Да си пожелаем свободата

Спомняте ли си какви бяха прогнозите преди наводненията? Предвижданията бяха за тревожно ниски нива на язовирите и очакван режим на водата. И ето че молбата ни за дъжд беше чута и сега ни държи влага: да ни е за урок да внимаваме какво си пожелаваме, и колко горещо го искаме!

И други примери за силен мерак показват, че трябва да се преценява с малко повече мисъл в главата какво си мечтаем. От БСП си поискаха например миналия август паметника на връх Бузлуджа в Стара планина и правителство взе, че им го даде. Сега, както пише днес сайтът Медиапул, близо половин година по-късно социалистите се чудят какво да го правят и как да се оправдаят за необоснованата лакомия към нещо, което явно не могат да стопанисват.

В същото време четем в коментар на Дойче веле, че положението със свободата на медиите в България е направо безнадеждно лошо по европейски стандарти. И което е още по-лошо ( ако е това е възможно изобщо), тази даденост можела да се промени само ако се промени образователната система към по-добро. Това, ако е вярно, означава, че сме осъдени още поне едно-две поколения да носим негативите от неспасяемото положение в областта, която се предполага да е фундамент на едно демократично общество.

Ние ли се грешно молихме или грешно ни разбараха?

Какво да правим ние, които трябва да преживяваме като преживяме на доизживяване ( докато изкласят рожбите на евентуално подобрената образователна система и поемат в здравите си ръце заразената с несвобода медийна щафета)? Така ли ще клечим в очакване на светлото бъдеще на свободното слово по кьошетата и покрайнините на медийните империи, борещи се помежду си за всичко друго, само не и за повече истина, която да предоставят на своята публика? Вместо консолидиране на журналисти в името на журналистическата свобода, наблюдаваме бурна дейност на собственици и издатели, въоръжени тежко с милиони левове и настървени да раздават порциите в медийната среда, докато самите журналисти са пушечно месо в бойните действия за повече власт, пари и влияние в средствата за информация.

От примерите за това, че чудесата се случват, ако много ги искаш, можем да си направим простичкия извод най-напред да си формулираме мераците. Налага се да внимаваме дали мечтаната играчка е подходяща за нашата възраст, но чак пък да се отказваме…

В случая с медиите ни се случва обратното- взискателността ни явно деградира. Вървим надолу по един път, по който си мислехме , че сме „върха” и неусетно се оставихме да бъдем изпързаляни обратно към подножието му. И това се отнася изобщо за свободата на изразяване в широкия смисъл на думата. Дадох пример в едно интервю за БНТ 2, илюстриран със снимка, че през 1992 г. съветският окупационен паметник в София беше превърнат в място за свободно рисуване на младежите и никому не хрумваше да го търка и лъска. За подобно „деяние” през юни 2011 г. неизвестни художници бяха нарочени от министъра на културата Вежди Рашидов за „вандали”, а художниците бяха обявени за издирване- крият се и до днес, вместо гордо се появят като автори на творба, попаднала като новина в световните медии.

В наше време властта се заканва на „неизвестния извършител” за нещо, което преди 20 години беше в реда на нещата, но днес, при „антикомунистическото” правителство на ГЕРБ, е наказуемо и преследвано с полиция- същата, която задържа Кубер Сапарев( една злобна милиционерка, облечена във власт в Инспектората на МВР после заплаши младежа с шамари заради българското знаме), когато положи около 20-30 сантиметра боя в цветовете на българския трибагреник върху многократно по-голямото болшевишко знаме от чугун, което от този монумент прокламира ценностите на тоталитаризма, отречени официално дори и в Русия!

От тази атмосфера се възползват носталгиците, които грижливо поддържат блясъка на лъжата за „освобождението” на България от СССР. С парцалчета и четки те кротко го подготвиха за поредната демонстрация на презрение към България с поднасяне на цветя и венци, която предстои на 23 февруари по случай руския празник, наречен „Ден на защитниците на отечеството” в чест на някогашния празник на Съветската армия. Този ритуал изобщо не направи впечатление на българските медии извън интернет.

Така че, когато си пожелавахме свобода на медиите, явно сме сбъркали адреса в молитвите си: медиите бяха „освободени” точно толкова, колкото България от Червената армия. Свободни са от усещането за подигравка със самите българи, чиято страна е била окупирана без да окаже съпротива, но й се казва, че трябва да е много благодарна за това. Освободиха се и от онези от нас, които си позволяваме да не сме съгласни с този реванш срещу българската свобода, която си въобразявахме, че сме извоювали.

Време е да си пожелаем да направим нещо сами. Защото ако чакаме образователната система да се промени така, че в учебниците да заменят думата „освобождение” с „окупация”, ще вегетираме в състояние на вътрешна имиграция.

Наречете го „подстрекателство” или каквото друго искате, но предлагам надписът, който илюстрира раболепието пред лъжата в България изобщо и конкретно пред нахалното твърдение за благодарността да сме освободени чрез окупация, да бъде задраскан с цветовете на българското знаме, които чистачите на лъжовния символ засега не посмяха да изтрият от болшевишкото знаме.

20 мнения за “Да си пожелаем свободата”

  1. Мога да изчукам кавички на думата >освободители< в същия шрифт и дълбочина,няма да е вандалство и не може да се изтрие,но не съм в София,за съжаление…

  2. Ще взема да дойда поне тая работа да се свърши,колкото и да е малка.

  3. Ето Ви,г-н Инджев,една тема за размисъл-Германия издига за Президент Йоаким Гаук-бивш шеф на тяхната комисия за разкриване на досиетата.Все едно ние да издигнем за наш държавен глава милиционера от Толбухин др.Евтим Костадинов-нашенския пастор Гаук.Обаче каква разлика между двамата?Това е и разликата между България и Германия,ьмежду западното общество и българското,прогнило от съветско влияние,милиционерщина и безкултурие.

