АВТОР: БОРИС ТАНУШЕВ
Марта е, Баба Марта, предвестница на календарната и политическа пролет. Още не успели да се израдваме обаче, както трябва, на кичналите се по нас за пореден път бели (поради заетостта на другите разцветки) и червени герберски суканици и вече ни приканват да ги захвърляме, с нарочни пожелания за късмет, подир подранилото ято на долетялите да се нагушат от предизборната хранилка пернати представители на евро мисирката, архонтския гордник и руското чукарче.
„Sic transit gloria mundi” кълвейки, разсъждава птичият лоб и отсега още си мечтае за края на зимата на дългото си отсъствие от порциите, но най-вече, за този на зависимостта от бабàта (това последното да се потърси в депесарския речник). Да, ама не, не и по нашенско, където дори и сам да пожелаеш да те отсвирят, поради качеството на връзките, няма как да се получи скоростно. Той, бабанката, това си го знае, затова и толкоз често потрива доволно кунки, че успешно е усвоил магистралното (в смисъл на магистърска степен, де) диалектическо познание за бавното бързане (може и обратното) на милиционерската школа – да не се бърка със школото, такова има, но то е другаде и там преподават предимно аграрни умения – Тракторът и Цецо с багера най-добре могат да онагледят как става това. – Да му мислят значи фасулковците, тия дето се взимат за човеци, без обаче да се усещат, че хвърковатите не са в течение на тази подробност. …………….
Шегата настрана, но дясното пространство загива пред очите ни и много скоро само старите ленти ще ни напомнят, че някога то се е усмихвало. Последните избори го очертаха по-скоро като политически зомбирано, отколкото реално съществуващо като субект. Следващите, които не ще могат да се нарекат такива, защото ще се занимават основно с разпределение на плячката, ще сложат край на тази агония причинена, както от гангрената на популизма и авторитаризма, така и от заиграването със статуквото на достигналите нивото си на некомпетентност (по Питър) заседели се, оояли се с власт и заседнали десни лидери, превърнали служенето на идеята в службогонство. Сценарият, доотработен преди време с идването на власт на НДСВ и разбиването на започналия плахо да се налага демократичен модел на действителна партийна представителност, вече върви към финалната си завеса.
Изражданата от комунистите през 89-та подмяна на тоталитарната действителност с демократична привидност, затвърди на практика властта им трансформирайки я от оспорвана партийна в общопризната финансова. Този театър обаче се разиграваше по принуда на светло – пред нашите очи в парламента – и ако ние бяхме истинско гражданско общество, за което побързахме тогава да се самопровъзгласим, щяхме да бъдем най-малкото неговите режисьори. Ние обаче бяхме и си останахме единствено зрители в играната от наше име и за наша сметка пиеса. Нашите надежди за промяна бяха проиграни още тогава, но не толкова от набедените и наложени от „П”артията представящи ни дисиденти, колкото от нашите собствени заблуди и илюзии. Както твърди Кант: „Ние не виждаме света, такъв какъвто е, а такъв, каквито сме ние самите.”. А какви бяхме ние, свободни граждани?, какви бяха нашите ценности, на убедени демократи? На думи да, но не и в реалността, която ни завари неподготвени. Самите ние декларативни, провидяхме демокрация там, където четяха само декларации за нея.
Ако гражданското ни общество продължава да се препъва в тунела на прехода между двете системи, където идващата светлина засега е единствено от локомотива на транссибирската железница, то е защото се роди недоносено и се разви недъгаво. Пряко доказателство за това е, както изграждането на вертикални структури на политическите формации, по познатия пример на партията-държава, така и преувеличената и до днес роля на „персонализирания” политик. А той съществува именно защото досегашната система е немощна. При нормално функциониращ модел, „лидерът”, „спасителят” ще отминат в небитието. „Нормалността” обаче изисква предпоставки и те са колкото външни – наличието и познанието на демократичните критерии – толкова и вътрешни – приемането им и превръщането им в лична убеденост и позиция.
Мисля, че 22 години мутрафонска и чалгаджийска подмяна на промяната стигат, като доказателство за ценностната недостатъчност на нашия „преход”. Достатъчно много интелектуален потенциал през всичкото това време е бил впрегнат в доказването на несъстоятелността на досегашния политически модел (вижте сайта svobodata.com), основан върху липсата на различна от персоналното облагодетелстване вътрешна мотивираност, за да може да се твърди, че все още сме на ниво убеждение за нуждата от смяната му. Днес е дошъл моментът за етапа „как”, тоест на утвърждаване на модалността за постигането на резултатност.
