Журналисти с граници

Имам си достатъчно врагове, дори и премиерът лично пожела да се обозначи като такъв, посочвайки ме поименно (извинявайте, че споменавам този факт, но той има специфично отношение към тезата ми в коментара по-нататък). Ето защо не желая да влизам дори в спор, камо ли пък в конфликт с малкото останали съмишленици в медиите, каквито са шепа информационни сайтове. Няма да премълчавам повече въпроса: защо така старателно избягват някои сайтове, които иначе винаги коректно, фанатично точно бих казал, цитирам в своите коментари, да ми отвърнат с нещо подобно поне, ако не със същото? Чак толкова ли ще им падне реномето?

 

Ако въпросът ви се вижда твърде личен, предлагам ви малко търпение- защото става дума за правото на читателите, каквито сте вие, да бъдат информирани.

Един пресен пример, който отново щях да премълча, но ми се насложи с нещо, което ще посоча по-нататък. След като разпространих в блога си авторския текст на коментатора Георги Деянов с мое заглавие „Манифеста на протеста” и с подзаглавие ( отново мое) „Добро утро”, ден по-късно в сайта на „Дневник” се появи същият текст с претенцията, че не ставало ясно къде се бил появил той:

ДНЕВНИК:

„Добро утро! Ние сме децата на прехода

Този текст – портрет на поколението на прехода се споделя от неделя във Facebook, Twitter, в блогове и сайтове. Прочетохме го във варненския сайт Petel.bg и поискахме разрешение да го препубликуваме. Оказа се, че и те не са първото място, на което излиза. Не можем да установим първоизточника, но го публикуваме, защото вярваме, чe авторът му също би искал да бъде прочетен от повече хора. Подписан е от Георги Деянов. „

Оставям настрана дали съм бил първият, който е публикувал въпросният текст. Това за мен е глупаво „състезание”. Абсурдно е обаче да не поискат контакт чрез мен след като е ясно, че технологично разполагам с обратна връзка. Няма друга причина за подобно „въздържание” освен настояването на всяка цена да бъда заобиколен.

Да се иска разрешение от Petel.bg, който си признава, че не знае първоизточника, може, но от ivo.bg- не може. И защо? Защото в сайта на “Дневник” се разпорежда ревнивец, който бди да не се появи в добра светлина името ми?

Не знам в какво вярват колегите от „Дневник”, но хиляди читатели са прочели в блога ми въпросния текст. Нямам претенция за откривателство и „меценатство”- младият автор не се нуждае от някакъв самозван покровител.Но да напишеш, че не можеш да намериш първоизточника, след като моя милост превърна чрез блога си читателски коментар в популярна статия– това е направо детинско криене на истината- почти като онази реакция, която доведе до истерия Иван Михалев от същата медийна група, незнайно защо ужасно ядосан от факта, че премиерът Борисов беше решил да ми се обади по телефона тъкмо на мен, за да разпространя новината за спирането на АЕЦ „Белене”.

Георги Деянов,за сведение, е български студент от плът и кръв, подготвящ дипломна работа в престижен западен университет. На 26 години е и се казва точно така, както се е подписал- т.е. не пише под псевдоним и никак не се крие ( от „Дневник”). И пише в личната си кореспонденция с мен също толкова умно, колкото се е изказал в коментарната част на блога ми..

Бих могъл да публикувам някой от мейлите, които си разменихме с Георги Деянов, но в тях се съдържат доста ласкателни за мен думи и ще спестя нечие спукване на злъчка от този факт ( иначе имам позволението му, но ще се въздържа да се възползвам за привидно егоистични цели, каквито вероятно ще би бъдат вменени).

Както вече отбелязах, щях да си спестя този коментар за „незнайния” автор на цитирания коментар. Но днес ме застигна и историята със спестяването на истината от страна на сайтове, които очевидно са решили да не информират докрай какво пише в статия на „Ди Велт” за българските медии. От статията, разпространена от „Дойче веле” и поместена в сайтове, който бих искал да смятам за свободни медии, липсва тъкмо онази част, която посочва „шепа български блогъри” като единствените свободни журналисти в България. Явно подобна оценка е непоносима дори и за приятелите сред колегите, които си изкарват хляба в интернет ( за разлика от блогърите, които пишат „залудо”) .

Понеже съм леко раздразнен по този повод, ще кажа и следното: когато подобни колеги нито веднъж не ти подадат ръка с предложение срещу 5 лева да напишеш нещо за тяхната свободна медия, докато ти близо 6 години се давиш финансово по липса на постоянни доходи извън борда на професионалната заетост, значи има нещо, което не е наред на колегиално ниво. И съответно се чувствам свободен ( и в това отношение) да споделя с читателите си разочарованието си.

Ето в оригинал статията на „Ди Велт”, разпространена от „Дойче веле”, която, освен всичко друго, обяснява, защо без видим повод премиерът Борисов изригна с размахване на пръст срещу „демократичните журналисти”, които му пречат, посочвайки случайно един свободен блогър- явно добре работи шпионажа му за очакваните неприятности от Европа по линия на задушеното свободно слово, знаейки че тъкмо писането в интернет ще бъде европейски посочено като положителното изключение от правилото в България.Как така? Ами слугите му в медиите, нали ще се обидят- това си е дори лична обида за него!

