Провокиран съм от поредния случай на декларирана доброжелателност по телефона, която всъщност ми вади очите след разговор за тяхното разкрасяване. Прочетох за себе си, че съм „русофоб” в заглавие на вестник ( „Торнадо”, този път), за който дадох ( от наивност) поредното интервю по телефона. Написали са го в заглавие! Сега всеки желаещ да се позове на моята „русофобия” може да цитира въпросния „документ”: „Русофобът Инджев, както беше наречен в заглавие от вестник …).
Години наред отричам това примитивно обвинение, което е обвинение в примитивизъм, какъвто не изповядвам. То е като да кажеш за журналист, който критикува израелската политика ( масово се случва в западни издания със световен престиж), че е „антисемит”.
Схемата е следната: обажда ми се приятелски колега и ме разпитва дълго по телефона за оценката ми за руските избори. В резултат на критичното ми мнение ми лепват етикета „антисемит”…пардон- „русофоб”. Така пише в заглавието, противопоставено на същата страница срещу мнението на един друг коментатор, който обаче с гордост сам нарича себе си „русофил”.
Координатната система „русофили”-„русофоби” обслужва от поне 100 години насам реално съществуващите организирани, обединени, финансирани от чужбина и горди с поклоничеството си пред чуждата държава, колонизирала България за 45 години, български прислужници на съветско-руското проникване в България. Те се опитват да се легитимират с твърдението ,че срещу себе си имали огледален образ под формата на „русофоби”.
Може ли някой да посочи на кой адрес живеят българските „русофоби”, че да отида да ги видя, да ги пипна, да ги опиша поне? Защото русофилските фондации, форуми, асоциации, вестници и сайтове, партии дори, са в изобилие тук- боричкат се за любовта ( и спонсорирането) на Кремъл . Те не само не се крият, но и дефилират гордо под съветско-руски знамена. И не само не се стесняват да прокламират като висша своя ценност любовта към чужда държава, но и организират редовно свои многохилядни ленин-югенд пенсионерски сборища. Но си нямат никъде нищо подобно насреща на българска земя с обратен знак, поради което им е нужно да сочат обвинително с пръст: „евреите са виновни за всичко”- пардон, „русофобите са виновни, че ни има, за да браним свещената ни дружба с братушките от тях”! А че „евреите”, пардон, набедените за русофоби българи, които просто искат България да е по-важна за българите от Русия, са като безпризорни деца в държавата си срещу мощната русофилска камарила, това май няма значение!
Посветих една от най-големите глави в тиражната си книга „Течна дружба” ( но кой да чете, преди да пише!) на обяснението що е това русофобията.
Дадох примери и цитати от писанията на откровения русофоб Карл Маркс. За всеки случай се постарах да покажа в оригинал на немски език извадки ,за да дам примери от негови русофобски статии, в които говори за руснаците като за „варвари”. Но това явно няма значение за приятеля, който ми звъни по телефона и след това ме орезилява точно по начина, по който ме изтипосват в русофилския партиен орган в. „Дума”, заклеймявайки ме като „антисемит”- пардон, „русофоб”. С такива приятели човек наистина няма нужда от врагове…
Въпросът е принципен. Вярно е, че в парадоксалната българска ситуация на медийна деградация от доста години насам в развлекателните издания може да се говори по-свободно, отколкото в медиите, претендиращи да са сериозни. Но е отчайващо да не смееш да си говориш дори с приятели, които те закопават дълбоко с плиткия подход, завладял като цяло медийното ни пространство.
Как да се бори човек например с перверзията, която се получава под формата на интервю, в което от разказа му вадят чудовищно тъпото и несъответсващо на казаното от него заглавие: „ Инджев: лично донасях на Тато за Батето” ( в. „Шоу”)! Иди обяснявай после на злорадстващите истината, че като репортер в БТА съм превеждал текстове от западен печат, в които е ставало дума за зетя на Живков, помествани след това в един единствен екземпляр от слугинската система по онова време и изпращани за лично ползване на Тодор Живков! Може не всички читател да вярват на този абсурд, то пък написаното остава и от него обикновено се възползват тъкмо спекулиращите за някакви техни цели.
Парадоксално е изобщо, че един нищо и никакъв блогър, като моя милост, раздава интервюта , понякога по няколко пъти на ден, все едно, че съм политик, политолог или социолог – за тях публичността е храна, без която ще умрат от глад поради професионално непригодност, понеже никой няма да ги „кльопа” ако не съществуват в полезрението на публиката. В същото време работата на журналиста, макар и само блогър, е да взима, а не да дава интервюта. И, ако може, извинявам се за натурализма, да получава по някой лев за журналистическа работа, за да си плаща сметките и да си издържа семейството. Вместо това обаче получавам безброй покани да запълвам медийни дупки безплатно в качеството на някакъв общественик. Явявам се нещо като безплатна работна ръка, като бонус, от когото се очаква да се радва, че му „дават трибуна”.
Не знам дали този текст е интересен някому и дали не звучи самоцелно, но за подгонения вън от нормалността български журналист е доста тягостно да бяга дори и от приятели. Което не е въпрос на лично откровение, а диагноза на състоянието на българската журналистика.
Но г-н Инджев, да си русофоб е комплимент! Това е равно на патриот и моите поздравления и възхита за тази Ви позиция!
Продължавайте все така честно и смело и не обръщайте внимание на помиярите, които лаят!
За мен този текст звучи смислено и гневно.Съгласна съм, има защо.
Иво, крайно време е в България да започне да се прави разлика между русофоб, какъвто нито ти ,нито аз сме, и Русийофоб, каквъвто, за теб не знам, но аз съм! Аз не обичам, никога не съм обичал, и никога няма да обичам държавата Русия, дори тогава, когато ми вменяват, че ми е освободителка или някаква друга добродетелка! Държавата Русия е няколковековен абсолютен враг на България, въпреки, или точно заради това, което държавата България е направила за недуразумението Русия!
