Когато в Германия през февруари беше свален президентът Кристиан Вулф заради скандал, тръгнал от конфронтацията му с главния редактор на вестник „Билд”, се пошегувах, че една медия, в която работят хора с фамилията Инджев ( една от дещерите ми и синът ми) е свалила един президент. Само че медията не е Би Ти Ви, държавата не е България и президентът не е Първанов. А можеше ли Би Ти ви да свърши същата работа през 2006 година? Теоретично можеше, разбира се. Трябваше „само” да подкрепи своя журналист, вместо да го заплашва с уволнение и да му спира предаването заради един въпрос, зададен във връзка с имуществото на държавния глава.
Сега имам повод да кажа, че историята със значимостта на медийното поведение за съдбата на друг европейски президент се повтаря в Унгария и пак има „българска връзка”. Заради преписването от труда на един българин от власт падна държавният глава на Унгария Пал Шмит. Това нямаше да се случи,ако въпросът не беше повдигнат от една унгарска медия, HVG (Heti Világ Gazdaság), Седмична Световна Икономика.
Както се казва, моля се на български, но ме чуват на немски и унгарски.
И германският Вулф и унгарският Шмит напуснаха кабинетите си само след няколко месеца, след като бяха изобличени в медии, на които обществото вярва повече, отколкото на политиците. И Вулф и Шмит държаха прощално слово, което си прилича като две капки вода ( в която бяха „удавени” политическите им кариери). Цитирам само изявлението на Шмит от 2 април, защото е последно по време и повтаря по смисъл казаното и от Вулф на 17 февруари:
„В ситуацията, когато моят личен въпрос разделя вместо да обединява нацията, мое задължение е да сложа край на мандата си като президент“
Как стана така, че медиите в България всъщност служат на властта, а не на обществото- изключения има, но те потвърждават правилото с този факт? Отговарял съм на този въпрос многократно, включително в книгите си. Няма да се повтарям тук. Само питам отново, за да дам знак, че все пак се опитвам да шавам въпреки факта, че съм се докарал до положението да бъда „враг” в очите на медиите заради опита си да критикувам това статукво, на което ми се отговаря с мълчаливото и презрително: „кой си пък ти, че да ни критикуваш като страничен наблюдател, за какъв се мислиш”?
Ами за никакъв. Факт!
Съзнавам, че коментарът ми е прекален личен, за да има кой знае какво значение, но е трудно толкова години да знаеш, че си прав и едновременно- на колене.
Колкото са им фалшиви “капиталистите”,Иво,толкова по-фалшиви са и “медиите” им.Освен да плашат българина с нон-стоп криминална хроника и от време на време жълтини за “пеещи” проститутки или “моделки”,друго не могат. А,да, и да словославят новия “тато” и машите му.Не разбирам само защо все още читавата част от политиците ни се оставя на това течение. Нима не разбраха,че е време да направят промяна и да сложат край на това безвремие. Да издигнат млади лица начело на СДС и ДСБ,които да започнат срещи с хората из страната.Да скъсат с тези противни на хората по места “договорки” в общински съвети и комисии,да заявяват категорични позиции по основните въпроси на ежедневието и да посочват конкретните мерки за решаването им.Иначе всичко ще си върви в това полумъртво безвремие…А хората вече мислят,че то няма алтернатива.Колко време още???
Струва ми се , че в общество, в което властва пълен отказ и мързел за изясняване на елементарни причинно-следствени връзки, доводи като „въпроси, които обединяват нацията” ще си останат утопия. Разбира се и тук са възможни изключения: например с обещания за безкраен купон, безхаберие и бране на пари от шумата. С подобен подход го доказа мадридското дс величество, което само потвърждава горните факти.
Има ситуации, когато и стоейки на колене, си по-висок от надигналите се на пръсти.
Въпрос на личен избор, който наистина не винаги е лесен.
В държава като нашата която се управлява задкулисно от мафията е ясно, че политиците, медиите и какво ли не, са платени кукли на конци – особено ако са гоцета!
Моделът ни на управление на кой подражава? На Европа, или на Русия? Докато не скъсаме “пъпната връв” с “освободителката” ни и не приемем западната ценностна система, не можем да говорим за нормалност. Патриотарските изблици, че България е в Европа все още се отнасят само за географското ни положение, не и за духовното! Да бяхме се доближили поне до поведението и моделът на управление на някои от бившите соцстрани, като Чехия, Полша, Унгария, прибалтийските републики. Ех, Иво… за да преодолеем мозъчната увреденост, която ни докара социализмът от съветски тип (за мен това е най-голямото, защото е и най-трайно, негово зло), е необходимо да разполагаме с една мощна демократична медия на истината, чийто глас да се чува и в най-затънтения край на страната ни. Медия, която да застане твърдо срещу всички, за които говориш в блога си. Нещо, като БТА на демокрацията с директор Иво Инджев!
