Не на примир(ен)ието

от

Българските власти продължават да се правят, че не съществува проблем с позорната съветска символка, която агресивно се извисява над центъра на столицата ни, прокламирайки лъжата за благодарността на българския народ България да е била „освобождавана“ чрез съветска окупация. Дори очевидният идеологически акцент върху носталгията по съветската империя и нейното влияние тук, който редовно поставят с всякакви чествания и партийни изяви пред паметника поклонниците на комунизма, не провокира властите да напуснат малодушието на мълчанието. Те явно разчитат на тактиката на Тодор Живков срещу перестройката, формулирана в една негова реч така : „да се поснишим, докато бурята попремине“!

На два пъти за една седмица в началото на юни паметникът осъмна с положено с боя българско знаме върху буквите от надписа, унижаващи не само България, но и елементарното чувство за истина- стига човек да знае, че тук не е убит нито един съветски войник, а България, поддържаща дипломатически отношения със СССР до последния миг, е била окупирана цели три години пряко, а след това и чрез марионетен диктаторски режим, виновен за тежки кървави престъпления срещу собствения народ като резултат от съветската окупация. Вместо да се „възмути“ и така да заеме “някаква” позиция ( както направи миналия юни при друг случай чрез своя министър Вежди Рашидов) от трикольора, властта този път светкавично и гузно, буквално за часове, изтри българското знаме. Направи го тихо, за да не научат българите с остатъчно чувство за патриотизъм и справедливост. А сервилните медии отново изиграха слепота: „няма такова животно“ край бившата зоологическа градина в столицата.

Руският посланик Юрий Исаков даде инструкция за тази тактика на премълчаването, когато нарече противниците на паметника „маргинали“. Това беше единствената му публична реакция на многобройните акции на протестиращите срещу въоръжената съветска лъжа, доминираща над София. В типичния за имперската надменност стил, той не благоволи да отговори на (любезното, смея да твърдя) писмо на инициаторите за демонтирането на паметника. За съжаление и новият ни президент Росен Плевнелиев прави нещо подобно, отказвайки вече месеци наред мълчаливо контакт с тази гражданска иницитива. И иска да му вярваме, когато декларира пред избрана публика от българи в Чикаго, че България не е повече троянски кон на Русия?

Сметките на онези, които се надяват „бурята да попремине“ и да ни удавят с надменното си мълчание, са криви. Към инициативния комитет за демонтиране на паметника вече има изграден Обществен съвет. Що за „маргинали“ членуват в него и с имената си подкрепят необходимостта да бъде преместен извън столичния център съветския идеологически тотем, можете да видите от списъка с участниците в съвета.Преди това обаче препечатвам съобщението от сайта на инициативата за най-новия член на този съвет.

Обръщение на д-р Хубертус Кнабе към симпатизантите на инициативата

Д-р Хубертус Кнабе е авторитетен германски историк, директор на берлинския музей в памет на жертвите на комунизма в затвора на ЩАЗИ в квартала „Хоеншьонхаузен“.

Роден е през 1959 г. в Западна Германия. В центъра на научната му работа са периодът на Третия райх и комунистическият режим в ГДР. След падането на Стената Хубертус Кнабе се премества в Берлин и работи няколко години в научноизследователския отдел на Федералната служба за архивите на ЩАЗИ.

От 2001 г. е несменяем директор на музея за престъпленията на ЩАЗИ.

Хубертус Кнабе си спечелва особено голяма популярност в Германия с книгите си за премълчаваната история на края на Втората световна война, за зверствата на Съветската армия в Източна Европа и в Германия. Неговото изследване “9 май – ден на освобождението?” (с въпросителен знак на края)! е уникално сред авторитетните исторически кръгове в Германия с тезата, че този ден не ознаменува само освобождението, но и заробването на половината от Европа от един тоталитарен режим.

За своите позиции Хубертус Кнабе е подлаган в Германия на остри нападки от наследниците на бившата компартия в ГДР, от членове на ЩАЗИ и техни симпатизанти в левичарските медии и в научни среди. Един от най-меките епитети, с които е заклеймяван редовно от тях е „антикомунист“, в днешна Германия все още неприлична дума.

