Нямам представа как се е осмелила, но Люба Кулезич ме покани да участвам в неделя, 25 март 2012 г., в нейното предаване по ТВ 7, където съм „персона нон грата” (така се е изразил Бареков) след моя коментар в ivo.bg, озаглавен „Борисов размаха (среден) пръст на журналистите” от 3 декември 2011 г., заради следния абзац, където съм си позволил кощунството на съвкуплението на имената на банкера Цветан Василев и другия Цветан от тази процъфтяваща у нас симбиоза на власт, пари и слугинска журналистика- Цветан Цветанов:
„Примерите за натиска на властта върху медиите в България са безброй, но да не се връщаме много назад. Понеже става дума за работодатели, да попитам съвсем конкретно: дали колегите от БНТ, на които работодател е Борисов, сами са се сетили да излъчат миналата седмица в най-гледаното телевизионно време фарса с церемонията по награждаването на банкера на властта Цветан Василев като „Мистър икономика”? Сами ли са пожелали да се червят пред националната аудитория като конферансиета на Цветан Цветанов, който пък се изяви като конферансие на фаворита на властта сред банкерите, пожелал да напусне досегашната си анонимност и понеже си има държава със съответната държавната телевизия, си урежда награда и нейното демонстриране пред националната аудитория?”
Отгоре на всичко, поканата дойде след моята статия, посветена на агресията на Борисов миналата неделя тъкмо в предаването на Люба Кулезич, когато той се обади по телефона и на практика унищожи предаването с авторитарен монолог, отнемайки до самия край думата на събеседниците. За капак , от мен се очакваше да участвам седмица по-късно в разговор на тема „Авторитарен ли е премиерът Борисов?”- един риторичен въпрос, на който съм дал десетки пътr утвърдителен отговор (другите двама събеседници, според сценария, както ми го съобщи по телефона колегата Кулезич, трябваше да са Юрий Асланов и Валери Запрянов).
Както вече сте разбрали, това няма да се случи. Наместникът на Борисов в ТВ 7 и свързаните с него пари в тази телевизия се е намесил и е забранил. Разбрах го „почти” случайно и се чудя как ли щяха да ме изпъдят, ако не се бях обадил сам да попитам какво става с подробностите около поканата и да науча, че тя вече не важи ( без обяснения).
Не е голяма загуба, че няма да се изявя от пропагандната трибуна на Борисов, който го е докарал дотам да измисля дори заглавията на рубриките в тази телевизия ( негова беше идеята, съобщена щедро в ефир, една нова рубриката да се казва „Пред банята” , понеже пред банята в Банкя в неговата младост било популярно място за срещи).
В същото време обаче медийната империя на този кръг от банкер, депутат от ДПС ( Делян Пеевски), журналист-изпълнител на волята им и вожд, облечен власт, „отвърна на удара” на моето волнодумство с долнодумство. В едни от тиражните си вестници, купен явно за такива цели, се опитаха да ми извъртят поредния компромат напълно в стила на друг подобен вестник, за който имах неблагоразумието преди време да дам интервю, за да видя с изумление следното безумно заглавие по мой адрес за нещо, което нито съм казвал , нито съм могъл да си помисля:
„Иво Инджев: лично донасях на Тато за Батето”!
Отговарял съм на тази идиотщина и няма да се повтарям, но защо я повтарят сега и от „Уикенд”, при това абсолютно буквално, но този път са заменили „Тато” с…Петър Младенов? Явно дори и в това отношение тези „гении” преписват един от друг.
Когато ми се обади журналистката Дани Златанчева да ми поиска интервю, поучен ( уж) от печалния си опит, поисках въпросите на редакцията да ми бъдат изпратени по мейла, за да мога да отговоря писмено. От тях обаче веднага разбрах, че ми готвят капан с (уж) сензационно разпространени извадки от досието ми в интернет,които всъщност пътуват отдавна в мрежата. Въпреки всичко реших да изпратя отговорите, но ги придружих със следното пояснение за лично ползване на автора, разчитайки на нещо като морал,колегиалност, етика, съвест и други явно липсващи елементи от таблицата на Меркантилов (нашия български Менделеев) в лагера на въпросната империя, доминираща на сергията на българската журналистика днес:
d_zlatancheva2007@abv.bg
Здравейте пак,
Имам едно малко допълнение извън интервюто – за Ваше сведение.
Давам си сметка, че не мога да контролирам евентуалната употреба на това допълнение, но оставям на съвестта Ви да решите как да постъпите. …Може да Ви се струва мнително, но съм свикнал да получавам всякакви удари.Няма да се учудя на поредния.
Давам си сметка също от въпросите Ви от края на списъка, че най-вероятно идеята за това интервю е родена от провокацията във фейсбук, където мои дългогодишни преследвачи избирателно са публикували извадки от надлежно съхраненото ми ( и твърдя-манипулирано) досие.
Поначало хората би трябвало да са наясно, че за прочит е оставено само онова, което кукловодите са преценили като форма на наказание за непослушните или евентуално- като пълнеж, който някак прикрива факта, че ги няма досиетата на истински важните за кукловодите досиета. Изисках десетки папки и се уверих , че е така.
Защо изобщо повдигам въпроса ли? Защото не желая да се оправдавам публично за нещо, върху което нямам контрол като достоверност.
