Малко култура в жегата? А малко жега в културата?
Ок, ето за какво става дума: за летния Моцартов оперен фестивал в Правец, организиран тази година за 8-ми път. Признавам покорно, че се въздържам от „политизиране“ на иначе прекрасния факт на съществуването на самия фестивал в родното място на нашия дългогодишен диктатор, чиито паметник беше реставриран там в духа на самата носталгия по времето на несвободата, когато в клетката на социализма се живееше с гарантирана порция от иначе дефицитната като разнообразие и изобилие храна. Като съпруг на оперна певица, мецосопрано, определяно като „моцартово“ ( която пя миналата година на фестивала), също нямам „интерес“ да се „заяждам“. Но какво да се прави…Провокиран бях…
Добрата новина е, че фестивалът се разраства. А още по-добрата за онези , които искат да аплодират символиката на ностарлгията по комунизма, научих днес. Както заяви тази сутрин по БНТ артистичният директор на фестивала Христина Ангелакова, този август в града ще има цели три сцени. А основната е на площад…“Тодор Живков“. Колкото и да се абстрахира човек в името на изкуството ( или на хонорара), разиграването на моцартови ( обикновено закачливи и любовни) сюжети под каменния поглед на доста простия ни „правешки цар“, както иронично го наричахме, е профанизация на изкуството. Трябва да си наистина от камък, желез(обетон)на рожба на онази партия, за да не усетиш този абсурд.
Хибрид между аурата на гения от Залцубрг и чутурата на „гения“ от Правец? Каква символика!
За хората от оперния бранш фестивалът, макар и капка в морето, е все пак манна небесна посред тежката целогодишна суша. Христина Ангелкова, която е лицето на „мероприятието“, може само да бъде поздравена, че прави това усилие да поддържа огъня в доста позатихналото огнище на оперното изкуство. Но факът си е факт: не се намери друга духовна столица и площад в цяла България, където да бъде посадено и отгледано цветето на красивата моцартова музика, от която простият и лукав по отношение на изкуството и неговата употреба за партийни цели „Тато“ разбираше толкова, колкото и от компютри по времето на НРБ, когато родното му село беше превърнато едва ли не в нещо като „силициевата долина“.
Артистите често са принудени да правят компромиси заради възможността за изява или по най-обикновената причина на света- необходимостта да си осигурят препитанието. Не ги виня ни най-малко. Но не мога да не отбележа, че без да искат участват в анимирането на един стар виц за Тодор Живков, над когото хората се присмиваха, че си е построил изкуствено езеро, наричано от народа „Лаго ди Тодоре“ по аналогия с „Лаго ди Маджоре“.
Звездите пеят там, където имат възможност- в Италия тя се казва „Арена ди Верона“, а у нас „Арена ди Тодоре“. Вижда се и без телескоп, че опитите да направят от звездите петолъчки продължават. В страната, в която в изкуството доминира грозната максима „който плаща, поръчва музиката“, това е типична случка, а не изключение.
И не ми казвайте, че е така навсякъде по света. Никъде няма да намерите толкова дебелашки устрем на хората с тлъстите портфейли ( тук русофилите си правят партия „Стефан Стамболов“ и връчват награди с неговото име на други русофили, като Георги Първанов). Тези хора изпитват явно наслада, че могат да изнасилят ритуално духа на един музикален гений с насилственото му привързване към стълба на позора, какъвто е паметникът на един отречен от историята, но тачен на местна почва „благодетел“, като техния „Тато“ .
Като едно крайно абсурдно утешение, насред безизходната ситуация, в която сме поставени, ще спомена: нали пред паметник на Моцарт/какъвто у нас, както и на никое пошло място, няма и да има…/ не се четат простотиите на тж…
Правешките люде трябва да са признателни на благодетеля си Валентин Златев който им спретва култура в жегата.Жителите на това малко градче трябва да почетат ръката която ги храни с култура.Мероприятието сигурно ще бъде посетено от министър председателя за капак на Бургаската трагедия,от бившия ни президент и други видни култур трегери хранени от Златевата ръка.
