Един шофьор днес нападнал и бил пътен полицай в центъра на София, защото катаджията искал да му състави акт за минаване на червено. Дотук няма новина ( ще обясня защо, ако някой не знае). Изненадващо обаче побойникът бил арестуван ( къде ли и е сбъркал, за да допусне това?). Ето това вече е новина.
Проблемът е там, че агресивният гражданин не е известен спортист. Ако беше като Христо Стоичков, който преди време подгони и нарита един български фотограф насред Барселона, нямаше да има проблем. Ето и днес научаваме, че окриленият от властовите си връзки треньор Стоичков се обаждал да заплашва футболен съдия ( а той, завалията, взел, че се оплакал). И как няма, та нали е ортак в управлението на тази държава, щом си е на „ти” с „когото трябва”. Двамата с Бойко Борисов споделят например преклонението си към Тодор Живков и неговото време, когато, помним добре, имаше ред – не всеки можеше да бие безнаказано.
Нямаше проблем и Йордан Лечков, друг герой от световното първенство по футбол през 1994 г., от когото двама катаджии се оплакаха, че не само не се е подчинил на тяхно нареждане, но дори си е тръгнал от мястото на спора на софийски булевард с тях като им направил неприличен жест. Лечков отрече показанията на униформените и в крайна сметка приятелството му с вътрешния министър Цветанов приключи скандала в полза на сливенския кмет, оставяйки двамата служите на МВР в ролята на двамата глупаци.
На бой срещу униформен служител налетя и скулпторът Вежди Рашидов заради спор с охранител на Софийската община за неправилно паркиране. И в този случай маститият побойник не само не пострада от ръката на закона, но и я пое със заслужена гордост, когато тя му предложи за награда министерски пост. И от тази висота той така се е вживял във величието си, че най-напред се самообяви за колега на Господ ( заради калта, от която двамата създават своите творения), но най-напред „възкреси” покойната оперна певица Гена Димитрова с обещание да я прати да пее в Москва, а след това обяви всички нас, възмутените от тази простотия, че сме глупаци, които не сме го разбрали: тя щяла да пее на запис, а ние примитивите ( така ни нарече!) сме си помислили, че той не знае за смъртта й. Не му мигна окото- нали си е близък с Борисов, може да си позволи да бъде нагъл не само по отношение на живите, но и на мъртвите българи.
Агресия срещу униформени служителки на борда на германските авиолинии прояви добре познатият с буйния си нрав български патриотичен вожд ( за да не кажа фюрер) Волен Сидеров. Близостта му с началника на държавата ни обаче в онзи период явно задейства съответните пожарникарски маркучи за потушаване на надвисналия германски правосъден гняв над него. Туриха му пепел!
Така че, Петков с Петков такъв, някакъв си: ти за какъв се мислиш, бе- да не си нещо футболист, депутат или друг подобен приятел на Бойко и Цецо, че ще налиташ безнаказано на бой! Най-напред трябва да си осигуриш благосклонността на управляващите, а после може да си биеш наред, защото тука си има ред както в НРБ при Живков. Който бие, без да е прегърнал каузата на властта, не само ще се сблъска с цялата строгост на закона, но и от сблъсъка може да гушне герберите!
“И от тази висота той (Вежди Рашидов) така се е вживял във величието си, че най-напред се самообяви за колега на Господ ( заради калта, от която двамата създават своите творения)…” Тц, груба грешка – ЕДИНСТВЕНО и САМО Бойко Борисов създава от калта министри (за справка – целият кабинет) и пак ЕДИНСТВЕНО и САМО той отново превръща министрите в кал (за справка – днешните коментари по адрес на Трайчо Трайков). Какъв е този бог (преднамерено е изписано с малка буква), който ще се “мери” с БОЙКО? Е, вероятно тук се крие и причината в момента да сме “затънали до ушите” в кал, ама какво да се прави – ще извайваме по светлия пример на премиера…П. П. Само дано някой да не остане с погрешното впечатление, че написаното дотук е дело на “симпатизант” на Трайчо Трайков.
Преди – ако имаш вуйчо владика – ще станеш поп. Сега – ако нямаш вуйчо владика – няма да станеш поп. Или както сенаторите в древен Рим, от една филмова комедия скандират, “Бедните да го духат”
“Куче ухапва човек” не е новина. По същия начин – “полицай бие човек” не е новина.
Виж, в “човек ухапва куче” има хляб. Макар, че както е тръгнало пенсионерите отдавна трябваше да “се хванат” за кучешкото. Хем месце, хем няма да ги има озверелите глутници.
