На отношенията ни с Русия и конкретно на употребата на З март за целите на руския колониализъм в България съм отделил доста място в книгата си „Течна дружба” и не желая днес да се повтарям с резюме от броени изречения. Но ще обясня защо публикувам днес и тук тъкмо подборката от мнения, поместена в сайта Фрог нюз във връзка с националния празник- не е заради това, че съм уважен с част от моето мнение, споделено по телефона. Нито пък си мисля, че цитираните останали мнения са най-меродавни.
Правя го заради заглавието, което съдържа официално непризнатия и генерално неизвестния от масата българи завет на Левски. Когато „група граждани” се явихме мълчаливо на паметника на Левски с плакати в деня на неговото обесване, на които бяхме изписали думите на Апостола „Който ни освободи, той ще ни зароби”, нито един от полюбопитствалите за авторството на този завет българи, дошли да се поклонят, не беше чувал за него. А някои така се възмутиха, че не криеха агресията си. Заветът на Левски е сред най-строго охраняването „държавни тайни” в България и днес, което показва в каква „независима” държава продължаваме да живеем и от кого тя е зависима на практика, след като охраняваме така предано нейния интерес и нейното влияние върху умовете на българите- до такава степен, че националният ни празник е производна величина на този интерес!
Главното оръжие срещу основния завет на Апостола е опитът той да бъде предаден на забвение. Няма да откриете тези негови думи под нито един от неговите хиляди портрети, които декорират кабинетите на всички видове власт в България, нито пък в учебниците по история. А най-малко пък го има изписан в залата за гости, където Първанов уголеми лика на Левски като огромен фототапет за фон на неговото безлично президентско управление и сега всички ръкостискания на важните посетители, удостоявани с ритуална снимка с българския държавен глава, стават пред този мълчалив Левски, на който му е отнета думата по най-важния въпрос на Родината: необходимостта да пази своята независимост.
Има и още един кинжал в гърба на свободолюбивото послание на най-великия българин, единствено признат от всички нас за такъв: това е отрицанието на просветените пропагандатори на институционализирания мит за „двойните освободители” или на претендиращи да са осведомени по темата повече от масата българи по силата на техните академични титли. Те с настървение отказват да припознаят Левски като автор на завета. Бил му приписван от поборника Захарий Стоянов, защото бил русофоб. Но ако е така, защо за всичко друго можем и трябва да вярваме на най-авторитетния летописец на борбата за национално освобождение Захарий Стоянов, а тъкмо за „Който ни освободи, той ще ни пороби” да не му вярваме? Нима това предупреждение не е било характерно най-вече за колоса на борбата за национална свобода Раковски, както и ( в различна степен) практически за почти всички останали големи имена от пантеона на незабравите възрожденци?
Но нека за момент приема Захарий Стоянов за лъжец- за да изчистя тезата си и да докажа, че дори и при подобно кощунство спрямо паметта на големия наш сънародник, отрицанието на завета е неспасяема кауза на петата колона в България от гледната точка на елементарната логика. Защото питам: нима не се оказа вярно, че освободителите ни заробиха за цели 45 години? И това ли е лъжа или 3 години съветска окупация де факто и де юре, допълнени с още 42 години „само” де факто не доказват истината в завета, който не бил на Левски?
Значи какво излиза: истина е това за заробването, но е важно да се отрече или да се знае, че го е казал Левски! Евентуалното отсъствие на конкретно авторство ( или приписването на завета като „измислица” на Захарий Стоянов) може и да омаловажава стойността на цитата като такъв, но няма как да се отрече, че той е обобщение на убеждението на най-будните дейци на българската свобода от 19 век. Истината за окупацията си остава такава и стърчи над главите ни с размахано оръжие в центъра на столицата ни. А когато някой се опита да я осмее поне, при това с художествени средства, както стана на миналия 17 юни, министърът на културата Вежди Рашидов ( тъкмо него избраха от телевизията на властта ТВ 7 за основен събеседник днес на 3 март), нарече това „вандализъм”.
Така че питам отново: ако не искаме да знаем какво ни е завещал героят Левски, искаме ли поне да признаем, че е пророческо прозрението за заробването ни от освободителите?
Фрог нюз
Васил Левски: Който ни освободи, той ще ни пороби!
Събота, 3 Март 2012
Политици се замерят с Трети март обиждат се на русофили и русофоби
22 години след реанимирането на Трети март в България все още се водят люти спорове за това дали Освобождението, Съединението, Денят на независимостта или 24 май да бъде Национален празник. В битката се включиха историци, общественици и политици, които се обвиняват взаимно в слугинаж на външни сили. Противниците на Трети март твърдят, че промяната на комунистическия национален празник 9 септември през 1990 г. е фиктивно въртене на календара. В крайна сметка се получавало скачане от един руски празник на друг. От другия лагер контрират, че без счупването на османските пранги е нямало да се случат останалите събития, с които се гордеем.
3 март по нов стил се чества от 1917 до 1949 г. През 1950 г. Министерският съвет по искане лично на Георги Димитров премахва Освобождението от османско робство в списъка с почивни дни. Така най-важната дата за страната ни става 9 септември, когато е превратът на Отечествения фронт. Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод на 100-годишнината от Сан-Стефанския мирен договор. Десет години по-късно по решение на Юлския пленум (1987 г.) на ЦК на БКП 3 март е реабилитиран, но само като официален празник. С решение на Държавния съвет от 27 февруари 1990 г. и на Народното събрание от 5 март датата е обявена за национален празник.
Една от версиите за наложената от Георги Димитров забрана е намесата на Съветския съюз. Болшевиките не могат да приемат факта, че 16-ата република на СССР има Национален празник, който се свързва и с Царска Русия. Парадоксално е, че въпреки това в СССР армията има официален празник, с който отбелязва победата над Османската империя след погрома по време на Кримската война. Друга версия за забраната на Трети март е опитът да се постави ново начало, което достига апогея си през 1956 г. на Априлския пленум.
