Автомат? Шмайзер? Шпагин?
Във връзка с дългогодишния научен спор какво точно стърчи над нашата столица, институции, самочувствие, самосъзнание и познание за истинското тълкувание на онова, което виждаме, но (уж) не разбираме, прилагам гледната точка на г-н Белчо Дончев- в помощ на пропагандно незрящите българи, умствено немощните ни сънародници и мощните им медийни съдружници. (ivo.bg)
КУКИШ
Размишления с елементи на преразказ
Белчо Дончев
***
Нека започнем, любезни читателю, с обяснение на символа Кукиш. Това е съчетание от пет пръста свити в юмрук, при което главичката на палеца наднича между показалеца и средния. Роден е и израстнал в Русия. Исполински размери придобива в СССР, който го представи, предостави и противопостави на целия останал свят. Буквалното му словесно значение е – “Во..!” , пълният израз е “Вот тебя!”. Символизира пълно превъзходство на прогресивната комунистическа простотия над здравия човешкия разум.
В милата ни Мамковина(тогава все още Татковина) Кукишът бе пренесен от Русия към края на по-миналия век. В началото плахо, неуверено, с победата на Великата Октомврийска и т.н. революция, българското ашладисано кукишче започна да набира червена мощ. Мина детството си при Първия септемврийски бунт – 23-та и атентата 25-та, доказа се чрез обири на мандри и издържа зрелостният си изпит за Истински Кукиш чрез убийства на кметове и стражари през 42-ра – 44-та години на миналия век.
Тогава някак си интернационално се появи Червената армия на Големият Червен Съветски Кукиш и го тури на власт. Девети Септември, ех, Девети Септември, големият български Кукиш-ден!!! Началото на държавната кукишизация! Продължила четиредесет и пет години. След което на власт дойде Кукиш-демокрацията.
Кукиш-демокрацията не е нищо друго освен сполучлив опит за постигане на Кукиш с човешко лице. Сполучлив разбира се единствено за самия Кукиш. Това, любезни читателю, мога веднага да ти го онагледя. Апропо, то вече беше онагледено от една Другарка-Кукишистка, която гордо заяви следното: “В нашата фамилия всички винаги са били комунисти (така се наричат поклонниците на Кукиш-култа). Дори двугодишното ми внуче, и то е от БСП!”. ( Би Ти Ви, 1 август, 2004г., репортаж от юбилейна Кукиш-култова сбирка, летяща чиния-Бузлуджа). Нашите разсъждения, любезни читателю, около горният опит за преразказ, както е обещано:
Кукушът може ли да прави деца? Защото явно фамилията на Другарката-Кукишистка не е съществувала преди появяването му по тези земи. Будното двегодишно внуче комунистче ли е или бесепарче? Нали уж не беше едно и също? Или е? Да разсъждаваме, любезни читателю, да разсъждаваме, не само да преразказваме!
Разбира се, Кукишът вече не е същия. Той е усмихнат, кара моторетка, не е виновен за нищо, нито преди, нито сега, Кукиш-телевизията си остана Кукиш-телевизия, Кукиш-пресата си остана Кукиш-преса, Кукиш-бизнесмените си остават Кукиш-бизнесмени, Кукиш-ченгетата си остават Кукиш-ченгета, Кукиш-мафията си остана Кукиш-мафия, но самият Кукиш не е същия! Той разтвори ръката си, палецът зае обичайното си място и петпръстовата комбинация, описана в началото на нашите размишления с елемент на преразказ, любезни читателю, остана само в нашия разказ. И днес бившият Кукиш вече не показва на изпростялия, наивен, лековерен, гладен български народ кукиш. Комбинацията е друга. Национална по форма. Трипръстова!
Апропо, какво точно стоеше отгоре на паметника на Съветската армия?
Иво, не сме достойни, не сме достойни.
Има ли смисъл? Дано, дано…
Ювелирно!
Текстът СЕ ПРЕПОРЪЧВА и за лица под 12 години. За целта,само да се замени циничната думичка с подходящ евфемизъм. Въпреки, че от това посланието ще загуби остротата на сарказъма си, така необходим за всяка добра политическа сатира!
🙂
Много оригинално,но за съжаление и вярно.
Още веднъж напомням, четете Белчо Дончев – http://www.tovae.to. Не го познавам, но го поздравявам за “Ежегневните” му залпове срещу Кукиша. Антикукишовата му философия, сатира и поезия е своеобразна разтуха в ченгесарското ни всекидневие.
Господин Инджев, за мен е чест и удоволствие! Бъдете здрав! С уважение!
Към Белчо Дончев:
Не си позволявам да говоря от името на читателите, но ще изневеря на това правило, защото няма начин да сгреша: честта и удоволствието е за Вашата аудитория.
Моят принос е само в пренасянето на Вашето слово до нея в този блог.