мисля си, че отношенията между държавата България и държавата Русия са идеален сюжет за многотомник на Стивън Кинг. Или може би Достоевски. В никакъв случай на гоце…
http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2012/03/07/1782689_ahmed_dogan_aec_belene_e_greshka/?ref=embed&source=www.dnevnik.bg
Г-н Инджев, знаете ли как наричат Бг русофилите хората, които застават и защитават с каквото могат (както Вие с разкриване на обективни факти)българските национални интереси?
Ами наричат ги русофоби!!!
И Стамболов … и Раковски … и Захари Стоянов … и … и са русофоби за тях. Изобщо достойните българи за тях са русофоби.
Не,не звучи самоцелно!Има и други,подгонени вън от нормалността българи,приблизително поради същите причини.По тези ширини нормалността е доведена дъщеря,но да се радваме,че я има.А диагнозата е за епидемия,обхванала много сфери на обществения ни живот.Самоуважението,т.е.достойнството, обаче си остава личен проблем на всеки един ат нас.СоциализЪмът ни учеше,че хората са равни,т.е.еднакви,но те не са!Някои предпочитат да се афишират като еднакви и за това говорят от името на “всички българи” или се кичат под общи “русофилски” знаменатели.Други предпочитат да са личности,независимо от негативите.Гредите се дялат трудно.По-лесно се задирят медийните моми.
Абсолютно точен анализ на ситуацията. Дано повече хора да осъзнаят истината която струи от този блог.
А, защо да е обидно ако някой не обича руснаците КАТО ЦЯЛО?
За съжаление разбирам какво е усещането да бягаш дори от приятели. България е лудница и хората са доведени до там, че често имат налудно поведение без дори да го осъзнават.
Иво, не звучиш самоцелно!
Болгът ти е едно от много малкото на брой български места, където намират място разумът и естествената нормалност.
Комунистите са най-големите русофоби. Те избиха цвета на руския народ. Те спряха развитието и нормалният живот в Русия и включването й в нормалният живот на планетата. Те парализираха мозъците на хората и задушиха всяка свободна мисъл. Те закрепостиха страната и я замразиха на нивото на началото на века. Ако имаха някакви успехи,това стана с кражбата на чужди не замразени мозъци и открития. Както винаги разчитат на лъжата и претендират, че са русофили, за да не ги заклеймят като русофоби. Както обикновенно заклеймяват всеки, който не им харесва, че е фашист или враг на народа, без някаква истинска база, сега обогатяват акробатиката на пропагандния си речник, с това че всеки който не им харесва е русофоб, а те са са уж русофили. Баламите които им вярват, никога не свършват.
Жалко за “приятеля” – хората, уви (или пък за щастие), се променят. Но аз ако бях на Ваше място, щях да огранича участието си в публични медии и форуми само до сериозни такива, които плащат – както всеки уважаван експерт, политолог и прочее “speaker” в нормалните държави. Да се отучат да ползват умните хора за заместител на собствените си недъгави пишман-журналисти, неспособни (или несмеещи) да родят и един коментар.
Към Ники Спиров:
Парадоксът е, че у нас е трудно да се дефинира коя медия е “сериозна”- таблоидният формат на даден вестник не е предопределящ нивото на свободата му- “България днес”, каквато и корпоративна собственост в момента да стои зад него, е практически единственият ясно определил се опозиционен национален събеседник.
Често пъти тъкмо в таблоидите има по-малко забрани. В момент, когато “сериозните” медии изпълняваха стриктно забраната да ме споменават, табуто беше разчупено предимно от “несериозните”- като “Уикенд” и “Шоу”. Разбира се и те са подвластни на развилите се междувременно процеси на овладяване на всички влиятелни трибуни…
Но иначе сте прав: това е пътят. Вече съм решил твърдо да не раздавам на килограм интервюта,чиято достоверност чрез потенциална манипулация ( често неволна, както в случая с “Торнадо”, сигурен съм) не мога да контролирам.
Някой може да помисли, че преувеличавам, но действително се случва по три пъти на ден да ми се обадят за “мнение”, което после се превръща в някакъв “пълноценен” коментар с изведени в него акценти, каквито въобще не съм поставял.За вестниците това е лесен,бърз и най-вече безплатен начин ( та аз съм публицист и би трябвало да си изкарвам хляба с изразяване на “мнение”!) да си пълнят страниците с нещо, което са преценили като продаваемо . В телевизиите и радиостанциите, доколкото още ги има, поне човек говори със собствения си глас и си носи отговорност за думите…
Към Силвестър:
Това, което твърдя, е че в България няма нищо подобно на огледален образ с обратен знак на съществуващата мощна русофилска, организирана и финансирана от Русия пета колона. Просто няма. Но се внушава , че има, за да се оправдае нахалството да се заявяват публично лозунги от рода: “Който обича Русия е патриот”( Ивайло Калфин), както и гордо да се прокламира намерение за създаване на проруска партия…
А който желае да се определя като мразещ всичко руско- това е негов личен избор. Аз не мразя политика Немцов, депутатката Новодворская ( от политиците), нито академик Сахаров.. И т.н. Заявил съм го ясно и който прави внушение за обратното от мое име, ще се натъква винаги на съпротивата ми.
“Господи, пази ме приятели, от враговете сам ще се опазя”…..
Силвестър:А, защо да е обидно ако някой не обича руснаците КАТО ЦЯЛО?
Защото е много обидно, затова!
НЕ, не може да се мразят руснаците АТО ЦЯЛО!
Обяснявам.
Представете си, че с манипулации, въртешни предателства и чуждоземно финансиране в една малка “бивша соц. държава”, кандидат за член на ЕС, за президент е избран агент на бившата мракобесната тайна полиция.
Тоя “президент” започва в международните си изяви да защитава чуждоземните си “спомоществуватели”, като демонстративно прегазва общите принципи на ЕС.
По-късно, след дългогодишна внимателна и, разбира се, скъпа медийна обработка в същата тая държава, вече член на ЕС, премиер СТАВА / не го избират!!/ пазвантинът на бившия диктатор, лице без образование и възпитание, тясно свързан с мафиотски групировки. Тоя пък “премиер” заявява на ЕС – “не ме интересува Шенген”, защото му се поставя условието да де-мутризира държавата си.
