Вечният дефицит на стоки беше родил в НРБ вица за разликата между месарницата от „едно време“ и социалистическата. „Едно време над магазина пишеше „Бай Пешо“ и като влезеш-месо, колбаси…Сега пише „Месо, колбаси“, а като влезеш-бай Пешо“!
И днес е така с дефицита в българската преса, която за известно време беше глашатай на демократичната промяна, а сега се е превърнала в ратай на статуквото.
През 90-те години как беше? Излезеш на пазара-преса. Хубава, лоша, наивна, инфантилна дори много често, но преса в нейното разнообразие и противоборство на пазара на идеи. Сега какво е? Като погледнеш, пише „Преса“, а всъщност е пазар. Търговия с влияние на всичко друго, само не и на журналистика. Да ме прощават изключенията от това правило…
Изключенията обаче като правило не опрощават, не дават индулгенция. Общата картинка е мрачно провинциална. И това се вижда най-добре „от самолет“. Или на летище, но не точно софийското. Макар то да е отбелязало наистина забележителен прогрес спрямо кочината от близкото минало ( като и пресата ни, все пак), заспалата му провинциалност тъжно изпъква само на час и нещо път на Запад.
След кратък поглед върху заглавията в българската преса в единственото магазинче на летище „София“ направих „кръгом“ на изхода на България и отказах да си дам стотинките за запълване на времето по време на полета, който ме доведе в един различен свят- светът на изложените за свободен прочит от пътниците на летището в Мюнхен заглавия на „тежката артилерия“ на световната преса. Тя ме разстреля в упор не толкова с факта, че беше безплатна ( както кафето и интернета в транзитната зала също) като подарък за Негово величество пътника, колкото с тематиката на заглавията. Сякаш се бяха наговорили, пустите редактори на „Файненшъл таймс“, „Интернешънъл хералд трибюн“ и т.н., да бъдат „еднакви“с водеща снимка и заглавие, свързани с „маргиналното“ за българската журналистика събитие в Хонгконк. Изненадващо за комунистическата китайски власт необичайно много ( дори и за китайските стандарти) хора, в голямата си част младежи, почели там паметта на жертвите от смазания китайски порив към свобода и демокрация на площад Тянанмън в нощта на 3-ти срещу 4-ти юни 1989 г. Не трябваше ли това да е всъщност водещата тема за страна, като България?
Трябваше, но не е. Не беше и през самата 1989 г. Тогава се „вихреше“ пропагандната кампания в подкрепа на „възродителния процес“. Тълпа организирани другарки и другари (почти) тропаха на вратата на турското посолство, за да предадат протестно писмо срещу намесата на Турция във вътрешните работи на НРБ.
Моя милост се опита да протестира солово в БТА, че е срамно да си журналист тук, където на стената на Международна редакция виси заповед от името на ръководство със забрана да се пише каквото и да било за събитията на Тянанмън без изрично разрешение за това. Отговориха ми от ръководството, че се правя на „интересен“ защото и в София никой не би допуснал подобни демонстрации ( новозначаният след преврата патриен лидер Петър Младенов онагледи този начин на мислене с репликата си за танковете от 14 декември същата година, когато вече бяха „изпуснали положението“). Нещо подобно ми се случи и когато предложих на ръководството на Клуба на младия журналист към СБЖ да гласуваме декларация за солидарност с протестиращите в центъра на Пекин. Посрещнаха опитите ми да се правя на „интересен“ с ледено мълчание, нарушено от една саркастична реч срещу моята неосведоменост за истината в Китай, която била видна от филм на официална китайска телевизия за „провокаторите“ на Тянанмън, предизвикали армията да се намеси и да „възстанови реда“.
Възстановявам „този ред на мисли“ не за друго, а защото е тъжно да се види регреса след прогреса. Бяхме тръгнали да се освобождаваме от миналото си и след кратък полет ни приземиха близо до него. Май ще трябва да разкопчем коланите и да напуснем самолета, вместо да ги закопчаваме и примирено да летим надолу, накъдето ни извозват назначените за целта капитани на българската преса с нейния прогресивно депресиращ ефект върху българските пасажери.
