Понеже съм забелязал, че от Борисов има какво да се научи в областта на лицемерието, ще си позволя един авто шарж в стила, който той демонстрираше в моето телевизионно предаване по времето, когато беше главен секретар на МВР и отговаряше на въпросите ми за отношението му към политиката с хрисимото „много съм малък, за да коментирам” ( Иван Костов, вече опозиционер, дори веднъж му се ядоса, защото Борисов все пак коментираше политиката, твърдейки, че е малък, като го призова да напусне полицейския си пост и да влезе в политиката, след което да дава политически оценки…).
Та и аз така сега: много съм малък, за да коментирам съдебно-криминални сюжети с международен акцент, за чиято фактология нямам никаква информация извън онази, разпространявана от медиите. И все пак…
Все пак, понеже така и така споменах демона Костов, помним какво петно му се лепна заради промълвената от него хипотеза, че българските медици в Либия може и да имат някаква вина и поради тази причина не бива да се избързва с оценките. Не си мислете, че сега ще се опитвам със задна дата да го „оневинявам” за онази реплика, издигната в ранг на национално предателство и най-върховно злодейство на прехода.
Тази задача с оневиняването е невъзможна за решаване, а и не това е акцентът ми тук. По скоро ми се ще да попитам как стана така, че чувствителността на обществото, доколкото все още го има като нещо живо, хомогенно, и реагиращо на болка при каратистки ритник в муцуната, закърня и на практика е в клинична смърт. Вижда се от липсата на реакция срещу погазената презумпция за (не)виновност, която струи от изказванията на тандема Борисов – Цветанов по случая със заловения от испанските власти кокаин на български кораб.
Не трябваше ли Борисов и Цветанов поне да замълчат до изясняване на случая с публикуване на официални данни от разследването? Вместо това те се надпреварват да подхвърлят съчки в огъна на „испанската инквизиция”, която вкупом е сложила на кладата екипажа на пленения кораб.
Подчертавам: не поставям под съмнение ничия вина само поради криво разбрани патриотични подбуди, но в правораздаването тя първо се доказва, а след това се произнася присъдата. Докато Борисов и Цветанов вече на практика са драснали клечката на обвинението срещу българските моряци. Ами ако между тях има поне един невинен? Ето цитат от изявление на Борисов по темата:
„Призовахме всички задържани да съдействат за съдебния процес. Повтарям – в кораб, в който се вози само три тона кокаин и никакви други товари е много трудно да обясняваме кои са виновни и кои не са виновни, а и това не е наша работа”.
В друга част от това своя изявление, направено при откриване на пътен участък в страната, Борисов акцентира върху демократичността на Испания като отдавнашен член на ЕС. Именно! Ако България имаше демократичен премиер на страна от ЕС, тя щеше да признае презумпцията за невинност до доказване на противното. А не обратното, както дебело намигва с тънките си намеци премиерът ни.
„Какъв му е интересът?”, ще попита някой.
Това, което се чете между редовете, е силното му желание да се хареса на онези строги европейски наблюдатели, които му пречат със забележките си за слабите постижения в борбата с престъпността да затвърди впечатлението, че гради европейското развитие на България, зациклила унизително на входа на Шенген. И поради това този път обичайният му демонстративен- и пехливански на моменти патриотизъм, който употребява например да се зъби на немски инвеститори за пред камерите и микрофоните с реплики колко са му мили чуждите инвеститори (но пък българският народ му бил по-мил), е прибран в ножницата от Борисов. Сега му е по-важно да се хареса на чужденците, а с моряците няма да проблем да се сближи чрез целувки и прегръдки, когато му дойде времето…
„Сдобряване” с принципите обаче, по всичко личи, не се предвижда. С тях Борисов е скаран по условие. Днес е пръв патриот с българите, утре с готовност хвърля цял екипаж на аутодафето на своята политическа моментна целесъобразност.
Какво ще стане в други ден? Същото. Може и в обратен ред. Стига все още да е въоръжен с гол в ръката мандат, който размахва в желаната посока за нуждите на собственото си оцеляване във властта.
