Поредицата ми от статии, в която засягам несъществуващата за българските медии тема за проявата на антисемитизъм в България, станала по-контрастна след атентата в Бургас, доведе до нови мои наблюдения, достатъчни- ако не за обобщения, то за някои изводи.
Благодарение на нападките и на заплахите, включително и от смешен вид- че нямало повече да ме четат- научих доста за уж тайния свят на антисемитските помисли в България и за …себе си:
Че съм педофил, защото имам много деца…
Че съм гей, защото посланик Уолрик подкрепя гейпарада и ми нарежда какво да пиша…
Че съм не просто евреин, а направо „чифут“ ( това си го „знам“ отдавна от нацистките списъци в интернет, които определят моята прабаба за еврейка поради чешкия й произход)…
Че съм подлога, нищожество, мръсник, гад, комунист и ченге във връзка с всичко казано по-горе. А за комунистите и ченгетата, които обикновено ме нападат заради антикомунистическите ми прегрешения (най-вече поради култа им към любимия им съветски паметник, оспорван от мен), се оказвам…същото, като за останалите ругатели ( да не изброявам пак).
Обясниха ми, че съм необективен, щом споря с онези, които отричат холокоста, макар те да нямат никакъв проблем у нас да поддържат сайтове, да публикуват книги по въпроса и да плещят в телевизионния ефир глупостите си в хибридния вариант на руския черносотнически антисемитизъм и иранския ислямски фундаментализъм. Никой не им пречи. Но са жестоко обидени от моята недемократична претенция да им оспорвам свещеното право да нарушават българската конституция, забраняваща внушаването на омраза по етнически и религиозен принцип.
Но аз съм свикнал с тези „дребни“ подробности около скромните ми напъни да настоявам за спазването на основния закон. Бруталното му нарушаване от страна на премиера Беров, който през юни 1993 г. се опита да изпълни поръчката на тогавашния президент Желев (той мълчи по темата, но не случайно при него отидоха посланиците на САЩ и Великобритания с искане да спре безобразието), както и на мнозинството от БСП и ДПС, да бъда уволнен с правителствен указ от поста директор на БТА, макар в конституцията да е записано ясно, че право на това има само парламентът.
Осъдих този акт във върховния съд, който след това беше обявен за противоконституционен от Конституционния съд. Въздържа се само съдията от квотата на БСП Александър Арабаджиев. Той в момента представя България на най-високо място в европейската правосъдна система с изричната препоръка и подкрепа на ГЕРБ.
Както обича да се шегува талантливият актьор Христо Гърбов в ролята на „идиота“ от едно телевизионно шоу: „къде сте вие, къде съм аз ?!“-реплика, която би отивала победоносно не само на Арабаджиев, но и на много други мои победители.
В публичното пространство обаче, вместо да ми се извинят за тоновете кал и лъжи, които изсипаха тогава върху мен в медиите клакьорите на нарушителите на конституцията, остана тиражираното от слугинажа на властта внушение, че съм бил кариерист, вкопчил се в поста си до степен, че съм се бил барикадирал в кабинета си в БТА. Тази лъжа, подхваната и от други подобни подигравчии тогава, се появи в наши дни в ретроспективна книга на Кеворк Кеворкян, който ми призна по този повод извинително, че се е доверил на „24 часа“.
Колко ли съм им бил „важен“, за да се опъне на САЩ и Великобритания президентът Желев, готов на това „патриотично усилие“ чрез нарушаване на конституцията само и само да ме махнат от поста, за което следващата година написаха в доклада на Държавния департамент във Вашингтон, че е било сторено в нарушение на принципите на свободата на словото ( защото не криеха, че ме преследват за волнодумството ми).
Ето че сега в някакъв „мек“ вариант получавам подобна „обратна връзка“ в интернет. Спретнаха ми кампания от предимно анонимни коментатори в диапазона от откровени фашизоиди, до някакви, които се представят за „умерени антисемити“- т.е. малко бременни с антисемитизъм. Има и хитруващи, които се опитват да пробутват расисткото си презрение с твърдение, че нямали нищо против евреите, които „господ ги е наказал“. Но общото между всички тях е претенцията им, че имат право не просто да мразят по етнически признак, но и да пропагандират омразата си …в личния ми блог и на мой гръб.
На свой гръб експериментирам всъщност от години един непосилен опит да бъда в частния си живот такъв, какъвто съм и в публичния. Това означава поне да не хихикаш съучастнически на расистки изблици, щом си заявил от екрана в национален ефир обратната позиция. Опитайте и ще видите, че никак не е лесно.
