Смешен плач за Брюксел от столицата на пропагандния разврат в Европа
7 Юни 2012
e-vestnik
Атанас Чобанов
Така в. Монитор отразява доклада на Freedom House, според който България е на 78-о място в света по свобода на медиите.
Етимологията на латинската дума медия (множествено число на medium) е средство, връзка, посредничество. Връзка между фактите и мненията от една страна и група от индивиди, интересуващи се от тях, да ги наречем общество. При това посредничество обществото очаква обективност, изчерпателност и безпристрастност в отразяването на фактите, както и плурализъм на представените мнения.
Какво се случва когато фактите се пренебрегват като директен източник, а медията става посредник на посланията на дадена властова или корпоративна структура? Отговорът е – агенция за връзки с обществеността или пропагандна структура. Мечтата на всяка пропагандна кантора обаче е да бъде възприемана като медия, а не като властови или корпоративен рупор. Ето защо пропагадните структури, които разполагат с пари, влагат много средства, за да изглеждат като медии. Също така влагат кеш, за да изместят истинските медии и да установят монопол над информационното пространство.
Защо не успяват обаче? Защото в едно отворено пазарно общество парите не са достатъчни. Не е достатъчен и професионализмът. Богатите пропагандатори могат да си напазаруват професионалисти на килограм живо тегло, особено в бедните страни. Но пак не успяват, защото автентичните факти и мнения имат свойството да устояват на пропагадната завеса, била тя под формата на цензура или на отклоняващ вниманието безмислен информационен поток. В крайна сметка те достигат до голям брой индивиди. Това работи дори и в затворените, тоталитарни общества. Чудесен пример е дисидентският самиздат при комунизма, който пробиваше безмилостната пропагандна машина на властта.
Това се е случвало и се случва защото сред групата индивиди винаги има такива, които предпочитат да живеят в истина, а не във възторжена лъжа, ретранслирана от пропагандните кантори. Докато ги има тези индивиди ще има и медии. Те може да са бедни, може техният носител да е свит, незабележим дори, в условията на монопола, но с упоритостта на китайска капка си пробиват път през информационните бентове на пропагандните могули.
Повод за това теоретично отклонение е новината, че бившата шефка на тотото Ирена Кръстева е публикувала отворено писмо, възмутена от факта, че не е поканена на среща за медийната свобода в Европейския парламент. Били поканени такива-онакива, сърди се тя, а представители на \”Българския медиен съюз\”, в който членува нейната групировка не са сред поканените.
Писмото на Кръстева е адресирано до шефа на парламентарната група на евролибералите Ги Верхофстат, организатор на събитието. Парадокс е, че към същото политическо семейство се числи и Делян Пеевски, син на Ирен Кръстева, депутат от ДПС и по съвместителство главен цензор в притежаваните от Ирена Кръстева вестници.
Срещата всъщност е отворена за всеки, който пожелае да участва. Не е нужна покана, а предварителна регистрация, за да се получи пропуск за сградата на Европейския парламент. Покани са изпратени на лекторите и модераторите на дискусии, което е съвсем нормално. Но сред тях не са емисарите на \”най-големите и авторитетни български вестници, списания и електронни медии с висок рейтинг\”, по думите на Кръстева.
Защо не са? Ами защото не са медии. Пропагандни кантори са, финансирани индиректно от властта чрез една корпоративна структура, която е уличена дори от американското разузнаване в пране на пари и кредитиране на свързани лица. С кредитите тези лица купуват медии, превръщат ги в пиар агенции на правителството и се стремят да установят монопол над разпространението. Резултатът е видим от чужбина – София е последна в класациите за медийната свобода в ЕС и всяка година уверено потъва надолу.
Съвсем правилно организаторите на срещата за свободата на медиите не смесват жанровете. Затова събитието в Европейския парламент се очертава интересно. Колкото до Ирена Кръстева и колегите и от самоназовалия се \”Български медиен съюз\”, никой не им пречи да си организират друга среща. В Москва, в Пекин или в Хавана, с тамошните сестрински пропагандни централи да обменят опит за трудностите да се установи тотален монопол и ефективна цензура в условията на пазарна икономика и във века на интернет.
