Понякога искрената изповед на маргинален депутат предизвиква повече размисъл от неискреното увъртане на „магистралните” политици. Такъв е случаят с простосърдечните разсъждения на напусналия парламента депутат от ГЕРБ Николай Коцев, който преди повече от година разсмя горчиво публиката с твърдението си, че България се била освободила от турско робство преди 500 години.
Честно казано, освен споделеното простодушие, нещо много дребно на пръв поглед привлече вниманието ми в днешната телевизионна изява на пожелалия да напусне (поради липса на мотивация да остане) в парламента отегчен статист от ГЕРБ. Това е признанието му, че Борисов само веднъж му бил дърпал ушите. „Само” веднъж!
Колко пъти му стига на човек с достойнство да му дърпат ушите, да го набият, изнасилят или най-общо казано- да го унизят, за да с почувства засегнат?
Разни хора имат различен праг на търпимост. Има жени, които не съобщават за изнасилване от срам да споделят и мъже, за които признанието, че са били бити, е нещо сходно. Да не говорим, че съпругите, търпящи съпружеския побой като неизбежно зло в брака, са милиони у нас и по света.
Какъв човек обаче трябва да си, за да знаеш по условие, че отиваш да работиш като (уж) горд Народен представител при едно условие: да се подчиняваш на едноличната воля на вожда, който още при учредяването на партията си ГЕРБ се накара на присъстващите около 3 хиляди участници в ритуала- например им забрани да говорят за президента Първанов, понеже само той, Бойко Борисов , имал право на това? Това е същият Първанов, който за втори път се подигра вчера на Борисов за изнесеното по негов адрес от американското списание „Конгрешънъл Куотърли” доста нелицеприятно описание на миналото му като охранител и участник в далавери „бизнесмен” , макар че в качеството си на държавен глава го защити и окачестви твърденията на автора на публикацията като „антибългарски”. С какво ли държи Борисов, за да може сега така безнаказано да му се надсмива с чувство за превъзходство?
Ясно е, че без компромиси нищо не се постига в живота- нито в брака, нито в политиката. Но да правиш компромис със собственото си достойнство, като се запишеш в партия, в чиито устав на практика пише между редовете „отказвам се да бъда личност със собствено мнение в полза на вожда”, е нещо, което го може само определена категория хора. Да не казвам какви, за да не обиждам по колективен признак. И е очевидно, че там такива са се събрали, щом се подчиняват всеки път, когато им свирнат, гласувайки послушно, включително и решения, обратни на взетите от тях наскоро.
Никой не е толкова ненормален, че да не знае какво се иска от него, за да застане редом или зад Бойко Борисов. Иска се пълно подчинение и признание на неговото „величие”, след което може вече покровителствено да бъде потупан по рамото, да бъде приятелски сритан по кокалчета при имитация на хватка от карате ( както направи Борисов със земеделския си министър Мирослав Найденов пред смаяните чужденци при едно посещение зад граница) и т.н.
За първи и последен път Борисов опита подобна хватка с моя милост няколко години след като бях напуснал БиТиВи. Вече беше се убедил, че не може да ме „покори” с „добро”, когато ми се обади веднага след като напуснах и ми заяви, че вратата на ГЕРБ е отворена за мен, независимо от това, че го мразя ( за него липсата на преклонение пред волята му е равносилна на омраза). Имали сме и един явен сблъсък, когато разбра, че няма да излезе на глава с моята скромна персона- не се поколебах да покажа на телевизионния екран негово гневно съобщение на телефона ми, за да го опровергая- т.е. изобличих го в лъжа и му се наложи да преглътне този факт.
Но ето, че му падна възможност да опита обичайните си номера и върху моята скромна личност. Той може и да е забравил или дори да не е регистрирал случая, защото за него е въпрос на автоматизъм да подхожда по този начин. Бях част от една среща при него като кмет, която бях уредил след месеци съгласуване с него лично и със секретарката му. Ставаше дума да приеме един американски милиардер ( никой в България така и не разбра, че такъв човек е идвал), който предлагаше компанията му, трета по големина в САЩ в този бизнес, да реши въпроса с отпадъците на София, имайки огромен опит не само в Северна Америка, но и в страни от „третия свят”. Най-накрая , след като срещата приключи ( при нулев интерес от страна на кмета Борисов, който държа речи за себе си и се опитваше да внушава разни неща на присъстващия американски посланик), се оказах последният от напускащите залата в столичната община. На врата се разминах с Борисов, в чиито очи вероятно съм изглеждал зависим от него ( нали уреждах контакта в срещата, в която той беше страна) ,който не пропусна да ми подхвърли в неговия казармен стил: „айде, действай”!
