Не обичам да се „обяснявам” както се казваше на войнишки език в казармата за някого, който се оправдава, но ще започна с каруцата пред коня с отговор на въпроса защо не разпространих публикацията от германския вестник „Тагесцайтунг” за криминалното минало на Бойко Борисов. По две причини: защото в нея нямаше нищо ново, освен „прозрението”, че ЦРУ стои зад тези твърдения ( нещо, което Атанас Чобанов отдавна беше посочил от Париж в сайта си „Биволъ”, ама кой да ти вярва в България на непоръчков журналист!). А също и поради придобитата с опита ми през годините здравословна мнителност, че подобни публикации обикновено са продължение на нечия дълга ръка, протегната за повече достоверност към чуждо издание. Например от страна на някой в БСП, който води вътрешните си битки и има връзки „в Европа”. Не желая да захапвам подобни кукички.

 

Истината е, че в момента се води препрана през медиите в България и дори в чужбина война за прехвърляне на вината за това кой създаде и дори легитимира организираната престъпност в България. В книгата си „Течна дружба” съм дал еднозначен отговор на този многозначителен въпрос: това е „онзи”, който имаше мощта да превърне България в гара разпределителна за горива и други стратегически суровини за разпалване на пожара в Югославия по трасето Москва, София, Белград.

 

Познайте кой е шефът в тази триада! Илюстрирал съм нейната „игра” с уж необяснимия рязък скок на вноса ( а всъщност на транзита) на руски горива тъкмо в периода на катастрофалния спад на потреблението им в България след колапса на гигантоманската социкономика. Къде отиваха те ли? Ами потекоха към огнищата на войната в нарушение на международното ембарго с участието на самата българска държава, но отчисленията не захраниха нея, а държавните държанки, т.н. „силови групировки”, който заякнаха и пуснаха пипалата си после навсякъде. Тази история си остава и днес сред най-забранените теми на българската публичност, макар да е публична тайна. Защото червените паради не се правят само на Червения площад и парадиращите с медийна власт знаят много добре границите на позволената им маршировка по страниците на новата ни история.

 

Припомням съвсем схематично това заради схемата, която се опитват да ни пробутат сега със стоварването на вината върху „другарчето” в този процес. Нещо подобно се случи тази сутрин в студиото на официозната ТВ 7, което говори с езика и мотивацията на вътрешния министър Цветанов, нищо , че в стола на водещия физиономията е формално друга. Насреща му пък беше седнал бившият правосъден министър от кабинета „Виденов” ( наследил т.н. „безвремие” на Беров, наляло основите на структурираната мафия), настоящ член на ВС на БСП Младен Червеняков, който издаде на зрителите какво са си гукали с напористия водещ преди началото на предаването, докато сега, от екрана, за пред хората, говорителят на Цветанов се вживяваше в съвсем друга роля, имитирайки поведение на журналист със собствено мнение.

 

Водещият питаше за всичко друго и правеше всякакви внушения, от които Червеняков излиза едва ли не като някакъв новороден участник в събитията, само едно му спестяваше: общия му генезис с Бойко Борисов, както се вижда от една знаменита снимка от 2001 г. при откриване паметника на Живков в Правец. На нея има три емблематични физиономии: на Георги Първанов, на Червеняков и на Бойко Борисов.

 

Както се казва в такива случаи- не е важно какво пита, а какво НЕ пита подставеното лице на властта в ролята на журналист. А и Червеняков си знае границите. Започва изречение с намек за неприятни за властта публикации в западни медии, но сам преценява да се въздържи да спомене „Тагесцайтунг”. Играят си игрички двамата, знаейки много добре, че произходът на обсъжданите проблеми е един – въпросната снимка от 2001 г. най-ясно го показва. С други думи на етикета на тази стока, която се опитват да ни продадат, пише на практика, че продуктът е произведен по стара рецепта ( минимум столетна), от контролиран регион и с неограничен срок на гадност.

 

 

 

 

      Какво още крият зад кулисите другарите в тази полемика, можете да прочетете в статията на Едвин Сугарев от неговия сайт, озаглавена„А кой ще попита Сергей Станишев за връзките му с престъпния свят?”.

