За какъв ли трус по стандартите на циментираната по време на НРБ робска дружба със СССР е проектиран да издържи монументът на окупационната червена армия в София ( МОЧА)?
При най-тежкото земетресение с епицентър в България от 70 години насам гранитната грамада, издигната през 1954 г. от радост, че най-после е смазана най-упоритата въоръжена съпротива срещу комунизма в Европа ( движението „Горяни”), устоя на труса. Отидох да се уверя лично във виталността на това плашило и …зяпнах от изненада. Беше се родил още един фрагмент от същия паметник, построен буквално за една нощ на хвърлей място от МОЧА! Почуках с пръст-кънтеше на кухо. Мистерия, която определено не беше зидана с мистрия.
Именно на сутринта след страховитото земетресение съветският натрапник осъмна кичозно разкрасен с гирлянди и топки, познати ни от коледните дръвчета. МОЧА, вместо да пострада като пернишки комин, възкръсва от земетресението като птицата Феликс ( Едмундович Дзерджински). Направо някакъв филм на ужасите!
Първата ми мисъл беше, че ревностни съветофили празнуват по този начин оцеляването на най-важния си съветски граничен репер, на който се кланят. Той е най-висок от всички подобни ( не само у нас, а със сигурност и на Балканите поне), поради което има теоретична опасност да рухне под напора на природната стихия. Все пак 6-та степен по Рихтер не е шега работа! В края на краищата малко ли колоси на бетонната дружба със СССР у нас се сринаха- цял металургичен комбинат, който десетилетия наред опушваше безмилостно София, се разпадна подобно на самия СССР и сега останките му напомнят насред софийското поле на някакъв фалирал Джурасик парк от епохата на безогледната съветизация чрез брутално замърсяваща индустриализация.
Обаче другарите сталинисти добре са си свършили работата- явно не са пестили гранита, цимента с висока якост и металната арматура за МОЧА.Неговата поредна победа над България, все така заплашвана от оръжието за съветския завоевател, като че ли някой беше решил да отпразнува щедро с гирлянди и финтифлюшки.
Но…Оказа се, че на МОЧА пак му се случва нещо „американско”- почти както на 17 юни миналата година, когато осъмна остроумно преоблечен с американски комиксови герои, пресъздадени от неизвестни художници, наречени от културния ни министър Вежди Рашидов „вандали”.
Този път са нагиздили паметника за сцени от американски филм, който използва стилистиката на сталинизма, въплътена в най-високия монумент над София и България.
Не разбрах какво точно се готвят да снимат американците в нозете на МОЧА, но това няма особено значение. Важното е, че участваме в унизителна за нас, търпеливите българи, комедия, защото това място все повече придобива не само местна, но и международна репутация на посмешище: паметник на армия, която не е дала тук нито една жертва, а с цената на десетки хиляди избити без съд и присъда българи е превърнала в жертва самата българска независимост, лишена от паметник на загиналите няколко дивизии българи за освобождението на Европа от националсоциализма.
Позорно е и с основание идват тук да ни снимат сеира, какъвто никъде другаде не могат да намерят. Защото няма друг народ наоколо на нашия континент, който да е поставен на колене от чужденци и да им благодари за това. Уникално е и си заслужава филмирането.
„Прославяме” се с декор, подходящ като метафора за състоянието на нашата декорация…пардон-демокрация.
Мисля, че в целия този фарс има нещо закономерно. Изглежда е вярно, че човечеството се разделя с най ужасните периоди от историята си с… усмивка.
Събитията около МОЧА през последните две години с нещо ми напомнят за сериалчето “Ало, ало”.
Какво по-перфектно по-възвишено и същевременно по-болезнено за комунягите възмездие от това да превърнем символа на техните престъпления в гавра, в посмешище, в карикатура на мракобесното им “величие”, в “стена на позора”!
Надявах се, че тези 5,8 по Рихтер поне от малко ще ни отменят и вече виждах как наемниците на Шаренкова тичат да лепят плочки и да подпират със патерици. Но не би.
Явно съдбата е отредила да се справим сами.