*      *      *

Помолен бях да се обърна с няколко думи към организаторите и симпатизантите на инициативата за демонтиране на Паметника на съветската армия в София. Запознах се с предисторията и с днешната ситуация около този монумент в центъра на Вашата столица.

Комунистическите символи вече са забранени в публичния живот на повечето държави в Източна и Централна Европа. В много страни се предвиждат наказания за възхваляването на комунизма или омаловажаването на неговия престъпен характер. Не бива обаче да се поддаваме на илюзията, че осъзнаването на опасностите, свързани с тоталитаризма, идва от само себе си. Борбата със забравата трябва да е непрестанна. На мен понякога това занимание ми напомня гребане срещу течението: ако намалиш за малко усилията, потокът те запокитва назад. Нужно е да отваряме очите преди всичко на младите хора, да ги запознаваме с истината за комунизма.

Тази работа ще е успешна само ако политиката и медиите реализират своята важна роля и активно участват в изобличаването на комунизма. Едва тогава ще се стигне до неговото обществено заклеймяване, както това стана по отношение на националсоциализма.

Във връзка с паметника в София, който предизвиква Вашето възмущение ще кажа:

Монументите на тоталитаризма няма какво да търсят в градския пейзаж на една демокрация. В Германия би била абсурдна идеята днес в публичното пространство да се намери и един пречупен кръст, въпреки че в миналото те са били едва ли не на всяка обществена сграда. Гигантският паметник на Ленин, издигнат някога от комунистите в Източен Берлин, също бе демонтиран и закопан в гората.

Смятам за добра идея онова, което се направи c подобни паметници в Унгария или в държавите на Балтика. Те бяха отстранени от градската среда и изнесени надалеко, в нарочни паркове или музеи на тоталитарното изкуство.

Пожелавам на Вас и на софиянци да постигнете такова решение и за съветския паметник в столицата на България. За да може този монумент на тоталитаризма да се превърне в мемориал, насочен срещу тоталитаризма.

Успех и ще се радвам на добри новини!

Хубертус Кнабе, Берлин, март 2011 г.

Превод и биографична справка – Милен Радев.

 

 

 

ОБЩЕСТВЕН СЪВЕТ

Представяне на членовете на Обществения съвет към Гражданската инициатива за демонтиране на паметника на съветската армия в София Членове на Обществения съвет

 

26 мнения за “Не на примир(ен)ието”

  1. Айде, почнаха ПРОБЛЕМИТЕ и УСУКВАНИЯТА и за ЮП.
    Уж беше твърдо че ще почнат да го работят през есента, с миниатюрната отсечка на територията на Австрия (за да създадат максимален пропаганден шум) а сега май че се отказват да си забият пипалото в австрийския хаб на Баумгартен. Щели да го забиват в северна Италия.
    Изобщо те щели да снабдяват Европа с газ вън от европейските хабове. АЛОООО, ЕС, ТОВА УСТРОЙВА ЛИ ВИ?
    Сега не ясно с какво ще го почват, вече говорят че ще го почват с морския участък в Черно море, преди говореха че е точно обратното и си противоречат и като че ли май че ще определят това чак през 2013. И за пипалото което ще боцкат в Южна Италия не се говори изобщо а се говори за нов консуматор – Македония. Тя Италия ли ще замести като потребител???!!! Много е неясна ситуацията, сгъстяване на облаците ли е това или е нагнетяване на мъгла от едно място на друго?

    Азербайджанците вече потриват доволно ръце и викат Баумгартен е наш!!!
    http://en.ria.ru/world/20120525/173669089.html
    http://abc.az/eng/news/main/65192.html

    НЕ НА ПРИМИРЕНИЕТО ПРЕД ОКТОПОДА !!!

