Какво правим в деня на виното, който наричаме Трифон Зарезан? Много ясно, пием вино. Така е било от столетия, ако не и от епохата на траките.
Какво правим през същия този ден ( по-скоро май нощем), придобил от две десетилетия гражданственост ( защото на село не се е прихванал) като ден на влюбените? То се знае- онова, което правят влюбените откакто свят светува.
В деня на боба в родопското село Смилян се яде боб. В деня на млякото нейде другаде в Родината, се лее мляко. И така нататък- логично нали?
А сега се запитайте какво правим в деня на труда. Много ясно, не се трудим.Така повелява традицията на комунизма.
Отруденият с грижата за оцеляването на политическото си лидерство начело на БСП Сергей Станишев, който преди да стане премиер май нямаше и един работен ден в трудовата си книжка, защото се беше трудил само на попрището на партийните събрания, днес има трудна задача. Опитва се да убеди в своята трудовост трудещите като бие тъпана по улиците и площадите на София, в която всъщност процентът на бачкаторите спрямо чантаджиите е нисък като нивото на Перловската река, в която вчера пиян руснак за малко да се удави ( вероятно от щастливо захласване след епохалното посещение на неговия патриарх Кирил).
Сергей обаче не е сам на това поприще. Той всъщност е представителен за традициите на партията, чието поврътливо спрямо вятъра от Кремъл кормило гордо наследява от Георги Кирков,Георги Димитров, Георги Първанов. Нито един Георги не е бил от работническо потекло в преобладаващо селска България. Един от създателите й, Димитър Благоев, дори е бил русофоб. По негово време, когато българският патриотизъм не е бил стъпкан от съветския ботуш, това е било модно дори и сред социалистите. Припомням какво пише Благоев в „АВАНТЮРИТЕ НА РУСКИЯ ЦАРИЗЪМ В БЪЛГАРИЯ“
“Предговор
Публикуваните в този сборник документи от царските архиви разкриват истинското лице и действителните мотиви на така наричаната „освободителна мисия“ на царска Русия по отношение на българския народ, получил национална полунезависимост в резултата на Руско- турската война от 1877-1878г. Създаването на „независимо“ българско княжество трябвало да послужи само като прикритие и етап от завладяването от Русия на подстъпите към Константинопол по западния бряг на Черно море. В продължение на десет години царското правителство влагало колосална енергия за укрепване на господството си в новообразуваната квазинезависима държава, като пускало в ход всички средства на азиатско- византийската дипломация – от масовата корупция и подкупи на политически гешефтари и армейски офицери до организирането на военни бунтове и държавни преврати, до вербуването на убийци и отстраняването на пречещи на плановете му държавни дейци на България. …
„Всемилостивото“ му сърце ( на цар Александър ІІІ –бел. авт.) трогвали само съобщенията за неуспехите и печалната участ на завербуваните от царските агенти българи, върху които се стоварвал юмрукът на страната, отстояваща своята независимост и свобода.
И все пак усилията на Александър ІІІ да подчини по един или друг начин България търпели неуспех след неуспех, докато той не бил принуден да признае съществуващото положение на нещата. Мъничкият народ отстоял своята държавна независимост срещу жестоките покушения на могъщия цар. Сбъднали се пророческите думи на Карл Маркс от статиите му по източния въпрос, поместени в „New York Tribune” от 1853г. Ако славянското население на днешна България „достигне някога господство в страната, тогава – пише Маркс – няма съмнение, че същите потребности, както и в Сърбия, ще предизвикат и в неговата среда антируска прогресивна партия, която неизбежно се заражда всеки път, когато някоя част от Турция стане наполовина независима“ (ІХ, 378)
Действително, икономическите и търговските връзки от първите дни на съществуването на младата държава създали и в България силно западофилско течение, на базата на което се образувала прогресивната антируска партия под ръководството на Стамболов. На тази партия се удало да обедини прогресивните сили на народа и да устои победоносно на кроежите и ударите на царското правителство…
Доколкото ми е известно, съветската историческа наука е хвърлила недостатъчно светлина върху политиката на експанзия на царското правителство на Балканите през втората половина на миналия век и причините за поражението й. Настоящият сборник има също огромно значение за пълното разясняване на борбата на прогресивните обществени класи в България срещу реакционните и завоевателските домогвания на царското правителство…
Публикуваните документи обхващат именно този исторически период и още веднъж потвърждават правилността – и от гледна точка на международната революция, и от гледна точка на развитието на революционното движение в България- на позицията на непримирима и ожесточена борба, на която българската революционна социалдемокрация (сегашната Българска комунистическа партия) под ръководството на Д.Н. Благоев винаги е стояла по отношение на руския царизъм и русофилското политическо суеверие, усърдно разпространявано от реакционните партии в България.
