Време е да спрем да се лъжем и да погледнем истината отзад. В очите да си я гледат онези, които безочливо лъжат.
Напредваме в задния двор.
Не ми е приятно, но статистиката, покрай която не желая да бъда статист, е такава:
“България приключи участието в 30та лятна Олимпиада в Лондон само с 2 медала (един сребърен и един бронзов) и заедно с още 5 държави раздели 63-то място в класирането на нациите по медали. Това е най-слабото класиране на страната на Олимпийски игри от 60 години насам.
На 63-то място заедно с България с по един сребърен и един бронзов медал са и Естония, Индонезия, Малайзия, Пуерто Рико и Тайван.”( Медиапул)
Ще ви разочаровам, ако очаквате да попитам пак ( и да отговоря ) защо е така. По-важно ми се струва да кажа, че самата беритба на медали не е чак толкова важна.
Същественият въпрос е защо при управлението на запален спортист, до степен, че чак спортът му е приоритет, но и при същевременно толкова явен провал в спорта (ни), Спортистът не само е доволен от „успеха“, но дори приема царствено награда за собствения си принос.
Ето ви един репортаж на коментатор в блога, какъвто няма да прочетете в т.н. важни медии.
Изпратен на 12.08.2012 в 13:45
“Футболното първенство започва без телевизионно излъчване, което не се е случвало от времето на първите телевизионни приемници.
Докато се провеждаха мачовете, които никой не можеше да гледа, Вожда спретна поредната си литургия за собствена възхвала. Самият Йордан Йовчев беше доведен за целта от Лондон да „награди Бойко Борисов с плакет за заслугите му към спорта.
Не, няма грешка Данчо Йовчев награждава Бойко за заслуги към спорта, не обратното.
Понеже Вожда решил да пренасочи там едни пари от държавна компания (Порт Варна), за да имат трениращите гимнастика и баскетбол съвременни условия. На края на репортажа Сашо Диков само въздъхна и не успя да каже нищо.
Аз също вече не знам какво да кажа. Как звучи само, а ? Данчо Йовчев награждава Бойко Борисов.
Освен това хиляди българи чуха от устата на своя любимец и идол да казва:
„Бойко Борисов е номер едно”. Чуха и кметът на Варна от ГЕРБ да казва „опитахме се сами,но се провалихме, признавам си”.
Един дядка пък с треперещи ръце прегръщаше и целуваше по бузките героя при неговото посрещане. Героят в случая беше Бойко въпреки, че там беше и един друг герой, току що завърнал се от рекордно участие на олимпииски игри, където въпреки всичко, въпреки посивелите си коси, се класира сред най-добрите осем в света. Но той не беше посрещнат като герой. Изобщо не беше посрещнат дори. Той беше само част от една хвалебствена, благодарствена церемония.
Той беше просто един нисичък мъж, занимаващ се с гимнастика, дошъл да благодари и да връчи плакет. Така изглеждаше нашата гордост, великият Данчо Йовчев, в тази маниакална церемония. Дори се чуваше присмех от тълпата щом посегнеше към микрофона, защото е нисичък, а микрофонът е висок. Така го посрещнахме в България. С унижението да връчва плакети и с присмех затова,че е нисък.
Това не е история, съчинена от някой драматург, искащ „да каже нещо” на хората с измислицата си. Нито пък е случка, останала в архивите от „отминала епоха”, записана за поколенията от някой Георги Марков. Това е действителност.
Това наистина се случва в реално време, а ние сме само неми свидетели.
Наскоро едно момиче в народна носия пък припаднало докато държало питката на поредното тържествено откриване на пътен участък. Медията, отразила събитието, побърза да съобщи, че припадъкът й нямал нищо общо с откриването и с жегата, защото не било топло. А и строените в носии деца не били строени от рано”.
Не ми остава друго, освен да се надявам да не берем чак толкова големи „успехи“ в други състезания и да се присъединя към благодарностите към нашия ръководител. Не за друго, а от облекчение, че не е икономист.
Представяте ли си, ако беше запален финансист, колкото е специалист като футболист,каратист, волейболист, баскетболист, голфист и върховен лобист за паричните потоци към подобни спо(р)тове на политическата борса, до какви върховни фалити щяхме да се докопаме и що за благодарствени п(л)акети трябваше да му връчват оцеляващите ( няколко милиона) ветерани!?
Какво има за чудене, след като народът го е казал кратко и ясно: Луд умора няма!