Само го изгледах- за последен път. После казах на моя американски познат, който беше довел от хиляди километри потенциалния инвеститор, да си търси друг посредник и че повече с Борисов няма да разговарям, защото се държи като алфа кучето в глутницата, което се опитва да подчини всеки около себе си, но аз няма да приема очакваната от него поза.
В глутницата около Борисов обаче явно няма такъв проблем. Той лично се е погрижил за селекцията. Там който не маха с опашка, го махат. Или се маха сам по някое време.
Такава е управленската картинка в нашата гора, в която обаче, ако се съди по поведението на Първанов като опитен „опитомител” на вълци, явно дори и Борисов си има началник, който от време на време му изръмжава да си знае мястото. Няма как иначе да изтълкувам вълчата усмивка на първия бракониер на републиката пред телевизионните камери, който за втори пореден път в рамките на месец предупреждава човека с най-много власт в държавата, че за него има компромати, на което ухапаният Борисов отвръща с оглушително покорно мълчание.
Напаст…. напаст… страхотна статия. Голата озверяла истина.
Христоматиен пример за нарцисизъм.
“С какво ли държи Борисов, за да може сега така безнаказано да му се надсмива с чувство за превъзходство?”
Те всички се държат един друг с биографии и некомпетентност…
“Борисов само веднъж му бил дърпал ушите. „Само” веднъж!”
Бий ма убичам та!
Някой не успя да корумпира Н.Коцев в концесията за водния цикъл за Враца и сега му се отразява тази несговорчивост
“Такава е управленската картинка в нашата гора, в която обаче, ако се съди по поведението на Първанов като опитен „опитомител” на вълци, явно дори и Борисов си има началник, който от време на време му изръмжава да си знае мястото.”
Аз на Бог виках понякой път “Началника”,така сме се разбрали,защото нали “3. Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог.”-една от десетте!
Всеки с “Началника” си,а пък нали и всяко стадо се нуждае от пастир и куче пазач!
На който и да “дърпа ушите”, който и да наставлява, на който и да заповядва Бойко Борисов, времето да оправдае народното доверие намалява с всеки изминал ден. Въпросът е какво става след това?
@ Николай Делчев,
Николай,
Ама ти все още ли му имаш доверие на този, че чакаш да се оправдае?
Браво Иво.Вече взе да ми харесваш.Мисля,че ставаш по добър с годините.Не си толкова припрян,което страшно ти пречеше,а и речта тече по гладко и ясно.Лошото е,че в таз държава,хора с опит,ум и чест бягат от управлението.
Създаването на ГЕРБ и управлението на ГЕРБ са изцяло заслуга на Б. Борисов и затова той се изживява като пълен господар в партията и правителството – той “дърпа уши”, той дава 50 милиона за магистрала ( като че ги е извадил от джоба си или от Цв-линината банка). Действа донякъде като Сталин (припомнете си как последния определя трасето за влакова линия между Москва и Ленинград), но само донякъде – нищо не прави срещу Сл. Трифонов, който го подиграва всяка вечер по БТВ.
Бих искал да припомня един добре известен факт относно изборния закон за парламентарните избори 2009г., съгласно който, по изричното настояване на Гоце, 30 депутати бяха избрани на мажоритарен принцип-всичките от ГЕРБ. По несведущите си мислехме, че това е поредния тарикатлък, с който БСП се опитва да си осигури изборни предимства. Затова бях изумен да чуя от Татяна Дончева, че нововъведенията в закона ще облагодетелстват ГЕРБ. Значи, главните в БСП, са били наясно относно очаквания резултат по отношение на “30-те”. Следва, че това не е солова акция на Гоцката.Като добавим и изцепките на Доган в Кочан, които мобилизираха по голямо участие, можем да си направим няколко извода:
-всичките тия трикове влошиха резултата на Синята коалиция.
-видно е, че всички тези партии, “плуват” в близки орбити около общ гравитационен център и меродавните решения се взимат там.
-проекта “ГЕРБ” съвсем няма за цел справедливото,необходимото,реформаторското управление на страната, а напротив, предоставянето и в ръцете на олигархията и в угода на руски интереси.
Е, изобщо не смятам, че пиша за непознати неща, но не е лошо да се повтарят от време на време.
Ама наистина ли мислите, че тоя юнак се оттегля поради засегната чест и достойнство. Да ми прости господ за грешните помисли, ама май ще да е за по-голяма далавера. Нека да видим какво ще проави като се оттегли от т. нар. парламент.