Във фейсбук са поместени парчета от един напълно манипулиран доклад на кадрови офицер от ДС (Иван Димовски), който е жив и здрав, със собствен бизнес, както написаха в “168 часа”- няма да е безработен,като мен, я!
Той напълно изкривява разговора ни, в който категорично му отказах да играя по свирката на ДС. Представя ме като някакъв почти готов да си играя с тях, ама не съвсем…Рафинирана манипулация с далечната цел да ми бъде нарисуван образ, какъвто те биха желали да бъде представен един ден пред публиката.
Никъде в досието ми няма отбелязан фактът, че със същия офицер от ДС ,на моята първа и последна среща след завръщането ми от Ливан, състояла се в неговия дом в София ( познавахме се семейно от Бейрут, където той работеше като дипломат в посолството) имах бурен скандал на идеологическа основа доста преди 10 ноември. Крещяхме си и се разделихме като врагове: той ме убеждаваше, че трябва да сме благодарни на партията аз, заразен вече с разкритията за комунизма в периода на гласността, бях на обратното мнение.
Как така е “пропуснал” да докладва за това?
И как в досието ми няма и дума, че поисках оставката на Тодор Живков пред стотици свидетели от трибуната на един младежки форум в НДК ( след което ме сложиха в забранителен списък за участия по радиото и телевизията като коментатор)?
И как няма и дума за моите изявления срещу “възродителния процес”, не само в БТА, но и например в Разград насред Окръжната болница, когато от моите думи се разплака пред всички главния лекар, уязвен от наложената му практика да унищожава историята на болестта на пациенти, за да се заличи турското им име? И тази ли моя изява не е била интересна на ДС? Няма я досието ми!?
Ами участието ми в първата и последна демонстрация срещу режима в София на 3 ноември 1989 г. ,седмица преди свалянето на Живков?
Ами настояването ми пред Клуба на младия журналист в София да протестираме срещу смазването на младежкия бунт в центъра на Пекин на 4 юни 1989 г.?
Нищо от това, плюс още доста ( заради което бяха внедрили в семейството ми доносници, някои от които доста известни хора), го няма в досието ми. И понеже го няма, от мен се очаква да се оправдавам за онова, което е подхвърлено, като разказвам сам за липсващото, за да се радват кукловодите как се гърча, как са ме изпържили.
Не се надявам някой друг да разкаже вместо мен истината ( че кой ще ми прави услуга да ми чисти името – да не ми е длъжен нещо, по-скоро винаги има желаещи да ме закопават- това е лесно, достъпно и винаги вкусно за жадната публика), но е болезнено, че никой не се интересува от нея или поне не направи опит за потърси хора като Димовски да ги поразпита за тяхната роля, определяла част от миналото на такива , като мен.
Те никога няма да ми простят, че се изправих срещу тях и водя битката си без компромиси доста повече от 20 години.
А лицата, подхвърлили извадки от епикризата на заболяването ми, от което съм се излекувал сам (с цената на… аз си знам какво), са отдавна известни поименно, но не желая да ги споменавам дори в тази кореспонденция. С практикуваната от тях форма на антикомунизъм те вършат най-мръсната работа на посткомунизма- хората, които ги гледаха в разни телевизии, в голямата си част вероятно веднага биха се записали в някоя комунистическа партия като форма на защита- само и само да се противопоставят на такива екземпляри.
Някой ден, ако се намери кой да провери, мога да назова имена на свидетели, които да потвърдят написаното по-горе “липсващо” късче от биографията ми, макар и без това всяко едно от твърденията ми да е лесно за проверяване поради неговата публичност. Изтрили са или са скрили доказателствата в архивите на ДС, но от паметта на хората- все още не могат. Това се знаеше от колегите в БТА, които пожелаха тъкмо по тази причина да им стана директор, а когато ме подгониха да ме свалят от поста през 1993 г. при реставрацията на властта на ДС под формата на мутренското управление на “кабинета Беров” , колегите отново ме защитиха с подписка. Събраха стотици подписи в моя защита и ги пратиха при президента Желев, знаейки, че “палачинката се е обърнала” и поемайки риска да застанат до мен в новата ситуация. Подписката я пазя, както и много други документи от онова време, когато под прозорците на БТА спонтанно се събираха граждани да скандират лозунги на солидарност с моя милост.
Само че кой се интересува от истина и доказателства?”
Иво Инджев
Ясно е, че и без да бях дал интервю, купчинката с лъжи и манипулации, която в крайна сметка днес е изсипана в този вестник върху главата ми, пак щеше да бъде стоварена. Но така е някак по-убедително: дали са ми думата да се оплача от Първанов ( като примамка), обаче в интерес на т.н. истина, т.е. на „сензацията”, гарнират думите ми с пълни измислици. Досега са се опитвали да ме изкарат платен ( т.е. щатен, както се подразбира) агент на ДС. Тази мръсна работа свърши в. „Стандрат” при официалното отваряне на досиетата( и до днес на тази лъжа се позовават масово моите преследвачи), позовавайки се на изречението от съобщението на комисията по досиетата ( която отдавна бях изпреварил със собствена изповед за досието), че са получавани пари „във връзка” с мен. Което всъщност значи, че някой е взимал някакви пари- копаещите в досието ми могат да се уверят, че е „истина” , защото там има приложени няколко касови бележки за пиене на кафе с моя милост, които говорещият с Инджев после си е осребрил.
