Бившият вътрешен министър Румен Петков се изказа днес от екрана на явно все още свързаната с Георги Първанов телевизия Би Ти Ви почти като Джон Стайнбек, но не точно за „Мишките и хората” ( както в човеколюбивия роман на американския писател), а с ненавист към „мишките и мижитурките”, които си позволяват да не харесват неговия другар Първанов.
Като една мишка, която обаче не желае да мижи пред мижавата пропаганда на пошлостта, си позволявам да изцъркам „некои съображения” срещу опита да бъдат третиран с подобно презрение- особено от политик, който беше принуден да напусне министерското си кресло заради скандалната си близост с „оперативно интересни лица” от контингента, с който един началник на полицаите би трябвало да се бори, а не да другарува. Разбира се в телевизията, която продължава да обслужва този другарски кръг, за който Петков е толкова представителен, „пропуснаха” да му припомнят мижитурският ( за да не кажа мижибългарският) начин, по който му се наложи да се изсули с позор от въпросното министерско кресло, натирен дори от своите съпартийци въпреки страховитата си репутация на опасен задкулисен партиен играч.
Петков каза обаче нещо в добавка на цветистата глупост за „мишките и мижитурките”, с което съм напълно съгласен: „Първанов е много на високо”. Нямам предвид етажа, на който му се наложи да поживее в крайния софийски квартал, за да опровергае „мижитурките”, отказали да замижат пред безобразията му на върховен управник през двата му президентски мандата. Съгласен съм, че Първанов действително е много на високо в системата от обвързаности между олигархията и онзи свят, заради връзки с който самият Румен Петков сдаде поста си безславно (дочувам,че скоро ще се появят и някои допълнителни доказателства, обратното броене е започнало) . Направо държи палмата на първенството!
А който се е покатерил на тази палма, му лъсва червеният заник.
Заник е архаичното именуване на залеза,което и без изпуснатото “д”е достатъчно да очертае неумолимата тенденция за множество задни части на подобни “герои на нашето време”.Напълно резонно е “плевенската” вуйна да пропусне да зададе най-естествените въпроси към “именития” си съгражданин,който направи този град съперник на Рим,с това,че се опита да ароматизира фонтаните му с най-ценното благовоние, излъчвано винаги от него.
Не за мижитурки, а за минижупи става дума.
Бесопатията е диагноза.
“ПИКЛЬОТО от фонтана в Плевен брани червения ЗА(д)НИК на Първанов”- може би това трябваше да бъде заглавието на коментара Ви г-н Инджев. Но все пак това е казано в последното Ви изречение. Поздравления за изразеното от Вас мнение и напълно Ви подкрепям.
Българин, държава, абсурд
Кризата изисква от българите нещо почти невъзможно: да променят отношението си към държавата. Възможно ли е в България да възникне меритокрация? Да се сложи край на шуробаджанащината, подкупите? Една вълнуваща представа.
“Когато преди 20 години за пръв път пристигнах в България, навсякъде в страната се говореше за промяна”, разказва английският автор Тим Паркс. “Тази промяна трябваше да настъпи, разбира се, не точно сега, а някъде в неопределеното бъдеще. Всички бяха съгласни, че едно “анормално” и донякъде архаично общество като българското, което стои на прага на нормалността и модерността, един ден неизбежно ще се приравни към средноевропейските демокрации – така, сякаш става дума за природно явление”, четем в есето на Паркс, публикувано във ФАЦ.
Паркс изброява редица неща, с които България се отличава и до днес: “Традицията на регионалната вместо националната лоялност (на която противостои централизмът на държавата); силната организирана престъпност; влиянието на семейството (включително и в икономиката); склонността да се бюрократизира животът, а възникналите след това усложнения да се заобикалят чрез укриване на данъци, чрез по-големи или по-малки подкупи, и чрез връзки; силно идеологизиран и регионализиран партиен ландшафт; църква, която по-скоро подкопава, вместо да поддържа лоялността на хората към държавата.”