🙂
Иво, чичо Митко от “Черешката” е уникален!!! Емил Димитров е жив!!!
По темата искам само да кажа, че бих изтърпял още няколко такива “магнитута”, стига мавзолея на окупацията да се срине. Сам ще почистя после.
Ние българите все искаме някой друг да ни свърши работата. Но не би. Няма да падне ни от гръм ни от земетресение. Това, което са натворили комунягите трябва първо да бъде разрушено в съзнанията на хората, чак след това да се почисти света от него. Обратното само налива вода в тяхната мелница. Този блог прави това бавно, но неумолимо!
Няма как комунистите да не са благодарни на съветската армия!
Тя им даде на тепсия да управляват България ! Със скъсаните цървули влязоха в царски палати но по ум си останаха прости свинарчета.
Колкото повече стърчи толкоз повече
расте омразата на българина срещу дивашка Русия.
Prirodata nakazva Pernik, zadeto e sazdal Goce. Koftito e, che i svestnite sred shopite go otnasiat.
A tova, che MO4A ne padna, pokazva, che Prirodata niama da svarshi rabotata vmesto nas, sami triabva da go razrushim.
Kato nachalo da poiskame ostavkata na uchitelnicata po ruski, na koiato otdavna sam i nabral zaradi ulichnite kucheta.
Kmetat na Sofia triabva da e EVROPEEC.
Даже от «забутания» Туркменистан съобщават че вече забранили използването на термина ВОВ и щели да използват «Войната от 1941-1945г.»
Само ФЪНДЪК ХАНЪМ насред «най-еманципираната» и «модерна» част на Европа, си е нахлузила «антифашисткото» фередже и ни приема ни предава. Вече 19 години.
Иво, снощи децата ми казаха, гледайки “Черешката”, че сега разбрали защо постоянно цитирам край трапезата прочетеното в твоя блог – по техните думи само много печен баща прави такива къщички! Пожелаха да им построя подобна до катерушката и люлката на вилата. Създаде ми ти работа за поне 3 уикенда:)))
Та : на същата тази вила преди 15 г. ми гостуваха семейство англичани и бяха впечатлени от гледката, която се разкрива към билото на Стара планина. Особено се чудиха какви са двете монументални стърчилки съответно на Бузлуджа и на Шипка. Когато им обяснихме, жената потресено попита “Но защо не сте сринали паметника на комунистите?!” Останахме безмълвни…
На следващия ден тя спря посред моста над Янтра и изкоментира паметника на Рачо Ковача : “За няколкото дни из България виждам поредна статуя на някой, който работи нещо. Явно обичате труда. Но не личи да го практикувате…”. Тук не издържах и попитах : “А у вас какви имате? Отговори : “На крале, пълководци, завоеватели и мислители, на които дължим величието на Британия”.
И до днес се питам – защо не съм срещнал в България да е издигнат на пиедестал български завоевател (освен Аспарух в Добрич)? Така де -очевидно не тачим своите, срамуваме се от тях, но пък за сметка на това силно “любим” чуждите…
Направо се учудвам, че сте си направил труда да “нагледате” въпросното нещо след трусовете. Аз лично съм убеден, че това нещо е проектирано да издържи и ядрен удар, и ще остане да стърчи дълго след като човекът е изчезнал от лицето на Земята. Ако не се намери начин да се бутне, разбира се, но дори тогава ще е трудно. Не паметник, а желязо!
ОК, съгласен съм, че този паметник е излишен, както и този на загиналите американски летци, бомбардирали София…
Много ми се ще да напишете нещо и за този срамен паметник, позорящ честта на България и отричащ подвига на Списаревски и другите герои
Добре казано, г-н Инджев.
Но след като среща организираната съпротива на организираната престъпност, представлявана от парламент, правителство, столична администрация, милиция, десетки русофилистични организации и автентични криминални формирования, българският народ има правото на БУНТ срещу съветското иго. Правото на бунт срещу робията е формулирано още през 17-и и 18-и век от прогресивни европейски умове и от бащите на Американската революция. Като първи акт на бунта предлагам да бъде ВЗРИВЕН символът на съветската окупация – МОЧА.
