Ако някой още не е разбрал, да си преговорим с една перифраза състоянието на българската медийна публичност: който ни подари свободата, той ще ни дари и със свобода на словото по свой маниер. Западна Европа получи западно наследство след Втората световна война, а ние-съветско. После СССР ни освободи от себе си и от Тодор Живков. Съответно получихме свобода на съветски поднос. Ако го обърнем и изсипем днешното му съдържание ще видим от обратната му страна да прозира Кремъл.
Такива мисли ми минават около скандалите в българските медии. Властта си е назначила скъпо платен агитатор в своя телевизия, който заплашва протестиращи срещу тази власт с лична разправа, нарича ги „развилняла се пасмина”, след което преминава към късане на вестници в ефир. И откъде ни сполетя този екземпляр, на кого ли подражава? Явно не е на Уолтър Кронкайд, застанал на страната на противниците на войната във Виетнам срещу собственото си американско правителство и придобил такава популярност, че за него говорят като за сигурен президент, ако се беше кандидатирал по онова време. Кисинджър пише в мемоарите си, че разбира необходимостта от мирни преговори със Северен Виетнам в момента, в който Кронкайд заявил от екрана на телевизията тази своя журналистическа позиция.
У нас обаче разпасалият се Бареков, превърнал се в неофициален говорител на властта с неподражаема агресия спрямо посочените от нея „врагове”, имитира един друг стил. Той се видя в предизборната кампания на властелина на Русия Владимир Путин: на предизборен митинг в Москва с изстъпления срещу враговете на управляващите се открои телевизионният водещ Михаил Леонтиев, който от години „превежда” на уличен език от екрана мислите , намеренията и посланията на своя кумир Путин.
Леонтиев, впрочем, е автор на презрителни квалификации и спрямо България, но тукашните патриотари така и не се обидиха. За мнозина наши съграждани да си патриот в България, както без свян заяви другарят кандидат за президент Ивайло Калфин миналата година, означава да обичаш Русия. Това разбиране за „патриотизъм” нарои както никъде другаде в бившия соцлагер русофилски форуми, фондации и организации. Сега вече устремът на поклонниците на деспотичния руски модел в България е на път да роди и първата партия, която напълно откровено се афишира като „проруска. Надскочи в това отношение от раз ДПС, която яростно се отбранява второ десетилетие и отрича да е протурска, макар да има доста повече основание да се нарече такава по чисто етнически признак.
Светлина върху намерението хвърли Димитър Джамов, бивш борец и бивш шофьор на бившия борец, убития бивш шеф на „Мултигруп” Илия Павлов. Джамов обоснова с любовта си към Русия идейния проект за създаване на такава партия, който включва
“известни хора, дори олигарси, защото политика се прави с много пари”.
В интервю за същата тази проправителствена ТВ 7 Джамов се похвали, че проруската партия “ще бъде подпомагана от руските борци финансово”.
Сайтът Кафене.нет припомня няколко щриха от биографията на партийния строител:
„През 1993 г. той беше обявен за национално издирване като един от основните участници във въоръженото нападение над спортния комплекс “Дескрим” на 16 октомври. Тогава бе отвлечен един от лидерите на тогавашния съюз “Защита” – Слави Бинев.
След убийството на боса на ВИС Васил Илиев, Джамов пое овакантения от него пост на президент на федерацията по борба.
Името на Джамов бе споменато на процеса за убийството на Андрей Луканов. Именно Джамов купи фирма “Колонел” от Ангел Василев, който е обвинен, че е поръчител на убийството на бившия премиер. „
Както подобава на един малък сателит, България явно се движи в съветско-руската си орбита каквито и формални причини да се появяват за нейното напускане. Предстои най-важното от десетилетия насам действие за утвърждаването на тази траектория или за евентуално спасително отдалечаване от катастрофалното окончателно сближаване с планетата Русия: решението за АЕЦ „Белене”. С риск да прозвучи като реклама за телевизионния пропагандистки канал следете , ако не сте много гнусливи, какво ви казва от екрана българският Михаил Леонтиев- той първи ще научи от началниците си в държавата, за да може да ви подготви за новината ( каквато и да е тя).
