Преди пет години на днешния 8 август настъпаният по мазола от грузинското джудже руски гигант извади предварително подготвената си военна бухалка и я стовари с цялата й тежест върху миниатюрната православна християнска държавица. Избивайки прекалено дълго сдържаните си комплекси на закърняло имперско величие, руският милитаризъм буквално изпробва в реални условия почти всичките си видове тежки оръжия, с изключение на ядреното. На шамара на Саакашвили в Южна Осетия Путин отговори с пълномащабна война с танкови дивизии, изтребители, бомбардировачи, артилерия и очевидно специално тренирани за операцията елитни десантни войски.
Как реагира България на побоя над малката, православна, черноморска съседка, кандидат за побратим в ЕС и НАТО? Никак.
Всеки може да се върне в архива на този блог и да види как съм проследил мълчанието на тройната коалиция в София. То беше позорно. Западните съюзници реагираха остро и трябваше от Брюксел да прозвучи обща позиция срещу руската военна бруталност, за да се присъедини и София с няколко изречения, изчетени от говорителя на МВнР Димитър Цанчев. И толкоз…А всъщност Русия биеше малката Грузия, но на практика демонстрираше готовност за конфронтация със Запада. Руски войници горяха „пленено“ амерканско знаме- знамето на нашите съюзници.
Припомням, че поне тук е архивирана хрониката на малодушното поведение на управляващите в София, за което не съм срещал друг критичен текст в българските медии, следващи зададената линия от страна на властта.
Поводът от 8 август 2008 г. да говорим за позорното мълчание и странното репчене на евроатлантическа България ( по адрес на свои съюзници обаче) не е само грузинският случай. Очевидно беше, че тогавашната проруска върхушка у нас не искаше да дразни Москва и избра да приказва срещу нея само на закрити срещи на НАТО, както се видя от една изтекла стенограма.
Аналогията с днешното поведение в същия стил, демонстриран от ГЕРБ, е пълна. В отговор на въпроса ми защо не подкрепи демонтирането от центъра на столицата ни на позорния символ на лъжата за освобождението на България чрез съветска окупация, премиерът Борисов, след кратко замисляне, си призна чистосърдечно на 28 март: „ не искам да дразня Путин докато водим преговори за газа“.
Ето че имаме поводи да се замислим как така ГЕРБ са готови да „дразнят“ Израел и САЩ по отношение на тяхната убеденост, че атентатът в Бургас е дело на ливанската ( но съществуваща по волята на Сирия и Иран) групировка “Хизбуллах”, но явно не искат да дразнят Иран, Сирия и още…познахте- същия, който размахва енергийната шокова палка за шантажиране на България и не се колебае да я употребява за усмиряване на евроатлантическата солидарност на София.
Израелски вестници написаха, че отказът на България да се вслуша във версията за „Хизбуллах“ е довел до обтягане на отношенията. Ако беше само „вестникарска измислица“ , нямаше да се наложи президентите на двете държави да декларират липсата на облаци на това дъждовно небе в двустранните отношения след терористичния акт на летище Сарафово.
Вчера и Великобритания се опита да убеди Бойко Борисов да отстъпи пред доказателствата, с които нейните служби разполагат в полза на версията за ръката на „Хизбуллах“ в бомбения взрив край Бургас. Разузнаванията на САЩ, Израел и Великобритания, чиято репутация на водещи в света не се нуждае от реклама, говорят в един глас. Борисов обаче разбира само руски език.
Лично премиерът Дейвид Камерън се ангажира с версията за „Хизбуллах“, както отбелязва от Лондон сайтът на бившата българска секция на Би Би Си „Кафене.нет“.
“Кървавото нападение бе обсъдено от премиера Бойко Борисов и британския му колега Дейвид Камерън в Лондон.
Срещата започна с осъждане на атентата в Бургас.
Британският премиер подчерта, че той е дело на Хизбула, каквато теза защитават основно израелски и американски представители.
Българският министър-председател обаче заяви, че категорични данни за това няма.
“До този момент ние не сме получили такава конкретна информация. Аз помолих Дейвид да ми я предостави, ако я има, защото това са тежки обвинения”, каза Борисов. Той още веднъж помолил да не се правят констатации преди да има доказателства.