Когато започваш всяко изречение с ъ…, а….,ам… какъв журналист можеш да бъдеш и какви позиции да отстояваш, освен да си блюдолизец.Чичко паричко прави всичко.
Това е положението г-н Индхев.Пазете здравето и нервите си и пищете за тези които Ви разбират.Все пак не са малко.
Отговорът на въпросът Ви е много прост – народът ни е “матрял” на когото никой (дори от самия него) не иска да служи!
В тази държава подмазването, угодничеството на силните на деня, шуробаджанащината и корумпираността са издигнати в култ още от времето на хан Аспарух. 90% от населението е такова и за жалост такива единици, като Вас или малкото свестни, на които почти не се дава думата, няма да го променят.
Ne ste Wie winowen, g-n Indzhew. Winowno e bolnoto ni obshtestwo, po princip. W sluchaja s btv obache Wie nadcenjawate sobstwenata si anonimna informacia za apartamenta. I ungarskiat, i nemskiat prezident bjaha hwanati s dokazatelstwa, a ne s anonimni signali o emaila. Zhurnalistite w tezi dwe izdania bjaha sybrali danni i dokazatelstwa, a ne samo sluh, poluchen po emaila. Wjarno – reakcijata sreshtu Was beshe neproporcionalna, no za smetka na towa izdadohte knigi, koito edwa li shtjahte da napishete, ako bjahte na rabota w btv, taka che – wsjako zlo za dobro:-)
Вярно нямаме доверие на медиите. Особено на телевизиите. И всеки си е задавал въпроса защо са толкова услужливи, да не кажа зависими и “нахранени”. Четящите от екрана(аз така наричам новинарите) напоследък изглеждат стегнати като говорителите в Китай и Северна Корея. Толкова енергия и ресурс употребяват да преследват Бойко да им каже някоя смешка. Но стане ли въпрос за сериозен политически анализ на някакво събитие никакви ги няма. Викат по някой като теб в сутрешните блокове за парлама и толкова. Да кажат ето телевизията е обективна, свободна и независима. А дали е така както пееше едно време Кеца, само те си знаят. Мисля, че драматичната зависимост от властта идва от малодушието, непрофесионализма и липсата на актовна среда.
От една гледна точка правият може и да изглежда, че е “на колене”, но това просто няма как да е точно така; правият винаги си е прав само дето от друга координатно-ценностна система това може сякаш да изглежда, че все едно правият е на колене. Даже на мен ми се струва – просто си философствам, щото казусът “прав-и-на колене” ми хареса значително; проблемът е нравствен и по него си заслужава да се помисли и поговори повече – че тъкмо защото г-н Инджев от години не кандисва да падне на колене и да протегне умолително ръка към властващите, както това правят други (да не казвам точно кои, но те съвсем не са малко), то точно на това основание на тия, пред които той не ще да падне на колене, толкова им се иска да направят всичко възможно да го пречупят, та в крайна сметка и той най-после да падне на колене.
А не да стърчи самотно когато огромната част от “звездната колегия” няма нищо против да се продаде и да клекне дори и само за да не се отдели от легиона на продажниците; тук у нас, особено пък в тия среди, всички мечтаят да се продадат, а най-нещастни са ония, които никой не ще да ги купи. Но не би: в неговия случай това не се получава, което, смея да заявя, е на героизъм равностойно, а пък за нашите български реалности е нещо като уникален и крайно необичаен природен феномен. Т.е. г-н Инджев дава пример, че е възможно и в български условия журналист да живее с истината, да е пристрастен към нея, за нея да е готов да понася всякакви страдания, лишения, обиди, подигравки и пр. То, прочее, такава е съдбата на всички, за които истината е най-важното; съдбата им не е за завиждане.
Докато в същото време е така “бляскава” и “завидна” съдбата на ония, другите, за които истината нищо не значи, които са готови на всякаква мерзост само и само да дойде велик паметен ден, в който да могат на френски луксозен курорт да си облеят голия тумбак със скъпо шампанско, едната бутилка от което струвала “само” 300 евро. И, ухилени, да поиграят кръшен кючек, смайвайки чужденците, които, преставете си, ще ми се правят на културни; ай-де де, знаем ний колко са културни?!
Тъй че опитах се да кажа, че правият си е прав дори и да си мислят някои или пък да изглежда отстрани, че е на колене; а пък тия, дето са на колене, логично е, няма как да са прави. Едно обаче е сигурното: наистина е крайно трудна работа и дори е съвсем невъзможно хем да си прав, хем в същото време и да си на колене! Това се разбира от само себе си: или пълзиш, или стърчиш; прочее, да си човек, заслужаващ това име, означава да стоиш твърдо на двата си крака, т.е. да си прав – и в никакъв случай да не клякаш и да почнеш да лазиш, само и само да угодиш на тоя или онзи (или за разните му там временни благинки и за парици).