Това няма да е вандалски акт, както би заявил невежият мулташки пияндурник Веждю, а защитен от международните конвенции (напр. Женевските) опит на значителна част от потисканото население да придобие политическа, икономическа, културна и т. н. независимост.
По подобен начин постъпиха по-храбри и совободомислещи люде в Русия, Литва, Латвия, Естония, Азербайджан и др. бивши съветски републики, където паметници на Ленин, Сталин, Феликс. Дз. и други масови убийци бяха взривени от патриоти-доброволци. В един от руските градове паметникът на Ленин бе унищожен само частично, но дупката от експлозията бе разкъсала тъкмо задната част на истукана. Гениална случайност, която придаде изключително комичен ефект на фигурата, вдигнала патетично ръка към бъдещето. След като оцениха новопридобитата естетическа и политическа стойност на статуята (“Стоит статуя…”), руските власти взеха единственото разумно решение да ДЕМОНТИРАТ осакатения изрод.
В Талин след няколкомесечно обществено брожение и ураганен политически натиск от неоимперска Русия, правителството остана на принципни позиции и премести бронзовия убиец-“солдат-освободитель” в покрайнините на града. Който иска да му се моли, се качва на автобусчето, плаща символична цена за входен билет и се наслаждава на параноята си.
Та разбирате какво искам да ви кажа. Можем да почакаме подкрепа от бъдещия президент Мит Ромни. Време е обаче да вземем нещата в свои ръце. Да се самоорганизираме. Да се борим. Да не свеждаме глава под комунистическия ятаган. Така ме учиха моите командири в Българската армия. Лично аз съм готов да обуча двама-трима четници. Според мен подходящи за нашия случай технически съоръжения са ПТУРС “Малютка” и ПТУРС “Фагот”. Могат да се намерят на достъпна цена с помощта на родолюбиви роми от “Факултето” и “Столипиново”, както и от пенсионирани военни специалисти по АВ (артилерийско въоръжение).
ПТУРС означава противотанков управляем артилерийски снаряд.
Венсеремос! Победа будет за нами! Ich bin ein berliner! Victory!
Погледнете какво намерих! Що за “красота” ще е това?
http://fakti.bg/kultura-art/37444-kniga-za-ruskite-pametnici-sabra-parvanov-i-sakskoburggotski
Основавам комитет за издигане на паметник на Хитлер и СС.Основания – два пъти сме били съюзници с Германия;преди СССР е имало германска армия в България;и двете армии с техните ръководители са превзели бая държави и затрили милиони хора.
Това,естествено, е шега,но каква е разликата с основанието за съществуването на МОЧА?
Нали и за хлебарките казват, че оцелявали при всякакви условия, дори при ядрен взрив щели да пребъдат, но кой ги обича…
Цитат: “За какъв ли трус по стандартите на циментираната по време на НРБ робска дружба със СССР е проектиран да издържи монументът на окупационната червена армия в София ( МОЧА)?”/край на цитата.
12-та степен по Рихтер
Прекрасна статия за най-големия позор на комунистическа България, както и на днешните нейни посткомунистически управници начело с Бойко Борисов! Но прави впечатление, че огромната част от българите не знаят нищо за парадоксалния начин, по който беше издигнато в центъра на столицата плашилото МОЧА. Те си мислят, че МОЧА е Паметник на Съветската армия и тази огромна комунистическа лъжа умело се поддържа от Бойко Борисов и неговото обкръжение, за да не се изпълни решението на СОС за преместване на МОЧА. Към статията имам само една забележка. Горянското движение, което действително е първата и най-упорита въоръжена съпротива против комунизма в Европа, никога не е било смазвано. Напротив, Вълко Червенков издигна Плашилото МОЧА когато се върна от Сливенския балкан, където на Първи и Втори юни 1951г. (скрит в един танк) проследи уникалната победа на Втора Сливенска горянска чета с командир великия българин Георги Търпанов.
“…и металния кофраж за МОЧА”
Технически правилно – “матална арматура…”, кофражът е форма, която се демонтира,вметвам, “защото врагът не спи”.