В същите държави, които Борисов потупва по рамото като демократични, такъв управник щеше да оцелее на куково лято. У нас обаче лятото е кокаиново- упоено е под медийния контрол на властта. Оцеляващият безцеремонно се възползва от този трафик на пропагандни ползи. Отговаря троснато на опитите на репортери да му зададат неудобния въпрос за отношението му към българските моряци и пренасочва разговора към успехите (си) в навъртането на магистрален километраж. Магистрално, по Живковски!
Иво,
Споменаваш за неудобни журналистически въпроси относно задържаните моряци. Имаше много по-неудобни въпроси за задаване относно превоза на два селски отбора с правителствен самолет. Не мога да кажа че следя отблизо нещата в БГ, но не мисля че въпросът е бил зададен директно от БГ журналист. Така също и въпросът относно коментара на негов министър, че всичко е платено с фактури и т.н. и в последствие да се разбере че БФС прави плащане дни след новината.
Наблюдавайки развитието на събитията по въпроса ми направи впечатление реакцията на БСП. Тя дойде 1-2 дена след новината. Не знам дали защото и те са правили подобни глупости с правителствените самолети по тяхно време или просто поради факта, че тия две партии са всъщност от едно котило, но реакцията на БСП беше от рода – “Борисов управлява като султан, но и преди при подобни случаи нищо не се е случвало та не очакваме и сега нещо да се случи” С това си становище БСП влезна в режим “damage control”. Може да съм пропуснал, но реакциите от сините бяха никакви. Не разбират ли че морал се гради именно чрез открито заявяване на позиции относно спорни действия на действащи политици? Именно по този начин в очите на обикновеният българин ще бъдат изваяни новите стандарти за нормално и ненормално. Това е новият чип за който царя правилно отбеляза преди време. Тази новина беше пример за невероятен произвол и ето, че вече е в битието. Възпитанието на едно общество е като възпитанието на едно дете. Ако не осъждаш грешните действия те ще бъдат повтаряни защото просто няма да се знае кое е нормално и кое не. Боко тиквата най-вероятно не осъзнава, че това което е направил е неправилно и в ущърб на обществото, имайки предвид кой му е модел за подражание. Но толерирайки го ние просто сме съучастници. И ще видим “нормална” държава през крив макарон.
Съжалявам за коментара който е не съвсем по темата..
…„Какъв му е интересът?”, ще попита някой…
…Ние подадохме сигнала за кораба с кокаина, разкри Цветанов…
А дали не е просто разчистване на сметки и отваряне на нови бизнес територии? Нашата тиква има не особено светло минало. Може би СИМО знае?
Господин Инджев, все пак онзи демон на републиката, Иван Костов де, се оказа прав. Нашите медици бяха признати за виновни и бяха осъдени от либийски съд. След това благодарение на усилията на ЕС и най-вече на Франция медиците бяха докарани у нас и помилвани още на аерогарата от Гоце Първанов. Актът на помилване изаден от Гоце Първанов нищо не му струваше, освен разходите по написването, принтирането и подпечатването с държавния печат. Никакви други усилия от страна на президента и придружаващите го лица. А колкото до “тандема Борисов – Цветанов”, тези двамата в тийнейджърска възръст, съдейки по сегашното им държане по случая със задържаните моряци, явно са били подмазвачи и доносници в училище.
Евала, г-н Инджев! На Кратуня му разказахте играта отново… от-до.
Интереса клати феса на Борисов-Цветанов или на най-корумпираните авантаджии с държавен печат в БГ!
И много точно:
“В същите държави, които Борисов потупва по рамото като демократични, такъв управник щеше да оцелее на куково лято.”
За пореден път …възхищавам се на перото Ви!
