Войната срещу свободата на медиите в България, която се води успешно и систематично от години, се изроди в медийна война с цялата условност на това понятие, защото, за да има автентична медийна война, тя трябва да се води преди всичко от нещо, което прилича на медии, а не на тояги с дистанционно властово управление за налагане на себеподобните.
Една групировка, начело с назначен за целта телевизионен групенфюрер, изправя до стената пресираната да коленичи вражеска пресгрупа. Това напомня на борбата за власт между фюрера Хитлер и неговите черноработници от СС срещу старата гвардия на националсоциализма на Ернст Рьом и неговите кафяви униформи от СА. Черните униформи надвиват в „нощта на дългите ножове” на 30 юни 1934 г. кафявите и унищожават физически вождовете им, след което повеждат родината си към пълния разгром в една безумна война.
Както в онази битка за надмощие между крайни социалисти с кафяви убеждения и не по-малко отвратителни националсоциалисти с черни планове за Германия и света, така и сега у нас огромното мнозинство граждани стоят като статисти, наблюдавайки мълчаливо как продължава клането на свободното слово в България. По повод това съучастническо мълчание германският пастор Мартин Фридрих Густав Емил Нимьолер е възкликнал:
„Als die Nazis die Kommunisten holten, habe ich geschwiegen, ich war ja kein Kommunist. Als sie die Sozialdemokraten einsperrten, habe ich geschwiegen, ich war ja kein Sozialdemokrat. Als sie die Gewerkschafter holten, habe ich geschwiegen, ich war ja kein Gewerkschafter. Als sie die Juden holten, habe ich nicht protestiert; ich war ja kein Jude. Als sie mich holten, gab es keinen mehr, der protestieren konnte“.
След оригинала на немски, който може би ще улесни евентуалния интерес на западните ни съюзници към ставащото в България, ето и посоченият в Уикепедия превод на знаменитото стихотворение на пастора ( в което съм си позволил малка собствена намеса в края, акцентирайки върху думата „протестира”, защото тъкмо тя е използвана в немския оригинал).)
„Когато те дойдоха…“
„Когато нацистите дойдоха за комунистите, Аз мълчах; Не бях комунист.
Когато дойдоха за социалдемократите, Аз мълчах; Не бях социалдемократ.
Когато дойдоха за профсъюзните дейци, Аз мълчах. Не членувах в профсъюз.
Когато дойдоха за евреите, Аз мълчах. Не бях евреин.
Когато дойдоха за мен — вече нямаше кой да протестира.“
Може би ще прозвуча изненадващо за някои читатели, но тъкмо партийно-идеологическата окраска от т.н. медийна война ми се струва най-малко осветена от замерящите се сега с компромати воюващи групировки и по тази причина ми се иска да кажа нещо доста еретично за ушите на мнозина демократи- истински и въображаеми, които претендират да са уважаеми.
Време е да си зададем въпроса за критериите, по които един българин бива обявяван за демократ и за сбъркания модел на тези „рейтинги”.
Що е то демократът у нас- това качество по наследство ли се предава или се продава на сергията на съмнителните заслуги? Ако се предава по полов път, да не го мислим повече- любовта е сляпа. Или се изгражда в процеса на съзряване на един индивид, превърнал се пред очите на околните от поданик на Тодор Живков в човек от плът и кръв- с грешки и недостатъци, но с ясно изразена позиция по принципите въпроси на демокрацията, като свободното слово например.
Много е удобно за определени хора, но универсалното обяснение, че всички беди идват от недоубитите ДС и КГБ, не само че вече не отговаря на истината, но и се превръща в индулгенция за мнозина рушители на съвременна България, зинали да налапат де що се изпречи на пътя им- от лакомия или от обикновена лошотия.
