Не сме троянски кон, но дали Русия знае?

Пред събрание на българи в Чикаго президентът Плевнелиев е заявил, че България не е троянски кон на Русия и е бил бурно аплодиран. Ние, българите в България, например в София, също бихме ръкопляскали, ако държавният ни глава каже това и пред нас по повод стърчащия въоръжен символ на съветската завоевателна армия насред столицата ни. Особено ако се изправи заедно с нас срещу него.

Питам, защото писмо със запитване за неговата президентска позиция по въпроса, депозирано от инициаторите за преместване на този паметник, отлежава без отговор вече от месеци. То е второто. Внесено е вече по официалния ред. Имаше и първо, което пишещият тези редове лично връчи на 1 февруари на служителка, която го придружаваше при посещението му на паметника на жертвите на комунизма, след което се оказа, че …нямало такова нещо. Не съм бил предавал такова писмо – явно нещо не съм наред с паметта си и с разсъдъка си, това искат да ми кажат.

Твърденията са хубаво нещо. Но ми звучат малко като в детския виц за лудия, който вече не твърдял, че е грахово зърно и бил изписан, но се върнал с въпроса: „аз знам, обаче дали петелът знае”?

На луди явно ни правят и от столичната община. „Хитро” подмятат, че се готви конкурс за пространството около паметника, а всъщност става дума за ИДЕЯ за конкурс и не за съдбата на паметника, а за пространството около него. Истинската идея е явно да бъдат запушени устата на гражданите (вече бяхме заплашени, че нямало повече да ни разрешават да се събираме пред паметника), които настояват общинарите да изпълнят решението за демонтиране на монумента от 1993 г., което никой никога не е отменял.

Мотаят ни и се правят, че не ни чуват и не виждат дори, когато върху буквите с позорната признателност за окупацията на България се появява българският трикольор: за седмица това се случи два пъти в началото на май и трябваха само часове, за да бъде изтрито тихомълком българското знаме от служители на общината.

Съобщението за въпросния конкурс не е официално и всъщност той не е обявен по надлежния ред дори. Това обаче не е попречило наскоро Йорданка Фандъкова да заяви в Букурещ, че имало такъв конкурс. Била е принудена да каже нещо по темата, след като известната българска журналистка Даниела Горчева, която живее в Холандия, е успяла да я изненада на един форум, на който Фандъкова заявила желание София да кандидатства за културна столица на Европа през 2019 г. Съобщението провокирало журналистката да попита как се съотнася към тази претенция за културност наличието на съветския окупационен символ в българската столица. Представителката на ГЕРБ на кметския пост се измъкнала с твърдението, че въпросът се решавал в рамките на конкурс…

Бях впечатлен когато Росен Плевнелиев направи констатацията за коня за първи път в „Панорама” по БНТ през август 2009 г. , а сега съм по-скоро озадачен: поради что се срами да ни зарадва тук с подобно изявление, а го прави чак в Чикаго? Защото беше разочароващо, когато по време на предизборната си кампания за президент направи крачка назад по темата и пропусна да потвърди позицията си пред руските медии онова за коня с явната цел да умилостиви руската мечка.

Излиза така: едно е готов да каже в Чикаго, друго да премълчи пред руските медии, а пък нас тук, кучета ни яли…

В речта си по случай 3 март тази година новият държавен глава беше „разконспириран” да пропуска традиционните дълбоки благодарности към Русия. И ето че сега отново се връща към тезата си за коня, който твърди, че не сме. А дали Русия знае, че не сме?

Нещо повече: какво ли си мисли Бойко Борисов, „локомотивът” на ГЕРБ, както го нарече вчера с респект Георги Първанов? Защото в рамките на два дни той на два пъти се скъса да уверява Русия в приятелските си чувства по повод намеренията за газопроводите- за руския южен поток и за вероятната му алтернатива през Турция. По думите на Борисов руският газопровод щял да ни бъде много изгоден с таксите, които очакваме, а пък за алтернативата му трябвало да отчитаме руските интереси, заяви Борисов при тройната си срещу с лидерите на Катар и Турция в българската правителствена резиденция в Евксиноград.