  2. Г-н Инджев извинявам се за това че постнах коментара си за ЮП тук но, може би поради бавен интернет или поради статията още в процес на обработка, като влизах в блога, там стоеше само един списък с имената под заглавието и помислих че става въпрос изобщо за примирението.
    Що се касае до мастодонта демонстриращ толкова години «заплашителна ерекция» в центъра на столицата ни бих искал да повторя това което написах преди няколко дни още веднъж, още повече след обръщението на д-р Кнабе.
    Тогава написах за «за новата реколтата цветенца» на Червените бригади – Бандата Баадер-Майнхоф – Аксион директ – ЕТА – ИЛИЧ и ОЛП и това че някои от тях пак почнаха да «цъфтят» из Европа и как неминуемо ще «цъфнат» и у нас. Заслугата е на такива като този господин да се извадят на показ «несъществуващите» връзки на тези терористи между тях самите и ЩАЗИ и ръката която ги е направлявала.
    Затова, освен всичките доводи и аргументи които векидневно изнасяте пред публиката на блога за премахване на чучелото от София ще кажа още НЕ НА ПРИМИРЕНИЕТО ПРЕД ПЛАШИЛОТО и защото дава кураж на такива терористи, които скоро ще почнат да си показват рогцата и у нас !!!
    НЕ НА ПРИМИРЕНИЕТО ПРЕД ТЕРОРИЗМА !!!

  3. @ ROSSEN IORDANOV:
    Все си мисля, че и ЮП ще отиде при останалите два лузера от “големия шлем” на Седефчов. И тогава ще дойде … началото на края! Защото само за незрящите не е ясно какво ще се случи с икономиката на Русия на Пу без износа на петропродукти.

  4. Не вярвам, че ще го махнат този паметник оттам. Той е необходим на властта, за да си знаем, че сме незначителни, че властта е всемогъща и репресивна, че върховният господар е установен и неотменим. Усърдието и експедитивността, когато го чистят са невероятни в сравнение с другите забатачености из столицата, та затова.

  5. Да, борисов си заслужава колаж, на който, собственоръчно трие българското знаме. Дотам стигнахме с ….

  6. Позорният МОЧА днес е най-голямото национално унижение за истинските българи, но заплашително размаханият срещу Университета автомат Шпагин е най-неопровержимото доказателство, че Бойко Борисов и Кукловодите върнаха комунизма в България. Не съм убеден, че те ще отстъпят, след като имат подкрепата на Европейския съюз. Трябва да се търси България другаде!

  7. Много ми хареса фанелката на Иво Иджев – ” Вдигайте си чуковете” – с омразния герб – хахахахаха . Къш руски подлоги от страната Ми !

    Поздрави за г-н Инджев !

  8. Комунистическите символи вече са забранени в публичния живот на повечето държави в Източна и Централна Европа. В много страни се предвиждат наказания за възхваляването на комунизма или омаловажаването на неговия престъпен характер.

  9. “Marginal” do “marginala” …:-)
    Ima mnogo za tchistene i iz Balgaria.

  10. Този мастодонт отдавна трябваше да последва съдбата на паметниците на Сталин, Ленин, мавзолея на Г.Димитров!

  11. Има полза от паметника! Кажете ми не е ли индикатор за корените на поредните “антикомунисти” – той предизвиква реакциите им тъй, че и слепия да ги разконспирира. Според мен той вече губи старото си значение и постепено се превръща в странен символ на вечно преобличащите се стари социалистически муцуни (не мисля, че е точно повече да бъдат наричани комунисти – тя дума си има и значение твърде различно от това, което са тия хора). И по-общо казано, аз не разбирам защо гоненето на нашите интереси, дори и те да се окажат в някои случаи еднакви с руските трябва да се придружава с попиване на олигархичните й болести. Това последното недоумение е най-вече въпрос към същите тия триещи знамена и възмущаващи се от шеги – червени или каквито и там да се правят. Наистина не мога да ги разбера – нима ние не можем да бъдем свободно общество, дори и да се налага по някаква причина да бъдем в геополитическата орбита на Русия – трябва ли да се превръщаме в кланящи се човечета, каквато и да е ситуацията? Аз съм притеснен, че Западът загърбва много от ония качества, които го направиха водеща култура в света и затуй си мисля, че подражаването на другите е онова, от което трябва да се отърсим и да разделим най-сетне интересите си от душата си – можем да ги следваме и без да се превръщаме в ония, с които ни среща времето.

  12. Уважаеми г-н Тинков, и другите колеги коментиращи, така е, ако си спомняте аз Ви обещавах раздвижване на надничащите в блога след ЗАПОЯ. (на надзирателите им не на тях).
    Днес е събота, краят на седмицата, може човек да седне и попрочете, защо не и да понапише, особено ако нваън амбиента не е много френдли и не ти се иска да ходиш някъде. Затова сядам да напиша един коментар от моите – дългите, като се надявам и да го прочетат и нашите приятели – ЕРЕКТИРАНИТЕ МЪЧЕНИЦИ в блога. Веднага моля за извинение пред Вас че започвам с такъв увод, с конструкции които въобще аз самият много мразя и наистина никога не си позволявам, но сега така се получи, Вие ще ме разберете надявам се, затова го оставям.