В тази връзка е и публикуваната по-долу Харта, един смесен жанр отразяващ личното ми отношение към дадената проблематика, включващ както идейната й обосновка, така и най-общи програмни положения. Целта й е да се изгради приемлива за максимално широк кръг от съмишленици платформа, която да послужи за отправна точка и надграждане при създаването на евентуален нов политически проект. Тъй като основна част от посланието на хартата се съдържа в свободата на идеите й, всеки може по свое усмотрение да я допълва, видоизменя, разпространява или използва без да се позовава на автора й.
Харта на Демократична Алтернатива*
Идейна платформа
Ние, инициаторите и учредителите на Демократична Алтернатива, потвърждаваме привързаността си към демократичните начала, а именно: свободата, равенството, отговорността и справедливостта, като водещи демократични ценности, върху които трябва да стъпва съвременното цивилизовано общество. Призвано да осигури свобода за изява на членовете си, при равнопоставеност на възможностите им и справедливост при оценка на действията им, то се изгражда върху отговорността на всеки един от тях, която се изразява преди всичко в етичното му и дължимо поведение спрямо останалите.
Обществото се изгражда от индивиди но се структурира от институции, основополагащата, от които, е семейството, което, действащо на принципа на субсидиарността[1] се явява изключителният отговорник за образованието и възпитанието на новите поколения и основен защитник на техните права. Членовете на гражданското общество, както и в миналото, продължават да са обединени от чувството за принадлежност към отечеството, което обаче, във всеобщия процес на глобализация, вече не е извор на националистически настроения а израз на отстояването на идентичност. Плурализмът на съвремието, в който вярващи, агностици и атеисти споделят всеобщи демократични ценности, предполага секуларност на обществото следващо в социалното си общуване, не теософични норми, въпреки наследеното богатство на християнските традиции, а императивите на морала. Държавата е само един инструмент на обществото. Във всяко свое действие тя трябва да зачита конституционните свободи и демократичната отчетност. Прилагането на тези принципи изисква хармоничен баланс между основните елементи на гражданското общество:
Демократичен режим зачитащ разделението на властите при задължителна и за трите вида ограничена мандатност, изборност отдолу и наказателна отговорност за длъжностните лица ; отстояващ върховенството на закона ; предоставящ равни права и възможности на жените и мъжете ; осигуряващ свободата на словото и разпространението му, на достъпа до информация, на сдруженията и изповеданията ; уважаващ избора на образование и на самоопределение; насърчаващ частната собственост, предприемачеството и заетостта ; защитаващ личната неприкосновеност и имущество ; опазващ природните дадености.
Пазарна икономика освободена от монополен диктат и бюрократични спънки, стимулираща свободното движение на капитали, стоки, услуги и работна сила, насърчаваща иновациите, гъвкавостта и съобразяването с околната среда.
Международно сътрудничество в рамките на международното право и нормите в сила в ЕС, изразяващо се чрез участие в глобални, регионални или стратегически съюзи, организации и проекти, за споделяне на общи ценности – тези на европейската общност – в интерес на икономическия просперитет, на екологичното равновесие, на демократичното развитие, на зачитането на етническите и малцинствени права.
За да възвърнем оптимизма на българите, увереността им в бъдещето и мястото по достойнство на суверенната им родина в семейството на демократичните народи, за да изградим свят, в който децата ни ще се развиват свободно и щастливо, ние трябва да направим възможен този модел на обществото. Промяната, към която призоваваме, ние наричаме Демократична Алтернатива – алтернатива на досегашната фалшификация наречена „преход” водеща до подмяна на изконните демократични ценности – за едно общество основано на свободния избор на всеки, в името на просперитета на всички.
Ние не искаме повече общество завладяно от олигарси, партократи, мутри, служители на ДС, фашизирани елементи и участници в „пети” колони подчинени на корпоративни и догматични интереси. Изтощено и обезверено от безкрайните грешки, подменени приоритети, отявлено облагодетелстване и декларативна солидарност наложени от една централизирана и корумпирана държава, гражданското общество трябва да си възвърне инициативата във всички области. Да възстанови националната си памет, да осъди и се изчисти от сенките на комунистическото миналото, включително и чрез лустрация на причинителите му. Искаме общество, където хората да могат да се организират свободно, да отстояват избора си и да поемат отговорност за него. Нашите ценности са непреходни, те са тези на демокрацията, свободата, индивидуалната отговорност и равенството пред закона и институциите. Ние сме за едно справедливо и етично общество, отхвърляйки крайните проявления на утилитаризма и консерватизма, на всички форми на тоталитаризма. За постигането на тези идеали, ние ще се стремим към обединението на всички привърженици на демокрацията за съвместни политически действия. Нека общата ни философия да бъде тази на свободата и на индивидуалното развитие. За едно различно бъдеще, което ние самите ще изградим и за чийто просперитет основен гарант ще бъдат нашите воля, умения и общи действия.
