Ако не беше глупава грешка, щеше да е сензационно да научим от проправителствен сайт, че България е била едновременно домакин на тайна среща на сирийската опозиция, но също така е била призована на тази среща да се откаже от подкрепата си за режима на Башар Асад в Дамаск. Защото това съобщи в понеделник, 28 май 2012 г. 19:41 ч. сайтът BNews:
„Сирийската опозиция на тайна среща у нас
BNews.bg
Представители на сирийската опозиция излязоха с обща декларация след тайна среща у нас, съобщи БНР.
Над 40 представители на всички сирийски опозиционни фракции поискаха България, Русия и Китай да се откажат от подкрепата за режима на Башар Асад.
Това стана на историческа среща в Правец. По-рано диломатически източници обявиха, че лидери на Сирийския национален съвет начело с неговия председател Бурхан Галиун се намират в България и провеждат тайно заседание, което не е било огласено от съображения за сигурност.
За първи път три големи делегации – на Сирийския национален съвет, Кюрдския национален съвет и Националния блок, който обединява всички племенни лидери срещу режима в Сирия, се обединиха около общ текст и призив.
Опозиционните лидери осъдиха масовите убийства в Хула, Хама и Идлиб, и призоваха ООН и международната общност “да поемат своята отговорност като незабавно се намесят в защита на мирното население и сложат край на престъпленията на режима чрез решителни и недвусмислени резолюции по глава 7”. Това е записано в общата декларация на срещата, цитирана от БНР.
Оставането на власт на сирийския режим ще доведе до невиждана ескалация в страната, поставяйки в риск и региона,
убедени са опозиционерите.
Формален домакин на срещата е бил българският външен министър Николай Младенов. Той е заявил, че срещата е целяла постигане на максимално съгласие между различните опозиционни фракции в Сирия.”.
Извън „шегата” със сбърканата новина за тайната среща в Правец, въпросът е повече от сериозен. Съдържа няколко важни компонента, надхвърлящи рутината на всекидневната хроника от мястото на всекидневните зверства, извършвани от сирийския режим, към които светът приспивно започна да свиква с цинизма на равнодушието към „чуждото” нещастие.
Русия и Китай, за първи път от началото на кризата в Сирия от март миналата година, не блокираха ( а „само” услужливо за окървавените си сателити от сирийския режим редактираха) резолюция на Съвета за сигурност на ООН, заклеймяваща „всеки, който носи оръжие” в конфликта.
Колкото и да го увърта обаче руският външен министър Сергей Лавров за пред публиката, че нямало логика сирийските правителствени сили да се злепоставят сами пред света като виновници за клането в селището Хула, провокирало резолюцията, факт е едно: монолитната и безпрекословна руска дипломатическа защита на незащитимия по елементарните критерии на човечността сирийски режим се пропука.
Ситуацията ми напомня онзи зловещ случай с артилерийския обстрел срещу един пазар в Сараево на 28, 1995 г., когато загинаха 32 и бяха ранени над 40 цивилни посред бял ден. Това беше кървавата капка, която преля чашата на търпението и направи необратима решимостта на Запада да се намеси за спиране на конфликта в бивша Югославия. За целта беше привлечена със собствени умиротворители дори и Русия, макар тя да ги употреби през юни 1999 г. на финала при развръзката в Косово като ударен отряд със задача да провали западната стратегия срещу сръбския Асад- Свободан Милошевич.
Но да спрем с аналогиите, които няма как да копират ситуацията в контекста на сирийската криза…
Важното е се каже, че агонията на сирийския народ, подложен на военен терор в една неравна битка на танкове и оръдия срещу автомати и пистолети ( но без самолети- не смеят да литнат от страх да не бъдат засечени от средствата за наблюдение на НАТО!), предизвика най-после международна реакция, която вещае началото на края на режима в Дамаск. Без руската си патерица, той е обречен да падне на колене пред съда на историята, който и без това щеше да произнесе тежката си присъда над него, но сега вече е видно, че обратното броене на преброените дни на Башар Асад и главорезите му започна.
Дано срещата не е в хотела РИУ РИЗОРТ на руския възпитаник и краен русофил – Златев. Ако е там, то за мен все едно се е провела в Москва под ръководството на Путин …!!!
Българи, да възроптаем дружно против русофило-българофобските атаки срещу българския Президент! Това мога да кажа само вече! Аман от руски мекерета и продажници, това вече е върхът! Ей, хора, да направим нещо бе, това вече не се търпи! Не са достатъчни само сладките и упоителни слова, иска се нещо на дело да направим бе?!
Прекрасен и вещ анализ, наистина, дори това не бяха способни да направят, да не използват тежката артилерия и танкове – бяха от самото начало ежедневно и ежечасно разобличавани от спътниковите системи че нарушават примирието. Но иначе нямаше да просъществуват и часове.
И понеже си говорихме за емблеми – ето още една ГРОЗНА ЕМБЛЕМА, върху лицето на България, просто не знам как ще я махнем пък тази. Може би президентът ни има идея.
Congatulations for your deep and very long vision in moments as events evolve after Syrian disas ter and regional preview Security steps of Washington!
Ангеле и аз това постоянно се мъча да “викам”,но явнио това заспало природонаселение има желание да се докара ,или по точно да го докарат до сирииският вариант,защото и там руснаците са в дъното на тези кланета,другото са просто приказки!
Но “Бог помага,но в кошара не вкарва” или “на сила хубост не става”!Който иска да му е ззле,неможеш насила да му помогнеш,не става!
Поредният “Смешен плач” на г-н Инджев за сирийската “опозиция” (терористи).
(…)артилерийския обстрел срещу един пазар в Сараево на 28.08.1995 г., когато загинаха 32 и бяха ранени над 40 цивилни посред бял ден.(…)