// Културният шок на червеноармейците- ехо от миналото

В БЕСЕДКАТА

Културният шок на червеноармейците- ехо от миналото

Преди две години германката Габриеле Коепп (Gabriele Koepp) написа книгата „Защо трябваше да бъда девойка” с която оповести на света известната на тогавашното поколение германци публична тайна за милионите случаи на изнасилвания от червеноармейци. Сега и една австрийка прояви смелостта да извади на бял свят истината, цитирайки при това съветски документи. На тази тема е резюмето на „Дойче веле”, озаглавено:„Червената армия: падението след победата”

Както отбелязах в книгата „Течна дружба”, една от най-мрачните страници в новата българска история е разкритието за практически неизвестния факт, който научих от български дипломат: че 4000 българи са били отвлечени от съветски специални части след окупирането на България. Съдбата им е практически неизвестна след това.

В този смисъл смятам, че истинското голямо клане на българския елит, подбран за обезглавяване от съветските специалисти по „чистките”, е изцяло съветско дело, което тъне в архивите на Кремъл и днес.

При положение, че България е била съюзник на Германия, макар да не скъсва отношенията с Москва и да е единственият германски сателит, отказал да воюва срещу СССР дори на собствена територия, практически всеки българин от сферата на централната власт, съдебната система, армията и полицията, местната администрация, мнозина българи с лекота са могли да бъдат уличени или набедени за германски протежета като основание за тези отвличания от отрядите СМЕРШ ( съкратено от „Смерт шпионам”), „прочистващи” окупираната територия. В края на краищата цялата българска общност на полуостров Крим в Съветския съюз е изселена оттам в конски вагони в азиатските степи именно като „прогерманска”, какво остава за българите в самата България!

Бившият посланик на България в Москва Василий Такев ми позволи да разкажа, че е бил приет лично от президента Путин с искане да узнае каква е била съдбата на дядо му, една от онези 4000 незнайни и непотърсени от никого български жертви. В резултат на България са били върнати досиетата на общо…100 души.

Едва ли Кремъл ще направи нещо повече, докато в България не се намери воля, която да поиска разкриването на истината, подобна на онази, която проявиха поляците по отношение на трагедията в Катин.

Всъщност, замислете се: „българският Катин” е далеч по-страшен не само поради по-големия брой ( особено на глава от населението) избити в условията на съветската окупация без съд и присъда българи, но и поради още два факта: тук екзекуциите са били извършвани на принципа на гражданската война от близки и познати, често от разярени на бившата власт освободени рецидивисти, но всички те- също така българи, чиито ръце са били не само развързани, но и поощрявани от чуждата окупационна армия.

Отгоре на всичко жертвите на „българския Катин”, десетки хиляди сумарно, са пръснати из цялата страна, а не са събрани в един гроб, което прави евентуалното им разриване и разкриване практически невъзможно.И става все по-малко вероятно с течение на времето. За сметка на това символите на съветската окупация стърчат предизвикателно спрямо тази поругана памет навсякъде в България…

Австрийската авторка пише за „културния шок” на червеноармейците, какъвто те в не по-малка степен изживяват дори и в далеч по-скромната по своя жизнен ( но все пак европейски) стандарт в София и в други селища на България, която по оценки на британски дипломати, разсекретени наскоро ( и също цитирани в „Течна дружба”), е имала най-съхранената икономика на разорения от войната континент до момента на съветската окупация, довела България до финансов фалит и масова мизерия за по-малко от три години до степен, че наместникът на Сталин тук Георги Димитров моли в специално обръщение„патриотичния капитал” за помощ .

„Червената армия: падението след победата”

