Стори ми се несправедливо, че под статията на в. „Труд” за това как Цветанов е дарил буре с вино на сватбари, прочетена 600 пъти, няма нито един коментар. Защо ли публиката е занемяла? Ще се опитам със собствени сили да притуря коментар и да поправя несправедливостта.
По принцип съм един такъв критикар открай време. Например по време на кореспондентстването си в Бейрут, наблюдавайки с насмешка пременен като пингвин във фрак новоназначения български посланик, реагирах спонтанно на неговия упрек по време на коктейл в посолството. Гледайки ме с шампанско в ръка по време на тоста, посветен на стъпването му в длъжност, той ме заклейми, че не съм отишъл на церемонията по връчването на акредитивните му писма и че съответно не съм изпратил тази новина до София. На въпроса му защо съм допуснал това, отговорих кратко: „защото не съм кореспондент на вестник Стършел”. Настана неловко мълчание, защото нахалството ми се тълкуваше ( както години по-късно ми каза друг бивш посланик) като знак, че съм „нечий човек” и имам „много силни връзки” , за да си позволявам да бойкотирам самия посланик и да правя подобни забележки ( „бягах” често от сбирките в посолството, на които се обсъждаше „обстановката”, след което присъстващите, всеки по негова си линия, си пишеха докладите).
Верен на своето черногледство ще обобщя, че в милата картинка с описания във в. „Труд” събор в село Жеравна, главният герой в репортажа Цветан Цветанов е уцелил в десетката ролята си. Много му отиват цървулите!
Да, няма нищо лошо един министър да се впише, макар и кичозно, в картинката на едно фолклорно забавление, като се премени в народна носия и нагизди дори и семейството си. Но символиката в този ретро парад говори за нещо повече от вкус към театрото от читалищен тип.
„Фолк”- това си е „народ”. Днешното управление на България си умира да бъде признато за автентичен народен изразител на всичко, което се харесва на масите. В традицията на българската политика си има термин за подобна нагласа: нарича се „народняшко управление” и е свързана с това, че от името на народа побийват несъгласните политически опоненти.
Тодор Живков обичаше да бъде възприеман като „Човека от народа”, макар между неговата върхушка и народа да бяха издигнати барикади от недостъпни за този народ блага под формата на луксозен живот в резиденции, много от които заграбени имоти на „монархофашистите”, благоразумно преустроени за целите на разпищолването на новата партийна аристокрация, вместо да бъдат унищожени, както съветва химнът на комунистическата идеология „Интернационала”.
Ядосан на нахалството да бъде питан защо вози в правителствения самолет своите приятелчета от селския футболен отбор в Бистрица, не друг, а самият Бойко Борисов изригна народняшки: „ Никой не може да ми отнеме народната любов”. Запомнете този девиз. Той издава страх от загубата на властта. Напомня на апела на Сталин към патриотизма на руснаците, мачкан преди това систематично като „царска отживелица”, в момент, когато хитлеристите вече са виждали с биноклите обектите на предстоящия артилерийски обстрел срещу Москва.
Не знам кой и как иска да отнеме народната любов на новия „Човек от народа”, но е видно, че той си прави каквото иска и после, когато нещичко се дочуе в медиите за своеволията му, Човекът веднага се барикадира зад народната любов.
Трябва да му се признае, че ги умее тези салтанати- едни ли, два пъти ни е осведомявал за детството си със скъсани гуменки, с които за малко да ми скъса сърцето, защото съм от същото поколение, расло с по един чифт гуменетки на лято- това беше стандарт, правило, но само Човекът от народа се сети от него да извади пресен политически дивидент. Талант! Близкият му помагач Цветанов, прочул се с вкуса си към лукса (скъпи ръкавели, везани монограми на тях, многобройни апартаменти…), явно се учи от ментора си.
Така си обяснявам аз покаянието с цървулите. Идат избори и е време за шоуто на цървулите, за което можете да се осведомите от статията в „Труд”.
Цветанов дари буре с вино на сватбари
автор(и): Росица Николова, прочитания: 600, коментари: 0
Патронът на Международния фолклорен фестивал в Жеравна Цветан Цветанов приведе в безпомощно състояние и най-строгите блюстители на дрескода, като се появи на събитието с добруджанска носия “от до”.