Тези документи са много ценен материал за работата върху марксистката история на съвременна България.
На основата на тази оценка на архивните документи ние с другаря Г.Димитров получихме разрешение от Наркоминдела да прегледаме материалите от царските архиви, отнасящи се до България, с цел публикуване. Настоящият сборник е резултат на това начинание…
Москва, 15 ноември 1935г. В. Коларов”
Заветите на вожда Благоев обаче са изкоренени от партийното съзнание на следовниците му от съветския период на българското обезличаване, които приемат всичко съветско като свое. Когато в Москва започнаха „по нов стил“ да празнуват през ноември Октомврийската революция, в НРБ автоматично се случи същото.
Сред големите празници от времето на комунизма само 1 май оцеля като такъв. Отпадна от календара празнуването на „свободата“, наложена на 9 септември 1944 г. с преврат на съветски агенти в българската армия, окуражени и охранявани от дулата на Червената армия.Само едно от тях, но напълно достатъчно като символика, беше оставено да стърчи за назидание в центъра на София като маркировка на завоюваната територия, за да ни напомня колко раболепни можем да бъдем в търпението си към лъжата за нашето „освобождение“- това дуло е нещо като барометър, измерващ летаргията ни чрез високото налягане ( на парцалите), изисвано от нас и охранявано от пазителите на ценностите на съветския колониализъм. Стърчи високо и измерва все така ниско склонените български глави…
Колкото по-голям се опитват да направят 1 май като заместител на всичко загубено от мимикриращия комунизъм, толкова повече си личи лицемерието на организаторите на този напън. Той няма нещо общо с работническата традиция. Тъпо е с тъпани и знамена да се прикрива съпричастността на БСП към прилагането на руския модел на официална раздяла с комунизма с цел да бъдат плячкосани останките му от посветените в тайната къде се намира ключът от бараката- от складовете с материалните активи, ставащи все още за продан след пълното разкапване на т.н. планова икономика.
Може да звучи нескромно, но който работи днес, той има повече основание да се смята за „трудещ се“.Правя го дори безплатно тук в интернет. Поработих малко над този текст и щом сте си направили труда да го прочетете, имаме основание да се поздравим за усилието да се замислим над мързела в разсъждаването, който от десетилетия се опитват да ни представят като висша идеологическа ценност под формата на празник на труда.
Като ми казаха, че в РБ са дали толкова почивни дни, щях да падна. За това пък за Гергьов ден няма. Комунизма не прощава.
Общество “набъкано” с празници!!! Това е БГ. Ние имаме повече празници отколкото трудови дни. Как да просперира едно общество, опиянено от мизерно съществувание на безмислено празнуване. Няма празник на труда. Има празник на ОЦЕНКАТА на труда, която в БГ липсва. При толкоз много финансисти, които изтренираха некадърността си върху БГ народа, ние продължаваме да сме може би единствената държава без ЗАКОННА минимална ЧАСОВА СТАВКА НА ТРУДА и това колко да струва труда след законните 8 часа. Тя и историята на 1-ви май е свързана с борба за правилна оценка на труда, а не с пиене и ядене. Но ….. “кой да им каже”….