Този Джамов беше по-нагъл и от Доган в приказките си!!!
Но какво може да се очаква от една МУТРА…
Отново в десетката!
Малка поправка – името на известният американски журналист е Уолтър Кронкайд
Господин Инджев, така и така споменахте СССР и нашия бивш любим вожд и учител Тодор Живков, та в тази връзка искам нещо да споделя нещо. Как е правилно да каже – Оскароносец или Оскарист?
P.S. Макар Тодор Живков да не е между нас, той живее в сърцата ни. Но главното и важното е това, че българският народ пак има свой любим вожд и учител.
@ Петър Б.
Ами точно така е написано г-н поправящ – Уолтър Кронкайд! Какво поправяте ?
Доколко наистина ДПС е протурска партия? Винаги когато Доган е във властта, се усилват икономическите изгоди за Русия. Например, при управлението на Кобуготтски се поднови проекта Белене,който беше замразен и практически спрян. При “тройната” се подписаха енергийните проекти, от които два са явно неизгодни. След като е ясно , че лидерите им са свързани и зависими от ДС, естествено какви интереси ще застъпват на първо място.
В десетката като текст-безнадеждно като реалистично наблюдение върху нашата “медийна” среда. Иво, имам само едно малко несъгласие за “Уолтър Кронкайд, застанал на страната на противниците на войната във Виетнам”. По това време-особено след операцията Тет /виетнамската Нова година, когато американците смазват нахълталите комунисти и съветските им “съветници” от Севера, защото никакви “южновиетнамски партизани” няма/- ВСИЧКИ водещи американски медии служат на левичарската просъветска лъжа: че САЩ воюват срещу “мирния /южно/виетнамски народ, който иска комунизъм” Най-справедливия обществен строй, значи, иска народът. А какво иска виетнамският народ, е ясно от това, че хиляди южновиетнамци се хвърлиха в океана, за да избягат от комунистическия концлагер с тигровите клетки. И точно операцията ТЕТ /пълна победа/ е лъжливо предадена от другарите от CNN и NYT като пълно поражение, а другарката Джейн Фонда и пр. левичарски икони, вкл. “Битълс” осигуряват допълнителната манипулативна дандания. Как? Много просто: всички ТВ -координирано!- показват само една сцена: чернокож американски войник с откъснати от мина крака. Нищо друго тогава не се промъква в най-свободните медии на света. И точно Виетнам като “медийно покритие”, изцяло погълнато от левичарите, служи като предупреждение, че заговорът на елитите, медийното олигархизиране може да организира терор срещу истината не по-слабо от пропагандните машини на Хитлер и Сталин. Същата история беше в Камбоджа и Лаос. Какво се случи нататък, е известно- “народоосвободителните” комунистически сатрапи като Хо Ши Мин, Пол Пот, освободиха от земен живот десетина милиона души, а останалите си поданици натикаха в лагери. Така че онези симпатяги, които пееха “дайте шанс на мира!”, търкаляха се пред Белия дом и горяха повиквателни пред любезните ТВ камери, имат кръв по ръцете си. Във Виетнам намаще нефт, газ и диаманти. Американските войници защитаваха полуострова от комунистическата агресия на СССР и неговите марионетки в Ханой. Не носят отговорност за дипломатическите интриги /тук и за Кисинджър съм на много особено мнение/, нито за последвалите събития. Тях предизвика падането на още една класическа жертва на въпросните медии- големият и мразен именно заради висотата си президент Ричард Никсън. Но това вече е друга история.
Ужас! В същага тази ТV7, уважаваната /до днес/ от мен журналистка Люба Кулезич беше поканила, в качеството си на ерудит и експерт по темата “Про-западна или про-руска ориентация за България”, шефа на ултрасите от ЦСКА, наречен “Дучето”!