Дойче веле
30 август 2012

Червената армия печели Втората световна война, но победителите изживяват истински културен шок, попадайки в уредена и богата Австрия. Една австрийска писателка вади на бял свят интересни архивни документи и свидетелства.
След капитулацията на Германия на 8 май 1945 година на територията на днешна Австрия са се намирали около 700 000 войници на Съюзническите сили. Най-многобройни са били червеноармейците – общо към 400 000. Този контингент скоро се оказва изправен пред огромни проблеми.
Още през септември 1945-та на маршал Конев, главнокомандващ групата армии “Център”, му се наложило да издаде заповед за спазването на дисциплината, за “преустановяване на мародерствата” и нелегалните конфискации на имуществото на австрийски граждани. Съгласно въпросната заповед за наказуеми деяния са обявени също така търгуването на черния пазар, посещаването на народни празненства, нощни заведения, кафенета и най-вече на заведения, в които се сервира алкохол.
Алкохолни ексцеси, плячкосвания, изнасилвания
Поводи за подобна заповед е имало предостатъчно: плячкосванията на чуждо имущество и изнасилванията на жени затруднявали мисията за оказване на положително въздействие над местното население. “Застрашено е не само доброто име на Червената армия, но и на целия Съветски съюз”, отчита политическото ръководство на армията. В резултат на това то започва масова политпросветна кампания сред войниците и офицерите, засилва се вътрешният контрол в армията, но и твърдостта, с която били наказвани “морално разложени” военнослужещи.
Още в началото на окупацията Москва създава огромна мрежа от сътрудници на Народния Комисариат и на Министерството на вътрешните работи (НКВД и МВД). На тези хора било възложено да “прочистват” австрийската територия от “престъпни елементи” и да следят и донасят за вражеско поведение сред самите червеноармейци. Заподозрените били ликвидирани. Между 1950 и 1953-та, когато умира Сталин, в московския затвор “Бутирка” попадат над 1000 австрийски “шпиони”, които били разстреляни, а труповете им – изгорени.
Основен проблем за Червената армия в Австрия си остава обаче алкохолът. В поверителни доклади на армията се говори за засилващи се “алкохолни ексцеси”. Армейското ръководство дори признава, че “почти всички престъпления се дължат на безмерна употреба на алкохол и отношения с местните жени, с всички произтичащи от това последици”. Независимо че ръководството на армията забранява подобни контакти, както и женитбите с чужденки – от страх, че може да става дума за жени, които са “оръдие в ръцете на западни разузнавания”, все пак се стига до огромен брой сексуални контакти между руски военнослужещи и австрийски жени.
Според изследванията на Барбара Щелцл-Маркс, публикувани в книгата й “Войниците на Сталин в Австрия”, т. нар. “деца на руснаци” в Австрия са били поне 20 000 – предимно в резултат на изнасилвания. Авторката е проучила множество документи от руските военни архиви и е документирала разговори с ветерани от войната, които са били разположени по това време на австрийска територия.
“Никога няма да успеем да ги застигнем”
Що се отнася до отношението на руснаците към окупираната от тях Австрия, Барбара Щелцл-Маркс установява, че то е било предимно положително и белязано от романтични асоциации с музиката на Щраус и Виенската гора. В много от случаите съветските войници, попаднали в Австрия, изживяват истински културен шок от сблъсъка с една толкова напреднала култура.
Показателен е случаят с младия офицер Михаил Шилцов, който пише на свои приятели следното: “В Австрия има ток във всяка къща, докато селата в моята родина вероятно никога няма да бъдат електрифицирани”. После той обяснява, че къщите на австрийците са пълни с луксозна покъщнина и дрехи, докато “моето семейство страда от глад и няма какво да облече”. Изводът на младия офицер е, че Съветският съюз “никога няма да успее да застигне и надмине Европа”.
Подобни изводи в полза на “капиталистическия враг” не са оставали безнаказани. 27-годишният лейтенант е бил разжалван, освободен от армията без почести и изключен от Комунистическата партия. Младият лейтенант не е бил единственият, който е мислел така. Много от победителите в тази война са усещали разликите в жизнения стандарт като поражение, включително и свое лично.

Discussion

44 коментара for “Културният шок на червеноармейците- ехо от миналото”

  1. То защото в СССР германците въобще не са изнасилвали рускини, украинки, беларуски…
    каквото повикало, такова се обадило.

    Posted by Мария | август 30, 2012, 11:28
  2. Снощи гледах документален филм от парада на победата на Червения площад (http://www.youtube.com/watch?v=jCstLkU74c4), проведен на 24 юни 1945 г., след капитулацията на Германия. Повод да гледам филма е че в момента чета втора част на “Последната република” на Виктор Суворов.

    Какво ми направи силно впечатление и направо ми издращи ушите беше, че когато пред мавзолея преминава блока на Трети Украински фронт (около 31-та минута на филма) диктора натъртва, че те са освободили България и столицата и София, а след това са прогонили германците от столицата на Австрия. Почти за никой от другите дефилиращи войски не се споменава нещо подобно. Не се казва от кого точно са ни спасили, след като не сме били окупирани???? Секунди по-късно, когато дефилират и моряците се споменава, че те са атакували и Варна!!!

    Потресаващо!

    Posted by Георги Котев | август 30, 2012, 11:37
  3. Г-н Инджев,

    много харесвам това, което правите и пишете. Чета публикациите ви всеки ден. Продължавайте в същия дух! 🙂

    Posted by Кристиан Валентинов | август 30, 2012, 12:29
  4. Към Мария
    pesheva@abv.bg

    Ей на това му се вика мека Мария, нали др. Пешева, защитничка на изнасилването като оръжие на войната. Напълно в духа на призива на Иля Еренбург, рупорът на Сталин във в. “Правда”, призоваващ точно по този начин червеноармейци да го връщат тъпкано на германките в специална уводна статия! Адски цивилизовано и по комунистически възвишено от страна на най-хуманната идеология и най-хуманния строй е да се изнасилват наред деца.

    Posted by Иво Инджев | август 30, 2012, 13:05
  5. Културният шок навярно е бил много голям. Колега ни разказваше, че разквартирувани у тях съветски войници са се опитвали да се измият в тоалетната чиния с течаща вода. Въобще не е странно оскотяването след като алкохолизмът и демагогията са издигнати на ниво държавна политика. Раздавали са водка на бойците преди всяко сражение, защото са знаели, че Сталин и генералите му въобще не се вълнуват от броя на жертвите и затова войниците трудно биха издържали без алкохолно опиянение и страха от сигурен разтрел от чакащите ги отзад части на НКВД в случай на осъпление. Но имало е и критични гласове. На въпрос на моя дядо-социалист на младини, дали при тях вече има братство и равенство младото войниче сдържано отговорило: “Ех дядка дядка, няма на света равна земя.”