Тъй че оня, който е избрал да е прав и има твърдостта да отстоява правото и дълга си да живее в съгласие с истината – щото да си прав означава да не правиш нищо в раздор с истината! – такъв, независимо от трудностите и лишенията, ще запази правотата си. Стига да не се поддаде на съблазните, та да мине и той в отбора на клекналите, на неправите, на работещите за лъжата, в отбора на ония, на които не им пука за нищо, камо ли пък истината. А им пука за съвсем други неща, примерно им пука най-много предимно за приятно шумтящите новички банкнотки – и за добре сдиплените пачки от банкноти…
Господин, Инджев,
Унгарското списание не е спортно, а за политика и икономика. Името не е HGV, а HVG (Heti Világ Gazdaság), което в превод означава Седмична Световна Икономика.
Поздрави!
Не си на колене Иво! Ти си прав – и тогава и сега. Всички останали, които не те подкрепихме сме на колене.
Изглежда, че ние живеем на друга “планета” и в съвсем друго измерение във времето и пространството сравнявайки се с другите цивилизовани страни. Ще посоча само няколко примера за да се види каква е разликата между нас и другите страни:
1. Установи се, че президента ни е “агент” и “доносник” на бившата ДС – все едно, че нищо не се е случило.
2. Установи се, че президента е бил съучастник в незаконни сделки и далавери свързани с диктаторския режим в Ирак и с програмата “храни срещу петрол” на ООН (доказано по най-категоричен начин от международни разследващи органи)- в България реакция никаква и за награда втори президентски мандат.
3. Свидетел по делото “октопода” твърди, че президента е съучастник в с някои от действията на подсъдимите – и въпреки, че това не е опровергано дори от самия президент, не последва никаква общественна реакция.
4. Подобен е случая и с “чадъра” над Мишо Бирата направен чрез съвместни действия на президент и министър-председател – реакция никаква, а след кратък период от време, посоченото лице си замина от този свят при неизяснени обстоятелства.
5. От публикации на секретни материали изготвени от посолството на САЩ в България се установява криминалното минало на министър-председателя и връзките му с босовете на престъпните групировки у нас и в съседни страни – реакция никаква (не е опровергана тази информация и от засегнатите лица).
Към този списък могат да се добавят още редица такива примери свързани с бивши и сегашни управляващи, както и за бездействието и съучастничеството на правоохранителните и правораздавателни органи. Сякаш живееме на някоя друга планета, където не действат нормалните природни и общественно-икономически закони.
Към Стефан:
Благодаря Ви!
А какви да са медиите?
И проблемът изобщо не е в медиите.
Проблемът е, че българската мафия си има държава. И докато това не се промени, медиите ще са си продажни с пълна сила.
Osht lude,kato gn.Indjev sa ni neobhodimi!Tejuk e tozi krust,za da se nosi ot edin.Neka intelektualcite se vklu4at po aktivno v razbulvane na izmamite na taya Mafiya!
Blagodarya na vsi4ki,nay ve4e na gn.Indjev,koito mi “otvaryat”o4ite!!!
Tampa Bay.
А Плевнята пък ни пожела: “Да си подрЕдимЕ къщичката”…
Защо не извикаме братята европейци да ни освободят от игото на нашата си мафия, че този път на руснаците не може да се разчита, но не бива да бъдем много сигурни.
Днешната Ви статия е повод за безпокйство относно здраве и издръжливост.Понятно е и жалко защото Ви изтощават.Немския и унгарски президенти едва ли са за завиждане.Работата е там,че предстоят още лични схватки,а засега само ПлевнелиевА съхранява себе си.Вашите нерви ги пилят защото усещат къде сте най-уязвим.
Ако сте решил да не се давате и се посветите на децата, например изключете по някои въпроси и променете чувствеността.Напомням Ви,че за Талейран нищо освен Бога!
Тъй като имате домашния ми телефон
звъннете.Ако не можете от своя страна нищо повече не мога и няма да направя.На мен самият ми предстоят не малки фактологически предизвикателства с н а г л и от всякакъв род!!!!
В някои държави думите “чест” и “достойнство” са изпълнени със смисъл. Не както рече всеизвестният наш вечен политик, че “В политиката няма морал”.
off topic:
Емил Димитров, депутат от ГЕРБ: “Държавата е наша и гората е наша, ще правим каквото си искаме, с вас и без вас!”