Силовият вицепремиер не само беше барнат с цървули, навуща и всичките му салтанати, ами доведе в подходящ вид и съпругата си Десислава, че и двете големи дъщери Гери и Василена. Зад тях издайническите къдрави кабелчета на слушалките се подаваха изпод… белите ризи с народни шевици, навлечени над дънките, от охраната от НСО.
Хората, виждали кадаифите от коли на Петолъчката, се изумиха от количеството коли и автобуси, промушили се до Жеравна, на 30-ина км от печалноизвестния пътен възел. Гъмжило – казват над 10 хил. души, от всички краища на страната и чужбина се изсипа в малкото балканско селце с калдъръмени улички и възрожденски къщи.
Българи от старо време
Тридневният фестивал пренесе хората век-два назад, а организаторите от ансамбъл “Българе” и едноименната фондация изискваха не само 736-те участници, но и хилядите посетители и гости да спазват дрескода – носии, цървули, калпаци или забрадки и битови торби.
Второто любопитно – посетителите трябваше да захвърлят временно мобилните си телефони, фотоапарати, лаптопи и таблети. Накратко, да забравят за цивилизацията.
Третото условие отричаше пластмасата – никакви бутилки, чинийки, чашки, вилици и термоси от ПВЦ.
Обилна храна имаше за всички – само стари специалитети, които се приготвят на открито. “Модна” бе и посудата, състояща се от глинени чаши и купички, плюс неизброимо количество дървени лъжици.
“Някои ме критикуват, че правилата са толкова строги. Но ако отстъпим, фестивалът ще се превърне в най-обикновен събор, в сборище на амбулантни търговци и музика”, разясни основният мотор на събитието Христо Димитров, ръководител на ансамбъл “Българе”.
Правилата спазиха и генералният спонсор – бизнесменът от Бургас Георги Манев, шефът на АЕЦ “Козлодуй” Валентин Николов, председателят на сдружение “Майка България” Стефан Шарлопов и др., които дариха средства за събитието.
За фестивала няколко седмици по-рано се оформяха сцени, уличка на търговците, места за приготвянето на храната, за ниските софри тип синия и за трикраките столчета. Голяма обезпаразитена поляна очакваше палатките и туристическите каравани.
И замирисва на събор… Две момичета в бели фусти водят коне. Софиянецът Матей намества калпака, идва с детето и жена си за трети път. За това време дъщеричката му пораснала.
Младежът, който събира найлоновите торби с отпадъци на селото, е пременен като жеравненски чорбаджия. Изправил се е в каруцата си и яко опъва поводите на катъра. С бастуни пъплят баби. Вълнени престилки, елеци с везмо, запазени в скриновете от времето на техните баби. Тя, вълната, държала хладно през лятото.
Пристига мъж с шотландска поличка килт и 3/4 чорапи, носи шотландска гайда. Дошъл специално за фестивала. Висок “българин” в добруджанска носия ръкомаха и говори на… френски с приятели. Парижанин бил човекът. Звънци, хлопатари. Някъде свири кавал. Някой се провиква: “Петреее…” Обръщат се учудено двама едновременно. Много народ – много Петровци.
На свечеряване, когато всички се събират, на голямата сцена започва концертът на прочутия “Филип Кутев”. В нощта замирисва на скара, пържени мекици с пудра захар, зрял фасул на открит огън, прясно, домашно приготвено сиренце, печен на жар хляб и самардала – типична балканска подправка. На осем родопски чевермета се въртят 10 агнета. Дюкяните продават “кайве” на пясък, разливат винце, домашна ракийка от Благоевградско. Всички се облизват в очакване на 350-те порции кавърма от месо и лук в огромния, 78-килограмов тиган.
Венчавка по нашенски
Хълмът Добромерица, където е съборът, очаква голямото събитие на фестивала – българска сватба по всички правила на традицията. Такъв ритуал се провежда за първи път тук. Младоженецът е Тодор – концертмайсторът на прочутия ансамбъл “100 каба гайди”, а избраницата му – Таня, дългогодишен участник. “Двамата се познават от малки, много се обичат”, гордо пояснява Тодор Тодоров, ръководител на ансамбъла, който заедно със съпругата си Веска кумува на младите.