ДА СИ ОТГЛЕДАШ МЕДИИ

 

ДОЙЧЕ ВЕЛЕ

 

в. Ди Велт”
Има една страна, в която премиерът няма нищо против вестниците да го наричат с малкото му име. “Бойко спасява папагали”, “Бойко изпотява Бекер” – такива заглавия си позволяват водещи български вестници, пише “Ди Велт”.
Такива заглавия може и да забавляват публиката, за “Репортери без граници” обаче те са признак за нарушена медийна среда. “Политиката употребява пресата. Медиите са или в сивия сектор, или в ръцете на мафията, върху тях се оказва натиск”, е цитиран да казва генералният директор на организацията в Брюксел Оливие Базил.
Ръцете, които мачкат българските медии
През тази година България се срина до 80-то място в годишната класация на “Репортери без граници” за свободата на медиите, като така си “извоюва” последното място сред страните от ЕС. Също и “Фрийдъм хаус” дава слаба оценка на България, редом с Унгария. За разлика от унгарците обаче, които се вдигнаха на протести срещу медийните посегателства на премиера Виктор Орбан, в България е тихо и спокойно, пише “Ди Велт”. В момента Брюксел е така погълнат от еврокризата, че няма никакво време да се занимава с други проблеми.
Това обаче скоро може да се промени, продължава изданието. Вярно е, че Европейската комисия няма много поле за действие, когато става въпрос за медийната свобода, защото това е област от компетенциите на отделните национални държави. Брюксел обаче може по заобиколен начин да се намеси, както направи това в случая с Унгария. Така например още миналия декември комисарят по въпросите на конкуренцията Хоакин Алмуния изпрати запитване до София относно съмнения за неправомерна държавна помощ за частната Корпоративна търговска банка (КТБ), в която, по информация в българските медии, са половината сметки на големи държавни монополисти като Булгаргаз и БДЖ.

Българските медии – в услуга на политиката вместо на свободното слово
Сега КТБ отново попада в полезрението на Брюксел, след като Съюзът на издателите в България подаде в ЕК жалба срещу банката, чийто председател Цветан Василев е свързан с Нова българска медийна група, основана от него през 2007 г. с държавни средства. В групировката влизат 4 национални вестници, едно списание, една телевизия и други издания, твърди “Ди Велт”.
Истински независими са само шепа блогъри
Изданието цитира председателя на Съюза на издателите в България Любомир Павлов, според когото чрез КТБ българското правителство подпомага една приятелски настроена към него медийна група, чиито дотирани от банката издания подбиват цените на конкурентните вестници и списания. Оливие Базил също е потвърдил пред “Ди Велт”, че КТБ е отпуснала средства на инвеститори, за да създадат медийната група. Любомир Павлов пък е отскоро в немилост. Той беше обвинен в пране на пари във връзка с покупката на издания на ВАЦ в България.
Зад много български вестници стоят частни корпоративни интереси, твърди още шефът на “Репортери без граници”. Зад тях се крият фирми с неизяснени собственици и интереси. А една част от тях се използват от офшорни фирми за пране на пари. Към това се добавя и напълно изкривеният рекламен пазар в България, където държавни институции рекламират в угодните им издания. Според Базил в България истински независими са само шепа блогъри.”

P.S. А ето и как във в. “24 часа” , където явно все още се разпорежда др. Венелина Гочева ( законспирирана като шеф на рекламния отдел) са “превели” последното изречение:

“В България истински свободни БИЛИ само някои блогъри”.

61 мнения за “Журналисти с граници”

  1. Здравейте, г-н Инджев,

    Намирам обвинението ви към “Дневник” за несправедливо.

    От коментара ви, който колега ми препрати сега, разбирам, че текстът “Ние сме децата на прехода” е бил публикуван във вашия блог. Прочетох и статията назад.

    Ако бяхте изпратили писмо или се бяхте обадили (между нашата публикация и вашия пост са изминали повече от два дни), веднага щяхме да добавим къде всъщност е публикуван “портретът” и да цитираме сайта коректно.

    Но без да потърсите връзка с “Дневник” сте коментирали и обвинили медиата. Затова и аз отговарям тук, за да прочетат читателите.

    Предисторията на публикацията е следната:
    В неделя видях текста, споделен от приятел във Facebook. Беше линкнат от “Бивол”, където като източник беше посочен Petel.bg.
    В публикацията в “Петел” имаше автор – Георги Деянов и никакъв линк към друга медиа/блог итн. Това, вярвам ще се съгласите, оставя с впечатлението, че материалът излиза първо при тях.
    Потърсих връзка с “Петел” (изпратих им мейл) с въпрос може ли да препубликуваме текста и може ли да ни направят връзка с Георги Деянов.
    Потърсих профил и във Facebook или блог на Георги Деянов, но не открих такъв, който да доказва връзка към автора.
    Междувременно текстът се разпространяваше и в други блогове,и на няколко места, връзката беше към “Петел”.
    Ако бързото търсене в Google беше извадило резултат с вашия блог сред първите (прегледах поне две страници), естествено, че щях да потърся и вас.

    След това “Дневник” изчака търпеливо до понеделник. Тогава получих отговор от “Петел”, че текстът не е специално за тях и са го взели от Facebook.

    И едва тогава публикувахме текста с обяснението, което и вие сте цитирали.

    Не е имало никаква умисъл да прикриваме блога ви итн. Свикнали сме да ценим авторството, първоизточниците и да цитираме точно и с линк.

    С личните нападки и обвинения към “Дневник” и екипа няма да се занимавам. Не е в стила ми.

    Не знам защо публикацията ви е насочена и само към “Дневник”, въпреки че и други сайтове не са ви цитирали. Но се надявам, че не е умишлено.

    Поздрави,
    Велислава Попова
    главен редактор
    “Дневник”

  2. Към Велислава Попова:

    Нима откривате възможност да постигнете някаква цел чрез моя скромен блог, презрян иначе за цитиране от Вас?

    Оценявам ловкостта на аргументацията Ви.

    За мен няма значение, че се гнусите да ми кажете “добър ден\вечер”, когато имате неудоволствието да се окажем в някаква обща среда.Защото не се натрапвам на хората, които ми демонстрират нежелание да кимнат.

    Лични нападки към мен, без абсолютно никаква логика, отправи Михалев с SMS, който веднага направих публичен (както постъпих и с всемогъщия Бойко Борисов, в битността ми на водещ на Би Ти Ви).