Потрес и смрад!!!
Г-н Инджев, опитвам няколко пъти да изпратя SMS на 1916 с текст ТХТ IVO, но обратния отговор е:
Съжаляваме, такава услуга още не е открита в Fortumo, или още не е активирана.
Моля, направете нещо по въпроса.
Към Капсар:
Признавам, че този въпрос не просто съм го занемарил, а направо съм го забравил. Правих някакви опити за предоставяне на възможност за подпомагане на блога чрез SMS, но това е усилие, което явно изисква постоянство.То ми липсва в тази област- никога не съм призовавал за дарения, освен в един случай, когато за една нощ събрахме необходимата сума за организиране на концерт пред съветския паметник в София.
Давам си сметка, че посочените в рубриката “подкрепи блога” възможности за дарения не са подходящи за т.н. масов читател, но повече от това не съм готов да направя,придържайки се към определена хигиена на достойнството си.
Ако исках да ми подхвърлят петачета, щях да стана уличен музикант или жонгльор- не че е недостойно, но просто не съм, избрал съм да жонглирам с думи и при всичките ми недостатъци май се справям, щем дори яростните ми врагове ме четат и пустосват голко съм гаден ( сякаш ги карам насила да се мъчат с текстовете ми).
Шо се отнася и до известните ми възможности за рекламиране, базирани на “кликвания”: какво да правя, да приканвам читателите “дарете на бедния автор” ли? Не упреквам никого, че не забелязва и не “кликва”, самият аз съм доста разсеян и мога с години да зяпам някакъв сайт и да не забележа определени подробности, които не ме интересуват. Но просията не я умея при никакви обстоятелства, а опитът показва, че без “подсещане” просто няма никакъв смисъл да се слагат банери.И по тази причина съм се отказал-включително, за да не ми пробутват разни пошлотии, над чието появяване в блога нямам контрол.
Огромният трафик в блога ( 8 милиона посещения за по-малко от 4 години) явно не е “интересен” за стандартни рекламодатели по една причина: не искат да си имат работа с такъв като мен, който може да ги скара с властта и силните лобита ( например енергийното, доминирано от руско-българската мафия, срещу която пиша и тепърва ще пиша- очаквайте книгата “Ядреналин”, тук поне мога да си позволя да се “рекламирам”). Не си въобразявам, казвали са ми го достатъчно ясно защо не биха рекламирали въпреки очевидно интерсния факт, че аудиторията не само е голяма, но и не е от случайни хора като “таргет група”.
Така че съм се предал пред парадигмата, че от поддържане на блог като този ( поне в България) може да се печели, макар усилията ми по поддържането му във вида, в който го виждате, да ми отнемат повече време отколкото щях да отделя, ако работех в някоя редакция срещу някакви пари. Без преувеличение, тук работата ми е денонощна, 7 дни в седмицата, 365 дни във високосната година, без нито едно прекъсване за празник ( какъвто и да било- в деня на сватбата на дъщеря в Германия миналото миналото лято публикувах три статии) за тези почти 4 години. Като изчерпят другите подигравки, някои дори се присмиват, че съм прекалявал с писането. Приличат на копои, псуващи, плувнали в пот, защото са прикрепен да тичат след маратонец. Ами да си сменят работата, като им се вижда трудно темпото!Ама не искат, да си копой и дебнеш от засада изглежда е сладко или пък е единственото, което могат.
“Печалбата” ми от блога е косвена: това са натрупванията от всекидневната ми тренировка, част от които отсявам и успявам да използвам като основа за написването на книги- третата поред е на път вече. Да, от книгите също не се “забогатява”( макар и досегашните две, написани по този начин, да са определено бестселъри по българските стандарти с общия си продаден досега тираж от около 17 000 броя), но все е нещо-нещо. Макар това “нещо” е далеч от стабилния доход при постоянна работа, но помага да си държа главата над водата за неудоволствие на всички, които се надяват да потъне и да замълчи.