    Posted by Илия Димитров | август 30, 2012, 13:20
  6. Бил съм в Дрезден, където разрушенията от самолетните английски и американски бомбардировки са невероятно мащабни; камък върху камък не е останал. Бил съм и във Виена, на- красивият град на земята, окупирана от руснаците в края на втората световна война, където почти всичко старинно е запазено в цялото си величие и красота.Странни създания сме ние хората.Не можем да ценим истински стойностното. Често се продаваме за огледалца и дрънкулки.

    Posted by бобалов | август 30, 2012, 13:25
  7. Ние не познаваме добре историята си от периода на Втората Световна. Преподаваха я шлайфана идеологически. Германците бяха лошите, руските “богатири”-добрите освободители. Невежеството и сега е голямо.Благодаря, че повдигате малко от завесата, моля Ви, не изоставайте темата.

    Posted by Peter Razpopov | август 30, 2012, 13:45
  8. Мария, не знам колко рускини са изнасилили немските войници но на рускините отдавна им се носи славата на леснодостъпни.
    Преди 3г. когато бях на екскурзия преди да посетим Виена преспахме на хотел в малко селце. Сутринта докато чакахме отпътуването до нас се завъртя руса жена ок.45г. и запита на немски австриец (който тъкмо отваряше магазина си)как да стигне до някакъв адрес. Той и обясни учтиво и влезе в магазина. Тозчас дамата(оказа се рускиня) се присламчи към нас и започна самодоволно да обяснява, че знае пътя но просто иска да се погаври с културния австриец. Започна да се хвали как вчера се напила и се къпала в един фонтан във Виена.
    Войната отдавна е свършила и какво предизвиква злобата и просташкото отношение на тези същества към културни хора в собствената им страна?!

    Posted by SURVIVOR | август 30, 2012, 14:12
  9. Война Инджев.
    Леле, ама да не ти опонира човек за нещо.
    Те нацистите ако са имали съвест не биха ги създавали тези концентрационни лагери.Като болшевиките де…
    А вие-срамували се. И понеже се срамували убивали хора и правели абажури и дамски чанти от човешка кожа :)За справка-Илзе Кох, съпругата на коменданта на конценрационен лагер Бухенвалд. за името на лагера може и да бъркам.
    Срамували се…жалък сте.

    Posted by Мария | август 30, 2012, 14:12
  10. Точно снощи по 1 канал на Руската телевизия в серийния филм “Забравен”(Забытый), гланият герой успя да предотврати изнасилването на две австрийки от други двама съветски офицера, но не е ясно дали няма да пострада, защото единият от тях имаше по- висок чин от неговия.

    Posted by Илия Димитров | август 30, 2012, 14:17
  11. Ех другарко Мария-Пешева,

    вярно е това за немските войски, което пишете. Ама нали това съветските хора не били животни, не били садисти, те, видите ли били носители на новия комунистически морал…най-хуманния, най-човеколюбивия! А оказва се, те не само са по старобиблейски отмъстителни (око за две, зъб за чене), ами и това им е малко. Направете си труда, прочетете спомените на съветския боец (http://magazines.russ.ru/znamia/2005/2/ra8.html).
    Та все пак в германския райх, под жестоката диктатура на Хитлер, имперският върховен съд оправдава и освобождава един отявлен и публично декларирал се като такъв враг на режима в лицето на алкохолика Георги Димитров (Я ми дайте един пример от хуманната Съветска действителност на нещо подобно). Пак в този варварски хитлеристки райх на бесилото увисват сума ти офицери, опитали се да убият Хитлер на 20 юли 1944г, но НИТО ЕДИН ТЕХЕН РОДНИНА НЕ ПОСТРАДВА! А в страната на победилия пролетарият, в наказателния кодекс на РСФСР, създаден на основата на Сталинската конституция от 1936 година(“Я другой страньi такой не знаю, где так вольно дьiшит человек”!) в 58-ми член има “статья “ЧС” – член семьи, където са фиксирани наказанията за нещастниците, имали наглостта да са роднини на “народния враг”. Братя, сестри, родители, съпруги, ДЕЦА! Всички са виновни!

    И вие сте тръгнали да ми сравнявате военните престъпления на немците с тези на Съветската армия!

    Posted by Пламен Иванчев | август 30, 2012, 14:31
  12. Явно съм наивник щом смятам, че индивид от женски пол, пък бил той и комунист, може да приема изнасилването като “възмездяващо” действие.

    Posted by Дени | август 30, 2012, 14:55
  13. “съветските войници, попаднали в Австрия, изживяват истински културен шок от сблъсъка с една толкова напреднала култура” — един руски документален филм показваше писма на войници от зимната война, които се чудят от какво има да освобождават финландците след като живеят в толкова хубави къщи.
    както дмитри иванов го написа един път, оплакваме се от немците за нещо си когато руснаците заспиват с ботушите в кревата.