Най-напред Тодор е ритуално обръснат, а после вземат кумовете. С всички салтанати е предаден чеизът. Кметът на Жеравна Иван Димитров венчава младите и като на всяка истинска сватба им връчва удостоверението, подпечатано с държавния печат на кметството.
А министър Цветанов разнежен подарява 120-литрово буре с вино на участниците във венчавката с поръчката да го пресушат до дъно. След това се почват чеверметата, започват народни борби, съставите се надпяват и надиграват.
През цялото време шестима фотографи, облечени в ризници, правят снимки на всеки и на всичко. Фотосите – вероятно над 10 хиляди, ще бъдат поместени на сайта на фестивала nosia.bg и могат да бъдат изтеглени оттам безплатно. Единият от специалистите щрака персонално само министър Цветанов, признава Христо Димитров от “Българе”.
За съжаление не се вижда статията, а само заглавието.
Понеже съм доста сърдита на българските медии, поради лични обиди към мен, като обвинения в отровителство и много други абсурдни обвинения, които в съчетание с липсата на право на отговор в същата медия и в същия обем, както и на липсата на съдебна власт у нас, ме накараха да прибегна към единствената възможна реакция от моя страна – бойкот и пълно пренебрежение, затова дори не надничам в заглавията им, но тук като коментар си заслужава да се изтъкне аналогията със случая от началото на 60-те години, описан от Димитър Димитров в двутомника му “Съветска България”, базиран на докладите на английските посланици у нас за Форин офис в Лондон, който се отнася за появяването на Тодор Живков в някакво село, показан и по телевизията, в ямурлук и калпак на Гергьовден да “благославя” агне, вместо поп, после пък осмян от Радой Ралин в “Балада за Атила”, което става причина за едно от многобройните уволнения на сатирика, далеч преди “Люти чушки”.
И още една аналогия може да се направи с цирка на цървулите, които заимстват едно към едно от бай си тошо – за един сериен убиец /герой на филм/, който, за да се прочуе, при извършване на престъпленията си прави точни възстановки до най-малката подробност на начините и стиловете на други серийни убийци.
Убийствено точно.
‘Българи’от старо време. Защото в България е добре времето да е спряло.
Какво да коментират хората за цървула? Да коментира философът Платон: изпълзял човекът от пещерната демокрация и си намерил образа. Идилия.
Господин Инджев, няма нужда да се сърдим на Цветанов- толкова му е капацитетът. Аз съм инкасирала доста грозни думи и доста подигравки относно мнението, което имам за хората, носещи за първо поколение обувки. Нищо лично, всеки с произхода си. Но когато не надрасваш и не надграждаш средата си, произхода си, манталитета си- тогава е страшно. Цветанов не е виновен, че носи цървули, а, че се държи като такъв. Няма лошо да си учител по физическо- лошо е, когато даскала стане министър. А не забелязва, че държавата не е училищният двор. Някои неща наистина имат значение. И на мен са ми съскали, че ” и баба ти е ходила с цървули”. Не, не е. Още прабаба ми ходеше с обувки- помня, тя умря на 103. Научи ме много неща, включително на това да не се примирявам с простотията. А баба ме научи да свиря на пиано и се отчая от това, че отказвам да проговоря френски. Не я топлеше, че проговорих няколко други езика- тя си държеше на френския. 🙂 Лошото на едно такова възпитание и домашна среда е, че в един момент престанах да понасям заобикалящата ме действителност извън прага на дома ни. И просто заминах. Защото предпочитам да пия кафе в порцелан, а не в пластмаса. И защото…ми е обидно цървулите да определят живота ми. И този на децата ми. Цървулите във всеки смисъл. Рядко се връщам, но всеки път имам усещането, че в някои отношения нищо не се променя. Само моловете и мЬеко говорещите са повече. Може и да не съм права, разбира се. Може би. Но наистина, особено от по- далеч, България изглежда…странно. Добре че е този блог- да се уверявам всеки ден, че не всичко е изгубено. И не всички са опиянени от безпаметна любов към ББ.