През последните години ДПС под сурдинка твърдят, че датата ги обижда, според тях не обединявала, а разделяла гражданите на България. Лютви Местан поиска Националният празник да бъде променен и вместо на Трети март да се чества на 24 май, в Деня на славянската писменост. Аргументите на филолога са, че писмеността може да ни обедини. Историци обаче припомниха на Местан, че в цивилизованите страни винаги националните празници са свързани с политическо събитие.
За жалост датата беше превърната в поредния повод за политически нападки ала русофили – русофоби.
В същото време все по-малко са хората, които си спомнят за освободителите на България. С течение на времето празникът бе обезличен и площадите опустяха. Появата на политици на официалната церемония като че ли отврати хората и ги остави да гледат гвардейците само пред телевизорите. Въпреки проблемите в българската църква, управлявана от бивши агенти на ДС, миряните все още пълнят храмовете по време на великите християнски празници, за да се обърнат към Бога. Социологическо проучване пък показа, че тачим повече църковните празници, а не националния и официалните си. Цялата изкуствена атмосфера, украсена с лимузини по време на парадите, кухите и отегчителни речи на Първанов през последните 10 години обезличиха Трети март, коментират политолози. Народът го възприема просто като неработен ден и глътка въздух. На миналогодишното честване основната новина дори не беше самото Освобождение, а мотористът, който мина покрай загражденията и направи кръгче с мощната машина пред очите на властта.
Проф. Пламен Цветков: Датата е унизителна за страната ни Всеки завоевател определя себе си като освободител или в най-лошия случай – като обединител, казва изследователят на мегамитовете
– Проф. Цветков, трябва ли Трети март да остане национален празник на България?
– 3 март по никакъв начин не може да бъде национален празник. Това е историческа дата, използвана от твърде влиятелни среди, които са на московска заплата, за да поругават националното ни достойнство. Опитът да се замени една чужда власт с друга е всичко друго, но не и освобождение. А истината е, че няма завоевател, който да се нарича завоевател. Той винаги определя себе си като освободител или в най-лошия случай – като обединител. Между другото, войната от 1877-1878 г. не се е приемала еднозначно още тогава от българите. Самото посрещане на руснаците, и то според руски дипломатически документи, няма нищо общо с идиличната картина на Дядо Вазов за дечицата, които посрещали братушките с крушки. Защото руснаците започват да действат като в завоювана територия, с всичко произтичащо от това – произвол, структурата на екзархията безапелационно е подчинена на руската окупационна администрация, започва един грабеж и едно насилие, което според признанията на един руски дипломат е накарало все повече българи да се питат дали не е било по-добре да си останем под властта на султана, отколкото под могъщественото покровителство на Царя Освободител, наречен “освободител” не заради България, а заради това, че е премахнал крепостното робство в Русия през 1861 година. Колкото до идеята национален празник да стане 24 май, това също предизвиква в мен резерви, тъй като с тази дата и сега се злоупотребява, като става повод за разни панславистки излияния. 24 май се чества като Деня на славянската писменост и българската култура, макар че писмеността си е българска и е възприета от редица народи, между които само някои са славянски. Между другото славянските народи, които пишат на латиница, са повече от славянските народи, които си служат с кирилицата.
– Коя дата от историята, като съдържане и функции, според вас е най-подходяща?
– Като функция националният празник трябва да обединява нацията, но едновременно с това – да ни приобщава към европейските ценности. И в този смисъл национален празник на България може да бъде 6 септември, съединението на Княжество България с Източна Румелия. Може да бъде и 22 септември, обявяването на независимостта. И двете събития първо са чисто българско дело и, второ – се посрещат с одобрение от абсолютно всички политически сили, от цялото българско общество. Тогава има наистина невероятно единение. Но личните ми предпочитания са насочени към Деня на независимостта. Тогава именно България става пълноправен член на международната общност, става част от Европа. Това е събитието, което дори един краен левичар като Димитър Благоев, чиито наследници претендират, че са днешните комсоциалисти, посреща с одобрение и гледа на това събитие изцяло положително. Освен това прокламирането на независимостта на България е дело на самите българи, което не е осъдено от нито една политическа сила. Това би могло наистина да обедини всички българи. Позицията ми се споделя и от много други хора. Аз непрекъснато работя в тази посока. Надявам се аргументите ми да накарат хората да се замислят и да разберат значимостта на 22 септември и унизителната същина на 3 март.
Проф. Андрей Пантев: Празнуваме държавното възстановяване
Обикновено всяка модерна държава чества датата, на която тя се е появила на европейската политическа карта и география. Независимо по какъв начин или резултат. Така че размерите на държавата, която се е появила на 3 март, може би са били силно и крайно несправедливо стеснени, но, от друга страна, това е датата, от която има такова държавно и политическо възстановяване в историята с името България. Ако определим 24 май за български национален празник, с това се обезценява значението на българската култура и писменост за целия славянски свят. Все едно ние сами да направим така, че за България това няма нищо общо с останалия славянски сват, това е един локален принос. А когато честваме 24 май като празник български, но и всеславянски, с това според мен ставаме много по-значими за славянската култура. Показваме, че сме дали нещо не само на славянския, а на европейския свят сме дали нещо значимо, от което след това са се възползвали култури, които може би са станали по-значими, по-известни. Но 24 май да го направиш български празник е да го омаловажиш и да локализираш неговото значение. За националния празник бих оставил само герба на България. С всяка такава добавка като „Шеврон” и други фирми има опасност за спекулации, каквито се случват.