Ирена Кръстева като… експерт и стожер на медийната свобода
7 Юни 2012
Еврочикаго
Ирена Кръстева. Снимка: Булфото
Известната медийна „императорка” Ирена Кръстева, която, заедно с добре известния си син Делян Пеевски, напазарува в последните години доста вестници, телевизии, сайтове и пр. в България, се е обърнала с писмо до президента на АЛДЕ (Алианс на Либералите и Демократите за Европа/Alliance of Liberals and Democrats for Europe – ALDE Group), публикувано днес на първа страница на в. „Монитор“. В това писмо Кръстева се оплаква, че на организирано от АЛДЕ отворено изслушване на тема „Медийната свобода в България” след два дни в Брюксел, вместо представители на т.нар. Български медиен съюз (в чийто управителен съвет, освен г-жа Кръстева, са и синът й Делян Пеевски, Тошо Тошев, Петьо Блъсков, Степан Арамян и пр.), са били поканени журналисти като Асен Йорданов, Сашо Диков или Светла Петрова.
Ето и текста на самото писмо:
ПИСМО
от Ирена Кръстева,
Изпълнителен директор на
Нова Българска Медийна Група Холдинг
До
Ги Верхофстад,
Президент на АЛДЕ
Г-н Верхофстад,
Научих случайно за организираното от АЛДЕ отворено изслушване на тема „Медийната свобода в България” на 6 юни в Брюксел. В програмата е предвидено участие на представители на Българския медиен съюз, но до този момент нито един наш представител не е получил покана за събитието.
Подобен „пропуск” е, меко казано, странен, като се има предвид, че Българският медиен съюз обединява най-големите и авторитетни български вестници, списания и електронни медии с висок рейтинг. Още по-странно е, че сред поканените няма и нито един журналист от тези медии.
Напротив, както личи от програмата, във форума ще вземат участие почти неизвестни имена (като Асен Йорданов) или такива с твърде съмнителна репутация (като спортния коментатор Сашо Диков и Явор Дачков, който списва вестника на подсъдим за тежки криминални престъпления).
Смущаващ е и фактът, че поканените са подбрани избирателно от съпругата на евродепутата от АЛДЕ Станимир Илчев – Светла Петрова, бивша тв водеща, свалена от екран заради нисък рейтинг на предаването й.
Г-н Верхофстад,
Мнението на поканените от г-жа Петрова журналисти и медийни експерти е добре известно в България. От доста време те тръбят, че свободата на словото и печата е в опасност. Истината е друга. Въпросните журналисти са напълно свободни да пишат и говорят, каквото си поискат. Проблемът им е, че хората все по-малко ги слушат и четат. Но това е друга тема, нали?
Ако вие наистина искате да получите обективна оценка за медийната среда в България, чуйте мнението на по-широк кръг от журналисти и издатели. Още повече че това ще бъде и напълно в синхрон с европейските ценности за плурализъм и свобода на изразяване.
——————————–
В това, че да се чуе мнението на хора като Кръстева за медийната свобода в България „ще бъде и напълно в синхрон с европейските ценности за плурализъм и свобода на изразяване“, нЕма как да се съмняваме. Нищо, че според г-жа Кръстева имена като това на Асен Йорданов (получил през 2010 г. европейския „Пулицър“, наградата за разследваща журналистика Leipzig Media Award), са някакви случайни и неизвестни. Колкото до Явор Дачков, макар че иначе умният и талантлив Дачков си докара репутацията наистина до съмнителна, той репутацията на самата Кръстева дали може да я стигне…?
Ирена Кръстева споменава в писмото си и за това, че съпругът на журналистика Светла Петрова е евродепутат. Колко лошо, какво обвързаност между власт и медии, не е за вярване… Затова може би са свалили предаването на Петрова, а обхватът на медийната империя на Кръстева и Пеевски непрекъснато се увеличава? Защото тия, вторите, никакви връзки нямат и не са имали с властта? Някой да се съмнява?
Впрочем, що се отнася до предаването на Светла Петрова, „Сеизмограф“ го свалиха не заради нисък рейтинг. (Въпреки, че имаше какво още да се желае, то беше едно от малкото предавания в българския ТВ ефир, което се опитваше да се занимава с публицистика. И понеже темите, които засягаше, бяха често парливи, имаше кой да го гледа, не е като да нямаше.)
За „съмнителната репутация“ на Сашо Диков в сравнение на тази Петьо Блъсков, Тошо Тошев, Светлана Шаренкова, Тодор Батков, Делян Пеевски и пр. (основатели на Българския медиен съюз, за който Кръстева говори в писмото си) едва ли има нужда да казваме.