Програмни приоритети
Цялостна реформа на държавата:
Разделението на властите трябва да бъде ефективно, като законодателната власт реално да контролира изпълнителната. ; Държавната администрация трябва да се постави под контрол включително и под обществен. ; Строго разграничение между обществените и частните интереси. ; Недирижирано от властта представителство в държавните институции на граждански и професионални съюзи, асоциации и организации. ; Максималното възможно оттегляне на държавата от регулаторните и преразпределителните функции в икономиката.
Икономика:
Само динамичната икономика създава възможности съживяващи пазара на труда. Само проспериращата икономика е в основата на социалното благоденствие. ; За да създадем работеща икономика ние искаме да се насърчи законово икономическата инициатива, да се сложи край на монополите, на източващите предприятията посредници на входовете и изходите им, на унищожаващите конкуренцията държавни протекции и на подмяната на обществените търгове, на прането на пари и купуването на влияние чрез т.н. консултанти и бордове на директори излъчени от овластените политици. ; Искаме консолидация на публичните финанси, трансформирана данъчната система съответстваща на реформираната и редуцирана роля на държавата, правна и фискална среда благоприятстваща вътрешния и международния обмен и инвестиции. ; Рязко да се намалят бюрократичните формалности и ограничат разрешителните режими, електронни обработка на документите и циркулиране на информацията. ; В държавния сектор да се създаде към всяко министерство банка за потенциални кадри, в която без ограничение да попадат всички желаещи отговарящи на условията за образователен ценз. ; Държавните служители да бъдат съкращавани или губят работните си места при същите условия, както заетите в частния сектор, като им се осигуряват възможности за преквалификация и започване на собствен бизнес. ; Ние сме за активно и атрактивно общество оползотворяващо ресурсите и талантите на всеки, привлекателно, както за реализиращите се в страната, така и за сънародниците ни в чужбина.
Правосъдие:
Едно демократично общество е немислимо без равнопоставеност на правата. Ето защо правосъдието, осигуряващо крайния арбитраж, трябва да е свободно от политически, корпоративни и лобистки интереси подчиняващи общността в името на групови или лични облаги и привилегии. ; Правосъдието трябва да е независимо но не и безотчетно и безотговорно пред закона и избирателите.
Корпусът на магистратите, който е равнопоставен на законодателната и изпълнителна власт без обаче да е преминал като тях през изпита на урните, трябва да се подложи при комплектоването си на народния вот и да приеме да бъде контролиран от избирателите си, след като от него се очаква да бъде върховен гарант срещу възможността за ограничаване на техните права и свободи. ; Приеманите закони, за да бъдат прилагани адекватно, трябва да бъдат написани разбираемо и прецизно и тяхната ефективност периодично да бъде преценявана. ; Трябва да се гарантира еднаква сигурност за всички в строго съответствие с презумпцията за невинност. ; Защото не може да има истински процес без право на обжалване, единствената гаранция срещу произвола в правораздаването, изискването за безотказно и безплатно преразглеждане на съдебните или административни актове и процедури на всички нива, както и на изпълнението на заявките за контраекспертизи, трябва да е водещ критерии при крайната оценка за справедливост на делата. ; Тъй като неприкосновеността на индивида и собственост му са негово основно право, то то не може да бъде ограничавано без възмездни последствия. Всеки трябва да може да запази контрола над живота си и да се радва на плодовете на своя труд.