Просто нещата трябва да се броят за статистиката. Не вярвам, че има нормален човек, който да е изненадан от случващото се! Но пък колко ненормални има, които все още се радват като малки деца на идиотското поведение на един луд!
След като обаче този луд беше избран на мястото на други луди и един съвсем изкукуригал, очаквам този същият или подобен слаботоков индивид да се появи на хоризонта след година и да поеме управлението. И пак ние ще сме си го избрали!
Jalko za Jordan Jovtchev:-(
Jalko za prissastvalite:-(
Zachto da ne se darji taka B.B.?
Nali takmo tova e toj? I iskren “do bolka”… A ijavno malcina sazirat padenieto…
Комунистическата Вакханалия завърши.Мутри,дебели вратове,агитатори на перверзният комунизъм се разотиват.
България има по малко медали от всякога.Значи имаме по малко комунистически лъжи и корупция!
Браво на нас!Осъзнаваме лъжата на комунизъма!
Като демократичните страни нито стотинка за ДЪРЖАВЕН СПОРТ и комунистическа пропаганда!
Всички състезатели от комунистически страни,бивши и настоящи,са храненици и възпитаници на комунисти и мафиоти.
Затова Олимпиадата не е мерило за
просперитета и културата на една нация.Не е мерило и за равнището на спорта в отделни нации.
Русия и Китай са бедни и изостанали
страни и печелят медали в измислени и непопулярни спортове
за да залъгват собствените си народи че са богати и задоволени.
Поредната изцепка! Но той човекът не е виновен – вижте тук: http://www.puls.bg/health/news/news_3397.html)
А що се отнася до медалите, ето тук нещата са блестящо казани… преди 4 години: http://m.vesti.bg/?tid=4040&oid=1228452
Такива чудеса стават само в България.
Г-н Инджев,
Искам да обърна внимание на четири неща!
Първо, редно е да се уточни, че България веднъж има и по-слабо представяне на летни олимпийски игри през последните 60 години – когато ги бойкотира през 1984-та година.
Второ, защо имаме премиер “запален спортист” и ниски олимпийски резултати? Ами защото той е запалянковец, позьор и като такъв не разбира от спорт, не може, но му се иска и да разбира, и да може, и най-вече околните да му го признават. А така не става!
Трето, когато говорим за инвестиции в спортни съоръжения, говорим за бясно източване на събраните от данъците на хората пари към точно определени други хора (политико-икономическа клиентела). В този ред на мисли резултатите за тях са повече от отлични. За спорта и за гражданите – не са толкова добри.
Четвърто, ако сравняваме политическата си реакция на подобно събитие с чужбина, пак има разлика.
http://www.sportni.bg/london2012/novini/ministyr-hoka-olimpijski-turisti-1426
Плачът по изгубените “позиции” в спорта ми напомня страданието по почивнитe станции, пионерските лагери и осмомартенските банкети… Защо не погледнем колко по-богати и/или развити страни са след нас: Сингапур, Гърция, Австрия, Исландия, Люксембург, Кувейт, Саудитска Арабия, Португалия и куп още!
Спортист не ни управлява,управлява ни ПРОСТАК. “По ИВО БЕРОВ”
Принципите на кризисния PR довеждат до трайна криза във всички сфери на живота, защото не могат само да се гасят пожари. Трябва и да се мисли. Това тези не го могат. Могат само да гасят. Докога ли?
Po-kratko i tochno ne moje da se izrazi istinata po vaprosa. Pozdravlenia!
Nie triabva da si opravim parvo darjavata, vkliuchitelno da se masovizira sportat, togava sportnite uspehi na mejdunarodni sastezania sami shte doidat.
http://m.vesti.bg/?tid=4040&oid=1228452
Споделям коментара на Боби. Източването на средства от ББ и ГЕРБ надмина дори и тройната коалиция. Не случайно най-много инвестират в строителни обекти, защото от този сектор се краде най-лесно. Бих обърнала внимание и на Плевнелиев, който прекара общо 7 дни – 2 да откриването и след това още 5, в Лондон на Олимпиадата. Любопитно ми е дали друг държавен глава е присъствал толкова време на състезанията, при това водеше един от синовете си заедно с него.