Желю Желев: Гласувах за 24 май
Първият български президент Желю Желев е роден на 3 март 1935 г. в село Веселиново, Шуменска област. По време на първия му мандат на председател/президент на Р България за първи път 3 март се празнува като национален празник. „Торнадо” потърси президента Желев с въпрос дали това е бил правилният избор. „Истината е че, когато Великото народно събрание обсъждаше новия национален празник, след отказа от 9 септември, имаше две становища. Едното беше 3 март да бъде национален празник – освобождението на България от турско робство. Другото беше 24 май, тъй като това пък е най-българският празник по дух. Освен това, така или иначе, Кирило- Методиевата азбука е свързана с целия славянски свят. Аз тогава гласувах за 24 май. Това е истината, но надделяха другите, които поддържаха 3 март за национален празник – туй, което аз го казвам сега”. На въпрос дали е редно на официалната покана на българското посолство в Америка за националния празник до герба ни да стои логото на „Шеврон“, Желев бе категоричен: „Не е редно, още повече когато става дума за честването на национален празник, става, с чужда пита майчин помен да правиш”.
Иво Инджев: Промиват мозъка на учениците
„Датата 3 март е наложена за национален празник от Русия. Не е случайно, че точно тогава цар Александър II поема управлението на империята и в негова чест се измисля т. нар. празник”, категоричен е журналистът Иво Инджев. „За жалост учениците ни са манипулирани. Те надали знаят, че всички войни на Русия с Османската империя са били най-опустошителни за българските земи. Това не го казвам аз и не си измислям, писал го е Георги Раковски във вестник „Дунавски лебед”. За мен Съединението е най-българският празник, който трябва да се превърне в национален. Никой не иска това да се случи, защото Съединението носи повече минуси, отколкото плюсове за Русия, чиято пета колона у нас държи юздите на всички. Историкът Първанов изтъква в речите си, че Русия е дала стотици хиляди жертви. От Русия обаче опровергаха цифрата, след което Първанов започна да казва „хиляди жертви”. Човек, който не познава миналото си, допуска старите грешки. И Франция е дала жертви за свободата на Италия, но италианците не прекаляват с паметници и ласкателства като нас”, категоричен е Инджев.
Отец Боян Саръев: За ДПС е ден на траур
Oграмотете се! Турците, които остават на територията на България, живеят в демократична държава, а онези, които се връщат в Османската империя са без права, казва Божидар Димитров
„Нормално е ДПС да не иска Трети март за национален празник, защото за Доган и компания това е ден на траур”, твърди отец Боян Саръев. „Южните ни съседи не са си губили времето и още през 1878 г. в България е имало османски агенти, чиято единствена цел е била да натякват на родопчани от люлката, че са турци, че християнството е лошо и трябва да се унищожи. Тази неприязън към Трети март показва, че ДПС не са част от държавата, а са последователи на агентите, които след 1878 г. са изпратени у нас. Оттогава насам е имало десетки тайни организации, които са извършвали тази дейност. Целта е една – откъсване на български територии с турско население и присъединяването им към Турция”, категоричен е Саръев.
„Кой да е Националният празник, ако не Трети март? Тогава е възстановена българската държавна независимост. Тогава се възражда държавата България”, коментира директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров. „Каквито и намерения да е имала Русия по време на войната, тя възстановява България, макар и само част от нея. Прави го напук на българските политици, които са стояли по кръчмите в Гюргево и Букурещ. Пука ми, та ми дреме какво е мислил руският цар. Не ме интересува, че искал да стигне до Босфора и Дарданелите. Нямало е начин това да се случи”, твърди историкът.
„По отношение на ДПС и идеята им да преместим националния празник искам да кажа, че трябва по-подробно да се запознаят с историята. Турците, които остават на територията на България, живеят в демократична държава, а онези, които остават в Османската империя, са без права. Те са подвластни на тоталитарния режим. Търновската конституция е доказано, че е най-демократичната в историята на Европа. Някои от депутатите на ДПС могат да четат и трябва да са наясно, че Османската империя няма нищо общо с Турската държава. Не случайно днес техни герои са умове като Кемал Ататюрк и Митхат паша. Те казват, че Османската империя е затвор за всички, включително и за турците. Неслучайно българите вдигат въстание в Османската империя през 1912 г., а турците у нас не са против държавата. За какво да са против, след като имат права като всички останали? Защо ДПС иска 24 май? Това си е празник на българската култура, не на турската, не на руската, не на циганската. Аз пък твърдя, че точно 24 май ни разделя от останалите етноси”, категоричен е проф. Димитров.
“Свободата е като хляба
всеки ден трябва да се замесва, изпича ,изяжда!
Не яжте вчерашен хляб, не яжте подарен хляб….Засяда на гърлото..”
Гоподин Инджев, по мои изчисления на всеки литър гориво, (в моя случай, дизелово гориво) закупено от бензиностанция на територия на Република България, аз заплащам 68 стотинки или 0,68 лв в повече. Респективно на 10(словом, десет) литра гориво, 6,80(словом, шест и осемдесет) лева, на 100 (словом, сто) литра гориво, 68 (словом шестдесет и осем) лева. Тези пари директно отиват в джоба на руския агент и български олигарх Златев. За да бъде осъществена тази кражба, руският агент и български олигарх Златев получава директна помощ от българското правителство с председател Бойко Борисов.
Господин Инджев, ще си позволя да цитирам част от предговора на биографията на Гоце Делчев написана от Пейо Яворов:
“Делото на Каравелова, Ботева и Левски, освобождението на целокупната българска родина чрез революция, беше осуетено, ако не случайно, поне твърде неочаквано. То се знае, апостолите на българската свобода не мислеха, че петвековния роб ще види боева сполука. Но те имаха пред вид сигурен политически успех.
