България не е (вече) руски троянски кон на Сирия в Европа

Странно е, че научаваме толкова малко за българския принос в опитите да бъде потушен най-острия конфликт в света, от който мирише на война с непредсказуеми последици. След срещата на трите основни крила на сирийската опозиция в Правец практически няма отзиви- нито в българските, нито в световните медии, макар тя да беше обявена иначе от българските домакини за „историческа”. Днес външният министър Николай Младенов формално наруши мълчанието с интервю за Нова телевизия, но отново не каза нищо повече от известното: срещата е била тайна от съображения за сигурност, както и поради това, че не е било сигурно, че тя изобщо ще състои.

По силите на един наблюдател на процесите е единствено да каже онова, което знае. А то е свързано с предисторията на отношението към същия този сирийски режим, над който сега най-после се сгъстяват облаците на международния гняв с изгледи за някаква развръзка под формата на външна намеса.

Къде бяхме „ние” до съвсем неотдавна и какви се опитваше да ги забърква българската официална власт спрямо един режим, който отдавна беше обявен от западните ни съюзници за „персона нон грата”, докато София „хитруваше” в опити да заиграва с Башар Асад и компания до такава степен, че според в. „Труд” сирийският режим дори е бил в състояние да иска и едва ли не да получи оставката на българския военен министър Аню Ангелов?

Ето какво писа „Труд” на 30 август 2010 г., предизвиквайки опровержението на следващия ден на премиера Борисов, но междувременно остави впечатлението, че не е невероятно чужда сила, като Сирия, да има такова влияние върху София, че може да се меси във вътрешните работи на една държава от НАТО и ЕС.

„Клати се столът на военния министър
В. „Труд”, 30 август 2010 г.
Бойко Борисов обмисля дали да не смени военния министър Аню Ангелов, научи “Труд”. Генерала бил бесен от три гафа на подопечния си. В тв интервю Ангелов обявил, че Сирия разработва ракети срещу нас. Последвала светкавична нота от Дамаск и заплаха да скъсаме дипломатическите отношения. Наложило се Николай Младенов спешно да гаси пожара. Борисов се ядосал и на ангажимента, поет от Ангелов в САЩ, че може да пратим боен батальон срещу талибаните в Афганистан. Не му харесало и задълбочаването на конфликта с Първанов заради военното разузнаване.
Репортери на вестника засякоха информацията преди седмица – потвърдиха я няколко независими един от друг източници от правителството и партия ГЕРБ.
Военният шеф е ядосал министър-председателя с няколко безпрецедентни гафа и отношенията между тях охладнели, разучи “Труд”. В момента контактите на военното ведомство с правителството се осъществявали само чрез началника на политическия кабинет на Ангелов – Йордан Божилов.
Борисов първо се вбесил от изказване на министъра си по телевизия PRO.BG на 3 юни т. г. В него Ангелов говори за необходимостта да влезем под чадъра на натовската противоракетна отбрана. “Заплахата идва не само от Иран, за който е ясно, че има такива технологии(ракети със среден обсег – б. р.). Но имаме информация, че и Сирия разработва такива технологии”, казва Ангелов. И по този начин визира Дамаск като наш враг. Последвала светкавична реакция от външното министерство на Сирия. Кабинетът получил остра критична нота, в която се намеквало за скъсване на дипломатическите отношения. Документът е засекретен. Наложило се външният министър Николай Младенов спешно да лети за Дамаск, за да тушира пожара. За неговата визита нямаше официално съобщение. Служители от Външно обаче потвърдиха пред “Труд” спешната командировка на дипломат № 1.”

Трябва да уточня, че тази интрига се завихри след официалното посещение на премиера Борисов в Сирия на 25 и 26 април същата година, когато той благодари на Дамаск за някакви си върнати на България броени милиони стар дълг. Ето точния цитат, възпроизведен от близкия до всяка власт в. „Стандарт”:

“Благодаря на сирийския премиер, че това споразумение стана възможно. А също и че процентно от всички държави, на които Сирия дължи пари, получаваме най-много“, заяви след парафирането на документите Борисов ( пише в кореспонденция от мястото на събитието, поместена на 25 април 2010 г. в сайта на в. “Стандарт”)
За протокола съм обобщил по „горещите следи” отношенията ни със Сирия само година по-късно със следната статия, писана по повод реакцията на ООН срещу кланетата в Сирия:

Първанов мълчи на руски и за Сирия
Иво Инджев ⋅ август 2, 2011 ⋅

Съветът за сигурност на ООН заседава извънредно във връзка с продължаващите кървави репресии на сирийските власти срещу демонстранти в страната. Там се сбъдна „мечтата” на съвременните соцдиктатори „танковете да дойдат” – дойдоха и започнаха да стрелят срещу сънародниците си в град Хама.