цитат: “…чието поврътливо спрямо вятъра от Кремъл кормило гордо наследява от Георги Кирков,Георги Кирков и Георги Първанов.”/край на цитата/
Два пъти сте писал Георги Кирков.Предполагам,че единият от тях е Георги Димитров.
“Потрудих” се и аз днес, като се поразходих в интернетпространството, от което извираше ниагарски водопад от любов към проявите на БСП за 1май… Особено упорит е някакъв Пиночет,който казва, че идва и… настоява за нов, голям стадион! (Какво общо има стадиона с 1май?!…)
Винаги съм се питал:как успяват комунистите да генерират толкова голяма, народна “любов”?… И не се ли плашат, че могат да се удавят в нея? (Няма я и червената армия да ги спаси!…)
А и този Пиночет!…
Но празник им е и шествието им щели да водят “тъпанари с тъпани”… Да им е честит символа на водачеството!
Правилно, г-н Инджев, правилно, Иво! С риск да повториш това, което си документирал в трудовете си (например “Течна дружба”), приветствам акта да го побликуваш и в блога си. Все пак го посещават и доста хора, незапознати с тях. Благодаря ти, че биеш камбаната за всеки проблем, неотразен в “официалните” медии! Социалистическата, следдеветосептемврийска, история на България трябва най-после да бъде сменена от истинската история на отечеството ни. Все още младото ни поколение изучава история, пълна с изопачени и неверни факти, а също и премълчани истини, наследство от социалистическото ни минало. Омръзна ми да слушам обещания за реформи в образованието, а да се прави обратното – запазване на старото! И аз съм “русофоб”, като теб и знам какво да отговоря на тези, които казват колко са били лоши към България американците или англичаните. Благодаря ти, че си с нас (чрез блога си) всеки ден, без разлика на празник или делник и дай Боже това да продължи максимално дълго!
Разбира се,г-н Инджев,че Е тъпа каквато и да е раздяла с комунизма по руски образец,но стара Европа и светът съдят за нас КОГА КЪДЕ И КАК СМЕ БИЛИ ПРЕЗ И СЛЕД ЕДНО АПРИЛСКО ВЪСТАНИЕ 1876 Г.,
ЗЛОПОЛУЧНИ ВОИНИ ПРЕДИ И СЛЕД СОЛУНСКОТО ПРИМИРИЕ 1919 Г.,ПРЕДИ И ПО ВРЕМЕ НА ПАРИЖКАТА МИРНА КОНФЕРЕНЦИЯ 1946 Г. ЧЕ И ДР. НОВИ 35 ГОДИНИ С Т.ЖИВКОВ ДО КЪМ 15 МАЙ 2009 КОГАТО РОСНИ РОСНИ И БЕЗ ТАТО СЕ ЗАПЪТИХМЕ ЗА МОСКВА КАТО НОВО ИЗБРАНО МНОЗИНСТВО НА ПАРЛАМЕНТА .
НЯМАМЕ ИЗВИНЕНИЯ.ПРОСТО САМО СИ БЛЕЕМ КАТО ГЕРГЬОВСКИ АГЪНЦА И ПОНЕ АЗ ЩЕ СЛОЖА КРАЙ НА СВОЕТО УЧАСТИЕ ДОКАТО НЕ СЕ ПОЯВИ ДАНК0 ПО ЕДНОИМЕННИЯ РАЗКАЗ НА ЕДИН ПИСАТЕЛ.
Да!
докога тази комунистическа пасмина ще продьжава да прави каквото си желае покажете им филпи за Чернобил и Белене Поздрави
Г-н Инджев,моля Ви да коментирате последната изява на Любослава Русева в Редута.
Не е точно така. Според наследникът на 3-мата Георгевци, др. Станишев, днес е “денят на гнева” – от гребена на вълната на всенародния митинг, той размахал червен картон на правителството, и обещал на народа хляб, мир и електроенергия. За масовостта на събитието говори и факта, че в Пловдив са се събрали нечуваните за размера на този град 500 души. Гладен Станишев власт сънува.