Сега – тия “официални” лица създават у нормалните евро-граждани ужасното впечатление, че малката “бивша соц. държава” е населена с бандити, чужди агенти и хора, които и да не са такива, ги харесват и избират, независимо че има много хора, журналисти, блогъри, които се противопоставят на чуждия агент и на “премиера”.
Въпреки това евро-гражданите могат да си кажат: “А, защо да е обидно ако някой не обича гражданите на ….. КАТО ЦЯЛО?”
И да съсдадат сайт за оплаквания от “гражданите на ….. КАТО ЦЯЛО”
И да поискат да ги изгонят от ЕС, примерно!
Мисля, че повече обяснения са излишни!
“Всеки, който не е комунист е мръсен фашист!”
“Всеки, който не е русофил е гаден русофоб!”
“Всеки, който не обича Русия, не обича България”
А за младите, които не помнят, средата на миналия век:
“Всеки гражданин с костюм, вратовръзка и БОМБЕ е долен буржуа и враг на социалистическата ни родина!”
“Всеки трудолюбив и пестелив, респ. богат селянин, е кулак и народен изедник!”
“Всеки несъгласен с мъдрите решения на нашата Партия и пътя, по който ни води към светлото комунистическо бъдеще, е национален предател и подъл англоамерикански шпионин!”
“Всеки, който носи дъфел /ямурлук/, тесни панталони или къса пола, е морално разложен и обществено опасен елемент, развратен от западното буржоазно влияние /и следва да бъде въдворен в Белене/!”
В крайна сметка, всичко се свежда до едно:
“Всеки, който не е с нас е против нас!”.
Това е “логиката” на извратения комунистически /посткомунистически/ мозък.
Мразя всичко руско!
Натрапници,окупатори,крадци и масови убийци.
Мразя великодържавната им литература и помпозна и посредствена музика.
Русофилите са подли предатели.
Никой народ не “обича” друг народ
Затова са независими и различни!
Няма народ който да твърди че е
“освободен’ от друг народ.
Снощи в младежкия дом в Перник ПАК имаше среща на русофилите (изцяло пенсионери).
Казвам ПАК, защото срещата е преди всеки 8 март, преди всяка Коледа и не съм сигурен дали нямаха среща и около 9 септември.
Празненството е с DJ. Виждайки поръчаното по масите, стигам до изводи, че не те си го плащат.
Такива срещи правят и партия БСП, на същото място в съседна вечер, за своите привърженици, като отново са предимно пенсионери.
С две думи: Има какво да се харчи!
Добре дошли в клуба, господин Инджев. Както се казва.
Аз пък тия дни водих обратния диалог. Човек, в чийто умствени способности нямам причина да се съмнявам, употреби маса време и усилия да ме заклеймява и да лее упокойни литании за нашето приятелство, понеже аз…обожавам група Любэ!? А то това била значи любимата група и на ВВП.Тъй. Добре. Обаче, въпросният ми наистина скъп на сърцето ми приятел с милиони дипломи, кошница чужди езици и страхотен ум, или не пожела, или не можа да ми даде отговор на един прост въпрос. А въпросът е следният. Ако аз и Путин обичаме Любэ, защо от това НЕПРЕМЕННО следва, че аз харесвам Путин??? Ей таз логика на мене лично ми убягва. Колкото и да обичам приятеля си и да се опитвам да го разбера. А не успях. Забелязвате ли, господин Инджев, как инак приятни и нормални хора, изведнъж губят всяка нормалност, логика, ум, когато подаднат в тая система русофили- русофоби? Как изведнъж примитивизмът побеждава!!! Тъжно е. Много е тъжно. И може би опасно. Казвала съм го сто пъти, пак ще го кажа- за съжаление или за щастие, има две Русии. Едната е Русия на Сталин, Ленин, Берия, Брежнев, Путин, другата е Русия на Пушкин, Толстой, Висоцки, Окуджава, Ахматова, Айвазовски, Рахманинов…Любэ! И тази, втората Русия, аз наистина я обичам. Ама защо от това следва, че обичам и първата- ей, Божу, ни един от тия, които ми вменяват тая ” любов” не е смогнал да ми обясни!
Под линия и малко встрани.
В друг свой коментар тук преди изборите Ви споделих за мой близък в Русия- написа на къщата си Володя, иди си и го прибраха. Мислех, че с това ще се приключи. Не се. Прибрали го отново на един от протестите след изборите. Още не са го пуснали. И честно казано, почвам да се плаша дали въобще ще го видим отново. Пепел ми на устата, разбира се, но…Страхувам се. Това е.
ТАЗИ РУСИЯ В НАШАТА БЪЛГАРИЯ – ВЕЧЕ НЕ!
6 март, Белчо Дончев,www.tovae.to – препоръчвам за втори път – четете и Белчо Дончев!
Здравейте г-н Инджев, напълно подкрепям казаното от вас! Аз обичам руската музика и литература, имам близки приятели руснаци, но съм абсолютно против разрушителната за България политика, която се е водила и се води. Самите ми приятели руснаци страдат от ситуацията в страната им, така както ние страдаме от нашата. Апропо много бих се радвала ако коментирате поредната изцепка на борисовото правителство, добре описана в публикациите на mediapool и bivol: http://www.mediapool.bg/%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%81%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%82-%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D1%89%D0%B0-60-000-000-%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BD%D0%B5%D1%81%D1%8A%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D1%83%D0%B2%D0%B0%D1%89-%D1%81%D0%BE%D1%84%D1%82%D1%83%D0%B5%D1%80-news190369.html и http://www.bivol.bg/masoni-microsoft.html Не знам дали Борисов и неговите хора четат mediapool, ама се знае със сиурност, че четат вас, та дано да се усетят и да я спрат поръчката. Работя в IT фирма и от колеги, които са навътре, знам че нещата са точно така, както са описани в посочените публикации.