За разлика от германския пастор, един от героите в днешната българска война, обвиненият от прокуратурата Любомир Павлов, не си е променял възгледите и по този критерий той е супердемократ. Ако пасторът е бил в началото поддръжник на Хитлер и после горко се е разкаял за това, Любомир Павлов винаги през последните 22 години е бил отявлен антикомунист. Нещо повече, той самият не пропуска да подчертае личната си заслуга като първи вносител на закон за разкриване на досиетата. Това прави ли го автентичен демократ и дори лидер на демократично мислещи ( и пишещи!) българи, облъчвани медийно от подкрепената от него кампания за разпокъсване на синята коалиция, увенчала се с успех? И ще се похвали ли някои от заговорниците в тази кампания с победата си сега или вече Павлов не е удобен подстрекател, работодател и приятел?
Този въпрос е време да се зададе, защото ножът е опрял до кокала. За него се борят най-големите хищници, докато масата хора с демократични нагласи стоят на безопасно (както си мислят) от ръмженето и хрущенето на кости място и на практика пригласят гладно, но мълчаливо. Кръвожадният демократ (!), какъвто излиза от самохвалството да бъде главорез на някогашния си съмишленик Костов, чрез изданията си поставя и днес акцента не върху заиграването си със сегашната власт, а върху „присъединилия се” ( според него) към враговете му Костов. Излиза, че Костов, маргинализиран, прогонен като коалиционен партньор и т.н. е по-голям враг, отколкото онзи и онези, които наистина дърпат конците на групировката, сразила в една откровено спонсорирана от същата власт самия Павлов и компания. На тази власт Павлов дори с намек не смее да се разсърди, но продължава да размахва тоягата към Костов като към главния злодей в сюжета.
Нещо повече, в телевизионно предаване преди броени дни братята Любомир и Юлий Павлови се умилкваха откровено на ГЕРБ с прогнозни комплименти, че тя ще спечели пак изборите в качеството си „нова десница” ( към която явно се надяват да присъединят остатъците от разбитите „авари” от СДС). Но това не ги спаси, макар да си мълчаха, когато се разправяха един по един с демократите в България. И сега няма кой да протестира в тяхна защита…
Как ще завърши тази нощ на дългите ножове между боричкащите се крила на големите и малките подмазвачи в т.н. медии не е чак толкова важно. Но че колят свободното слово и се гаврят с трупа му, това е кристално ясно- като в „кристалната нощ” в Германия.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D1%85%D0%BB%D0%BE%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F
Великолепен и убийствено точен коментар, към който наистина няма какво да се добави!
Ако си стигнал до извода,че си неук когато неграмотните диктуват помни,че тъмнотата също се разпространява със скоростта на светлината,а човек никога не поправя свите недостатъци и само с времето се научава да ги скрива!
Но Вашият принос към истинската българска журналистикарще се изучава дори когато “Ноща на дългите ножове” остане само тъжна хроника по дългия път винаги зопочващ с първа und richtiger Schritt!!!!
За съжаление няма други журналисти, които да обърнат внимание на факта, че Павлов и Донев реализират политическото си влияние чрез настоящата власт и по-точно чрез Цветанов.
В централната емисия новини на БНТ не се спомена нищо за откриването на работещ от 6 месеца завод. Това го разбрах от един новинарски интернет сайт, който е един от малкото останали обективни източници на информация и не спестява нищо независимо за кого и какво става въпрос. Но в централната емисия новини на БНТ не стана дума изобщо за такова нещо. Показаха само как Бойко е положил ръка на рамото на един нисичък чернокож мъж на средна възраст с очила и говори колко е страхотно всичко.Големите телевизии често наричат малките регионални такива с пренебрежителното кабеларки. И сега искам да ви разкажа една лична история. Преди години работех като оператор в една такава “кабеларка”. Един ден трябваше да направим репортаж за двореца на културата в града. Заснехме каквото заснехме и репортерката ми си тръгна като каза само да снимам допълнително няколко кадъра на двореца за запълване. Аз останах сам и след като заснех стандартните кадри си помислих, че би трябвало да снимам двореца и отзад, за да е докрай честно всичко, защото отпред двореца беше наистина представителен, но отзад беше пълна трагедия. Храсталаци, драсканици, пикня, лайна(извинявам се, но наистина имаше л…), паднала мазилка от стената и т.н. И така заех се да снимам всичко това. Не пропуснах нищо. Дори по едно време се разврих и направих панорамно движение през няколко наредени едно до друго л…Смърдеше ужасно, но бях решил да се жертвам в името на истината.Тогава бях на 19 години между другото. Занесох целия този материял в телевизията на монтажиста, който беше хипи по душа на средна възраст и много готин човек с който веднага се сприятелихме. Изобщо неможеше и да става дума за притеснение от негова страна, защото материала който занесох трябваше да се сглоби и пусне по време на гостуването на кметицата в ефир в момента когато стане дума за двореца на културата в града.