Преди двайсетина години напуснах една компания, в която мой (бивш вече) приятел, лекар при това, забавляваше сътрапезниците си с агресивен, крайно язвителен антисемитизъм. Всички ужасно се учудиха на моята реакция.
Учудващо е, да. Вчера най-добронамерено се пошегувах с едно малко циганче в магазина, което носеше хляб, по-голям от него. Родителите му настръхнаха. Не можеха да повярват, че „бял човек“ се закача добронамерено с тяхното дете и първата им реакция беше да ми направят място да мина пред тях на касата, мислейки, че им правя някаква забележка. Бяха изумени, когато ги убедих, че действително се шегувам приятелски. Отдалечиха се и си говореха дълго нещо после, сочейки ме като извънземно.
Ако съм вдъхнал вяра макар и в само едно младо семейство, че извънземните все пак съществуват в този смисъл, значи си е струвало малкото ми усилие да се държа човешки. Опитайте и вие, ако не сте окончателно приземени от омразата към различните, слабите, дебелите, грозните, цветните и всякакви други „непълноценни“, които ви дразнят със самата си различност от вас, съвършените, чистите, красивите, светците.
Да си извънзимен посред горещата зима на наследената духовна пустиня, която се опитваме 22 години да прекосим с чук и сърп, скрити в раницата на омразата за употреба при подходящ случай, е привилегия, която човек може да си позволи единствено, ако я пожелае сам.
heminguei, sashtinski heminguei
Господин Инджев, християнинът-евреин Артър Кац е казал следния упрек към днешните християни:
“Фактът, че светът така лесно ни търпи, фактът, че почти не ни упрекват и преследват, е срамно свидетелство за това, че по нищо не се различаваме от света. Свидетелство за това, че, въпреки това, което говорим, животът ни е същия като на атеистите.”
Мисля че без да сте си го поставяли за цел и въпреки вашия подчертан секуларизъм се държите като автентичен християнин.
Извънземните сме повече…:—)
http://hiperturshia.com/%D0%97%D0%B0+%D1%86%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5+%D1%81%D0%B0%D0%BF%D1%83%D0%BD%D0%B0+%D0%B8+%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%BC%D0%B0-124.html
Г-н Инджев, когато човек живее в чужбина, най-добре може да разбере правотата на думите ви. Едно е да упрекваш малцинствата, за собствените си неуспехи, друго е сам да си малцинство, от позицията на което, да убеждаваш мнозинството в собствената си “невинност”. Но както в България, така и в чужбина, този анти-малцинствен проблем си остава запазена марка, за ниско-интелигентните, мързеливите и неуспелите. За щастие, света не се състои само от тях.
Прекрасно написано – благодарности
Чудесна статия, благодаря!
А “хубавец” N¤1/ бб/, дето мризи инвалидите, репресираните, умните и пр., навън прилича на селски цървул…
Г-н Инджев, Вие сте достоен човек.
Омразата се насажда преди всичко от политиците. Хората могат се харесват и да се приемат един друг независимо от раса, религия и т.н -най-красноречивият пример и доказателство за това е любовта, колко влюбени са го показвали на света, без да се съобразяват с нечии политически интереси. Лично аз изключително много уважавам евреите за чувството им за единство, за огромното им желание към знания и смятам, че има какво да научим от тях, но не приемам политиката, която води Израел и смятам, че САЩ не е приятел на Израел, подстрекавайки го към агресивност. Друг пример е Турция -наши политици и журналисти постоянно надъхват страх от завладяването на български територии от турци. Никой не говори положителни неща за икономическите успехи на Турция, съвременните турци са много старателни и работливи, много от тях се образоваха, те имат огромно желание да влязат в ЕС и трябва да ги уважаваме и да забравим миналото. Ние живеем сега и съвременните турци нямат нищо общо с това, което са преживели нашите прародители. Да се обърнем към духовността и да видим, че всички религии проповядват едни и същи ценности.
Г-н Инджев,нямам представа как сме в класацията и ситуационните анализи,но Ви пиша лично,за да ги опровергая към 2020.
Не след дълго в ГЕРБ ще истеризира не един вътрешен и др.министър,
защото наглостта е безгранична и безкрайна.
В този мъчителен преход мога само да Ви пожелая да сте търпелив и издръжлив.С какво ли и докъде не се подлъгвахме за края на презряното комунистическо наследство!
