Лесно беше да се предвиди, че падналият политик Първанов ще бъде също толкова “лесна плячка” за отстрелване,колкото са животните, неспособни да избягат от куршумите на луксозните му пушки. Пукотевицата по него, която вече е разрешена, макар и на този етап да преследва повече ефекта на дима без разпалване на огъня, набира дозирано скорост.
Глупав ход в това отношение е опитът да бъдат окастрени с парламентарната тесла някакви постпрезидентски привилегии- уж, за да е му е зле на Първанов. Подобен плитък ход само задълбочава образа му на “страдалец”, гонен несправедливо. От това плиткоумие той няма да се погнуси да се възползва не защото е много мъдър, а защото е елементарна топка за отиграване – казано в стила на неговия ограничен в рамките на спортната терминология стил.
Политиците, включително опозиционните тогава и днес, не посмяха да се изправят срещу Първанов в зенита на силата му. Това е разбираемо по логиката на гарвана, който се опасява от ответното кълване на своя високопоставен събрат, знаейки от по себе си какво може да стори един безжалостен клюн на мършояд.
Първанов беше високо поставен от олигархията и руските й покровители деец на хедонистичния капитализъм от комунистически антисоциален тип. Той си живя царски като правешки деспот в стила на Тодор Живков по резиденции, ловни хижи и с антураж от десетки обслужващи скъпите му ( за нас) удоволствия тук и по света държавни служители.
Сега всеки може да мине и да плюне храбро по физиономията му. Тя е закована на дъската на позора, на която името му виси (почти) с белезници на ръцете зад гърба. Защото зад гърба му е останал един Румен Петков. Той е озверял от безсилие да направи друго в своята безпомощност без помощния апарат на повереното му някога МВР, освен да нарича “хлебарки” личностите, който поеха тежкия риск да се сблъскат с безцеремонния президент “приживе”, а не в днешното му амплоа на посмешище, вкопчено в обречената кауза да се бори за лидерството на опозиционната БСП и да се репчи като бабаит от името на Русия с искане за референдум за АЕЦ “Белене”, какъвто не се осмели да предизвика в качеството си некачествен държавен глава.
Така преминава съмнителната слава на уж несъмнено успешния Първанов, комуто и Борисов предрече удобно водеща роля в лявото пространство – нали си бяха приятели на софрата на петролния бос Валентин Златев, защо да не продължат задкулисното си сътрудничеството от времето на тайния им тандем? Но времената се менят, макар и нравите, уви, не.
Това, че Румен Петков нарича днес “хлебарка” уволнения офицер от Националната служба за охранване на търтеи, като Първанов, не е обида за Николай Марков, а комплимент за човек като Николай Марков. Той беше от малцината индивиди в България, които не премълчаха опита да бъде прегазен от червения президент. Марков се изправи сам срещу валяка на президентската власт още в далечната 2007 година, когато тази машина се опита да го смачка именно като хлебарка. И не е случайно, че от мръсното подсъзнание на Румен Петков изпълзява точно този образ на насекомите, с което то е пълно.
Как обаче да погледнем ( освен с погнуса) на факта, че се разпълзяха и доста “смелчаци” , който се бяха спотаили и кътаха известните им за Първанов факти, някои от които страхливо подхвърлиха другиму, но предпочетоха да си останат в подмолите на удобното си битие?
Ето ви един пресен пример от паяжината фейсбук, където можете да видите как се плетат интриги на завистливи същества, решили да направят “Капитал” върху чуждо име. Цитирам преписка на журналиста Иван Михалев и отговора на непознат за мен негов опонент:
Veselin Dimitrov 25 април г. 00:44
Ivan Mihalev – Люба, не знам какъв е казусът, но наскоро имах огледален случай с бивш ТВ водещ, който е съветски възпитаник и ченге от ДС, представящ се за пръв анти-комунист и анти-ДС (и анти-Гоце) деятел в държавата… Маниерът на тези хора е един и същ: чувството за вина и комплексите ги карат да търсят одобрение на всяка цена. Едно позвъняване от Бойко Борисов ги докарва почти до оргазъм. “Хей, аз получих обаждане от премиера”, пише ченгето-журналист и си мисли, че е влязъл в историята…. Жалки хора с жалки съдби!