Той не само,че не се притесни, но дори се зарадва че “е сега ще я направим на 5 стотинки”. И така самото предаване не го гледах, но после ми разказва какво се е случило. В ефир докато кметицата е говорела за двореца на културата, са вървяли паралелно всичките ми кадри на двореца отзад с пикнята,лайната,драсканиците и храсталаците където попринцип никой не ходи и за които никой не иска да говори. Кметицата била меко казано смутена. След това предаване никой не беше смъмрен, никой не беше скастрен въпреки, че шефа на телевизията беше един суров комуняга, който обичаше да се разхожда достолепно в телевизията с ръце зад кръста. Всичко това се случваше някъде преди 7-8 години. На другия ден в телевизията се чувстваше някакво приятно, вълнуващо усещане, че сме независими и безкомпромисни, болезнено честни и откровени в работата си.Дори суровия шеф комуняга изглеждаше по-горд от обикновено. Духа беше приповдигнат. Всички ме гледаха с уважение затова, че съм отишъл отзад в лайната, а не съм заснел само стандартните парадни кадри. Та това е моята история от моята бивша “кабеларка”. Тази “кабеларка” не беше “медиина империя”, но там работехме хора със свобеден дух за които най-голямото постижение беше да “направиш на 5 стотинки”, някой самозабравил се политик. Дали хората, които работят в “медиините империи” са със същата нагласа или тя е да се направи безобиден, приятен и удобен репортаж ? Ако е така, то “кабеларките” са те – “медиините империи”. И като виждам, колко пъти от новините не тези “медиини империи” са били кръцвани при монтажа отделни неприятни за някого моменти със съжаление констатирам,че те наистина са нищо повече от едни сдухани,смачкани, регионални кабеларки.Сещам се за посещението на Бойко Борисов в Кърджали, когато във включването наживо по TV7 той каза на журналистите “казах ви да се ракарате оттука”,защото незнаеше че е наживо.По късно в емисията им новини този момент липсваше.Някой прилежен монтажист просто го е кръцнал от програмата за монтиране.Страшно лесно е – CTRL+DEL и готово, няма го неприятния момент.Не мога да си представя какво е чувството да се работи така. Сигурно е ужасно, ако не си по рождение с робска психика.За останалите ми е мъчно, защото те няма къде да отидат и трябва да се съобразяват с това положение.Жалко наистина, но какво да се прави.До там сме я докарали.Сами сме си сложили хомота на шията и ще си влачим ралото на властта докато ни има.После може да се появи някое ново поколение, което да ни се подиграва с избрани моменти колко сме били тъпи и подчинени.
Дано ми бъде позволено да споделя две отдавна отминали (но, незабравени) преживявания, свързани поотделно с Любомир Павлов и Иван Костов. С които да обясня защо I never won’t be their follower. 1. С Любо Павлов се срещнахме в множеството на Южния парк и се заговорихме като колеги. Като видя, че нося Устава на Българския Лекарски Съюз от преди 9-ти септември веднага ми го поиска и обеща след като го копира да ми го върне следващата седмица. Още не ми го е върнал, въпреки че два пъти ходих до тях и винаги се появяваше Диляна Грозданова, която нищо не знаела за някакъв си Устав. 2. Иван Костов имаше видеофайл, на който го попитах кога истински е станал антикомунист. Отговори ми “От 1973-а година!” (О, Истино не позволявай ярост да избухне в душата ми!) Никой не се ражда демократ, нито се предава по полов път, нито по наследство. Уважението към човешкия живот и истината (а, не самолюбиви лъжи) го прави такъв. Антикомунизмът е уважение към човешкия живот!