Ето снимка с част от лицата, които ще липсват, изглежда, в Брюксел, на изслушването за медийната свобода в България. Да се „засрамят“ тези европейски либерали и демократи, които не са ги поканили…“
На пресконференцията за учредяването на новия издателски съюз. Отляво надясно: Тошо Тошев (”Преса”), Тодор Батков (”Стандарт”), Светлана Шаренкова (”Земя”), Петьо Блъсков (”Република”) и Делян Пеевски (”Телеграф”, “Монитор” и др.). Снимка: Булфото
ххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххх
Към горните публикации от Кафене.нет , e-vestnik ( предварителна, писана преди изслушването за медиите в Брюксел) и тази от сайта Еврочикаго добавям и малко „свидетелски показания“. Защото бях на това събрание, макар и да не бях поканен. В България и извън България покани от българските медийни групировки покани не получавам-не на последно място защото знаят, че не бих и приел. Намирах се в съседна зала на Европейския парламент като гост на семинар за проблемите на медиите в …Русия. Но прескочих да видя и българската караница, за да си припомня приликите в мащаб едно към едно между българското джудже и аналогичния му руски гигант за някои принципни сходства, съществуващи и тържествуващи в нашите все така „братски страни“ – нали не си мислите, че руската действителност имитира българската по отношение на контрола и употребата на медиите от властта!
Ето ви една прилика. Уж голям смях падна от цитатите за подмазвачеството на българските вестници ( именно вестници, понеже явно инициативата за срещата беше вестникарска, сякаш няма проблем с медиите в България като цяло), но голямата добра новина от събитието също обслужи имиджа на обекта на голямото медийно подмазвачество в България. Още щом Любомир Павлов оповести тържествено, че очаква да падне ДДС върху печатните издания в България, защото така му казал ( лично на него!) Бойко Борисов, моментално „се хванах на бас“ със седящ до мен български служител в Европейския парламент, че това ще бъде водещата новина на доведените за целта българските медии. Прочетете днес заглавията, че и самите кореспонденции от Брюксел, еднакви като две капки мастило, и ще видите, че с лекота съм „спечелил баса“. Липсва само традиционното „Благодарим на Бойко, спасителя на свободата на словото“. Тази роля сигурно е отредена за другата, вражеската групировка, която не се свени толкова в подмазването, но също толкова би се облажила от благоволението.
На позорния брюкселски стълб липсваше физически не само туловището на конкуренцията по обслужване на върховната власт в България. Тази конкуренция е обидена, че казват чак в центъра на Европа самата истина за нея и явно бойкотираше дискусията ( макар да твърди, че не била поканена). Отсъстваше обаче подозрително далеч по-важният елемент от медийния слугинаж в нашата периферна държава, намираща се на европейското дъно и по отношение на медийната свобода. Големият отсъстващ беше телевизионният „рум сървиз“ на властта в България, който е денонощно на повикване и с тази специална услуга, досущ като в Русия, превъзхожда многократно по своята значимост технологично тромавите вестници. Беше дадена „за цвят“ думата на Сашо Диков, който сам обясни доколко не е важен неговия „Канал 3“ на фона големите играчи в телевизионния ефир и че телевизията му предстои скоро да загине, ако Европа не помогне.
Знаковото отсъствие на самата тема за електронните медии ( а за алтернативата на свободните гласове в интернет, които пък изобщо отнийде помощ не видят, да не говорим) само подсказва, че, каквито и истини да бяха изречени в Брюксел, целта далеч не беше да се назове истината и да се намери някаква опорна точка за обрат в срамната тенденция. Свършиха си работата хората. Българските социалистически депутати се позабавляваха, че някакви сънародници се дърлят за контрола над създадената от техните другари и другарки схема за разиграване на българската мечка из европейския двор и се разделихме.
Тръгнах си преди края. Не можах да видя как приключва приказката. Но за онези с големите пари и европейските заплати, тя сигурно е свършила като руските приказки, в които на финала задължително се съобщава, че яли, пили и се веселили, и по брадата им текло чак. (ivo.bg)
Нели Кроос(Крус)има заслуга за намалянето на таксите на мобилните крадци в България.
Сигурно сме и нафлъдили и-мейла със съобщения за мобилните оператори.