Тая крадлива пасмина, дето се е подредила тепигьоз до тепигьоз в това “управление”, може скоро да увисне на въжето…
И като го гледам тоя, етрополския, ще е от първите, най-заслужилите…
Господин Инджев,
Вие – на колене?! Просто е смешно да се помисли! Никога не сте били и няма да бъдете! Друга Ви е “породата”.
Битката е жестока! Противникът е подъл и безскрупулен! Сипят се удари “под пояса”! Важното е, след тежък удар подпрял коляно, на “осем” отново да си “в гард”!
От духовна и нравствена гледна точка никой никого не е в състояние да постави “на колене”. Човек се поставя “на колене” сам.
Продължавайте да бъдете все така гордо изправен, в името на истината и заради тези, които Ви вярват!
С дълбоко уважение!
Младо ни е обществото.Тази система на крещящо неравноправие и икономическа неравнопоставеност се поддържа чрез културно затъпяване и умишлено неизползване на целия ни потенциал на образоваността.Все пак съществуват независими източници на информация.Проблемът е,че не всеки има достъп до тях.Трябва ни време. Радостното е, че сме във времето!
Поздравявам Ви за издрръжливостта и смелостта да отстоявате собствените си позиции (отразяващи и позициите на много хора!, не само четящи блога Ви). Не очаквайте “чест и достойнство” от “матр’яла”, нито разбиране. Просто пожелавам Ви сили да останете такъв какъвто сте!
Към Иван Георгиев: Ако не те затруднява, би ли го превел на български?
Г-н Инджев,
Тъй като т.н.”журналисти” от ТВ7 създават или съобщават първи новините, моля съобщете преди тях, че в тази телевизия от ДНЕС Е ВЪВЕДЕНА ЦЕНЗУРА. Принципа е, че Всички коментари, които не ги хвалят и са им “нелицеприятни” моментално се изтриват. Пример: Под днешната 1 априлска статия на г-жа Кулежич, два от коментарите съществували до преди малко, “немедленно” бяха премахнати и “занулени”.
Единствено обществената телевизия може да служи на обществото като цяло. В случая БНТ. И претенциите могат да се насочат само към тази телевизия. Частните медии си защитават собствените интереси – те са зависими от рекламодатели, а рекламодателите от държавата. Защото при липса на равенство пред закона се надяват държавата да направи някой компромис в тяхна полза. При наличие на корупция и монопол, пазарната икономика става по-лоша и от плановата. Медиите в цял свят са зависими, но интересите са балансирани. Журналистите, като не харесват една медия отиват в друга, отговаряща на тяхното кредо. При нас е от трън, та на глог.
Прочетете интервюто в http://frognews.bg/news_44128/Prof_Markov_TSeluvka_na_Brejnev_struvashe_5_mln_tona_neft_sega_tseluvame_bezplatno/, за да се разбере какви “професори” е раждала българската майка юначна след 9-ти.
“Професорът” се казва Георги Марков, минаващ за “демократ”.
Имаше и един друг Георги Марков, който го убиха в Лондон тези, на които е слугувал комунистическият “професор”.
Накарай ги Иво, тези професори и академици – историци, да напишат историята ни след 10.10.1989 г. Време ли нямат тези самозабравили се “учени”?
Напълно съм съгласна с ЕМО: “Има ситуации, когато и стоейки на колене, си по-висок от надигналите се на пръсти.” Ние затова сме с Вас, г-н Инджев.
Mnogo otricatelni statii se poblikuvat v tozi blog. G-n Indjev napishete neshto polojitelno pone 1 pat.
Слави Бинев: Сигурно има някаква такава…Но истината е, че това е цинизъм. Това е цинизъм! Не може обществото да се гради на наши и Ваши. Това е моето мнение. Обществото трябва…И само да Ви кажа – тук е нарушен един фундаментален принцип. Единственият начин на обществото да контролира управлението, е чрез медиите. Единственият начин. Тук в момента управлението контролира обществото чрез медиите. Това е най-големият проблем в държавата. Ние за това не можем и всеки един журналист приема ролята, всеки един журналист се прави или на адвокат на правителството, или на прокурор от името на правителството. Това е грешка. Това е най-голямата грешка, разбира те ли ме? Разбира се защитавайки собствения си интерес в този момент. Сигурно хората са прави, защото те са вкарани в такъв момент, че вече трябва да забравят за живота си. Те не могат да имат други ценности. Те трябва да се борят като тигри за живота си и за оцеляването си.
Иво, ти си един от много малкото истински българи, които никога не е дадал на колене. Може би влагаш повече подтекст, за да се сетят и други хора, че най-достойното поведение е да отстояваш позицията си. А факта, че те подкрепят толкова много хора, говори достатъчно ясно на чия страна е правдата и истината!!! Жалко само, че такива истински журналисти като теб се броят на пръсти.
Kato iskash polojitelno chetivo si preprocheti romana “Pipi Dalgia Chorap”.