“Нормалното” е Борисов
Борисов – най-изчанчената нормалност в България. Поглед в бъдещето:
Броени месеци, след като Борисов ще се оттегли от премиерския пост, отново ще се заговори за “промяна”. Улрих Ладурнер от Ди Цайт ще коментира тогава: “С края на Борисов в България бе поставен край не на пиянството на един народ, а на нормалността.” Защото за мнозина от Българите “нормално” бе точно това, което се случваше по времето на Борисов. “Голяма част от жителите на България вярваха, че човек може да стане богат и могъщ властник без да спазва правилата. Борисов им показа, че законите са само за глупаците. Показа им го дори много успешно – все пак той се превърна в най-богатия и властен човек в страната”, ще пише още Ладурнер.
“Човек може и да се присмива на Борисов, но неговото представяне бе напълно пасващо на системата. Той не бе нещо необичайно за нея. Той бе просто най-вулгарният израз на перверзното отношение между държавата и гражданите. Борисов бе най-изчанчената нормалност в България”, ще четем още в Ди Цайт.
Всъщност никъде не е лесно да се прокарват закони срещу установените интереси. Но в България това е едва ли не невъзможно. В тази страна има твърде много групи, за които най-важно за съществуването им е всичко да си остане така, както е било винаги.
Всички ще очакват чудо от новия премиер
Сега всички, включително и в чужбина, ще очакват чудо от новия премиер. Шпигел ще пише за него: “Той ще успее там, където другите се провалиха.”
Новият премиер, оглавяващ едно чисто експертно правителство, ще разполага с много малко време, за да се опита да се пребори с планина от проблеми. Началото ще бъде положено с пенсионната реформа и промяната на данъчната система, с опита да се разбият старите професионални привилегии, което неизбежно ще доведе до заплахи със стачка от страна на адвокати, лекари, аптекари, шофьори. Накрая предстои най-важната реформа: промяната на трудовото право и на избирателната система. Заедно с това постоянно ще се апелира към гражданите да плащат редовно данъците си.
Дълбоко вкоренени порочни нагласи
Новият премиер ще трябва да се опита да разсече този възел от проблеми, ще пише Тим Паркс: “Усилията му трябва да се разглеждат като призив към българите да променят манталитета си и едва ли не да заобичат държавата.”
Кога ли хората ще спрат да питат “Чие протеже е тя/той?”
Ала възможно ли е това наистина, ще пита Паркс? Възможно ли е например в България да възникне меритокрация? Човек да вземе да вярва, че колегата му е назначен, само защото притежава необходимата квалификация? Че на прословутото гадаене, чие ли протеже е тоя тип, някога наистина ще се сложи край? Една вълнуваща представа. Заедно с нея върви и един не по-малко вълнуващ въпрос: как ще просперира България в един все по-открит свят, ако не успее да се отърси от старите си пороци?
Оригиналният текст дотук е на Дойче веле и е за Италия, Берлускони и Марио Монти (новият премиер) и в частта си за Монти е в сегашно време, а не в бъдеще.
Но виждате ли някаква разлика? Единствената, която има значение е, че Италия е (все още) твърде голяма (и като икономика, и като население, и като участие в ЕС), за да й позволят да колабира, за разлика от България, която е на апаратно дишане, и може съвсем скоро да се спомине.
С любезното съдействие на мнозинството от населението, префасониралата се в олигархия комунистическа номенклатура и нейните момчета за мокри поръчки, какъвто е Борисов.
Амин.
Първанов се издигна много нависоко,сигурно си премести клозета от двора в къщата!
Кауза пердута са напъните на др.Румен Шадравански. Да му имам и защитниците на папка Гоце.
писах коментар под Ваш пост за оставката на президента на Германия като mgg1951.
Прочетох книгата Ви за Първанов – съчувствам Ви за преживяното, защото сега разбрах защо сте изчезнали от публичното пространство. Не одобрявам такова отношение към опонент!
За конкретния случай с апартамента – много е голяма вероятността този, на който е нотариалния акт да е облагодетелстван от близостта си с президента – ръста в спечелените поръчки, вида им и др.п. Но само толкова.