И тук, като съм започнал, искам да кажа на многобройните желаещи да човъркат с анонимната пръчка в блога ми ( а и да са подписани, имената им не ми говорят като правило нищо) – кой с желание да блесне, кой да се покатери по гърба ми, кой просто да ме уязви или “катурне” в очите на читателите ( ако може: всуе се морите!
Това, че читателите са призовани да коментират, не означава, че всичко им е позволено на гърба ми. В магазина също призовават купувача да си купи нож, но не и да го забие в гърба на продавача или собственика- отсяването на псувните, безцелните заяждания,откровените глупости и провокациите с цел отклоняване към желаната от провокатора тема не е никаква цензура, а право на самозащита срещу агресията на (обикновено) анонимни нападатели, които си въобразяват, че могат да ми дават тон да играя по техните правила.
Не че съм безгрешен, напротив: “хващан” съм в грешка не рядко.И често съм благодарен за това, че грешката ми е посочена, за да се поправя. Какво да се прави, при този интензитет ( кой журналист в коя медия публикува всеки ден, а понякога дори и по няколко статии на ден, без редакторско или коректорско око?- грешките са неизбежни). Световните агенции, впрочем, работейки под стрес на принципа на бързата реакция в остра конкурентна война, непрекъснато бълват съобщения с гриф “поправка”.
За мен редакторското око е добронамерената корекция на читателите, някои от които улавят някакъв пропуск или грешка, а други просто са много по-компетентни от мен по разни професионални въпроси, които съм засегнал като политически коментатор в определен аспект, но без претенции за експертно мнение извън значимостта на темата през погледа на публициста.
Казвал съм и друг път, ако някой някога си направи труда да извади от публикуваните досега повече от 40 000 коментара най-интересните и компетентните мнения, би се получило не просто допълнение към собствените ми публикации от следващо, експертно ниво, но и изключително интересно четиво за истински любознателните хора. Тази задача обаче не е по силите ми.Поне в момента не съм в състояние да се гмурна обратно в дълбините на този пълноводен водоем от знание, за който заслугата ми е само косвена.
Но този хъс на всяка цена да бъда опровергаван ( за ругатните дори не споменавам- те ми правят услуга като допълнителна мотивация за битката с простащината)само ми показва, че съм значим за онези, които се мъчат да ме удавят, ако можеха. Щяха ли иначе така страстно да се занимават с мен – често пъти с подмятания от рода: ” не те чета, ама попаднах случайно тук…”.
Както се казва- работя по-скоро на инат( при това с интензивност,с каквато никога преди не съм работил) отколкото като резултат от здрав разум и прагматичен интерес, но сам си избирам това изпитание заради удовлетворението да бъда свободен и
независим. Това е голям лукс, на който доста охранени колеги ( и не само) може и да да завиждат ( тайно).
Не мисля, че е “за лудо”.
Получи се малко дълго, но пък скъсява дистанцията с онези читатели, които се интересуват от темата.
Walter Leland Cronkite Jr
– От един добронамерен коректор
Към Стамбо:
“Не съм съгласен с това, което казваш, но бих умрял, защитавайки правото ти да го казваш!”.
Веднъж дори Първанов лицемерно цитира тази мисъл( без да посочи Волтер като автор- това явно го затрудни).
В онази част от света обаче, без да е идеален, този принцип важи поне малко. У нас -никак!
Това съм казал с примера за Кронкайд, чиято позиция за войната не коментирам в статията, а само споменавам, че е възможно да си журналист с позиция, различна от властта, която да е толкова значима при това, че с нея да се съобразява управлението на най-могъщата държава в света- но в онзи, “загниващия”.