Въпреки,че не ми отговори съветвам Ви да пишете на английски един мейл.Колкото повече хора пишем, толкова повече шанса за игнор е по-малък.
Пропуснах мейла да напиша.
Neelie.Kroes@ec.europa.eu
http://ec.europa.eu/commission_2010-2014/kroes/contact/commissioner/index_en.htm
Господин Инджев, щом ще се премахне ДДС върху печатните издания, като компенсация нека да се вдигне ДДС върху цените на лекарствата. Да речем ДДС върху цените на лекарствата да стане 40%. Има и още възможности за вдигане на ДДС, примерно на адвокатските услуги. Сега ако някой сиромах тръгне да си търси правата, чрез съда, като е по цял свят, плаща 20% ДДС както е в България. Нека ДДС върху адвокатските услуги стане 40%, пък да видим тогаз, ще му дойде ли на ума сиромаха да си тръси правата в български съд. Направо в Европейскит съд, там да се жалват сиромасите, където това е безплатно. Пък като сме тръгнали да оправяме финансите на държавата, колко му е да се вдигнат ДДС и на горивата. Така с един масраф, хем чист въздух, хем и хазната пълна, та Бойко Борисов да дава парите ни на когото му скимне и най-вече на неговите авери от ГЕРБ, а и на другите му авери от близкото му минало.
„Репортери без граници“, класират България на 80-то място по свобода на световния печат; Еврокомисар Крус ни предупреждава, а тези хора като Пеевски и Тошев явно си мислят, че дъжд вали. Но след това, което се случи в Брюксел вчера очаквам тежки дни за тях.
Все деца на ПАРТИЯТА МАЙКА…
Ирена Кръстева не може да бъде човек, който да говори за медийната свобода и това е ясно на всички. Тя е от хората, които са синоним на корупция, медийно милчание в полза на властта. надявам се от ЕК да започнат да разследват произхода на средствата й.
Нещата в България са МНОГО зле, не само по отношение на свободата на словото… НИЩО в тази държава не е наред – ОГРОМНА за малката ни държава (корумпирана) държавна администрация; неработеща съдебна система, калпаво законодателство, монополи, симбиоза между партии и организирана престъпност… Казах ли “корупция”?…
Бавно, но сигурно вървим към “демокрация” от съветско-путиновски тип. Най-лошото е, че няма никакви изгледи това да се промени. Освен ако в следващия парламент Костов няма мнозинство, което пък е 100% сигурно че няма как да стане… Може да ме наречете черноглед, но не виждам никаква светлина в тунела.
ПП: Само на мен ли ми се повдига, като ги гледам тези на снимката?!?!?
Сега е времето, в което Делян Пеевски и неговат група трябва да се махнат от бизнеса с медии. Явно на Европа им писна ние да си парим каквото си поискаме. Дезинформацията на българското общество стигна много далеч.
Знае се,че всички зайци бягат в зиг-зак.Но само хитрите дават мило и драго да се окажат з зига,когато ловецът стреля в зага.На кого ли не се повръща от тази снимка!
Извън темата, но това (http://www.blitz.bg/news/article/141918) ме грабна. Излиза, че за окастрянето на монумента пред НДК сме по-загрижени от структурата с шмайзера. Само в София и Пловдив останаха! Да ги махаме вече!
Само Костов! Това е истината.Нищо, че няма да има мнозинство. Той с пет депутата ги побърква, камо ли ако са повече. Всички медии при неговото управление виеха срещу правителството като вълци срещу луна.Мнозинството от хората още не могат да проумеят, че са изпълнявали чужди поръчки. Спомнете си само публикациите в Труд на вещицата на българската демокрация Валерия Велева -“България уби дете”. И Алексей Петров изкара таксиджиите пред Народното Събрание да искат оставката на Костов, защото бил виновен за това, че една психоболна умъртвила детето си. А де ги сега тия опиянени от обществената си значимост джигити на журналистическото поприще, да пишат България уби немощни старци, защото не си почисти речните корита и не си укрепи язовирните стени (с. БИСЕР). Или трима невинни работници загинаха поради липса на управленски капацитет – избухналите снаряди в цех за утилизация на специална продукция. Само Генчев от Нова Телевизия плахо, но все пак попита чия е отговорността. Останалите – масово примирени със своята обществена незначителност, приведени (или наведени), се ослушват кой ще бъде посочен от властта за виновник, за да го разкатават и разнищват до втръсване пред замъгления поглед на публиката.