Свободно общество:
Демокрацията си заслужава дотолкова, доколкото осигурява свободата на всеки гражданин да изгради по свое усмотрение живота си и възможността да устоява взетите за това решения. ; Грижа на законодателя е да разширява колкото е възможно повече обхватът на тази свобода, включваща в себе си, както индивидуалните, така и колективните й измерения. ; Ние искаме свободата на мисълта и словото, на всичките видове медии, да не са предмет на държавен контрол или цензура. ; Ние сме за свободен избор в образованието, здравеопазването, пенсиониране и застраховането. ; Ние вярваме в добродетелите на договора и на сдружението, в организацията на работа съобразяваща се с индивидуалния избор и инициатива, в свободната обмяна на опит. ; Успехът на всеки един, трябва да се изгражда върху удоволетвореността на другите от дейността му. ; Издигането в обществото трябва да се основава не на партийна, съсловна, родова или семейна принадлежност а според заслугите, т.е. по критериите на меритокрацията[2]. Равнопоставеността на възможностите или премахването на бедността не могат да бъдат декретирани, но един учебен или професионален неуспех, не трябва да водят до изключване от възможността за напредък в социалния статус. ; Ето защо ние сме за общество, което отрича трайното отхвърляне, приема риска и предлага на неуспелите нови шансове за изява.
——————
* Избраното име за хартата „Демократична Алтернатива” (ДА) е само примерно название и няма нищо общо нито с политическото образувание Обединена ДА нито с фондацията ДА.
[1] Субсидиарността е основна политическа доктрина. Тя гласи, че решенията по създаване на политики трябва да се вземат на възможно най-децентрализирано ниво, в което централното управляващо тяло да не взема участие, освен ако това не е по-ефикасно от действията, предприети от долните нива. [Уикипедия]
[2] Меритокрация (от латинското merito, “заслужил”, и старогръцката kratos, “власт”) е форма на държавно управление, основаваща се на участие в управлението на способните (заслужилите). [Уикипедия]
Хубаво, пожеланията са добри, но запетайките сякаш са хвърлени от високо и са оставени на местата, на които са паднали.
Хубав език! Този сайт е като спасителен остров в морето от профанизиран и на моменти откровено просташки изказ, който струи даже от водещи новинарски сайтове. Колкото до посланието, чувствам се доста млад, за да коментирам, но като че ли действително онази по детски наивна синя идея, която събираше десетки хиляди в началото на 90-те изчезна. Дали е възможно отново да се възроди и сега ли е момента за това?
ще си позволя да ви напомня една позабравена песен, която за съжаление все още гледам, че е актуална в БГ:
Прочетох го и в сайта на Е. Сугарев. Хубави, разредени общи приказки “дайте да направим, дайте да дадем”. Кой да го направи и какво да направи, на кого и защо да дадем доверие? Вие на кого сте алтернатива? Кои сте вие??
Тази “харта” е някаква шега, нали?
Дали шегата е настрана или някъде другаде, но аз не се чувствам загинал или пък ще се усмихвам от старите ленти. Но още по-малко желая да ме води господин Никой от никъде,само защото господин Никой иска да води бащина му дружина на никъде. Доколкото зная, господин Никой не може да разреши личните си проблеми, но е тръгнал да реши проблемите на гражданското ни общество, ако има такова, де.
“Ако не можете да обясните нещо на едно дете на 6 години, то това значи, че вие въобще нямате понятие какво означава това нещо.”-Алберт Айнщайн
С “умни” вносни приказки баба и внуче на село няма да бъдат направени демократично мислещи граждани.
За нашето прогнило битийно мислене са нужни християнските морални ценности ,като настояще ,а не минало.
Проблем е обаче,че “учените” християнски проповедници са твърде далеч от познанието и поради това отдалечават вместо да приближават (създават изгривена представа за Божите писания).
Васил Иванов Кунчев е написал най добрата “поплитическа платформа” „Свята и чиста република“
Просто трябва да я вземем и да я приложим.
Но първо е нужно да поработим всеки със себе си,със собственият си морал (почистване на застоялото,пролетно почистване)!
“За Отечеството работя, байо! Кажи ти мойте и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно.” -Левски
“Човек не бива да преследва цели, които са лесно осъществими, а трябва да развие инстинкт за онова, което е едва постижимо чрез най-голямото усилие, на което е способен.””Човек започва да живее тогава, когато може да живее извън себе си.”
-Алберт Айнщайн
Г-да!До кога интелегентните и честни хора в България,ще мълчите и не искате да признаете,че у нас има силна алтернатива-и това е ДСБ!Стига!Престанете да казвате на бялото – черно!ДА признаем и се обединим в подкрепа на тяхната програма.Може ли ,да ни е толкова къса паметта!Кой ни изправи на крака ,за толкова кратко време? Кой поотигна нашите мечти–влизането в НАТО и в ЕС .Не виждате ли,накъде ни водят ,сега управляващите?Не вярвайте на нови месии!Да се обединим ,ние които,милеем за нашето Отечество България!