Китай, където танковете дойдоха и свършиха същата работа в Пекин в нощта на 3 срещу 4 юни 1989 г., заплашва с вето евентуално осъждане на сирийския режим. Също и Русия, която пък продължава да разглежда Сирия като свой стратегически съюзник. Къде бяхме и къде сме ние?
Външният министър Николай Младенов отново показа бърза реакция ( както при масовото убийство в Норвегия). В интервю за БНТ той осъди остро и дори изпреварващо ( още вчера) в духа на съюзническата позиция на Италия, Португалия, Германия, Великобритания, САЩ и т.н. зверствата на режима. Не знам дали бързата му реакция не е продиктувана и от усещането, че има да замазва впечатлението от крайно неадекватното поведение на страната ни спрямо Сирия от близо година и половина насам.
През април 2010 година в Дамаск беше на посещение българска правителствена делегация, начело с премиера Борисов. В държавата , която доста съюзници броят за терористична ( например САЩ), Борисов и самият Младенов изговориха куп суперлативи за дружбата през десетилетията с един режим, който е печално известен с поредица от причини да бъде сочен за един от най-зловещите нарушители на човешки права. Външният министър и премиерът на България сметнаха за необходимо да обявят, че страната ни се завръщала на този терен в Близкия изток без ни най-малка нотка на (само)критика към едно минало, което пази страховити тайни за идеологически мотивирано сътрудничество срещу днешните ни партньори и доста други неща, които по-добре да не споменавам без доказателства.

Борисов буквално нарече тогава Сирия „един от най-добрите приятели през изминалите десетилетия”. На таза база сме щели да поставим ново начало в отношенията си, подписвайки три споразумения в Дамаск. И резултатите не закъсняха: Сирия направи пробив в легитимирането си като страна, чийто президент приемат в ЕС чрез София.( нещо като троянски кон на Сирия на ЕС- бел. авт. с днешна дата).
Месеци по-късно президентът Башар Асад пристигна тук по покана на президента Георги Първанов на официално посещение ( с всички полагащи се за такъв случай фанфари, салюти , червени килими и червенеещи умиления за прекрасното ни сътрудничество). Позовавайки се на президентския сайт в. „Стандарт” определи визитата като „историческа”. Самият сайт публикува обичайната сухарска информация, която говори с езика на замръзналото на нивото на Живковия режим статукво на формулировките в главите на онези, които са го диктували:
„Башар ал Асад заяви пред Георги Първанов стремежа на Сирия да продължи да задълбочава отношенията си с Европейския съюз и изрази признателността си за направеното от България предложение за иницииране на дебат в рамките на Съюза за бъдещето на отношенията Сирия – ЕС”, се казва в съобщение на пресслужбата на президента Първанов от 9 ноември 2010 г.
Георги Първанов приветства значимата роля на Сирия като стабилен регионален фактор в мирния процес в Близкия изток.”