Г-н Инджев,за втори път Ви потвърждавам,че съм удовлетворен
от начина на отношение към коментарите.
И ако се виждам принуден да прибягна до още “по-вещ отговор за оперен репертоар!” до сцени и арии,
в основата има сходни черти с Вашата участ и независимо от мнима или съществуваща режисура.
Гледалъм и съм слушал
“Риголето-то!!” не само на Стоян Попов,но и на самия световен връх Тито Гоби и знам добре кои “презряни и проклети придворни ще се познаят 2012!”,но нали точно това прави блогът Ви желан и уважаван по целия свят….
Разликата с Ифандиев нагоре е до Еверест а надолу до Марианската падина…
Иво, Аз просто занемях ! Но какво по-голямо доказателство от това, че бизнеса в България се Върти от дугарите и роднините на Бай Тошо.
Демокрация на Куково Лято! Правешките партизани (от свинарски произход) явно се мислят за графове и херцози та са решили да си устроят един концерт, който едва ли ще слушат но пък нали трябва да заприличат малко на благородници.
Само, че колкото и да им се иска от магаре ат не става 🙂
България отдавна се е превърнала в Магарешко Царство, където Магарета и Магарици на воля си показват Магариите !
Това явно е някаква нова мода-да смесват несъвместими неща;
Освен този фестивал на „Арена ди Тодоре“ (или “арена ди позоре”)е открита и изложба на гениалния Николай Рьорих която е посветена на някаква годишнина на Людмила.Явно в бъдеще трябва да очакваме и спИртен турнир на името на “Батето” защото тв7 вече има реалити “Ексмилионер търси съпруга” с Тодор Славков.Той не беше ли женен за вдовицата на Поли Пантев…? А може и седмица на модата “Жени…Абе нещо много дежа вю в “епохата на Генералната промяна”-явно това е била целта на промяната защото от Европа…да де.
ВАРИАНТЪТ НА ВИЦА БЕ ЧЕ ТАТО РЕКЪЛ НА ВЛАДКО ДА ПРЕКРЪСТЯТ ОБОРИЩЕ… НА Т О Д О Р И Щ Е!!!Както е тръгнала Ангелакова и това може да стане!!!
Убийствен паралел!Наскоро тук във форума говорихме за това:че изходът от битката за символите след 1989 г. предопредели сегашната ситуация на всяка една посткомунистическа държава от Естония, Полша и Чехия- до дъното, в което живурка милата ни Татковина.Да приватизираш икономиката е много по-трудно и по-бавно, отколкото да организираш свободни избори,да издадеш забранените автори и да прочетеш историята без лъжите на комунистическата пропаганда, но самата своободна култура създава обществен манталитет, който приема и понася икономическите и политическите реформи. Не може по всичките ти медии от началото на “прехода”, че досега да се търкалят мухлясали величия на соцреализма и да вият като селски оплаквачки за “онова време, когато държавата се грижеше за културата”, да не противопоставиш нищо на тяхното лъготене- и да чакаш нещо да се промени в ценностите на обществото. “Другарят Левчев беше- и сега е най-топ, нищо не създаде демокрацията в културата!”- тъй си мисли голяма част от това общество.И продължава да си мисли тъй:”Ами да, в Правец др. Живков е играл като любител в читалището, и как се грижеше за творците, колко мило, там му е мястото и на фестивала, къде другаде с тази бездуховност!”. Тази битка българските десни политици отдавна изгубиха. А по-лошото беше, че изобщо не осъзнаваха значението й. Ето защо като нищо можем да дочакаме и Фестивал “Бетовенови нощи” в памет на Пенчо Кубадински в Лозница, “Бахови утрини”- в Червен(ия) бряг на Пеко и Тако, а “Вечери със Стравински”- в Горно Нанадолнище – родно място на Мако и Дако.Спонсори ще се намерят.
