И аз мога да претендирам да съм пазител на ортодоксалните ценности- например в музиката. Защото консервативно предпочитам да я слушам и да откривам в нея хубавото, отколкото да я „гледам” под формата на шоу, което търси провокацията самоцелно, за да се харчи. За мен не достатъчно едно шоу да е зрелищно, то трябва да задоволява изискванията ми в музикално отношение, а това не е силната страна на Мадона. Именно по тази причина си позволих критична статия за нейния концерт на 29 август 2009 г. в София и отнесох доста нападки, включително злобни забележки, че тя е световна величина, а аз съм нищожество, което завижда на славата й ( сякаш изобщо може да ми мине през ум подобно „състезание”)…Доста тъпо, но съм свикнал…
Приликите между скромната ми позиция и ортодоксалното заклеймяване на Мадона обаче свършват дотук, за да се появят въпросите, породени този път от сходната църковна атака срещу друга световна звезда, запътила съм към София.
“Не бива да се прокламира онова, което е грях”, ангажирано оповести в аванс Знеполският епископ Йоан, който пожела да ни предпази от покварата на Лейди Гага, чиито концерт предстои тук три години след изявата на Мадона. Както се вижда, линията на представители на висшия Клир срещу порока е последователна в това отношение. Пловдивският митрополит Николай не само анатемоса Мадона, но и след това свърза непослушанието ни да я слушаме и гледаме със смъртта на 15 българи в Охридското езеро. Това било наказание за богохулството на Мадона, прослави се през септември 2009 г. с простотията си самозабравилият се православен талибан, купувайки си съмнителна световна слава с това. Чак в лондонския „Дейли телеграф” забелязаха „явлението” със самоназначилия се за Велик инквизитор от Пловдив.
Но възниква питането: това ли е най-голямата загриженост, която БПЦ трябва да проявява и защо тя звучи така самотно и избирателно срещу точно определени грешници от западен тип и произход, докато наоколо гъмжи от каква ли не „родна” поквара, която никак не тревожи гнусливите носове на митрополитското високомерие, вирнато над проституцията, корупцията, лъжата, лицемерието, лакомията, характерна за публичния образ на доста дядовци, облечени в църковна власт?
Отговорът на този въпрос бе даден косвено от руския патриарх Кирил при посещението му в България, който откровено зададе тона на уж автокефалната ни църква, която, впрочем, се е преборила във възрожденското ни минало за своята независимост от руските и гръцките претенденти за попечители на българското православие в тежка битка с руския имперски натиск. В типичния за него и служението на руската църква на имперските задачи, поставяни от Кремъл, руският патриарх употреби светската думичка „глобализация” като сигнал с какъв дявол трябва да се борим.
Именно глобализацията, според доктрината на путинизма, залагащ на руския национализъм и православно-славянската му патерица, трябвало да бъде нашия общ враг. Казал го е пред Цецка Цачева, която, както се разбра от прессъобщението, не е възразила на внушението в качеството си на председател на Народното събрание на глобализираната като част от евроатлантическите структури България. Цачева си харесва с(ъ)ветските неща по нейния си начин- това се вижда и от една нейна снимка от посещението й във Виетнам, където си е направила фотосесия с кукла на виетнамска боркиня срещу Америка, т.е. срещу самия сатана в пъкъла на глобализирания днешен свят.
Понеже поводът за поредното заклеймяване на повея на глобализацията в България е съвсем конкретен, нека да попитам и аз съвсем конкретно: защо толкова ранимата душа на духовните ни пастири не се възмущава и от путинизацията на България? Тук непрекъснато ни облъчват с пратеници от породата и ранга на Йосиф Кобзон, който е сред най-яростните рекламни лица на путинизма в Русия ( и у нас). Същият наскоро не бе допуснат в САЩ, отказаха му виза поради връзките му с подземния свят- нещо, което е отлично известно и в България.
Някои могат да не помнят, което винаги е удобно за апологетите на борбата със „западното влияние” ( както се наричаше борбата срещу глобализацията при комунизма), но Кобзон беше попаднал в центъра на бандитски разправии и беше пребит на българското Черноморие в зората на избухналата със съветско благоволение демокрация у нас. Но той не разлюби своята България, която явно наистина си е негова- непрекъснато ни напомня: „Моя страна, моя България”, продавайки ни този евтин трик отново и отново пред просълзените от умиление очи на русофилите. На никой не му и минава през ум на този виден деец на сливането на официалната с подземната власт в Русия да бъде отказана виза за България, камо ли пък да го заклейми морализаторски. Той и такива като него са добре дошли в тяхната си България- пазаруват с господарско самочувствие имоти, чиновници и журналисти, които обслужват интересите им. Защото покварата на престъпността не тревожи сродните души.
Щеше да е много просто, ако въпросът можеше да бъде сведен до това да се направи еднозначен избор между глобализацията и путинизацията на България. Простичките решения обаче понякога са сложно нещо: трябва да има база за сравнение и някаква равнопоставеност в условието на задачата. Когато обаче от едната страна на кантара виси тежестта на църквата, благосклонната на държавата в същата посока, руските капитали и сивата им икономическа власт, тогава леката музика на „глобалния” грешен свят олеква като някаква алтернатива, каквато и без това не е, макар да се опитват да я превърнат в пропагандна мишена за заклеймяване на „вредното западно влияние”- едно клише, с което поколения българи бяха тровени и отново бива рециклирано от бунището на комунистическата пропаганда.