До Павел Тинков – Потресът при Люба Кулезич бе още по-голям, защото неговото – на червеното Дуче – арогантно държане бе подкрепяно по скандален начин, с типичните за него цинизми, от набедения театрал Андрей Слабаков. И нито Люба Кулезич (?!), нито опониращите интелиегентно, но вяло Евгени дайнов и Цоньо Цонев реагираха на русофилските аргументи на двамата Путинофили – 1.” за 200-те хиляди загинали за България руски солдати” (термин на Дучето) – при многократно доказаната ( и в сайта на Иво Инджев) огромна фалшификация на това число и 2. “за задължителна признателност към освободителите” – с явен намек за Червената армия. При споменаване на убийството на Стамболов, след вметването на Кулезич, че то е било организирано от руските служби, Дучето каза, че това не е вярно , а виновни били македонците, като отмъщение за Паница. И отново на това твърдение не бе реагирано.
Ето как се поддържат русофилските митове, за съжаление и в присъствието на журналиси като Кулезич и Дайнов.
Иво, напълно разбирам мисълта ти за истинския журналист и властта, но аз имах пред вид само това, че по темата Виетнам през 60-те-70-те години в САЩ се иска много повече журналистическа смелост да бъдеш извън левичарския медиен “мейнстрим” на пацифистките (и платени от КГБ) медийни и поп-“гурута” . Да кажеш, че-въпреки някои фатални политически решения на Кенеди и Джонсън- американските войници не са там заради празна кауза. Поздрави!
Към Стамбо:
Спор няма, това е друга голяма тема. По нея е много добър Огнян Дъскарев, който , като други подобни на него, явно няма къде да пише, а и не не виждам да го канят в телевизии да говори.
Ами Огнян Дъскарев може да пише, както всеки, който мисли, че има какво да каже/ а той определено има /, в блога си. Не знам обаче причината да не го прави. Последната статия е преди половин година.
Към Дени:
Хайде сега, споменах един човек с добра дума и се надявам, това да не послужи да бъде нападан ( по този повод). Защото всеки публичен човек си има врагове- не съм чувал псувни само за Левски, но се боя да “подстрекавам”, за да не се намерят и такива…
Нещо не разбирам за какво нападение иде реч.
Изразявам единствено недоумение и загриженост / и малко разочарование / от преустановената му публицистика, както и съвсем ясното си отношение към него с плаха надежда за някакво инфо за причините.
Към Дени:
Само изразих надежда и се радвам на уточнението Ви.
До Павел Тинков и Илия Илиев: Надявам се все пак сте уловили иронията в темата за сравнението между двамата президенти, както и в защитата на Путин от Андрей Слабаков. Извинете, но да се слагат под общ знаменател Люба Кулезич и Бареков – макар и да работят в същата телевизия – е също толкова коректно, колкото би било да се намери нещо общо между него и Иво Инджев, когато и двамата работеха в БТВ. Прекрасно щеше да бъде все още да съществуваше “В десетката”, но какво точно да ме накара да превключа на “Почивна станция” в неделя сутрин? Все пак това е единственото предаване в бг ефира в момента, в което се задават по-задълбочени въпроси, а не просто се бълва ентъртейнмънт. Щях да си напиша и името, но то и без това не е достатъчно известно, макар че какво мисля едва ли зависи от това как се казвам.
До ЕOL11 – Не става дума за сравнение между Кулезич и Бареков, би било срамно за Кулезич. Но става дума, че всеки коректен журналист трябва да реагира веднага на всички провокативни фалшификации, натрапвани усилено много години с пропагандна цел. А тяхното дефалшифициране, за съжаление, не се помества на много посещавани или четени сайтове и печатни издания и когато има възможност това да се случи в телевизионен диспут, некоректно е да се пропилее този шанс.
Всъщност издайничеството, че се готви партия на русофилите, може да се окаже край на проекта БСП -партия на олигархията от началото на прехода. Хубаво бе да се види какви мутри подкрепят този проект, но и кои стоят зад тях! По този повод е моята статия “Последен валс или иде ли краят на БСП?”