Подкрепям мнението Ви,г-н Инджев.Медийните групировки задушиха(купиха)свободното слово – веднага си проличава кой вестник или телевизия от коя група е. Добре, че има(все още) Интернет.
Иначе “журналистът” Бареков вече произнесе от екрана поредната присъда, този път на Павлов и Донев, даже даде съвети как да се държат в затвора, защото там ще ги бият.
Към Севделин Панев:
Понеже не мога да бъда обвинен с доказателства ( а имам хиляди публикации на разположение на желаещите да го направят), че съм апологет на Иван Костов, мога да си позволя да вметна, че не виждам причината за знака за равенство в цитираните от теб случаи, Севделине.
А и изобщо, между сатанизирането на Костов – организирано, целенасочено, дългогодишно, дирижирано и поради това твърде съмнително като “спонтанно”- и случващото се с Любомир Павлов има толкова общо, колкото между между слуховете за демоничната същност на заподозрян в злодейство и документалните кадри за извършване на злодеяние от някой друг.
Възмутена дълбоко от мерзостта на някои български журналисти в някои български медии си позволих да дам линк към тази статия в мой коментар.
Ето за какво става дума:
http://tv7.bg/news/world-conflicts/9338302.html
Към Иво:
Общото е Ten Commandments, деветата от които е “Не използвай лъжовни свидетели срещу съседа си”, а аз съм я възприел като “Не лъжи!” През 1973-а година антикомунистите в България сигурно са се брояли на пръстите на едната ръка (всички до един избити, а живите в затворите, като Илия Минев). За себе си мога да кажа, че ако не бях слушал Георги Марков по “Свободна Европа” навярно още щях да бъда заблуден последовател на някой маскиран шаман като всеки редови комсомолец от онова време.
Към Севделин:
Ясно, обаче дали това омерзение от лъжата, без преценката за конкретиката, е достатъчно основание да се поставят двата случая на една плоскост? Защото лъжата има много лица, но и степени.
Както и да е, не си струва да задълбаваме. Имаме си и без това достатъчно задълбани, не случайно, проблеми.
Но ще добавя само, че от обобщения и сравнения от този род сме я докарали дотам, че да няма нито един- НИТО ЕДИН- авторитет от времето на т.н. преход, на който хората да се опрат в търсенето на политическо представителство.
За компенсация на това саморазрушаване си приказваме как чакаме да се роди някакъв невиждан по своята непорочност юнак на демокрацията, който да ни поведе по единствено праведния път.
Към Иво:
За мен такъв авторитет е Лъчезар Тошев. Само лично мнение.
Sevdaline, ti si provokator. Da slagash Lyubo Papkata i Ivan Kostov na edna ploskost, e podlost, s koyato komunistite ot 23 godini zablujdavat naivnite, che “vsichki sa maskari”.
Tiya nomera moje oshte da minavat v kvartalniya vi pensionerski klub v “Krasna polyana”, no ne i vav forumi kato tozi, v koito diskutirat hora, koito ne sa padnali ot Mars.
http://otgovori.eu/bg/questions/1/p:2
Линкът е към отговора на Иван Костов на въпроса, с който спекулира г-н Панев!
Отговорът на Иван Костов няма нищо общо със свободните интерпретации на г-н Панев. Както винаги поредния кьорфишек…
Със сигурност, г-н Панев през 1973 г е отказал да влезе в комсомола, защото е слушал Георги Марков или е разпространявал позиви за свободата на Илия Минев или не е викал БКП-КПСС по манифестации…СЪС СИГУРНОСТ!!!
Г-н Панев, лесно е да обвиняваме други за собственитв си грешки, но това не ни прави безгрешни или другите виновни.
Към Панев
Човек би могъл да бъде антикомунист даже, ако е бил член на “партията” и да бъде комунист, ако и да не членувал в нея. Позицията, от която се произнасяте и лекотата, с която осъждате личноста Иван Костов, предполага, да сте направили нещо повече от него в полза на България. Честно казано, не си спомням да съм срещал името ви в решаващи за страната ни събития и още по-точно, даже и в нерешаващи. Имам чувството, че твърдоста и постоянството на Костов “разболява” много хора, непризнаващи другa личност, освен своята.