    Не ми вменявайте, моля, неговата, на Михалев,вина.

    Ако случайно Ви е важно, направете си вътрешно разследване. Моят блог е регистрирал по минути преписката.

    Сигурен съм, че ще намерите търсачи на тази истина, които са по-добри в издирването й от онези, които (уж) не са смогнали да си свършат работата по отношение на Георги Деянов.

    И едно лирично отклонение: пишете ми в блога, защото смятате вероятно, че така ме оборвате пред моите читатели. Но всъщност е ясно за мен, че водите поредната загубена битка за истината.

    P.S. Странно е, че се оказвам “виновен”, макар наистина да исках да преглътна поредния шамар на пренебрежение. Защо да Ви пиша писмо, че не сте си свършили работата? За да ми се подиграе Михалев, че се мисля за “велик” ли?

  3. Изпратих писмо на електронната поща на главния редектор на Дневник след публикуването на текста и обясних, че текста на Георги Деянов бе публикуван н АФЕРА преди Петел, който директно го открадна без да позове. Текстът получих на пощата на АФЕРА от Георги Деянов заедно със снимка и бе публикуван в АФЕРА далеч преди Петел. Така че съм напълно съгласна с Иво Инджев. Някои медии наистина се изживяват като Бойко Борисов, пардно.

  4. Очевидно е, че Дневник не могат да цитират сайтове, които са им неудобни по разни причини. Дано все пак да са намерили “източника” най-после след дълго търсене.

  5. Може би само няколко часа след публикацита в блога на г-н Инджев (а може би и по-скоро) същия текст излезе и в моя, надлежно снабден с линк към блога на И.Инджев, с нарочна бележка откъде е взет и с предложение до автора да даде разрешение за публикацията на текста в списание ИДЕИ – ето под това заглавие: Едно недоволно поколение – поколението на свободата – се събуди за граждански живот. Тъй че редакторите в ДНЕВНИК не биха се затруднили много да проследят първоизточника, за което щеше да е достатъчно едно запитване на Гугъл.

    Но явно друго пречи за такава коректност: откъде-накъде ще се “принизяват” да се допитват до “шепата блогъри”, след като може да се демонстрира все пак известна надменност спрямо тях?! Интересно е също така как можа толкова скоростно да реагира главната редакторка на ДНЕВНИК ето сега, пишейки специално “опровергващо писмо” – което именно и показва, че са твърде добре запознати с това какво пише в блога на г-н Инджев; как сега разбраха, а тогава – “изобщо не”?! Май сами се издават и изобличават, ала както и да е…

    Но имам и един въпрос до тия, които знаят: така и така не стана ясно какво именно пише в онази липсваща част, която посочва „шепата български блогъри” като единствените свободни журналисти в България; кое именно е липсващото?

    Ако някой може да посочи кое е именно липсващото или спестеното, ще сме му благодарни всички ние, за които е интересно коя именно е липсващата част…

  6. Към ”дневник”
    Как толкова бързо открихте тази статия а предишната пропуснахте?
    p.s.Риторични въпроси…..;)

  7. Иво,
    чета те и те ценя, защото не се отделяш от истината и плащаш за това на много висока цена. В момента,и от много време,нямаш друго средство за защита срещу всичко около теб освен истината. Не е голяма утеха,но с риск да се повторя, всички кучета дето те залаяха, все побесняха. Последния пример, целокупното Би-Ти-Ви се отече в канала след Първанов и Кулезич. “Дневник” и те май влизат в режим на свободно падане, а то както знаем е ускорително, спиране няма. А на Велислава Попова не и вържете кусур, какво да прави жената, нали трябва да изглежда обективна и да спазва професионалната етика. Не им се получава на хората, стараят се ама с имитация не става. Един ден все се издънват.
    Още веднъж ти пожелавам яка клавиатура; за гърбината то е ясно.

  8. Сиреч, на мен ми е интересна оригиналната статия на „Ди Велт“, а не нейни преразкази, особено в частта, касаеща “шепата блогъри”, които били истински независими…

  9. Госпожо Попова,
    високомерието на принтмедиите много скоро ще изчезне, както изчезна и хартиеният им носител. Никой вече не чете вестници, никой не гледа телевизии, не защото е демоде, а защото никой не им вярва. Остана едно свободно медийно пространство…

  10. O, Ave Mio!
    Досега четох с относителен интерес Ващия блог. Сега се чудя има ли разговор на света, който да не е конспирация пряко целяща да Ви злепостави, накърни или очерни…
    Не познавам лечно Велслава Попова, но звъчи искрено, а отговорът Ви е “И едно лирично отклонение: пишете ми в блога, защото смятате вероятно, че така ме оборвате пред моите читатели. Но всъщност е ясно за мен, че водите поредната загубена битка за истината.”…

    Осъзнавам, че това мое писание няма за види бял свят, но поне се замислете – къде се “счупи връзката” между Иво Инджев – директор БТА и Иво Инджев – самотния ездач в една самотна прерия…

    P.S. Не се казвам Михалев, а Михаил Руменов Николов!

  11. Велислава, как аз успях да я намеря, пък вие дето работите за онлайн издание пък трябва да имате и разследващи журналисти(и ги имате, защото съм чел статии) не успяхте. Ей така по случайност? Ма вие още малко ще се прекръстите на btv, така както сте тръгнали. Поради едни все случайни случки, но с отчетлива тенденция. И последно, как успяхте толкова бързо да реагирате на коментара на автора, а не упяхте да намерите къде първо примерно е бил публикуван коментара? Друг път, ако не намерите нещо особено очевидно, на кой да звъннем? На Галя или на Юмито?

  12. Да, наистина странна работна етика има “Дневник”. Да очакваш източника да ти се обади с молба да бъде цитиран…

  13. Няма счупена връзка, защото Инджев няма нужда от тире, за да бъде себе си. Независимо какво се е нареждало след поставеното от някого някога тире или след поставянето му утре.