Г-н Инджев, това е положението. Читавите журналисти с характер за които чистоплътността към професията е и морален дълг към обществото са мизерно малцинство.
Не знам дали ще е удачно но си позволявам да ви дам един съвет. След интервю по телефон за вестник искайте да ви изпратят редактираният текст за съгласуване и без ваше позволение отказвайте да се слага манипулативно заглавие.
Знам едно. Съветофилите-комуноиди ако можеха биха ви удавили в една виртуална капка вода. За това, правете-струвайте но при всяка възможност се противопоставяйте на голямата лъжа и гиганстските манипулации на безродниците-русофили. Цената е висока но в името на истината си заслужава. Мое мнение.
Г-н Инджев ,в страната на Златките, които ще стават политически коментатори ,защо търсите колегиална коректност и етика.Особено от Огнян Стефанов ,който стана подлога на ББ,само защото е против АлПетров .За съжаление това е нивото на т.н. българска журналистика.
Ненавиждам обобщенията на едро и поставянето под общ знаменател. Ненавиждам посредствеността във всичките й форми. Животът е конкретен и който е наясно със себе си никога няма да сгреши да омеси в едно различни неща, да лепи етикети, да обобщава за чужда сметка. Но у нас все още е валидно:” Един ме разбра и то неправилно!” Иво, прегърни жена си, погали децата си, поздрави приятелките си с празникът им, и бъди щастлив!Дори и този ден, който е измислен от жени- социалистки, борещи се за правата си, лепнаха етикет- комунистически празник…Не знам дали има нещо, до което са се докоснали комунягите и да не са го осквернили, а у нас просто го осират…Те успяха да осквернят дори думата другар, а е толкова хубаво да имаш другар до себе си…успяха другарите да ни бъдат врагове. Извратена работа, брат! Хубавото в цялата работа е, че поне ти става ясно кой кой е и какъв е.
Нищо срамно няма да бъдеш русофоб!
Аз самият съм такъв. Така го чуствам.
Не обичам нищо руско,нито музиката им, нито кухнята им, нито така наречената им култура!
А от като прочетох “Течна дружба”, просто не мога да си обясня как е възможно да ни пълнят главите от най-ранна детска възраст с лъжи и спекулации относно историята ни!
Г-н Инджев, очаквам с нетърпение новата Ви книга!
За да се стигне до случая с “приятеля” Ви журналист, сте си виновни вие журналистите …
Сегашната деспотско-тиранска система да заменим с демократска република. — из „Нареда (проектоустава) на работниците за освобождение на българския народ“ — подбуда и цел
Ще имаме едно знаме, на което ще пише: „Свята и чиста република“.
Всичките народи в нея (България) щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от Бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът и пр., каквито са, за всичките еднакво ще е, само ако припознаят законите равно с българинът. Така ще е в наша България! — Васил Иванов Кунчев – Левски му викат seПисмо-дописка до
От нас зависи да бъдем равноправни с другите европейски народи. — до новоприети членове в организацията, 19.II.1872 г.
Всичко се състои в нашите задружни сили. — до богат българин във Влашко, 6.X.1871 г.
На драго сърце да обичаме оногова, който ни покаже погрешката, инак той не е наш приятел. — до Филип Тотю, 1.III.1871 г.
Трябва изпит за всеки. Защото има примери: Днес е човек, а утре — магаре. — до Д. Хр. Попов, 30.V.1871 г.
Пророкувам предателство. Ако отричате, аз ще ви покажа предателя. — до комитета в Ловеч, последно писмо 12.XII.1872 г.
Не се полъгвайте, че тези които държат парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате
Работим чисто български и не искаме да се водим по никого извън Българско. — до Д. Хр. Попов, 27.VII.1871 г.
Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност. — доЛ. Каравелов, 25.VII.1872
Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме. — до Филип Тотю, 18.IV.1871 г.
Часът на свободата призовава всеки българин да покаже на дело родолюбието си. — до Д. Трайкович, ноември или декември 1872 г.
Без изпит не е приет никой. — Из „Нареда (проектоустава) за освобождение на българския народ — за приемане на войводите и техните длъжности“
Работата вършете, но умно! Трябва да се убие, ако не е чист. — до Христо Иванов, 4.VIII.1872 г.
Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи.
На такива хора дай работа, които са разсъдителни, постоянни, безстрашни и великодушни. — до Л. Каравелов, 16.IX.1872 г.
Тоз, който ни освободи, той ще да ни и пороби
Интригата спира хода на народната работа. — до Атанас П. Хинов, 25.VIII.1872 г.
Решили сме се вече — или с нас и народа, или ще ви пратим при черните души! — до чорбаджи Ганчо Милев в Карлово, 10.V.1871 г.
За враговете на демокрацията и републиката — смърт! — из „Нареда (проектоустава) на работниците за освобождение на българския народ“ — наказателен закон, 3
Аз съм се посветил на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв.
Трябва да се жертва всичко, па и себе си. — до орханийци, 29.I.1872 г.
Чисто народният човек се бори, докато може…, ако не сполучи…, трябва да умре в народната си работа. — до Панайот Хитов, 29.IX.1871 г.
Ако спечеля, печеля за цял народ — ако загубя, губя само мене си.
Дела трябват, а не думи. — до Л. Каравелов, 27.I.1872 г.
Време за помагане е сега — закъснелите не ще бъдат наши приятели. — до богат българин във Влашко, 6.X.1871 г.
Заклевам се пред нашето отечество България, че ще изпълнявам точно длъжността си. — Писмената клетва на Левски, положена след общото събрание в Букурещ, април и май 1872 г.
Историята ни няма да прикачи заслугите ми на другиму.
С моята кончина не свървшва пътят, който трябва да извървите
Има два пътя — кой ще изберете?
Е НАРОДЕ ?
Васил Иванов Кунчев – Левски (1837–1873) – “Българофил”.
Каравелов казва: „Аз съм“. — до Л. Каравелов, 25.VIII.1872 г.