Българското движение, оставено да се развива в еднъж усвоената посока, рано или късно би достигнало целта си. Мизия, Тракия и Македония в неразривно единство стъпка по стъпка напред биха получили самоуправление. Народът, изнесъл на плещите си трудната борба, горд в съзнанието на извършения подвиг, би знаел да цени благото на свободата. И нашето племе, свършило предварителната работа по формирането си като политическа единица, би се предало на тихо културно развитие като достоен член от семейството на културните човешки племена.
Обаче Русия, възползувана от смутовете в европейските турски области през нещастната 76 година, поиска да осъществи или поне в краен случай да приближи осъществяването на своите завоевателни намерения спрямо турското наследство. Тя обяви тъй наречената Освободителна война, която свърши с един съдбоносен за нас резултат – отечеството ни беше разкъсано на три части. И големия български въпрос остана да се развива при най-опаки условия, като се раздроби на сума по-малки въпроси, живи рани върху българския обществен организъм в цялост.”
Един скромен прът в колелото на руския освободителен бизнес :
***
Русия, нашата фатална освободителка, покровителка, славянската, братската, християнската и великата Русия, с която сме една вяра и една кръв! Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата освободителка и покровителка! Аман, бей, аман! Лошо нещо било московлука… То не прилича ни на даалии, ни на кърджалии, ни на фанариоти! Право имали ония старци, съвременници на Екатерина, на Александра I и на Николая, които ни говореха: „Ще плачете за зеленото парцалче.
***
И подир всички тия върволици жестокости и злини, които ни една държава не е направила над България, възможно ли ще да бъде да се намерят помежду ни такива идиоти и изменници даже, които да клеветят, че Русия е наша освободителка, покровителка и доброжелателка! Мълчете и не говорете, защото и природните стихии ще да въстанат и протестират срещу подобно едно престъпление! По-малък грях е да обереш черква и манастир, отколкото да клеветиш пред олтара на историята и на събитията, че руското правителство имало братски, честни и благородни намерения, когато е стъпило в земята ни да ни освобождава. Ще ни се смеят ташкенците, авганците, черкезите, бухарците и арменците, за които същата Русия не по-малко кръв е проляла. Ще ни кълне Полша, тая китка на славянството, която руските железни автократи три пъти хайдушки разделиха помежду три царства, с бесилници и с колове окичиха цели градове и села. Ще ни кълне още нещастна Босна и Херцеговина, която пак руските дипломати харизаха на Австрия, а ние идиотите заедно с много още идиоти славяни псувахме ли, псувахме Австрия, че ги узурпирала!
Откъсите са от публикация на Захари Стоянов от 1886 г. по повод на Съединението
“Който ни освободи той ще ни зароби” е еквивалент на американското “Няма нищо безплатно на този свят”. Ако Левски е най-великия българин дал живота си за свободата на България от Отоманкста империя, то Стамболов е най-великия българин направил същото, но срещу друг поробител- “братушките”. Не случайно националните предатели – комунистите не го и споменаваха в учебниците по история. Който обича България нека се поитересува за една от най-големите борби на българския народ- запазването на независимоста ни Русия и противопоставянето ни на имперските и опити да ни направи “Задунайска губерния”. Именно Русия като отговор на българската орба срещу робството и подстрекава и поощрява Сърбия да ни нападне в гръб и да започне първата война срещу българската държава след независимоста ни от Отоманската империя. Когато почитаме Левски, да отдадем почит и на други велики българи като Стефан Стамболов, княз Александър Батемберг, Захари Стоянов и много други посветили живота си за независимоста на България от Русия.
Има предостатъчно доказателства за отношението на Левски към Русия,стига човек да се чувства достатъчно българин,а и това да го интересува….Ще спомена само някои, за да не досаждам: Задава ли си някой въпроса защо Левски тръгва да изгражда от нищото вътрешна организация, като по онова време има поне две външни с изградена структура,ръководство,с някакви средства?Това са БРЦК на Каравелов и БТЦК.Втората например, финансира четата на Х.Димитър и Караджата и понеже тя не е била под руска протекция,руснаците са я предали на турците/факт,абсолютно доказан/.Изграждането на вътрешната организация е единствено за париране смазващото руско влияние върху организираната революционна дейност,особено зад граница.Следващ факт-лозунгът за чиста и свята република.По онова време републики са били само САЩ,която не е в Европа и едва ли е била някакъв пример,и франция,къдетое властвал спомена от реставрацията.Деветнадесети век е все още векът на монархиите,където най-яростният им пазител е руският царизъм,притичващ се да смаже всякакъв републикански нагон-справка Унгария.И изведнъж Левски се явява почитател на САЩ!Нищо подобно-той се стреми с този лозунг да дистанцира народното съзнание от стремежите на Русия да го манипулира,да запази едно революционно дело от пагубното чуждо влияние.По-нататък-има писмо на Левски до Панайот Хитов,където му разказва как е разкрил някакъв руски шпионин и го е шамаросал,след което завършва с думите-“Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме”.Известно е и писмото му до Каравелов, в което казва-“Дочувам, че двамата с Ботьова смятате да поканите миризливия казашки ботуш в Болгарско.Ако това е така,то аз с моите кунки лично ще ви обруля чепките”.И накрая-Русия изпраща най-добрия си български агент в Турция-Иванчо Хаджипенчович,изтъкнат цариградски юрист,да участва в съденето на Левски/да е сигурна смъртната му присъда/, заради което последният след “освобождението” е поставен като делегат в Учредителното събрание лично от квотата на княз Дондуков-Корсаков.А има и данни,че Русия два пъти е канила Левски на среща с Руския цар,но той е отказал с думите-По-добре царят да си види дереджето на собствения си народ,преди да тръгва да освобождава други.
http://dox.bg/files/dw?a=5f3d9cea36 ; http://dox.bg/files/dw?a=c4e6644de7
Да припомня и друга крилата мисъл на Левски, която е брутално цензурирана през годините, а именно: “Времето е в нас и ние сме във времето – то нас обръща и ние го обръщаме!”