Смятам ,че имаме твърде много празници през април и май и този бихме могли да го спестим.Питам се как е в Европа
Ами за труда те всички ком. водачи вземат пример от вожда им Ленин – на паметниците му той винаги е с едната ръка в джоба! Каква ти работа. Ха-ха-ха!!!
Партията другари, работи дори докато мързелува! За това, дори кривиците и са по-прави от правата линия на другаря Путин!
Нима не е научен доказан факт, че другаря Станишев се труди дори докато спи?
Нима трудът на ловеца на републиката, другаря Първанов, не е най-опасния труд в нашата скъпа рОдина?
По-добре да си бяхте отпочинал и вие днес, господин Инджев. Напоследък все по-често се улавям, че знам за какво и как ще пишете още преди да съм отворил блога ви. Това, че за вас антисъветизмът отдавна се е отъждествил с антирусизма, е ясно за всички, но защо трябва да се черни денят на световния пролетариат?
На всички трудещи се честит Международен ден на труда!
До Оцеляващия, тя ръчичката та Ленин е в джоба, щот току що е свил нещо и го прибира. Това е соцреализма няма грешка.
Натискът на САЩ в подкрепа на Юлия Тимошенко се засилва в официален план!!!!
Към revolver:
Не знам за какво се улавяте напоследък, но че се улавяте за revolvera при посегателство срещу любимата чужда държава и насажданата от нея у нас и по света “пролетарска” солидарност, това е видно. Големият въпрос е защо четете неща, които не ви понасят- този въпрос се отнася и за останалите коментатори на толкова вредното за тях четиво!
Към г-н Инджев:
Струва ми се, че ще ви обидя, ако започна да обяснявам какво точно се отбелязва на 1 май, затова няма да го правя. По същата причина няма да разяснявам значението на интернационализма “пролетариат”. Ще отбележа само, че по-голямата част от коментиращите тук спадат именно към тази социална група. Често чета вашите статии, защото харесвам перото ви. За жалост, все по-рядко откривам допирни точки с моите възгледи, затова си позволих по-горния коментар. Надявам се да не смятате, че вашите материали трябва да се четат и коментират само от хора, които споделят позициите ви.
Копи пейс да не си изхарчвам писалката.
http://www.svobodnoslovo.com/?p=110003#comment-78
“Празник на мързелите храненици на малцината работещи бедни.
Баща ми го храни „Социалният патронаж“ с помия,която котката неще да погледне,камо ли да яде.Четири дена вече е на гладна диета,както и всички останали „хранени“ „социално“ възрастни.Празници на търтеите чиновници понеже,та на пости за здрав дух на пенсионерите,повечето от които поклонници на „най социалните социал комунисто/капиталисти !Станишев и Първанов най първите из между първите трудещи се на нацията!
„понеделник – настройка за работа след отпускането с питие в уикенда“
„вторник – опит за работене“
„Сряда – е па всеки ден ли ще работим,малко да се отдъхне“
„четвъртък – а да поработим малко“
„петък – предпочивен ден,не се работи да не е уроки на началника“
Споделям това мнение: 1 0 (+1)”
Към SURVIVOR
“Ами за труда те всички ком. водачи вземат пример от вожда им Ленин – на паметниците му той винаги е с едната ръка в джоба! Каква ти работа.”
Ами то,нали о(У)трудени,беднотия,напълно възможно джобове да са прокъсани.Може палец и показалец прекръстени да са (нали когато дете викне “заклевам се”,пък не много убедено в клетвицата дето рече).Може пък десница или левица в юмрук да са стиснали и като дойде момента да го извадят и да поведът оутрудените към светлото бъдеще.Светлото бъдеще,дето светлините му в края на тунела от фаровета на идващият експрес.Знае ли човек,допущения всякъкви!
