Поклонниците на Съветския съюз като тяхно истинско отечество обещаха да лъснат в деня на преклонение пред националния ни герой Васил Левски паметника на съветската окупация в София със следния призив:
„Акция на Младежкото обединение в БСП-София
16/02/2012
Скъпи, приятели!
На 19.02.2012 г. (неделя) от 11 ч. Младежко обединение в БСП-София ще почисти Паметника на съветската армия.
Почистването е по случай честванията на 23 февруари – Ден на защитниците на Отечеството.
Материали (парцали, четки, препарати, ръкавици и т.н.) са подсигурени.
Очакваме ви в неделя в 11 ч. пред Паметника на съветската армия в Борисовата градина!”
Тази родолюбива (по отношение на СССР) акция, посветена на празника на Съветската армия ( преименуван в Русия на „Ден на защитниците на отечеството”), наистина се състоя. Не знам какви парцали са осигурени, но едно нещо действително лъщи отново след тяхната намеса днес: чистата лъжа, изписана със златни букви, според която България е освободена от съветската армия през 1944 г. и че за това бил благодарен българският народ( апропо, по онова време просто няма съветска армия, а Червена, кръстена съветска доста по-късно).
Другарите с парцалите никак не са преработили. Масивните основи на Монумента на окупационната червена армия ( МОЧА) са все така нашарени с всякакви графити. Източният барелеф, който изцяло е посветен на болшевишка пропаганда, е „благоразумно” подминат от чистачите: българският трибагреник върху болшевишкото чугунено знаме с надписа „Вся власть советам” си е на мястото. А в основата на барелефа някой е коригирал останал от друго търкане надпис, от който беше оцеляла само думата „паметник”- след корекцията тя вече се чете „маметник”!
Цялата енергия на младите бърсачи е отишла всъщност за изтриването на кавичките, които месеци наред профанизираха претенцията на думата „освободителка”. Сега те са махнати и лъжата за освобождението отново е ослепителна с щедрото злато, употребено за гравираните раболепни думи на преклонение пред чуждата окупация.
И всичко това, отново ще подчертая, се случва в деня, когато почитаме Левски. Същият, за който членът на Инициативния комитет за демонтиране на съветския окупационен символ, написа за пловдивския вестник „Марица” следната статия:
„Паметникът на Васил Левски – под ботушите на окупатора! Срамно е!
Марица, 16 Февруари 2012
Альоша да “освободи” пиедестала, за да качим Апостола на върха на Бунарджика
Георги ЧУНЧУКОВ
В брой 34 от 10 февруари на в. “Марица” е поместен текст със заглавие “Повече уважение към паметника на Васил Левски” с мнение на арх. Здравко Василков. Той пише: “Пространството пред монумента няма визия, достойна за образа на Апостола”.
Бих добавил, че и пространството над монумента няма такава визия, защото в него доминира друг паметник – този на “освободителя” Альоша. За да се убедите в истинността на това, достатъчно е, когато се предвижвате от подхода на бул. “Руски” към паметника на Левски, да вдигнете глава и в полезрението ви ще попаднат двата паметника.
Единият – грандиозен, възвисяващ се горе, на най-високото място в града, в небето, а другият – скромен, в естествен ръст, принизен долу, под ботушите на окупатора. По тези причини единият се знае от мнозина българи, другият – от малцина. Първият е издигнат от продажни българи – “рубладжии” (по Захари Стоянов) в прослава на “освободителите”, а вторият – от българофили, в памет на Апостола, изрекъл пророческите думи “Който ни освободи, той ще ни пороби”.
Ако искаме проектът, за който пише арх. Василков, да бъде съобразен със значимостта на великия българин, то той трябва да е по-мащабен и радикален: червеноармеецът Альоша да “освободи” пиедестала си и да бъде препратен на алеята до Братската могила. А на негово място да издигнем достоен паметник на най-великия българин. Длъжни сме.