  14. Г-н Инджев,

    Позволих си да публикувам като коментар под статията на Дневник “Най-препоръчваният комикс на деня – 20 юни” задочния ви спор с Велислава Попова. Някаква параноя ме кара да се опасявам, че модератора скоро ще ме “изтрие”. За това по-долу правя copy – paste на коментара ми в Дневник. Той е от 22.43 на 20 Юни

    – Понеже и аз не разбрах какво му е комиксното на този комикс ще ви препредам един интересен задочен диалог в блога на Иво Инджев между него и Велислава Попова – главния редактор на настоящето издание:

    Иво Инджев (из статията “Журналисти с граници”:
    Един пресен пример, който отново щях да премълча, но ми се насложи с нещо, което ще посоча по-нататък. След като разпространих в блога си авторския текст на коментатора Георги Деянов с мое заглавие „Манифеста на протеста” и с подзаглавие ( отново мое) „Добро утро”, ден по-късно в сайта на „Дневник” се появи същият текст с претенцията, че не ставало ясно къде се бил появил той:

    ДНЕВНИК:

    „Добро утро! Ние сме децата на прехода

    Този текст – портрет на поколението на прехода се споделя от неделя във Facebook, Twitter, в блогове и сайтове. Прочетохме го във варненския сайт Petel.bg и поискахме разрешение да го препубликуваме. Оказа се, че и те не са първото място, на което излиза. Не можем да установим първоизточника, но го публикуваме, защото вярваме, чe авторът му също би искал да бъде прочетен от повече хора. Подписан е от Георги Деянов. „

    Оставям настрана дали съм бил първият, който е публикувал въпросният текст. Това за мен е глупаво „състезание”. Абсурдно е обаче да не поискат контакт чрез мен след като е ясно, че технологично разполагам с обратна връзка. Няма друга причина за подобно „въздържание” освен настояването на всяка цена да бъда заобиколен.

    Да се иска разрешение от Petel.bg, който си признава, че не знае първоизточника, може, но от ivo.bg- не може. И защо? Защото в сайта на “Дневник” се разпорежда ревнивец, който бди да не се появи в добра светлина името ми?

    Не знам в какво вярват колегите от „Дневник”, но хиляди читатели са прочели в блога ми въпросния текст. Нямам претенция за откривателство и „меценатство”- младият автор не се нуждае от някакъв самозван покровител.Но да напишеш, че не можеш да намериш първоизточника, след като моя милост превърна чрез блога си читателски коментар в популярна статия– това е направо детинско криене на истината- почти като онази реакция, която доведе до истерия Иван Михалев от същата медийна група, незнайно защо ужасно ядосан от факта, че премиерът Борисов беше решил да ми се обади по телефона тъкмо на мен, за да разпространя новината за спирането на АЕЦ „Белене”.

    Георги Деянов,за сведение, е български студент от плът и кръв, подготвящ дипломна работа в престижен западен университет. На 26 години е и се казва точно така, както се е подписал- т.е. не пише под псевдоним и никак не се крие ( от „Дневник”). И пише в личната си кореспонденция с мен също толкова умно, колкото се е изказал в коментарната част на блога ми..

    Велислава Попова (отговор в коментар под статията):
    Здравейте, г-н Инджев,

    Намирам обвинението ви към „Дневник“ за несправедливо.

    От коментара ви, който колега ми препрати сега, разбирам, че текстът „Ние сме децата на прехода“ е бил публикуван във вашия блог. Прочетох и статията назад.

    Ако бяхте изпратили писмо или се бяхте обадили (между нашата публикация и вашия пост са изминали повече от два дни), веднага щяхме да добавим къде всъщност е публикуван „портретът“ и да цитираме сайта коректно.

    Но без да потърсите връзка с „Дневник“ сте коментирали и обвинили медиата. Затова и аз отговарям тук, за да прочетат читателите.

    Предисторията на публикацията е следната:
    В неделя видях текста, споделен от приятел във Facebook. Беше линкнат от „Бивол“, където като източник беше посочен Petel.bg.
    В публикацията в „Петел“ имаше автор – Георги Деянов и никакъв линк към друга медиа/блог итн. Това, вярвам ще се съгласите, оставя с впечатлението, че материалът излиза първо при тях.
    Потърсих връзка с „Петел“ (изпратих им мейл) с въпрос може ли да препубликуваме текста и може ли да ни направят връзка с Георги Деянов.
    Потърсих профил и във Facebook или блог на Георги Деянов, но не открих такъв, който да доказва връзка към автора.
    Междувременно текстът се разпространяваше и в други блогове,и на няколко места, връзката беше към „Петел“.
    Ако бързото търсене в Google беше извадило резултат с вашия блог сред първите (прегледах поне две страници), естествено, че щях да потърся и вас.

    След това „Дневник“ изчака търпеливо до понеделник. Тогава получих отговор от „Петел“, че текстът не е специално за тях и са го взели от Facebook.

    И едва тогава публикувахме текста с обяснението, което и вие сте цитирали.

    Не е имало никаква умисъл да прикриваме блога ви итн. Свикнали сме да ценим авторството, първоизточниците и да цитираме точно и с линк.

    С личните нападки и обвинения към „Дневник“ и екипа няма да се занимавам. Не е в стила ми.

    Не знам защо публикацията ви е насочена и само към „Дневник“, въпреки че и други сайтове не са ви цитирали. Но се надявам, че не е умишлено.

    Поздрави,
    Велислава Попова
    главен редактор
    „Дневник“

    Иво Инджев (отново в коментар под същата статия, малко по-долу):
    Към Велислава Попова:

    Нима откривате възможност да постигнете някаква цел чрез моя скромен блог, презрян иначе за цитиране от Вас?

