Доста безславно, въпреки бомбастичната заявка за поканени представители на българските власти, премина тази година празникът на съветската армия на 23 февруари, преименуван в Русия на „Ден на защитниците на отечството”. За да прикрият липсата на други почитатели, освен от самото руско посолство и посолствата на Казахстан, Беларус, Казахстан и Украйна ( плюс дежурните няколко български русофилски придатъци), шепата празнуващи поднесоха 8 броя венци, но два дни по-рано- при почти пълно отсъствие на медии и фанфари ( само от Би Ти Ви се оказаха осведомени и мотивирани да заснемат апокрифното събитие).
Датата обаче по някаква воля на съдбата не остана без своята символика в духа на „вечната дружба”. На самия 23 –ти февруари се разбра за първи път, че се гласи учредяването на поредната дясна ръка на лява Русия, която обаче този път наистина щяла да бъде дясна. Ето какво пише сайтът Медиапул ден след първото разгласяване:
„Независими депутати, декларирали принадлежност към ГЕРБ, замислят създаването на проруска партия по модел на “Единна Русия” на Владимир Путин. Отцепилите се от РЗС Димитър Чукарски, Тодор Великов и Марио Тагарински, както и напусналият Синята коалиция Венцислав Върбанов са участници в бъдещия проект.
В началото на февруари те са били на посещение в Москва по покана “Единна Русия”.
Идеята им е да направят формация чрез обединение на консервативна, либерална, зелена, земеделска и патриотична фракция, на какъвто принцип била изградена партията на Путин.
Инициативният комитет на бъдещата партия ще се формира през март.
Това ще е идейна партия с цел икономическото добруване на България, заяви Чукарски. Идеята била да има партия, която да поддържа прагматични и партньорски отношения с Русия и да се разбере, че това няма нищо общо с СССР и комунизма. Според Чукарски България трябва да гледа към пет центъра – ЕС, САЩ и НАТО, Русия, Турция и Западните Балкани.
Димитър Чукарски се обяви и за “възстановяване на традиционно добрите отношения с Русия, защото така или иначе енергийната обвързаност продължава – нито “Лукойл” ще стане неруска, нито ще внасяме газ от Иран, Тунис, Египет или Сирия”. Поне България да поддържа нормална риторика, за да може да се възползваме от неоползотворените руски пазари, коментира той.
Това е поредният нов политически проект на “отломки” от РЗС и “Атака”, който се лансира в последния месец.”
Това е положението- тук определено не е Америка и няма да я открия с това твърдение. Защото в Америка „поздравиха” запътилия се към завръщане в Кремъл руски владетел Владимир Путин с корица на списание „Тайм” с доста презрително съдържание към авторитарните му апетити, с което го вбесиха и накараха говорителят му Песков да заклейми статията в този брой като проява на „русофобия” ( който не харесва Путин, е русофоб!).
У нас днес поздравяват Путин с нов руски политически проект след проваления „Атака”. Покланят се по този начин на бащицата си, устремен към утвърждаване на върха на Русия до 2024 г., както се очертава при негова победа на изборите в на 4 март, защото няма съмнение, че той си прави сметката да управлява два мандата след като си прекрои конституцията по своя мярка. Тук в чест на 4 март, а защо не и на з-ти март, деня на инагурацията на император Александър Втори, изчакан за целта като дата за подписването на договора в Сан Стефано през 1878 г. и дочакан в наши дни като български национален празник, готвят клониране на партията му.
Тогава и аз да отправя един „поздрав” с днешна дата- навършват се точно 70 години от най-жестокото военно престъпление на СССР в български териториални води по време на същата война, през която България не е убила нито един съветски гражданин, но бива окупирана за цели 3 години де юре от Червената армия, а де факто- още 42 години чрез своите подставени лица от петата си колона тук.