“Въпреки идеалните възможности да се намери въпросният човек, никъде по масивите в света не излиза кой е той. Защото не е да търсим по нещо мъничко неговата самоличност. В случая имаме прекрасно запазена глава, сиреч неговото лице, ДНК-профил направен по абсолютно най-добрия начин, включително и пръстови отпечатъци”, обясни премиерът. “
Както виждате, Борисов проявява (не)обичайна твърдост спрямо западните съюзници, загрижен преди всичко да не дразни Кремъл и покровителстваните от него режими в Иран- и особено в Сирия, която е логистичната база на „Хизбуллах“.
Тази аномалия явно е забелязана не само от мен. Съдя по факта, че ми се обадиха от световната емисия на Би Би Си, за която имам честта да съм коментирал българската политика. Бяха заинтригувани от скандала между София и Ватикана и обстоятелството, че България е готова да си обтегне отношенията с толкова влиятелен международен фактор на фона на старата обремененост в двустранните връзки от времето на атентата срещу папа Йоан Павел Втори. Ще бъде интересно да чуем интерпретацията на тази световна медия. Но и без нея, положението е ясно: България, чрез своите управляващи, за пореден път демонстрира „мъжественост“ в отношенията си с всеки, който не ни заплашва, но пред заплахите на откровен побойник се държи страхливо.
Не знам как се казва тази по(л)за в каратето, но при пехливаните се нарича „партер“.
Партерните сделки обаче много често водят до туш. Лошото е, че не става дума за един отделен пехливанин, а за репутацията на България, която и без това не се слави с други рекорди, освен с най-високия скок на дъното на европейските класации по жизнен стандарт. Да бъдем бедни и зависими (десет пъти към едно е днес (ре)капитулацията в търговията ни с бившата ни колониална владетелка- нищо подобно като дисбаланс не ни заплашва с целокупната ни търговия със западните съюзници) е специалитет на постколониалната ни обвързаност.
Много горчивина предизвиква написаното от Вас, г-н Инджев, защото, за съжаление, сте прав в изводите си.
Паметника на лъжата / че са ни освободили / в Борисовата градина рано или късно ще бъде премахнат. Но понеже е доста голям комплекс може би е добре да се предложи да бъде трансформиран в паметник на МАЙКА БЪЛГАРИЯ или на Българската Армия – има повод – 100 год. от Балканската война.
Господин Инджев, убеден съм, че всеки следва да има позиция по важните за него въпроси.Уважавам Вашата по отношение ролята и поведението на Русия.Едновременно с това считам, че личната позиция( в дадения случай-предубеждение)не следва да води до необективност по отношение на фактологията и недобросъвестни интерпретации на вече изкривените факти.Смятам, че честният човек следва винаги да бъде честен, а не само когато истината съвпада с убежденията му.
Към Лъчо:
Господин Лъчо, противоречите си.
Не можеш едновременно да уважаваш нечия позиция и да я наричаш нечестна.
Освен това изразявам точно това: лична позиция, а не нечие друго мнение.
Малко логика в обвинителните пледоарии срещу един автор с постоянни, стотици пъти защитавани възгледи, няма да ви навреди.
Но не го приемайте като покана за изясняване на отношенията в някакъв разговор на различни езици, към какъвто не се стремя по отношение на анонимни критици с изявена неспособност да формулират критиката си.
Много сполучлива и точна аналогия е припомнянето на събитията от август 2008 и българската реакция на “член на ЕС и НАТО” – тогава и сега! Тогава обаче, имахме външен министър за когото обичта към България беше функция на обичта към Русия! А сега? Сега струва ми се, обичта е заменена от …страха! Вярно сте го “хванали” г-н Инджев, много точно сте го диагностицирали – “да не дразним др. Путин…!” Жалко, наистина, че сме такива “смелчаци” – по балкански. За още по-голямо съжаление тук не ни е виновна и петата колона! Мисля си, че ако можехме да превърнем българската простащина, която проявяваме по стадионите, в смелост, то тогава бихме заприличали поне малко на “грузинското джудже”!!!