    Оценявам ловкостта на аргументацията Ви.

    За мен няма значение, че се гнусите да ми кажете „добър ден\вечер“, когато имате неудоволствието да се окажем в някаква обща среда.Защото не се натрапвам на хората, които ми демонстрират нежелание да кимнат.

    Лични нападки към мен, без абсолютно никаква логика, отправи Михалев с SMS, който веднага направих публичен (както постъпих и с всемогъщия Бойко Борисов, в битността ми на водещ на Би Ти Ви).

    Не ми вменявайте, моля, неговата, на Михалев,вина.

    Ако случайно Ви е важно, направете си вътрешно разследване. Моят блог е регистрирал по минути преписката.

    Сигурен съм, че ще намерите търсачи на тази истина, които са по-добри в издирването й от онези, които (уж) не са смогнали да си свършат работата по отношение на Георги Деянов.

    И едно лирично отклонение: пишете ми в блога, защото смятате вероятно, че така ме оборвате пред моите читатели. Но всъщност е ясно за мен, че водите поредната загубена битка за истината.

    P.S. Странно е, че се оказвам „виновен“, макар наистина да исках да преглътна поредния шамар на пренебрежение. Защо да Ви пиша писмо, че не сте си свършили работата? За да ми се подиграе Михалев, че се мисля за „велик“ ли?

    Послепис от мен:
    Разбира се, няма да си позволя да коментирам, но ми е любопитно, дали модераторите ще ме изтрият по някакъв повод.

    PS – Извинявам се, че досаждам на читателите, като преповтарям нещо, което могат да прочетат по-горе, но ми се иска да оставя някъде следа, ако случайно или пък не съвсем, бъда изтрит.

  15. Г-н Инджев,

    “Ловкостта на аргументацията” е самата истина. Вие не я ли разпознавате? Не е ли това умение, което опитен журналист като Вас би трябвало да е развил? Познавам лично Велислава и й имам голямо доверие – знам какви са ценностите й и вярвам, че това, което Ви разказва е това, което се е случило.

    А Ви харесвах и имах за талантлив – с времето ставате все по-безобразен. Защо така…

  16. В 22.59 комиксът в Дневник вече е сменен. Ще намеря друго подходящо място да го пусна.

  17. Ама сега бързо-бързо намериха какво пише Иво Инджев за вестника им, а за писмото не можаха!

  18. Към Климентина:

    Уловката за читателя, независимо дали лично познава някого, е “ловкостта”.

    Да си ловък в измъкването от положението на човек, който би трябвало да каже едно “извинявай”, вместо да се опитва да вменява вина на потърпевшия, не е комплимент, а косвено признание, че ти се налага да се оправдаваш- макар и ловко.

    Никога не съм имал претенцията да съм талантлив в очите на защитниците на лъжата.

    Така че и да сте ме имала за такъв, забравете. Защото защитавате лъжата.

    А че ставам все по-безобразен, това е вярно. Така твърдят Първанов, Борисов и т.н, та чак и Вие.

  19. Преди два дни изпратих следния коментар във форума на в-к Дневник. Ставаше въпрос за горе споменатата статия.

    http://www.dnevnik.bg/analizi/2012/06/18/1848514_dobro_utro_nie_sme_decata_na_prehoda/?ref=id#comment-63

    Предполагам, че модераторът на форума го е забелязал, а може и да не го е забелязал … тъпото е че някакви хора с пари корумпират разни младежи, които си въобразяват, че работят за реномирани и свободни медии и че са голямата работа, а те – младите хора даже не забелязват, че са маши в ония ръце с парите.

  20. Уважаема Климентина, а как ще коментирате постинга на Венцислав Кръстев от ЮНИ 20, 2012, 23:00?

  21. Климентина и всички хора други, мили драги, хубави, засмени, чеденца. Апелирам: прогледне. Дневник и Капитал не струват и пукната пара.(признавам все още, чета тези издания, но с много мнителност). Превеждат статии от западни(не източни)медии все едно претупват чували с брашно. СРАМ И РЕЗИЛ.

  22. Всички сме хора и грешим. Може пък г-н Инджев наистина вече да вижда конспирация навсякъде, но от друга страна се присъединявам към въпроса на MDAM: как можа г-жа Попова да реагира толкова бързо на днешния коментар, а не успя да открие източника на “Манифеста”. Моят личен експеримент с Google извади блога на трета позиция на първа страница при търсене на “Георги Деянов”.

  23. До Дончо Тонев

    Аз го пуснах и под сменения комикс и до сега не е изтрит. Според мен го сменихам не заради моя коментар, а защото бяха допуснали техическа грешка – бяха публикували грешна снимка за комикса. Не бих нарекъл премахването му опит да бъде заличен коментара ми. Така или иначе – пуснал съм го пак и чакам да видя какво ще направят.

    Положителното в цялата тази история е че Икономедия е притисната да се самоопредели на коя страна ще застане. До сега доста умело балансират по въжето, но то става все по хлабаво и ще трябва да вземат по-категорична позиция. Тогава ще ги видим къде са.

  24. Нямам доверие на редактори, които гонят журналистите си с обещания за работа, които никога не ги застигат. Когато редакторът принуди журналист да напусне, защото отказва да му даде работа, това вече е повод за презрение. Или ви е къса паметта? Ако приемем, че в горния случай “Дневник” са били подмолни, то не знам с какъв епитет бихме могли опишем в момента, когато са изобличени в поредната умишлена недомлъвка.

    Изглежда им се е завъртяла главата,от опияняващото съзвучие на думите – от всичките тези вежливости и спазване на “културния тон на разговор”. Мелодичността на езика е лесно постижима.

    Вашите извинения не струват, защото не са подкрепени с действия. А дори да бяха – пак нямаше да имат особена стойност, защото щяха да са като горещите трепети на по-голямото дете да бъде поласкано и предпочетено пред сестричето си.