Но на никой, освен на анонимните ми преследвачи в интернет, не беше хрумвало да ме изкара доносник- при това „лично” на Петър Младенов. Дори и бившият вътрешен министър Румен Петков, който вероятно би ме удавил в първия срещнат шадраван заради всичко, което съм изговорил и изписал срещу него, ми се извини публично, след като реагирах остро на негов опит да ме пришие към списък доносници.
Какво да правя сега? Да съдя клеветниците? Да спра да давам интервюта във вестниците, с които си бършат гузната съвест моите преследвачи? Да млъкна обидено пред гадната манипулация? Да се оттегля в пещера ( това вече ми е вменявано от в. „24 часа” през 1993 г., когато лъжеше, че съм се барикадирал в кабинета си като директор на БТА по подобие „Иван Рилски”)?
Ето какво ще правя: макар и с финансова примка на шията (извинявайте за патоса, но е от поклащането на табуретката под краката ми), ще продължа да пиша безплатно в интернет. И да говоря, когато имам тази възможност в нашата форма(лин)но демократична България, където разправата с неудобните журналисти става все по-перфидна.
Браво г-н Индежв,явно истинската журналистика е само в интернет,всичко друго е платен слугинаж!
Големи художници са другарите от ДС”;-))”?.-Направо са гении в пресъздаването на дехуманизираща експресия на жертвата ,особено с изразните средства на ”анти-комунизма” и ”нормалността-” и” обективността”- професионализма им е изключително ”творчески ”…. всъщност типично психопатен-без значение дали се борят за ”комунизъм” или ”анти-комунизъм”……(:
ПопулизЪмът в действие.
Това е властта днес.
Достойни наследници на Живков.
Образцови български плебеи. Браво за днес по Нова, за сега, за преди…
Господин Инджев, както се разбира, Вие няма да мирясате. Няма да мирясат и Вашите пишман-опоненти, защото като ви хулят, те си заработват хлебеца. Ако хипотетично Вие минете от другата страна на барикадата, Вашите пишман-опоненти ще останат на сухо. И ако продължим расъждението в същия дух, от другата страна на барикадата, Вие, господин Инджев ще бъдете доста добре заплатен. Двойна загуба за Вашите пишман–опоненти. Разбира се, това едва ли е възможно. Гледката, мъж като Вас, заставен да падне на колене е мечта за всяко гнусно ченге.
Гсоподин Индвев, не вярвам да им направите кефа на комунистическите евнуси, нито на баш-пехливанина на републиката.
Тежка е участта на достойния човек в България през 2012 година.
Уважаеми г-н Инджев,
Вашите читатели няма да ви изоставят!
Ако питаш мен не се занимавай с тези много редички нещица, защото едничката им мисъл е да мацат.
По- добре да си разходваме енергията за градивни дела. Така и на нещицата ще решим проблемите в по- кратки срокове.
Иво, много ми е трудно да коментирам написаното. Твърде добре познавам прийомите в тази ТВ към “опасни” събеседници,като теб, и не подлагам и на грам съмнение написаното. Честно казано, по-скоро съм изненадана,че изобщо си имал покана :)Що се отнася до поредния пасквил на тема “досиета” бих си позволила да ти дам само един съвет – не пренебрегвай хигиената в контактите си с печално известни “средства за масово осведомяване”. Ама, разбира се,че целта им е да те доведат до състояние на непрекъснато оправдаване и връщане към миналото, защото ченгеджийските им извратени мозъци не могат да ти простят,че пръв, сам и на глас извади на показ принудата им да те държат на “къса верижка” 🙂 Я да се сетим колко хора сами и доброволно, още в началото на 90-те, като теб, обявиха връзката си с тази структура и обясниха защо и как са имали досег с нея?! ……. Остави ги. Те няма да се спрат, важното е ти да не им се закачаш на „махалото“. Тяхната „истина“ и твоята истина са в разлчини измерения и ги остави да се тровят в тяхната. Който има нужда от твоята – отдавна я е намерил на страниците на блога ти; в книгите ти и коментарите ти. И не забравяй – палачинката никога не се пече само от едната страна 🙂 Погледни още веднъж броят на читателите ти и ……се усмихни! Успех!
Затова Ви харесвам господин Инджев, за смелостта и отстояваната позиция!!
А ми е до болка познато всичко, което сте отразили в статията си! Когато имаш собствено мнение и го защитаваш те наричат конфликтен, когато държиш на правилата те наричат труден за командване и още, и още!Все още не съм смачкана и такива като Вас имат заслуга за това!!
Дерзай!
A nie ste vi podkrepiame s kakvoto mojem, zastoto samo tova e patiat nesto da se promeni kam po-dobro. Uspeh i zdrave
Вероятно вече сте видяли това:
http://www.bivol.bg/plevneliev-gotze-uzbekistan.html
Предполагам, че ви интересува. Надявам се г-н Плевнелиев да бави информацията за по-стратегически момент, не просто да я прикрива. Въпреки, че и това не е съвсем коректно. Може би след известно време от завеждането на делото ще дойде и подходящото време 🙂
Има периоди, в които се налага да стиснем зъби и упорито да правим това, което смятаме за свое призвание. Помислете за призванието си, защото сте човек с талант, и за ползата на обществото от работата Ви.