А защо не направим аналогия с войната в Ирак и по-късното изказване на Тони Блеър в долната камара:
“Налага се да приема фактите – след толкова месеци става все по ясно, че по време на нахлуването в Ирак Саддам Хюсеин не е притежавал запаси от химическо и биологично оръжие, готово за разгръщане.”
А ти Иво, какво мислиш, че щеше да се случи ако България веднага беше обвинила Хисбула и Иран в атентата. Дали това нямаше да е предпоставка за война с Иран?
Някой разбра ли какви доказателства има, че това е дело на Хисбула?
Снощи по ТВ поведението на Големият премиер на малката България, на излизане от премиерската резиденция на Дейвид Камерън, ми направи необикновено лошо впечатление с хашлашката му и тенденциозно нахакана поза с ръка в джоба на панталона и в този миг, буквално, си припомних умилителната, леко притеснена и полуусмихната осанка на същият този наш мъжага, при посещението тук на бащицата от Кремъл. По всичко изглежда, че робската психика-част от народопсихологията на българина, неизменно взима връх в поведението не само на Борисов, а и на мнозина преди него, тогава когато е необходимо да засвидетелстват в пълен обем неоколониалната си зависимост и раболепие. Уви, тук е било така вече повече от 130 години и по нищо не личи, че нещо би се променило занапред!
Към Светослав Кръстев:
Не лъжи!
Никъде не съм казал, че България е трябвало да каже нещо си незабавно.
Обикновено не бия камбаната за глухите по два пъти, но в случая ще подчертая като за по-несхватливите: тезата ми е, че Борисов се прави на смел и се зъби на съюзниците, от които не очаква шамари, но пред Путин стои в партер, както правеха и тройните му партероподобни предшественици- те по любов, а той от страх.
Като не умееш да четеш, не се опитвай да пишеш.
Борисов, като бивш комунист е ясен. Защо обаче не чуваме и дума от голямата надежда – еманципирания президент?
Откакто чета в този блог, някъде от около две години, научих много. Дори още значително време преди това да бях спрял да чета “официалната” преса, (псевдо)журналистическите слагачески номера, както и триковете на скритата пропаганда продължаваха да предизвикват смут и обърканост в и без това настроения ми по друг начин светоглед, лишен от естествен усет към политиката.
Очевидно е напоследък, че господарите на робския български народ са решили окончателно да затрият от лицето на България журналистиката. Плъзват навсякъде вредителите. В този блог съм срещал откровени провокатори и съвсем естествено гадовете ще продължават опитите си, докато не съсипят всичко живо, що говори български и въпреки това прокламира истина, честност и морал.
Лъчо и Светослав Кръстев изглеждат по-скоро незнаещи какво правят и неможещи, но в тези времена на опасно задълбочаваща се криза на свободното слово, мисля че хората, г-н Инджев, имат нужда да сложите един ситен филтър на коментарите.
Точна и вярна, но и жалка картинка. Б.Борисов, по мутренски (толкова си може, токова е научил), се репчи на силен, но интелигентен и културен противник, знаейки, че няма да получи публично шамар. Това довежда до екстаз опростачената част от българската публика, която си иска социализма, СССР и бащицата – Сталин, обратно. Тази част, която не може или не иска да мисли, а чака някой – без значение какъв, но изживяващ се като бащица – да им каже какво да искат, какво да си пожелават и какво да правят.
Тази част, която не иска да види, че Б.Б всеки път заема позата партер със свалени панталони, толкова пъти, колкото на Путин му се прииска.Тази част, за която изнасилването на България от комунистическата империя е повод за необясним възторг. На тях и на Б.Б. това може и да им харесва, но нормалният българин е отвратен.
Чета Иво Инджев и пак чета. Г-н Инджев, ако извадите и 1 % от аналитичните си способности, които имахте , когато бяхте в RFE/RL , ще сте на светлинни години преди сегашните “анализатори”. Сега искам от вас, като ваш верен фен да погледнете в друга плоскост: ИМа ли България в момента приятели? Ако има кои са, а ако няма защо? Беден ли е българският народ, обеднява ли или богатее? И моля, без намесата на Тройната коалиция. Има кой да я тропне на масата. Благодаря.