Така си е:някои и сега бягат от самото изкушение,а други пълзат с надеждата,че то ще ги застигне!!!!
Много тъжна констатация, отчайващо тъжна и уви, вярна. Поради тази причина отдавна не купувам вестници и не гледам телевизия / с 1 -2 изключения – “Вяра и общество” на Горан Благоев и “Стършел”/. Освен, че не те информират, а по-скоро дезинформират, говорят и пишат на отблъскващо неграмотен български език.
Безднадеждно е в България. Веднъж се опитвах да си представя, ако тук дойдат германци, с всичките му германски техники и материали – колко години ще са им нужни да превърнат нашите пътиша и улици и тротоари и пейки и градинки като германските? /повод беше това, че непрекъснато се спъвах вървейки по тротоара/И това е само един щрих… Безнадеждно е, нали?
Великолепно написано! /макар да става дума за покъртителната и обезнадеждаваща българска картина/.
За съжаление, освен в изопаченото отразяване на световната и родна политика в пресата и останалите медии, същото положение може да се наблюдава в отразяването на световните и родни музикалните новини, спортните, сигурно и в други сфери е валидно.
Под привидното разнообразие в българските чартове напр., само един поглед в няколко световни класации е достатъчен да се разбере, що за задръстена провинция сме, да не говорим за селската водеща и просташките й соц-внушения, иначе на нещо го докарала. При това, където не очакваш политика, и не си се бронирал предварително, е още по-подло да те атакуват. Ами младите, дори малките, които попиват това. Както се оплака съпругът ми наскоро: “По тоталитарно време поне по два часа на денонощие слушах качествени политически анализи и новини по “Свободна Европа”, “Дойче веле”, “Гласът на Америка” или BBC, а сега нямаме и това!”, а сега остава специално да се информираме от интернет, сякаш сме под още по-херметизиращ похлупак.
@ Росица.”Безднадеждно е в България.”
Безнадежно изглежда, a дали е, не знам!
Знам обаче, че попаднали в “родна среда” “възпитаните, почтените” и т.н. германци бързо-бързо прихващат от родния тарикатлък и “заработват” по месните написани правила – бачкане събота и неделя без дпълнително заплащане, “леки” заплати и тежки оглушки и т.н. ‘достижения” на българския “преход”.
Не ми вярвате, ли?!
Е, както искате. Ще припомня случая с падналият таван на Софийското летище. Същият бе дело на ‘реномирана” фирма. Името и бе нещо от рода на “Щърбак”, явно да напомня за ощърбването на простите българите.
Мардитският мошенник каза за 4 години само едно смислено нещо – “Сменето си чипа”.
В България борбата между “чалгата” и “класическата музика” се води повече от столетие и към момента с помощтта на щедро ‘подпомаганите” от бандити и русофили “медии” чалгата взема сериозен връх.
Та – няма кой да ни оправи градинките и тротоарите. Трябва количеството на българофилите да нарастне значително и сами да си подредим държавата.