А ако той НАИСТИНА е споделял с вас, че се чувства антикомунист от 1973 , то това е сигурно така и не е почтено, да спекулирате по този начин с неговите чувства.
Да се възползвам от написаното от AZ
“Големите телевизии често наричат малките регионални такива с пренебрежителното кабеларки.” Защото във София се вижда само лъскавата фасада на “елитните” никои!
И “супер,страхотно,елитните самоопределилисе като такива журналисти” са свикнали да тичат по жълтите павета и да се покланят и доизлъскват фасадата на същите тези никои.
“Храсталаци, драсканици, пикня, лайна(извинявам се, но наистина имаше л…), паднала мазилка от стената и т.н. И така заех се да снимам всичко това. Не пропуснах нищо. Дори по едно време се разврих и направих панорамно движение през няколко наредени едно до друго л…Смърдеше ужасно, но бях решил да се жертвам в името на истината.” – Истината тая миризлива може да се види само от дъното на тоалетната “провинцията” неприветлива и не предлагаща весели гледки,а реалноста,такава,каквато е!Да научиш истината “защо все смърди,повече и повече”,трябва да се потопиш в изпражненията,за да може да видиш ясната картинка на кой колко е задника смърдял.Когато си там ,където са вдигнати гащите,и напарфюмирана фасадата,няма как да разбереш Истината,само може да си мислиш,че имаш някаква представа,но само така да си мислиш!
Случайно видях и слушах предаването на Бареков – “Гореща точка”, в което той громеше медийните магнати – Павлов и Донев. По някое време в обвиненията му към Павлов той патетично каза, “че те разсипали едни от НАЙ-УВАЖАВАНИТЕ вестници”(Труд и 24 ч.)!???? Поканена бе и Валерия Велева, която рева как “недостойно било Павлов да се самонастани в кабинета на Тошо Тошев”???? Прощавайте ама този кабинет да не е храм на журналистиката? Или Тошо Тошев е мерило за морал и ниво в занаята?… Бареков и Велева съпреживяваха, как зареди тия двамата медийни босове, всички бягали към новите издания Преса и т.н…. Последва кратък репортаж от Ривиерата където Любо Павлов имал три вили …. Това щеше да е значимо ако бе придружено с данъчните декларации . Т.е. дали са укрити доходи и пране или не? Но такива подробности разследващите Бареков и 7ТV не коментират. Разбира се притежанието на такива имоти от едни до преди 10 години уж обикновени бизнесмени е малко “странен факт” но нали целта уж бе да се покаже натиска върху политиците? А че тия двамата не заслужават доверие си е ясно. Но колко медии и кои от журналистите го заслужават? Бареков и Велева ли са журналистите, които определят?
Цялата работа си бе размяна на мръсни удари на едни “медии” и журналистите им към други… Има една приказка “хвани единия та удари другия”. Подхождаше! Разбира се, че ако въпросните двама са крили доходи, не са си плащали данъци трябва да бъдат разследвани и съдени. Ако огромното им състояние не съответства на данъчните декларации…. и т.н. Да ги съдят. Не като Гертов обаче, който си плати неплатените/укритите/ 20 и кусур милиона и излезе чист като роса. Но Защо ли Бареков и Велева се възмущаваха сега по повод на подслушаните разговори , че “рязали главина политици”, а не се възмущаваха, когато чрез медиите години наред се извършваха инсинуации и каляне на доста хора. След години чалга и кал по медиите, да ми изкарват Велева, Тошев и т.н. като ниво в журналистика, да ми говорят, че предишните Труд и 24 са били “ пример за свободно слово”(цитирам по смисъл и по памет)…. е това ми идва много!
Тия хора мислят, че всички в тази страна са достатъчно изглупели от медиите им и когато едни поръчкови журналисти викнат срещу търгаши на влияние, ние оглупелите читатели и зрители ще обявим първите за знаменосци на демокрацията ли? Хайде по полека!
———–
Благодаря за написаното г-н Инджев! Не само за написаното в блога , а и за отговорите, които давате на разни инсинуиращи коментатори. Нещо пак зачестиха. Значи сте на прав път!