Veselin Dimitrov – Иван Михалев има ли някакви данни Иво Инджев да е бил агент? ако има, да вземе да ги публикува, да прочетем..Защото и за Петър Стоянов бяха писали в жълт вестник, че е доносник, че и за Сашо Диков. Не бива да се поемат епитети, подхвърлени от някъде и пришити на човек, всъщност точно това е един отвратителен маниер на комунизма /социализма. със здраве!
Veselin Dimitrov – и още нещо към Иван Михалев – чета Капитал, чета и блогът на Иво Инджев. Ерудицията и аналитичността на Инджев е ниво, което не съм срещал в статиите Ви. Освен това той има статия почти всеки ден – дето се казва, имате голяма база да го атакувате с аргументи. така, с подхвърляния като “агент”, “получил оргазъм” си е малко – извинявайте, примитивно.”
Мога само да пожелая “жалка съдба” на щастлив семеен човек с 5 деца и професионална биография на всеки. Включително и на Михалев, който си въобразява, че след като го наградиха началниците му с “Черноризец храбър” ( от мен да знаете, ставаше по споразумение между шефовете) с пари на Тошев Тошев, това му дава право да зачерква името на човек, който не се храни от ръката на българската олигархия ( и ченгета като Тошев, нали), а стои на независими позиции десетилетия наред. Подобно кощунство в България се наказва, включително със злобата на момченца, които никога няма да имат “едно позвъняване” от Си Ен Ен, Би Би Си, “Монд”, “Ню Йорк таймс” ( изброявам само най-новото от биографията си, което може да бъде видяно в архива на блога ми с вече 8 700 00 посетители за 4 години). Нито пък ще бъде избран от стотици свои колеги за техен директор ( на БТА) или от също толкова делегати от цяла Европа на журналистически конгрес за техен вицепрезидент на организация, като Асоциацията на европейските журналисти през 1994 г.
Удивително е как се повтаря опитът на хора, които съм смятал за приятелски настроени, да бъде сведен лъжливо моят живот до “едно ченге” и “едно обаждане” от Борисов. Същото упражнение върху главата ми изигра от екрана на официозната ТВ 7 водещата Люба Кулезич, която се хвана за сламката на точния размер на сумата, за която се е продала на тази срамна за цитиране телевизия, за да ме охули без право на отговор по толкова вулгарен начин, по който дори и на мен не ми се случвало да ме поливат в националния телевизионен ефир. Тя също, поради липса на други аргументи, избра акцента на досието и обаждането на Борисов със сексуален подтекст.Кой от кого плагиатства в това отношение в опита да ме засегнат на вълната на вулгарнтите си мисли, нека се разберат с Михалев, който явно проявява френетична болезненост по въпроса за авторството.
Жалък напън е да си избиваш комплекса на гузен журналист през охулването на друг, когото сигурно тайно си мразел заради това, че не е като теб, не отказва да се нагажда и да се продава. За Кулезич водещото в моя упрек към нея се оказа обстоятелството за колко точно се е продала, а не дали изобщо го е направила , поради което ме нарича лъжец, разгневена срещу моята недостатъчна осведоменост за точния размер на хилядите й левове. Това, да си сам и независим, вместо да пееш в хора на продажниците, видимо се приема като лична обида от мнозина. И обидата избухна “като бомба”, както се пее от Дон Базилио в арията на клеветата. Впрочем и Кулезич, както и Михалев, сега вече вдъхновено ми се подиграва, подлагайки със задна дата на поругаване усилието ми да се изправя срещу “Гоце”. Напънаха се и тази моя чертица от биографията ми да изкривят заради “правото дело” да ритат низвергнатите.