Умрял след сто години Бойко и без да се колебае,се запътил към рая.Свети Петър наплюнчил показалец и почнал да прелиства един много дебел тефтер,а нашият чака и пристъпва неспокйно.След полови час го намерил и казал:Готово-Бойко,от село Банкя!Бойко обаче ядосано рекъл:Допускам да не сте чували за мен,ма нямате ли компютри тук,ако нямате пари,да взема да ви дам последната си заплата,в плик,да си купите.Пък и ти,св.Петре,не можеш ли да разпоредиш на някой ангел да върши тази работа,ами ти се потиш?Ееех,момче,отговорил старецът,тук всички работим и то,който за каквото е учил.Само в пъклото има началници и подчинени,големци и обикновени хора,тук всички сме равни.Ами свети Петре,рекъл Бойко,май е станала някаква грешка.Този Бойко е от Банкя,а аз съм роден във Вердикал,където мама е била на панаир.
Тук работата е много дебела – http://afera.bg/mishena/29054.html
Хубавото за някой е, че става въпрос за хероин, а не за амфетамини.
Г-Инджев, всичко е казано. Първо от статията, после в последващите коментари. От мен само да припомня как доби “гражданственост” знаменитата реплика на Иван Костов: “Ами, ако са виновни”. Никога не трябва да се забравя, че те имаха освен главното обвиние, това че са разболяли либийските деца със заразена кръвна плазма и още 5 обвининея по които чинно си изтърпяха присъдите. Едва тогава се намеси и ЕС. Никой, политиката беше такава не е коментирал, че останалите пет присъди са акт на произвол.
Много моля модератора да пусне, ако прецени разбира се, само това съобщение. Горното случайно го “изстрелях”.
Както пише сайтът “Биволъ”: “За българското общество е доста притеснително да знае, че има премиер, за когото се подозира, че е с престъпно минало. Европейският парламент е създал специална комисия за борба с организираната престъпност (CRIM), която е информирана за този случай и желанието е да се премине към публично изслушване, с оглед изясняването на ситуацията.”
Ако такъв премиер се впусне в защитна пледоария в полза на заловени с тонове кокаин, става още по-съмнително…
Бярно е , че байБойко много обича дасе хареса , ако може на всички . В този случай ( кокаиновия ) обаче , предположението за проевропейска следа в престараването Му по хвърляне на вината размива фокуса – мокуса на около има – няма 180 градуса относно действителните субекти , обект на раболепното бързане .
Защото собственикът на пленения кораб , а и на потъналия лани с цигарите , се оказа невинен и свободен .
” Моряците да си кажат всичко!” – ама как само прилича на онова ” Иване , кажи си ” , нали .
Признавам , че и аз бих харесал такова момче , разбира се .
Ако плюсках в ” Монтерей ” .
От много време насам ми е в главата … хубаво е това за МОЧА, но господин Инджев сещали ли сте се да погледнете фронтона на Министерски съвет?
Там има един момък и една девойка държащи знаете ли какво? Можете ли да се сетите от първия път? Сърп и чук. Министерски съвет, 21 век, “независима” България в ЕС.
Една петолъчка да махнеш – сърпа и чука да оставиш. Мисълта ми е, че ще е хубаво освен Паметника на съветската армия със своето сиво и застрашително излъчване да вземат да се сменят и символите, които стоят отгоре на изпълнителната власт! Ако ще сменяме символика да не го пропускаме и това срамно петно на монументалната скулптура по времето на социализЪМЪ.
И не съм привърженик на рушенето, но съм привърженик на идеята за изкуство заради самото изкуство. Тази негова идеологична пропагандна функция вече влиза в учебниците като “как не трябва да се прави изкуство”. И по-лошото е, че идеалът е едно символиката е друго – ако символиката е на отрудения, работещ мръсна черна работа човек и това е нашия идеал да остане, ама не … толкова ли други идеали нямаме та сме оставили този там!