@ Доктор Севдалин Панев, от Самоков, емигрант в Чикаго, изобщо НЕ МОЖЕ, НЯМА ПРАВО да говори за Костов! Нерде Ямбол, нерде СТАМБУЛ! Даже още по зле. Все едно да сравнявате топлината от лунната светлина с топлината от слънцето. Човек, за когото “антикомунизмът” на Желю Желев е по стойностен от антикомунизма на Костов. Иначе, д-р Панев е почтен човек, искрен в ненавистта си към комунизма и в привързаността си към демокрацията, въпреки че никога не е вниквал в същността и на двете.
Прекрасно разбирам, струва ми се, какво иска да ни каже авторът на статията, но няма и не бих протестирал против низвержението на Любо Пъпката. Крайно време беше неговите методи и хватки да бъдат осветени. Задействани са британски и кипърски институции, така че този път, надяваме се, големият играч няма да може да избегне правосъдието. Един познат казваше: което куче е започнало да лае по мен, е побесняло.Него отдавна, много отдавна го гонят бесовете, дано този път го стигнат.
Към Киров:
Има една такава чероки притча, че във всеки човек живеят два вълка и се борят до смърт помежду си. Единият е зъл и това са гневът, алчността, леността, фалшивата гордост, раболепието, лъжите, егоизмът. А другият е добър и това са мирът, човечността, вярата, истината, щедростта, съпричастността, надеждата. И кой от тях побеждава? Чероки казват: “Този, когото храниш.”
Може ли да ми поясните кои са свободните и демократични медии – на Делян Пеевски, Любомир Павлов, Тошо Тошев, ТВ7 или някоя друга?
Към С.Борисов:
Забележително е поначало, че забогателият от “журналистика” Бареков, който се хвалеше във фейсбук със снимките си на поливащ се ( в компанията на сина на един олигарх) с шампанско за 300 евро бутилката, громи от морални позиции богаташа еди кой си ( който и да е) за негови имоти на Ривиерата. Не другаде, а пак на същия онзи Лазурен бряг в бар “Ники”, забогателият Ники, изгонен от Би Ти Ви за нещо, за която самата Би Ти Ви се гнуси да признае ( най-вероятно поради солидарната си вина)се забавлява да си харчи “честно спечелените” с журналистически труд пари и когато това стана публично известно сам демонстрира самодоволно снимките си, обяснявайки, че онзи до него не бил самият Ветко Арабаджиев, а сина му- сякаш тази подробност от парвенюшкия пейзаж има някакво значение…
Kъм Панев
Всяка притча има изключение, при вас и двата вълка са сити.
Г-н Инджев,във Вашия сайт си почивам интелектуално.Благодаря!Вие сте малък оазис всред пошлата действителност.
От няколко дни мира не ми дава прочетеното в статията за “дългите медийни ножове в кристалната нощ на закланото свободно слово”:
“Много е удобно за определени хора, но универсалното обяснение, че всички беди идват от недоубитите ДС и КГБ, не само че вече не отговаря на истината, но и се превръща в индулгенция за мнозина рушители на съвременна България, зинали да налапат де що се изпречи на пътя им- от лакомия или от обикновена лошотия.”
написано по повод на “Любомир Павлов”, който “винаги през последните 22 години е бил отявлен антикомунист”, но попаднах на следния факт в статия, поместена в личния блог на Николай Колев – Босия, което ми изясни скритите механизми и необяснимите зависимости:
“В свое интервю във в. „Шоу” разказах за един любопитен епизод как ген. Гоцев поиска срещи с мен и ме кандърдисваше да създам социалдемократическа формация, като той ми осигури средства и медии за тази цел. Не си правя илюзии, че аз не съм единственият „поканен” за такова нещо. Не си правя илюзии, че аз съм единственият, който е отказал категорично такава подлост и низост към нацията. Но не съм и толкова сляп, да не забележа, че медиите „пропуснаха” този толкова важен скандал и не ни привикаха с Гоцев и останалите свидетели да изясним кой е крив и кой-прав.”