Вярно е, че в Чикаго живее най-голяма българска общност извън България, но и ние тук не сме малко, макар също да сме анклав сред русофилите- включително сред герберите, обърнати винаги към премиера слънце. Сигурно не му е лесно на Плевнелиев да констатира за коня тук, а му е по-лесно да го направи там. Но кой е казвал, че да си президент на България е лесно?

23 мнения за “Не сме троянски кон, но дали Русия знае?”

  1. Aко Първанов не рачи да се оттече като им мине на БСП след резила на Първанов,могат и да запеят нова приспивна песен какъв коалиционен премиер им уйдисва на САЩ.Това е вече в предела на гайлетата на Р.Плевнелиев

  2. Здравейте г-н Инджев
    Не ме учудват суперлативите с които
    се оценяват вашите статий в блога ви. Те са напълно заслужени.
    Учудва ме обстоятелството че при толкова много адмираций които получавате не се намират хора които
    да ви последват.
    Аз желая да има не само един Иво Инджев.
    Сигурен съм че в България има достатъчно знаещи,можещи и аналитично мислещи хора, но липсата
    на други като вас си обяснявам само
    със шубето и страхът им те да изразяват собственото си мнение,
    така както го правите вие.

  3. Г-н Инджев, когато внасяте нещо в президенството (запитване, жалба и др.) пишете го в два екземпляра, като искайте на втория екземпляр да Ви сложат входящия номер. По този начин няма как да отречат, че не сте им дали написаното.

  4. Дано да го махнат тоя памятник. Да почнат от него, и после всички съветски символи.

  5. Вярно е, че Росен Плевнелиев каза “България не е троянския кон на Русия, мога да ви уверя в това.” (даже го повтори два пъти), но после каза, че сме “мост” между Европейския Съюз и Русия (въведе нова метафора в политическия език, така да се каже). На моя въпрос, след като освен президент “вие вече сте и политик, и като такъв коя държава на света вие смятате за най-добрия приятел на България?” И му изредих великите сили: Германия, Франция, Великобритания, САЩ, Русия? На което той ми отговори, че смята българите по света за най-добрия приятел на България! Хитро, нали!? Съжалявам, че не мога да изпратя запис на срещата. Други снимаха.

  6. Ето я синята папка с писмото, което Иво Инджев връчи на жена от пресслужбата на президента Плевнелиев на 1-и февруари:
    https://picasaweb.google.com/102129902214792160705/01022012#5704175906862963154
    А ето я и служителката с връчената й папка! Съжалявам само, че в навалицата не успях да щракна самото предаване на папката от ръце в ръце:
    https://picasaweb.google.com/102129902214792160705/01022012#5704176149397914482
    Разбира се, всеки ще каже, че не се вижда какво има в папката, но ако служителката отрече, че това е въпросното писмо до президента, много ще съм любопитна да разбера дали ще спи спокойно нощем след такава опашата лъжа. Пък и да виждате в ръцете на някого от присъстващите каквато и да било друга папка?

  7. На Плевнелиев имам точно толкова доверие, колкото и на Първанов. Като две капки вода са.

  8. Към коментара на Севделин Панев.
    Цитат:
    “и като такъв коя държава на света вие смятате за най-добрия приятел на България?“ И му изредих великите сили: Германия, Франция, Великобритания, САЩ, Русия? На което той ми отговори, че смята българите по света за най-добрия приятел на България!Хитро, нали!?”

    Отговорът, който сте получил от г-н президента не е просто хитър. Този отговор е съвършен. На него нищо не може да се отговори. Защото пред съвършенството можем само да замълчим с виснали ченета. Вашата случка ми напомни за една моя, с не толкова високопоставен човек (даже изобщо не беше никъде поставен), но ще си позволя да я пресъздам. Беше преди около три години, пак в началото на май. Аз, със част от семейството си и една позната сме в Охрид с група мои приятели от Сърбия. Целта ни са няколко върха в планина на запад от Струга, на границата с Албания. Групата е сръбска, а аз съм се “прикачил” към тях, като техен приятел. Имаме местен водач, а с нас е “прикачен” и един наш добър приятел македонец. Обикновено на маса със сърбите нямаме проблем да “делим балканите”, но с македонците, и особено на “техен терен” аз винаги си мълча. Но с този приятел (македонеца, доста интелегентен, около 40 годишен мъж), разговорът по исторически въпроси, някак си потръгна, и без сериозно повдигане на адреналина. Все пак, бях внимателен. В един момент реших да задам ключов въпрос, с който смятах, че ще го сломя. Подготвих го с твърдението, с което и двамата се съгласихме, че през 1014 година 14 000 войници на Самуил (умишнено не казах български) са били пленени и ослепени от византийската армия на Василий II. И тогава изстрелях “най-тежкия си снаряд” с който наивно се надявах да разбия един от основните стълбове на македонизма. Попитах го: Защо във византийските анали наричат Василий II – българоубиец, точно по този повод. Неговият отговор, обаче според мен, беше също така съвършен. Каза ми: – Ами, така им е било политически изгодно да пишат тогава. Висна ми ченето и замълчах. Вероятно, както и вашето, при отговора на Плевнелиев.