А церемонията по закриването на Олимпийските игри в Лондон-2012 беше Грандиозна – нечувана и невиждана, превъзходен концерт, същевременно и поклон пред участниците в игрите, както и нагледно доказателство за върховното надмощие на изкуството и естетическите постиженията на човешкия разум, същевременно навяващи идеи за някакъв фантастичен космически празник при победата срещу империята на злото на световните добри сили.
“Така изглеждаше нашата гордост, великият Данчо Йовчев…”
Извинете, господин Инджев, но когато чуя да наричат някой спортист “велик българин”, изпитвам нещо средно между смут и недоумение. Не бяха ли велики “героите” от лятото на 1994, уплетени после почти всички в съмнителни бизнес далавери? Не бяха ли велики разни боксьори, щангисти и борци, а сега ги достига ръката на закона чак в далечна Бразилия? (За съжаление само там, в чужбина, не у нас!) Да си добър футболист, атлет, плувец или дори световен рекордьор на висок скок, не значи, че носиш висок морал и почтено гражданско поведение. Може да си цар на халките (макар че Йовчев, според мен, беше допуснат до финалите с известно великодушие заради сивото в косите), но да си достатъчно глуповат, за да се оставиш да те манипулират безскруполни хора като Първанов и Б.Б. Нали си спомняте колко нелепо изглеждаше “нашата гордост”, нареден до Гоце при създаването на политическата комедия АБВ? Точно колкото жалко изглежда сега, когато казва:”Бойко Борисов е номер едно”.
Остава ми илюзорната надежда, че е бил посрещнат с присмех именно затова, а не че е нисичък…
Аз бих отишъл още по-далеч от Искрениов в разсъжденията си. Научаваме се, че китай “кове” своите артисти, пардон, олимпийци, в специални лагери. За комунситическа Корея случаят е подобен, както и за братска Русия. И на 3те нации (както и на САЩ, впрочем), златните олимпийски медали са нужни за пропаганда, и затова те стигат до екстремни мерки да си подсигурят нужното количество медали, като си отглеждат хомункули (мн число на хомункулус). Тези хора имаха своите 15 минути слава, и сега вече никой не си спомня за тях.
“Предстоят ни важни месеци на изводи и анализи, да видим какво ще правим за Рио. Аз нямам рецепта за това, но и сама не мога да я измисля. Трябва всички да се впрегнем заедно. Пари има, държавата дава, но резултати няма. За това може би е време да се включат всички – треньори, федерации и специалистите от НСА, за да върнем българския спорт където му е мястото”, завърши Костадинова
Източване казваш, хмм, това е Големия Български Мързел(ГБМ) който е крайно време да бъде показан на светът в неговият традиционен азиатски непокизъм
И преди и сега българските медалисти са получавали материални стимули. Предложенията сега бяха най-високи.
Преди се даваше по една кола. Боян Радев получи един тъмнозелен Форд-Мустанг и събираше очите на софиянци.В Политбюро се усетиха,че се возят на ЗИС, ЗИЛ и Мерцедес, а на населението предлагат Москвич /24000 лв./ и Волга /35000 лв./. Прибраха му Форда и му дадоха Мерцедес. След това раздаваха волги.
Английските медалисти на тази олипиада не получават нищо, а ликовете им ще бъдат сложени на пощенски марки.Там е разликата между тях и нас. Те трети, а ние 63!
От последните новини, според “мутрата”, ако не бяха няколкото “акота” и “малшанс”, представянето ни на Олимпиадата ЩЕШЕ ДА БЪДЕ БЛЕСТЯЩО, но вината е на предишните правителства, които за 22 години не са направили нищо. Същото като папагал повтори и спортният му министър, но нито един от тях не каза как, след като не е правено нищо, в предишните 4-5 олимпиади сме спечелили някакви си двайсетина златни медали и многократно повече от по-неблагороден метал. И това, ако не е “гьон суратлък”, здраве му кажете!!
Бяхме силни в копането, сега и за там не ставаме…ставаме буйни за кючек, мдаа, май и за там не ставаме. Ех, John Atanasoff не се надигай от гроба.
Единственият, който заслужава адмирации е Данчо Йовчев-възпитан,толерантен,Истински герой,който не заслужава такова посрещане!Жалко!
Смятам,че с оглед на нашето “историческо” представяне е необходимо да има оставки.Първата да е на СТефка Костадинова като шеф на БОК, втората на Свилен Нейков -Министър на спорта ,двете инситуции носят отговорностт за олимпийската ни подготовка. Знам,че почти всеки спортист смята така, но както винаги биват използвани по най нелепиа начин.