04.06.2012

Нов цирк в левицата: Станишев щял да пита Кирил Добрев и Младен Червеняков за връзките им със Сретен Йосич.

Този ищах се появи, след като близостта на двамата видни социалисти с Йоце Амстердамеца бе извадена на показ от СРС, правено по процеса срещу “Килърите”. В него Боян Джамалов, един от основните свидетели на прокуратурата, разкрива някои пикантни подробности за тази връзка.

Че БСП използва ресурсите на престъпния свят, за да постига политическите си цели, е отдавна известен факт. Но интимитета на тази връзка е нещо, което наистина шокира.

Можехме да подозираме, че Кирил Добрев е една от трансмисиите, чрез които престъпни пари пълнят черните партийни каси, а вероятно и личните джобове  на червените. Но че партийните лидери на БСП поркат до забрава с най-видни бандити от роден и международен мащаб – това беше нещо, което досега витаеше само като устойчиви слухове. Например за това как Румен Петков така се отрязал и така се разлигавил в резиденцията на братя Галеви, че се наложило гардовете им да му дадат боя.

Сега обаче са налице свидетелства за един уж малко по-благоприличен герой – Младен Червеняков. По думите на Джамалов: “Лично видях колата на Младен Червеняков пред къщата на Сретен Йосич ден преди да го арестуват. Знам, че беше там предния ден, но се напил вечерта и затова останал”.

Как ви звучи това? Как и на какво основание един бивш върховен прокурор, министър на правосъдието от кабинета на Жан Виденов и настоящ червен депутат, а и член на ВС на БСП, може да бъде дотолкова близък със Сретен Йосич, една от световноизвестните фигури в наркобизнеса, отговорен за десетки убийства – включително политически? Дотолкова близък, че да се напие в дома му и да остане да спи там…

Що се отнася до Кирил Добрев – той пък е директно посочен като фигурата, чрез която Сретен Йосич е наливал пари в партийните каси на БСП. Можете прочее да се сетите защо сърбинът дълги години преживяваше у нас, сигурен в недосегаемостта си от българското правосъдие.

Безспорно Станишев има основания да пита двамата си съпартийци за връзките им с Амстердамеца. Ясно е между впрочем какво ще отговорят те: че това е политическа поръчка, че е активно мероприятие на вътрешния министър, целящо до очерни партията, че… и тъй нататък. Но с партийната им кариера ще е свършено; нещо повече – това вадене на мръсни чаршафи ще е дошло дюшеш за самия Станишев, тъй като му дава възможност да елrминира Кирил Добрев – известен като консолиере на Георги Първанов.

В което няма нищо лошо – защото за България е по-добре да се сядат другарите, отколкото да единничат. И защото наистина не е добре дори за едни млади социалисти да следват челния пример на балкански тарикати като въпросния Кирил Добрев, който още преди години беше засечен на българската граница с едни много големи пари, а днес се оказва ортак на брутални рекетьори като наскоро арестувания Ангел Дерменджиев.

Лошото е, че самият Станишев може да бъде питан по сродни казуси. Например какви са отношенията му с подсъдимия Алексей Петров, когото лично той курдиса като сив кардинал в ДАНС.

Или пък какви са отношенията му с Дамбовците – и дали тези му отношения не са във връзка с изкуствения фалит на Кремиковци, организиран отново не без активното участие на ДАНС и Алексей Петров, както и с решаващата помощ на министъра на икономиката и енергетиката в неговото правителство – Петър Димитров.

Това незададено питане между впрочем не е никак безобидно, тъй като този изкуствен фалит има за цел е държавата да придобие отново комбината на базата на неговите задължения, а след това – вече отърсен от дълговете, да го приватизират “свои” хора. Този план се е провалил, но е струвал на държавата стотици милиони – и е оставил без работа хиляди работници – а нали божем БСП се водеше тяхна партия.

Тъй че нека все пак Сергей Дмитриевич не се прави на света вода ненапита. Има за какво да бъде питан и той – и най-вероятно ще бъде питан.