    В интерес на истината трябва да кажем че освен около ЮП се случват и други събития, няма как, на някои вече им пари под опашката.
    Ето на, вчера узнахме още една новина по диверсификацията, която не споменах – че новоинАУ-ГУРУ-ГУРИраният ГУРУ и ГОСУ-ДРУГАР ПУ (нарочно слагам тиренца за по-лесно произнасяне), СРАМ НЕ СРАМ, се срещнал със западни бизнесмени за да ги кандардисва да ходят да дупчат с него в Арктика, сещате се защо. Официалната озвучена версия е че ново-поканените STATOIL и SHELL (сред които ярко изпъкват някои екс-изгонени от Русия от самия него), били силно заинтересовани заради «намаляващите ресурси в Северно море». А аз Ви предлагам да четете наопаки, че е за «намаляващите ресурси за Ямал+Северен Поток+Южен Поток» и че заинтересованият е точно от обратната страна, т.е. новоинАУГУРИраният ГУРУ. Справка – това което писах и в предишните си коментари.
    Естествено ГУРУ-то показва спокойствие, дава си много ГАЗ, същевременно и говори за много ГАЗ, за да ПРИМАМИ даже се усмихва на седящия като на тръни пред него бизнесмен, но тръните в действителност са точно под неговия оголен ГЪЗ.
    Трябва да се познава обаче психологията на велико-руснака за да си даде сметка човек че именно вече силно намирисващия на нафталин НАБУКО май че ще се окаже в крайна сметка една ПРИМАМКА за ПУ, т.е. УТКА (превода го знаете). Което означава че колкото и да се пъчи и си дава ГАЗ като ПАУН, след като се хваща за такива тлъсти УТКИ от 30 млрд.м3, и веднага излиза насреща с цял ЩРАУС от 63 млрд.м3, той не е никакъв страшен кагебист-конспиратор-кука, едва ли не агент на ГРУ, а един прост ПУ… , чиято най-голяма акция е била горенето на архиви в Дрезден с неговите аверчета от ЩАЗИ, после усвоил, взел при сърце и влюбил се в н.в. далаверата в бандитския Петербург.
    По такъв начин той се доказа като един доста задръстен велико-рус, които са едно такова особено славянско съсловие, или изпадащо в делириум показвайки геройски пърформанси с водка, или вечно диалогиращо с останалия свят чрез въпроса «КОЙ, АЗ ЛИ?», или и двете.
    КОЙ, АЗ ЛИ съм неспособен ? – и се изважда на показ пред всички целият съвременен и многовековен мухлясал плагиат, събиран и класифициран за случая и според който всяко откритие на света е измислено и от някакъв руски учен, изобретател, мислител, преди или в най-лошия случай паралелно и винаги «независимо от западния му автор-аналог».
    КОЙ, АЗ ЛИ съм невежа? – и след като се срина конструкцията на «кирилицата=славянска азбука», сега започнаха да бълват и се обявяват маса «открития» за славянски «писмености», «религии», «цивилизации», съществували дори 20000 години преди Христа които обаче (защо ли?!) не са оставили никакви артефакти.
    КОЙ, АЗ ЛИ съм изостанал? – и се юрва да показва «инновации» и прокарва пътища в космоса, когато по пътищата му на земята колите на хората му не само газят в локвите а потъват, скриват се «интегрално» в тях, неизменно с думите «КОЙ, АЗ ЛИ не мога да премина през тази оран?». И независимо от това дали ракетата не е налучкала космоса и е цопнала в океана, или самолетът не е налучкал пистата, а се е сринал върху някакви чукари, обяснението е все същото – американците им изкривяват пространството.
    Тази поредица е доста дълга и всеки път като си зададе поредният въпрос от тази серия, велико-руснакът веднага изпада в особено ерегирано състояние и започва безогледно да доказва че това не е така, а резултатът е или е комичен или е трагичен и НИКОГА АДЕКВАТЕН. А за съседите му е просто ужас – един безкраен HORROR-сериал продължаващ вече повече от хилядолетие.