5,9 ПО КУТЕВ
Тия дни бележитият червен депутат и член на ЦК на БСП др. антон кутев се изказал по вътрешни въпроси на страницата си във Фейсбук. Др. кутев се изпуснал, че в Перник били паднали „само няколко комина и един покрив на обща стойност 5-6 милиона” и че това не било проблем за цялата държава. Другаде били злободневните национални въпроси. На следващия ден някой подсказал на др. кутев, че откровенията му звучат малко нагло, малко цинично и съвсем не социалистицки. Даже непукистки. И др. кутев изтрил писанията си от Фейсбука. Не вдига телефона си и отрича да е писал нящо подобно. Твърди, че му кроят компромати. Че го клепат. Онез, от цитаделата на световния империализъм. И нашенски мекерета, техни слуги (като Костов, Ф. Димитров, Петър Стоянов и пр. вражеска сволоч). Някои хора са записали среднощните откровения на др. кутев, но той твърди, че били изфабрикувани. Не бил техен автор. А накрая направи най-нелепото – взе, че се извини. Извод: по сред нощ, на няколкостотин грама хард питиета, др. кутев е бил по-искрен, отколкото на трибуната. Бил е себе си. Казал си е онова, което му е на душицата: не ми пука за Перник, не ми пука за Дивотино. Да им хвърлят 5-6 милиона и да се махат от главата ми. Боли го … др. кутев за падналите къщи и за напуканите стени на стотици българи в Западна България. Др. кутев е депутат чааак от Силистра. И ако в Силистра стане нещо, ще трябва с неохота да се влачи дотам, да обикаля села и градчета и да лъже местните туземци, че го е много еня за съдбата им. Но защо софийското копеленце кутев, номенклатура трето поколение, е депутат чак от Силистра? Ами защото там не го познават. Не знаят рода му и проявите му преди да стане закоравял комуноид. Спускат на бедните хорица с червени илюзии в Силистренско дълъг списък с имената на национални предатели и им казват: „Ето това са най-чистите българи. Гласувате за тях, иначе – Иван Костов, Ф. Димитров, Петър Стоянов и световният империализъм”. Така се прави червена политика и през 2012 г. Такива са всички кутевци, станишевци и първанки: алчни, цинични, безогледни кариеристи, лапачи, кърлежи. Комуноидите-русофилистици вече 94 години носят нещастия на страната ни и тикат нацията в посока, обратна на световния прогрес. Наричат го с разни имена: „българска специфика”, „вековна дружба с Русия”, „равна отдалеченост от САЩ и Русия”, „моят приятел Путин”. Дълбоките торбички под очите на др. кутев говорят, че въпросният другар дългогодишно и усърдно (зло)употребява с твърд алкохол. Те, комункулосите, насаме доста уважават шотландската ракия (скоч). Само пред електората лъжат, че обичали гроздова. И това е най-невинната им лъжа.
Като стана дума за летище първото нещо което ми направи впечатление,когато слязох на летището в Германия беше въздуха.Лъхна ме един приятен свеж зимен ветрец, а въздуха ми се стори странно чист и приятен.Сякаш бях на връх Тодорка,а не на летището във Франкфурт-Хан.Второто нещо бяха автомобилите.Всички бяха кристално чисти без нито едно петънце дори по стъклата,фаровете и дори гумите.Третото нещо беше асфалтовото покритие.То беше по-тъмно почти черно от тука където е сиво.На фона на този почти черен асфалт блестяха снежно белите маркировки.Излишно е да казвам,че никъде нямаше нито една пукнатинка или дупчица по-шосе или тротоар.Следващото нещо бяха сградите.Всички бяха чисти.По нито една сграда не видях нито една драсканица или някакво послание написано с бял спрей.Тук дори новите странно защо са с мръсни стъкла по които личи останал засъхнал гипс.Друго нещо бяха полицаите.Там просто ги нямаше.Видях един единствен път една патрулна кола устремила се за някъде без включена сирена.Видях униформен също веднъж,който беше облечен с кафява жилетка,риза с вратовръзка,официален панталон и държеше някакви папки.Казвам униформен,защото имаше значка.Друго нещо бяха работниците.Видях двама работника да поправят нещо на пътя.Бяха с перфектно чисти дрехи със сигнални жилетки, а от багерчето с което работеха не се чуваше почти нищо.Друго нещо самите германци които уж само работят и спят и не се веселят като нас,понеже са сдухани и само работят.Нищо подобно.Улиците постоянно бяха пълни с хора разхождащи се.