Без да знам подробност би се хванал на бас, че един от спонсорите на фестивала е Лукойл.
Уважаеми Стамбо,десетилетия нашето оперно изкуство е в духовната пустош и оцелява като Риголето “обезоръжен пред презряните и проклети дворяни!!!”
Моят репертоар с вицове за Тодорище се изчерпа,но при повод ще го освежа….защото спонсорите се нароиха и Коси фан тути….
Да ни е честит новият завод за полупроводници. Догодина цели… ха, ха ,ха!Бурни аплодисменти, преминаващи в нестихващи …..!
Ще цитирам един родственик на банкера Буров – Камен Буров:
“Димитър Талев е написал книга, която се казва “На завой” – това е първият български политически роман. Заради него Талев е пратен в лагер. И е копал и мъкнал камъни заради едно-единствено изречение: “И да знаеш, Минке, че последният комунист на планетата ще умре в България. Даже когато в Съветска Русия няма да има нито един жив комунист. Какъв народ сме, Минке, какъв народ…””
Не е така по света… Само при нас футболни отбори са “кръстени” на исторически личности, за да могат по-лесно да си ги “псуват”. .. И един ден ще прочетем, как запалянковци на “Ботев” и “Левски” се сбиха и псуваха на „Арена ди Тодоре“…
Наистина, странен избор на място за подобно културно събитие. Но пък, сигурен съм, хората от Правец заслужават хубава музика. А пък, като знаем биографията и характера на гения, той пръцва и продължава музицирането…хихи…Но все пак – “Реквием” на пл. “Тодор Живков”? Малко идва като концерт на Кондьо на сцената на Античния театър в Пловдив.
Drugarite obichat da priniziavat vsichko do sebe, da go pivarjat kam sebe si, kato si misliat che PO tozi nachin oskverniavaneto na lichnost, miasto ili sabitie e garantirano. AZ Sam protiv unishtojavneto na pametnitzi nezavisimo ot koe vrem, oshte poveche sotzialisticheskoto. Triabva da ima neshta I mesta kadeto da se otbeliazva DENIA NA POZORA. Kakvo PO-dobro miasto za tzelta, ot pametnika na savetskata armia ili pametnika na tato.
Сбъркали са композитора. Трябваше да изберат Вагнер. Щеше да надмине сцената в “Апокалипсис сега”!
Ако ми разрешите малко допълнение:
Кози фан тути коме тато
Към excorrector:
Не че знам италиански, но предложението Ви за малък “възродителен процес” чрез преименуване на една от веселите опери на Моцарт ми се вижда основателно…”Кози фан туте” ( ако не греша) означава “Всички (жени) правят така” и в този смисъл, ако сложим главна буква и малко сменим акцента може да се получи: “У нас всички искат да са като Жени”.
От друга страна либретото на въпросната опера не подхожда на правешката действителност: в “Кози фан туте” се говори за изневярата и прошката. В Правец са верни на любовта си към диктатора, няма изневяра. Няма и прошка за жертвите на диктатурата- когато почиташ един насилник, преклонението ти демонстрира, че си готов да повториш насилието по навик, от който не си се отказал.
Преди седмица-две гледах някакво токшоу по национална телевизия, където се бяха заели за запознаят младите със светлия образ на Людмила Живкова. Все идно се бях върнал във времето на “Изгори за да светиш”. След поредицата дитирамби за гения и величието й и завършиха с констатацията, че тя е била “топлата връзка” между управляващите от върхушката на БКП и народа!!! Като гледам медийната среда у нас и отношението й към онези мрачни времена все повече се уверявам, че те не само пак са тук, но и никога не са си ходили!
Изчитайки статията и коментарите под нея, нормалният човек /имал неблагоразумието все още да се въздържа от изхлузване през Терминал-2/, не може да не възкликне “Нема такава държава”! Не заимствам изразът от Учиндолския гений, когото дълбоко НЕ уважавам!