Иво Инджев Каза :…..
И АЗ съм!- Проклиням всеки който предава,продава с действие,или бездействие,или по друг начин Завета На Апостола Български!
…….
Обич и доверие към Апостола!
Не претендирам за точност в цифрите, но това не е и от голямо значение в случая. Та, прочетох вчера, че оклоо 20 000 родени, израсли и живеещи в Русия, т.е. руски граждани, са протестирали против нередностите при изборите и против путин. По силата на логиката на българските русофили новината би следвало да е: В Москва вчера протестираха около 20 000 русофоби. Логика… комуносоцилаистическа, марксистко-ленинска. Проста да падлудей челавек.
Здравей Иво,
Разбирам какво ти е, след като те е предал приятел и колега. И на мен ми се случи това преди години. Просто го зачекнах и ми олекна.
Лично аз имам приятели руснаци. Прекрасни хора, но винаги съм смятал, че най-големия враг за националните интереси на България е Русия-СССР-Русия. Твоята книга “Течна дружба”, плод на невероятен труд и ерудиция, окончателно затвърди това мое мнение, защото някои неща не знаех.
Ще разкажа една случка, показваща как комунистическата идеология може да размъти мозъка на един учен.
Беше по времето на Андропов. Въведе се сух режим. Нашите правоверни комунисти започнаха да изкореняват лозовите насаждения. Видях го с очити си по пътя Сливен- Бургас-Поморие. Търговското в Москва дава коктейл, във връзка с приключилото изложение на българска машиностроителна продукция. До мен сяда едно момче, не повече от 25 г. и двама други. Сега ги наричат бодигардове. Момчето се оказа академик – физик. На тези години и академик, означава че се открил нещо голямо. Пийнахме по няколко водки за “вечна дружба” и накрая ми определи “среща в окопите”. Виждайки в погледа ми пълно неразбиране добави: Във войната между нас, НАТО и САЩ.
Законът по това време в СССР предвиждаше затвор, ако си прекалил с алкохола. Споделих това мнение с бодигардовете, а те ми казаха да не се притеснявам – Лауреат Ленинской премии!
Предлагам и друго интересно академично четиво за “Петата колона”:
http://www.dw.de/dw/article/0,,15781481,00.html
Специално за закичилите се с табелка “ЖУРНАЛИСТ”
“Не си народен: виждаш народното зло и не го казваш. — до Атанас П. Хинов, 25.VIII.1872 г.”
От същият “Апостола Български”
Или казваш истината,цялата ИСТИНА,или не се кичи с с табелка за която не си подготвен.
От всяка свирка дърво не става,защото за да си дърво трябва да имаш дупе да ти стиска,иначе си храсталак и бурени,ниско паднали!
Винаги, когато, волно или неволно, вкарваме дебата за българо-руските отношения в пропагандисткото клише “фили”-“фоби”, работим (дори и несъзнателно) за актуални, политически интереси, зад които стоят “живи” проекти, натоварени с колосален, корупционен заряд.
Може би трябва да предефинираме онова, което наричаме публицистика; може би Асанж е единственият съвременен “публицист”?…
Патетиката на фактите ни спасява от капаните на клиширания дебат. Макар да се твърди, че истината е въпрос на интерпретация, за предпочитане е да спорим за интерпретацията на факти, не на емоции.
В България научната експертност превъзхожда емоционалната компетентност и затова е важно, за важни теми да се дефинира прецизно полето на спора – това би спестило, според мен, не нерви, а цели епохи от насъщната ни история:)
Господин Инджев, да си кажа правичката, не знаех, че Карл Маркс е русофоб. Предполагам, че става дума за същия Маркс, оня с рунтавата брада и с прогресивния пролетариат и лошите капиталисти, а не за някой от известните комици. Ако е така, какво чудно има. Този човек е мразил всичко живо, що диша, мърда или фотосинтезира. Нормално е да бил и русофоб.
…ех, Новодворская, Сахаров! Как беше-щом заговорим за социализъм, все до Швеция опираме.ФОБ- Втора съставна част на сложни думи със значение- к о й т о с е страхува или е враждебен към някого или нещо/речник на чуждите думи в бълг. език/. Е, аз се страхувам за бъдещето на страната си, за нейната независимост, страх ме е от степно-азиатската безцеремонност на руските монополи у нас. Страх будят изцепките на Путин, а нали го из бират руснаци! Страх ме е от общество на хора, които понасят и даже харесват своите деспоти. Затова съм откровен русофоб, без да приемам марксизЪма.
… и изобщо възможно ли е, човек, който познава руснаците да не е русофоб?! Освен, ако е безкрайно, безкрайно добър по душа, по християнин от Христос.Де да знам, ама така ми се струва.
И защо да сме длъжни ДНЕС да обичаме русите, а още по-малко кремълските гестаповци?
Да не би да са ни братовчеди?
Г-т Инджев, този вестник има ли сайт? ако може пуснете линк
@Иво Инджев: като съм гледал/чел цитати и после интервюта в няколко различни медии и блогове съм попадал естествено на ужасяващи манипулации и вадене от контекста. Та по повода съм си мислел дали съответния човек не може да поиска при даване на интервю да се сключва договор, в който се упоменава че се излъчва/пише целия текст на интервюто или нищо, като ако има коментари, те се правят преди съответното интервю, текст и т.н. Ако не друго, това е един удобен метод за отказ. Не се заблуждавам, че ще са много медиите съгласни на такива условия.
Не се чувствам длъжен да обичам когото и да било. Затова не съм никакъв фоб. Когато се очакваше от мен да се чувствам длъжен да обичам СССР – бях сссрофоб. След като това задължение отпадна, започнах да чета руски автори (отначало руските класици и после наред), да слушам руска музика (рок предимно) и да гледам руски филми (създадени след Горбачов, но и от съветско време също – например “Диамантената ръка” и други такива). По-точно вместих всички тези неща сред останалите. И да ви кажа … не са лоши. Някои са много добри. Литературата дори е възхитителна, особено класиците, а именно по отношение на тях имах предварително изградено мнение, че са скучни и досадни. Защото бяха един вид задължителни за харесване, затова може би… И сега нямам представа как биха ме определили русофилите, защото в никакъв случай не одобрявам руската и още по-малко съветската имперска политика спрямо България. Хем ги харесвам руснаците като творци, хем не ги разбирам като народ. Но то е все едно как ще ме определят – съвсем правилно е, че няма фили и фоби извън ограниченото робско мислене, породено от страха пред могъществото на лошия тиранин.