Ако това е идеалът на съвременния човек доживял Интернет и информационната революция? Аз съм от това поколение дето преживя прехода – въпреки, че не съм сигурен в това си твърдение, според мен има да си го преживявам още 10 – 20 години. Да за времето си тази символика е била адекватна, пропагандирала е в духа на времето и да наистина ако искаме друго време, трябва да се сменят символите. Защото Министерски съвет е също един символ на съвременните идеали. Какво да правим със старото – да го изхвърлим на бунището на историята? Мислил съм по това много – и в един момент стигам до извода, че времето като метафорична константа ще се погрижи за разрухата на нещо, колкото и добре да е построено, но още по-страшното е, че примерно и египетските пирамиди се рушат, но не с тенденцията това да се види в нашия живот. Това е проклятието на монументалното изкуство – каквото и да направиш гледай да мислиш векове напред, дори хилядолетия. За съжаление някой си е мислил, че социализмът и комунизмът ще траят винаги за да ги издялат от това хубаво камъче.
Да на тези символи и на тези паметници вече им е минало времето – от носталгична гледна точка те са част от триединството на минало, настояще и бъдеще. И хиляди пъти бих предпочел на фронтона да има Васил Левски или Ботев или може би Пенчо Славейков, Гео Милев символи на индивидуализма и постижения на мисълта и действието ама те … никой не ни пита. Вандалите рушали… трябвало да се гради. Ама не е точно така … символът отразява иделите … ние нямаме нови символи, които да дойдат на мястото на старите. Нямаме и нови идеали за да изместят старите. И в това е проблема … иначе няма сила на света, която може да спре една идея ако времето и’ е дошло. Значи не е дошло времето да се отървем от тази символика, значи тя още е валидна. От личен опит го знам, че е така и е жалко, че е така … но … така ни е било писано.
Към Expendable:
Доста мисловен хаос насипахте в конструкцията,защитаваща “идеалите”, които нямало с какво да заменим днес, макар времето на премахването да комунизма и неговите символи, ако не знаете, отдавна да е дошло ( или искате да кажете, че в България комунизмът е незаменим?).
От личен опит знаете, че така ни било писано? Извинете, да не би да сте Господ, който знае какво ни е писано, поради което пледирате да се примирим със съдбата, наложена ни насилствено от чуждата окупация?
Na teb ako ti lipsvat ideali i vaobrajenie, na drugi ne lipsvat.
Spored men na miastoto na MO4A triabva da ima monument na postradalite ot komunisticheskata diktatura balgarski grajdani s nadpis:
“Prostete ni!
BKP/BSP/DS”
добре че не са ги заловили в Саудитска Арабия или някъде там.Досега въпросът щеше да е решен.Но и там и в Испания не се интересуват какво казва Бойно когато става въпрос за кокаин и то в такива мащаби.
Мисловен хаос не толкова колкото отнесени размисли нанякъде, имам трудности за сглобяването на цялостна картинка от целия хаос в главата. Занимавам се с изкуство през по-голямата част от съзнателния ми живот и ако зависеше от мен нещо тези символи на илюзиите отдавна да са се изпарили. Както журналистиката е ваше призвание и за мен изкуството се оказа нещо такова. Разсъждавайки от чисто художествена гледна точка и запознат с явленията в западноевропейското и световно изкуство бъркате ако мислите, че по някакав начин защитавам тези монументи, но повдигам въпроса какво трябва да бъде на тяхно място в нашето време. Колкото за окупацията тя не е толкова физическа, колкото културно-геноцидна. Проблемът за националната идентичност на България и на българите е в основата на много проблеми, които имаме. Липсата на ясна политика от страна на държавата що се отнася до изкуството също е един голям проблем. От доста време насам се опитвам да правя нещо по въпроса, но всичко е някак си влязло в един много черен коловоз. Имам магистърска степен по Изящни изкуства точно в сферата на монументално-декоративните изкуства – каквото се явяват монументите срещу които се борите. Още по-болно ми е лично на мен, че предметите от образователната сфера изкуство и спорт са дефинирани в наредба 24 от 6 септември 2006 на министерство на здравеопазването като предмети с ниска относителна трудност, което пък противоречи на член 9 от Закона за народната просвета, където изрично е написано, че образованието на учениците се извършва съгласно техните интереси – но техните интереси държавата определя като трудни, средно трудни, ниско трудни, което също е странно за една уж цивилизована страна в началото на 21 век. Не съм Господ, но съм се срещнал с толкова много парадокси тук, че се отчайвам дали нещо може да се промени и ако е възможно как ще стане с настоящата нормативна уредба наследство от режима. Тоест системата се самозахранва. Наредба противоречи на закон, които противоречи на конституцията, която пък е изключително двусмислена в някой отношения. Просто споделям няколко мисли дори и да ги определите като хаотично нахвърляни бих се съгласил. Още по-интересното в нормативната уредба що се отнася до образованието – проблема с паметниците е социокултурен, но култура няма според параграф 22 в България. Тя е нещо ниско относително трудно и не изобщо не се майтапя. Вижте сам какво малоумие са успели да напишат експертите на МОН през 2006. Аз си мислех, че само аз мога да кажа – това ми е лесно, това ми е трудно. Откъде накъде държавата ще ми казва кое ми е лесно и кое ми е трудно на мен. И заради тази хубава наредба има цял един такав лавинообразен ефект на разрушаване на културно-естетическото образование. Не съм господ и определено нямам желание да се кандидатирам за длъжността, но за изкуството поназнайвам някой неща. Сега вместо да строим музейче да земем да махнем една наредба и младото поколение да има възможността да получи такова нещо като културно, естетическо, художествено образование. Аз виждам проблема и съм на същата позиция като вас – елиминиране на соцреализма и всичките му производни като символика и да либерализираме изкуството. Тогава и символите ще си се получат сами, но хората на изкуството в България в момента са в позицията на “небраното лозе” извинете за фразеологизма. Няма как да стане в настоящите условия – това ме прави черноглед, но не и опозиция на вас. Докато обикновените хора на улицата не добият ясното съзнание, че тези символи са от една отдавна отминала и вредна епоха нищо няма да се получи. Песимизъм, но такъв съм си черноглед.
Ще допълня … въпреки всички научни изследвания само и единствено България има наглостта да анатемоса изкуството и културата като сфера на човешката дейност, която заслужава минимални усилия от своите граждани, без значение ВСИЧКИ изследвания в областта на педагогиката и развитието на личността. И понеже това е така хората не ги е грижа какво е монументалното изкуство около тях. Тях даже не ги е грижа за символиката, която ги заобикаля. И тук не си говорим за трите художествени гимназии в цялата страна – националното рисувателно училище, казанлък, троян и плевен, говорим си за масата от хора, която са напълно ампутирани от гледна точка на художествени идеали, естетика, красота и друти такива остарели понятия. И да не забравяме проблема за идентичността, който също се поражда от кризата в културата и изкуството, а напоследък като гледам олимпиадата и в спорта. Спортът също е дефиниран според Министерство на здравеопазването и МОМН като ниска относителна трудност. Значи стълбовете за индивидуална идентичност, оригиналност, независимост и творчество са пречупени още от корен. Затова и чалгата присъства като феномен, защото изкуството го няма. Държавата не му позволява да го има. Нали гледаме само за четири години напред и има липса на елементарна приемственост в определени положения, но всичко това се покрива зад политически и икономически интереси.
Разбирам, че чесането на езика е приятно занимание, но съм убеден във вината на екипажа на кораба. Убеден съм, че всичко е добре документирано. Най-малкото защото съвременното спътниково проследяване на обекти на земята може да се извърши с много голямо разрешение – пиксела е няколко сантиметъра. Например, за да съм по-ясен, може да се наблюдава дали моряка си пали цигарата с кибрит, или със запалка.
Затова смятам, че пряко невиновните моряци добре ще си припомнят какво, кой, и къде е бил при товаренето на тези 3000 кг.
Борбата на някои добре известни български адвокати в момента е екипажа да бъде съден от български съд. И да се започнат пледоарии от вида: кораба не бил в испански води, нямало преки доказателства, всичко било за лично ползване, мислели, че е готварска сол и т.н. И накрая някой Мунчо ще опере пешкира.
Така че в резюме, напълно поддържам думите на премиера. Това беше казано при среща с роднините.