    П.С. Безочливо е да допълвате коментарите си с “ако не ме цензурирате” и глупости от този вид. Провокацията е очевидна. Правилен изход няма – в такава ситуация можете да извъртате действията на г-н Инджев както е вам угодно. Нещо повече – насаждате съмнението, че г-н Индеж умишлено цензурира коментари, което от скромния ми читателски опит, никога не е било.

  25. А като се навъртат тук тия от Дневник може да обяснят и за случая с Любослава Русева. Явно мачкането на тоя и оня, интригите, мръсотита са неща, които си вървят към професията. И да: нищо лично-генерален извод. И как да не уважаваш човек, застанал сам срещу мелниците на лъжата, та дори и да се озовеш в положението на Санчо Панса.

  26. Г-н Инджев, в коментара на г-жа Попова наистина има много “ловкост на аргументацията”! Забележете само внушението…”….беше линкнат от Бивол, където като източник беше посочен Petel.bg”, а след това …” не знам защо публикацията ви е насочена и само към Дневник, въпреки че и други сайтове не са ви цитирали”…Т.е г-н Инджев, не можете да обвините “Бивол” в пристрастия към властта или умишлено нецитиране на вашия блог защо обаче не пишете за тях! 🙂

  27. към ФЕН:

    Ето Ви още малко пресни следи за размисъл.

    Вижте как “кротко” фризират във в. “24 часа” непоносимото им изречение за шепата блогъри в България в техен “превод”:

    “Според Базил доста хора на българския пазар за печатни медии всъщност преследват други бизнес интереси. „Изключително трудно е да се разбере кой стои зад фирмите и какво наистина прави с медийните си предприятия. Някои ги използват и за пране на пари чрез офшорни дружества.” В същото време рекламният пазар е изкривен, защото според Базил държавните институции публикуват реклами в издания, които са им симпатични. В България истински свободни БИЛИ само някои блогъри.”

    Т.е. не “са”, а “били” …Това пише този вестник, който ловко лъже читателите си с помощта на “лека” редакция.

    Какво излиза: хвани “Дневник”, удари “24 часа”!

    Сега стана ли ви ясно с какво си имаме работа- с масово разпространения синдром на безсилната злоба на гузните “колеги”, като Венелина Гочева, любимката на Първанов в обслужващия го медиен кетъринг,уж преминал на служба към “синия” Любомир Павлов, която явно още дърпа конците във в. “24 часа”, замаскирана като шеф на рекламния отдел.

  28. Дори “Google translate” превежда изречението със “са”, а не с “били”.

  29. Трябва да се копира целият link, за да се покаже превода.

  30. И сега ще се извини ли Дневник на читателите си за сакатлъка? Любопитно ми е да видя как ловкостта на софистиката превръща едно извинение в отровно обвинение.

  31. Странно е колко избирателно чете и се обажда тази девойка – ако има нещо между ушите, можеше да сравни времето и текста – ама “журналя”….

  32. Младежът, обвинен за “криминално проявен”, дето бил нанесъл побой на bTV репортера е с чисто съдебно минало.
    http://afera.bg/skandalno/25471.html
    Кой ще понесе отговорността за омаскаряването на човека? Показал бил среден пръст. И откога показването на среден пръст е криминализирано“

  33. От бяс забравих най-важното:

    “От коментара ви, който колега ми препрати сега, разбирам, че текстът „Ние сме децата на прехода“ е бил публикуван във вашия блог. Прочетох и статията назад.”

    Хайде сега публикувайте статия с извинение/уточнение!

  34. „Джуди е живяла при хора и вероятно там е усвоила някои домакински умения.“
    „ма те я шъ тъ пофала мое да ти тръгне на убаво
    ти пишеш много убаво у форумо – незнам кво сакат другите ора от тебе
    па и сметам че през викенда убаво спиш (кво като ти пречат с прахосмучката)“
    https://ivo.bg/2012/05/06/герговден-2/#comment-68505
    “…ми,не за първи път ще го кажа,не за първи път ще повтаям до безкрайност “Няма по мощно о(У)ръжие от чистата съвест”.Просто няма,простичко и желязно логично “Не лъжи” -Що? :”щото като излъжеш,ще трябва пак да излъжеш,предишната лъжа да скриваш…и така с натрупван докато се оплетеж в лъжите (като пиле в кълбо от кълчишта,лош матрял няма мърдане) и до тук,няма сън,няма мира,побъркване и Цъ,Цъ,цъ,зле!Тъ за що го рекох това,…”
    То и други работи бех рекъл “за свирката и дървото…”,”който високо хвърчи ,зле пада” – нещо такова народно,та попривардвайте се,щото тръгнало е на падане,голямо падане ще да става,няма начин.То беше,беше,ама къща издигната върху колони от кибритени клечки – една като мръдне иии…,отиде та се невиде!

  35. Благодаря, г-н Mihail Georgiev! Сега да се намери някой немскоговорящ или четящ, който да открие пропуснатия от “Дойче веле” пасаж за блогърите, и този човек цена няма да има… щото моя милост е “словянин”, който разбира само “словянски” текстове, а не “немски”, сиреч, на “немите немци”. Справка: славяните, понеже само своя език разбирали, нарекли себе си “словяни”, иде от слово, сиреч, които могат да говарят, а понеже не разбирали езика на съседите си, ги нарекли “немци”, сиреч, “неми”; ето така произлезли тия думи… интересен и дори смешен факт според мен… 🙂

  36. Във vesti.bg все пак статията завършва с:
    “Според Базил в България истински независими са само шепа блогъри.”

  37. Г-н Инджев,на пренебрегвай каквито и да са врагове!
    Както казва Антистен те първи ще забележат твоите грешки!
    Помни,че те чака друго бъдеще!

