Боооже, колко символика има във взривяването на наследството от времето на миролюбивия социализъм!
В борбата за мир, в името на която се бяхме въоръжили до зъби и бяхме готови камък върху камък да не остане на планетата, защитавайки мира, така се бяхме увлекли, че и днес, 22 години по-късно, берем избухващите плодове на благородното социалистическо съревнование по свръхзапасяване с бомби в защита на гарантираната победа на(д) комунизма, рухнал под тежестта на това бреме.
На прелеза над магистралата край Сливен в епохата на НРБ беше написано с огромни букви : „ Без СССР няма мир”! Надписът се мъдреше и доста години след кончината на империята, но злото от нейното наследство явно беше само привидно погребано. И се оказа пророчество- без СССР наистина няма мир в сливенската околия. Там е като на война. Погребите избухнаха край Сливен, носейки смърт, разрушение, страх и поводи да си помислим от какво се отървахме или поне така се надяваме…
Вече дни наред думата „петолъчката” означава това: експлозии на снаряди, които нямахме пари и желание май да унищожим- пардон, да „утилизираме”. Като войник съм пазил тези безценни складове от злосторници защото съм служил именно в Сливен и съм давал т.н. гарнизонен наряд ( имаше и пост на старопланински хълм, където зимно време се връзвахме за един стълб с коланите, за да не ни отнесе прословутият сливенски вятър).
Времето и вятърът на промяната май се оказаха най-големите злосторници. Прочетоха присъдата на комунизма и я изпълниха блестящо, изненадващо безкръвно дори.И ние решихме, че нещата си се случват някак си сами и без нас, без да се напъваме и рискуваме удобството си на наблюдатели и консуматори на тази промяна. Но осъденият вампирясва непрекъснато, за да ни напомни за себе си край „петолъчката” за петолъчката. Сега пък, след трагедията с неуправляемите взривове, става свидетели и на драмата със заловени военни, опитали се да изнесат огромно количество…неуправляеми снаряди от същите тези погреби. Да, 103 неуправляеми снаряда на пазара на международния тероризъм са наистина огромна заплаха срещу националната и персоналната ни сигурност.
Защо се случва всичко това? Отговорът е пред нашите сведени в примирение очи: защото не беше обезвредено наследството на комунизма в широкия смисъл на думата, когато „да краднеш” в съвсем тесния смисъл от държавата беше нещо като национален спорт. Обаче най-големите крадци от онова време се оказаха или видни реформирани другари, или пък „бизМесмени” ( както ми се представи веднъж един такъв фъфлещ екземпляр). Сега да краднеш от крадците стана по-трудно и настъпи едно задръстване в краденето. То вече е позволено само на онези, които определят правилата на краденето в държавата. Поради което и гърмят бомби там, където системата, иначе добре смазана от раздавачите на порции, дава засечки.
Така че явно има нужда от операция по обезвреждане на наследството от погребите на уж погребания комунизъм. Или да го кажа „научно”: необходима е утилизация за целите на еманципацията на нацията от фрустрацията на закъсвацията в света на псевдодемокрацията.
Сапьорите можем да бъдем само ние, гласоподавателите, които имаме задачата да се ориентираме в минирания с продажни медии свят на лъжите и лицемерието.
Този падпис до Сливен не стои, но един друг е там. Нещо като “Слава на Българо-Съветската дружба” или нещо подобно:-)
Кражби във военен склад най-добре се прикриват с пожар. Особенно когато от “експерти” се докаже, че е станало поради късо съединение в старата и некачествена елекрическа мрежа на дадена сграда. Дето се казва ” …. ами форсмажорни обстоятелства брато …. “.
От там на сетне, кое, кога и къде е отишло, ще може да се докаже само ако някъде бъде прихванат съответния инвентар и бъдем попитани за него (защо разбираш ли, не е изгорял както трябва). Сега се усмихнете и да изчакаме за да се убедя, че съм сгрешил с това си предположение!
Хубав ден на всинца ви!
“Сапьорите можем да бъдем само ние, гласоподавателите, които имаме задачата да се ориентираме в минирания с продажни медии свят на лъжите и лицемерието.”
Има един, за когото бих гласувал. Ама той не мисли да оглавява движение. От там нататък гласувам дотолкова, доколкото гласът ми да не отиде заде.
Гърмежите не е задължително да са от “засечки в системата” – аз лично вярвам повече на варианта, че са с цел да се покрие ВЕЧЕ ОТКРАДНАТОТО.
Все пак това също е характерен червен партизански похват – изнасяш каквото можеш и палиш останалото.
Блестящ коментар за станалото в Ямболско! Защо се случва всичко това – Вие давате точен отговор.
Как бихте тълкували,обаче, необикновеното мълчание на премиера Б.Борисов и дори на вицепремиера Цв. Цветанов за инцидента (предвид тяхната склонност към изява при всеки случай). Както и мълчанието на парламентарната група на БСП по същия въпрос.
Е-разбрахме ли и с тези взривове грешката си като народ-че след 1989г трябваше да има ЛУСТРАЦИЯ и у нас…