Може би едно от най-умните неща, които това безумно управление прави е точно нежеланието да се замесва в чуждия конфликт, в който България беше вкарана. Нетаняху обвини Иран за атентата не защото на втория час вече са имали доказателства израелците, а от чисто свои си политически подбуди.
По отношение точно на Иран и ядрената му програма Нетаняху си противоречи не с един и двама висши израелски разузнавачи и военни.
Ако британците наистина имат доказателства да ги предоставят, а дотогава политици като Камерън и Нетаняху да си политиканстват на общо основание срещу Иран и да не чакат ние да им пригласяме.
Иначе да, Борисов не може да се озъби на Путин, но се надявам, че нежеланието на българското правителство да посочи Хизбуллах/Иран/Сирия се дължи на липсата на стабилни доказателства, отколкото на съобразяване с Москва.
Вълко Червенков разбра, че положението му в България не е сигурно, след като селяните протестираха за заграбването на земите им, които имаха от векове, и издигна паметникът на Съветската Армия за да плаши, че който е срещу него, е срещу СССР, и че България е нещо като съветска територия и той е неприкосновен. Той скъса отношенията с Америка, и създаде лагерите на смъртта. После го изключиха от БКП. Българите не посмяха да направят паметниците загинали в войната срещу Германия, за да не засенчат славата на съветската Армия като единствен победител срещу Германия. Други участници в войната не се споменаваха. Как може остатъците от наследниците на Вълко Червенков да претендират, че са завербували Путин да защитава тази фалшива грамада. Не вярвам, той да е толкова глупав или да слуша глупави гласове. Няма никакво оправдание да го прави, освен пълна кошница с стари измами и лъжи, на които продължават да вярват толкова хора, включително и в Москва и София. Кога истината ще влезе в твърдите глави.
Сделките с Москва са фантастично невероятни. Или са истински, или се организират от бандата шарлатани подвизаващи се под всякакви знамена и чадъри. Че сто хилядна българска армия се би и се нареди между победителите на нацистка Германия редом с Съветският съюз е неоспорим исторически факт. Че победителите герои бяха признати за победени от Съветската Армия без техен войник да се бил или да е имало български фронт е документирано. Факт е че на тази база на българският народ бе заповядано да плаща репарации. Че паметникът на Съветската Армия бе издигнат от Вълко Червенков, за да скрие истината и за да издигне собственото си величие и плаши хората, е също неоспорим факт. Сега е много трудно да се обясни защо големият български държавник Борисов, и руския Путин след половин век все още се страхуват от истината и ни баламосват с лъжата, че махането на паметникът е анти руска акция. Няма СССР, няма БКП, нямо го големият организатор на политическите убийства Вълко Червенков. Тогава от кого се страхуват да кажат истината за тази грамада на лъжите? Да не говорим за огромната тълпа от “историци”, “интелектуалци”, “защитници на културата” и т.н.
Г-н Инджев,
абсолютно сте прав че ББ не смее и да си помисли да покаже характер пред Путин/Русия.
То в новата ни история май само Иван Костов го е правил когато не им позволи да използват нашето възд. Пространство по време на войната в бивша Югославия което и доведе до членството ни в Нато и до известна степен и в ЕС.
За конкретният случай обаче мисля че не мога да го обвиня ББ че не бърза да посочи Хизбула ( коствено Иран и Сирия ).
Може и да имат някакви диказателства за което всички които го твърдят но от друга страна им е ужасно удобно от политическа гледна точка втози момент.
Освен това подобни тези могат да ни направят още по интересна цел на терористите.
А като си знаем службите в какво състояние са ( то борбата с тероризма не е като да потслушваш телефони и да симулираш разни “спец” акции срещу , май няма много позитиви да искаме да сме повод за войната с Иран която предстои да започне много скоро.
Тоест, има (по-голямо) значение подкрепяната линия линия Поведение, а не какво реално (би могло да) се е случило. Да вярваме на авторитета на едни служби, които явно не са на страната на сили имащи пряк интерес от това да хвърлят сянка върху Ирак? Както същия този Борисов има интерес, но с обратен знак? Обяснете ни все пак кого и защо подкрепяме? За или Против? Аз от горния текст оставам със смесени чуства, особенно на фона на липсата на какви да е доказателства в Подкрепа на коя да е от тезите.