Защото остане ли паметникът на окупатора на мястото си, нацията ни е обречена на вечно разделение. Длъжни сме, за да измием позора от челата си! И за да може Апостола от висотата на мястото си да ни напомня всекидневно за своята велика саможертва в името на България, да вдъхновява и обединява всички българи!”
Р.S. Спестявам продължението на публикацията в „Марица” , от което става ясно колко възмутен е кметът на Пловдив Иван Тотев от самата мисъл да се мести любимия му „Альоша”, но публикувам името на редакторката. Защото, според един коментар на автора Чунчуков във форума на сайта на всекидневника, журналистката Валентина Йеремиева е рускиня по националност. Тъкмо тя е озаглавила статията му по начина, който виждате. Което показва още веднъж разликата между това да си руснак изобщо и конкретно да си хомо совиетикус- не всеки руснак е такъв, нали!
А какви точно са българските граждани с парцалите, за които СССР е тяхното отечество (и това ги мотивира да лъскат съветската символика), си отговорете сами.
Отговарям точно на последното изречение: безродственици.
По простата причина че такова нещо като СССР – НЯМА!
Mаметник. Vazhiten sam.
Прекрасен каламбур!
“Парцалите”, почистващи МОЧА, са осигурени от Младежкото обединение на БСП.
Така ми се искаше да се насладя на гледката! Как ли са примирали комсомолките, търкайки “фалоса”, обект на тяхната русовлюбеност!
Колкото до почитта към Левски – да е виждал някой от вас агитка на млади БСП-ари да развява знаме с неговия лик? Разбира се, че НЕ!
Те развяват други знамена – с образа на сифилистика Улянов, на изверга Сталин и извратеняка ЧЕ!!!
22 години крадене и замитане на следите, а Вие с паметници само се занимавате.
Направете едно журналистическо разследване на тая тема (ограбването на съвременна България), сезирайте прокуратурата и го издайте в книга да Ви запомнят бедните българи.
Дамян Дамянов
“НАРОДЕ????”
…А страничката, види се, е мокра…
Какво? Сълза? Кал? Кръв?… Листът мълчи.
Нима е плакал тъкмо той? Жестоко!
Нима е носил кал – тъй чист дълбоко?
Той – чистият, с безсълзните очи?
Чия ли кал – ако е кал? – сребриста
светлее в жълтеникаво клише?
Чия ли кръв е капнала на листа?
Чия ли мръсна болка свети чиста
по пътя му към святото въже?
Какво е питал с този вик, раздърпан
в шест букви с питанки накрая? И плачът
пелин ли жъне с четирите си сърпа,
които карат всеки да изтръпне?
Подир “Народе????” И мълчат! Мълчат!
Какъв “народ”? И кой “народ”? проклето
въже от Къкрина до София виси!
Какъв народ бе племето, което
тъй не успя от двайсет заптиета
единствения – него – да спаси?
Къде се беше изпокрил? Къде бе
се поприбрал на топло и добре,
та не можа на оня вълчи хребет
една потеря малка да издебне?
А тръгнал бе за него той да мре!…
За същия… Един от двайсет воден.
Един измежду цял народ “свещен”…
От четри страшни питанки прободен,
и днес кърви духът ми цял – “Народе????”
Ни глас, ни образ… Питанките – в мен!
И, грях – не грях, ги вадя и се кръстя –
под тях, прости ми, Боже, лик личи:
ни турчин див, ни оня чер поп Кръстьо…
А ти, народе мой, и чист, и мръсен,
на онова въже го окачи!
Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Златина Великова
Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Остани в незнайния си гроб!
Добре си ти… От там не виждаш
съдбата на достойния ни род.
Не виждаш майките,които днес не раждат.
Стариците край кофите за смет.
Бащите със джобове празни,
в ръцете с куфари и здравец за късмет.
Децата ни са вече на изчезване.