Да видиш, че някой може да отстоява името си с цената на дългогодишни шамари, явно е непоносимо и за гузния Иван Михалев, който нямаше смелостта да защити честта си през октомври 2006 г.. Тогава, броени дни след прогонването ми от Би Ти Ви, той ми се обади да ми съобщи за предстоящо публикуване на статията му с доказателства за мезонетите на Първанов, за които така фатално ( за Първанов, смея да твърдя) попитах самотно- самотно, защото информацията за този корупционен подарък беше известна на всички редакции, включително на разследващия журналист от “Капитал”. Разследването му обаче, за което той триумфално ми съобщи тогава като свършен факт, така и не видя бял свят. От следващия ден, когато статията му беше свалена под същия този натиск на Първанов, който ме направи безработен за 6 години и до ден днешен, Михалев твърди солидарно с началниците си, че причината да бъде смачкано разследването му била в само в това, че един свидетел се е отказал от думите си . Свидетелят ( всъщност свидетелка) го направил (разбираемо) от страх- като страхът на Михалев, който обаче генерира днес гузна отмъстителност срещу онзи, който дръзна да престъпи забраната и си носи последиците.
Между другото именно Михалев, чието разследване съм използвал за книгата си “Президент на РъБъ” (но той категорично не пожела да го цитирам),ме помоли да не посочвам в книгата си фирмата, в която Зорка Първанова е оставила ключовете от мезонетите след като аз съм попитал за тях. Така, за да защитя параноичните му страхове от преследване, се лиших от едно много важно доказателство ,известно и на ДАНС (защото Михалев се похвали , че си е общувал с ДАНС и им е предал всички документи, добити с помощта на силния гръб на “Капитал”, копие от които даде и на мен). Била опасна фирма, ми каза Михалев и аз лоялно се съобразих- човекът умираше от страх в едно кафене, където се срещнахме. Привиждаха му ченгета и се озърташе непрекъснато по улиците, докато разговаряхме.
За мен беше най-нормалното нещо да се срещна с Михалев , който сам ме беше потърсил, пишейки статията си ( иначе нямаше да знам, че е имало такава, защото “Капитал” не си признава, че в крайна сметка са играли по гайдата на Първанов). Сега Михалев иска да съм му благодарен “до гроб”, че ми е помогнал и се опитва да ме удави в отровните плюнки на своята неосъщественост. Предлагам му да вземе да си публикува вече статията и да “блесне”, вместо да се опитва да ме беси на дървото на изригналата си омраза.
Ето това наричам аз жалка картинка на спотаил се журналист, който превръща комплекса си в опит за гавра с неприлични приказки за мой мним “оргазъм” от общуване, която самият аз описах с обичайния за статиите ми сарказъм. Да бъркаш оргазъм със сарказъм в журналистическата позиция е признак за тежко ранено от перверзия незадоволено его.
Примерите, които давам, бих избегнал да споменавам не защото смятам Кулезич или Михалев за незначителни величини, но напротив: поемам новия риск да получа поредни удари точно по обратната причина. Ако от пробивни и умело нагаждащи се журналисти, на които позволяват да се разправят с неудобни на властта индивиди, виждаме такова поведение, което формира общественото мнение, как да очакваме това мнение да бъде информирано, за да направи онзи свой избор за управлението на страната, от който самите избиратели да не се срамуват толкова, колкото и аз от грешката си да смятам доскоро подобни хора за колеги.
Страхотен отговор. Благодаря, че пишете такива неща, Иво.
Цялата тази история вони. Изключително показателна е за главоломния упадък на морала в нашето общество. Вонящо на мърша и екскременти блато.
Хм, отровно. Михалев, изля си чуствата и какво спечели? Щото ние чакаме факти, а не сентименти.
Интересно защо за много журналисти контактите с Борисов носят сексуален подтекст? На този въпрос само Фройд може да отговори. И ако за жените това може да бъде разбрано (донякъде), мъжете вероятно страдат от латентен хомосексуализъм-вижте физиономиите на Бареков и Юлиан Вучков. Както казваше един психиатър в сериала “Фолти Тауърс“ -“…тука има материал за научна конференция“
Какъв е този Михалев-никога не съм го чувала или чела,но явно е поредния съвършен ,интригански дизайн на Гоце предвивен да играе негов ”разобличител”,за да се парират истинските такива като г-н Инджев.Още по-вече е патология да правиш капитал ти кой си от това колко по -пропаднали от тебе журналисти имало.Това са манипулативни проекции на човек,който има проблеми със съвестта си рационализира меркантилно-предателските си действия в ”емоции” и изобличаване -разбира се срещу Иво Инджев. Това са примитивни защитни механизми на човек,който няма проблем със себе си-блазе му на световно-неизвестния,ощетен,изобличител на [”Злото” г-н Михалев.