    За щастие ние от нашето поколение HORROR почти не сме видяли, но някои о по-старото поколение си го спомнят. А комични ситуации – бол, всеки има подобен екпириънс.
    Аз бих разказал един такъв случай тъй като особено добре пасва на това което пиша. Случката е в страна от пост-съветското пространство, преди няколко години, голям обект, много фирми, техника, работници и специалисти от цял свят. Топ-менеджмента на моята фирма, която участва в строителството с един много сериозен пакет от работи е намерил някаква руска фирма за партньор, когото иска да вкара в обекта на субконтракт, а моята позиция е такава че аз трябва да представя партньора на инвеститора и да го въведа в работата. Отиваме на предварително уговорен митинг в BG (става въпрос за събрание, и не за родното кънтри а за Бритиш Газ). Работата е сериозна, но и партньорът изглежда сериозен, аз се запознавам с материалите, които представителите му ми показват, те ми се представят, разговаряме. Казват се Кокс-нещо си-Монтаж.
    Отиваме на митинга, сядаме, аз започвам да представям потенциалния партньор, ето, мистър Джонс, това е нашият руски партньор, Кокс-ххх-Монтаж, ние имаме намерение да го включим в проекта като му поверим еди кои си работи. Джонс се споглежда със своите колеги, подсмихва се и ме пита отново, като недочул. Аз повтарям натъртвайки, че това е нашият партньор, казва се КОКС-ххх-Монтаж, ние…. продължавам, при което се усещам какво всъщност казвам , докато отсрещната страна , начело с проджект-менеджера Джонс вече започва да се превива от смях. Наистина, докато си говорех преди с руснаците не си мислех изобщо за такива неща, а си представях просто кокс. Те понеже не говореха английски, докато бритовете се хилеха, аз набързо им обяснявам какво се съдържа в името на фирмата им при което те процедиха през зъби едни тежки руски псувни. Англичаните се успокоиха, застанаха сериозни, но руснаците наопаки, те се наежиха и почнаха да обясняват – ние сме КОКС-еди кои си, ето нашите КОКС-конструкции, нашите построени КОКС-обекти, нашите КОКС-брошури, които нахвърлиха по масата, а аз се постарах да пресъздам на англичаните каква прекрасна КОКС-фирма са те. Представихме се, общо взето добре.
    В края на краищата партньори не станахме но не защото стана тази конфузна ситуация а заради особеното им самочувствие и претенции и пълното неразбирателство при договарянето после на комерческата част. Те наистина бяха голяма фирма, но не чак толкова и ме учуди все пак как даже пренебрежително гледаха на англичаните, независимо че това не беше кой да е а BG. Така руснаците си тръгнаха обидени и неразбрани, ние си намерихме индийски субконтрактор, а мой партньор стана един бивш полковник от индийската армия с чалма и величествено засукан нагоре мустак с който се разбирахме много добре а и с BG още по-добре.
    Та мисълта ми е за руснаците, как веднага настръхнаха при една безобидна и смешна ситуация, че и дори да не беше признесена тази думичка, почнаха да демонстрират мощна ерекция и потентност отвсякъде. Това е то, те са си такива, непоправими. Имам един друг такъв познат – «колега», шеф на една местна фирма, руснак, който вече 15 години се тътрузи по такива митинги и е неизменно с переводчицата си. Никой не го прави наоколо, целият локал стаф плещи отдавна английски и не само, самата позиция переводчик е на изчезване, а тоя все не се усеща какво изкопаемо е. Тя и переводчицата му горката одъртя вече, поне да я беше сменил нея.
    Някой друг път ще се опитам да драсна нещо за това как руснаците водят бизнес и там какъв икстрийм съществува.