Госпожо Сергилова, аз гласувам за ДСБ. А господин Танушев е ползвал индиго като е писал “идейната” си платформа. Всеки десен човек по света е с тази нагласа.
Г-жо Сергилова, нали знаете,че за съжаление по-голямата част от нашия народ предпочита да бъде оправен от някой месия, вместо да положи усилия (включително и умствени, за да си спомни 1997 – заплати, пенсии, инфлация) сам да постигне добруването си. Колкото до посочената от Вас алтернатива, не забравяйте силната медийна и всякаква друга атака в последните 12 дори 14 години срещу тази алтернатива
Как си кореспондират двете понятия –
Завист и Меритокрация?
Не мислите ли, че в една сбирщина понятие като демокрация е синоним на УТОПИЯ?
Смятате ли, че хора, които още си говорят по между си на другари и другарки са способни да живеят по по-различен начин от кочината, в която сме всички в момента?
Г-н Сотиров, както знаете, никога не е късно да се орезилиш, предлагам обаче на другите да решат за кой от нас може да се да приложи повече това заключение. Лично аз смятам, че се отнася за този, който слиза в доводите си на битово ниво, за да защити тезата си. В скоби – толкова ли е трудно да предположите, че именно защото уважавам демократичните норми не съм, примерно, платил на някого (братята ни роми, знаете, не са кът и във Франция), за да разреша „неконвенционално” проблема с отнетите ми деца, за който намеквате. Не сте обаче първият от привържениците на ДСБ, който се заяжда с мен само защото си позволявам да поставя под въпрос ролята на лидерски пристан на тази партия. По този повод мога само да ви поздравя – изборът в името й на силна вместо на справедлива направо ви се лепи като комсомолска характеристика. А иначе сте напълно прав, че съм г-н Никой, известният Човек, заради когото се пънат такива като вас, от две десетилетия се мъдри в парламента в подходяща компания и определено няма нужда от разгласа. Малката подробност обаче е, че Никойвците са тези, които с гласуването си решават кой точно да се кютне на масрафа там за тяхна сметка, така че имат пълното право, та дори и задължението, да разсъждават върху тази своя отговорност. Пък попадението ви за бащината дружина направо е в десетката, просто ласкателно, че допускате за мен възможността да я водя, до този момент (вече 22 години) не бях гледал на нещата от този ъгъл, но явно съм се подценявал. Колкото за писането под „индиго” на идейната платформа, ще добавя само две неща – не знам за вас, но аз не съм се родил научен, поради което съм принуден да черпя и от чуждия опит, и второто, препоръчвам ви да стигнете до края на текста на публикацията, така може би ще разберете, че една харта (за разлика от манифеста) няма конкретността на една идейна платформа – тя е само отправна точка за бъдещи дискусии.
————–
За този и тези, които са се оттегчили дотолкова от текста, че са се отдали на броенето на запетайките – признавам си, недостатъчна ми е ежедневната практика на български език, нещо повече, ако се сметнат и пълните членувания в повече или по-малко, направо съм си за основното училище. До този момент обаче се заблуждавах, че съдържанието ще прикрие формата, а това си е чиста проба подценяване на читателската бдителност, за което се извинявам.
Още един глас за г-жа Сергилова!
В допълнение–изпълнявайки съвета й да наричаме бялото бяло, човек рискува да бъде обвинен в какво ли не–от сектантство, зомбираност, до обикновен тоталитаризъм и тривиална глупост. В личния ми опит присъства и “идолопоклонник” / ясно към кого /–това, както се полага дойде от индивид с духовен сан и това в сайт със силно изявени / в голяма степен основателни / демократични претенции.
Единствената ясно изразена дясна алтернатива за България е ДСБ, и всичко останало са само думи, думи, и отклоняване от пътя ни към една нормална европейска държавност.
Господин Танушев, Вие сам сте изтапанчили пред цяла България проблемите си и сте ги сложили под прожекторите на общественото внимание. Не зная с каква цел, може би да търсите съчуствие, обаче, без да се интересувате от чувствата на другата страна. Такива неща за хората с дясно мислене са неприемливи, а и са много лични. Отговарям Ви нарочно по тази болезнена за Вас тема, защото е въпрос на човещина. Другото подминавам, защото съм казал моето мение и повече не ме интересува, с изключение темата за “известният Човек”. Все пак “известният Човек” е най-кадърния министър-председател на България от много десетелития насам и е правилно да го критикувате с аргументи, а не по обиколния начин. Комунистите в това отношение Ви превъзхождат.
