Нямах никакво намерение да коментирам водещата новина от денонощие насам за кървавия побой в софийско нощно заведение, защото по принцип едно криминално деяние не е само по себе си повод да се говори за политика. Но вътрешният министър, вицепремиерът Цветан Цветанов, направо ме принуждава да обърна внимание на случая с умозаключението си пред журналисти в Благоевград , че раняването с нож на шампиона по самбо Благой Иванов-Багата в масово меле в центъра на столицата ни е…криминален случай.
Отдъхнах си. Бях си помислил, че е нещо друго. Например би могло да е международен реваншистки заговор. Защото Багата е пребил през 2008 година руския богатир ( както го нарече Владимир Путин) Фьодор Емеляненко. Същият Емеляненко нарита победно на 21 ноември миналата 2011 година един американец насред московски стадион и екзалтира премиера Владимир Путин да скочи възторжено на ринга с благодарности за подвига, посрещнати обаче с…освирквания от руската публика заради опита на Владимир Владимирович да се присламчи с рекламна цел към славата на богатира ( напердашен обаче преди от Багата).
Това си е повод за притеснение като част от световна конспирация с българин в ролята на черешката на тортата в един глобален мач между великите сили. Но Цветанов разреди напрежението с простичкото прозрение, че ставало дума за криминален случай под въздействието на алкохол. Слава, тебе, Цветанов- аве Цецо, ле!
От успокоителното изявление на министъра се почувствах облекчен като след оттеглянето на съветските кораби от бреговете на Куба, което означаваше отдръпване на света от реалната опасност от ядрена война по време на карибската криза през октомври 1962 година. Не е шега работа: раняват смъртоносно български шампион, пребил руски богатир, надвил американски боец, което е предизвикало невижданото и нечувано преди освиркване на самия руски самодържец Путин само няколко дни преди да си организира под формата на избори утвърждаването на върха на единствената оцеляла световна империя на два континента за още 12 години.
Не е шега работа. Ако се замисли човек и в Сараево един изстрел на нищо и никакъв балкански провокатор предизвика световна война! Но Цветанов, за щастие, не му мисли много- успокои ни на бърза ръка. И все пак…
Благой Иванов е участник в т.н. „свободни боеве”, които, кой защо, се наричат най-сериозно „спорт”. Бие се предимно в САЩ и няма загуба до момента, когато решава да посети софийски нощен клуб, оказал се доста по-опасен от кървавите двубои в „свободния бой” в свободния свят ( а напоследък – и у нас).
Благой Иванов е страховит дори на вид млад човек, професионален побойник от световна класа, на 25 години, в разцвета на силата и славата си- работата му е да пребива публично до смърт опонентите си. И го прави по ужасяващ начин ( изгледах един клип и не го препоръчвам на хора със слаби нерви и на деца). Същият обаче (при това не е бил сам) е нападнат доста нагло от глутница мъжаги, които явно никак не се впечатляват от неговата репутация на бияч, собственоръчно и собственокрачно изтезаващ почти до смърт мускулести екземпляри, селектирани за тази цел в рамките на този бизнес.
Сигурен съм, че вече знаете, с какъв въпрос ще завърша краткия си, предизвикан почти насилствено от обстоятелствата коментар: ако за един такъв специалист по смазване от бой на други подобни специалисти е толкова опасно да посещава софийските кръчми, какво остава за нас, простосмъртните, на които и един ритник в главата ни стига да пукнем и които нямаме закалката на Багата, Даката, Маката и Даката ?
Извинявайте за каламбура по този трагичен повод, но аналогията идва от стария лаф от времето на социалистическите началници Мако Даков, Пеко Таков и Бай Тодор. Според вица сме наследници на племената маки-даки, пеки-таки, тодораки и малко траки.
Ако изключим комичното изказване на министъра, останалото не е смешно.
“Ако изключим комичното изказване на министъра, останалото не е смешно.”
Наистина никак не е смешно, че такива разпри се случват на толкова населени места, като дискотеките. Също на мен никак не ми е и смешно, че такива като Благой Иванов са бивши “гардове”??? на Таки и разни такива. За съжаление, вече повече от 20 год. много от спортистите в България тренират за успехи не само на ринга или тепиха. 🙁
Господин Инджев, към Вашият калабур в съзвучие върви и Ламбо Теолов. А и по идейно-айдушка принадлежност си върви. Както се казва, рамо до рамо, крило до крило. Или роднина, милиционер.
Добре де, аз ли нещо не разбрах. Този човек, дай Боже, да се оправи, естествено!- е очевидно някакъв страхотен спец по тоя ” спорт”. Нямал бил загуба. Биел се в Щатите, мачкал подред. И сега изведнъж- в някаква кръчма, побой след препиване. Ами не ми се връзва. Ако и да не разбирам от тия ” спортове”. Как може да смелиш половин свят и да те ранят просто така? Не знам. Вероятно нещо ми се губи.
Колкото до Цв.Цв. Този субект `що въобще го коментираме…`Щото е вътрешен министър. Уви. Много е зле тоя человек. Мнооого.
А може би ” криминалният инцидент” с този човек не е чак толкова ” инцидент”. Може просто така да изглежда. А всъщност крушката да си има опашка. Той си знае. А ние надали ще разберем. Независимо от съмненията и конспиративните теории.