Г-н Инджев, да сте в опозиция на лице от типа Бареков е комплимент. Но имате подкрепата на хора като мен, които все още се надяваме, че значението на думата “достойнство” не е изгубило смисъла, който сме влагали в нея като младежи. Заради малцината като Вас, все още си струва човек да стои в тая мизерясала страна. Бъдете здрав и обичан от любимите Ви хора!
Иво,Иво!Уж си интелигентен мъж,а се вързваш на “Дудук вижън”.И моля те,не ги величай с думи като “медия” и “журналисти”.Те горките са много далече от значението на тия думи.Все едно да определиш Борисов и Цветанов като демократи.
За 5ти път започвам да пиша коментар и всеки път се ядосвам. Не знам какво да напиша за тези ….. Удоволствие ли им доставя да използват толкова енергия и усилия, за компрометирането на “незначителен” журналист. Или просто избиват комплекси? Не вярвам да са толкова умни, че да виждат заплахата, която идва от Вас и поради това да действат по такъв начин. По-скоро първосигнална реакция срещу дразнител. Използване на силата като единствения възможен аргумент заедно с лъжата. Аз пък ще продължавам да купувам и препоръчвам книгите Ви. Кога да очакваме следващата?:)
Тъкмо реших да те предупредя, да внимаваш кого са “заредили” да звъни този път в студиото и се оказа, че шоуто се отменя! 🙂
Питам се, кога най-после ще им омръзнат тия ченгеджийски залъгалки… Няма ли поне да сменят репертоара?
Просто им липсва въображение…
Браво!Заради такива “офицери” -Димовски и тн,сега сме в това състояние цялата държава.Гледах ги и си мислех,че са точно такива,но сега вече окончателно повярвах.
Продължавайте все така,статиите Ви са уникални.Не сме сигурни обаче дали така може дасе постигне нещо или пък ние вече към нищо не се стремим,премина ни времето!Поздравления за статията!Успех във всичко!Жалко,че няма да ви гледаме и слушаме при Кулезич,но помислете-заслужава ли си да падате до това ниво?!Вие сте друга класа журналист,не ходете там дори да ви поканят отново.
Ignore на такива псевдо-журналисти.
Те не заслужават нищо друго освен игнориране. За да са такива значи те самите страдат, защото у тях има толкова злоба, която чак прелива… Такива хора достатъчно са наказани.
Кураж господин Инджев и Господ да е с нас. В крайна сметка е важно какво мисли за нас Господ, а не някакви си жалки кариеристчета, подмазвачи и драскачи. А Господ оценява според вярата в Него.
Има една поговорка която казва:”Камъни се хвърлят само по дървета, които раждат плодове!” В бедната ни държавица вече повече от 10 години се харчат огромни пари, за хвърляне на камъни по най-добрия икономист Иван Костов и най-добрия журналист Иво Инджев. Народа вече е приспан. Една лъжа повторена 100 пъти се приема като истина. Много хора мислят, че изхода от това положение е в създаването на нова партия, но читателите на този блог знаят верния отговор. Решението на въпроса е в създаването на честни и почтени медии, които да разкрият истината на хората. Когато се разбере тази истина, българинът ще знае какви управници да си избере.
Най-големите врагове на България са продажните журналисти от рода на Ники-дудука. Но има видов ден!…
Кулезич се мята като риба на сухо в тая жалка жълта талвизия.
Предполагам само парите я държат… или любовта към Примера кой знае.
Сашо Диков да я вземе на щат най-добре.
Всичко трябва да е съвсем другояче. Ама, не – всички са еркеци, всеки е светец – другите са лошите.
Така не става, няма и да стане, братя българи!
Ще ни разкъсат! Милите румънци, руснаци, турци, сърби и вътрешни чужденци, които приемаме и търпим, понеже сме разединени…
Време е олигарсите да се заемат с родолюбива дейност и дарителство, способните мутри да се заемат с производство, а не с проституция и дрога, чиновниците да гледат да укрепва държавата, а всички останали да търсят начини да са полезни на скъпото ни и единствено Отечество!
Така е Иво, защото тогава през 89-та имаше само СЪГЛЕДВАЧИ и ЗЯПАЧИ и бяха много, колко много бяха само!!! Дори да бяха на площада, все едно си бяха такива.
На тях едва ли ще можеш да повлияеш и на едните и на другите.
А хората които искаха да направят нещо бяха малко и неорганизирани а там където пробваха да организират нещо бяха канализирани….
Ето, като стана дума вижте и този клип и един плах опит за превод.
Като оставим настрана непревеждащата се и неудаваща се поезия, поне на някои които са пропуснали тази песен на Роджър Уотърс, може да им стане ясно за какво става дума.
http://www.youtube.com/watch?v=bpz102bDzH4
ЗЯПАНЕ НА ТЕЛЕВИЗИЯ (Watching TV)
………….
Ние си гледахме телевизия
Зяпахме си телевизия
Просто си гледахме телевизия
Зяпахме си …..телевизия.