    Posted by николай | август 30, 2012, 15:02
  14. Много харесвам блога Ви и чета с интерес всичкитие Ви статии.Това,което пишете днес,е потресаващо!Нямам съмнения,че е вярно.За съжаление,голяма част от нашите сънародници още страдат по “Големия брат” и отминалото време.Онзи ден един таксиметров шофьор ме осветли,че всичките ни беди идат от Америка и че американците са сто пъти по-лоши от руснаците.Колко било хубаво,когато имало работа за всички и всички сме имали леки коли и сме били равни,представете си?!Старата изтъркана плоча….Нямам надежда,че нещо ще се промени в милата ни татковина.

    Posted by ади | август 30, 2012, 15:03
  15. “щом се учудвам”

    Posted by Дени | август 30, 2012, 15:03
  16. Аз имам лично разказана една история от австрийци.
    Преди 20-тина години, бидейки на гости в едно семейство в едно китно селце на 40 км южно от Виена ми направи впечатление, че на облегалката на иначе добре поддържания, очевидно старинен дървен кухненски ъгъл има издълбано с джобно ножче “Ваня” на кирилица. Когато попитах домакините откъде се е взел този надпис, те ми разказаха, как след войната в къщата им било разквартуровано руско подделение и там живеели 15-тина войника. Напивали се всяка вечер, били ужасно изостанали, но това, което никога не могли да забравят, е че не знаели за какво служи ваната в банята….и я използвали за тоалетна….докато се напълнила с фекална маса догоре…..Не знам как да нарека тези същества освен “скотове”….

    Posted by BeTTeR | август 30, 2012, 15:07
  17. Вече има две Марии!Г-н Инджев,възможно ли е никовете да не се дублират?

    Posted by Мария | август 30, 2012, 15:10
  18. Института за изследване на близкото минало,ме разочарова.Очаквах,че ще съдадат структури,ще привлекат публични личности,студенти,ще имат сайт.Как и кога ще разберем имената на тези 4000 изчезнали българи?Как ще разберем имената на хилядите белогвардейци,принудени да напуснат България и следите им се губят из СССР,по лагери и Сибир?Как въобще ще разберм цялятя “любов и грижа”с която ни обгръщат братушките?

    Posted by Мария | август 30, 2012, 15:23
  19. Боже, как е възможно все още да има толкова ограничени хора! Ама много е прав Кути Райът – комунизмът си е нелечимо заболяване! Не знам дали е СПИН или нещо друго, но промият ли ти веднъж мозъка, няма връщане назад.
    Потомците на червеноармейците и досега изживяват културен шок. Нашите партизани, като излезли от гората и като започнали да изхвърлят от бащините им къщи представителите на софийския елит, също са били в “културен шок”. Я си представете – идва от кирпичената къщурка, която обитава заедно с добитъка и попада на персийски килими, на украсени с картини стаи, на хора, които имат различно излъчване и затова следва да умрат…Мария, не знам на каква възраст сте, но очевидно малко сте чели книги, но много сте вярвали на в. “Работническо дело”.

    Posted by Багряна Маркова | август 30, 2012, 16:26
  20. Културният шок удря мужиците още през Х век, когато варваринът Светослав за пръв път в Преслав вижда книга и каменни постройки. Пак ги трясва културшок, когато през 1877 влизат в Русе и се чудят къде са робите, като гледат къщите и имотите на българите. Описал го е великолепно Захарий Стоянов. “От какво робство сме дошли да ви освобождаваме,братушки, като имането на един ваш селянин го няма у нас цяло село?! Ах, проклятые братушки!” После пак им се случва да преживеят културшок, през септември 1944 г., когато изумени докладват, че в солнечната Болгария няма гладни и кашкавалът е достъпен на всеки, а във великия СССР го дават само с привилегировани купони за спецтоварищи. Изобщо доста поводи за културшок сме им давали, но време е да стане един Стефан Стамболов от гроба и да им поднесе поредния шок, като им заяви ясно, че не сме Задунайская губерния.

    Posted by stambo | август 30, 2012, 16:36
  21. През юни имах възможността да посетя Виена заедно с пъстра интернационална група. Австрийският ни домакин ни разведе из ВИена, показа ни забележителности, направихме си снимки и т.н. Изключително ме впечатли един огромен “руски” паметник, разположен близо до френското посолство (не съм много сигурен). Паметникът е сред разкошен парк, разположен в полукръг и в горната му част със златни букви на руски език има изписан текст, който не мога да цитирам сега, но беше възхвала за руските воини, които донесли щастие и справедливост в Европа, гонейки немските окупатори. Австрийският колега ме попита дали говоря руски и дали мога да му преведа това. Аз му го прочетох и преведох и той се смая, каза, че въпреки, че Виена му е родното място, никога не се е интересувал какво пише там. После ми каза нещо, което пък смая мен: руснаците наложили параграф в австрийската Конституция, с който задължават властите на ВИена да поддържат този паметник!!! И това ме вбеси! Обясних им, че и ние си имаме монумент на окупатора, но не го искаме (поне част от нас). Отговорът беше: “Какво толкова, няма проблем да го поддържаме, нали народът е щастлив, никой не го е грижа за окупационния паметник!” И си го поддържат, по австрийски, блестящ парк около огромен руски, т.е. съветски, монумент! Та се замислих върху последните думи на Гюнтер (австрийския колега) :”…какво толкова, нали народът е щастлив…”