От кучета, разбира се, пенсионерите още ходят поединично…
Публичните факти и случаи с лицата ,които описва г-н Инджев са като нагледна илюстрация от учебник по психиатрия.-Нарцистичните личности,макар и абсолютно вменяеми имат нисък праг на задръжки и лесно избухват в безпричинен гняв,особено типично ако на публични места -улици,ресторанти ит.н не им се окаже Специално Внимание и Специално Отношение или просто ,хората не се сещат Кой е той и за себе-грандиозните му изживявания .За съжаление не всеки български провинциален нарцис като Веждю ,Сидеров или Стоичков има щастието,психопатологията му да бъде лицензирана като социален пример и богатство и да бъде Известен Български Футболист,Депутат или Приятел на Цецо,така че умната за простосмъртните нарциси ,въпреки че цялото ни общество от всякъде поощрява агресивната простотия особено с примерите си сред управляващите.Мотива за арестуването на този нещастен шофьор побойник е много ясен-ПИ АР.Просто нарцисите във властта могат да си позволят лукса да морализаторстват,естествено без грам угризение за собствения си публичен пример . Банално и на принципа не ТЕ КАК ПОСТЪПВАТ във подобни ситуации,А НА ОБЩИ АНАЛОГИИ за извличане на собствени морални дивиденти в медиите и внушение за ред ,сигурност и закрила у зрителя на новината.А това,че политическата класа в БГ е с нисък или среден интелект,но с патологични претенции за себе-грандиозност,нисък праг на само-контрол и висок на агресия и избухване на публични места ,това ние сме свикнали да не го възприемаме като патология,а като зрелище и опияняваща медийна пушилка,а някои даже като пример за подражание,ама не всеки е лицензиран да му се размине подобно поведение и пада жертва както в тази ”Новина”днес.
Това си е новият вариант на байганьовското “булгар – булгар”. Трудно ми е да си обясня защо винаги в обществото ни се налагат такива самодостатъчни люде. Корените на проблема дори не са във възпитанието, а в обществената пасивност и търпимост към подобни “изцепки”. Някак си от време оно бабаитлъкът е на почит и е пуснал дълбоки корени в масовия, еснафски по същността си, ценностен модел.
Е,г-н Инджев, нали си знаеш, че след 09.09.1944 г. отгледаната и овластена простащина е и много активна. Едва ли ще доживеем случай овластен българин със “здрава” закваска да си подаде оставката заради простотиите, глупостите или националното си предателство, които е сътворил. Нали знаеш, че няма да се случи (докато България се управлява по сегашния начин)у нас това, което направи една германска министърка, хваната, че “разговаря със съпруга си от министерския автомобил”, или по-пресния случай с оставката на германския президент. Примери, като твоите има многобройни през годините. Парадоксалното за нашата нация е, че вместо да реагираме с обществена нетърпимост, ние ги поощряваме, че чак и им се радваме. Отвратително е и не ми се говори. Ще си позволя само да ти предложа малко допълнение към твоето съобщение за последния случай със Стоичков(понеже следя и спортните сайтове).
Футболният рефер Богомил Маринов е подал жалбата си срещу отвратителното държане на нашия “кумир” във ІІ РПУ, София и оттам е препратена в Дупница с обяснението, че обаждането на Стоичков е заварило съдията там. Цитирам думите на Маринов: “Провериха номера, от който е станало обаждането и се оказа, че е личния номер на Стоичков. Приеха жалбата, но вече трети ден няма никакво развитие.” Колко чудно, а? Но не е чудно, че реферът, макар и още млад, е решил повече да не свири на професионалния футбол. През това време Стоичков ни убеждава от сайта на “Литекс”(цитирам):”Откакто съм треньор в България, начело на Литекс (четири пролетни мача и няколко контроли,моя бележка), отношението ми към реферите е много по-коректно и толерантно сравнение с времената, когато бях футболист”. Нали разбираш, вече няма “майката…” и тем подобни?!?
Накрая само ще ти кажа, че бях свидетел как един спортен журналист от Нова телевизия се опита да зададе на Стоичков телефонен въпрос по случая. Нашият герой, след като се осведоми за коя телевизия ще бъде интервюто, го отхвърли най-безцеремонно (щом не е от Барековия екип, нали).
Господин Инджев, май нашият културен министър не е чувал за едно елементарно нещо, което се нарича авторско право. Все пак министър Рашидов е човек на изкуството и както казва самият той, с Господ са колеги. Покойната оперна певица Гена Димитрова, Бог да я прости, има неоспорими аторски права върху записите си които важат 50 години след нейната смърт. Тези права сега се упражняват от нейните наследници. Отделно от правата на Гена Димитрова, права притежават и всички други, които творчески са участвали в тези записи.
Присъствах седемдесет и някоя година на изпращането на Гена Димитрова да учи в Италия.Беше в една вила на Овча купел. Сред гостите го нямаше Вежди Рашидов.
Влязох в „подкрепа за блога“ и ще се възползвам. Имаш прекрасно семейство.
Бъдете живи и здрави.
Към Румен Пейчев:
Ако не беше прекрасното ми семейство и аз нямаше да имам сили за кой знае каква дейност. Пожелавам такова щастие всекиму , дори и на враговете си ( че малко да се успокоят. Сред обидите, с които ме удостояват, “най-обичам” да ме наричат “нещастник”- винаги се смея вътрешно при мисълта до каква степен нямат представа колко грешат!
А понеже съпругата ми е оперна певица ( тя също е специализирала в Италия), гледам на “случката” с Рашидов и Гена Димитрова като на обида към съсловието на българските музиканти, които са сред най-ценния интелектуален капитал на страната ни. Това ли заслужават те в лицето на недоразумението Рашидов! Този човек е дотолкова недостоен, че не намери сили да се извини, а обяви за “примитиви” всички нас, които не сме били разбрали дълбочината на плиткоумието му.