………
А на площада “Тянанмън”
Аз изгубих моето момиче, там.
Моята жълта роза
С рокля плувнала във кръв
Правеше сладкиши – бързи поръчки
В ресторантче на Яндзъ,
Тя имаше блестящи коси
И беше дъщеря на инженер…..
Не ще ли отроните една сълза
За моята жълта роза
Това прекрасно цвете
И дрехите и, плувнали във кръв.
Тя имаше перфектна гръд
И безгранична вяра и надежда
В бадемовите си очи.
Имаше красиви стегнати бедра
Изучаваше философия….
Не ви ли става тъжно
За моята жълта роза
Отронете една сълза
За дрехите и, плувнали във кръв.
Тя имаше сияещи коси
Перфектна гръд
И безгранична вяра и надежда
В бадемовите си очи.
Имаше красиви стегнати бедра
И беше дъщеря на инженер.
Хайде, вземайте това оръжие
Хващайте тия камъни
Стиснете ножовете
И удряйте до кокал.
Вий, лакеи и слуги,
Вий, строители на сатанинските мелници,
Превръщащи Земята в Ад
И зяпащи Спектакъла от първите редици
Сте без значение за мен.
А аз скърбя за моето сестриче!
(гласът и, превод):
Хора, Китайци
Не забравяйте. Помнете.
Децата ви, умиращи за вас.
Да живее Републиката…
……….
НАПРАВИХМЕ ЛИ НЕЩО СЛЕД ТОВА ?
Имам чувството, че …
Ние просто си гледаме телевизия
Зяпаме си телевизия
Ами гледаме си телевизия
и пулим се доволни пред екрана….
Ей, ТЯ НОСЕШЕ БАНДАНА,
С надпис СВОБОДА – СЕГА
И мислеше, че пада, рухва
Китайската стена
Студентка просто беше тя
Баща и беше инженер.
Няма ли да отроните поне една сълза
За моята жълта роза
За това прекрасно цвете
С окървавена рокля….
Нейният дядо се е бил със Чан Кай-ши
Този долен мръсен плъх
Който нареди на своите войски
Да стрелят по деца и по жени
Само помислете,
Представяте си, нали !!!
Тогава, пролетта на четиридесет и осма
Мао Дзе-дун се разгневи
И той изрита стария диктатор Чан
Навън от стария Китай
А Чан Кай-ши избяга във Формоза
И въоръжи Кимой.
………
И прелитаха снаряди
Над Китайското Море…
А Формоза превърнаха
В обувна фабрика наречена Тайван…
…………
Ей, Тя не е човекът-кроманьонец
Различна е от Анн Болейн
Не е и като Розенбергови
Или пък нов Юдей
Не е и неизвестна Никарагуанка
Полу-звезда и полу-жертва.
ЗВЕЗДА е ТЯ, ИЗГРЯВАЩА, ВИКТОРИЯ,
Концептуално нова. Съвършенно.
Не е като Додо
Или туземка Канкабоно
Не е като Ацтеките
Различна е от Чероки.
Сестра ни е, на всички ТЯ
И СИМВОЛ Е НА НАШИЯ ПРОВАЛ
На петдесет милиона се яви, ЕДНА
Да ни покаже как
Се търси СВОБОДА
ЗАЩОТО ТЯ ИЗДЪХНА ВЪВ ЕФИР, СЕГА.
Иво,
Поздравления за този текст!
Не се отказвай!
Очевидно е, че платените от МУТРАТА “медии” ще продължават да търсят начини за зацапване образите на ОБЕКТИВНИТЕ И ИНТЕЛИГЕНТНИТЕ МУ критици.
Пиши!
Освен критиката към “управленските” (без)действия на МУТРАТА написаното за отношението към теб, отношение към обективен и честен анализатор, доказва отново едно мое много старо наблюдение.
МУТРАТА развращава съзнателно обществения живот, като се стреми да разруши малкото демократични достижения на България!
———-
Наколко дена се въздържам от коментари.
Какво да коментирам – Иво е пределно точен.
Но пак ми прави тъжно впечатление отказът на коментиращите да назоват с правилния термин болестта на България.
Болестта е: “Премиерът” е МУТРА!
Бидейки МУТРА босът на организираната прест.., извинете партийна групата за екстремно разграбване на България, приятелство с Русия и олигарсите няма нито морал, нито скрупули, нито пък, както тъпоумно се надяват накои, търси полезното за България и народа ни!!!
Повтарям се – не го наричайте Бойко, ББ, БъБъ, Боко!
Не, наричайте го каквото е – МУТРА!
Когато повече хора осъзнаят, че ТОЙ е само и единствено МУТРА ще започнат да разбират, защо няма здравна реформа, защо яйцата са скъпи, бензинът над френския, горите – строителни площадки, защо “министър” на МВР е НЕ-умен физкултурник, защо интелигентен патриот като Трайков е нежелан,а полицията не може да опази един арестуван от “самоубийсто”…
МУТРАТА, МУТРАТА!!!