  38. В-к”Дневник”е основан 1907г.от Георги Николов,продаден на Атанас Дамянов,негова собственост в продължение на 50г.Знаят ли журналистите кой е Атанас Дамянов?Собственик на Дневник,Утро и Заря,той е медиен магнат,той е българският Рандолф Хърст.Когато се появи в-к”Дневник”,аз написах писмо до г-жа Прокопова,за да предоставя архив(статии,снимки) на моя дядо,журналист във вестника от основаването му до смъртта му през 1944,близък приятел на Атанас Дамянов.Познайте дали получих отговор?Тогава разбрах,че тези хора са откраднали името и нямат никаква представа и интерес от историята и политическата насоченост на предшествениците си.Те не искат да продължат традициите на “Дневник”.те нямат капацитета да бъдат наследници на Атанас Дамянов!

  39. Здравей Мария,
    Любопитен съм за Атанас Дамянов защо не публикуваш на този сайт.

  40. Чудя се и се мая, как аз, един обикновен инженер разбрах, че материала първо е публикуван в “ivo.bg”, а маститите журналисти от “Дневник” не успяха. Не, че е толкова важно кой е пръв, но е задължително да се посочи източника.
    Един президент на запад от нас подаде оставка, поради такава волност.
    Един наш самонарекъл се “професор” в Свищов и през акъла не му минава да направи това.
    Там е разликата!

  41. Към А.Грънчаров

    Точният превод на”Wirklich unabhängig seien in Bulgarien nur vereinzelte Blogger”:

    “Истински независими СА в България само единични блогъри.”

    Статията на “Die Welt” е убийствена! Във въздържан тон, типичен за сериозен вестник, е посочена тясната връзка на Борисов с (под)купените от него медии.
    Все пак, анализът дава надежда, че след овладяване на кризата в Европа, на дневен ред ще дойде “крехката” българска демокрация и нейната зависима медийна политика.

  42. Прочетох статията на младия господин Деянов. Да, опиянението от празни надежди води до излишен патос. Хора, родени и започнали съзнателния си живот след ’89г. не са “децата на прехода”. Били “прагматични”, “интелигентни” и пр…. Не вярвам, че ще успеят да се преборят с най-великите и хитри интриганти в Галактиката (онези с червените връзки на обувките). Не вярвам, че имат изброените умения, не вярвам в техните способности. Като “дете на прехода”, аз не вярвам в съдържанието на тяхната кауза и от наблюденията ми върху тях съм извлякла “данни”, които ме плашат до смърт и даже ми се доплаква.

  43. Г-н Инджев, една критика към вас. С този блог все едно се опитвате да перете одеало в кана с вода. Количеството и качеството на материалите, които публикувате са толкова големи, че блогът е прекалено малък формат за изява. Може би трябва да се замислите за създаването на истински сайт, с няколко категории.

    Освен това така ще станете още по-обичан от Гугъл, което за успеха в интернет е много по-важно от това дали ви обичат българските журналисти (нарочно не ги наричам ваши колеги) и още по-малко управляващите. А на Гугъл никой не може да му нарежда какво да показва при търсене, нито пък могат да го купят. 🙂

  44. Към Велислава Попова: Уважаема госпожо Попова, няколко блогъри като господин Инджев са журналистите в България. Те са истински “Донкихотовци”. Жалко е, че точно „Дневник“ напада свой колега. Горд съм, че познавам господин Инджев лично. За мен господин Инджев е еталон за честен човек.
    P.S. Като казвам, че познавам господин Инджев, просто живеем в един квартал и нищо повече, като казваме лозенчани – от една маала сме.

  45. Г-н Инджев, като бивш служител в бг медиа (малък наистина независими сайт) не е нужно да ме убеждавате. Имах възможност да се нагледам на много неща. Много се “забавлявах”, когато големите “батковци” представяха факти, подкрепени със снимков материал, с пет реда, започващи с думите “Появиха се слухове” (ако въобще се пуска нещо, разбира се). Мисля си, че е страшно, когато свалиш абсолютно всичко – дрехите, имотите, бижутата, съмнителната популярност, и останеш самия ти всъщност да не остава нищо. Да продадеш душата си при това официално и пред очите на всички. Може би “Дневник” не е най-яркия пример на диагнозата, но въпреки това не може да излезе от инфекциозното отделение.

  46. Позволявам си да предложа мой превод на оригиналния, спорен пасаж: “Wirklich unabhängig seien in Bulgarien nur vereinzelte Blogger.“
    Б България истински независими били само някои/ единици/ блогъри. НО това е непряка реч на Оливие Базил. Думата “били” се ползва точно в такава форма на парафраза/ преразказ. Значи не “Ди Велт” твърди нещо си, а цитира източника, който се е изразил така, т.е. 24 часа са удобно са пропуснали едно уточнение, слагайки думи в устата на медиата.

  47. И “Дневник” приключи краткия си демократичен период. С изгонването на Любослава Русева и на още неколцина читави, нечервени журналисти. Останаха кухото заглавие и кухата структура. Останаха тарикати-редактори, дето БИЛИ симпатизанти на СДС по времето на Костов, БИЛИ царисти по времето на Мунчо от Мадрид, а сега СА правоверни гербаджии и ще останат такива, докато Тикван е на власт. Бай Ганьо, Гочоолу и Дочоолу са наивни романтици-либерали в сравнение с подобни медийни хиени.

  48. Имам само един въпрос към г-жа Велислава Попова.

    Не можете ли съвсем културно да се извините на човека (Иво Инджев)?

    Просто така. Коректно. Без да правите драми, без да нагнетявате още и още напрежение. Не мога да вменя вина на жертвата по никакъв начин, а Вие като че ли се опитвате. Не зная има ли или няма връзка “пропускането” на името Иво Инджев с нападките към същия журналист от страна на премиер и премиерска телевизия отпреди два-три дни. Просто така ми изглежда (конспирацията по линия на автоцензурирането)!?