Е те,съгрешение ми се получило,така ми дойдело на устата,пък то устата понякога и нечистотии изкарват.А думите отлитали били,но написаното оставало (не че някои го дочита ,ама )
“палец и показалец” – “Показалец и среден” в случая конкретен,съгреших!
Патриотичното нашевствие в Панагюрище послучаи златното съкровище ли или 135 годишнината от Априлското Въстание ?
“…Апостолите ни гледат отгоре…” – част от речта на кмета Панагюрски!
“Бог обича всички нас, но от никого не е във възторг. — Айзък Азимов”
“…..Най важните неща трябва да постигаме сами….” – Браво Господин Президент Плевнелиев,Бог да Ви пази и сили да Ви дава!
Към г-н другаря REVOLVER:
Това, което пишете по отношение на Иво Инджев не е просто различен коментар – това си е чиста проба заяждане, въпреки че искате да го пробутате като “различно мнение”. А що се отнася до “световния пролетариат”, не вярвам, че би искал да ги предвождат “пролетарий” милионери от БСП като Румен Овчаров например и подобните му високопоставени партийци от БСП – партията на милионерите и комисионерите, които много са се “загрижили” за бедните.
Книгата “Авантюрите на руския царизъм в България” е спряна в Съветския съюз по личното нареждане на Сталин. До 1989 г. българският й превод у нас се разпространяваше нелегално.
към Борислав:
Може и да съм бил по-рязък по отношение на автора, но не съм писал неверни неща. Аз лично не виждам връзка между книгата „Авантюрите на руския царизъм в България“ и отбелязването на 1 май, затова разтълкувах цитирането й в статията като манипулация и споменах за “антисъветизма” и “антирусизма”. Описанията на пияни руснаци, които щели да се удавят в реката също не спомагат за изясняването на въпроса за 1 май.
Към Янка: мисля, че първи май се празнува в цяла Европа. Европа признава, че в миналото реално е съществувала трудова експлоатация на хората, които през годините са се преборили и успели да предизвикат промени в посока хуманизация на труда. При което коминустите нямат почти нищо общо. Това се чества, според мен, днес – победата на европейстике обикновени хора в борбата им за човешки условия на труд. В Германия, например, празникът (който го е имало през цялото време на съществуване на двете Германии и във федералната република) се чества, но по никакъв начин не се свързва с комунистите. Има някакви червени, които претендират за значимост на този ден, но хората не им връзват вяра.
По повод коментара на Пенчо Питанката, т.е. по повод на споменатия в него Първанов: (не съм го измислил аз) …Ангел Марин опитал да хитрува, като казал, че не е помилвал престъпници, за да получи подкупи, а за да ги използват за човешко сафари с президента. При което президентът Първанов го прекъснал с думите “внимавай, още не съм ходил на лов за ангели”…
Явно REVOLVER-а въобще не е в час с историчаската истина. Но как да е като чете само класово-партийната й адаптация. По какво в същност се сътои разликата в метаморфозата: Русия-СССР-Русия поне относно политиката й спрямо България?
„В тая страна има много слънце, но има и някаква тъмнина, която се разсипва като черен прах дори в сиянието на самата природа. Не е ли то черният прах на един груб живот – с много празници в календара и с никакъв празник в сърцата…“, пише Яворов.
Господин Инджев знаехте ли,че след среща на Станишев с Буш през 2008 година е имало интерес американска компания да вземе затворените 3 и 4 блокове на АЕЦ Козлодуй под наем и да ги отвори отново ? Защо ли това не се е случило ? Дали пък зашото предстои да (не)се строи руската АЕЦ Белене ?
До REVOLVER:
Приятелю, аз ти вярвам, че не си комунист.
Вярвам ти, че искаш да отделиш темата 1-ви Май от темата българо-руските отношения.
Вярвам в чистите ти – човешки – желания.
Но те питам: защо не адресира желанията си и към хората, които превърнаха 1-ви Май в “ДЕН НА ГНЕВА”? Особено към тези, които вчера бяха “сред народа”, а не на трибуната?