Крайно време е да обърнем времето!
“Работим чисто български и не искаме да се водим по никого извън Българско. — до Д. Хр. Попов, 27.VII.1871 г.”
“Решили сме се вече — или с нас и народа, или ще ви пратим при черните души! — до чорбаджи Ганчо Милев в Карлово, 10.V.1871 г.”
“Пророкувам предателство. Ако отричате, аз ще ви покажа предателя. — до комитета в Ловеч, последно писмо 12.XII.1872 г.”
“Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме. — до Филип Тотю, 18.IV.1871 г.”
“Часът на свободата призовава всеки българин да покаже на дело родолюбието си. — до Д. Трайкович, ноември или декември 1872 г.”
“Ще имаме едно знаме, на което ще пише: „Свята и чиста република“. — дописка на В. Левски до в. „Свобода“, писана през втората половина на 1870 г., публикувана в „Свобода“ на 13.II.1871 г.”
Предаденият и продаден Завет на Апостола Български.Е народе!
Много предатели продажни се наройха Апостоле напоследък,много и все “учени”,кой от кой по!
Като е тръгнало на автентични във всеки смисъл текстове, вместо моето скромно мнение,предлагам на колегите от форума (и на рубладжиите, които го следят по силата на служебните си задължения) следния известен текст:
ЗАХАРИЙ СТОЯНОВ
ГДЕ Е НАЙ-ГОЛЯМОТО РОБСТВО
Мюхлюзинът бивши премиер в България, а таен дипломат на руската дипломация и на нейните коварни в отечеството ни планове, П. Каравелов, твърде ревностно се е завзел да защитава своите господари. Не им завиждаме с новия апостол, с тоя бивши Бентамоман и Беджехотофил и господар на пловдивската “Независимост”. Който се води и братими с него, той… [Прочети целия коментар] ни представлява оня нещастник, който влиза с бясно куче в толум. Но защо ли да си трием зъбите? “Tel maotre, tel valet”, или по български речено, тенджерата се търколила, та си намерила капака.
В последният брой на “Т.К.” тоя човек излязъл да защитава осъдената от цяла Европа автократия, не само днешното й положение, но от времето на Ивана Грозний. Боже мой, а Бентам, когото един от руските царьове вика в Петербург за съвети, като го награди и със скъпоценен пръстен, махна с ръка, че гърбатият не може да се изправи, освен да му смажеш гръбнака с чука. Поляци, малоруси, татари, черкези и пр. Племена, които са имали злочестината да подпаднат под московския хомот, според П. Каравелова излиза, че са или разбойници, или неразделно с московците. Иска да каже той, че Русия с освободителската и цивилизаторската мисия е убила свободата и съществуванието на тия народи.
Вижда се работата, че за издайника на българската корона и историята е станала гнусно блато. И нещастните татари, които и в турско време виждахме да косят сено и носят дърва на българите, и те били някаква си опасност, от които и българите теглили. Примери, че в народните песни имало да се казва “младо татарче”. От свята, християнска и прогресивна Русия те били крали робини, които продавали в Цариград, значи, че в Русия робството е било божие наказание. Ние пък, които не служим на азиатския департамент, утвърдяваме, че това гнусно робство и днес царува в Русия, което искат да въведат и в България нашите издайници. Ние утвърдяваме още, че каквото тегло има там, в тая братска нам страна (с народа), то в България под турско иго никога не е имало подобно нещо. Никога, повтаряме ние с подписа си. Далеч сме ние от библиотеките, но и доволно и онова, което имаме под ръка, за да се снабдим и с факти. Без предисловие и въведение, не желаят ли нашите читатели да чуят долньото, което е станало в Русия?
Едно обикновено куче се продавало в Русия за двама души селяни; а едно авджийско – за три момичета. Ето ви няколко обявления от тогавашните вестници: “- У Никола Морскаго се продават банкетни пишкири, покривки за маси, две момичета учени и един селянин (мужик)”. “- Продава се двайсетгодишен човек белберин, и една крава от добра породица”. “- Хубави кученца се продават и седем човека с най-умерена цена”. “- На литейната част, против Сергия, в черковния дом се продават двама души, готвач и файтонджия, годни за солдати, и един папагал”. “- Някой си има за продан 11-годишно момиче и 15-годишен белберин (парикмахер), четири кревата, пера за възглавници и други домашни вещи”. “- Имам за продан хубава пресносола риба осетрини, седем сиви мерини (коне) и мъж с жена”. (Беляев, стр. 320; Мордовцев, III, I, 431).
Не само са се продавали селяните в Русия, но са ги давали още и във взятка, изигравали са ги на комар, плащали са с тях на доктора за визити и пр. и пр. Робството в Русия, говори Шап, разрушило всичките естествени права; тук човекът се е продавал като стока, деца са се отръгвали от обятията на майките, за да се продават в публичните домове за по няколко си рубли (Рус. Старина, XI, стр. 785). Цената на тия нещастници, истински наши освободители, които са умирали по Дунава и по Балкана, е била разна. В началото на царствуванието на Екатерина, която освободи Полша, един селянин е чинел 70 – 120 рубли. Но без земя цената на тоя двукрак добитък е била много ниска. Една помещица (чифликчийка) продала 195 души свое стадо, мъже, жени и деца с пеленачета, по 6 рубли едното парче. Майсторите, хубавите момичета, актрисите стрували много по-скъпо. Потемкин, например (който освободи татарите) купил от някого си Разумовски музиканти робове по 800 рубли всеки. Много пъти, когато пияният и развратният чокоин е угоявал всичко от тия нещастници, продавал и цялото село, с бабичките и кучетата. Сърбинът Сава Текели, който пътувал из Русия, видял в Тула на пазар 40 момичета, които с камшик пазел техния господар. Той попитал какви са тия хора? “- Продават се”, бил отговорът. Савата се почудил. “- Купи ни, купи ни, господине”, викали момичетата, а той се чуди, че те били всички весели. Урзопинският панаир (Русия) бил център, гдето се продавали момичета за Турция и за другаде. Търговците били арменци. Други пък давали с кирия момичета по бардаците, за които вземали по 100 рубли в месец.