А около времената тъкмо на Беров и Попов се ласкаехме с илюзията “за малко но завинаги!!!”
С безкрайна печал в очите майката на Симеон Сакскобурготски ми казваше,че “тяхното не е за вярване”,защото Йоана Българска бе преживяла много повече от нас
и сега когато Путиновите ВМС се върят около Куба,Сейшелските острови и Виетнам,куражът е за други,докато дерзаете!
Йордан Йорданов – глава на семейство 37 г., Венета Йорданова – шия на семейството 36 г. , Николай Йорданов – наследник 13 г. иска ни се да минаваме за млади и понякога успяваме. Вярваме в извънземни.
Поредната интелигентно написана статия на г-н Инжев!
До г-н Инджев!
(Обръщението на “ти” е единствено в поста! Иначе, изпитвам къв Вас искрено уважение и възхищение от гражданската Ви позиция!)
Наборе, набореее! Не помниш ли летата след втората война (1973-та “Йон Кипур”) – то не беше ярост, то не беше злоба към ционизма ежедневно, ежечасно, в преса по радио и телевизия! То не бяха събрания на трудовите колективи в защита на каузата на палестинския народ, то не бяха “средства” изпратени на братските арабски народи страдащи под ционисткия гнет, то не беше чудо!!! Паралелно с това се осъждаше и приравняваше с фашизма, антисемитските изяви на Ку-клукс клан например?! Това е то, комунистите никога не са имали ЯСНА И ТОЧНА платформа по отношение на антисемитизма! В повечето случаи обаче, дори и от историческа гл.т. техните действия са показвали един “скрит антисемитизъм”!!!Така, че няма нищо чудно в това днес- та нали СМИ следват сляпо, както винаги статуквото, а то не се е променило особено от ония дни:))За съжаление!
Уважаеми, господин Инджев!
Отново – ювелирно, брилянтно, неповторимо! Възхищавам Ви се! Горд съм, че Ви познавам!
До сега не съм членувал никога никъде, но вече със сигурност знам – числя се към извънзИмните! Запишете ме моля Ви!
Към ranger:
По повод обръщението на “ти”: реагирам негативно срещу него само когато с такова обръщение ми демонстрират презрението си някакви непознати коментатори.
За всички останали, които ме чувстват близък- за мен е чест да сме на “ти”.
Този феномен не е само класическото противопоставяне, което описвате. След вчерашната драма с българския футбол фенове на ЦСКА и Левски се подиграваха на Лудогорец, наричайки ги селяни изхождайки от статуса си на по-граждани от други граждани и то столичани и обиждайки ги на етническа и верска основа, сякаш Разград макар и по-шарен като състав на населението не се намира в България, а някъде далече, далече в близкия изток. Разградчани пък от своя страна се подиграха ден по-късно на столичани. Същото положение се наблюдава и в политиката. Герберите нападат и се подиграват на комунистите, а пък комунистите се подиграват и нападат герберите. Под комунисти се разбира всички недоволни от герберите, а под гербери всички фенове на Бойко. И така докато се подиграваме и нападаме взаимно, корабчето на което сме всички ние независимо дали сме столичани или селяни, гербери или комунисти си потъва бавно но сигурно към дънцето.
Понеже вече усещам /с кожата си/, как Те, “чистите”, “сияйните”, “съвършените” ровят в блога Ви и търсят интервалите след препинателните знаци, правите черти вместо скобите и пропуснатите запетаи, умолявам Ви, в горния ми пост изтрийте последното изречение или поставете след фразата “Запишете ме” престъпно пропуснатата от мен запетая! А аз, грешният, ще си посипя главата с пепел!
По повод циганчето и хляба :
Миналата седмица на плажа в Несебър под съседни на моя чадър се настаниха … две цигански семейства. Бас държа, че малцина наши сънародници си представят циганите на плажа да вършат това, което българите, словаците, немците и пр., а именно – да отдъхват с биричка по бански и да се къпят във вълните.
Обичайно сме свикнали да ни продават “едър-печен” или да събират бутилки и фасове.
Подслушах ги и разбрах, че се прибрали на почивка в Родината от Германия.
Радвах им се искрено – симпатични, приятни хора, намерили поминък и добили самочувствие. А жените излъчваха онази привлекателност, която обяснява защо бледоликите немци си падат по тях и която на местна почва остава за нас скрита, поради вкоренените ни предразсъдъци и хигиенни предубеждения.