“Единствената ясно изразена дясна алтернатива за България е ДСБ, и всичко останало са само думи, думи, и отклоняване от пътя ни към една нормална европейска държавност.”-ДА!
ДСБ има кадрови ресурс,интелектуален потенциал и политическа и икономическа прозорливост,за да изпълни отново това,което направи Костов и ОДС през 1997 г.Има интелигентни хора и аз Ви моля – “вземете се в ръце”, за да излезем от
настоящата безпътица.Мислете както за настоящето,така и за бъдещето!
Не ми е ясно и неудомявам, какви са мотивите и причините за да бъде публикуван този “пасквил” (думата означава: съчинение с клеветнически характер) в сайта на г-н Инджев. Още повече, че същия беше публикуван преди два дни и в блога на г-н Сугарев, за който мотивите са ясни: подкрепа на утопичната идея лично на собственика на блога “SVOBODATA.COM”и негови “подръжници” за създаване на нова “десна алтернатива” и разбиване на съществуващата автентична десница (в лицето на ДСБ и Синята коалиция и разбира се и срещу “най-опасният им враг” Иван Костов). Намеренията им са твърде елементарни и прозрачни и те са в интерес на най-ретоградните елементи в нашия политически живот: от крайно ляво до лъжедясно, които не желаят демократични промени и просперитет на страната ни. Не мога да разбера, как и г-н Инджев се подвежда по тези фалшливи и лицемерни “вопли и ридания”.
“Това е един смесен жанр”.
Добре,до тук.Ако приложим,обаче любимият на титуляра на блога в който си пописваме,стил,може да се получи:
Това е един смеШен жанр.Мислете!
До г-н Танушев,
Един коментар върху следното:
“Ето защо ние сме за общество, което отрича трайното отхвърляне, приема риска и предлага на неуспелите нови шансове за изява.”
Звучи доста…. социалистически. Кой ще решава на кой да се дава шанс и докога? Кой ще има това право? С какви средства ще гоупражнява?
Важно е да се разбере, че за да се даде каквото и да било на един, то първо трябва да се вземе от друг ( в този случай –шанса). На това му се вика шуробаджанащина, връзкарство и подобни. Затова именно сме на този хал.
Аз лично вярвам, че всеки човек сам е отговорен за собственото си място в обществото. Не всеки може да постигне лични успехи и щастие, тъжно, но факт. Хората не са и няма как да бъдат равни в своите възможности, в своя късмет. Нещастието и неуспеха са част от живота и наред с другите неотменими човешки права е и правото на провал. Какво значи “да отрича трайното отхвърляне”? Когато един човек всячески показва с действията си, че не иска да се развива и не иска да е част от това общество как предлагате да се подходи? Да му се дава до безкрай? Не! Човек не вземе ли в ръце собствения си живот никой няма да го направи вместо него . Така че нека спрем с това да чакаме държавата или някой друг да ни „оправи” и наставлява как да водим живота си.
Къде е, именно, мястото на Държавата? В ангажимента да се опита с всякакви разумни средства и начини, да направи правото на търсене на щастие (не самото щастие!) по-достъпно за максимален брой хора.
Към Сотиров: Дясно мислене смятате значи, че съществува, което предполагам трябва да е обратното на лявото? Излиза според вас, че аз би трябвало да се заблуждавам ако си представям, че според мисленето хората се делят главно на умни (интелигентни) и на не чак дотам? Но може би имате предвид идеологическата им ориентация? Знайте тогава, че „десният” човек не изповядва идеологии а ценности. Само че ако става дума за такива, не разбирам защо от тях изключвате семейството, равнопоставеността, справедливостта, достойнството, милосърдието, хуманността – все неща, които под една или друга форма бяха включени в „битовите” материали публикувани за моя случай. Но може би отношението ви се дължи на факта, че „човекът-желязо” ви е по познат и по-близък по светоусещане? Каквото и да е, никого не можете да убедите без риск за оценката на вашето собствено интелектуално ниво, че когато се дебатират политически (философски, идейни и т.н.) теми, трябва да се взима под внимание и семейното положение (или гражданското състояние) на участниците. Подобен начин на аргументиране е фалшиво и се нарича софизъм, но нека да не ви затормозявам излишно с доводи, които и без това са ви чужди.