Ние, дето се турим в положението не на граждани на днешното авантюристическо правителство, а на турски раи, с гордост на челото констатираме тоя факт, че овцете, козите, говедата и кокошките на нашите бащи са били в Турция швейцарски граждани, когато нашите нещастни братя руски селяни са били до сто пъти по-долни. Някой си Хорват, чифликчия в Малорусия, постоянно говорел “- Всичко е мое, земята е моя, небето е мое, водата е моя – всичко е мое!” И действително, той на дело достигнал това. Един път с многобройна свита той отишъл да обикаля своите земи, и преминал през село Т. Кучето му влязло в двора на един селянин, който като поискал да го изпъди, то го ухапало и селянинът, без да иска, ударил го и му счупил единия крак. Хорват побеснял от това; той се не задоволил да накаже своя роб само, но заповядал на хората си да турят слама около селото, което до крак изгорил. Веднаж на същия Хорват се подплашил конят, гдето присъствали и 12 души още. Той заповядал да избият всичките, щото да не остане човек, който да говори, че на стария Хорват конете могат да се подплашат от каквото и да било (Пасек, II, 200-201).
Тайният съветник Жадовский, който живял в 1855 г. в Оренбургската губерния, имал за правило, щото всичките негови роби от няколко села, щом се оженят, първата нощ да довеждат при него своята булка да преспи с нея; който не се съгласявал на това, на другия ден той удрял по 50 камшика и на младоженеца, и на булката, и на родителите й. Когато той остарял вече, карал своите файтонджии и слуги да изнасилват сиромашките селянки, а той с цигара в уста давал команда (Преступление и наказание, 1869).
Друг един помещик, Виктор Страшински, от 1840 – 1850 обезчестил 86 момичета от своите робини, които били на възраст най-старите на 14 години, а другите – на 13 и на 12. 47 от тях показали на съда, че и като се оженили (насила), пак били заставени от Страшински, да имат с него сношение. На много помещици момичетата от цялото село са служели за жени. Това зверство не се е даже гледало за нещо необикновено, от никого не се е скривало. Авторът на “Записки селскаго свещеника”, който в 1861 година ходел официално да присъттвува като се чете височайшият манифест, разказва, че някой си Лачинов така давал заповеди на своите роби: човекът му вечер тръгне от прозорец на прозорец, и вика: “Ти, Иван Митрич, ще да отидеш утре да чукаш житото, Теодосия (дъщерята) ей сега да дойде при барина”. На другия ден същото: “Ти, Иван Кузмич, чуваш ли? Утре да отидеш да подсеваш, Арина (жена му) скоро да дойде в чифлика”. В енорията на същия свещеник се случило, щото две момичета се отказали да отидат. Едната се удавила през нощта, а другата я завели, вързали я с въже от кревата и подир две недели умряла. Друг един звяр помещик издал приказ към своите робове, щото щом им се роди дете, да не го кръщават, дорде не питат него. Причината била тая, да не би случайно някой селянин да кръсти детето си на името на някого от бариновото семейство. “- Аз не желая, щото мужиците да хабят имената на моите деца”, говорил той. Приказът се захващал така: “- Вие, подлеци …”
Вечер като си легнат барините и техните деца, при всекиго, особено после пладне се натъкмявали по две-три същества, които изпълнявали следующите длъжности: една ще пъди мухите, друга ще чеше барина по петите, трета ще пее песен, а ако баринчето е малко, то ще да му приказва приказки, дордето заспи. Свещеникът видял едно баринче, което се преструвало на заспало, и разказчицата млъкне да му приказва вече. То скочи и я цапне, и тя пак захване “И-ва-н Ца-ре-вич …” и пр.
Граф Аракчеев, един от най-любимите на царя слуги, един от прочутите администратори, който е управлявал Грузия, заробена от Русия. Тоя просветен мъж е наказвал всяка селянка, която не е раждала момче, а момиче. Ето неговите прикази: “- У мене всяка жена трябва да ражда на година по едно момче. А ако някоя жена роди мъртво дете или пометне, то ще се облага с щраф; а ако някоя не роди някоя година, то ще й се вземе по 10 аршина сурово платно”. Слугата на Аракчеева, комуто жената родила момиче, ето що донася с “рапорт”: “- Ваше Сиятелство! Против желанието ми жена ми роди момиче, а не момче, за което се боях досега да ви донеса. Моля коленопреклонно да ми простите” и пр. Същият Аракчеев устроил и болница, хем да лечат нещастните роби, хем да ги бият. Ето рапортът на Шевелевската болница: “- Чест имам да уведомя В. Сиятелство, че слугинята (дворовая женщина) Прасковя Григориева оздравя днес и след като я наказахме с пръчки (розгами) изпратихме я да лечи щаб-лекаря Белоцветов”.