А репликата на Иван Костов не искам да коментирам, защото аз лично уважавам лекарите и сестрите за тежкия труд, който извършват на работните си места. Независимо дали в къщи някой от тях вари и консумира ракия, или уиски например.
И да приключвам, например съм напълно убеден, че Иван Костов нямаше да се противопостави на строежа на АЕЦ Белене, ако това се беше случило по време на премиерския му мандат. Даже напротив, щеше да намери най-добрата формулировка “за”. Ще се радвам да чуя, в какво не съм прав.
Във всяка демократична страна и правова държава такова неспазване на презумпцията за невинност се счита за недопустимо нарушаване на човешки права и би довело до обществено недоволство. Днес Бьлгария, обаче, не е демократична страна, нито пък правова държава! В нея поголовно се нарушават човешки права! Затова на българското общество и на българските власти хич не им пука за неправомерното арестуване на нашите сънародници. Точно това поведение на българските власти и на българското общество безспорно доказват, че днес България е една безправна неокомунистическа държава!
Не знам защо, но ми се струва, че репликата на Борисов “Знаехме, но нямаше как да ги предупредим” не беше за нас, а за някой друг… Звучи като оправдание не към роднините, а към някой.. партньор. Също и обяснението, че процесът ще е в Испания, а не тук…
Друго, което си струва да се отбележи е, че другаря Борисов остави не коментиран ( АКО изобщо е бил зададен от някой ) въпроса за това, че реално кораба е бил арестуван в международни/неутрални води, което както обясниха в редица форуми, запознати с корабното право е еквивалентно на това испанска полиция да нахлуе в някой дом в България и да го завлече в Испания. Но с такъв напън да се хареса премиера-слънце не иска да ни/се занимава с такива подробности.
Към Мърци Мърцов:
Е, щом Мърци е убеден във вината на някакви непознати, които не е виждал, чувал или помирисвал в международни води, значи няма как да не е вярно- с такива избиратели не е чудно, че презумпцията за невинност, която е темата на статията ( а не вината, която тепърва престои да се доказва в съда) не съществува. Никакви демократични глезотии- щом Вожда е убеден в нечия вина, значи и избирателите му гласуват “за” веднага, нали!
Мога само да пожелая на г-н Мърци да не му се налага да се бори да доказва невинността в тази държава ( освен ако е с връзки в ГЕРБ, там знаят как да му помогнат).
Иво, хайде да оставим съдебните въпроси на съда, но не на българския. Ти си чувал за Илиан Василев, Марковски, Ина Лулчева…и как се обръщат делата в българския съд.
Ще припомня само едно дело: Делото за отвличанията. Завърши с признаване на вината, защото доказателствата бяха безспорни. По-наглите ги осъдиха, другите ги пуснаха, но заради “пропуск” в делото, съда не се занимава с връщането на парите за откупите. Сега всеки трябва да си заведе собствено отделно дело, граждански иск, за да си получи евентуално парите от своя откуп.
Моля те, не говори за “презумция за невиновност”. Това действа и се спазва стриктно само в страни с нормални правосъдни системи и практики. Не съм чувал, че в Испания има проблем с правосъдието, но за България …
Г-н Мърцов,
Вие лично може да уважавате много лекарите и сестрите за тежкия им труд, аз също ги уважавам. Но ако съм лекар и отида в друга страна сигурно ще се поинтересувам за законите им. И ако науча, че за нещо дават пет години затвор, независимо дали ми харесва или не, ще се съобразя. Вие бихте ли отишли в Северна Корея и да снимате с фотоапарата си наляво и надясно, независимо, че във всяка нормална страна, това е обичайно?
И още нещо, казвате, че сте убеден дето Костов щял да се съгласи с АЕЦ Белене. Е, и какво от това, че сте убеден? Аз примерно съм убеден, че когато една държава е изправена пред криза е задължително да си избере за водач човек, който вече е минал през такъв проблем и се е справил успешно. Иван Костов например пое една тотално фалирала държава, за 4 години я изправи на крака и я постави на картата на Европа. Има ли значение какво мисля аз? Народът сметна, че е по-добре да си избере пожарникар, с една прочетена книга зад гърба си да го преведе през кризата. Откакто у нас хората имат право на избор, са длъжни сами да си носят последствията за решенията. И те си ги носят естествено.