Загадка: кога в нашенските родни условия един депутат би се съгласил да напусне топлото си местенце в Парламента?
http://aig-humanus.blogspot.com/2012/03/blog-post_15.html
Моето решение на казуса – и разгадаването на загадката…
“Създаването на ГЕРБ и управлението на ГЕРБ са изцяло заслуга на Б. Борисов…”
ДЕМО-ти сериозно ли…???или само лаф да става..?
Към Николай Делчев:Малка,но важна приятелска забележка”НА КОГОТО и да дърпа ушите,КОГОТО и да наставлява,НА КОГОТО и да заповядва Бойко Борисов…”За да е ясен смисъла на написаното.
@Nasko Nastev
Извинявам се за направената граматическа грешка и благодаря за забележката.
г-н Инджев,гледам Георги Котев по “скат” и си мисля:
1.
Ще го оприличат на проф. Вучков и готово.
2.
Най накрая тия от канал 1,ефир 2 и т.н. щте спрат сериалите за пет минути и ще се опитат поне да се направят на журналисти, ако не друго.
Бутнете едно рамо за второто!Вие все още имате някакво влияние сред тези хора.Те вече са загубили способност да мислят.
Към Ясминка:
Дълго време основната линия на противопоставяне срещу разкритията на Георги Котев беше именно това: “този е луд” ( за един специалист, работил 17 години на доста ключов пост за сигурността на АЕЦ “Белене”, а после и приет на работа в Италия в научен институт). Постепенно се отказаха от тази агресивна, но глупава самозащита.
Предполагам, че ще приложат към “Ядреналин” метода на презрителното мълчание, както към моите книги досега. Но за мен, за нас в случая, по-важното е какво мисли читателят или най-малкото- да има възможността да да се запознае с фактите, подкрепени в случая обилно с документи и изчисления, базирани на публични данни.
Към Демо:
Почитаеми господине,
Вашето твърдение, че Сталин “определя трасето за влакова линия между Москва и Ленинград” не отговаря на истината. Трасето е определено много по-рано от някой от руските императори. Вместо да приеме плана на инженерите, който следвал извивките на местността, императорът теглил върху картата права линия между Москва и Санкт Петербург. Строителите не посмяли да нарушат царствения каприз. Това “строителство” струва живота на хиляди мужици. Допусната е една-единствена извивка, която императорът направил неволно, понеже държал пръста си върху линийката и моливът небрежно обрисувал извивката на венценосния пръст. Тази извивка също била спазена.
Бъдете здрав!
Който не маха с опашка и пред руснаците, го махат, дори и от училищната скамейка.
В 133 СОУ – замразения бастион на комунизма, сякаш времето е застинало някъде към 1984г.
Уж ги няма “лъскавите” като че водещи се на две заплати рускини, а сънародничката ни с вид на “русская дуня”, преподаваща езика, проповядва Путин, “Любе” и всичко тям родно като “по-католик и от Папата”. За нобеловите им лауреати или класиците от “Златния им век в литературата им” досега не станало и дума, но пък учителката на родителска среща с нескрита гордост и без капка срам / запрез 2012г. в ЕС/ обяви, че учат по текстове от учебник, предназначен за учене на руски в КНДР и Китай. Освен стила, издържан в нещо като постсоцреализъм, колко вредни за подрастващите могат да бъдат глупости като: “Ех, обикаляне по музеи. Как му се иска на човек да си седне в някое топло заведение, да си пийне водка!” или “Японските свръхскоростни влакове са ужасни – не се вижда пейзажът! Но… всеки си има своя зрителна точка!”, насаждания на носталгия по милиционер-социализма отпреди падането на Берлинската стена, като за днешните несгоди са виновни не други, а собствениците на джипове “Чероке”, “Масленица” е просто краят на зимата и повод да се напиеш. Чашата прелива, когато “Арбат” се споменава в смисъл: “Колко добре си съжителстват стари сгради с новопостроените от съветския елит”…
Опиташ ли да протестираш с писмо до директорката, поне с формалния повод, че тектовете не са одобрени от МОМН, скалъпват на детето ти, което е стипендиант на училището за отличен успех, наказание, веднага ставащо причина да му отнемат стипендията и наградата – екскурзия през април до Брюксел, спечелена с максимален брой точки, организирани и спонсорирани от ЕС.
Да не забравяме, че сме в България, а “управниците” ни зачестяват рейдовете си предимно до Москва!
“Който не маха с опашка пред Борисов го махат или се маха сам”!!! Г-н Инджев, по-точна дефиниция за безскруполното поведение на Главните милиционери – няма! Първия е министър Трайков, но ще го последва всеки, който надигне глава и не работи за големия шлем, чийто главни изпълнители са Борисов, Първанов и Цветанов. Е, вече тайни няма!
Mnogo si prav!