Господин Инджев,
преди Ви уважавах. Сега по-малко, даже Ви се гневя и ядосвам.
Супер сте, че пишете по 1 текст в блога си, но всъщмост защо жалите, че сте безработен като сте написал и продал толкова книги.
Никоя официална медия не ви бръсне за слива меко казано, тоест не се ползва от вашите услуги.
Според мен Вие сте над тях. Мине не мине ту Ви се обади премиер, ту ви надянат в някой неделен блок.
Преувеличавате, че Ви изнасилват публично и не Ви дават право на отговор. Какво всъщност бихте отговорили. Та в повечето Ви телевизионни участия в Бойковото време едва говорите, да не кажа направо мълчите.
Защо не искате, каквото искате…
Тук не е необходима иносказателност. Идете и искайте каквото смятате, че е необходимо – вестник, телевизионно предаване…
Стига с тия глупости. Има и реалност.
Ето защо от години чета само вестник “Стършел”,а от няколко месеца и блоговете.
Господин,Инджев!
Не им се връзвайте! Толкова много сме хората, които Ви уважаваме,които стоим зад Вас!
“Черното дробче” след хлебарките ще започне да привижда и бели мишки. Делириумът не прощава!
А Михалев оставете да си говори с Кулезич за оргазми – я вижте колко им отива!
🙂
Г-н Инджев,
Вие, да взема повод от един гений, издигнахте своя паметник неръкотворен и над 8 милиона отъпкаха пътеката до него. Вие показахте на всеки, който пожела да види, че да се отстоява смело истината не остава нито незабелязано, нито неоценено.
Жалко за вашите колеги, които нямаха куража да служат на истината и за компенсация се продадоха. Предателите имат тежка участ, тях не обичат нито предадените от тях нито тези на които са се продали. Особено последните, те един ден ги изхвърлят като непотребна вещ.
Наскоро научих, че в имението Архангелское край Москва, където е имало санаториум е бил настанен Георги Димитров след идването му от Лайпциг. Там на стената на сградата е била сложена паметна плоча указваща, че “тук лъвът от Лайпчиг и т.н.”. След ремонт на сградата наскоро, плочата е махната и така вече няма да се знае нито кой е лъвът от Лайпциг нито с какво се е отличил. На господарите си той вече не е нужен, каквото е свършил – свършил, сега е по-удобно да не го е и имало.
Това очаква и всичките наши рубладжии, когато вече на господарите си няма да са нужни. Ще бъдат ритнати като небезизвестното кросно, след като платното се е изтъкало.
И нека се върна на Пушкин, от когото взех повод: не оспоривай глупца!
Уважаеми г-н Инджев,
Благодаря Ви за статиите. Те ми помагат да си изясня много от нещата които се случват не само в публичното пространство, но и в личен план. Продължавайте напред, въпреки/заради “благопожелателите”!
Харесвам словото ви, г-н Инджев. В горната статия вие според мен демонстрирате качество, което липсва на почти всички български журналисти – умение да изказвате теза и да разказвате история с майсторството на литератор, въпреки че сте по професия медиатор – журналист тоест, който представя информация не както е казана, а както следва да се разбере от страна на обществото (последното е проблематично понятие, поне в България – това е моето лично мнение). Разбира се, това предполага и известни литературни качества, поради които вие именно биете не по точки само, ами по призвание и умение по принцип почти всички български журналисти в момента.
Но не това точно е важно. Важното за мен е, че с класически журналистически нюх сте представил мнение на човек, в което има всичко онова, от което лично аз се отвращавам. Става въпрос не за ченгето и оргазма – Боже опази, туй си е жива перверзия, става въпрос за семейството. Този аспект от писанието на на този, който коментирате, показва вашата правота – без никакъв друг коментар. Да се подиграеш със семейство на човек, срещу който имаш против нещо – убеждения, ненавист, омраза дори – е показателно. Това е въпрос на психологията. Според мен той не се е посвенил да коментира семейството защото или е заплашен, или уплашен, или пък е запушен – с пари, за да може да си позволи подобно плюене. Жив и здрав да сте, г-н Инджев!