 
Как звучи днес подобна похвала за значимостта и стабилната регионална роля на режима, зад който в международната общност стоят гузните със смазването на протестите от 1989 г. китайци и руските им другари в поддържането на сирийския режим? Звучи точно, както звучеше и тогава, на 9 ноември 2010 г.- неадекватно за една страна, която прокламира съпричастност към демократичните принципи. И министър Младенов очевидно разбира това. За разлика от Първанов, който прилага любимия си номер да се снишава, докато бурята премине ( българската външна политика приложи тази позорна тактика и за Грузия, пребита от бой от гигантската Русия, която отвърна на настъпването по мазола с опит да убие грузинското непокорно джудже).
Не знам кой какво е запомнил от радушното посрещане на сирийския президент в София, поканен от българския му колега Първанов. Лично аз бях впечатлен от появата по този повод на българска земя на екип на телевизия „Ал Манар“, собственост на групировката „Хизбулах“, чрез която Иран и Сирия държат в шах Ливан и в не малка степен- държат нащрек Израел. Защото тъкмо „Хизбулах”, щедро финансирана от Техеран, е вероятно най-добре организираната реклама на иранската версия на ислямския фундаментализъм, чиято промоция стана яростната й и неочаквано успешната ( за неспециалистите) военна съпротива срещу израелската армия в Южен Ливан. Това пропагандно „намигване” от София към иранската връзка на Сирия, със сигурност не е останало незабелязано и от други наблюдатели. Те знаят не по-зле от моя милост, че Иран ( с парите и идеологическия си маркетинг) и Сирия ( с логистиката, тайните си служби и явната роля на армията си) са се превърнали в играчи, чието значение надхвърля двустранното им сътрудничество. Да „къткаш” такива приятели е гаф, който се пише на гърба на България.
Ако някоя българска телевизия пожелае да илюстрира тази теза, имам предложение: да покаже как тържествуващият сирийски гост Башар Асад палаво удари звънеца в пленарната зала на българския парламент.
Идва ли времето, когато арабските народи, плащайки с кръвта си, ще потърсят сметка на своите диктатори, които от десетилетия ги държат в клетката на подчинението с аргумента, че това се налага поради външната заплаха? Тъкмо при тази ескалация от Израел долетяха намеци за готовност да бъдат признати границите от 1967 г. при евентуална размяна на територии с палестинците и взаимно безусловно признаване на палестинската и израелската държава. Преди три месеца премиерът Нетаняху отхвърли подобна хипотеза, предлагана от Барак Обама. Сега обаче бил размислил, гласят информации на световните агенции. Дали пък неразрешимият близкоизточен проблем, най-горещият картоф на световна политика от края на Втората световна война насам, няма най-сетне да бъде погребан тъкмо в контекста на заетостта на сирийските танкове да мачкат собствения си народ?
Често пъти излизат през носа дребните сметки на дребнавите, какъвто е нашият случай ( Дамаск щял да ни върне 17 милиона долара, пък ние сме щели да изнасяме ток от неродената АЕЦ „Белене”- това беше „великият резултат” от заиграването със сирийския диктатор). И докато външният министър бърза в това отношение да поправи счупеното (доверие в България), Първанов продължава да срича азбуката на дипломация по познатия му комунистически буквар. Запецнал е на АБВ!”

 

Извинявам се за нескромния въпрос, но защо българските власти в съвсем близкото минало не прилагаха същите критерии, които съм приложил в оценката на сирийския режим- нима са били по-малко информирани от един „маргинал” (какъвто съм аз по думите на руския посланик в София Юрий Исаков , наричащ така българите, пледиращи за рязкото разграничаване от традициите на съветското ни минало)? Не виждам друга причина за ласкавото общуване на България с любимия на Русия сирийски режим освен, че това беше поредният атавизъм от въпросното общо съветско минало в „любовния триъгълник” Москва, София, Дамаск. Жалко и тъжно е, че трябваше да потекат реки от кръв в Сирия, за да „прогледне” България като троянски кон със съветски капаци не само по отношение на Европа, но и на Азия.

17 мнения за “България не е (вече) руски троянски кон на Сирия в Европа”

  1. Помислих, че прогонването на сирийския посланик е инициатива на българското правителство. Нищо подобно – решението е взето на ниво Европейски съюз.
    Та значи, докато изтрепаните сирийци от правителствените войски бяха под 10 хиляди, се изчакваше, а когато надминаха 10 хиляди, вече се предприемат тези сериозни мерки.
    Пази Боже от нас (нашите власти) да зависи…

  2. “Поредният „Смешен плач“ на г-н Инджев за сирийската „опозиция“ (терористи).
    Posted by Атанасов | май 29, 2012, 18:20
    https://ivo.bg/2012/05/29/сирийският-режим-се-гръмна-в-руската-п/#comment-69825

    “един „маргинал” (какъвто съм аз по думите на руския посланик в София Юрий Исаков , наричащ така българите, пледиращи за рязкото разграничаване от традициите на съветското ни минало)?”
    “И докато външният министър бърза в това отношение да поправи счупеното (доверие в България), Първанов продължава да срича азбуката на дипломация по познатия му комунистически буквар. Запецнал е на АБВ!”
    Кръвожадни другари от вси страни под флага руски обединени – казано на кратко!
    Една им е религията на тези – парите и власт независимо от количеството на избитите за целта!