За опресняване на паметта припомням за потопяването на българския търговски кораб „Струма” на 4 февруари 1942 г. от съветска подводница. Руската дипломация нагло ( но тайно!) поиска преди повече от две години да бъде издигнат паметник край Шабла на загиналите ( по-късно) съветски подводничари ( както написах в книгата „Течна дружба”). Искането е било отхвърлено на централно ниво от българското външно министерство, но беше удовлетворено в крайна сметка с раболепното сътрудничество на созополския кмет Панайот Ремзи. Сега там всеки желаещ да се поклони на съветските убийци, може да му се наслади.
Ето съвсем кратко резюме по какъв повод си имаме в България паметник на съветски престъпници, извършили на 24 февруари 1942 г. военно престъпление без дори да сме били в състояние на война ( както, примерно със САЩ и Великобритания):
На 24 февруари 1942 г. съветска подводница торпилира българския кораб “Струма”, който е потеглил от Констанца, Румъния към Палестина с бежанци от България, Бесарабия, Буковина и Румъния. Без никаква причина Съветската подводница “Щ-213 атакува в български води претовареният със 767 евреи и 4 членен български екипаж параход. Няма данни и до днес колко от убитите по този начин с едно единствено съветско торпедо евреи са от български произход.
През 1991 г. в израелския пристанищен град Ашдод е открит паметник на загиналите по време на Втората световна война евреи-бежанци на корабите “Струма” и “Мефкуре”, потопени в Черно море. В България обаче няма паметник за тях- има за съветските убийци. Нещо повече, у нас е тачен като герой капитанът на съветската подводница Щ-213 с командир капитан-лейтенант Денежко.
Негов предшественик в качеството на нашественик от предишната война на Русия срещу България, е на особена почит у нас. Без да подозира какво разкрива в аванс, за това пише историкът Божидар Димитров, което съм отбелязал в статията си
„Историкът Божидар Димитров откри публични тайни и приятелски огън”
Иво Инджев ⋅ ноември 23, 2011 „
В своя статия от 3 септември тази година, озаглавена иронично „Искаме си паметник на българските освободители в Либия!”, извадих на показ следното:
„Ние сме вечно благодарни и все повече ставаме такива, ако се съди по продължаващите монументални градежи, възпоменателни церемонии и всякакви други „мероприятия“ в чест на освободителите ни. Най-прясното от тях се състоя преди месец край Варна по инициатива на Руското географско дружество ( чийто президент е Владимир Путин), когато военнослужещи от руския флот заедно с представители на българските военноморски сили, поставиха мемориална паметна плоча на борда на потъналия край Варна по време на Първата световна война руски ескадрен миноносец „Лейтенант Пущин”.
С потопяването на руският ескадрен миноносец „Лейтенант Пущин”, потънал след взривяването му от българска мина на 25 февруари 1916 г. в наши териториални води на подходите към Варненския залив, е предотвратен пореден руски артилерийски обстрел срещу града, категорични са историците. Ето какво пише един от тях, без да знае, че след 5 години славният символ на руската агресия ще бъде открит през 2010 година:
7 ноември 2005 г. в. „Стандарт“
Громим руснаци и турци в морски бой
При отбраната на Балчик потапяме миноносеца „Лейтенант Пушчин“
Проф. Божидар Димитров
По време на Първата световна война България отбелязва и втората си и още по-голяма морска победа. За нея дълго време изобщо не се споменаваше, тъй като е срещу „братята“ руси. Става дума за отбраната на Балчик през есента на 1916 г., когато е потопен руският ескадрен миноносец „Лейтенант Пушчин“. В балчишката операция българското командване демонстрира завидно оперативно умение при съгласуване на взаимодействието между бреговите батареи, авиацията и флота.
. ..През Балканската война шестте ( български- бел. авт.)миноносеца принудиха турските броненосци да отскочат от нашия бряг, по време на Първата световна война държаха настрана руските крайцери, а през Втората световна война бяха потопени и шестте съветски подводници, опериращи пред нашите брегове.”