Браво, Иво!Често съм мислил да те упрекна, че си прекалено обидчив и обръщаш прекалено внимание на различни нищожества, чиито единствени аргументи са зле прикритото им самосъжаление, че не са като теб. Но мисля, че точно в този случай си прав да им отговориш. Защото на много хора им прави впечатление какво се случва в момента с бившия президент, който от свещена крава, в мига, в който слезе от властта се превърна в умряло куче. Много юнаци изплуваха по медиите, разкъсват си ризите и храбро размахват калъчки! А иначе г-н Георги Първанов е най-успешният политик на прехода.Мисля, че това е добра новина за него. Лошата е, че го казва единствено г-н Румен Петков- доказан мислител, ерудит и естет, борец за свободна от престъпност държава, лоялен партньор на ЕС и НАТО.
И още нещо, Иво,приятелска забележка! Когато цитираш, опитвай се да бъдеш точен. Цитираш г-н Румен Петков, като не знам защо, може би от завист, не го цитираш точно. Дано да бъркам и грешката ти да е неволна. Тази сутрин г-н Румен Петков- бивш министър в правителството на БСП и пръв застъпник на най-успешният ни политик, г-н Георги Първанов, не нарече Николай Марков “хлебарка”, той го нарече “воняща хлебарка”. С тази “дребна неточност” надявам се, че не искаш да му отнемеш постигнатите от него върхове на словесната Пхенянска изящност. Иво, ако искаме да вървим напред, трябва да го правим заедно, без да си завиждаме! Дано грешката ти наистина е била неволна.
г-н Инджев,
излиза, че в книгата си приемате за верни и използвате разследвания на такива, както Вие наричате жалки картинки като спотаил се журналист Михалев
Към Никола:
Приел съм за верни документите, който журналист с възможностите, които му дава фирмата ( и каквито аз нямам)е набавил и ми е предоставили със съгласието ( или нареждането, не знам) на началството си, с което също съм разговарял. Благодарил съм на въпросния и исках да го направя писмено в книгата, но той предпочете това да не става известно.
За мен беше неразбираемо как могат да ти смачкат разследването и да не се разбунтуваш срещу това като журналист.
За илюстрация ще добавя за “неразбиращите”, че имаше и други автори, които бяха цензурирани. Иван Бакалов е написал статия в “Новинар” в моя защита по случая с моето принудително напускане на Би Ти Ви, но главният редактор Любен Дилов я сваля в последния момент със забележката, че не иска да си разваля отношенията с президента заради Иво Инджев. Иван обаче ми предостави въпросната статия и аз я публикувах в книгата си- той просто е един журналист с чувство за достойнство.
След злобното изригване на Михалев по мой адрес ( което е пълен абсурд, защото стана след като на практика го посочих като положително изключение във връзка с факта, че ме цитира), вече не се чудя за какво и за кого става дума.
А какво “излиза” ,според вашата интерпретация, си остава проблем на въображението Ви.
И аз смятам че г-н Инджев е отделил прекалено голямо внимание на този журналист. В интерес на истината и аз за пръв път го чувам но явно е от калибъра на Кулезич и Бареков които сами си измислят новини и интрижки за да има какво да дъвчат. Г-н Инджев е прекалено голям калибър за тези мъпети. Г-н Инджев, пазете си патроните за истинските битки, тези смешници не ви заслужават даже и за враг и са “ниски топки”, и аз да се изразя на футболен език. И съм сигурен че рано или късно ще намерите своето място обратно в големите обществени медии понеже сте прекалено голям за да бъдете дълго извън тях. Иначе поздравления за книгите и ще следим нещата по тези сериозни за обществото теми.
Великолепно. Не трябва да се мълчи когато отрепки хвърлят кал по лицето ти. Все пак, минаха повече от 20 години от времето, когато комунизмът шеташе по тези земи. Вижда се вече и с просто око, какви поражения е нанесъл в част от населяващите тези земи.
Хлебарката говори за хлебарки.
Очаквам поредната истерия на Кулезич…, тя единствено това може.
Кой е този анонимник Михалев, Михал Мишкоед?
ЗА съжаление,драги Бокъ, комунизма никога не си е отивал поздрави на всички, които коментират в този блог