    Posted by Калоян | август 30, 2012, 16:41
  22. към Калоян:

    Това обаче не прави паметника във Виена сравним с този в София по никакъв начин: каквото и да пише във Виена, там са се водили едни от най-кървавите битки, а освен това виенският паметник не символизира налагането на една диктатура от окупаторите. Тук не е имало битки, а само вероломна окупация на една държава с демонстративно вдигнати ръце- състояние, в което е била зверски изнасилена, за което помагачите изразяват благодарност от името на целия български народ, т.е. и от името на убитите, интернираните, репресираните и техните близки.
    Австрийският национален празник, не случайно, е свързан с края на съветската окупация, който у нас така и не настъпва до 1989 г.
    Австрийците търпят един исторически факт, докато ние търпим една грозна лъжа- тази, за “освобождението” чрез окупация на неутрална България.

    Posted by Иво Инджев | август 30, 2012, 16:59
  23. Благодаря Ви от все сърце, скъпа МАРИЯ /ПЪРВАТА/!Вашият кратък , но съдържателен коментар ме изпълни с удовлетворение и надежди!
    За пръв път попадам на комуняга, който доброволно и по своя ивициатива сравнява /слага знак на равенство/ между фашисти и комунисти, между нацистката и червената армия! Това е то вашето кредо – хак им е на германките, швабите – рускини, болшевиките – германки! При това много повече! Защото червената армия е по-велика!
    Следващата стъпка, скъпа МАРИЯ, е да започните да се срамувате от лявоориентираното си мислене, да криете червеното си заболяване и да се правите на обидена, когато Ви обвинят, че сте комунистка.
    Хайде, МАРИЯ, само още една мъничка стъпчица, Вие вече сте поставила началото! Напънете се, направете я!
    🙂

    Posted by Павел Тинков | август 30, 2012, 17:54
  24. Сътрудникът на ФСБ, наречен Мария, сигурно получава добро възнаграждение от стопаните си, като всява смут всред недоброжелателите на Путин. И колко лесно става това – хвърляш някакво обвинение напосоки, и всички вече вярват, че германските войници са изнасилвали наред. Аз самият знам от своята баба, че тук, в България, са крили момичетата, когато са дошли руските войски, но не са ги крили и не е имало проблеми, когато е имало немски войски.

    Posted by kk | август 30, 2012, 18:23
  25. Най-лесно се познава комунист под прикритие, като го упрекнеш в някакво мръсно, долно и незаконно деяние. Нормалния човек търси аргументи за оправдание, поднася извинения, прави покаяние, но комунистът – никога! Той търси легитимация за собствените си престъпления в несъществуващи подобни, хиперболизира подобни извършени от други, хеле ако има аналогични на неговите, комунистът счита, че има право на всякакви издевателства. А има наивници, които са склонни да ги приемат за християни!

    Posted by Живко боев | август 30, 2012, 18:35
  26. Забравена е думата “чистка” много популярна и приета като редовна работа на ГПУ, НКВД, КГБ и т.н. С “чистки” са унищожени милиони в СССР и не само в сателитните държави. “Чистка” е имало и в Франция, след войната, където са изпратени бившите участници в войната в Испания, като предимно са унищожавали всичко способно да води хората, както при другите чистки, уж обвинени за сътрудничество с германците. (вж. Франция The Purge – H. Lottman,

    Posted by Пендо глупака | август 30, 2012, 18:51
  27. Posted by Росен | август 30, 2012, 18:53
  28. За убитите в френските “чистки” според публикуваните данни, са били около 120,000, главно в малки градове и села включващи и участници в съпротивата. Де Гол успява да накара Москва да спре с подмолната си дейност.

    Posted by Пендо глупака | август 30, 2012, 19:03
  29. Към първата Мария, която практически оправдава насилието над жени и деца от въоражени войници – дори и от съвсем друга страна да погледнем “възмущението” ти от статията, най-малкото казваш “да, ама вие защо биете негрите”. Само че ние сега говорим за това, че ЗИЛ-ът харчи много и е боклук, въпреки хвалбите. Знаем, че немските войници са изнасилвали рускини и украинки. Казваха ни го от деца. Хайде, разреши ни да научим и какво са правили руските войници! А цинизмът ти да оправдаваш насилието с “и те така правеха, хак им е сега” не търпи коментар.