Но да се върнем на престъплението с потапянето на „Струма” което изследователят на въпроса, докторът по история Атанас Панайотов ( цитирам го по-широко в книгата си ( „Течна дружба”) нарича „Българския „Титаник”. Той отбелязва, че във варненския “Черно море” от 27 февруари 1942 г., на четвърта страница е публикувано едно единствено изречение: “Известно е, че един параход, носящ евреи от Румъния, бе потопен и само един човек бе спасен”. Не се споменава нито името на “Струма”, нито фактът, че принадлежи на български корабособственик, нито че е с български екипаж.
Световният печат обаче го е грижа повече от нас за трагедията. В архивите на мемориалния комплекс “Яд Вашем” в Ерусалим се съхраняват копия и преписи от много публикации във френския и в немския печат. В музея на “Хаганата” в Тел Авив пазят позивите и афишите, отразяващи бурята от негодувание, заляла тогавашна Палестина.
Министерството на външните работи е издало удостоверение на 9 януари 1942 година! Имената на българите, загинали като членове на екипажа. Те са:
Григор Тимофеев Горбатенко – капитан
Лазар Иванов Диков – помощник-капитан
Дамян Стоянов – механик
Осеп Гарабедов – моряк
Да честитим с това опресняване на паметта още веднъж на празнуващите „Деня на защитниците на отечеството на българска земя” ( които празнуват явно и деня на предизвестената изборна победа на Путин от 4 март).
“Идеята им е да направят формация чрез обединение на ЧКстка, ОГПУстка, НКВДстка, МГБстка, КГБстка, ГРУджийска, ФСБстка, кобзонска, мафиотска, русолизническа, кремълооблизанковска и путинопоклоническа фракция…”
Но колко гласове на десни хора са изплюскали тези отрепки? Че им личи и на някои- замязали са на бойлери. В колко парламенти подред вече се търкалят? Ало, десните прозападни лидери, ще обясните ли кого представляват някакви си Чукундурски и Таркалински, че все се намират в листите? Обяснете на нас, които от 20 години пускат синята бюлетина в урните – защото на следващите избори ще останете само с гласовете на жените, тъщите и кучетата си.
Марио Тагарински
Венцислав Върбанов
Когато отида на гроба на майка с чийто живот е платено пребиваването на тея боклуци във министерските и парламентарни кресла задължително ще ги прокълна .От нейно и от мое име Румен Бърцов”мръснуият седесар” от Криводол,защото и моят живот продават тея боклуци,ще ги прокълна!
Мдь-ы, като гледам имената на кандидат-учредителите, Патриотичното обединение на милеещите ялови русофили (ПОМИЯР) се заформя като нова суперсила в българската политика. Яко, много яко! Особено съм обнадежден от присъствието на бившия телефонен техник и шеф на радиоточката на Кремиковци, др. Марио Тагарински, който не е пропуснал някоя партийна структура в РБ, неощастливена от присъствието му, май . Абе, с две думи, здравствуйте, помиярушки…
Намерете няколко минути за това – http://www.extremecentrepoint.com/?p=5812 как човеколюбивият и с голяма душа руснак, убива без да му мигне окото 767 души.
“Познавам американски тютюнотърговец, който месеци наред се мъчеше да купи тютюн. Преговаряше с доминирания от комунисти търговски комитет на ОФ, който бе иззел всичкия тютюн. Предложи да плати в долари, но комунистите поискаха да заплати в натура. Тогава американският търговец им предложи 4 кг памук за 1 кг тютюн. Комунистите обаче продадоха тютюна на руснаците, които им платиха на цена приблизително 1 кг памук за 1 кг тютюн. По-късно в Америка научих, че Русия е предложила на американски тютюневи компании големи количества български тютюн на много високи цени.”
Цитат от:
READER S DIGEST
Oktober 1945
Авторът Чарлз Ланиус от началото на Втората световна война
е кореспондент на National Broadcasting Company
Само ще добавя за финал:
– И до днес все така.