На другия ден те пак дойдоха, но дойде и един келеш на видима възраст около 20 г., който ехидно ги запита нещо за разликата между придобития и генетично получения загар. Доста хора с видимо одобрение заизвиваха шии – сиреч – намерил се е един “истински юнак” да “тури на мястото им мръсните мангали”, за чиято интеграция тъкмо по това време любимата ни държавица изкова интеграционна стратегия.
Ако перефразирам евреина Валери Петров :
“Какво да се прави,
нашенски нрави”.
Привет,
задава се истинският Рубикон тази година – др.Станишев, вероятно използвайки около 300 000 подписа, събрани от др.Каракачанов миналата година против членството на Турция в ЕС, е внесъл над 700 хил. подписа в НС за провеждане на референдум за БеляНЕ.
И понеже НС вече на два пъти не започна процедура за референдуми (на Янев и на същия Каракачанов), картите съвсем ще паднат, ако този път се съобрази с безумията на съветския и украински доскоро гражданИн Дмитриевич, нашепвани му от Масква.
Има няколко варианта – ГЕРБ (демек Борисов) пуска референдума с въпроса, формулиран от Русия, пардон БСП; пуска го, но с преформулиран въпрос, който да е двусмислен за интерпретация с цел резултатите му да се използват според политическата конюнктура (вкл. от Борисов или от негов наследник догодина); пуска го, но прави така, че активността да е малка и да бъде анулиран; и разбира се най-невероятния вариант – прави процедурни ходове и не го пуска, като предишните два.
Аз залагам на вариант “две”, защото най-пасва на поведението на банкянската лисица – така отбива атаките, че не е демократичен премиер (“давам на народа да си каже тежката дума, той е суверенът”), показва “желание” пред бащицата Путин, но си оставя пътечки за измъкване, ако ситуацията го налага; в реална обстановка, а не чрез социологически проучвания, тества личната си реална популярност преди изборите (достатъчно е да инструктира феновете на ГЕРБ да отидат до урните, но да пуснат невалидна бюлетина с двете задраскани опции); хваща мощно оръжие за изнудване на всеки (и БСП, и Кунева, и ДПС), с когото би се наложило да прави коалиция догодина; пренася за няколко месеца дебатите и обществената енергия (доколкото я има) на безопасна за него плоскост…
За съжаление който и вариант да се случи, духът ще е изпуснат от бутилката – като за БеляНЕ, така и за всеки следващ референдум, защото ще стане нормално по всякакъв въпрос, за който няма политическа воля за решение, да се търси параванът на референдума, в който неграмотните Минчо, Манго и Мехмед срещу 20-30 лв. ще решават ВЕДНЪЖ ЗАВИНАГИ (което е драстична разлика спрямо гласуването на избори) съществени (и дори съдбовни) национални въпроси…
Какво ме топли, че съм наясно, обаче!
Когато не можеш НИКАК да повлияеш на процесите, които не приемаш, но чиито последици ще търпиш години наред, няма утешение, че си подготвен. Има, освен печал, и ярост. Заради децата, не заради себе си.
Здравейте г-н Инджев. Отдавна Ви чета (не само тук) и ми харесва Вашата позиция по коментираните въпроси. И за мен е учудващо всобщото мълчание по такива важни теми. Явно това е някакъв похват да покажат, че не им пука, ако един честен човек изказва различно мнение. Но от друга страна явно сте доста “неудобно камъче в обувката” на тези които са били и са на власт. Затова и Ви нападат явно и скрито, както самите те, така и техни “анонимни” хора.
На мен лично ми харесва Вашето открито и смело излагане на истини, които в нашата държава, като правили или са премълчавани или грубо преиначавани, даже грубо заменяни с дългогодишно повтаряне на откровени неистини и лъжи.
Приемете моите поздрави за мисленето и изразените позиции!
Пожелавам Ви да не се разколебавате, защото съм убеден че такива като моята скромна персона, дори и не толкова много не са и съвсем на изчезване.
Бъдете жив и здрав! Радвам се че има хора като Вас, от които човек може да почерпи реална представа за нещата и съответно да формира свое становище, което за жалост много често е различно от пропагандираното.
Да Ви чета,за мен е голямо удоволствие.Възхищавам Би се ежедневно!Бъдете жив и здрав!
На фона на червено-сиво -оранжевата ни действителвост е чудесно че има този блог,в който споделят мислити си достойни хора,като Вас,г-н Инджев!Може да сме малко в сравнение с онези ,за които се говори в статията,на онези за които Б.Борисов и С&ие са маяците и чертаят пътя на БГ,мисля че мислещите хора ,в края на краищата ще кажат НЕ на всичко това,може би не днес или утре,но то предстои неминуемо!