  3. България просто само на фиктивно за пред света е член на НАТО и ЕС,а дефакто е 16 СССР република.
    “срещата е била тайна от съображения за сигурност,” – в България българското правителство не е на власт,след като трябва да организира нелегаслно такива срещи.

  4. Ето едно интересно мнение, донякъде покрепящо тезата Ви, г-н Инджев, ама е дълго да го копирам тук –
    „Имаме сделка, дами и господа“ – в Правец
    Общото между сирийската опозиция и Румен Луканов или как Бойко Борисов би и „сини“ и „червени“ на техен терен…

    http://www.free-bg.net/index.php/%D0%98%D0%BC%D0%B0%D0%BC%D0%B5-%D1%81%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%BA%D0%B0-%D0%B4%D0%B0%D0%BC%D0%B8-%D0%B8-%D0%B3%D0%BE%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%B0-%D0%B2-%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D1%86

  5. Разяснете повече за Иран ( с парите и идеологическия си маркетинг) и Сирия ( с логистиката, тайните си служби и явната роля на армията си). Не подценявам читаелите Ви, мисля че ще е полезно да ни образовате

  6. Господин Инджев, ако с няколко думи могат да се фомулират българо-сирийските отношения, нещата стоят така – кръвта по ръцете на българските политици е на сирийските деца! Едва ли има нужда да се опоменават имената на политиците ни лично. Всеки от нас ги знае.

  7. Специално за г-н Иво Инджев

    КУТЕВЩИНИ

    Вчера по някое време бележитият червен депутат и член на ЦК на БСП др. Антан Кутев се изказал по вътрешни въпроси в своята страница във Фейсбук. Др. Кутев се изпуснал, че в Перник били паднали само няколко комина и един покрив на обща стойност 5-6 милиона и че това не било проблем за цялата държава. Другаде били важните национални въпроси.
    На следващия ден (сиреч днес) някой подсказал на др. Кутев, че откровенията му звучат малко нагло, малко цинично и съвсем не социалистицки. Даже непукистки. И др. Кутев изтрил писанията си от Фейсбука. Не вдига телефона си и отрича да е писал нящо подобно. Твърди, че му кроят компромати. Че го клепат. Онез, от цитаделата на световния империализъм. И нашенски мекерета, техни слуги (такива като Костов, Ф. Димитров, Петър Стоянов, Иво Инджев и пр. вражеска сволоч).
    Някои хора са записали среднощните откровения на др. Кутев, но той твърди, че били изфабрикувани. Не бил техен автор.
    Извод: по сред нощ, на няколкостотин грама хард питиета, др. Кутев е бил по-искрен, отколкото на трибуната. Бил себе си. Казал си онова, което му е на душицата: не ми пука за Перник, не ми пука за Дивотино. Да им хвърлят 5-6 милиона и да се махат от главата ми. Боли го … др. Кутев за падналите къщи и за напуканите стени на стотици българи в Западна България. Др. Кутев е депутат чааак от Силистра. И ако в Силистра стане нещо, ще трябва с неохота да се влачи там, да обикаля села и градчета и да лъже местните туземци, че го е много еня за съдбата им.
    Но защо софийското копеленце Кутев, номенклатура трето поколение, е депутат чак от Силистра? Ами защото там не го познават. Не знаят рода му (комуноиден) и проявите му преди да стане закоравял комуноид. Спускат на бедните хорица с червени илюзии в Силистренско дълъг списък с имената на национални предатели и казват: „Ето това са най-чистите българи. Гласувате за тях, иначе – Иван Костов, Ф. Димитров, Петър Стоянов, Иво Инджев и световният империализъм”.
    Така се прави червена политика през 2012 г. Такива са всички кутевци, станишевци и първанки: алчни, цинични, безогледни кариеристи, лапачи, кърлежи. Комуноидите-русофилистици вече 68 години носят нещастия на страната ни и тикат нацията в обратна посока на световния прогрес. Наричат го с разни имена: „българска специфика”, „вековна дружба с Русия”, „равна отдалеченост от САЩ и Русия”, „моят приятел Путин”.
    Дълбоките торбички под очите на др. Кутев говорят, че въпросният другар дългогодишно и усърдно (зло)употребява с твърд алкохол. Те, комуноидите, насаме доста уважават шотландската ракия (скоч). Само пред електората лъжат, че обичали гроздова. Това е най-невинната им лъжа.
    Прочее, хубави дни, скъпи сънародници! Аз заминавам за чужбина. Останете със здраве!