В България през 1982 истината се криеше на къси вълни а през 2012 по сайтове и блогове, но тръпката при откриването и си остава същата.
Идеята на председателя на СИБ за отпадане на ДДС за вестниците е добра, а още по-добра е идеята Европа да подкрепи независимата разследваща журналистика у нас. Тогава медийната клика на Ир.Кръстева и Д.Пеевски просто ще фалира.
Благодаря,че има журналисти като Вас и мога да се информирам за истинската съшност на нещата в България.
пп
И на мен ми се повдига от тези т.н.”журналисти”.Освен това вече си мисля дали и след 40 години ще се измъкнем от пустинята на комунизма.
Гледам ги тези недоразумения от снимката и си викам: Ех какви “журналисти” е раждала, ражда и сега, българската майка юначна!
Тези точно опростачиха и чалгализираха българския език.
Пръв започна Петьо Блъсков.
Мисля тук може да видите една интересна снимка, мисля е правена някъде около Варна, не съм сигурен на 100%, вижда се тел код започващ с 052..
http://kalchomaniq.blog.bg/photos/59479/original/TRIPLE%20ACTION%281%29.jpg
това е въпрос на манталитет, автоцензурата със закони и забележки не може да се премахне.
Аз бях там. На трибуната в Европарламента седяха мултимилионери, накупили медии, директно отговорни за либертицидната цензура в България и журналисти като Лидия Павлова, дръзнала да се изправи срещу братя Галеви. Тя разказа емоционално на какъв тормоз е подложена и как са и подпалили колата. Сега Лидия е без кола, Пъпки, Заховци и Сиромаховците се чудят на коя от многото да се качат. В контролираните от тях медии пишат за това как Пъпката се видял с Рапона и договорил по-ниско ДДС. И нито дума за казаното от Лидия…
Е това е. На тази снимка и бай Ганьо ще плесне с мазни ръце, ще се погали по още по-мазния мустак и ще каже: ” Аферим, машаалла, ашкоолсум. Това са моите хора. Тия още 50 години могат да ме държат във властта.” Писна ми на “Шмайзера” (просто, защото не се отъждествявам със “шпагина”) от тия! Крайно време е да се организираме, въпреки някои малки и незначителни различия и всеки със каквото може да помогне и Вие Г-н Инджев, Г-н Чобанов, Г-н Д.Белчев, Г-н Е. Сугарев, Г-н О. Минчев, Г-н Е. Дайнов и много други заслужили и доказали се във времето, да застанете пред нас без страх, да създадем една нова , истинска и автентична демократична формация и да отвоюваме нашата държава от тези бандити! Няма време! Поохладете си егото и “НЕКА БЪДЕ”!
Не можах да си обясня защо семинарите за свободата на медиите в България и Русия са били в различни зали. Върха на пирамидата управляваща мейнстримовските медиите в двете държави е един и същ. Цялата система се захранва с пари от едно и също място. Вертикалата по която става управлението на медиите в двете страни е една и съща, макар и да става въпрос формално за две различни държави. Винаги ми е правило впечатление, че когато се появи критичен материал срещу ЕС или САЩ в руските медии, подчинените български медии веднага го тиражират и у нас дори и очевидно да е дезинформация и измислица. В същото време ако се появи критичен материал по отношение на Русия в западния печат, същите български медии изчват реакцията на руските мейнстримовски медии и чак тогава си позволяват да го тиражират пречупен през руската гледна точка или да замълчат окончателно по повдигнатата тема. Лошото е че нещата със свободата на словото в България стават все по лоши с течение на времето и вече съм убеден, че свободата на българските медии ще настъпи едва тогава когато се освободят руските медии от споменатата вертикала и пирамида за упражняване на контрол.
Лапсус- Г-н Б. Дончев.