А пропо Човекът, не на него съм посветил статията си, че да му отделям специално внимание, разсъждавал съм принципно за десницата само някаква част, от която е въпросният. Но пък отклонението на мисълта ви основно към него е показателно за културата на „култа” наследена от комунизма – основната пречка пред свободния дебат в дясното. И още нещо – лежането на стари лаври едва ли прави закъсалите българи по-богати или щастливи. Фактите са такива, че този човек вече две десетилетия е абониран за българския парламент, но вместо с присъствието си там на несменяем „избранник”, да е направил българската десница по-силна, тя се стопява прогресивно и с досегашните си процента дори ще остане извън него на следващите избори. Но разбира се „силните” му следовници, в мазохистичен порив (а кой знае, може пък и да е „подплатен”), предпочитат да потънат заедно с капитана си и останалите пасажери, отколкото да признаят дефектите на партийния Титаник и продължават да изстрелват от палубата единствено празничните си фоерверки.
И един последен абзац към всички останали – моля ви, обърнете внимание, че „Демократична Алтернатива” е само ПРИМЕРНО заглавие и не отговаря на никакъв реален проект, който да стои зад нея. Тя не е нищо повече от повод за размисъл, както впрочем и всяка една публицистика, и единствено синтезира идеи от „дясното”, които да дадат повод на прочелите ги да се замислят доколко те са осъществени на практика в България и ако не, какво би могло да се направи по въпроса.
г-н Делчев, как държавата може да осигурява средства и начини за нещо страшно ирационално, каквото е щастието?
Не е ли вярно, че докато има преразпределение и солидарност (не доброволна, г-н Костов държи на този модел) за да се даде на един трябва да се ВЗЕМЕ от друг?
И не е ли редно да оставим на така наречената държава ЕДИНСТВЕНО правото да контролира правилата да важат за всички?
Защото ако се обърнем назад ще видим, че пътят до кочината е постлан с ИЗКЛЮЧЕНИЯ и ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТИ.
Като започнем от това да пресечем улицата не където трябва, минем през записване на детето в училище с връзки, формалния технически преглед на автомобила ни та стигнем до милиардите откраднати (прехвърлени, присвоени, експроприирани, конфискувани и т.н.) от края на втора българска държава, та до сега.
И аз гласувам за ДСБ. Просто е: Не виждам друг по-способен от Костов. И ако не искаме да ни управлява следваща модификация на БСП, представяща се за дясна, трябва да бъдем по-активни граждани.
Към Делчев: Нещо сте се объркали. Цитирате контекста на израза „дава шанс”, от който едно към едно се разбира, че обществото а не държавата предоставя този нов шанс и въпреки това говорите за присъствието в текста на някакъв вид призив за социализъм и шуробаджанащина тъй като във вашите представи това се свързва с държавната намеса. Ами и в моите представи централизираната държава се свързва с това. Затова именно не тя а обществото е призвано, чрез толерантността си (това е преводът на „дава” в контекста), да не отхвърля индивидите, които се опитват отново да си възвърнат общественото доверие, да се интегрират в него или придвижат в социалната иерархия. Тук никой от никого нищо не взима и не преразпределя, всичко е въпрос на личните усилия на индивида. Но тъй като те се реализират в социума, той трябва да е най-малкото толерантен към тях и да не ги отхвърля само защото носителят им някога е прегрешавал.
—————
Към Сотиров: Според мен хората не се делят по признак мислене на десни и леви а на умни и не чак дотам. Виж по идеи може, но пак трябва да се направи разграничение между идеологии – присъщи на левицата – и ценности – изповядвани от десницата. А когато става дума за тези последните, от тях не могат да се изключат такива като семейството, справедливостта, достойнството, хуманизма – все „десни” теми, които под една или друга форма бяха засегнати в „битовите” материали публикувани за семейната ми драма. Но да се върна към основното ми несъгласие с вас – само с риск за качеството на собственото ви интелектуално ниво, можете да убеждавате някого, че когато се дебатира по политически (философски, идейни и т.н.) въпроси, трябва да се взима под внимание и семейното положение (или гражданското състояние) на участниците. Подобен начин на аргументиране е фалшиво, нарича се софизъм и само разочарова тези, които следят иначе не лошите ви коментари.