Заведенията и магазините също бяха пълни.В Мюнхен гъмжеше от народ по улиците в една най-обикновена съботна вечер.Също така винаги щом се опитвахме да спрем с колата където и да е както сме свикнали,веднага изскачаше отнякъде някакъв гражданин който ни обясняваше защо не можем да спрем тук и загрижен ни съветваше къде можем да спрем вместо това без да ни напишат глоба.И друго нещо – в магазините им няма персонал освен на касите,който да те притеснява,да се разхожда след тебе и те наблюдава изкъсо или предлага услугите си “нещо да помогне”,да не говорим за охрана или нещо такова.Храната по магазините също ми се стори по-хубава.Зеленчуците бяха перфектно свежи, а доматите примерно имаха оставена малко зелена дръжчица и от щанда от тях се носеше аромат на зеленчукова градина.Да кажем и за кошчетата за боклук.Те са през пет метра и са пригодени както за боклуци така и за пушене,защото там също не се пуши на закрити помещения.Няма железни контейнери за всякакви боклуци пльоснати насред тротоара,а три вида контейнери на специално място за три вида боклук – органичен,пластмаса и стъкла и знам,че ако изхвърлиш там нещо което може да се рециклира получаваш касова бележка с която моежеш да вземеш пари но не съм много запознат с това.И не на последно място-кучетата.Там няма бездомни кучета.Да споменем и шофьорите на автобусите или трамваите.Бяха облечени като професори в университет.”Контрола” няма.Гарата за влакове беше с перони наредени един до друг 1,2,3,4,5… с апарат пред всеки на който задаваш къде искаш да отидеш,пускаш пари и получаваш билет.Също искам да кажа, че не бях само в Мюнхен, а и в други по-малки градове и градчета,индустриялни зони и т.н.,за да не си помислите,че само в големите градове е така, за да се впечатляват чужденците,както може би някой може да си помисли.Щом се върнах в България първото нещо,което ми направи впечатление бяха цепнатините по асфалта,които видях от прозорчето на самолета докато кацахме.Цялата писта беше на цепнатини.По нататък няма да продължавам с впечатленията понеже всички си ги знаеме и виждаме всеки ден.Може да ви се сторят малко прекалени впечатленията ми,но аз съм едно най-обикновено българче израснало сред отлкомки,смрад и боклуци за първи път посетило европейска държава.
То излежаването в леглото приятно,но поради причини от “фауна” битийност човешка идва момент налагащ “офф” да се стане от уютното легло.Може и да не се стане,може,допуска се,ноо…ууф,ами сега много парфюми ще трябват!
“Проста” логика,елементарна!
Докъто има офци ще има и вълци, няма как.
Г-н Инджев, а имаше ли прогрес за да си говорим за регрес?
Не се ли получи така че нашите канализирани в крайна сметка действия НЕ СЕ ОКАЗАХА НИКАКЪВ ПРОГРЕС защото се оставиха да бъдат овладяни, притъпи им се силата и не можаха да се излеят свободно и да отнесат ТОВА КОЕТО ПРЕЧЕШЕ? Или защото в зародиш са били замислени като канализирани? И имаше само един кратък период в който потокът попреля малко и направи някои “поразии” в запланирания сценарий?
Понякога се опитвам да правя някакви сравнения – ето на, сега в Сирия например се поставят същите въпроси и си говорим за около 12 000 вече жертви на БААС-социалистите. Русия, наследникът на съвето-социализма и покровител на всички социализми, нашият троен “освободител” нагло и с всички сили се мъчи да ги канализира и осъществи ”соц-прехода” си и там, да се съхрани партията, агентите, петоколоннниците и изкопаемите. Но сирийците не се дават. Ако сравним колко са жертвите за вече 15 месеца на измъчения сирийски “преход” на БААС-социалистите и нашето предишно “освобождение” през 1944 когато за три пъти по-малко време родните тесно-социалисти са произвели три пъти повече жертви у нас под чадъра на съвето-социалистите и то без война и при много по-неефективни оръжия от сегашните, просто не ми го побира акъла каква сеч е било наистина във времето след този 9 септември. И ние я изучавахме като «най-светлата дата в историята», не знам може би още се мъдрят в учебниците подобни обяснения за тази дата. Да не забравяме и че в западната ни съседка не много отдавна, при по-малко жертви се говореше за ГЕНОЦИД, произведен от соц-приятелчетата на нашите социалисти.