Една аристократка, Салтикова, която имала няколко хиляди рубли, природата я лишила от коси, затова си имала нарочен белберин, който да й туря изкуствени. Но за да не би да се разчуе това, тя държала тоя белберин три години заключен в един долап. Когато той побягнал, Салтикова се оплакала за това право на императора Александра. Всичко това се е вършило по закон, никой нямал право да се оплаче против тия зверове. Някой си Мамонов, който венчавал своите робини, като държал в едната си ръка камшика, а в другата – невястата за косата, направили му бележка. Той пише на московския генерал-губернатор: “- Крепостните (робите) хора, които се намират в моя дом, аз никога няма да престана да ги наказвам телесно. Това право, да бием с тояги нашите крепостни, е свързано с политическото съществувание на нашето отечество”. По само себе си се разбира, че тия хора, които са били по-долни и от кучетата, които са били венчавани с камшик, на които жените и дъщерите са били вземани на таин, понякога се бунтували, не против държавата, а против чокоите. И какво е излязвало? Клане, бесилка, набивание на кол и унищожение на цели окръзи. “Тия наказания са невероятни”, говори сам поетът Пушкин в своята история на бунта. “- Едни набивали на кол, други обесвали за ребрата на куки, някои разсичали на четири, на останалите прощавали, като им отрязвали само носовете и ушите”. Княз Реприн, който бил натоварен да погаси бунта, говори в един приказ: “- Селяните за своето съпротивление против войската на Н. И. Величество са наказвани със силата на оръжието, и са предавани яко изверги, злодеи и престъпници на огън и меч; техните тела, които справедливо са издъхвали от тяхното богопротивно престъпление, не са достойни за погребение заедно с общите верноподаници. Те трябва да се заравят в особена яма, и да се тури надпис: “- Тук лежат престъпници против Бога и царя и помещика …” и пр.
Салтичева, пак помещица, която от злоба е рязала циците на своите робини момичета, а после ги е пекла да ги яде, 21 пъти е била предавана на съд и все делото се закривало. Друг един барин, купил две кученца, които дал на подая на една селянка. Но понеже те я хапели, тя ги хвърлила в реката. Баринът я смазал между две дъски сутринта, после я бил всеки ден. Наказали го с духовно покаяние … Когато русите завладяха Малорусия, която “Т.К.” казва, че така трябвало, т.е. да я освободят, имало 44 960 свободни домове. Екатерина ги намалила в няколко години на 4 000 (Соловиев, XXVI том, 39 стр.). Само тя, Екатерина, е обърнала в роби 6 678 000 души. За заслуга само, че й помогнали някои от придворните да стане царица, тя подарила следующето число селяни-робове: на Потемкин – 25 000; на Завадовски – също 25 000; на Зорача – 13 000; на Корсакова – 4 875; на Лонски – 25 000; на Зубова – 13 000; Само в един ден, на 18 август 1795 година, тя е раздала 10 000 души подарък. Английският посланик от Петербург писал по това време на своето правителство: “- Хазната на Екатерина е пуста, но селяните са още много”. Хора като княгиня Дашкова, приятелка на Волтера, и като Карамзина, авторът на “Бедната Лиза”, и те са владеели по няколко хиляди робове, и те са ги продавали като кучета.
Но стига, доволно е и това, което сме извлекли от съчиненията, печатани в самия Петербург. Онова, което описваме, се е вършило повечето в настоящия век. Сега положението не е такова, няма рязание на цици и други, но робите, гладни и голи, съществуват още. Ако руският крак стъпи някога в нашите райски земи, то нашите полета и плодородни места няма да ги владеят български стопани, но руски стопани. Тогава българският народ ще опита какво значи робство, което той не е и сънувал даже във времето на турците. Руското робство е нещо нечуто и невидяно. Зверовете турци никога в ума им даже не са минували тия зверства, които са били узаконени в Русия.
Прочее, ние ще да пребием пръстите на подобни мазници като П. Каравелова и компанията му, които излизат да хулят гнуснаво във своя шпионски вестник, че Русия била нам що си и нам какво си, и трябвало да й отстъпим. Нека издайникът на българската корона отстъпи със своите си дечица, ако му е толкова мило. Но Русия ни освободи, ще да ни се каже. Да, но тя освободи и татарите, и черкезите, и бухарците, и поляците, и грузинците и много още други. Ако тя ни е освободила, то е било само за това, за да ни тури на гърба нов самар.
Колкото за това, че България нямало алъш-вериш, то нека българските търговци поискат сметка от Петка Каравелова – защо той ги хвърли в тая криза, защо той размърда мирното княжество, като му издаде държавната глава?
Из “Непознати страници”, Захарий Стоянов, стр. 117 – 123
Г-н Инджев, честитя Ви днешния празник, с дълбокото ми убеждение, че в нашата мила родина България трябва да има повече хора като Вас – будни и независими граждани!
Обаче ще си позволя да Ви поправя, когато наричате ТВ 7 ‘телевизията на властта’. Не, г-н Инджев, аз, прекланящият пред журналистическата ви съвест българин, гледам ТОЧНО на ТВ 7 като на МОЯТА телевизия! И на последните НЯКОЛКО СВОБОДНИ ИЗБОРИ у нас се вижда, че около 50% от съгражданите ни мислят като мен…
Тази вечер гледах един “,професор”, който говореше безумни глупости, но това си е характерно за него. Според него нещата се опраделяха между “Турско робство” и “Османско присъствие” и неговото мнение бе доста категрично предвид “Робството”. Според мен робство наистина е съществувало, особено по времето на Сюлейман Великолепни. По това време войските са преминавали през нашите земи назад и напред и са съсипвали всичко по пътя си. Питат ли се хората от типа на “Професора”, защо и как са се появили тези прекрасни къщи в Копривщица и в Пловдив?
Там е имало много предприемчиви хора, които са използвали неограничения пазар на Империята, за да създадат собствен бизнес. Ако са били “роби” едва ли биха успяли да го направят.Точно тези хора са създателите на нашето “Възраждане”.Аз съм далечен потомък на Маджарови, пра-баба ми Харитина, в последстсвие “Палавеева” е била от този род. По-нататък няма да Ви
, защото ще стане твърде
Ще стане твърде нахално, да Ви занмивам със своите си истории. Те за никой не са интересни.