В контекста на изложените Ваши наблюдения, г-н Инджев, силно впечатление ми прави натрапвания в последно време оксиморонен неологизъм „Славянска цивилизация”. Сам по себе си той няма смисъл, но като евфемизъм е актуалният заместител на поизносените платформи на руските имперски интереси у нас – панславизма или православния фундаментализъм.
Абе тия смръдльовци защо не вземат да се изкъпат, па да се обръснат, па да фърлат тия чували дето са ги навлекли , па да облекат някакви чисти, хубави дрехи, па да се хванат за някаква работа и изобщо да се превърнат в хора ? И да дадат тия корони и накити в музея,където да гледат децата какво е било и как е било. Не разбрахте ли, че с тая църква и религия нито сме станали по-добри, нито по-малко се избиваме, нито извергите са изчезнали, даже напротив разпалват се страшни войни и конфликти между хората от край време заради тая пуста религия.
Рецидивите на препикаване на тази злощастна територия като почти руски анклав не са от вчера и не са само комунистически специалитет.Не можем да вменяваме комунизъм нито на Васил Друмев/Климент/,нито на Драган Цанков,нито на Стоян Данев,чийто дела са довели до море от страдания и няколко национални катастрофи…Въпросът е какво правим ние,тези,които го осъзнават и си дават сметка за значението му, против това явление,освен да го регистрираме и по балкански да го клеймим…седенкаджийски/най-меко казано/.При това разполагаме с интернет…Левски и Стамболов са измили очите на поколението на онази епоха,нашите обаче ще останат гуреливи ,ако изобщо бъдните поколения признаят,че сме имали такива органи.Галим с перце православната ни църква,като преувеличаваме някакви нейни заслуги, повечето от които съмнителни.Та нима католикът Петър Богдан не написа сто години преди православния Паисий история,нима екзархията щеше да я има без усилията на светските възрожденци ,да не говорим за вредата от богомилството…В социума нещо,което не се променя е обречено на гибел.При това поне от двеста години православната църква е един от главните проводници на руско влияние у нс.Евангелистки пастор от Г.Оряховица дари преди месц печалба от тотото за обществени цели.Има да чакаме такова дело от православния ни клир.Та,на пълния бойкот на православието никой не може да ни попречии.На България и е нужна не религия,която служи на силните на деня,т.е. на властта,не религия,която е апологет на чужда имперска сила,не религия,която си затваря очите за пълната липса морал,не религия,която трепери за привилегиите си и се е взряла в пъпа си,а нещо съвършено друго.
Искам да съм нормален човек. Пречи ми се. Искам да се боря със злото, не мога. Тази борба е като да се бия с 2 пъти по яка мутра въоръжена със сабя и пистолет а аз не.И накрая да ме добие и един милиционер за финал. И да си платя за това. Гледам как мачкат народа, как запада нехае за нас, а руските византийци ни яздят. Как дори и македонците се гаврят с нас. Гледам как ние(обикновенните хора), се самоизяждаме от злоба, как родители завиждат на децата си-може би за младостта(не знам…). И си мисля, само на Бог ли можем да се осланяме? Това ли иска от нас, да станем по-ниски от тревата? Или да изгорим в борбата си. …Някъде един свещенник каза: чудесата са нужни и за затвърдяване на вярата! ….-данода изгрее и на нашата улица слънце. навсякъде по света човек може да си носи кръста, но тук в “центърот на адот”, е яката работа, и куул!
МАДОНА И СЛУГАТА НА МАМОНА
Текстът на Иво е “по повод” Лейди Га(Рга” и анатемата на филибелийската проруска калимявка, но иначе дълбае нещо много важно. Ако Лейди Гарга, Мадона, Боно, че и Бийтълс някога, и пр. бяха само продукти и икони на поп-културата- ОК. Въпросът е, че те се произнасят и за политиката. Произнасят се кретенски, много ясно. От психиделия и пози срещу САЩ и империализма Джон Ленън тъй и не видя милионите изтребвани в комунистическите геноциди из Азия. От протести срещу US”агресията” във Виетнам (а в същност противопоставянето на северновиетнамската агресия срещу Юга) Джон Ленън хич и не протестира срещу агресията в Чехословакия и съдбата на неговите фенове и колеги там. Според кухоглавата Мадона нямало разлика между Хитлер и Джон Маккейн. И т.н., и т.н. Въпросът е, че когато някой протестант на Запад протестира от религиозна или морална гледна точка срещу идолите-идиоти, той го прави в името на социално действуваща църква с авторитет и достойнство. А у нас политиците и интелектуалците от десницата (каквото и да значи това в БГ)изобщо не реагират смислено срещу идиотизмите на политическата коректност в поп-версии от Боно до Лейди ГарГа, и така остават една класическа дясна тема или в ръцете на леви плямпала или на маскирани в раса слуги нв Мамона.
Цитирайки стр.27 на вчерашния брой на в-к “Телеграф”,04/05/2012който аргументирано е информирал десетки хиляди пенсионери за греха Ала и не спазен монашески обет на избрания от г-н Путин патриарх на цяла Русия,засега се въздържам от други коментари,тъй като самата нечистоплътност на негови български
следовници,никак не е по-различна във връзка с др.плътски и драгоценни дарове!!!!
Г-н Инджев,моля да се заемете и с
трактовката на македонския въпрос,
тъй като в Скопие ни тестват със своето нахалство,а нашият корифей се е умълчал!!!!
Църквата ни е блудница, продала Христовата вяра на властващия антихрист и неговия идол – Мамона!
Храмовете ни са осквернени от нашествието на откровени безбожници и фарисеи!
Поругана е саможертвата на Спасителя от наметналият расо Сатана!
Четете “Откровение”!