Това което пречеше преди си пречи и сега и си е все на същото място, МОЧА си е натопорчен както и преди и както и всичките подобни вкаменелости, соц-партията държи целия бизнес, ДС агентите са си на мястото и се гордеят с миналото си на соц-защитници, изкопаемите соц-мозъци громящи, фашизма или по-точно наци-социализма, екс соц-съюзник но озъбил се на съвето-социализма, петоколонниците патриоти-русолюбци, романтичните все още русофили, всички вкупом носталгично бленуващи за техния “светъл” социализъм и то след толкова кардинални разобличаващи разкрития от последните години, тоталната девалвация на толкова много негови “ценности” и падането на всичките му разнообразни маски.
И на всичкото отгоре искат и ДА НЕ СЕ ПРЕНАПИСВАЛА ИСТОРИЯТА.
Вчерашната комсомолска королева, ултра-парфюмираната съвето-социалистка, другарката Матвиенко, дошла и тя да агитира за романтика, НЕ ЗАБРАВИ ДА ГО НАТЪРТИ в триминутното си интервю по БНТ. И как не, като е основният им отчаян лозунг. А на същата соц-другарка, “най-висшата дама в руския елит”, както я представя тази телевзия, (позор!!!) при шестгодишното и царстване в С.Петербург синчето и е получило 430 !!! само контракта за обществени поръчки, тъй като е в един от първите обръчи от фирми и е станало младо доларово милиардерче – справка Уикипедия под името Сергей Матвиенко.
Ето това е то, не социализъм в действие, не развит социализъм, а след “прехода” е преминал вече в турбо-социализъм, даже бих казал БИтурбо-социализъм, защото си говорим за БИлионери вече.
Всъщност, на горните въпроси Вие сте отговорил многократно тук и в книгите си, но не застанат ли хората масово зад тия отговори, не ги ли осъзнаят и НЕ ПОИСКАТ ЛИ ПРЕНАПИСВАНЕТО НА ТАЗИ ЛЪЖЛИВА КЪРВАВА ИСТОРИЯ истински прогрес няма да има а ще наблюдаваме нови и нови разновидности на соц-прогреси и депресиращи соц-мутации.
А какво може да се очаква с такива гнъсници начело на печата? Такава турско-руска манджа кой би ял?
Работата на прасата е като види някой читав да го очерни, да го обяви за мисфитник и маргинал или да се създаде пушилка и да се отвлече вниманието от нещо сериозно. А в момента забелязвам, че има “балканизиране” (терминът не е мой)и на Интернет пространството ни. С прегръдката на НДСВ, БСП и ДПС се роди дамлакрацията и тя подмени демокрацията.
Невероятен коментар г-н Инджев. Но явно е, че изключенията потвръждават правилото. тъй като сте запознат с болшинството от пишещите във вестниците и коментиращите в телевизионните студия не е лошо според мен да атакувате тяхната простащина и слагачество.
Поздрави и късмет
Как няма да е депресираща. Българката преса слушка другаря Путин и неговите български васали.
Няма право на собствено мнение,защото за путиновци собственото мнение е по стращно и от ядрена авария.
Безнадеждно е. Даже повече от безнадеждно. Когато разтуриха радио Свободна Европа, имаше подписка за слушателите, да се подпишат в защита на радиото. В интернет. Подписаха я има-няма 1000 души (хиляда).На хиляда души в България радиото щеше да липсва. Та ние сме една махала хора….По данни на преброяването, последното, сме 7 364 570 души. Не ми се смята процент, ама е нищожен.