Здравейте,
Г-н Инджев, отговорът на Вашите въпроси (които всъщност са риторични)според мен е очевиден: напишете следващата си книга – Вашите мемоари. Вие дори сте длъжен да го направите – Вашите опоненти вече написаха “тяхната” история за ерата на комунизма, от която излиза, че това е било доста готино време на ред и спокойствие. Пак те твърдят, че ДС е била просто държавен орган за защита на държавния интерес, а такива като вас са били морално пропаднали другари, които властта е ползвала за специфични цели. Истината, разбира се, е друга, но няма кой да я напише и затова бива променяна и манипулирана от “дежурните” историографи и остава единствената истина.
Поздрави
Колкото повече се издигате от тях, толкова повече ще привличате гръмотевици, но Вие, г-н Инджев, не бих те си избрали друг път. Убеден съм, че много от нас избраха този път.Вярвам, че броя им занапред ще расте, като падаща лавина.Продължавайте!Бъдете здрав?Бог да Ви пази!
Много ми допада идеята на Алеко за мемоарите. Чрез книгите отговаря на враговете и почитателите си и Виктор Суворов /Владимир Резун/ – човек, който е не само охулван с родината си, а дори още му виси смъртна присъда там. Но това не пречи всяка негова книга, за мен са шедьоври, да предизвиква бури от дискусии “за” и “против”.Сега за 5-ти път препрочитам “Аквариумът” – покрай многото теми изниква и въпросът, че дори и в най-зловещите организации Човекът остава човек понякога. Горещо препоръчвам и най-новата му книга за Карибската /Кубинска/ криза! Интересно ми е дали сте чели нещо от Суворов, г-н Инджев?
Когато човек е с чиста съвест, спи спокойно …./дори в пещера/. Затова /към автора с уважение/, премести си го от другата страна….джиесема…да не е близо до сърцето
Към Една Българка:
Цитирал съм Суворов в “Течна дружба”- имам всичките му книги, “надраскани” с мои бележки ( както всички подобни книги- не смятам това за “вандализъм”,когато книгата е лична собственост, а за част от осмислянето й). Цитирам една мисъл на Суворов от последната му книга “Майката на дявола” в новата си книга “Ядреналин”.
Книгите наистина са най-доброто , което мога да направя за себе си и околните- не знам дали точно за “мемоари” говорим обаче. Обикновено мемоарите са жанр за сбогом…
Освен всичко друго, книгите се оказаха и единственият ми стабилен, макар и ( уви) все така недостатъчен ( независимо от големия им успех за мащабите на България) източник на препитание. С тяхна помощ храня ината си да оцелявам финансово ( и не само) вече близо шеста година, откакто бях принуден да напусна работата си ( за пореден път).
Както много пъти съм отбелязвал, това вероятно нямаше да се случи без да бъда изтикан в нишата на интернет, а след това да пропиша и книги, базирани в голяма степен на натрупванията от това писане.Заниманията ми в този блог ме карат да поддържам върхова форма, в каквато никога преди не съм бил като професионалист. Така че моите врагове ми направиха услугата да ми накарат да се мобилизирам и амбицирам за нови дейности, което едва ли щеше да стане, ако бях пребивавал в предишното си качество на “телевизионна звезда”.
Как да не съм благодарен на съдбата за ударите, чрез които ме стимулира да се развивам!
Господин Инджев,присъединявам се към всичко написано до тук – особено от ГАЛИНА.Бъдете жив и здрав!Никой от рода на разните “дудуци”и тем подобни драскачи не заслужават Вашето внимание.Не унивайте.Честните хора може да са малко,но са щастливи,че Ви има!Всеки ден с нетърпение очаквам да прочета написаното от Вас и да “сверя часовнка” си.Още веднъж – бъдете жив и здрав!
Г-н Инджев, Вие сте човек с потенциал, с огромен потенциал, който, ще дойде момент да се трансформира и в материално благополучие, което е нужно на всеки да води един нормален живот. Законите на вселената са такива, че всеки рано или късно получава това което е заслужил, а Вие сте заслужил много. Вашите книги, всичко това което пишете в блога си, изявите Ви в публичното пространство, и интервютата които все пак се появяват тук и там, малко по малко, ден по ден помагат на много български граждани да си отворят очите и ушите за истината за комунизма за “братската ” Русия, за ДС и за всичките манипулации на тази ДС през последните 20 години. Процесът за информиране на обществото за историята ни е започнал и никой не може да го спре. Вие сте един от двигателите на този процес, и за това от мен имате едно голямо благодаря.
Не унивай! Не се предавай! Не се отказвай!Ние ти вярваме! А те, те не са толкова страшни, само страхът от тях е голям-ако хората го осъзнаят и издигнат ръст, те са изгубени. Високо, високо, високо,
високо застани,
над завист и обида,
над дребните сплетни.
Браво, Г-н Инджев, стискам Ви ръка и ви подкрепям от сърце. Заслужавате почит и уважениеиги имате от мен и от цялотоми семейство! Кураж! И съм сигурна, че имате много почитатели, особено сред мислещите хора.
66 сонет на Шекспир -колко удивително съвременно звучи!
Зова смъртта. На този свят съм сит:
достоинства – родено лицемерие,
нищожества, придаващи си вид,
и гаврата с човешкото доверие
и с чест удостоени подлеци,
и с девственост търгуваща нечестност,
и силата в ръцете на скопци,
и съвършенство в мрак и неизвестност,
и с вид на вещ, на сведущ глупостта,
и в глупост обвинена прямотата,
и творчеството с вързана уста,
и истината в служба на лъжата.