Към МАРИЯ Е.:
Точно в това е зловещата символика: ако такива спецове в областта на побоя ги бият без проблем, какво остава за нас, ако ни вдигнат мерника!
Друг е въпросът, че и друг път се е случвало да пострада в живота някой, който бие наред на сцената: Жан Клод Вандам го бяха помляли от бой в някакво румънско заведение заради някакво пререкание с женско участие.
Нещо повече, тези дни ни съобщиха, че без да иска се гръмнал по непредпазливост с пистолета си бивш охранител на Бойко Борисов- оказва се, че не може да се охранява от себе си, толкова е непредпазлив…Ако версията за самопрострелването му е истина, разбира се ( което никак, ама никак не изглежда да е вярно). Само си представете, как един, обучен при това човек, си “изпуска пистолета” в заредено състояние и той гръмва, пронизвайки го с куршум почти по диагонал. Нещо такова ни “продадоха” за истина.
Първото нещо, което ми направи впечатление
Господин Инджев, аз стрелям. Така просто- харесва ми. Поддържам рефлекси.Отработвам стреса на професията си. Оставам сама с мислите си на стрелбището. Такива неща. А и в държава като тая никога не е зле да умееш едно- друго…Ако си жена си е направо задължително.
Та, именно като стреляща се питам- да се простреляш САМ диагонално…Сериозно постижение. На обучен и трениран човек. Ти да видиш. Ако бях малко по- щурава, бих пробвала с халосни. Да видя какво ще стане. Няма да го направя, разбира се. А балистичната експертиза- тя какво казва за тоя ” диагонал”? Потвърдила го е може би? Или много питам? Ех, в каква ” държава” живеем, господин Инджев! Господ да ни дава търпение!
А представете си, ВВП искали да го ” убият”. Това във връзка с тренировките- нали и той е джудист, гмуркач и много прочее. Как пък така няколко дни преди изборите бащицата император се оказа на мушка…Както казваше непрежалимия Велко Кънев в 13- та годеница на принца: ” Казва ли ти някой, а и смееш ли да питаш”!?
Първото нещо, което ми направи впечатление, е странното нараняване. Практически не е възможно да наръгаш с нож дори посредствен самбист в улична схватка – блокирането на нападение с нож и светкавичната контраатака се учат още при първите уроци и с течение на времето се овладяват до съвършенство. Самбото е доста безмилостна саморазправа с противника в рамките на 2-3 секунди и изобщо не мога да повярвам, че световен шампион или нещо такова може да бъде наръган фронтално с нож. Да бъде одраскан – може, но попадение в сърцето е абсурд.
Второто нещо, което ме притеснява, е масивното медийно отразяване на случая и съобщаваното на всеки кръгъл час състояние на пострадалия. Все едно е наръган с нож човек от национална величина. Пребиването на шефа на АЕЦ-а не предизвика кой знае какъв интерес…
Третото нещо, което вече напълно ме обърква, е изявлението от най-високо ниво, че става въпрос за криминален случай. Тоест изобщо не е криминален.
Доколкото разбрах, инцидентът е предизвикан заради жена, банално пиянско самочувствие на шампиона. Но, в потвърждение на извода на г-н Инджев, в легитимно заведение той, предполагам даже и за негова изненада, се оказва нападнат от хора с ножове и бухалки! Не е нужно да се задава въпроса под фраковете ли са носили този арсенал в заведението, какво са търсили така въоръжени там и на какво са разчитали.
По-същественият въпрос е каква е същността и образа на нашата изкуствено инкубирана бизнес – класа. Очевидно чудовищното противоречие между отчайващата техническа непредприемчивост на нашенеца и неистовото му желание да живее в лукса на хората, които с предприемчивостта си движат световния прогрес, се материализира в някакъв трудно побиращ се в представите на модерния човек бизнес-мутант: Печели се от очевидните ОГРОМНИ дефекти в живота ни, наследени от руския колониализъм (под благовидното име реален социализъм), които всички виждат и лесно разбират как да инвестират в преодоляването им, но само хора с едни специални пари, здрави мускули и вродена патологична наглост имат привилегията да развиват тази дейност в неясна посока. И тъй като става въпрос за бизнес, в който прогресът е нещо смехотворно безсмислено, конкуренцията избива в ей такива схватки и нагло разрушаване на общественото спокойствие. Работата стига до там, че обслужващите такъв бизнес даже и без конкретна нужда си мерят силите, просто за респект на останалите “мухльовци”. Като се изчистят подробностите, ей това е резултатът от оперетната ни тъга по отминалия режим и вярата ни, че определени бащици ще ни върнат вълшебните дни. А голата истина е, че онези въшебни дни, доколкото сме ги имали, се дължаха на същите тези бизнес – подходи, но крепени и маскирани от ДС (които не спират днес да се гордеят със службата си в полза на държавата). Всичкият ни останал “индустриален блясък” бе просто една декорация и средство за позапълване на дупки – всеки, който е раборил в завод или в аграрен комплекс, може да си спомни за организационните ужасии, които ставаха там. Най – ужасното е, че младите хора растат в тази действителност и я приемат за нормална. А единственият ни засега сертифициран продукт в ЕС е Горнооряховският суджук.