имиджа си на бракониер, известен с кръвожадните си снимки, приклекнал над убити вълци, за да се самообяви за първия опитомител на вълк в човешката история. Ако сте забравили или си мислите, че се шегувал, че е изрекъл тази глупава претенция ( която по своя примитивизъм не отстъпва на севернокорейските официални съобщения за натъжените диви зверове от кончината на великия им кормчия Ким Чен Ир), да ви припомня, че за него това е толкова важно, че чак е наредил да качат на президентския си сайт едно от интервютата си, в които настоява да е единственият човек опитомявал някога вълк.
„18-09-2011
Интервю на президента Георги Първанов за предаването на Валерия Велева “По пантофи”, Нова телевизия
:
Медиите Ви нацелиха в слабото място – ловът. А откъде дойде тази страст, ловът?
Георги Първанов: Баща ми е бил ловец, за дядо ми не помня. Аз ловувам по-специфично. Моят пряк интерес в лова са хищниците. Много искам, не сега като президент, но може би зимата, която предстои, някои от колегите Ви, които много нахъсано пишат или говорят по темата, да изкарат едни 16 часа с президента, защото да ловуваш, да чакаш, да дебнеш вълка, това означава 14-16 часа в най-лютите зимни студове, в една барака и при това не помръдваш през цялото време, взираш се в тъмната нощ, с риск да не видиш нищо. Това ми се е случвало по 20-30 пъти. Виждал съм вълци. Последният път видях четири вълка, които бяха доста далеч от мен, но беше невероятна гледка. Истинско удоволствие да наблюдаваш общуването в една такава общност на най-умните животни в Европа. Затова ми е толкова интересно, затова ловувам вълци и отглеждам вълк.
Точно това щях да Ви питам – ловувате вълци, а отглеждате вълчица, как така?
Георги Първанов: Защото общуването, във всякакъв смисъл, с вълка е голямо предизвикателство. Отново ще Ви кажа, това е най-умното животно. Ловът на хищници е предизвикателство, защото те поставя относително равно, за разлика от всички други животни, които може да обстреляш по най-безобидния начин, т. е. по най-безпощадния начин. А моят вълк, който вече стана национален герой – вълчицата Зорница, е друг тип предизвикателство. Тя не се отглежда в клетка, както Вие виждате, в Зоологическа градина, тя е социализирана във всяко едно отношение. Тя общува с нас, както ние общуваме помежду си, общува с кучетата ми и все ми се струва, че това не го е постигал никой друг. Да опитомиш вълк, да го социализираш. Това е нещо, върху което си струва да се замисли човек.”
Опитомителят на вълци, единственият такъв в хилядолетната човешка история ( който толкова ги обича, че ги убива с кеф), премина и през други етапи на хвалбите пред медийното огледало. Любимият му повтарящ се мотив сред тях беше самооценката му, че бил един успял президент. Повтаряше го навсякъде, където имаше слушатели. Едва в последната си реч, в деня на встъпването в длъжност на новия президент Росен Плевнелиев, хвалещият се вълци призна с половин уста, че всъщност става дума за нещо друго: че е бил президент по време, оказало се успешно за България – бих добавил въпреки него, което определено се отнася за членството ни в ЕС например.
Сега, когато вече не е институционално барикадиран с недосегаемост, започва да набляга на „личността” си, което е нов акцент за човека, свикнал 10 години да ни „респектира” с институцията, която олицетворява. За целта сега вече се самоопределя като „силна личност”. В това свое качество той ни обещава чрез Би Ти Ви, че щял да участва в битка с Борисов, която щяла да бъде битка на силни личности, каквато рядко била виждана някога в нашето политическо пространство.
Думата „рядко” може да бъде вплетена в тази конструкция и по друг начин- като нещо, което човек избягва да настъпва. Защото пръска едни субстанции, които говорят за нечистоплътност. Защото Първанов не се посвени да замери опонента си ( с когото са изяли иначе доста чевермета заедно за сметка на руския олигарх Златев) с публикацията в американското списание „Конгрешънъл куотърли”, унищожителна за Борисов по своя компрометиращ характер- намери за нужно да я припомни удобно след края на мандата си. Не бих споменавал този епизод от братско-вражеските отношения между двамата, ако не беше фактът, че навремето Първанов осъди гневно същата тази публикация срещу Борисов по следния начин, цитиран от Дарик радио:
„8 март 2007
Статията в американското издание “Кънгрешънъл куортърли” е откровено антибългарска по своя характер, не се основава на доказателства и обижда България, смята президентът Георги Първанов. Това казаха от прессекретариата на държавния глава, потърсени за коментар по повод публикацията.
Американското издание цитира разследване за оценката на риска в България, поръчано от частна банка. В него пише, че най-известният български политик Бойко Борисов е съратник на известни гангстери и е свързан в почти тридесет убийства.”
Така че опитомителят на вълци, който обича да ги отстрелва, си беше опитомил и Борисов, но сега иска да ни убеди, че е готов да го гръмне в „невиждана битка”, в която да го замеря с „антибългарски” фосили от американски произход.Ето на това му се вика „силна личност”- даже направо силова. Защото самочувствието му издава нещо, в което има всички основания да бъде заподозрян: че е тежко въоръжен с компромати, от които произтича силата на неговото вълче самохвалство.