Показателно как един продукт като Борисов/на тройната коалиция/ копнее за любов.
Може ли Москвича да стане Мерцедес?
Великолепно,както винаги
Ееех Иво, пак се изцепи:
…
! Жалко въртящо се червейче научено от предците си да се извърта в полза на онзи който ти плаща. Затова блога ти прилича на малка мръсна туалетна от комунистически тип, където са събрали само дупелизци.
Колкото до цървулите, покойната ми баба си имаше подходящ каламбур за подобни случаи: “Да си прост не ще акъл”.
Иначе погледнато, лявото затова е ляво, защото е народняшко. И обратно. На червените всичките им престъпления, всичките им свинщини бяха все “в /от/ името на народа”. Те трупаха “сметките”, а народът ги плащаше, та плаща и до сега.
“Обичта” им към народа става особено демонстративна и импозантна в периоди на очакване, на “оплескване”, на “замитане”, на страх от възмездие…
Няма да забравя нощта, в която вън пред сградата на Народното събрание бушуваше стихията на народния гняв, а вътре, приседнали на пода депутати от парламентарната група на комунягите /кличка БСП/ шизоидно припяваха “Къде си вярна ти любов народна”.
Към светло-син:
Тъкмо щях по навик да пусна в клозета поредния ти напън, както правя без да чета изобщо какво си изпуснал отново, когато видях, че за поред път си демонсрирал неграмотността си. Щом държиш, показвайки си онова, което раждаш в тУалетната…Но не разчитай на изяви тук.
За всеки случай публикувам мейла ти- може от “чистотата” да те потърсят за консултации по въпросите на тУалетните..
Към МАРИЯ П.
Расла сте в леко комплексарска среда но няма нищо лошо, трябва да се приемат различията така както и вие трябва да приемете на другите различнията.
“светло-син”, не се представяй за това което не си. Със синия си филтър те виждам deep purple (тъмно виолетов) и е ясно че си тъмно червен! Е да такива като теб много обичат маскировките и конспирациите – няма как да измениш на партийния си принцип.
До Мария П.
Уважаема Госпожо,
Коментарът ви е много точен и ми беше приятно да го чета до момента, когато забелязах, че се дразните от мЬеко говорещите…. Очевидно сте широко скроена личност и с разични интереси. Разбирам, че не живеете в България – аз също, и то от много години. Животът ми се стича така, че работя и живея в различни точки на нашата планета. Навсякъде обаче диалектното разнообразие се приема за богатство, само не и унас от “правилно говорещите”
С уважение,
Русенец, на който дядо му говореше 7 езика.
P.S.
Г-н Инджев, извинете ме моля за отклонението от темата. Точен сте в десетката, както винаги.
Уважаеми господин Станев,
обичам Русе. Този град е много, много лично свързан с нелеката история на рода ми- но не тук е мястото за подобни теми. Само ще Ви кажа, че когато през 1903 останките от фамилията ни по майчина линия побягват от Прилеп, вече добрали се до България, успяват да се справят някак с живота си в началото именно благодарение на един русенец. Който им помогнал е, така- от чисто сърце. С фамилията на тоя човек и до днес имаме тесни и топли отношения. Аз лично- дори повече, отколкото с някои от кръвните си роднини. А когато за пръв път стъпих в Русе…Тоя град винаги ме е удивлявал- заради вида си. Толкова е небългарски, толкова е…виенски някак. И заради хората- само по русенските улици намръщени лица не съм виждала, само по русенските улици са ми казвали ” добър ден” непознати хора- просто от възпитание и заради добрия тон. И само по русенските улици никой не ми е драскал по колата ” любезности” в стил ” тъпа софиянка”. Каквото са правили във Варна, Търново, за Пловдив въобще да не споменавам. Така любимият ми Пловдив.
А мЬекото говорене може и да е богатство- като всеки диалект. Но не и в държавно учреждение или на официална среща. Или в магазин с претенциите на Пето Авеню. Съжалявам, но така мисля. И още едно уточнение- някога по улиците на родната ми София се чуваше нормална българска реч. Сега- някакъв безумен ” жаргон” от максимум 300 думи. И аз се дразня. Това е.