Селата мъртви. Пусти градове.
Строим хотели, паркинги, гаражи…
Край просяка минава БееМВе.
На “пътя към Европа” се продават
в ръцете с кукли малките моми.
Те детството си в сънища сънуват.
Стаена скръб в очите им гори.
Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Добре си там под тази черна пръст.
Завиждам ти за туй, че не дочака
мечтите си, разпънати на кръст.
Браво на г-н Чунчуков, че е написал тази статия. Днес пред паметника на Левски долу, в ниското, в подножието на хълма, където са стъпили гранитните бутуши на съветския окупатор Альоша, се събрахме неколцина пловдивчани, за да подновим искането си от миналата година, а именно Левски да бъде турен горе, където е законно полагащото му се място, щото тук е България, а пък той е нейният Апостол. Наблюдавах идващите да поднесат цвете на Апостола: дали някой ще забележи гранитният исполин, дето е кацнал над главата и раменете на Левски. За жалост, сякаш никой не забеляза и не осъзна аномалията! Ето как са промити мозъците, че даже това, което виждат сетивата, не може да бъде асимилирано… страшна работа!
Как може на този ден, ден за преклонение на Левски. Млади социалисти от България да лижат бутушите на съветски войници… Боже????
Явно младежите от БСП са в капана на шизофренията. Навръх 14.02. в центъра на Варна усмихнати и любезни млади хора раздаваха миниатюрни картички по повод празника на влюбените. След любовни стихове на Байрон /поне в моя случай/ имаше пожелание от младежкото обединение на БСП-Варна. Колко “модерно” и актуално, каква ирония и абсурд! Хората, които забраняваха всичко, намирисващо на Запад, популяризират католически празник. Но лупингите в позициите на тези хора отдавна не ме учудват – днес Св. Валентин, утре – съветската армия.
Време е тази партия да смени първата буква от името си, защото най-малко е българска.
Ще има естествено “хомо совиетикус”- докато има такива “идоли” на съвременна България като Албена Денкова и Максим Ставийски, които участваха в леден спектакъл в Пхенян по случай 70-та годишнина на вече мъртвия диктатор Ким Чен Ир. Даже носителят на Първанов орден “Стара планина” е развявал знамето на „Страната на утринната свежест“ С. Корея (като си гладен ти е много свежо).
На тия не са им били нужни парцали,те са го близали.
Комуноидите пак са се объркали! Не се казва “…23 февруари – Ден на защитниците на Отечеството.”, а “Ден на Съветската армия”!
БСП=Бандити Съсипаха България.
Тези младежи(кариеристи или червени олигофрени) от БСП са СРАМ за БЪЛГАРИЯ!!!
Най-добре да отиват при Путин!
Дълбок поклон пред паметта на Апостола!
Напълно споделям позицията на Георги Чунчуков! Поздравления за Ангел Грънчаров и пловдивчани за инициативата им относно паметника на Левски! Желая им успех!
Извинете, г-н Инджев, ще си позволя следния Ваш цитат: “… Което показва още веднъж разликата между това да си руснак изобщо и конкретно да си хомо совиетикус- не всеки руснак е такъв, нали!”. За да добавя: но има доста българи, които са хомо совиетикус, като Иван Тотев и другарите с парцалите …
Господин Инджев, аз не виждам място за притеснение, че паметника на Съветската армия, познат като “Альоша” е горе на високото, а паметникът на Апостола на българската свобода, Васил Левски, е в долу в ниското. Разбира се, в една свободна държава, няма да е така. Излиза, че Република България не е свободна страна! Когато Република България стане истинска свободна и демократична европейска държава, тогава нещата ще се променят и паметникът на Апостола на българската свобода ще заеме полагаемото му се място горе на високото. Дори и самият Левски би се съгласил, че неговият паметник трябва да бъде издигнат само в свободна страна от свободни хора. За сега място на паметника на Левски е там, долу в ниското. Когато ние се променим и станем свободни хора, а не комунистически роби, тогава и паметникът на Апостола на свободата ни ще е на друго място.