Здравей Иво,
Един от малкото честни и почтени българи, които познавам си ти. За съжаление само виртуално.
Работата, с която си се нагърбил е много сложна и ще ти трябват здрави нерви. Всички тези “писачи” искат да те извадят от равновесие. Не им обръщай внимание, пък “каквото сабя покаже”. Така беше озаглавил Арон Асса глава шеста на книгата “Шест дни и нощи” за т.н. шестдневна война.
Ако се направи справка за нобеловите лауреати по всякакви науки съм сигурен, че 90 % са еврей. Да не говоря за композитори, диригенти и изпълнители. Но 90% от политбюрото на Владимир Илич Ленин, също са еврей.
На първият митинг след 10 ноември, когато на трибуната видях марксиста Жельо Желев, някакви непознати комунисти и Анжел Вагенщайн разбрах, че от това нищо няма да излезе. Така и стана!
Сега единствената ми надежда е в хора като теб и Интернет.
Благодаря Ви за чудесния текст г-н Инджев! Като цяло Вашият блог винаги ме кара да изпитвам нужното за всеки човек (поне според мен) усещане, че не съм сам, и че и други хора вярват в същите неща, в които и аз и имат същите разбирания кое е добро и кое зло. Сега например разбрах, че не само аз категорично отказвам да толерирам просташки прояви на дебелашки хумор и откровена омраза към различните от съответната “компания”, което ми е затворило доста врати в живота, но пък ми позволява да мога спокойно да се погледна в огледалото всяка сутрин и да не се чувствам неудобно в ничие присъствие. Поздрави!
Г-н Инджев, благодаря ви, че ви има, че сте мой съвременник и съмишленик.
Бог да ви пази!
Отново една прекрасна, интелигентно написана статия! Благодаря, че Ви има! Това, че някакви си “ниско-интелигентни, мързеливи и неуспели” хорица (както ги нарича г-н Киров), а аз бих добавила и злобни, малокултурни и обсебени от комунистическите идеи (може и от хитлеристки или всякакви авторитарни, човекокекавистни) страхливци Ви нападат и обиждат нека не Ви обезкуражава. Вие сте достоен и благороден човек, а според християнството (но и според другите религии!) любовта между хората е най-възвишеното чувство. Да го следваме и чрез него да се борим със злото!!!
Нека вярваме в извънземните (като Вас!) и дано те се множат за сметка на пошлите?!?
Прекрасно написано. Прекрасно е и това, че Иво Инджев пише. Канибалската ни държавица и дегенериралите й жреци трудно смилат мислещи, честни, чувстващи и искрени същества. Джвакат оттук-оттам, но напразно.
За мен е чест да те чета, Иво!
Опитвам се да преброя колко популярни в обществото личности се осмеляват публично да защитават честни, но непопулярни позиции. Иво Инджев, Иво Беров, Цветозар Томов, Георги Котев и … и … толкоз! По-малко от пръстите на едната ръка.
Да сте жив и здрав, Иво! Имаме огромна необходимост от повече “извънземни”!
Поздравления!
Поздравления1
!
“Джакомо Леопарди, един от най-проницателните изследователи на общественото поведение, творил през 19 век: “Най-мразени са винаги тези,които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от небето, стига то да им е било спестено на думи.”
Цитат от e-vestnik
Благодарна съм,че Ви има!
Обичам да посещавам Вашия дом в интернет,осведомявайки се чрез Вас за актуалните събития.Особени поздравления за последното изречение!
Г-н Инджев, искрено казано, не удобрявам вашата книга “Ядреналин”. Преди всичко обемът и не отговаря на съдържанието. целият проблем можеше да се събере в десетина страници.Относно техническата част считам, че няма проблеми за сигурноста, така счита и ЕС. Най-съществената част е вероятно огромната корупция, която се подразбира. Но и тя не е за пред ЕС!Изобщо въпросът е само чисто български, т.е. вътрещен и не трябва да го раздухваме пред Европа. Така вредим на родината си!
Към Филанкишиев:
Явно имаме различни родини- моята е България, Вашата е вероятно онази, която иска нейните ядрени корупционни следи да бъдат заметени.
А от хора, които претендират всичко да им е ясно, но не са разбрали за какво става дума в една книга, не очаквам нещо повече от подобни на Вашите опростенчески твърдения.