Към Мърци Мърцов:
Да, обаче аз говоря именно за презумпцията за невинност, която в случая е потъпкана не от испанските власти, не от българския съд ( на който услужливо не вярвате, защото това е основната линия на ГЕРБ за оправдаване).
И понеже няма да обяснявам са стотен път каква е темата на разговора, мога да направя само едно: да не участвам повече в него, но и да не позволявам някой да създава впечатлението, че имайки последната дума е “победил” в един спор, в който …няма спор.
Защото изместването на темата, непознати ми Мърци, е признак на безсилие и по този начин няма нужда да доказвам някаква сила на аргументите си.
Kakvo obshto imat razsajdeniata vi za nezavidnoto polojenie na izkustvoto v dneshen Bulgaristan s kazusa ‘MO4A’?!
Едно единствено изречение ще добавя като послепис – не става на въпрос вече за национално самосъзнание – става на въпрос за човешко самосъзнание! Вие не разбирате ли, че само високоинтелигентни, културни, естетически насочени хора ще го бутнат тоя паметник? Ще го бутнат заради неговата подтискаща роля, заради това, че той е срам изобщо не само за националната ни идентичност, той е срам за човешката ни идентичност. Свободни хора, а не роби. Свободните хора са творческите хора неприемащи статуквото и променящи го. Толкова – дума няма да кажа повече, защото няма смисъл! Булгаристан ? Как не те е срам да наричаш собствената си държава така? И аз мога да те нареча турска подложка в такъв случай, но дали ще ти е приятно. Може турците да са голямата сила в момента. Може да са и голямата икономика, но не трябва да се забравя, че те са били 500 години империя на злото, която е подтискала и унищожавала нашата идентичност, нашето самосъзнание и не само. И като всички империи те се сриват отвътре, както и сега ще се сринат. Българския идеал е друг ефенди и това го казвам без ни най-малък елемент на шовинизъм, национализъм и глупав идеализъм. Сега извади една петдесетолевка и прочети какво е написал Пенчо Славейков преди много много време … и коя бе силата дето го събра тоя народ и го накара да мисли като един, ако не бе светия и чист идеал. Без идея, без идеал закъде – а някой беше казал всеки му според заслугите. Едно място за всяко нещо и всяко нещо на мястото си. И за чиста и свята република! Първо да си дойдат нещата на мястото си и да си надделеем на простотията ориенталска и ще иградиме тогава един друг живот, с много пот и кръв … но какъв живот само!
Niamam vreme da sporia s teb nadalgo i nashiroko, no samo dve neshta:
1. Niama kak “Първо да си дойдат нещата на мястото си”, bez nie da im pomognem (na neshtata).
Edna malka krachka s goliamo znachenie bi bila da razkarame simvola na lajata MO4A ot centara na Sofia.
2. Ti sam pishesh “да си надделеем на простотията ориенталска”, ne razbiram zashto togava dosta razprostranenoto naimenovanie “Bulgaristan” tolkova te vazmushtava.
Makar che az, upotrebiavaiki go, imah predvid bitnostta ni na savetska kolonia po primera na Tadjikistan, Turkmenistan, Kazahstan…….., a ne na Turcia, koiato nikoga ne e bila, nito niakoga shte bade takava, zashtoto si niama BSP.
Обърнете внимание на делото “Килърите”,макар там килъри да няма.Предварително ги нарочиха,че са такива и сега чакат(а и не само чакат,но и действат съответно) от съда да ги осъди.В това дело няма нито едно читаво доказателство.Но и тук действа презумпцията на Вишински(презумпция за виновност).Нашата полиция(милиция) първо арестува,после събира доказателства.Ако няма-скалъпва.Да,но намират се читави и способни адвокати,които се опъват и работата на другарите милиционери зацикля.Изводът е,че България не се е демилиционеризирала.