Дядо Ви е говорил с един език повече от моята баба. 🙂 А аз все още се опитвам да стигна до седем. Знам ли дали ще успея!?
До Димитър К.
Не знаете в каква среда съм расла- за това не си позволявайте да я определяте. При това- като ” комплексарска”. Очевидно в България е ” комплексарско” да учиш едно дете на свири на инструмент, да говори езици, да има нормални и добри маниери, да чете много, да свиква с различни места, хора. Хубаво. Щом така смятате. И щом си въобразявате, че имате право да давате категорична оценка за нещо, с което НЕ сте наясно. Ето в такива моменти бързо се сещам защо в крайна сметка реших да напусна страната- въпреки всичко, което ме свързва- и привързва- към нея.
Господин Инджев, няма ли да кажете нещо за прословутия доклад на КЗД относно Ботев и Левски? Интересно ми е. Какво мисли човек, който не е пишман патриотар. Любопитна съм. 🙂
Няма лошо,че този се е втъкнал в носия-за справка,правили са го и Фердинанд, и БрисІІІ,чийто аристократизъм е извън съмнение.Лошото е,че физнултурника при други обстоятелства би се срамувал,че е от Мало бучино или от не помня кое, шопско село.И другото е по-лошо, че това са елитарни и поради което,панирджийски прояви на фолклорен сантимент.И по-точно,неграмотен сантимент,който в масово изражение няма никаква стойност,което си е продължение на соца.За това повсеместно нашенецът слуша чалга, в арабско сръбски елементарни тактове и не може да запее стара българска песен.Проявата издава и комплексите на физкултурника,каквито избиваше и при посещението му на концерта на лейди Гага.
Мария П.,
Мисля, че не сте права. Това вашето е лека форма на елитаризъм, която изобщо не е очевидния и единствен път за развитие на един културен човек.
Изобщо (според мен) не е задължително човек като дойде в София да яде гъши дроб, вместо свински пастет и да почне да говори твърдо.
Това са външни фактори, да не говорим че само показва средата в която човек се движи и желанието му да се слеее с нея.
Zmee, имате право на мнение. Каквото и да е то. Ще повторя, че блогът на господин Инджев не е място за лични полемики- или поне не би трябвало да бъде. Гъши дроб не ям. Свински пастет също. Виж, плодове и риба не отказвам. 🙂 Това ” моето” не е въпрос на ” елитаризъм”- просто съм напуснала страната на 16 и малко и с две прекъсвания от по година ( неблагоразумен и обречен опит да се върна по сантиментални и също толкова неблагоразумни причини)до момента съм все в странство. Това, съчетано със средата ми на порастване и живеене просто е формирало у мен различен манталитет, гледни точки, мислене. Неприемливо е да ми се обяснява, че съм ” елитарна” само защото ненавиждам простотията, селяндурщината, чалга манталитетът и простите хора. Външните белези може би не са особено важни, но и те са показателни. Не вярвам да харесате особено някой, който си чопли в носа в метрото или плюе по тротоара, докато върви. Или говори по телефона си така, че научавате всичко. Без значение дали искате.
Явно забележката ми за говоренето е засегнала някакво слабо място. Да повторя- за последен път. Не може служител в НАП да ми казва: ” Ко жилайти, гуспужа?”!? Не пътен полицай да ми казва: ” Ай ся да ва видим с тъз чуждата табьела дъл си имате сичко, квоту тряя”. Това може и да е езиково богатство, да. Но не може да е начин на официално общуване. Съжалявам, аз говоря шест езика. И съм се постарала- старая се всеки ден- да се справям добре. Щом си някакво лице на една държава- постарай се за това лице! Още ми става лошо, като си спомня дамата в НАП и онзи полицай…
Хей, светло-свиньо, хайде чупката!
Мария П.,
Просто паралела Ви между простотията и външноста е твърде директен.
Нищо против нямам баба ми да носи цървули. Облеклото на човек не е нито необходимо, нито достатъчно условие той да е културен и цивилизован.