    Не забравяйте, г-жо Попова, че в Интернет гоУЕми нЕма. Това е интерактивна медия, в която участието на потребителите е много силно. Може би Вашият сайт е с най-добра платформа всред конкуренцията засега. Не искам да цитирам медии, които се провалиха, а бяха наистина водещи преди време. Но ето такива гафове отблъскват читателите Ви. А в мрежата това става бързо и мощно. Ето, аз съм ядосан на Вашето поведение и лично ще Ви накажа, като се въздържа да посещавам сайта на Дневник за известно време и да коментирам под статиите Ви.

    @Фен, това, което ме ядоса пък по онзи случай е, че не дадоха суровия материал веднага. Имало сбиване, видимо то е заснето, поне до момента на изпускане на камерата – ДАЙТЕ ГО. Да видим всички кой какво прави, какво говори. А не една снимка и много приказки в предаването “Нека говорят”. А можеше да стане лесно на принципа НЕКА ВИДИМ (всичко)! Журналисти са все пак!

    Г-н Инджев, аз съм анонимен за Вас, но повярвайте ми, преживявал съм нещо подобно и искрено Ви разбирам. Позволете ми няколко клишета в тази посока.

    Бъдете жив и здрав, продължавайте все така. България има нужда от хора като Вас. Аз лично имам нужда от хора като Вас!

    ПП
    Чета поредната лицемерна гавра с един достоен човек и се ядосвам. Знаете, че не е хубаво да се пише, пък и да се говори, когато човек е ядосан, ама… като няма накъде.

  49. Георги,,има една статия в Интернет-“Атанас Дамянов,първият мениджър в българската журналистика”.Георги Николов,осн.в-к”Дневник”е написал”История на българския всекидневен печат 1878-1939″.Там са биографиите на водещи български журналисти в този период,тогава ще разбереш за какви образовани и широкоскроени хора са упражнявали тази професия.Българската журналистика има традиции,но след 1944г.голяма част от тях са убити,а други репресирани и лишени от право да практикуват.Комунистите налагат нови правила,нямащи нищо общо с демокрацията.Аз обаче се чудя,защо 22 г.,книгата на Георги Николов не се преиздаде,защо няма памет за тези хора?Имам отговор,защото трябва да ни се внуши,че живота започва от “светлата”дата 1944 г.

  50. http://www.dnevnik.bg/analizi/2012/06/18/1848514_dobro_utro_nie_sme_decata_na_prehoda/
    Макар и със закъснение хората са публикували блога Ви кат първоизточник. Може и да не им се получава всеки път, но се стараят да са обективна медия. Не опозиционна. Аз лично им имам доверие. А факта, че са написали коментар във Вашия блог, аз не го приемам като опит за оборване или злепоставяне пред читателите Ви. “Дневник” едва ли ще искат да влизат в конфликт с Вас. А че имат трески за дялане – спор няма.

  51. Интересно! Щом става дума за търсене на първоизточник, в Дневник си затварят очите за блога на Иво Инджев, но когато опре до разобличаването на затворените им очи, Дневник са първи да коментират и опровергават. Всъщност, ако Дневник са истинска и независима медия, едно от първите неща, които трябва да правят рано сутрин е да отворят блога на Иво Инджев и да се информират! Това, че цели 2 дни не са разбрали какво идва от този блог (по техните думи) просто показва на какво трагично журналистическо ниво са.

  52. Казах 2001 г февроари “с царя идва най страшният комунизъм,който ще завърши…”България.Казах,но както винаги “луд”!Много работи казвам ,от много отдавна,но “луд”.Преди няколко дена “казах” и тук “пак ви изиграха”.Е й!’Еколози,млади умни и незнам си още какви”,докато вдигат шум комунистическата мафия да изсече де що има гори за изсичане.Зелено/червени “еколози”!

  53. Уважаеми г-н Kirov, благодаря Ви за точния превод! Точно това ме интересуваше, понеже при различните преводи могат да се загубят (и прибавят) доста съществени нюанси, от които обаче зависи точния смисъл…

  54. Ех Инджев, Инджев.Ех Иво, Иво. Колко мъка има на този свят.Днес блогът ти провокира “Вие питате ,ние(тоест аз) отговарям”.Една махленска радиоточка.Ето в това се превръща твоя блог.Пази го.С него ние те разпознаваме от общото журналистическо статукво за да не кажа блато.Не отговаряи на махленски клюки.Това те принизява до същите тях.Но в същото време те разконцентрира от това което искаш да ни поднесеш р уоето ние чакаме .Ние за това те четем…..Не за да отговаряш на всички

  55. Здравейте,
    Вече доста често посещавам блога ви господин Инджев и го намирам за много интересен.Благодаря за искренноста въс вашите публикации.И като стана дума за публикации ето нещо много забавано, надявам се да се позабавлявате искренно.

    http://www.utrinski.com.mk/?ItemID=0DDCDBEAC5CF454EA64F5093B8D7DDD5

  56. Чудат се десетки хора,защо така се получава у нас,защо такава е пресата,защо има некоректност и корупция,защо нищо не върви,защо ,защо,защо….? А истината е проста до болка-България е комунистическа страна-държавната власт е полукомунистическа,а нейната пропаганда е напълно комунистическа.комунистите са окупирали икономическата иполитическата власт,пропагандата,международните отношения и пр. Никой вече не се бори срещу комунистите и те си товарят “каруцата”. И сега,въпреки основателнсотта на протеста срещу в-к Дневнмик,никой не се сеща да каже,абе господа,ние не се борим срещу комунистите,а се чудим,че няма свободна преса у нас. Когато се преборим с тях,тогава ще има свободна преса,дотогава ня може да има.И се стига на ниво-този е некоректен,този не пита,този не преоверява,друг лъже и нищо,и нищо и отново нищо и завинаги нищо…………

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.