Г-н Инджев,
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2012/06/07/1841904_freedom_house_demokraciiata_v_bulgariia_e_v_otstuplenie/
Това е по-важно от свободата на Медиите – свободата на гражданите! Има и друга новина, която е свързана с тази:
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2012/06/07/1842257_promenite_v_zakona_za_sudebnata_vlast_biaha/
Просто нямам думи! Впрочем и “Дневник” се е опитал(навярно) да цензурира Петя Владимирова с блестящия си анализ:
http://www.dnevnik.bg/analizi/2012/06/06/1841338_sudebna_reforma_da_se_promenim_kato_zapazim/
Явно критериите за журналистика и медийна свобода на Брюксел и г-жа Кръстева коренно се различават.На госпожа тотализаторката трябва да и стане ясно,че словоблудството и свободното лазене и лизане не е свобода.Може чрез “Стандарт”ния поглед в “Монитор”а или “Телеграф”ното “Преса”кване на “Дудук вижън” и “Уикенд”ния махмурлук,нещата да изглеждат розови?Но явно в Брюксел са на друго мнение.На госпожа Кръстева и Син,като пораснали хора,ртябва да им е ясно,че розовия сън е хубав спомен но и той си има край!
Браво на Стефан Христов,неговата диагноза е най-точна
Г-н Инджев, бихте ли описали чувствата си към Сатрапа на България – Ив.Костов.
Благодаря Предварително ако сметнете въпроса ми за недостоен и не го публикувате ! Преди време Ви купих Сандвич с кафе защото мислех, че сте един от нас !
На форума правилно липсват двете туловища и руската подлога, а присъства този, който разнищи габонската афера…
Слушах Явор Дачков вчера по БНР. Най-малко той има право да говори за свобода на медиите, защото хората за които работи по нищо не се различават от групировката на Кръстева и компания. Просто работят за различни господари и сами си ограничават свободата на словото заради пари.
Ето Вие, г-н Инджев сте пример за свобода на словото – пишете каквото желаете. Някой оказвал ли Ви е натиск?
Аз съм съсобственик на една от най-големите фотографски медии в БГ – Фото Форум, в сайта има “клуб” , където хората пишат и за неща извън фотографията, включително и за политика. До сега никой никога не се е опитвал да ни оказва натиск. Ние самите се опитваме да ограничаваме разговорите за политика, защото водят често до напрежение и скандали между хората, но натиск никой не е оказвал. Единствените, които са ни оказвали натиск са Гугъл, които ни отрязаха гугъл рекламите защото сме имали секция “голо тяло” (за арт фотография), но относно псевдоморалните норми няма смисъл да говорим.
Също така ни е оказвала натиск голяма частна фирма, която имаше претенции да цензурираме негативните неща в ревютата им за техника. Разбира се аз им отказах и им спрях рекламата, не ми трябват такива пари.
Та на мен ми е интересно – на Вас г-н Инджев някой обаждал ли Ви се е да Ви оказва натиск?
”най-големите и авторитетни български вестници, списания и електронни медии с висок рейтинг… не са медии. Пропагандни кантори са, финансирани индиректно от властта,.. превърнти са в пиар агенции на правителството и се стремят да установят монопол над разпространението.” Право в десятката. То не че ще се промени нещо, но трябва постоянно да им се припомня, че матрияла не е толкова прост колкото го мислят.Поздравления за г-н Инджев.
Всъщност истинската медийна свобода е в интернет, защото не е нужен особен финансов ресурс да направиш медия и да изкажеш свободно мнението си.
Няма как да вярвам да хартиени медии, за чието издаване са нужни стабилни финанси. Или пък на телевизии.
Медиите на Гергов, медиите на Кръстева, медиите на Батков, медиите на Овъргаз са един дол дренки и в същия дол се нареждат маса световни медии, които обслужват големи капитали. Историята с Мърдок е жив пример.
От българските медии имам известно доверие само на БНТ и БНР. Чета и блога на г-н Инджев, защото знам че е искрен, независимо дали съм съгласен с всичко написано или не.
Към Boni Bonev:
Ако обаждането по телефона от страна на премиера Борисов да ме осведоми лично за най-важното решение за България от много години насам ( спирането на АЕЦ “Белене”)- при това с цел именно аз да разглася новината- е форма на “подкуп” с идеята да бъда приласкан, тогава – да, има такъв “натиск”. Но това е интерпретация, която става повече за сатирични раздумки…Споменавам случая, защото по този начин отговарям в аванс на евентуалната реплика, че не съм толкова важен, за да ми оказват натиск- ако не съм, защо тогава се случи това обаждане ( с което яростно се подигра Кулезич все едно, че аз съм нещо виновен за това)?