Не свършват парцалите в родолюбивото съветско младежкото движение на БСП…
“Аз съм се посветил на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв.Ако спечеля, печеля за цял народ — ако загубя, губя само мене си.Заклевам се пред нашето отечество България, че ще изпълнявам точно длъжността си. — Писмената клетва на Левски, положена след общото събрание в Букурещ, април и май 1872 г.
Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи.
Не се полъгвайте, че тези които държат парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате
Близо е времето вече — българинът не ще бъде роб, а свободен.
От нас зависи да бъдем равноправни с другите европейски народи. — до новоприети членове в организацията, 19.II.1872 г.Ще имаме едно знаме, на което ще пише: „Свята и чиста република“.
Часът на свободата призовава всеки българин да покаже на дело родолюбието си.
С моята кончина не свървшва пътят, който трябва да извървите”
Васил Иванов Кунчев – Левски (1837–1873) – Предаден от тези за който умря!
Предателско продажнио долно племе,предпочиотащо да си бъде роб.
(„Акция на Младежкото обединение в БСП-София
16/02/2012
Скъпи, приятели!
На 19.02.2012 г. (неделя) от 11 ч. Младежко обединение в БСП-София ще почисти Паметника на съветската армия.
Почистването е по случай честванията на 23 февруари – Ден на защитниците на Отечеството.
Материали (парцали, четки, препарати, ръкавици и т.н.) са подсигурени.
Очакваме ви в неделя в 11 ч. пред Паметника на съветската армия в Борисовата градина!”)
Тея материали парцалени май нямат предвит Отечеството на Левски ,а изчистват с препарати и четки дори и Него.България „Свята и чиста република“ – умряла Е!
След като и това може да се случи без да има реакция и последиси за този позор и изплюване върхо паметта на най великия Българин,значи няма никой за когото е трябвало да се жертва!
Е НАРОДЕ!!!
Ето какво успя да улови моята камера: http://www.youtube.com/watch?v=qqRTB7SGswk
Отвратителна паплач!
Към ЧОВЕК????:
Може! Отговорът на Вашия въпрос ще намерите в “великото” творение на украинеца Сергей Станишев “Защото сме социалисти”.
Към Младежкото обединение на БСП – София:
СРАМ МЕ Е ОТ ВАС!!!
Какъв позор! Какъв резил!
Току-що изгледах клипа на Кубер Сапарев. Що за провал?!
Къде е желязната организация? Къде са “хиляди младежи”? Къде е блясъкът в очите?
Та вие на първия ни мълчалив протест бяхте повече /цели 47 човека/! А сега какво? Само тези 13 жалки “парцала” ли успяхте да изкарате?
НАСТОЯВАМ ДА СЕ СМЕНИ ЦЯЛОТО РЪКОВОДСТВО! Н Е З А Б А В Н О!!!
🙂
Подходящо е БСП да се преименува на ССП /Съветска социалистическа партия/
А какви са “детайлите” относно паметника на Левски в Пловдив. Този паметник е “нов”, старият го преместиха в Градската градина. Ако се вгледате и не прочетете надписа, трудно ще се схване че това е Левски. Първият паметник на Левски в Пловдив е положен на същотто место 30 – те години на миналия век, много преди съветската експанзия. Мъничък, от чер камък. В 21 век, в годините на “демо-кратносТТа” направиха “новият” паметник, Лески е “изваян” в рубашка, запретнал ръкави, което е доста “интересно” като Българско художествеННо решение. В същият този период в Пловдив издигнаха грандиозна статуя на Филип македонски, грандиозно вдигнал ръка “нагоре” и грандиозно я изтопосаха в центъра на града, точно до арабските напеви идващи от високоговорителите на джамията. А Филип е личност, който е разрушил Пловдив до основи, изтрепвайки голяма част от населението на града … “все пак”. …. И да напомня, най високият хълм в Пловдив все още стои “свободен” и не е лошо да се помисли по въпроса ……. А българските архитекти да си повишат “майсторството”, защото има доста паметници, които е срамота как изглеждат.