Да, но за разлика от това журналистическият слугинаж с огромно задоволство, радост и гордост (каквито лъхат от начина, по който е поднесена информацията) ни информира за “новини” като тази, на която попаднах на сайта на проправителствената tv7:
“Руски лекари избират България
Девет от най-добрите руски лекари в различни специалности вече лекуват туристите в Свети Влас
Руски доктори лекуват туристите в Свети Влас през летния сезон. Причината е липсата на достатъчно квалифицирани медици у нас. Чужденците са получили право да работят у нас с разрешение на Здравното министерство.
Девет от най-добрите руски лекари в различни специалности вече лекуват туристите в Свети Влас. Професор Григорий Флакс до скоро е работил в Москва.
Според него българската медицина е на много добро ниво. Причината да губим специалистите си е ниското заплащане. Въпреки това той не би работил в някоя друга европейска държава. Проф. Григорий Флакс познава България и от многобройните почивки със семейството си по родното Черноморие. Той заедно с другите лекари от Русия ще останат у нас за целият летен сезон. Ако получи предложение за работа в България и догодина, няма да откаже.”
Нещата като комай отиват към това след време да решаваме за статута на руския език у нас, за руското малцинство и т.под. Вместо ние в НАТО и ЕС трябваше да са Украйна и Грузия.
А на 6-ти юни :
World War II: Battle of Normandy begins. D-Day, code named Operation Overlord, commences with the landing of 155,000 Allied troops on the beaches of Normandy in France. The allied soldiers quickly break through the Atlantic Wall and push inland in the largest amphibious military operation in history.
вица е малко по различен.
Преди 1944 г. в центъра на Враца най известната месерница е на бай Мито. На табелата на магазина лаконично пише “Мито”. В последствие магазинае национализиран но Мито остава продавач в него, та вица.
Преди девети четеш на табелата на магазина “Мито” влезеш вътре – месо. След девети четеш на табелата на магазина “Месо” влезеш вътре Мито.
Много хора искат да бъдат лъгани от преса и телевизия за успехите на това правителство. Това за тях е по-приемливо отколкото да признаят истината, че за пореден път са гласували като тъпаци.
Има нужда от радикални промени, от революция! Мнозинството обаче няма да излезе на улицата, докато не му вземат и последния комат, твърде търпелив народ сме!
Друг изход от ситуацията е избори до дупка, и свикване на предсрочни избори при всяка издънка на управляващите! 4 години оставяме тези негодници да вършат глупост след глупост, на пълно (медийно) спокойствие! Естествено, че ще рецидивира, какво им пука на тях – 4 години сигурна власт.
Избори до дупка!!!
На фона на следните новини:
Дисидента Li Wangyang, прекарал 22 години в затвор заради протестът на площад Тянанмън през 1989, е намерен мъртъв при странни обстоятелства. (Euronews)
Китайските власти блокират интернет търсенията свързани с Тянанмън. (Terms such as “six four”, “23”, “candle” and “never forget”, typed in Chinese search engines, do not return any information about the event.) (BBC)
Китай арестува активисти за да им попречи да участват в отбелязването на годишнината от протестът на Тянанмън
(China has arrested activists and placed others under increased surveillance to stop them from marking the anniversary of the Tiananmen Square crackdown.)(BBC)
Да се случи това!:
http://www.euronews.com/nocomment/2012/06/05/commemoration-of-the-23rd-anniversary-of-tiananmen-square-crackdown/
А в България историята се повтаря: медиите мълчат, а г-н Инджев пак се прави на “интересен” по повод тези събития.
Отново брилянтното перо на господин Инджев и невероятен по дълбочина и точност коментар на ROSSEN IORDANOV!
Просто няма какво да се добави.
Жива е България, защото има своя истински, стойностен елит! И той върши своята работа. Не така бързо, както ни се иска, защото времето изяжда НАШИЯ живот!
За жалост тези, които трябва да ви следват, явно не са изстрадали свободата си.
Гроздето трябва да ферментира, житото трябва да узрее за жътва!
Ще бъде!
Четеното на вестници и гледането на телевизия в България засилва желанието за бягство.А реалността е точно такава каквато я показват.Мизерията имам впредвид , не платените публикации.