Моля те човешки да ми отговориш. Аз съм пенсионер. Пенсионерите сме 2,5млн.в България…Наскоро Ст. Гамизов каза,че Русия изнася от същата наша България 4млрд. лева. След няколко дни друг уточни, че става въпрос не за левове, а за евро.
Сигурен съм, че можеш да смяташ… И, моля те, не дели на 2,5 а на 8 – по-лесно е.
До РЕВОЛВЕР:
Според мен имаш две възможности:
– или да се върнеш в домарксовия период, от където явно си изпълзял,
-или както си се хванал за револвера да вземеш да се гръмнеш.
Такова нещо като “пролетариат”, още повече световен, съществува все още само в болните комуноидни мозъци.
Не намирал у Иво Инджев допирни точки със своите възгледи?! Ами то ако имаше такива допирни точки, кой щеше да чете Иво Инджев освен заблудени червени смотаняци?
🙂
Иво, благодарности за упоменаването на книгата „Авантюрите на руския царизъм в България“. Непремено ще си я потърся.
Четейки твоя блог всеки ден се убеждавам колко малко знаем за историята си дори близката такава и всъщност колко малко знаем за себе си като народ. Очевидно трябва да се намериме по напред и тогава да кажем какво искаме и как да бъде, а дотогава трудът на будителите като тебе ще е най- ценния.
Винаги ми е било чудно защо левите и социалистически движения толкова често се придържат към т.н. магьосническа символика, и вземат голяма част от “знаковия” си арсенал от вещерството и сатанизма :)? Защо ползват най-разпространеният символ на вещиците – червената петолъчка, масонските уреди – чук и сърп /а някъде и пергел/, и са възприели за празник точно 1-ви май? От столетия насам 1-ви май е един от най-важните Witchcraft празници – Белтейн, или деня на кладите и огньовете. Известен е в цяла Европа и Щатите. Защо ли прогресивните трудови другари са направили митинга си в Щатите през 1886 година на 1-ви, а не на 2-ри май например? В Щатите и Канада Labor Day се отбелязва в началото на септември. В нацистка Германия обаче 1-ви май също се е празнувал – Reichsarbeitstag, което показва колко близо са всъщност червената идеология, националсоциализма и вещерските бесувания…
до ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ:
Радвам се, че сте ме разбрали правилно.Не мислех повече да взимам отношение по темата, но понеже сте ми задали въпрос, ще ви отговоря. За мен използването на датата 1 май от политици, които си приписват леви убеждения, е също толкова неуместно, колкото и опитите тя (датата)да се асоциира с тоталитарните режими. Ясно е, че идеята на работническото движение беше напълно изкривена и компрометирана в социалистическия лагер, но това не отменя нуждата от борба за социални права. Именно в това е символиката на 1 май и неслучайно датата се отбелязва официално в страни, които нямат нищо общо с тоталитаризма. Ако вие отричате нуждата от борба за социални права (особено тук в България), то аз ще приема, че си пиша със скучаещи милионери.
За българо-руските и българо-съветските отношения не съм обелил и дума (макар че ми приписаха доста мисли), защото не се чувствам достатъчно компетентен по въпроса. Затова и чета автори като Иво Инджев. Реагирах на тази статия, защото почувствах тенденциозност, необоснована с факти.
Благодаря на модераторите, че допуснаха всички мои коментари без никакви промени. Сега смятам да се върна в “домарксовия период”, както любезно ме посъветва г-н Тинков. Останете със здраве! Приветствам хората, които продължават да търсят истината, съжалявам онези, които вярват, че вече са я открили.
Ако не ме лъже паметта 1-ви май е американски празник. Началото се поставя на 1 май 1886 година, когато се организира първата в историята обща международна стачка. В американския град Чикаго на стачка излизат 300 000 работници с искане за въвеждане на 8-часов работен ден.
Абе комунистите, и социалистите са лъжливо и крадливо племе.