Към Атанасов:”22 години крадене и замитане на следите, а вие спаметници само се занимавате”.
Ще Ви припомня една мисъл на полския дисидент и журналист Адам Михник, че посткомунизмът(ние сме все още в него) е по- страшен от самия комунизъм. Ако нямаше комунизъм , нямаше да има и посткомунизъм! А кой наложи комунизма в България? Българските комунисти, “с решаващата помощ на Червената армия”( спомняте ли си това клише?). Армията, окупирала България за повече от три години . Без тази “решаващата помощ ” комунизъм в България нямаше да има. Нямаше да го има и преди, и сега това “крадене и замитане на следите”,от което Вие с основание се възмущавате. Затова ние искаме демонтиране на символите на армията, първопричина за днешното ни окаяно състояние.
От клипа на Кубер ме впечатли огромния транспарант с лика на Левски и негови мисли. Това друга година не съм го виждал. Дано го оставят по- дълго време!
Пастор Гаук е фаворит за поста Президент на Германия.Нали се сещате кой е той?Източногерманец,дръзнал да се опълчи на комунистическия режим,а след падането на Берлинската стена,оглавил ведомството за разкриване документите на Щази.Но това е в Германия,люлката на аналога на съветския комунистически режим-национал социализъма.А в България издънките на комунистическия режим,под различни наименования:БСП,Младежко БСП,а защо не и ГЕРБ,продължават да бъдат подвластни,под една или друга форма на ДС и 5-та колона на Русия в БГ.Няма защо да се очудваме на инициативата на младите бе-се-пари!!
В Пловдив, на Бунарджика, са си дали среща два символа- на голямата историческа ЛЪЖА И ПРОДАЖНОСТ и “скромният” стремеж към национално достоинство и свобода.
Като народ, ако нямаме силата да поставим нещата на местата им- имаме мястото, където можем да учим децата и внуците си, каква не трябва да бъде България!
Ако крещим- Да живее международното положение!-а не можем да формулираме, какво искаме и към какво се стремим, това вече е диагноза…
Поклон пред Апостолите на БЪЛГАРСКАТА СВОБОДА И ДОСТОИНСТВО.
Тринайсет добре охранени отрепки изблизват паметника на съветския окупатор. За тях дъблбокото презрение е напълно достатъчно.
Много ме зарадваха кадрите от паметника на дякона Левски и искрено се надявам с всяка изминала година Хората там да стават все по- много.
Аз искам демонтирането на паметника на окупатора,подписала съм се,подкрепям всяка инициатива за декомунизация и десъветизация на българското общество.Г-жа Фандъкова,кмет на София не е изразила своето становище,арх.Кандулкова,бивш директор на Института за паметници на културата дори се изказа,че трябва да остане.Кога ще стане ясно КОЙ,КОЙ Е В БЪЛГАРИЯ?
„Източният барелеф, който изцяло е посветен на болшевишка пропаганда, е „благоразумно” подминат от чистачите: българският трибагреник върху болшевишкото чугунено знаме с надписа „Вся власть советам” си е на мястото.” – бих добавил към тази констатация – за съжаление, защото червените красноселци добре са преценили внушението, което се излъчва от иначе изрисуваното с най-благородни намерения българско знаме.
Пропагандната лъжа подменила действителността на окупацията с фалшивостта на освобождението досега беше съвсем очевидна, тъй като е монументално „документирана” с лозунга „Вся власть советам”. С наслагването обаче на българския трибагреник върху него, на практика тя се „облагородява”, защото измества смисъла на устремените в атака красноармейци – от битка за налагане на тоталитарната идеология на съветския режим, се превръща в бой за „свободата” на българите – обединени са от не кое да е, а именно от знамето ни, оправдавайки по този начин присъствието им в родината ни.