Тъжно е, г-н Инджев, когато приятел те злепостави. Иска ми се да е недоразумение, просто човекът да е използвал думата “русофоб”, мислейки, че така ще изрази позицията Ви на по-ясен за аудиторията на съответната медия език. Може би не си е дал сметка, че написаното от вестниците остава в историята като архив, а заглавията се приемат като основателни източници на чистата неподправена истина. Дано да е гаф, а не предателство. Че не е лесно човек да се лиши от приятел в днешно време – все по-трудно се намират.
Не знаех, че работите безплатно. Какво като е само мнение по телефона? Опитайте да вземете експертно мнение по телефона от някой известен адвокат безплатно… Че то така сигурно не оставате без работа. Учудвам се, че само по трима на ден звънят при тази нулева тарифа.
За журналистиката в България и отношението на Германия към нея разбрах повече от книгата автобиография написана от дядото на Камелия Тодорова, Коста Тодоров където той споменава, че германските фирми са били длъжни да заделят по 10% от оборота / не от печалбата/ през 20 -те години на миналия век за да се прокарва политиката в печатните издания на Германия.Сега кой ли отчислява пари? Наркотрафиканти,Държави или конкретни личности.
Към Максим Германов&
Не знам дали има сайт, а и самото интервю не го четох изобщо- достатъчно ме ядоса етикетът, който ми е лепнат в заглавието. Не мисля, че са искали да направят това, което постигат, което обаче няма значение за ефекта от гледна точка на масовия читатели.
Ако понякога звуча “русофобски”, това е главно заради срещите ми в чужбина с няколко руснаци-емигранти. Да поясня – най-силната неприязън и отвращение от съветската и имперската система на Русия съм откривал в етнически руснаци, напуснали “съветския рай”. Преди години /живеейки на Запад/ четох поредица от статии от руски публицисти и политолози издавани в свободният свят, за това, което наричаме основни характеристики на руската и съветска имперска политика. Един от авторите развиваше изключително интересната теза за това, че най-отвратителната колониална система е на Русия и СССР, защото единствено тя не имала и НАЙ-МАЛКОТО НАМЕРЕНИЕ да допринесе за развитието на приобщения доминион, а само да налага идеологически диктат. Авторът твърдеше нещо интересно, а именно, че Русия не само използва ресурсите на евентуалните си колонии /както прави всяка метрополия към доминионите си/, но и нещо повече -стреми се да НАКАРА КОЛОНИЯТА СИ ДА СЕ ЧУВСТВА СЪЩО ТОЛКОВА ЗЛЕ, КОЛКОТО МЕТРОПОЛИЯТА! Световните империи – Франция, Великобритания, Испания според него винаги са оставяли между другото и нещо полезно на “завладените” от тях територии – например инфраструктура, по-модерно законодателство, индустриализиране, светско образование, банково дело, възможности за участие в световната търговия и т.н., след което тези територии са се развивали по-добре или по-зле с наследеният от това опит – примери Хонг-Конг, Ливан, Белийз/Белиз. Та идеята на автора беше, че нормалните завоеватели пристигат с желанието да направят живота в колонията по-добър /отделен въпрос е доколко успяват/, а само в руския вариант завоевателят идва с желанието в колонията да стане ЗЛЕ КАКТО Е В МЕТРОПОЛИЯТА. Това доста ме учуди, но като се замисли човек дава отговор на много въпроси – като на въпроса за “курицата”, която не е птица, защото не е в чужбина. Приобщаването към “страната на чудесата”/Русия/, веднага разваля качеството на “курицата”/колонията/. Навярно знаете руската пословица от емигрантските среди “А хорошо там, где нас нету”? Тя много точно обяснява механизмите на “загадъчната руска душа”, която смята всичко, което е влиза в съприкосновение с руската държава за “не-хубаво”…
Логично и странно по един особен начин, нали>?
Не съм купил или прочел нито един брой от в-к Торнадо.От сайта на Фрогнюз понякага чета извадки от този вестник.Мои приятели на които имам доверие като на антикомунисти и едва ли-симпатизанти на Русия и СССР,купуват този вестник и многократно изразяват одобрението си за публикациите в него.Това въведение правя ,за да застана твърдо зад позициите на г-н Инджев в тази статия.Лично за себе си се колебая да кажа дали съм русофоб или човек,макар с аматьорски интереси към БГ историята,който на личния си опит може да каже:” Покрай Илия намразих и св.Илия”.Някои от публикациите по-горе правят разграничение между Русия на Ленин,Сталин и т.н . и онази-на Ахматова,Сахаров и т.н..Работата е там,че БГ русофилите и онези от другите европейски държави,използват като оправдание за своето русофилство именно представителите на Руската интелигенция ,особено отпреди октомврийския преврат:писатели,композитори,художници!Тези хора,непознавайки или игнорирайки историята на Русия и СССР,пропускат най-важния факт,че от едно малко княжество преди почти 300 години,Русия се превръща на най-голямата колониална държава,разположена на 1/6 от земното кълбо!Тези имперски амбиции продължават и до днес:къде с военна сила/задкавказието/,къде с 5-та колона създадена ,особено в БГ,предимно на иконочическа основа.При тези условия,моля посетителита на блога на г-н Инджев да ми помогнат да се самоопределя.И ,на края,да кажа на Лаотцъ,че теоретизирането по темата са свързани с актуални икономически причини,е ПЪЛНА ГЛУПОСТ!