Отдавна бих напуснал тази кал,
но друже мой за тебе ми е жал.
но друже мой за тебе ми е жал.
—————-
Извинявам се г-н Инджев за некоректната местоименна форма ,която съм употребила неволно. Много Ви уважавам за куража и стоицизмът.
Честно казано, на мен ми е чудно как некой българин от чужбина не се е свързал с Вас, г-н Инджев. Не говоря просто за финансова “помощ”, напротив, това е производна на нещо съвсем различно, което имам пред вид.
Говоря за финансова подкрепа на каузата за декомунизация на България, за разкриване престъпленията на (почти) всички, които са били на власт през последните 70 години.
Тъй както Америка подпомага усилията на свободотърсещите хора из почти целия свет, така ми се струва биха могли частни лица с възможности да помогнат на тези от българите, които са в България. Уви, 25-годишен (все още) студент (пък било то и в Америка), не би могъл да е един от тези хора (yet!).
A ne mnogo otdavna Dachkov i Kulezich biaha neudobni jurnalisti… Te prodadoha jurnalisticheskite si savesti, sliazoha do chalgadjiiskoto nivo na Duduka i stanaha sram za profesiata si. G-n Indjev, blagodaria vi, che vi ima!
I az namiram hubava ideiata da publikuvate memoarite si – ne v smisal na retrospekcia na jivot, koito e v kraia si (opazil Bog!), a kato istoria na socialisticheskata i post-socialisticheskata jurnalistika prez prizmata na vashata trudova biografia.
Spored men dneshna BG ima nujda ot takava kniga, zashtoto vijdame s kakvo bezochie niakoi avtoritetni publichni lichnosti kato mutrata-premier se opitvat da ni nalagat nostalgia kam “dobroto staro soc-vreme”.
Здравей Иво,
Сутрин ставам и минавам през твоя блог. Ако случайно не си написал нещо, започвам да се ядосвам. Проверявам какво ново има при Едвин Сугарев и минавам на “кръст” пресата, за да видя докъде е стигнала продажната българска “журналистика”.
Много ти тежи това “картонче”, момче. Забрави го. Ти беше единственият, който каза преди да е излязло и се извини. Друг няма като теб. Всички или се гордеят, или се спотайват.
Няма хора в посолства, търговски представителства, кореспонденти, дългосрочни стипендианти и кой ли още не, да не са били обхванати от ДС, за да бъдат на това място.
А защо са се хванали с теб сега? Отговорът е прост. Защото си кадърен, защото си истински журналист, защото ги е страх от теб и не могат да те подчинят. Защото си опасен за тях. Защото пък може и да дойде “българската пролет”. Защото на тази “сволочь”, може да и се наруши рахатлъка.
Очевидно са решили финансово да те унищожат. Трябва да храниш семейство, а не само то да се гордее с теб.
Защо не отвориш сметка, на която хора, които те харесват да влагат по нещо, ако искат и за в бъдеще да те четат.
Аз като пенсионер ще бъда първия, който ще я захрани.
Горе главата, момче!
Към Румен Пейчев:
Отворил съм сметка- повече от една, може да се види при натискане на бутона “подкрепа за блога”, но не съм просяк да подсещам дарителите.
Пиша заради хората, които ме четат.
Ако исках да печеля пари, шях да остана на работа в онази телевизия, която напуснах в мига, когато ми се прекърши бариерата на поносимостта към компромисите, платени с онези около 2500 лева на месец, които сега ми се виждат космически много, но не съжалявам, че съм ги “изпуснал”.
Към Peter:
Не разчитам на чудеса, но истината е, че при опита ми да потърся подкрепа от една фондация, която иначе подпомага доста медийни проекти в България, получих нещо като мълчалив отказ.Търся вината в себе си: явно не умея да формулирам както трябва прошението си.
Казвам го не за друго, а заради онези примитивни мозъци, които смятат, че съм “платен” от “американците”.
“С практикуваната от тях форма на антикомунизъм те вършат най-мръсната работа на посткомунизма- хората, които ги гледаха в разни телевизии, в голямата си част вероятно веднага биха се записали в някоя комунистическа партия като форма на защита- само и само да се противопоставят на такива екземпляри.”- това е.Отдавна съм се подписал под този текст /или подобен/. А иначе, какво, човек трябва да се доказва всеки ден, с всяко свое действие, с всяка своя дума, още повече, когато мнителността кръжи около него. А миналото, какво… всеки като дете е крал череши от съседското дърво.