Разбира се, запознатите с историческите факти и непредубедените не биха си направили подобен извод, но дали те са преобладаващото мнозинство, а и чуждите гости на столицата, всички те са в правото си да мислят, че става въпрос за едно по-пълноценно осмисляне на паметника от привържениците му а не за акция целяща отхвърлянето му.
Без да давам съвети никому, но на мястото на графитиста (ясно е обаче, че не съм) , бих (или поне бих се опитал) да оцветя надписа в розово – този цвят, колкото и да е стандартен като отношение (чешкият розов танк), в дадения контекст ще е символ на кичозност, комерсиалност, фалш и перверзност.
Към Сотиров – интересна е Вашата логика за паметниците и местата им, но предполага магическо (Астор, Хари Потър), от „раз”, а не еволюционно развитие на обществото. Дори и да е вярна констатацията Ви, че паметниците на подтисниците са доминиращи в зависимите общности, то от това не следва, че те не трябва да се бойкотират, саботират или разрушават, като израз на осъзнаването на несвободата – първата стъпка към свободата. В противен случай – ако се изчака първом обществата да се освободят (каквото и да значи това), за да ги премахнат (следвайки Вашата логика за непобутването им преди това) – то как би могло да се обясни наличието им (припомням, те са критерии за несвобода) във вече свободните общества, които обаче, за да отговарят на дефиницията си за такива, би трябвало да са се изчистили от тях? Явно е, че без магическа пръчица това не би могло да се случи, както е и явно, че такава не съществува. Ето защо, поне за мен, именно фактът, че съществува движение (и опити) за премахването на подобни паметници, е доказателство за наличието на общество осъзнало се като несвободно, което осъзнаване пък от своя страна си е един съвсем реален показател, че сме пред прага на освобождението му.
Господин Танушев, за каква еволюция да говорим? Та ние амеби да бяхме, пак щяхме да станем човеци за толкова години. Да погледнем другите европейски държави! И там живеят хора като нас. Ако на Астор не му е по силите да ни направи хора, остава да се надяваме Бог да стори чудо. Свободата е за човеците, не е за скотовете.
Поздрави
Ние в Пловдив изкарахме неочакван късмет! Разбрахме, че кметът най-после махнал паметника, но о-о-о, не! Я виж ти! Уви! Грешка, махнал е неправилния паметник!
“Пари има, уверява оптимистично Иван Тотев, градоначалникът на Пловдив от ГЕРБ
Силно се надява, че от ЕС Пловдив ще получи над 200 милиона лева – сума, равна на годишния бюджет на общината, каквато финансова помощ общината не е виждала……..
Пари има, уверява оптимистично Тотев,…….
Без много шум и дебати Тотев МАХНА ПАМЕТНИКА НА ФИЛИП МАКЕДОНСКИ и прословутото Ренде от Главната, запален по футуристичната идея за археологически музей под Главната.”…
Сега спокойно може да дойде бат Боко, и в характерния си стил да каже нещо от сорта:
-“ПискАхте много да махна паметника, нали?! Ето сега, дойдох и го бутнАх! Пак ли сте недоволни?!?”
Към Младежкото обединение на БСП – София:
Вие сте срам за нацията, както и самото БСП!
Дали “младежкото БСП” имат ИЗОБЩО някакви нормални чувства?
Дали изобщо могат нормално да възприемат заобикалащата ни действителност?
Захванали се да бършат монумента на насилието и срама – деяние подобно на “любовта” между проститутка и насилващият я сводник!
Като знаем, колко са напомпани с пропаганда руснаците, че са “велика нация”, защото “имат атомни бомби” ( за да може КГБ да изнудва целия свят), убеден съм че в Русия презират тукашните бърсачи, отново, като сводник проститутки.