Г-н Инджев, отдавна не влизам в сайта на О.С. по причини известни на повечето сериозни читатели. И да имах възможност, не бих си купил и вестника му “торнадо”. Считам, че при О.С. случайности няма! Той поднася(манипулативно) информацията си така, че да се получи това, което иска да постигне. Не зная какви са целите, които преследва този човек, но не миришат на хубаво.
Защо в България има русофоби? Защото за да излезеш от СССР и да те пратят в България, трябваше да спечелиш доверието на своите главатари само като смазваш и унищожаваш “враговете”. Така се прекарваха през ситото хората с най-изкривени души, хората които предаваха приятелите си, и унищожаваха всеки, който не успяваше да мълчи. “Съветниците”, избрани от калта на Русия, командваха внушаването на страх и терор, уж заради разни “идейни” уклони. След кланетата на всичко способно и умно, стигнаха до фантастичните “грехове” да “превъзпитават” в лагери, и да оставят да бъдат ядени от свинете, момчета които носеха бради, имаха дървени копчета или тесни панталони. Създадоха най-сладкият бизнес на доносничеството и разобличаването на “враговете” (обикновено измислени). Този “доходен” бизнес, изглежда даже и днес още вирее.
Вярвате на приятелите си,за това се потдавате и на огорчението.Вярвайте и на читателите си.Тези,които Ви четат знаят какъв сте.Поздрави!
Може би в края на деветнадесетия – началото на двадесетия век е било оправдано деленето на русофили – русофоби. Но сега в 21 век в глобалния свят, където всичко е толкова многопластово и взаимосвързано, намирам за неуместни филиите – фобиите.
Към Ганев:”…няма фоби и фили извън ограниченото робско мислене,породено от страха пред могъществото на лошия тиранин”.Едва ли някой ще отрече, че могъщия лош тиранин е страшен. И е страшен с робството, което носи,робството, което бяхме принудени да търпим 45 години, робството, което деморализира бълг. нация, и което, можеше и да ни се размине, ако някои “смелчаци” бяха се уплашили малко по-навреме и бяха започнали преговори с американците не на 5 септ. 1944г., а малко по рано. И освен това, харесвам американците като творци, не руснаците.
Към живко боев
България попада в съветската сфера на влияние според договорката на Голямата тройка и това предопределя модела ни на развитие през тези 45 и повече години, както и на другите източноевропейски страни, където тогавашни представители на елитите са били смели и са преговаряли с англичани или американци.
А помните ли онзи мръсен виц за дядо поп и попадията, която насилили войници пред него, та дядо поп накрая и рекъл – всичко разбирам бабо попадийо,но не разбирам защо се въртеше…
Та разликата между нас и другите източно европейски страни през тези години е малко като във вица!
Иво,
разбирам, раздразнен си, но като ти мине,ще разбереш, че не си прав да се сърдиш. Този приятел, дето те е определил като “русофоб” ти е истински приятел и бърви да го почерпиш поне една бира. Ами подредил те е в компанията на Карл Маркс, Захари Стиянов, Георги Раковски, Стефан Стамболов…все изтъкнати “русофоби”, а ти се оплакваш. А ианче съм съгласна, че никой не казва що за животно е това “русофоб” и къде зимува. При раците сигурно. Самият факт, че категорично те разграничават от “русофил” си е направо комплимент откъдето и да го погледнеш. Направо си го напиши на визитната картичка.
Според мен ти си един късметлия, целунат от Господа. Някой може ли да ми посочи друг журналист срещу когото лично, подвизаващия се като президент “русофил” Първанов впрегна целия явен и скрит ресурс на властта. Така че, погледи на положението откъм другата страна и се радвай , че си в компанията на гореспоменатите по-горе и други видни “русофоби”.
Иначе “русофилите” и новия президент Путин трябва много да са я закъсдали, след като се правят предавания като това. http://www.skat.bg/products.php?type=10&genre=5032
Въоръжете се с търпение и го изгледайте докрай. Обърнете внимание на детайлите, това което се чете между редовете, тона на гласа, жестовете и си направете изводи. Паниката май яко ги е погнала. Хубавото е, че вече знаем на “русофилите” имената, лицата, къде живеят и кой им плаща.
Здраве на всички.
Към инж. Маджаров:
Ако някой счита, че намесването на традиционни, емоционални стериотипи в един актуален, обществен дебат е въпрос на емоции, то неговото разбиране за механизмите на обществените процеси у нас е… идеалистично:))
Важното е,че сте българофил!Всичко може да прочетете в българските вестници,да не забравяме,че и.д.гл.секретар на СБЖ е Снежана Тодорова-Федотова!
Към Максим Германов – макар, да смятам, че алегорията от вица е много точна и на място, бих искал да насоча вниманието ви към един нетиражиран факт, а именно, че пълномощник на новосвормираното в началото на септември 1944г. българско правителство, е изпратен до щаб квартирата на съюзническата армия в Египет да иска окупация от съюзническите войски, които да пресрещнат руснаците на линията ЯШ-КИШИНЕВ,като по този начин се спаси цивилизацията в България от руските орди.
Къб ЛАОТЦЪ.Спирам се на поиследното изречение на вчерашната Ви публикация и си задавам въпроса:Вие наистина ли мислите ,че “В България научната експертност превъзхожда емоционалната компетентност…..”Това ми звучи като “дървено желязо”.Най-напред,може ли да има “емоционална компетентност”, а след това ,за каква научна експертност по дискутираната тема РУСОФОБИ И РУСОФИЛИ,може да се говори в РъБъ,след като повече от столетие е внушавано точно от учените,че ние българите сме вечно признателни на Русия,без равностойната информация за истината на Цариградската конференция,за акцентиране върху поведението на Русия: по време на сръбско-българската война,Съединението,обявяване независимостта на Българската държава спрямо Турция, Балканските войни ,доказаното участие на СССР при атентата на черквата Света неделя,Септемврийското въстание от 1923г.,издаванета на смъртните присъди от т.н Народен съд и т.н….Липсата,по-скоро-нежеланието да се постави на масата проблематиката,автоматически ИЗКЛЮЧВА понятието “научна експертност”.Такава ,според мен,към днешна дата ,в България НЯМА
За мен темата е за разноликостта на предателството.