Боливия – Президент:Хуан Ево Моралес Айма.Водач на партия „Движение към социализъм”.Боливия е най-бедната държава в Южна Америка. Близо 64% от населението живее под прага на бедността.
Иран -Президент:Махмуд Ахмадинежад. Той отрича Холокостта, покрепя Хамас и Хизбула в борбата им с Израел.В тази връзка организира през 2006 година в Техеран Международна конференция «Обзор на Холокоста: Глобален поглед» имаща за цел оричането на Холокостта.Форма на управление:Теокрация.Теокрацията е форма на управление, при която религиозната и държавната власт са обединени. В буквален превод от гръцки теокрация означава “управление на Бога”.Единствените съвременни теократични държави са Ватиканът и Иран, а в миналото такава е била например Османската империя.
Китай – Форма на управление:Еднопартийна република,
формално комунистическа.Главен политически проблем остава нарушаването на човешките права. Многократни са обвиненията срещу правителството заради цензурирането и манипулирането в интернет с цел възпрепятстване на свободното мнение, преследване на граждани и общественици с опозиционни настроения, нарушения на основни трудови права на работниците по строителството на олимпийските обекти за домакинството през 2008 година и др.Еднопартийната система е тип политическа система и форма на държавно управление, при която единствената политическа партия управлява страната, като всички държавни постове са заети от нейните членове, а опозиционните партии са забранени.
Северна Корея – Форма на управление: Еднопартийна дикататура.Диктатурата (на латински: dictatura) е автократична форма на управление, при която властта е концентрирана в една личност (диктатор). Тъй като диктатурите обикновено не търсят широко обществено съгласие, те често разчитат на насилие и ограничаване на човешките права за запазване на властта си. В повечето случаи това е свързано с премахване на независимостта на съдилищата, въвеждане на цензура върху средствата за масова информация, ограничаване на дейността на независимите от правителството организации. Крайните форми на диктатура, стремяща се да контролира цялостно обществения и дори личния живот, се нарича тоталитаризъм.
Беларус – Форма на управление:Форма на управление: преиздентска република.
Президент:Александър Григориевич Лукашенко.Откакто Лукашенко е президент, в Беларус не се е провеждало нито едно национално допитване, което да бъде определено като честно от международни наблюдатели. Беларус е наречен „последната истинска диктатура, останала в сърцето на Европа“ от бившия американски държавен секретар Кондолиза Райс. Както той, така и други високопоставени лица в Беларус, са подложени на санкции от страна на Европейския съюз заради фрапантни нарушения на човешките права.При избухването на Войната в Косово през 1999 Лукашенко предлага на югославския президент Слободан Милошевич Югославия да се присъедини към съюза Русия-Беларус.
Куба – Форма на управление:Комунизъм. Президент и министър-председател:Раул Кастро.
Кубинската конституция определя Кубинската комунистическа партия като най-висша ръководна сила на обществото и държавата (чл. 5),[13] и изрично забранява каквато и да е дейност, насочена срещу социализма и комунизма.Легална опозиция не съществува, кубинската конституция изрично забранява каквато и да е опозиционна дейност. Нелегално съществуват десетки партии и граждански сдружения, в самата Куба и сред кубинската емиграция.
Никарагуа – Форма на управление:Президентска република.
Президент:Даниел Ортега.
През 1966 става началник на партизанското движение на Фронта и участва в множество акции и нападения. Арестуван е при терористичен акт през 1967, при който е убит един от шефовете на тайната полиция. Прекарва в строго охранявания затвор “Типитапа” 7 години преди да бъде освободен в резулат на въоръжено нападение на свои другари и да избяга в Куба.
След победата на Сандинистката революция през 1979, става президент на Никарагуа и управлява до 1990 г. По време на управлението си, Ортега е подкрепян от СССР и другите комунистически страни, от които получава милиони $ помощи и военна техника, с помощта на които да се бори против “контрите” – военни отряди, противници на комунистическото управление на страната, финансирани и обучавани от ЦРУ. След спиране на помощите през 1989, поради разпадането на СССР, е принуден да търси мирно разрешаване на конфликта и да разреши демократични избори, които губи катастрофално.На 10 януари 2007 г. става за втори път президент на Никарагуа, след като печели президенстките избори през ноември 2006 г. с 38% от гласовете.