Със сигурност е трябвало да се изчака, да се наблюдава как “ще се изконсумира” този нотариален акт от Първанов или негов много близък родственик, защото и да е имал такива намерения, след предаването Ви се е отказал.
Прав сте, че никой журналист освен Вас не писа повече по темата,не разследва спечелените обществени поръчки и казуса с апартамента, но това и сега е така непроменено след толкова години. За голяма част от редакторите, журналистите ибрикчийството си е навик.
Попаднах на блога Ви от е-вестник,
който следя. Желая Ви успех!
Към Максим Германов:
Бих Ви опонирал обаче, че е “само толкова” в случая с апартаментите: не съм се изказал декларативно за скритата собственост, но съм дал поне 90 процента доказателства, които всеки обективен съд или съдник би разгледал. Посочил и съм последите няколко процента от доказателството, които могат да бъдат намерени във фирмата, която е била наета от Зорка Първанова за довършителните работи в двата мезонета, които многократно е виждана да посещава, но внезапно престава да посещава ( оставяйки ключовете във въпросната фирма след като съм задал въпроса си от телевизионния екран).
А и нямате представа какво още има на втори и трети план зад всичко това- не съм го написал, защото съм се ограничил само с онова, което би издържало в един съд: не е случайно, че нито веднъж с нито един намек не пожелаха да ме притискат със заплахи за съд, а въпросният собственик по нотариален акт положи неистови усилия да се крие от няколкото плахи опити на журналисти ( знам за два-три след издаването на книгата ми), дори беше пратил свои служители да изкупуват книгата по книжарниците в Перник и …София.
Последно: благодаря Ви за съчувствието, но наистина няма нужда да бъда съжаляван. За мен, ако не броим финансовия фактор, този сблъсък е изцяло щастливо събитие в живота ми. Иначе нямаше сега да си пишем в този блог с 8 милиона посещения за по-малко от 4 години, който е цитиран от няколко световни медии досега ( като “Ню Йорк таймс”, “в. “Монд”) и нямаше да напиша 3 книги ( четвъртата е на път да се появи).
P.S.
Току-що лидерът на Евророма Цветелин Кънчев каза в ефира на ТВ 7, че Георги Първанов е обещавал пред Националния съвет на Евророма през 2001 година, че ако стане президент, Кънчев няма да лежи и един ден в затвора, т.е. купувал си гласовете на ромите, но после не си спазил обещанието, за което “трябва да се черви”, заяви Кънчев!
Освен, че Кънчев обвини Първанов, че е излъгал вкупом толкова много цигани, събрани заедно( така се изрази), на практика Кънчев потвърждава, че Първанов предварително е бил убеден в задкулисната власт на един президент да предопределя присъди.
Това,да излъжеш толкова цигани,събрани на едно място,си е класика в жанра-не случайно народът е казал-ЛЪЖЕ КАТО ДЪРТ ЦИГАНИН /ОТ ПЕРНИШКО/!Интересно е дали ще се разплита чорапа в бъдеще или пак ще се заплита?!
По повод на изявленията на “невинно осъдения” “лидер” на една от циганските партии или движения, направления или бог знае още какви пред говорителя и телевизията на властта, забелязахте ли колко (не)умело бе вплетено и името на Иван Костов.
По всичко личи, че ЛИЧНОСТТА ИВАН КОСТОВ още дълги години и в бъдеще ще “нарушава” спокойствието и съня на много престъпници, мутри, олигарси и представляващите ги във властта и управлението на държавата.
Защо вземате насериозно Цветелин Кънчев? Осъдили го за едно убито куче?!? И то защото решил да обърне изборите на втория тур?!
Сигурно, както на всички избори, е имало купени гласове на цигани, може и да са били за Първанов повечето. Но причината той да победи тогава е основно в Петър Стоянов и то според мен не в папката, а в преекспонирането на нищоговоренето му през изтеклия мандат и многого му изцепки, връх, на която беше тази за аварите…
а при втория мандат – нямаше и избор!Ако имаше издигнат година-година и половина по-рано кандидат от типа на Плевнелиев или Кунева за да стане разпознаваем за хората много вероятно нямаше да има втори мандат!