Едно национално предателство традиционно крие лицето си зад един популярен етикет. Като позволяваме да ни въвличат в играта с етикети, ние автоматично се съгласяваме, че спорим за любов и омраза, а не за геополитика и корупция. Намесването на традиционните, емоционално обременени стериотипи цели тъкмо това: спорът да се извади от актуалния му контекст и да се премести в полето на чувствата, на идеологията, на историята – навсякъде другаде, но не и в реалността.
Тезата ми е, че няма случайни предателства.
Отричайки възможността за съществуването на научна експертиза у нас, вие неволно “предавате” онова инж. пред името ви :)…
Българинът обича Отечеството си и семейството си.Ботев го е казал в писмото до семейството му:”…после Отечеството си съм обичал най-много тебе”. Към другите страни българинът,в зависимост от това доколко добре познава историята си, се отнася с уважение или неуважение.Така че българин русофил не може да има.Но както знаем: “Стадо без мърша не може”
Към живко боев
за съжаление всичко е било предопределено от великите сили. написах коментара, защото не ми допадна емоцианалното определение на годините развитие по съветския модел като робство. Този модел дойде с най-съществения си порок – отричането на частната собственост във всички източноеврепейски страни и Прибалтика. Но разликата в развитието на тези страни и състоянието им в момента – всички са в ЕС, се дължи и на тяхната индивидуалност и ценностни системи в края на 40 години.
Към LaoТцъ
Фили/Фоби – “Като позволяваме да ни въвличат в играта с етикети, ние автоматично се съгласяваме, че спорим за любов и омраза, а не за геополитика и корупция. Намесването на традиционните, емоционално обременени стериотипи цели тъкмо това: спорът да се извади от актуалния му контекст и да се премести в полето на чувствата, на идеологията, на историята – навсякъде другаде, но не и в реалността.”
Много точно казано!
Към Максим Германов:
“…защото не ми допадна емоцианалното определение на годините развитие по съветския модел като робство.” Не съм много наясно в тази сфера на човешко познание и затова ще ви бъда благодарен, ако ми дадете по-правилно определение от роб, за човек на който е отнета собственоста, самостойното мислене забранено /контролирано от спецялни служби, както и свободното придвижване и избор на място за живеене, да не говорим за нормален контакт със себеподобните си; респективно неговия начин на съществуване, щом не трябва да бъде наричано робство. Интересно ми е да чуя едно по-научно, не толкова емоцианалното определение, за доста емоционалното време в което живяхме 45 години, което за мен си е руско робство, имайки пред вид, че в Русия този вид човешки взаимоотношения още не са приключили.
От Уикипедия (тя излезе най-отгоре в гугъл) – Робството е социално-икономическа система, при която хора (наричани роби) са разглеждана като собственост, при което те не притежават лична свобода и често са подложени на принудителен труд.Робите могат да бъдат притежавани от момента на тяхното залавяне, покупка или раждане, като са лишени от правото да се придвижват, да отказват да работят или да изискват заплащане за труда си, а в някои правни системи собствениците дори имат правото да убиват своите роби.
Но Вие влагате друг смисъл в това понятие. Въпрос е на личната Ви оценка за изтеклите години и за развитието Ви през тях, която уважавам, но не споделям, защото аз не се оценявам като роб през тези години.
Не съм историк и едва ли ще успея да дам научно определение на тези години. През 1990 – 1991 година единственото, за което съжалявах беше, че не съм поне 10 години по-млад… А, и още – не искам този модел на развитие да се възпроизведе отново!
Човешките взаимоотношенията в Русия днес – не ги бъркайте с тези в СССР, различни са. Просто хората там са в системата от 1917, а ние прибалтийските и останалите източноевропейски страни от края на четиридесетте.
Бъдете себе си, каквото и да означава това. Парадоксалното и трагичното е че не търпите второ и трето мнение по даден казус.
Към ана:
На тази плоска лъжа, която лесно може да бъде опровергана с преглед на архива на коментарите, ще отговоря с публикуване на самата ваша лъжа за моята “нетърпимост” към “второ и трето мнение”. Нетърпимост имам към лъжите, особено , когато някой ги формулира от мое име.
И още един пример от вчера: призовах Мария Русинова, която избълва в коментар обиди с антисемитски характер по мой адрес, да има доблестта да застане с името си, а не с лъжливия си мъжки псевдоним george зад думите си. Но тя се спотаи, доказвайки малодушието на подобна анонимна агресия ( която обаче в случая никак не е анонимна, защото от мейла стана ясно кой стои зад истеричната й нападка). Защо не написа “втори и трети” коментар в подкрепа на антисемитските си възгледи?
Към Максим Германов:
Предполагам, че разликата между хората в днешна Русия и СССР /говоря само за тези 13%, които могат да пишат, защото се съмнявам статистиката за 87% неграмотни да се е изменила/е че по-рано липсата на собственото мнение е било заменяно с цитат от Ленин, а днес липсата на собствено мнение се заменя с цитат от Гугъл. Знаете ли какво е сходното между писаното от Ленин и написаното в Гугъл – и двете не са научна среда и не е препоръчително да бъдат използвани като позоваване при спор. А разликата е, че Гугъл не е убил никого.
Към Тодор Тодоров
Ние не спорим – нито в СССР, нито в Русия е имало 87% неграмотни и 13% пишещи, нито аз цитирам Ленин или гугъл, посочих определението за робство в уикипедия. Както писах вече разбирам смисъла влаган от Вас в това робство и го уважавам, но без да го споделям.
Русия за мен е страна като САЩ, Англия, Франция, Турция и прочее със своите интереси на Балканите. Най-често населението на страните няма общо с геополитиката на правителства си. Това се опитвам да изразя тук, както и това че съответните геополитики следва да се разглеждат през призмата на националния интерес, а не на емоционалните оценки – обичам или мразя.