Г-н Инджев,
по друг повод отново във Вашия блог бях изразила отношението си към миналото Ви. Ще го припомня, като към настоящия материал то има пряка връзка. В контекста на темата за ДС-сътрудничеството за мен е изключително важен въпросът за доверието: с какво лице застава човекът към “онова” си минало? От всички, които според опубличностените досега списъци за принадлежност към структурите на ДС, единствен Вие показахте достойно поведение. Но то не започва от момента, в който лично Вие решихте да направите обществено достояние този факт от биографията си, като не позволихте да Ви манипулират, а много преди това, както става ясно от припомнените от Вас за Вас и удобно забаравени от някои обстоятелства. Преминава през публичния Ви самоиницииран жест и продължава и до днес – ежедневно, ежечасно, ежеминутно… Картончето не прави човека доносник (или там каквото е). Човек се ражда доносник, та дори и в т.нар. демокрация. Както и обратно – човек се ражда демократ, та дори и в тоталитарните режими. Какво Ви (е) коства(ло) това, само Вие си знаете. Но е очевидно, че залогът е много-много голям!Доказва го в момента и откровено организираната атака срещу Вас. Лично аз я разчитам като безсилен акт, при това толкова предъвкван, че чак втръснал, на овластената лъжа пред силата на гражданската и журналистическата истина. Желая Ви здраве и сили!
до този, който е публикувал текста на Роджър Уотърс
Благодаря ти приятелю за загубеното време,да ми прев
едеш текста на песента, но натисни Азис и ще видиш, че неговият клип Целувай Ме е гледан от 226696 души в момента, а УОТЧИНГ тв ОТ 97359.
Разбира се, че сме съмищленици, но в БГ това е положението.
Помня, че преди повече от 20 години песента Тухла в Стената наистина ги инспирираще да се чувстват свободни, дотолкова, че да си друсат задниците, колкото си искет ,
Ценни ми г-н Инджев, чувствам те толкова близък, че ще те помоля да ме извиниш, че се обръщам към теб на “ти”! Не случайно, когато ми даваше автограф върху томчето “Течна дружба” при представянето му в Пловдив, ти казах (разбирасе не очаквам в навалицата да запомниш какво ти е казал всеки при този ритуал и затова припомням думите си): “Г-н Инджев помислете колко са читавите журналисти, като Вас, в България? За мен, не биха надхвърлили броя на пръстите на двете ми ръце. Пожелавам Ви кураж и все така неуморна граждаска позиция по злободневните ни проблеми, защото са малко журналистите, които ще ги представят така, както можете Вие!” Съжалявам, Иво, че не са мнозинство хората, които не се поддават на отвратителните манипулации, заблуди и неистини, бълващи от поръчковите и слугинажни медии. Жалко, че през годините, след 10.11.1989 г. бяха неуспешни опитите да се създаде една истинска дясна медия, която да остане трайна алтернатива на тях. Наистина без парични средства не става, а с тях разполагат тези, които смениха политическата си власт с икономическа и понеже знаят Сталинския постулат, че за да владееш един народ трябва да владееш средствата за пропаганда, си ги създадоха. Съжалявам и че не сме чак толкова много хората, които съдят за теб(а и за други дясно мислещи)не по написаното или казаното в медиите за твоята персона, а по твоите дела, по твоите публични изяви години наред. Нито за миг не съм се съмнявал, че ДС се е опитала да те вербува при естеството на твоята работа тогава. Не съм млад и си спомням всичко, за което говориш (извън досието в ДС, разбирасе). Спомням си твоите дела и никаква червено-ДС-арска пропаганда не може да ме заблуди! Само те моля, въпреки трудностите, продължавай, не спирай да жилиш “кукловодите” и техните слуги. Продължавай, защото нали знаеш, че си от изчезващия по нашите краища вид журналист. Можеш ли да предположиш с каква радост посрещам всяка твоя статия в “Марица”(не чета “Ретро”, но при моя тъст попаднах на откритие, че имаш статии, публикувани и там), всяка твоя поява в електронна медия (дори и да е при Венета Райкова, хе,хе). Жал ми за Люба Кулезич, защото се опитва да направи нещо различно, но виждам как се гърчи в менгемето и наистина й е трудно да пренебрегне желанията на работодателите си (трябва да й отчетем червена точка, че се престраши да покани Иван Костов, ето, че и за теб е помислила, но …).
Толкова засега. Да си ни жив и здрав! Пожелавам ти повече публични изяви! Блогът ти си е за нас, мислещите без обременености!
Нещо стана с компютъра и само допълвам. Ясно ми е, че гледанията на клиповете е от целия свят и Азис е победителят.Това е pologenieto priiateli!
Мери,
Споделям написаното от Вас. Благодаря!
Г-н Инджев, нямате място всред онези престъпници. Бъдете жив и здрав, пишете тук, за да има какво да четем поне в Интернет, защото гангстерите ефира отдавна го окупираха.
Г-н Инджев, не съм ви почитател, просто не ви харесвам и не може да ме упрекнете в това, но съм категорично против така безмилостно да се преследва един човек, който не е криминален престъпник. Всеки от нас има своите грехове, но не всеки грях е смъртен. Ужасно е, че в България Бай Ганьо продължава да убива своя автор, изразявам се чисто метафорично. И въпреки че не съм ваш почитател, съм на ваша страна в това подло преследване, понеже съм на мнение, че честно си изкарвате хляба. Нека Бог е с вас, от хората не чакайте милост.
Въобще дори не трябва журналист като Иво Инджев да се явява в фалшиви предавания и медии като ТВ7. За Бареков кво да кажем – човекът си е верен на господарите.
Много ми е интересно кой според Православен Християнин не е криминален престъпник. Идеята ми е, че Иво Инджев казва ясно, че не може да търпи да живее в държава, където Бареков е пророк. Аз също.