Господин Инджев, сторили сте една малка грешка – Георги Гергов не е рекламен бос. Може би става дума за Красимир Гергов. Красимир Гергов и Георги Гергов имат само съвпадение на фамилните им имена. Другото общо помежду им, че са спонсори на Гоце Първанов и са част от кликата му. Георги Гергов, по-известен като “Свинара”, който по образование е ветеринарен фелдшер и е почетен консул на Русия в гр. Пловдив. Разбира се, Вашата грешка е незначителна, а що се отнася до двамата Герговци – хвани единия, та удари другия, казва народът в подобни случаи.
Г-н Инджев, предполагам случайно, сте сгрешили името на рекламния бос? То е Красимир Гергов, момчето от Правец, племеник на “генерал” Бончо Бончев, бил зам.-началник /Бончев/ на УВО. Естествено племеникът също е бил служител на УБО-то. А Бончо е син на “бай” Марин от Правец, който е пасъл овце заедно с Янко фон Правец, сиреч първият партиен и държавен ръководител другарят Т. Живков /”бурни и продължителни ръкопляскания”/.
Жената на Гоце се прибира от шопинг и вижда че тои и опитомената вълчица са пред шахматна дъска. Изумена от това което вижда тя коментира колко умна е станала вълчицата. Гоце отговаря: “Ха умна, една на една сме” Засмеите се българи, вие гласувахте два пъти за него.
Красимир Гергов е рекламен бос (собственик на почти цялата рекламна индустрия), (съ)собственик на най-голямата телевизия (бТВ) и на системата за измерване на телевизионното гледане, която определя къде да отидат парите на рекламодателите. (При тази комбинация 3 в 1, повечето пари отиват в джоба на офицера от ДС, чедото на славния Правец, Кр.Гергов.)
Подробности за този медиен олигарх:
http://www.blitz.bg/news/article/125060
Един нов Кюлев???
Чак сега разбрах – архарът е ужасен хищник !!
Леко уточнение, г-н Инджев, Красимир Гергов е рекламният бос, Георги Гергов също верен другар на другаря Гоце, но по друга патрийна линия.
Г-н Инджев, ще върна коментара върху статията „ На какъв език говори тук Гласът на народа” Оказа се, че е едно мероприятие за дискриминиране и компрометиране на Миглена Кунева. Може да сте спокойни че народа ще бъде чут в парламента
Да се нарече ‘бракониер’ този жалък убиец на животни е твърде меко. Колко показателен за изостаналостта на нашето общесtво е фактът, че се показват интервюта с т.н. държавен президент, в които това варварско занимание, наречено по неизвестни абсурдни причини ‘спорт’, се приема като нещо нормално, дори заслужаващо хвалба! Ще дойде ден, когато убийството на животни, с каквато и да е цел, ще бъде незаконно и такива като примитивния Първанов, ще идат зад решетките.
явно господин-другарят Пэрванов никога не е чувал, че вълците са едни от най-социалните животни, със точно определени социални йерархии. И другия кучкар на републиката явно не е внимавал в час, а и не гледа “Анимал планет”, защото плещи глупости и за кучетата и хората…
По принцип, лошо няма да си прост, но когато демонстрираш простотия в медиите, някой би трябвало да ти намекне, че се излагаш. Но аз няма да се поддам на внушението, че другарят Пэрванов е прост, и ще предложа следната хипотеза:
Пэрванов е имал пред вид не че вълчицата Зор-ница е социализирана, а социаЛИСТизирана. Демек почувствала е, “Защо сме социалисти” и е скъсала с човеконенавистническата си капиталистическа природа. След като е опознала Социалната президентска муцуна, подозирам, че е потвърдила израза “При капитализЪма човек за човека е вълк!”
/А при социализЪма от зор вълците проговарят…/
Ех, Маугли, Маугли..
Но,моля Ви,какъв бос е този Гергов,независимо кой от двамата?!
Разгеле, разбрах кое му е социалното на бившия ни социален президент – че социализирал вълчица.
Jivial sam v Krasna poliana i sega mi e tajno che GOTZE pishe cherna istoria za tozi kvartal na Sofia.
Към IVAN NIKOLOV Ловът на едър дивеч е нещо повече от спорт,той може да е непреодолим първичен инстинкт у много хора (мъже или жени)рисковете,които се поемат понякога са огромни и в повечето случаи животно и човек са в равностойна позиция.Неморално е да се ловува “зад ограда”т.е.в резерват или от специална вижка “чакало”,както е ловувал Първанов,още повече ако е използувал държавни средства.Така че Първанов не е мерило за това какво е ловът.Ако не Ви се струвам достатъчно убедителен,съветвам Ви с уважение да прочетете за историята на това завладяващо занимание,или още по-добре нещо по темата от Тургенев,Хемингуей,Джон Хънтар или Джим Корбет,разбира се и много други,които не са просто някакви убийци на животни.Надявам се не мислите,че това е някаква защита на Пъванов като ловец,защото той очевидно не е такъв.
@ ДАНИ
Съгласен сам донякъде с вас – ловът е бил необходимост за хората в далечни времена и може би наистина има някакъв остатъчен ‘инстинкт’. Но днес нищо не може да оправдае избиването на животни, било то и с риск за ловеца – за кулинарните нужди се грижат супермаркетите, а задоволяването на някакви романтични Хемингyeйски тръпки е примитивно и изживяло времето си. Просто нагласата на хората трудно се променя, но и това време ще дойде, макар и бавно. Преди двеста години са гледали на робството като на най-нормалното нещо, например.