    По STANBO – Стамболов няма да дойде, но не е и необходимо. Ето, Иван Костов е жив и здрав, както и активен политик. Но пустата българска Завист към живия! Да се тюхкаме, че Стамболов не е жив е лесно, защото не може да прати дъщеря си да следва в странство с “наши пари” (не ни е еня за парите, ако беше така нямаше да плащаме скъпата газ на руснаците, ами завист, завиииист). ПС Това не е критика към STAMBO, затова писах “по”.

    Posted by Велизар | август 30, 2012, 23:13
  30. Александър фон Хун /кореспондент на “Кьолнише беобахтер”/ е описал първия шок /от 1877г./.Руснаците очаквали да намерят тук роби, но заварили хора, всеки от които живеел като чифликчия, със собствен дом , пълен с животни и заредено мазе!Аз помня шока на ученици от побратимения град, които през 1978г. пиха Кока-кола, пушиха “Марлборо” и си купиха / на “ЧЕРНО”, естествено/ дънки “Супер Райфел”!Така че ВАТЕНКИТЕ са осъдени да преживяват културни шокове! Между другото възрастен съсед ми разказа, че български ИДИОТ от разградските села домъкнал като военен трофей от Австрия след ВСВ огромна НАКОВАЛНЯ!!!

    Posted by Мун4о | август 30, 2012, 23:32
  31. Моля да бъда извинен за неточността, АРТУР, а не Александър фон Хун!Книгата се казва „Борбата на българите за съединението си”.

    Posted by Мун4о | август 30, 2012, 23:43
  32. През 1991 г. публикувах статия в “Век 21” със заглавие “Още за Черната скала… или Ескадроните на смъртта”, в която поименно бях изредил човешките подобия (не мога по друг начин да наричам комунистите) взели участие в избиването на най-добрата част на българското общество. Беше плод на едногодишно разследване, включващо интервюта с над 200 свидетели и роднини на убити и безследно изчезнали, както и разравяне на предполагами общи гробове. Открихме само един и прилежно съхранихме костите, които бяха заснети от Австрийската телевизия, която го излъчи заедно с едно интервю с Петър Попангелов, на когото и двамата му дядовци са хвърлени от Черната скала. За да не остане неказано свидетелствам (по разказите на хората които са чули хвалбите на палачите), че вързани са ги блъскали с пръти от Черната скала. Жертвите са кметове, пристави, търговци, общински служители, учители от Самоков и околията, включително депутати и интелектуалци от София. Акцията е извършена на 27-и септември 1944 г. по заповед на командващия специалния отряд на НКВД в София. Всички са изведени през нощта и натоварени на камиони, с краткото обяснение пред онемелите близки: “Взимаме го за справка”. Но най-мерзкото е, че след като са ги погубили са продължили да приемат дрехи, одеяла и храна от близките за тях и накрая са ги дописали в списъците на Народния съд като осъдени на смърт. А някои и като безследно изчезнали. На другата година след зверското убийство долината под Черната скала е миришела ужасно на гниеща човешка плът. Двама от тези човешки подобия заведоха дела за клевета срещу мен и не престанаха да ме преследват докато не емигрирах от България. Чувствах се длъжен да разкажа това в блога на Иво.

    Posted by Севделин Панев | август 31, 2012, 01:20
  33. До Пендо:

    Имате ли информация как Де Гол е накарал руснаците да спрат с чистките? Щото те от дума НЕ РАЗБИРАТ! Какви хватки им е прилагал та ги е отказал от тия мераци? За нас като българи ще е поучително, пък и не само за нас.

    Posted by Терзийски | август 31, 2012, 07:43
  34. Аз съм другата Мария и искам да попитам другарката Мария,знае ли ,че след войната във Франция има ок.300 000 деца,родени от бракове между французойки и германци?Жените са били малтретирани,главите им обръснати от сънародниците си,не от германците.Знае ли Мария,че производителите на шампанско до днес не са постигнали бума в продажбите от времето на Втората световна война?Германците са плащали!Руснаците в България вземаха всичко,което им хареса,без да плащат!Имам пример в семейството си-влизат в магазина на дядо и вземат всичко,което им харесва,вкл.топ с брюкселска дантела,откраднатите подаръци са за жените им,така казали.Колата на баща ми ,скрита в една плевня в близко село е реквизирана,никога повече не е върната на собственика.Българските комунисти са давали информация за леки коли,камиони,мотоциклети и т.н.,всичко е било реквизирано,автомобилния парк в България е разграбен!