Получава се тотален burn out при журналистите и оттам това се предава и на новините.
С три думи – Kill your tv.
Нямам намерение да прочета който и да е от тиражите вестници за да се уверя в правотата на Инджев. То само заглавията им ми стигат! Медиите отдавна са станали участници в промиването на мозъци, на опростачването и чалгизирането на хората. Аз съм лесен – не ги чета. Дори и електронните издания на повечето не поглеждам. Но има огромен брой хора даващи последните си стотинки за “информация и четиво”. Защо ли? Дали са просто такива по природа или хората имат нужда да бъдат баламосвани? По лесно е човек да се откаже от пушене, отколкото от удоволствието да чете глупости написани с огромни букви на пъвите страници…:(((
Уважаеми г-н Инджев,
късно снощи (не мога да уточня час)написах коментар, който не виждам. Моля, ако е възможно, да изясним причината (не съм в България и може би се е получил “срив” в системата, макар досега всички мои коментари да са били публикувани). Благодаря!
скъпи ми Артър ти наистина си много наивен – каза сюзън – включи холовизора и ще чуеш за несъмнените победи на нашата армия и огромните загуби на противника
“Инферно” Майк Резник
Съгласявам се с твърдението, че положението изглежда трудно поправимо и пресата вероятно е отражение на обстановката във всеки останал аспект от живота в България.
Ще си позволя обаче да кажа, че не е безнадеждно. Аз съм студент в чужбина и мечтата ми е след няколко години да се върна в България, защото смятам, че това, което може да помогне на страната ни да се доближи до държава с по-прозрачни процеси и по-качествен живот за хората са самите хора – младите, будните и интелигентни хора. А и до момента съм срещнал много мои връстници с подобни възгледи, затова мисля, че надежда има и не знам дали напускането на самолета е правилния изход, (за всеки ‘правилно’ е относителна величина предполагам) въпреки че временно живея извън България (но правя това за да може един ден приносът ми за България да бъде по-голям, виждайки какво се прави по други места по света). Вероятно възгледите ми са продиктувани от това, че съм на двайсет години и надеждата в мен е голяма, но хората като мен са много (много в чужбина, които желаят да се върнат и се връщат, и много, които остават в България за да не остане напълно страната без млади и интелигентни личности).
За съжеление, с почти всеки човек над 35-40 години, с когото разговарям споделя, че обстановката е безнадеждна. Не мисля, че е така, просто не мога да го възприема. Мисля, че както в един от коментарите се посочва, при достатъчно голям брой и достатъчно кадърни българофили работейки за общата кауза страната ни да стане развита европейска държава нищо не е загубено. Докато има такива хора, надеждата съществува, а такива хора има.
П.С.
Моля да бъда извинен, ако не съм разбрал правилно изразът за напускането на самолета. Ако разтягането на коланите и напускането на самолета означава некупуването на българска преса, а не напускане на страната, поднасям извинения.
Към meri:
Пропускът е мой. Публикувах го!
Уважаеми, господин ФИЛИПОВ!
Моите поддравления! Гордея се, че след всичко,което изживя народът ни, има млади хора като Вас!
Прав сте – безнадеждна е само смъртта!
Не съдете “повечето” над 35. Те са живели 15 и повече /понякога много повече/ години в условия на несвобода и оцеляване. Възпитавани са по съответния начин. Пропагандата, пълното информационно затъмнение, налаганият им соц-“модус вивенди” /измама, лицемерие, присвояване, безстопанственост, безнравственост, тарикатщина/ и тоталният контрол /слухтене/ напълно съсипаха моралните устои на българина. Най-тежката вина, най-страшната вреда на комунизма е духовното осакатяване на хората!
Но … чета Ви и си казвам – не всичко е загубено! Съумели сме да запазим зрънцето на здравия разум и ДОБРОТО! И то вече покълва, и ще дойде ден за ЖЪТВА!
Благодара Ви, че Ви има!