  4. Към Мюнхен,
    Много сте прав – разликата между Германия и България е точно толкова, колкото между немския пастор и българските митрополити!

  5. Да си пожелаем свободата и ще я получим! Звучи прекрасно! Нали това правим всички /тука малко прекалих/. “Нищо не се сбъдва, ако преди това не е било мечта!” – както казва Сандбърг. Мечтата ми включва всички българи, а след това ще мислим и за други нации, както желае апостола.

  6. Г-н Инджев, Иво, говориш и пишеш за МОЧА хубаво, прав си и не съвсем, защо? МОЧА е финала на една история, която започва, буквално на 12/24 април 1878 г., с Манифеста на Руския Цар(може би единственият нормален руски император) с който обявява война на брат си великият Султан. Александър II (99/100, Деветдесет и девет на сто от попитаните българи, ще отговорят, че Цар Освободител( не му знаят името МУ ДОРИ) е наречен “Освободител” защото е “освободил” България. АЛЕКСАНДЪР II Е НАРЕЧЕН, И Е, ОСВОБОДИТЕЛ НА РУСКИЯТ НАРОД, ЗАЩОТО ПРЕМАХВА КРЕПОСТНИЧЕСТВОТО, Т.Е. РОБСТВОТО В РУСИЯ ПРЕЗ 1862 Г.
    Иво, г-н Инджев, все пак срещу Народното събрание, има паметник(не по мнението на министра на култу… пардон халтурата) на Царя Освободителя, направен е от Арнолдо Цоки (Дзоки), да ме извинят колегите на баща ми, а и той, единственият скулпторен паметник, както и паметника на Свободата в гр. Русе, от същият автор е с високи художествени стойности. Иво, знаеш какво пише Джендо Стоянов, с армията, дори преди нея вървяха каменоделците и извисяваха Крест Незнайнаго Солдата.
    Стана много дълго, както и да е. Путин ще възкресява Красная, Иран влиза в Средиземно море, мале мила Русия, Китай, Северна Корея и Иран.
    Сбраха се прегърнаха се и се изпокараха.
    То е като да си купиш GREAT WALL. Смешно е.

  7. Към:Краси

    Хей,хей,я по-кротко с изразните средства!Ти май си от “другарите с парцалите” дето на честването на 139 години от обесването на най-велики

  8. Към:Краси

    /продължение/Ти май си от “другарите с парцалите”,дето в деня на честването на 139 години от обесването на най-великия българин, се събраха пред МОЧА да лъскат бастуна,т.е.шпагина на съветския солдат,употребен за окупатор.
    Ако се съди по циничната ти злоба – от тях си!С отвращение!

  9. Към NASKO NASTEV | ФЕВРУАРИ 20, 2012, 20:08

    Идеята ви е отлична! Според мен, ако успеете да го направите, ви се полага морално и материално възнаграждение!

  10. Днес сутринта пред МОЧА се беше изсипала голяма руска делегация и оглеждаха от всички страни дали не е “поруган” техния любим символ. Пълно беше и с журналисти, но в медиите нищо няма засега. Тази нова руска офанзива силно ме притеснява, нищо добро не предвещава. Дано не се сбъднат най-лошите ни опасения и да бъдем натикани отново под руския ботуш с (което е по-лошо) или без благословията на Америка. Така и не разбрахме какво точно каза Клинтън на Тиквата. Но много вероятно е да са вдигнали ръце от нас.

  11. p.s. Господин Инджев, часовникът в сайта не е верен (в буквалния смисъл, не в преносния:).

  12. Към Diane Lane:

    Давате ми повод да опиша за какво става дума, без да задръствам блога с още една статия по темата…

    Отново нещо финтират! Този път хитруват да изпреварят събитията във връзка с “Деня на защитниците на отечеството” по някаква тяхна причина.

    Разгледах внимателно надписите на венците, които са положили 2-ди преди 23-ти февруари. Освен обичайните венци от многобройните български русофилски организации ( всички те, макар да претендират да са българско-руски, а не руско-български, са надписали венците си на руски език), прави впечатление отсъствието този път на декларирано присъствие на “Газпром” и “Лукойл”.За сметка на това се е появил венец от “Южен поток” АД- проектът от “тройния шлем” на Първанов, за който българската власт в момента се изказва най-ласкаво!
    Пак ще кажа, всички венци са с надписи на руски- разбираемо за посолствата на Русия,Беларус и Казахстан, но издайническо за онези, за които отечеството явно е СССР, макар да претендират да са българи и като такива да почитат съветската окупация с позлатена благодарност.
    Чудя се дали нямат стъпаловиден график: днес от Южен поток, утре от “Газпром” и т.н. Да има всеки ден!

  13. За съжаление си мисля, че окупацията изобщо не е приключила. Те, СССР-лизците, без бой нищо не дават, а бой не е имало.
    (за справка – скорошните военни събития в Грузия)

  14. Истинските освободители са Англия и Франция, попречили на завоевателя Русия!!!

  15. И още по темата. Тази сутрин мернах едно съобщение в Медиапул за отказа на Азербайджан да доставя газ за газопровода през Турция, на който България разчита за така дълго отлаганите “алтернативни газови връзки”. След което този сайт изобщо престана да се отваря. Това много ме разтревожи, (дано само при мен да е така), но в тази светлина целият шум покрай бонуси и уволнения започва да ми изглежда като отвличане на вниманието от нещо много по-важно..

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.