    Posted by Мария | август 31, 2012, 08:23
  35. @ ЖИВКО БОЕВ:
    Напълно прав сте. Това е стереотип на поведение при комунягите. Уличени в мръсни, гадни, подли деяния, те не търсят нито аргументи в своя защита, нито алиби, нито покаяние. Първосигнално търсят аналог на постъпката си, на принципа: “А вие защо биете негрите?”
    Комунягата се чувства оправдан и за най-долното си, най-престъпно деяние, стига да може да посочи пример, в който някой е извършил по-голяма свинщина от него.
    Веднъж, един “правоверен комуняга”, в разговор по темата сталинистките репресии, голодомора и канибализма в Украина ме репликира с: “А американците защо са избили индианците?” Погледнах го очудено, а той вече тържествуваше – беше се измъкнал, чувстваше се “победител” в спора, оправдал позицията си.Това е то комуноидната “логика”.
    Вижте и тук, в блога – някой писал, как червеноармейците безчинствали и изнасилвали масово германки, а реакцията на комунягите е: “Да, ама нацистите са правили в Бухенвалд ръкавици от човешка кожа!” Сиреч – намерена е “по-голямата свиня” в кочината и нашата изглежда едва ли не като безобидно прасенце.
    Ако не вярвате – опитайте да заговорите комуняга относно атентата в църквата “Света Неделя” и незабавната му реакция ще бъде: “А дечицата от Ястребино?!”
    Вината?… Комунистите не познават чувството за вина! Комунистът е прав, “когато съгреши дори” Вината си комунягите поемат “само … с мезета”!

    Posted by Павел Тинков | август 31, 2012, 08:39
  36. Благодаря на г-н Инджев,че повдига тази тема.България търпи тежки санкции след Втората световна война,руснаците настояват за това.Защо никой не пише за това,че руските войски пристигнаха в България,голи,боси и гладни,ние ги нахранихме,облякохме,качихме ги на коли,мотоциклети,камиони и те продължиха към Берлин.Ние осигурихме лекарства и медицински консумативи,лекарски корпус,10 000 българи бяха убити през втората фаза на войната,а колко останаха инвалиди?Абсурд е ,че някои от тях след връщането си са убити,съдени от т.н.нар.съд,изселени или въдворени в лагери.Колко години трябва да минат,за да научим истината?

    Posted by Мария | август 31, 2012, 08:43
  37. Марийо!
    По-тъп и елементарен”извод ” не можа да измъдриш!!Умна не си!/ по принцип не обичам да се обръщам с непознати на “ти “, но посредствена другарка като Марията го изисква/

    Posted by anji | август 31, 2012, 08:57
  38. Интересно… Дали др. Мария ще разбере нещо от коментарите и въпросите , отправени към нея.
    Безумния извод, който е измъдрила в началото на страницата ме карат да се съмнявам! Отвратихте четящите, бе другаркЕ!

    Posted by anji | август 31, 2012, 09:14
  39. Войната е средство за налагане на субективност с цената на жертви и разрушения. Във войната участват армии, композирани от целия спектър от ерудиция, възпитание, манталитет и т.н. за съответния народ. Във войната възникват непредвидени ситуации, които се налага да се решат възможно бързо с оглед приемливото развитие на бойните действия. Почти не остава място за рицарство и спазване на елементарни човешки права. Но в една война има бойни действия, които се нуждаят от ефективност на всяка цена, има промеждутъци между бойните действия и поведение след края на войната, когато са налице капитулация и победител. И точно между и след бойните действия се познава кой кой е – истинските добродетели на отделните хора се изправят срещу първичните им инстинкти и схватката е жестока. В този смисъл не виждам какво цивилизовано може да се очаква от армии, водили война на основата на идеологическо противопоставяне – едните изразяващи идеята да се унищожи буржоазията в целия свят от пролетариата (с цялата неопределеност на това понятие), другите – унищожаването на народите, “неподлежащи” на адаптация към един субективен нов ред на земята, игнориращ всякакви традиции и национални добродетели. Но дори и тук има базова разлика – във възпитанието, в манталитета и подхода към неудачните във войната. Няма съмнение, че в едната от идеологически противостоящите си армии от II СВ е доминирал древния фундаментален ислямистки подход към победените – за 20-ти век той е недопустим, независимо в отговор на какви жестокости – просто защото има дълговременни последици, точно които е преследвала примитивата ислямска “генетична” стратегия. Какъв респект от майчинството и любов към новите хора на света, нали?

    Posted by Georgi Georgiev | август 31, 2012, 10:38
  40. “Бил съм в Дрезден, където разрушенията от самолетните английски и американски бомбардировки са невероятно мащабни; камък върху камък не е останал. Бил съм и във Виена, на- красивият град на земята, окупирана от руснаците в края на втората световна война, където почти всичко старинно е запазено в цялото си величие и красота.”

    Отлично манипулативно изречение, Бобалов! Четящият е принуден да проумее, че лошите американци и англичани не оставят камък върху камък след себе си, докато добрите руснаци са пощадили старинното величие и красота. Съзнателен ли е този ваш бисер? Съзнателно ли съпоставяте бомбардировките на съюзниците на Германия в отговор на бомбардирането на Лондон и други градове от Луфтваве ПО ВРЕМЕ НА ВОЙНАТА, със зверствата, убийствата и вандализма на съветската паплач в окупирана Германия СЛЕД ВОЙНАТА?!

    По повод дивотийте на Мария /новата, не нашата :)/
    – през войната /а предполагам и досега/ Съветската държава за разлика от другите участващи, не е подписала Женевската Конвенция в която се забранява нехуманното отношение, екзекуциите и мъченията на военнопленници, както и завладяни цивилни лица. Това донякъде обяснява защо при третирането на цивилни и военнопленници както от страна на Германия, така и от страна на Съюзниците /без СССР/ наблюдаваме едно сравнително хуманно и дори джентълменско отношение.