Често,ако не и постоянно ни се говори и пише за някакво “славянство”! Никога не е имало държава Славяния или нещо подобно! Има СлОвения,СлОвакия,по името на общостноста по тия земи! Тази лъжа е създадена от руския панславизъм за интересите на Руската империя! Ето едно обяснение по това:
НАЧАЛОТО НА ДОКТРИНАТА ПАНСЛАВИЗЪМ
Никола Виденов
За пръв път думата славяни – в смисъла на етнос, влиза в политическа употреба през 1593 г., като дотогава „slavi” е всъщност -„sclavi” (означаващо роби от латински) и тази дума се използва във византийските извори.
Няма НИТО ЕДИН роден или чужд извор, който да говори за покръстването на два народа – т. нар. “славянски” и български, а се говори само за българи и български народ (за повече подробности виж в интернет “ Колко народа покръства Борис “ от Никола Църцаров). Няма византийски извор, в който при преговори да се сключва договор със “славяно-българска държава”, а винаги се говори за българи и България. Също така няма нито един чужд или наш извор в който да се споменава за ПРАбългари и ханове, а навсякаде се говори за БЪЛГАРИ и владетелят на българите..
повече тук…http://forum.tisitova.com/viewtopic.php?f=16&t=31&sid=3c767cbcb9277313b5a05c808a386c54
към Г.Дойчинов
Бих искал да Ви допълня за ТВ7. Всички десни политици и доказани през годините уважавани демократи бяха канени там. Няма да ги изброявам, само погледнете предаванията на Люба Кулезич. Само Меглена Кунева бяга от тази телевизия като дявол от тамян;)))))))
Моите почитания за изнесените факти, г-н Инджев! Ще добавя само, че въпросната мисъл на Васил Иван Кунчев според някои се приписва на митрополит (по-късно екзарх) Стефан в един разговр с граф Игантиев на първия прием след освобождението.
Прекрасно е и че най-сетне се дава трибуна на проф. Цветков, човек, за когото историята е истински наука, а не агитпроп. Следващата стъпка в тази насока би било да се спомене нещо повече за проф. Асен Чилингиров от Хумболдовия университет, чиито трудове разбиват други идеологеми за българите и Българиите (понеже те са повече от една)!
Към J:
Ще Ви обърна внимание на няколкото
логически грешки, които сте допуснал в разсъжденията си:
1. Робството е обществено-политическа система предполагаща наличието на роби. Българите НИКОГА не са били роби, в т.ч. и по време на съществуването си като част от Османската империя!
2. Наличието на робство, респ. роби в дадена страна съвсем не изключва правенето на бизнес – примери от историята колкото щеш.С една особеност – с бизнес се занимават свободните, не и робите.
3. Опитът Ви да се обвързват бизнес, руска духовна инвазия и Възраждане /доколкото се е състояло у нас/ е нелеп.
4. Подавляващо мнозинство от личностите, определени от българската история като възрожденци са били отявлени ПРОТИВНИЦИ НА РУСКОТО ВЛИЯНИЕ У НАС /не русофоби/.
5. И понеже тук става дума за т.н. Освобождение нека сме наясно – страна, изостанала в своето историческо и обществено-политическо развитие /на границата между робовладелчески строй и ранен феодализъм/, с основно население от роби /мужици/, няма как и от какво да освобождава народ, който живее на границата между късен феодализъм и капитализъм и не помни робство!
6. Очевидно не сте наясно с основни понятия – това, че войските на една държава преминават през земите на друга държава “назад и напред”, безчинстват и “съсипват всичко наред”, съвсем не е основание да се твърди, че потърпевшата страна е заробена. Така например, любимата Ви Русия не е била поробена нито от Наполеон, нито от Хитлер.
В общи линии, добре е преди да се пише, малко да се попрочете. Колкото до вярата /в каквото и да било/- когато противоречи на елементарната логика и здравия разум обикновено се определя като сляпа.
🙂
Росене, точно така, благодаря Ви за допълнението.
Ужасно е приятно да се прочете поредният отварящ очите текст на Иво Инджев и поредицата от интелигентни коментари след него. Благодаря на всички коментиращи за труда им, особено на Цветан, Стамбо, Сотиров, Ралица, /и другите/, и си мисля, че докато има мислещи и търсещи хора, които умеят да споделят вижданията си, ние ще имаме шанс да познаем истината за себе си и да се превърнем в нация, която управлява съдбата си, а не инфантилно племе от кретенофили, които обслужват един фалшив мит. В края на краищата, това е главният тест за зрелостта на един народ.
(към господин Павел Тинков) Хиляди благодарности за прекрасния коментар! От него научих, че българите НИКОГА не са били под Турско робство и т. н. Освобождение (на Трети март) не се е състояло, защото “в историческото си и обществено-политическо развитие” руснаците били много по-назад от българите. Гениално! Прилича ми на онзи кръжок към кадесаро-кагебейската телевизия СКАТ, който представяше комунистическите престъпления в България по време на Съветската окупация в абсурдни размери, за да кажат хората – това никога не се е случвало!
Към Петър Драгулев – има разлика между владичество и робство.
Към Кирил Йовев – Значи Иван Вазов е сбъркал, като е написал “Под игото”?
Предупреждението “Който ни освободи, той ще ни зароби” е толкова важно, че си струва да бъде публикувано на този сайт реда, страницата и датата на изданието на “Записки на въстанията” на З.Стоянов, където това е написано. Това би било много по-убедително и полезно за читателите, отколкото да се отправят ругатни.