    Та такива ми ти работи с нашите потентни КОКС-ребята. Хайде, лек и приятен уикенд, поздрави на всички и КУРАЖ, ЩЕ ГО ГЪТНЕМ, а може би те самите ще си го приберат някъде скришом, както е ставало преди в подобни ситуации!!!

  13. Г-н Йорданов, защо не си направите блог …или друго си е да се възползвате от арената с многобройна публика!
    Г-н Инджев, зает човек съм, но винаги отделям време за написаното от Вас!

  14. @ ROSSEN IORDANOV:
    Благодаря за поста! За мен беше удоволствие!
    Сърдечни поздрави!

  15. НЕ СЪМ ЗАПОЗНАТА ДОКЪДЕ СТИГНАХТЕ , Г-Н ИНДЖЕВ , В НЕСЪГЛАСИЕТО СИ С НЕИЗПЪЛНЕНИЕТО НА РЕШЕНИЕТО НА СОС ЗА ПРЕМАХВАНЕ НА МОЧА. СЪДЕБЕН НАЧИН ПРЕДПРИЕТ ЛИ Е ?

  16. Не разбирам това вторачване в този паметник. Като го гътнем какво ще се промени. Нима изборите ще станат по честни, съдебната система по истинска, или медиите по обективни. Нищо такова няма да стане. Друг ни е проблема и той е лъжата, популизма и демагогията настанили се трайно в политическия живот. При една такава действителност няма никакъв проблем дясното да мине за ляво, лявото за дясно, надлъгването за честни избори. Нека паметника си стои и ни напомня на нас и най вече на чужденците, че сме си същите, само дето по лъжовни от преди. Пък ако някой ден станем по истински и на паметника ще му дойде времето от самосебе си. А дано, ама надали/

  17. @A.L.T. Кърт Вонегът, мисля, беше казал, че “много трябва да внимаваме на какви се правим, защото много често сме такива, каквито се правим”. Затова не е грешка ако се правим, че сме против “лъжата, популизма и демагогията настанили се трайно в обществения живот”. А какво е, ако не пример за лъжата, популизма и демагогията настанили се трайно в обществения живот, този паметник?! В центъра на столицата! В най-голяма близост със символа на СУВЕРЕНИТЕТА на страната – сградата на Народното Събрание. Досами най-важния символ на интелектуалния суверенитет на Родината – Алма Матер на българската духовност и наука! …Паметник на руските орди, прегазили без повод страната, налагайки режим, който за половин век донесе повече беди на България отколкото петте века турско робство.

  18. Примирението подсказва приемане. Съгласиш ли се е едното, ти се натриса и другото. Иначе съм съгласна с написаното.

  19. Наскоро бяхме със съпругата ми на италиански ресторант в Отава, Канада. Сервитьорът ни беше стар италиански емигрант. След няколко разменени приказки за Европа той ми каза: “Вие имате много “готин” премиер. Решил да възстановява комунизма”.
    Ето, че дори един толкова страничен наблюдател, в една толкова далечна страна е забелязал тенденции в методите на управление на Борисов, който няма капацитет а копира всичко от кумира си Живков.

  20. Злобейкаш,а Иво. По-добре си открии кулинарно предаване. В черешката се представи блестящо. Чак ми се прияде агнешки 😉

    Поздрвеи от кайзера 😉

  21. При откриването на Музея на социзкуството ББ каза дословно:”Ако трябва и паметника на съветската армия ще преместим тук”. Така че трябва да му се напомня често обещаното, което и правят Иво, обществения съвет и всички участници в този блог.

  23. “И иска да му вярваме, когато декларира пред избрана публика от българи в Чикаго, че България не е повече троянски кон на Русия?”
    Подкрепям това,за което се борите г-н Инджев,само да вметна,че срещата не беше пред избрана публика!

  24. Към Ивайло:

    Прав сте, изразът звучи двусмислено, а исках само да кажа, че пред българите в Чикаго е лесно да се изправиш и да получиш очаквани аплодисменти с декларативното “не сме троянски кон на Русия”, но е друго нещо да застаниш тук в ;центъра на София и да посочиш самия троянски кон с вдигнатото оръжие и да му кажеш :”дий, марш в обора”!
    Защото троянският кон в България не е безопасен- от къчовете му може да пострада всеки.

  25. Този паметник с шмайзер, насочен много нагоре,но всъщност дълбоко в душата ми, ме кара или да се чувствам ядосана на тези, от които идвам – дядо ми, баба ми /с шмайзерови идеи/, или да съм бясна/най-вече на себе си/, че всеки ден го понасям това. Преодолях поколенческото чувство за лоялност и вина…та затова го пиша…

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.