    Същото не може да се каже за СССР, което показва нивото на “загриженост” на властите там както към чуждите, така и към своите войници и граждани. Този позорен факт също трябва да бъде известен!

    Бих искал да задам на уважаемият домакин и на участниците тук един малко страничен въпрос:

    -Защо след “освобождаването” на Австрия от червената армия не се наблюдава “социалистическа революция”, както при всички останали държави, нагазени от съветският ботуш? Защо имахме Германска Демократична Република, а не се получи Австрийска Демократична Република, или Народна Република Австрия например? Съветските другари са имали всички основания да искат да си го върнат на австрийците, още повече, че другарят Гитлер е австриец. Как така им се размина социализмът на горките австрийци?:)

    Аз лично имам наченки на отговор, и той е свързан със тайната любов на СССР и КГБ към конвертируемата валута и страстната им нужда от банкова тайна и либерална банкова система..:)

    Posted by sir sven | август 31, 2012, 15:16
  41. Уважаеми участници в дискусията, от всичко казано мога да направя извода, че основния похват на руската/съветската империя е пълното затъмнение на собствения си народ от истината и реалността в и извън нея. Съветската империя го доразви в желанието си да го приложи и на множество европейски и азиатски народи, като най-благодатна почва намери в нашето отечество.Затова и до ден днешен много наши сънародници все още живеят с комунистическата лъжа и в неизвестността за нашата история. Позволете ми само да припомня (а за някои може би е и новина)редовете, които прочетох от “Дневник на писателя”, написани през ноември 1877 г. от Ф. М. Достоевски. Всички, които знаем и признаваме истината за “Руско-турската освободителна война”, знаем каква е била имперската мотивировка към руското население за войната.Разбира се не имперският мерак към Дарданелите, а спасяването на угнетените, унизените, смазаните и изтерзаните славянски братя. Тук е мястото и да цитирам Достоевски:”…та с така изградена представа за българите ние тръгнахме от бреговете на Финския залив и на всички руски реки да проливаме кръвта си за тях-поробените и изтерзаните, и изведнъж видяхме китните български къщички с градинки около тях, цветя, плодове, добитък, обработена земя, която богато се отблагодарява за грижите, и като връх на всичкото по три православни църкви на всяка джамия – и ще се бием за вярата на поробените! “Как смеят!”-кипнаха мигновено оскърбените сърца на някои освободители, лицата им пламнаха от обида.”Ами ние сме дошли да ги спасяваме, значи те трябва да ни посрещат едва ли не на колене. Да, ама те не коленичат, те ни гледат накриво, даже май не ни се и радват! Вярно е, посрещат ни с хляб и сол, ама ни гледат накриво, накриво!…” Е, за 45-те си години власт, комунистите така успяха да “изкривят” погледа на хората в България, че все още за много (хич не ми се иска да кажа – за болшинството) от тях Русия е хубава, а капиталистите (особено американските) са лошите! Прав е Иво да пита: “Защо не си изпращат роднините да учат или на гурбет в Русия?”

    Posted by Христо Бойчев | август 31, 2012, 15:48
  42. Мария е широко разпристранено име, но мисленето ни е различно.Все пак доста хора са преживели времето на ІІ-та св.война и изграждането на комунистическия концлагер наречен България,така че няма тайни – за избитите без съд и присъда,за характеристиките с клеймо “враг на народа”,за присъствието и поведението на германците и на руснаците в Б-я през войната.А само този блог да чете другарката Мария и гарантирам,че ще научава истината за всичко, което е било и е в Б-я и по света.
    А от мен – искрени благодарности за материалите,които пишеш и за възможността да имам достъп до мнението и на други коментатори.

    Posted by Mariq | август 31, 2012, 16:51
  43. Старите хора помнят културният шок на съветските войници като видят такова чудо като ръчен часовник. И веднага питаха “У вас часи ест?” и часовника изчезваше в техния джоб. Едва десет години след войната бяха купили някакъв завод на запад и почнаха да произвеждат техните ръчни часовници. Подобно, колите Волга бяха в същност американските Форд Зефир. На първите Москвичи можеше да се прочете надписа “Опел” на моторния блок.
    А на големият успех с цветния филм “Каменното цвете” на края на лентата можеше да се прочете “Mueler Ende Первая част”. Да не говорим за ракетите и атомните бомби. Толкова за великата съветска техника и културният шок.

    Posted by Пендо глупака | август 31, 2012, 23:25
  44. Живи са сънародниците ни внуци на Руснаци от Първата световна война. За изнасилванията от руснаци и румънци през първата световна война малко е писано. Добруджанския фронт. Защо от яд нашите стигат чак до Букурещ? А за издевателствата на гърци и сърби в македония и беломорието? Оле, оле майчице

    Posted by Весо Дюлгеров | септември 1, 2012, 18:49

Post a comment

Иво Инджев още във

Архив