Ако имаха с какво, отдавна да ме бяха смачкали. Опитват се да ме мачкат с с досието ми, използвано всеки път, когато някой няма аргументи срещу моя изява или теза и в безсилието си ме замеря с “доносник” или нещо подобно.Но ми прилагат предимно тактиката на маргинализирането в духа на инструкцията на руския посланик, който нарече българите, желаещи да бъде махната съветската символика, “маргинали”. Желязно спазват тази инструкция!
Към W?
Не съм изпаднал толкова, че отрепки да ми купуват сандвич, но ако имате “доблестта” да си покажете физиономията, която явно имате основание да криете,с удоволствие бих ви го (по)върнал.
Обаждането на Борисов честно казано според мен се дължи на особености в характера му и си е лично негова инициатива:):):)
Между другото Вие се поддадохте на емоцията, ако бяхте по-хладнокръвен, нямаше дори да го споменете това обаждане и смисълът му щеше да се изгуби.
Ако искаха да Ви атакуват наистина, има начини и то много. Вие сте независим фактор и то доста силен, четат Ви и Ви цитират доста хора, особено в интернет пространството. Да, бабите на село, не Ви четат, но имате пълен достъп до масата от млади, образовани и работещи хора.
Фото Форум примерно е преживял стотици по-леки или по-тежки хакерски атаки, Вие вероятно не сте и едва ли имате защитите, с които разполага една по-голяма и финансово обезпечена интернет медия.
Също примерно биха могли да пробват да Ви купят…
Изобщо начини много, но споре мен единствения сериозен натиск, който Ви е оказан е историята с Първанов и БТВ.
Разбира се може и да греша, Вие си знаете най-добре.
В момента корпоративния медиен пазар в България може да се раздели на два лагера “Лайномети” и “Гъзолизци” . От едната страна са Слави, Дачков и комопания, от другата са Кулезич, Бареков и сие.
И двата лагера са еднакво противни, но не могат един без друг и са в някаква странна симбиоза. Човек трябва да ги избягва и двата, защото обслужват един и същ тип отверстие и вонят неприятно.
Смятам обаче, че истинската свобода на словото зависи от хората и тяхното желание да имат свободно слово.
Ето в момента ние говорим свободно.
Ето тук можете да видите видео от семинара за медиите в Русия. http://www.europarl.europa.eu/ep-live/en/other-events/video?event=20120606-0930-SPECIAL-UNKN&category=SPECIAL&format=wmv Видеото от изслушването за българските медии още не е качено.
@lubo: Откакто тоя Захов е там, въпросният сайт(вестник) е бледо копие на оригинала.
Ако това са представителите на свободните и подтиснати медии,жалко и тъжно.Организатор да бъде екс царедвореца Илчев,нелепо.Очаквам в Царството на абсурда Алексей Петров да го представят като мъченик,а т.нар братя Галеви като бегълци за свобода.Програмата на шоу Българско шарено,милиционерско котле продължава…
Тоя с кафето и сандвича ме разби от смях!
Търкалях се два часа под масата!
Аз пък на свои ред мога да кажа , че му купих веднъж захарен памук , защото го сбърках с другарче от детската градина.
Много младолик тоя Иво – брейййй :)))))
Малко късно се включвам по темата, но все пак ще отговаря на Атанас Чобанов относно коментара му за Лидия Павлова. Мисля, че не е без значение, тъй като на дискусията в ЕП е станало въпрос и за медийната среда в провинцията. Та, не е загуба, че не чухме за пореден път емоционалните разкази на Л.Павлова, защото ги чухме и прочетохме през последния месец във всички национални медии. В тях обаче няма и дума истина. Ще спомена тук само един малко известен на журналистите в София факт – Л. Павлова беше кандидат за общински съветник на последните местни избори от партия “Нова сила”, която подкрепи кандидатурата на Алексей Петров за президент. В момента пък Лидия е на хранилката на ГЕРБ – Дупница. Това са лесно проверими факти. Тя е олицетворение на това, което Иво Инджев непрекъснато изобличава в своите коментари – лакейщината спрямо властта и корупцията в българската журналистика. Особено второто е основната характеристика на вестник “Струма” и това го знаят всички граждани на Югозападна България. В този смисъл подкрепям казаното от oguest.
Господин Инджев, предлагам “Репортери без граници” да актуализират класацията, защото след поредния скандал в държавата ни с гафа на проправитествената tv7, България от 80-тото би трябвало да слезе надолу в листата поне 30 места…
Поздрави!