    PS – Благодаря ви за случката. Тя е показателна за много неща.

  9. Росен Плевнелиев разтегна лакардии пред чикагските българи и за 16 Република.А това са неща, които бяха изговорени десетки пъти в зората на нашата демокрация, когато Росен Плевнелиев спеше по паркинзите в Германия.Някои хора изглежда са разбрали за някои неща от както бяха назначени на високи постове и трябва да влязат в новата си роля.Когато това става насила обаче фалша не само си личи ами и страшно дразни.Росен Плевнелиев е слаб актьор.

  10. Г-н Панев,
    при цялото ми уважение-задали сте неуместен въпрос.И сте получили съвсем коректен отговор-напълно в стила на всеки политик,за какъвто и Вие смятате българският Президент.

  11. И аз искам да има повече от един Иво Инджев в България и нещата, които той върши, да ги правят още много хора.

  12. Към Венцислав Кръстев:
    Да, има нещо общо между вашата случка и моя опит да разбера нещо за човека за когото съм гласувал на балотажа. И то е софистичния отговор на въпроси с подтекст. Според интелигентния македонец в човешката история винаги на някого нещо е политически изгодно. Както в днешно време за тях може да се каже, че им е политически изгодно да твърдят, че има македонска нация. Нали? Поздрави!
    Към ANONIMEN:
    Не смятам моя въпрос за неуместен, а може би за малко наивен. Имах предвид държави, а не лобита. Очаквах, че може да ми отговори като Чърчил: “България няма приятели, България има само интереси!” Или нещо подобно, ала Чърчил. Но, и на този отговор съм благодарен. Между другото завърши с: “… а с САЩ сме добри партнъори.”

  13. Новина от Дневник…натовският противоракетен щит покрива вече територията на България 100%!

    Това е един хубав ден за БЪЛГАРСКАТА ДЕМОКРАЦИЯ. 🙂
    На съветската армия от България с любов. :)))

  14. Г-н Инджев, нека не забравяме утре да поздравим Кардинал Ришельо за рождения му ден!

  15. Скъпи Иво,
    Не са ти предали съвсем точно информацията. Наистина зададох този въпрос на г-жа Фандъкова на медийната среща в Букурещ, когато тя представи пред румънските медии, политици и туроператори инициативите на Софийска община във връзка с номинирането на София за “Европейска столица на културата през 2019”. Инициативите, които София е предприела ми се струват чудесни,но зададох въпроса дали София ще стане европейска столица на културата с един паметник не на жертвите, а паметник, символизиращ окупацията и насилието, вирнал високо в софийското небе съветски шпагин над знамето на българския парламент и над Алма Матер. Г-жа Фандъкова увери всички присъстващи, че се предвижда международен конкурс за възстановяване на пространството на Княжеската градинка. Конкурсът предстои да бъде обявен и доколкото разбрах от коментарите във Фейсбук много наши съмишленици не са съгласни с условията на конкурса. Още не съм ги прочела, понеже снощи се прибрах късно и имахме рождени дни и двамта със сина ми:), но мисля,че ако не одобряваме условията, трябва да направим нашите предложения. Между другото, аз мисля че кметът на София г-жа Фандъкова разбира, че мястото на този паметник не е в центъра на града.ПОне това беше впечатлението,което тя остави у мен. Така или иначе, тя обеща да направим интервю по темата и ще имаме възможност да чуем какво ще ни каже.
    На медийната среща споменах отново случая с твоето уволнение заради Първановия мезонет и във връзка с темата за свободата на словото, липсата на солидарност и отсъствието на работеща журналистическа организация, която да защитава журналистите и да ги подкрепя в случаи на натиск – бил той политически или корпоративен. Предложението ми(знаеш, това беше предложението, което направих на срещата в София, която организирахме с Атанас Чобанов) да бъде проведена среща в България с участието на централните и регионалните медии и с цел да бъде създадена такава организация се прие, да видим дали няма да свършим това…по български.:) Но за това ще пиша отделно, понеже е голяма тема, а като гледам на доста от колегите морето им е до колене и не ги вълнува да се свърши полезна работа, ами да се правят сбирки и срещи, без значение, че се обръщат на говорилня.:) Според мен тази среща трябва да е в България, защо не и в Пловдив, но участието в нея трябва да е предимно на колегите от България и ако ще идват колеги от чужбина, то това трябва да са хора,които има какво да кажат по съответната тема.