  8. Г-н Инджев все пак в бързината аз се вързах вчера с моя коментар но не беше толкова сложно да го направя с оглед на политиката на ОЗЪРТАНЕ, ОСЛУШВАНЕ И ПРИДВИЖВАНЕ ПИПНЕШКОМ която прави БГ. И като се имат в предвид тесните контакти със Сирия, Русия и Китай беше напълно логично.
    Дори не знам какво да си мисля след това мълчание след «историческата среща от Правец», дали не съм бил и прав. Ще се изясни скоро. След като го свалят Асад и се започне масовото разбягване на плъховете от сирийския кораб, струва ми се голяма част от сирийските десари, парамилитари и разни други «герои» с «подвизи» в Хула, Хомс и Идлиб ще си намерят убежище у нас. Същото стана и със сподвижниците на Кадафи които сега «цъфват» тук-таме в съседните страни.
    Пробвах да видя дали съм сам който се е хванал на «шегата» и намерих че България продължава да стои в съобщението на Bnews.

    Но най-интересното е че намерих в мрежата вчерашната Ваша статия преведена на английски и понеже не видях да е цитиран блогът или авторът Иво Инджев си помислих че този симпатяга Спас плагиатства с Ваши статии и бистри политика в LIVEJOURNAL.
    Да беше използвал част от статията или да беше добавил нещо от себе си поне , а така mot-a-mot изглежда много некрасиво.
    Или е някой Ваш преводач?

  9. към Rossen Iordanov:

    Фактът, че е преведено моето заглавие без позоваване на автора, е само част от проблема…

    По-скандално ми се вижда, че моето заглавие се мъдри върху текст, който ползва сбърканата информация на сайта BNews, но не в оригиналния вариант, който цитирам също ( но на подбив), посочвайки глупавата грешка в сайта на Бареков с намесването на България сред днешните приятели на Сирия , редом с Китай и Русия.
    Така на практика се “избелва” зацапания BNews, изрично споменат, с помощта на моето авторство, което обаче не е споменато…
    Получила се е някаква симбиоза между моя текст и сбърканата информация на проправителствената пропаганда. Това е нещо, което няма как да е дело на “мой преводач”…

  10. Г-н Инджев, не се и съмнявах че не е преводач.
    Благодаря за информацията кой стои зад Bnews, за мен отдалече е трудно да разбера.
    Но все пак и аз мисля че трябваше някой ДА СЕ ЯДОСА на тази грешка. Знаем че властта включва мълчанието в такива случаи, още повече щом този медиен координатор си пиел биричката заедно с премиера. Но поне някой от «богатирите» на социалистическата «опозиция» да се беше «ядосал». Естествено че няма да го направят след като целта им не е ЕС а ЕАС.
    Потърсих в мрежата дали някой се е възмутил, все пак става въпрос за България и лицето ѝ пред света и такива грешки са непростими, но нищо не намерих.
    Този коментатор с дословния плагиат на Вашата статия (не е само заглавието!!!) извежда гафа извън пределите на страната, макар и чрез някакъв блог. Поне някой от истинската опозиция, да беше забелязал и алармирал за този гаф. А колко заклинания се изписаха и тук в ivo.bg от десни коментатори че имало такава.
    Вече не знам къде да слагам кавички. Надявах се да се появят някакви НОВИ ЛИЦА в дясно, по аналогия с това което се наблюдава в някои западноевропейски страни, но след като се натъканах на материали говорещи че новите лица в ДСБ имали намерение да се прегръщат с М. Кунева съвсем ми се отщя да се ровя повече. Явно че за никакви аналогии с явления на запад не може да се говори.
    Накъде отива България?

