В гнева си от токовия ценови удар, който му мъти рейтинга, премиерът Борисов се опита да прехвърли вината към предишните управления и нарече в тази връзка своя благодетел Симеон Сакскобургготски „мутра”. Сега, при облекчението от овладяването на пожара на Витоша, който също му опушва процентите, Борисов стигна до още по-голяма крайност: най-изненадващо каза една голяма истина за журналистите, които обслужват мафията. Това не са журналисти, успокои той Цветанов, който явно си е мислил друго за своите кукли на златни конци.
Каква изненада, какво прозрение! И аз това казвам от толкова време. Дори посочвам главната мафиотска далавера в българските медии. По дефиниция мафията е срастване на държавата с престъпността. Нима не е престъпление срещу свободната журналистика държавата да нареди на държавните предприятия да си държат парите в една конкретна банка, която да ги използва да пазарува цели редакции заедно със заробените в тях журналисти за обслужване на тази престъпна комбина?
Време е Борисов да назове имената на мафиотите в журналистиката и на техния дон Корлеоне. Защото в противен случай ще смятаме, че клевети някого. Да кажеш от позицията на човека с най-много власт в държавата, че знаеш кои са мафиотите в т.н. четвърта власт е вид поемане на отговорност. Такова нещо, ако не бъде пояснено, не може да бъде декларирано от най-голяма управленска висота, без да се сгромоляса като репресия срещу неудобни тъкмо на властта журналисти. Защото раздумката по темата за мафията в журналистиката бе зачената вече публично от премиера именно в компанията на неговия вътрешен министър Цветанов, който , както са подразбира, е гневен на определени журналисти. Сега началникът му го насъсква допълнително.
Като критик на властта, посочен заканително с пръст от премиера Борисов точно преди две седмици на заседание на Министерския съвет, имам основание да попитам дали пък, макар и без да знам, не съм „лидер” на въпросните мафиоти- та нали премиерът ми вмени амбицията да съм „лидер на демократичните журналисти” ( интересно, дали ми е позволено да се кандидатирам в неговата класация за нещо си сред „недемократичните журналисти”?).
Както се вижда, от един пожар(никар) начело на държавата наистина може да има полза. Жегнат от унижението да бъде сметнат за съмнителен огнеборец, Борисов изнервено си изпусна нервите и остави уязвеното си его да избухне. Това свали задръжките му на вечен ухажор на медиите, за да каже на глас една публично известна тайна, макар нейният истински прочит със сигурност да е обратен на онова, което влага той в заплашителния си намек.
Наистина, няма дим без огън и макар пламъците на Витоша да са потушени, пожарът на управленската отмъстителност изглежда вече става все по-труден за овладяване.
Зло в сърцето си не държеше и отмъщаваше веднага,макар че този който ни рита,обикновено е изправен по-нестабилно,защото стои на един крак!!!
По дефиниция Мафията се бори за запазване на статуквото. Странно и интересно звучат в устата на Б.Борисов обвинения като “мутра” и “мафия”. Казано е: “Крадецът вика дръжте крадеца”.
Г-н Инджев, поканиха ли ви на дискусията “Медии без филтър”?
И тази дискусия беше “ала” потушаване на пожар. Предаваше се онлайн, но сега бъгавият Медиапул не зарежда видеото. Кой гледал-гледал.
към Veselka:
Не и не съм и очаквал друго.
Получавам покани от чужбина и за международни форуми в България, но за за българските медии и медийни “гурута” съм невидим. Някои спазват забраната или инструкцията да ме държат в графата “незначителен”, а други явно много се дразнят от моята критична позиция за състоянието на медиите в България.За мен това (почти)единодушие спрямо скромната ми персона е по-скоро комплимент от страна на един провинциални по дух комплексари.
Впрочем, има опасност да започна да чета лекции в един университет следващия семестър, но като знам какви преподаватели по журналистика има у нас, не съм сигурен дали е похвално да стана един от тях.
Изкушен съм да дам непрофесионалното си мнение за състоянието на медиите и най-вече за достойнствата на журналистическата съвест при български условия.За да направя по-малко грешки, ще се опитам да предам мислите си чрез преразказ на един позабравен факт от не толкова близкото минало на историята на пазара на кафе. Останалото ще оставя на въображението на читателя, който ще има търпението да прочете това писание.