  16. Щях да коменторам ,апа пак се “разкаля”!

  17. Към Даниела Горчева:

    Благодаря ти за уточнението, ще се коригирам.

    За съжаление решението за паметника зависи от един човек, който обаче ми каза лично по телефона ( защото го попитах специално),когато ми се обади на 28 март да ми съобщи за спирането на АЕЦ “Белене”, че не искал да дразни Путни заради преговорите с газа…Те минаха, намалиха ни с 11 процента цената ( пропагандата го отдаде да добри чувства, а то си е международна икономическа конюнктура), а паметникът не само си стои, но и явно ни готвят номер с този конкурс, формулиран с с идеята да замаже и остави в историята решението от 1993 г. за демонтиране.

  18. Ако упорстваме, ще го махнем оттам монумента на окупационната червена армия (МОЧА). Така, както не можаха да ни заробят с Белене. Ние, противниците на МОЧА, притежаваме моралното превъзходство. Само трябва упоритост в действията и разяснения сред хората.
    А Плевнелиев не е лошо момче, ама малко си е шушумига. Както е ходил по Германия, да можеше да го пратим на екскурзия из руската провинция! Тогава сигурно щеше да събере кураж. Като Робърт Мугабе – бивш революционер и впоследствие президент на Зимбабве. Когато се прибира в страната си след обиколка в Съветския съюз, на репортерски въпрос – ще предприеме ли обещаните рефоми за социалистическа ориентация на страната той отговаря така: ” Когато водихме борбата срещу английския колониализъм нашето оръжие беше Калашников, за което благодарим на Съветския съюз. Но по отношение на държавното устройство, аз ходих и лично видях Съветската страна.”

  19. Много е вероятно МОЧА да бъде преместен в музея на социзкуството , но след изборите , за да не загуби ГЕРБ русафилски гласове.

  20. Съвсем естествено е Русия да не знае дали не сме неин „троянски кон”, защото след Съветската окупация от Осми септември 1944 година и до сега България е най-успешният „троянски кон“ на Русия в цяла Източна Европа. Само непоправими наивници могат да си мислят, че поставеният на власт от Кукловодите на Държавна сигурност Бойко Борисов някога ще нареди МОЧА да бъде преместен. Дърдоренето за някакъв международен конкурс е поредната неокомунистическа лъжа!

  21. Предварително извинете за офтопика! Наясно съм, че футболът и политиката рядко имат допирни точки, но тази новина не може да не е интересна: http://www.11freunde.de/newsticker/153127 Става въпрос за притеснението на полските организатори на европейското първенство по футбол, че хотелът, където ще се настани отборът на Русия е изключително близо до мястото, където привърженици на Лех Качински се събират, за да го възпоменават на всяко десето число от месеца. Проблемът идва от опасението от възможни сблъсъци. Интересно е какво казва представителка на полското спортно министерство: “Предложихме на руснаците четири други места”, а представител на руския футболен съюз е завил: “Нашият отбор ще отседне в хотела, който сме резервирали. Няма да се принуждаваме да променяме плановете си. Сигурни сме, че организаторите ще се погрижат максимално за сигурността ни”.

    Не искам да изглеждам като “болен мозък” и търсач на конспиративни теории, но подобно поведение лично за мен е изключително провокативно. Особено при положение, че отношенията между Полша и Русия не са в най-добро състояние в момента.

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.