Макар конституцията на Никарагуа да забранява заемането на президентския пост от един човек в два последователни мандата, контролираният от сандинистите Върховен съд разрешава на Ортега да се кандидатира за нов мандат и на изборите през ноември 2011 година той е преизбран с 63% от гласовете.
през 1979 година Сандинисткият фронт за национално освобождение постепенно овладява държавните институции и установява подкрепяна от Съветския съюз диктатура начело с Даниел Ортега. Продължителната гражданска война и икономическия колапс на страната принуждават правителството да предприеме стъпки към либерализация в края на 80-те години. През 1990 година са проведени свободни избори и сандинистите преминават в опозиция.
След поредица от тежки корупционни скандали сред десницата, през 2007 година Ортега отново става президент и управлява в коалиция с дясноцентристката Конституционна либерална партия. През 2011 година партията печели общите избори с голямо мнозинство – Ортега е преизбран за президент, а сандинистите получават 61% от гласовете на парламентарните избори.
Това са част от 12-те държави (от общо 366) гласували заедно с Русия “против” резолюцията на ООН за Сирия от 16 февруари силно осъждаща
широкото и систематично нарушаване на човешките права от сирииските власти.
Комунистическото отроче Чукарски и той обходи целия политически спектър /само в ДПС не е бил/. Започна като внедрен “николапетковист” при Мозер /за да участва в разцеплението/ и като обиколи 5-6 бутафорни “политически” формации, най после ще се завърне там, където му е мястото.
Жалкото е, че докато изпълняваше всички тези палячовщини, яко напълни гушата!
Дори само намесването на собствеността на Лукойл, като фактор за някакви политически, извънпазарни отношения с държавата-собственик, показва нивото на въпросните “демократи–творци”.
Може не в 5, а 55 центъра да гледат, но гъзовете им ще стърчат все така червени, досущ като на идиотите, дето им се връзват.
Видимо “спонсорите” вече са разпределили “помощите” за изборите и комай само от посольство России са склонни все още да “подпомагат демократичното развитие” на България.
Пък и Атака се спомина, Болен вече не си играе с “приятеля на Златев” – МУТРАТА, значи време е за нова “патриотична организация”.
До zukerman – Приветствам напълно съкращението ПОМИЯР, но мисля, че може да означава следното:
Парично обединение на ментално яловите русоблизци – ПОМИЯР
Очаквам с нетърпение коментара на г-н Инджев за медийната “война” (надявам се да има такъв) и дали въобще има такава или отново спретната голямо зрелище за народа, щото хляба го изпапаха те!
Футболната легенда Франц Бекенбауер може да премери сили с премиера Бойко Борисов на зеления терен във Варна през декември тази година, пише “Преса”. Зрелищният мач е замислен от “Газпром” за началото на строежа на газопровода “Южен поток”, но Борисов още не е информиран за това. 66-годишният Бекенбауер се е договорил с Москва да съдейства за руските газови проекти в Европа….. За какво ли още не е информиран др. Борисов, ама кой ли го и брои него за нещо?!
Към съмишленик:
Както казах за в. “Труд”, избягвам да се занимавам прекалено с Бареков, макар да съм го правил напоследък повече, отколкото е хигиенично. Какво да добавя?
Интересно ми е само как ще се развие случката със скъсания вестник след като самият Борисов се разграничи от Бареков. Очаквам сега и Бареков да се разграничи от себе си. Ако ли пък се отърват от него поради това, че отдавна е минал всякаква граница на нормалността в журналистиката, току-виж се оказал “репресиран”. Нищо не би ме учудило.
А всъщност има ли наистина медийна война или всичко е едно големо театро….