И така, съвсем накратко, “момчетата” от Чикагската икономическа школа (да не се бъркат с “момченцата с очилцата”, както Тиквата нарича своите министри), получават задачата да направят пазара на кафе достъпен, изобилен, с ниска цена на продукта. Някъде в началото на 80-те години на миналия век, при условията на повишаващо се търсене и цени в небесата. Приложените от “чикагците” интервенции били прости но неумолими в своята ефективност. Първо: в угода на производителите (уж), се снижили стандартите и изискванията за качеството. Второ: предложили се евтини (на пръв поглед) кредити на производителите на кафе.Трето:чрез осигуряване (фиктивно) на директен достъп до пазарите и внушения за светло бъдеще чрез проверени пропагандни средства, били убедени допълнителен брой фермери да загърбят традиционното си производство и да се насочат към кафето като към сигурен източник на доходи.
Резултата е сриване на цените на продукта и зависимост от НОВИТЕ ГОСПОДАРИ НА ПОЛОЖЕНИЕТО!
А кои са нашите ГОСПОДАРИ НА ПОЛОЖЕНИЕТО?
Ако за Вас има някакво значение скромното ми мнение и молба направете го г-н Инджев, за да дразните нашите ГОСПОДАРИ НА ПОЛОЖЕНИЕТО и най-вече за да предадете знания и умения на млади хора (господ здраве да ви дава и дълъг живот, но никой не е вечен).
Хубаво е, такива журналисти като Вас да преподават в специалностите журналистика в българските университети. Много професори влязоха обаче в редиците на Партията и са начело на структурите, едва ли ще позволят този афронт срещу работодателите си.
Благодаря за отговора. Позволявам си и аз да се присъединя към мнението на Живко Боев. На журналистиката (и бъдещата) трябва да се влее малко морал.
И аз се присъединявам към пожеланието на Живко Боев. По мое мнение тази “опасност” може да бъде полезна, както за каузата, така и лично за теб. Без дори да е похвално.
“Журналисти, които обслужват мафията, не са журналисти”
Не може да се отрече! Не зная дали е осъзнавал, каква голяма истина казва. Дано и ибрикчиите, които обслужват мафията осъзнаят, че не са журналисти, когато го чуват от устата на своя патрон и ги жегне поне малко самоуважението и съвестта, ако им е останало поне зрънце.
Но място и почва за критика към полицията има и трябва да се чуват, защото ако за един западноевропейски полицай подкупът е унижение и обида, за доста български полицаи (Бог да пази, да не са мнозинството!) е надница. Отделно до голяма степен неефективността на съдебната ни система се дължи и на качеството на доказателствения материал, осигуряването на който е работа точно на полицията. Това отново ни връща към темата за корупцията и повдига друга – квалификацията и повишаването на квалификацията на служителите на МВР.
Събраха се негативни теми тази седмица:
БДЖ при руснаците.
Визи за руснаците.
Бавен огън за Витоша.
Дали да не се пошегувам злобно?!?
Ако преподавате, г-н Инджев, трябва да пратим МП(К) за опресняване на ценностите във вашия курс. Не че ще даде резултат; но за другия нуждаещ се от нови ценности, съвсем не е уместно да се говори.
Човек като Иво Инджев може да научи младите журналисти на много, много неща.
Колкото до морала – трудно ще им внуши да не го продават. За съжаление моралът се продава. За много пари! /вж. Явор Дачков/
И тогава Учителят се пита – на това ли ги учих?! А омерзените читатели и зрители се питат – кой ги е учил на това?!
Изборът на Иво ще е труден. Но все пак може би си струва. Заради малкото, които няма да се продадат, няма да са с пълни джобове, но ще бъдат журналисти! За тях Иво ще каже – аз съм техния Учител. Мечти… Дано са сбъднати.
“Журналисти, които обслужват мафията, не са журналисти“
Напълно съгласен съм с Премиера.Проблема е че повечето журналисти обслужват него а той е мафията.
От една страна на барикадата са “журналистите” Бареков, Кулезич, Кошлуков и др., от другата страна са “драскачите, писачите и т.н.” Дачков, Патрашкова, Диков и др. Първите се борят срещу “октопода”, работещи в частни медии финансирани от държавата, другите също работят в частни медии с неясно финансиране. С една дума – “държавната мафия” в лицето на свойте трубадури се бори срещу другите олицетворяващи “октопода”.
А главния арбитър прави зрелища, раздава хляб и се радва на изключителен комфорт и медиен и социологически.