—————
Пак за „Човека”: Не на него съм посветил статията си, че да му отделям цитати, аргументи или каквото и да е друго специално внимание. Абсолютно тролене е забележката на господина с ник идентичен на надписа от табелката на входната му врата, че съм бил написал пасквил за Костов. Тенденцията обаче всички тези да се пречупват през отношението към него е трайна и се наблюдава и при други коментиращи. Това, поне на мен, ми говори за непреодоляна от комунистическото наследство култура на „култа” – величаенето на „лидера”, на „спасителя”т.е. на аналогът на някогашните вождове. Самият аз винаги съм гласувал за СДС а след това за Синята Коалиция, защото те, като политически формирования, са изразители на демократичната идея. Ако обаче се налагаше да гласувам мажоритарно, редица от водачите в сините листи нямаше да получат моето одобрение. Една от основните грешки на „прехода” смятам, че е именно тази – прекомерната персонализация спускаща „отгоре” решенията, което съчетано с отказа от дебат по теми несъгласувани предварително с ръководствата (пример за това са и тукашните реакции), демотивира и отблъсква дори и от гласуване „редовите” демократи.
—————
Някои от нашите избранници вече две десетилетия са абонирани за българския парламент, предполага се следователно, че тяхното присъствие там носи плюсове за демократичната десница. Тя обаче, чудно сякаш защо, се топи по-бързо и от партийните обещания за благоденствие и с досегашните си проценти на следващите избори със сигурност остава извън парламента лишавайки от политическо представителство съмишлениците си. Но това сякаш отбягва от полезрението на мнозина „силни” демократи, които с поведението си на форумни талибани, заглушават още в зародиш всяка дискусия за друг изход. А когато всичко се свежда до „Осанна” може да се говори за литургия но не и за дебат. Другояче казано, партийният Титаник потъва, но оркестърът на палубата свири туш за капитана и приканва пасажерите да потанцуват за последно, този път обаче, само със самите себе си.
————–
И за да завърша, един абзац на вниманието на всички коментиращи – моля ви, обърнете внимание, че „Демократична Алтернатива” е само примерно заглавие и не отговаря на никакъв нито реален, нито дори само подготвен политически проект, който да стои зад нея. Хартата като форма не е нищо повече от призив за размисъл, както впрочем и всяка една друга публицистика, и в случая единствено синтезира идеи от „дясното”, които да дадат повод на прочелите ги да се замислят (ако разбира се приемат за валидни тези идеи) доколко те са осъществени или осъществими на практика в България и ако не, какво би могло да се направи, за да се приближи действителността в страната ни до модела за демократично общество.
Винаги съм гласувал за Иван Костов, защото той е единствения политик изпълнил над 50% от обещанията си и направил много за тази страна. Вярно е, че бяха положени неистови усилия за неговото дескридитиране, но те започнаха след едно негово “обиждане”, което той не сметна за длъжен да ни обясни, което беше обидно. Въпреки това продължих да гласувам за него /вероятно и ще продължа/. Намирам тази харта за полезна, както всяко едно усилие за утвярждаване на дясното мислене /което не е едно и всеки коректив е ценен за цялостното развитие на идеята/, което е в дефицит у нас. По отношение на “копи-пейст” и “всички демократи мислят така”, аз не съм чел такава българска харта – чел съм на чехски, а резултатите от нея всички познаваме. Ако се заблуждавам, ще съм благодарен да ми кажете къде мога да прочета такава българска харта. Освен това самата идея дясното пространство да бъде свързвано само с една личност, вече не е дясно мислене.
Господин Танушев, Вие сте употит човек. Това е хубаво качество. Особено за начинаещите политици които искат да полагат основи на нови политически проекти. Ако погледнете по-горе, Вие сам предложихте мнението на форума да реши кой се е орезилил. За сега никой не е на Вашето мнение. Но както казах, упоритостта е ценно качество. Може би Вие ще дадете определение и научна форма на това ценно човешко качество. Вие сам казвате, че сте образован и мъдър човек. Но нали знаете древната мисъл, че и най-мъдрият си е малко прост. Тази древна мисъл я чух преди много години от един майстор мазач, който беше жестоко нажилен от разярени оси, чието гнездо масторът беше разрушил неволно. Та горкия човечец разбра грешката си, че е малко прост, въпреки, че е най-мърдия. Вие също сте много мъдър.
Господин Танушев, най-сърдечно Ви желая успех в бъдещата Ви политическа дейност!
Podkrepiam vsiaka napisana ot Vas duma!
SAMO DSB!