“Полезни идиоти” – би казал “учителят” Ленин.
И ще е прав. Полезни са – за КГБ и са идиоти – откъдето и да ги погледнеш.
НО, казали са, “парите не миришат”. Да са им “честити” газовите рубли, извинете, л@иняните рубли, на бърсачите.
Според мен премахването на паметниците на респектирането на жителите на бившата съветска колония България има смисъл само ако в него участват даже и тези с парцалите, дето почистват един такъв навръх честването на Големия българин. Защото това би значело да има единство в разбирането, че утопията Комунизъм е била използвана като параван за налудничавите безчинства на една алчна и себелюбива клика, обърнала в лоша посока живота в целия свят. Колко невиждащ трябва да е един човек, за да не осъзнае, че истинският Комунизъм като практика изисква ниво на развитие на човечеството, което едва ли е достижимо реално в някакво обозримо бъдеще, но че е много лесно чрез неговото (на Утопията) подстрекателство група хора да разрушат развитието на човечеството заради жалките си лични интереси.
Колкото до художествената стойност на тези паметници – умението на ръката на художника, колкото и да е голямо, няма никаква стойност, ако не е подчинено на волята на ума да изкаже чрез това умение истина, която обикновените хора не могат да усетят по друг начин. Коя е тази истина, художествено излъчвана от тези паметници? С какво, напр., паметникът на Съветската армия намеква за историческата истина, че тази армия започва войната с Германия без реално командване, разпокъсана, с нечувани жертви от модерното германско оръжие поради болшевишката тъпота и късогледство (стари германски ветерани танкисти още имат кошмари от усещането за трошене на човешки кости под машините) и болшевишката мания да се държи под прицел света, независимо от развоя на събитията. Т.нар. освобождение на България е част от истината за това, колко хазартен и изменчив е животът в света на диктаторите. Къде се вижда това във високата художественост на паметника – нали това е съдбата на въпросната армия, тя е победила не благодарение, а въпреки обществения строй, с милиони жертви, с безпрецедентно избити войници, измъкнали се от плен на врага. И заради тези креатури на продажна конюнктура жертваме спомена за един човек, когото не трябва да възприемаме като Бог, а да храна за надеждата, че такива хора все още са възможни между нас, българите.
Кажи му Бесепар и не го обиждай повече
ДЯКОНЕ!
(Белчо Дончев)
На всеки деветнайсти февруари
ти вглеждаш се във моите очи.
Спокойният ти поглед ме изгаря.
Не казваш нищо.
Гледаш и мълчиш.
Над мен небето е съвсем такова,
каквото е било над теб тогава.
Не грачи гарван.
Тихо.
Нито слово.
За теб навеки.
А над мен –небето,
и липсата на гарван,
и на слово,
на смисъл,
и на мисъл,
на идея…
А ти нали увисна зарад нея?..
За Чистата и Святата?
Смалявам се пред погледа ти. Искам
да съм роден далеч от тук,
в Корея,
да плача за убиеца си искрено,
аз просто искам да не проумея
това „Народе????“,
Дяконе,
защото,
ако го разбера,
ще полудея!
Прекрасно написано. А, като чета и мнението на хората, остава искрица надежда, че нещо може да се промени.
Ще се промени – от нас зависи!
Немойте да се плашите, те го почистват за нови оцветявания. Още по оригинални.
Докато ние сами затягаме примката около шията си, други народи от съветската империя я късат. Чрез референдум преди три дни бе отхвърлен руският като втори официален език в Латвия, въпреки че 40% от населението на страната е рускоезично.
Към Българофил: рускоезичната част на Латвия няма право да гласува…
Точно така! Латвийците отдавна взеха правилното решение да отнемат на руснаците латвийското поданство. А у нас Гоце и Марин на колко руснака дадоха българско поданство напоследък? По моя информация само по северното Черноморие са 40000…