  11. Господин Инджев, след този филм http://tv7.bg/vinagi-v-nedelia/VideoDetails&id=9342862 поне една лъжа за Сирия се спука. Вижда се, че журналист от НАТО-вска държава, която меко казано не е приятелска на Сирия, свободно взима акредитация и снима от самата “дупка адова” на тероризма. Армията не й пречи.
    Извод: ПРАВИТЕЛСТВОТО В СИРИЯ НЕ НАЛАГА ЦЕНЗУРА.
    А тия мирни протестиращи, дето отвличат деца и после полицията ги освобождава, те какво да ги правим? странични неудобства на демократизирането?

  12. Към Чугуниц:

    Много чугун има в твърдението, че “журналистът от натовската държава” снима без цензура- вече съм го обяснил на всички в специален анализ ( ако изобщо има нещо за обясняване в необяснимата дружба между сирийския режим и ТВ 7, която според самохвалството на Бареков била единствената в света, предаваща от мястото на събитието).

    Не е нужно особено професионално око, за да се забележат сирийските военни около репортерката, докарана там с пропагандна цел от режима в Дамаск.

    Мааалко по-професионално се налага да бъде обаче ухото, за да се долови, че Гайтанджиева изцяло лапа пропагандната версия на интервюираните пострадали сирийци, явно посочени от режима за пред камерите на другарите от “натовската държава” ( включително едно дете, което твърди, че било ранено пред “църквата” в мюсюлманския Хомс).

    Всички интерювирани от ТВ 7, без изключение, говорят загадъчно за похитители и извършители без адрес, но с явно ислямистка мотивация, каквато е спасителната версия на официалната пропаганда, плашеща сирийците и света с нашествие на ислямски терористи ( със сигурност ги има, но не те са обяснението за войната на режима срещу собствения му народ).

    Няма и дума в нито един репортаж на репортерката, че е възможно режимът в нещо поне да греши, камоли да е виновен за демонстративното избиване на хиляди хора с артилерия и танкове.

    Жалка пропагандна картинка като за желаещите да я си я закачат на стената на смеха – защото това е “журналистика”, станала за смях (и позор).

  13. И все пак – журналист от НАТО-вска държава, все пак – тази държава инспирира сборище на сирииската опозиция.
    Тази жена даде поне 2 примера на деца, които са пострадали от взривове на “снаряд” и “ракета”, тоест, далеч не е про-сирииска.

    Интересното е, че верните журналисти на САЩ като вас, никога /никога/ не допускат и сянка на съмнение към думите на неизвестни и неотговарящи за думите си “сирииски правозащитници”.
    А за всеки е ясно, че думите на човек застанал с лицето и името си пред камерата струват стотици пъти повече. Особенно когато “мирните протестиращи” изколват цялата фамилия на изявен правителствен депутат – визирам клането в Бен Хула.

  14. Към Чугиниц:

    Дори ерудити, като Фойхтвангер ( да не изброявам и други подобни) са се оставили да бъдат използвани от кървавия режим на Сталин за неговото рекламиране след надлежна разходка из СССР- какво остава за очевидно неразбиращата на кой свят живее репортерка на ТВ 7.

    Ужасни тъпотии пишете за жената пред камерата и колко струвала. Комунизмът и националсоциализмът познава хиляди случай на строени за пред камерите хора, които говорят онова, което им е казано. Достатъчно е да цитирам показните процеси срещу какви ли не 4врагове на народа” в СССР и НРБ, надлежно филмирани и демонстрирани като за публиката.

    Признак на отчаяние е да търсите в примитивната пропаганда истината, която ви изнася.

    Елементарен пропаганден подход е да намериш пострадали ( да, напълно реално пострадали) и да им тикнеш микрофона, за да илюстриращ тезата на своите домакини, които са те довели именно за тази цел на правилното ( за тях) място. Но чугунените глави или не искат , или не могат да разберат как да отсеят лъжата и имитацията от истината.

    А твърдението ,че съм бил верен журналист на САЩ, явно е огледален образ на вашето мислене, което от личен опит познава единствено слугуването на някаква чужда държава като начин на мислене.Поради което спирам да ви обръщам внимание- човек може да разговаря с човек, но с радиоточка, направена от чугун, не става…
    ,

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.