А така наречената “борба за социални права” си е чиста проба комунизъм. Един въпрос, в 1974 г. заплатата за вишист бе 74 лв. Що не се борехте за социални права? Всъщност борехте се викайки БКП, КПСС, В(Т)ечна дружба.На 60 години съм, родих се в комунизъм, родителите ми ме възпитаха, да не мразя, а да обичам, вероятно са били врагове. Най-хубавите ми години, младостта, средната ми възраст, минаха сред уникална простотия от “другаря” Живков до министъра на културата, другарката Живкова. Към края на жизнения ми път положението е същото, министър-председател е човек,който чете книги от сорта на пирата папа, държи се, говори същите глупости, като поменатия по-горе Живков.
Кой е виновен за това. ВИНОВЕН СЪМ АЗ, ВИНОВНИ СМЕ ВСИЧКИ НИЕ, КОИТО ПИШЕМ, ПО БЛОГОВЕТЕ, ПО ФОРУМИТЕ И КЪДЕ ЛИ НЕ. ВИНОВНИ СМЕ ЗАЩОТО НЕ СМЕ КАЗАЛИ НЕ. ВИНОВНИ СМЕ ЗАЩОТО НЯМАМЕ СМЕЛОСТТА, ПОДОБНО НА ИВО И ГЕОРГИ ДА ЗАСТАНЕМ И ДА КАЖЕМ НЕ. ПОМНИТЕ ЛИ ГРАДА НА ИСТИНАТА, ПОМНИТЕ ЛИ 1997 Г. ПОМНИТЕ ЛИ ГЛАДА. ЯВНО НЕ! И ОЩЕ НЕЩО ОПОМНЕТЕ СЕ БЪЛГАРИ. НЕКА БЪДЕМ ДОСТОЙНИ ЗА ПАМЕТТА НА ИЗБИТИТЕ, НЕКА ВЪРНЕМ ДОСТОЙНСТВОТО СИ КАТО НАРОД. НЕКА КАЖЕМ НЕ НА ОЛИГАРХИЯТА. НЕКА ЗАЩИТИМ ПРАВОТО СИ НА НАРОД, КОЙТО Е БИЛ СИЛЕН ЕДИНСТВЕНО, КОГАТО СЕ Е БОРИЛ ЗА ПРАВОТО СИ НА СЪЩЕСТВУВАНЕ, НАЧЕЛО С ХОРА КАТО ГЕОРГИ РАКОВСКИ,ВАСИЛ ЛЕВСКИ, ХРИСТО БОТЕВ, СТЕФАН СТАМБОЛОВ, НИКОЛА ОБРЕТЕНОВ,ЗАХАРИ СТОЯНОВ, ПАНАЙОТ ВОЛОВ, ГЕОРГИ БЕНКОВСКИ, между впрочем всички те са ненавиждали Русия, ЗАЩОТО СА ОБИЧАЛИ ОТЕЧЕСТВОТО СИ. ЗАЩОТО СА ОБИЧАЛИ БЪЛГАРИЯ, И СА ДАЛИ ЖИВОТА СИ ЗА ТОВА.
Гледах с ужас на 1-ви май филмче за “герои на труда” от соца. Май беше по БТВ. Млад журналист умилително и безкритично изслушваше простодушните разсъждения на бивши тъкачки (на 5 стана) и доячки – нещастни хорица, употребени за целите на идеологията като панаирджийски маймуни. Имали са ордени, били са “народни представители”.
Това което стряскаше, е че явно намеренията на авторa на филмчето, са били да “отдаде почит” – даааа…, какви героични времена бяха…
Как “празнуват” 1-ви май в Израел — с протест срещу социализма/комунизма и неговите 100 милиона жертви:
http://www.youtube.com/watch?v=r3-shhkTJss
Как се “празнува” в България? Драгите другари ръсят глупости по цял ден.
Въ видеото, първият от интервюираните казва: “This is the forgotten Holocaust. {Това е забравеният Холокост.}”. Немалко по значение изречение, особено от устата на евреин!