Лично аз дори не съм сигурен че особенно държа на горните две на фона на това човек просто да е добър и поне малко интелигентен – другото се появява само и то отвътре, а не отвън, подражавайки на някакво хипотетично цивилизовано обкръжение.
И дори на това не съм против, човек има няколко начина да учи и да променя поведението си, като скороста зависи единственно от неговата интелигентност. Ако тя не е развита, остава му единствено сляпо да подражава на своите кумири.
Казвам всичко това, защото не съм съгласен с прекия паралел който правите. Корелация има, но така твърдо да се съди по външните белези не бива, при все че явно имате някакви конкретни примери за които ние няма как да знаем, а съдим само по написаното от Вас.
Е малко несполучливо се е получило, случва се… 🙂
Mnogo dobre Vi razbiram: i az izrasnah sas sashtata cennostna sistema i smiatam, che ako pone 1/3 ot dneshnoto naselenie na BG jiveeshe s neia i ia predavashe na sledvashtoto pokolenie, niamashe da gi ima urodlivite iavlenia, koito spavat evropeiziraneto na BG – povsemestnata chalgarizacia i svarzanata s neia apatia kam vatreshnopoliticheskite procesi, kasaeshti obache vseki balgarski grajdanin.
Ako neshtata se svejdaha samo do гъши дроб i твърд говор, problemat shteshe da ni e nikakav (kato v Germania, kadeto polovinata naselenie govori dialekti, koito izvan saotvetnata provincia sa trudno razbiraemi, no vapreki tova darjavata funkcionira – i oshte kak!).
Zmee, няма да споря с Вас. Този блог не е за това. А и е безмислено да спориш с някой, чуващ само собствения си глас.
Имам примери. Купища примери. Но няма значение. Когато някой носи цървули, това вероятно не е проблем. Но когато някой се държи като цървул, мисли като цървул, действа като такъв, когато си личи, че не е видял подредени книги в живота си- не ли да е прочел малко от тях- тогава всичко това е проблем. Според мен. А Цветанов е именно такъв субект. И само той ли!? Така че ” несполучливо” е май възприемането на това, което съм казала, а не написаното от мен. Случва се.
Иначе съм съгласна с Вас- не е особено важно как изглежда някой, а какъв е. Как постъпва. Все едно, както вече отбелязах- Вие чувате само собствения си глас. Ваше право е.
Мария П.
Само искам да Ви пожелая да приемате градивната критика по-спокойно, първосигналните забележки (дори в цивилизован вид) ако и да правят впечетление, то не е хубаво!
Със здраве.
Sorry, posledniat posting na latinica ne beshe ot, a za МАРИЯ П.
Напълно съм съгласна с Мария. Тя е права – не цървулите са проблем. Проблемът е цървулщината , простотията, непрочетените книги, непознатия Моцарт, да, и йекането също. В Германия наистина има десетки диалекти, но официалният език е “хох дойч” – литературен немски.Моя приятелка аптекарка не беше назначена в Аахен защото говореше ужасния местен диалект. Бяхме изселени в Свищов. Бях на 9 г и живяхме там 10 години. Майка ни не допусна да пройекаме. Ако приемем йекането, за да сме толерантни, ще трябва да приемем и шопското екане и ударенията в края на думите – вж. бай Тошо.
Да, проблемът не е в цървулите, а в изтребването и мачкането на поколенията, сменили цървулите с обувки – тогава се говори правилно, говори се на Вие, говорят се езици, познава се света и се управлява свястно. За съжаление цървулите избиха каквото можаха след девети, а децата на избитите нямаха достъп до нищо. Е, утехата ми е, че не йекам и съм чела “Шагренова кожа”. Руски научих в гимназията. Имах прекрасен учител – руснак белогвардеец. Немски понаучих от майка си, а английски – тайно от г-н Буров /от прокълнатата фамилия/, също изселен в Свищов.
Нещата ще се пооправят вероятно ако децата и внуците на цървулите, които учат в престижни университети из света, се върнат в България. Нещо, в което дълбоко се съмнявам.
А на Цветанов цървулите му отиват. Той би изглеждал странно с фрак и папийонка.