В типичния му стил Бойко Борисов е в състояние да превърне всеки казус от национален и дори международен мащаб, до който се докосне, в бутафорна бухалка срещу посочения от самия него актуален за момента, но не непременно истинския противник.
Този феномен можете да разпознаете с лекота в употребата на каузата за спиране на проекта АЕЦ „Белене”, на което той се противеше три години и никога не спомена като задача в битността си на опозиционно агитиращ столичен кмет и партиен лидер. Веднъж прекрачил през този атомен съветски труп обаче, разменяйки го срещу други наследени от съветската колонизация скелети в енергийния ни гардероб, той го разхожда из публичността за щяло и не щяло. Сега вече го навърза и му дърпа конците в театъра около фамозното построяване с европейски пари на един лъч от софийското метро ( което вчера беше превърнато от БНТ в тема, заела цели 12 минути от ефира на централната информационна емисия).
Защо му беше нужно да се връща към АЕЦ „Белене” и да повтаря в транс сравнението с парите, похарчени там, с милионите, подарени от ЕС за една доста тъжно закъсняла с десетилетия ( че и повече от век дори в сравнение с Будапеща, да речем) транспортна придобивка за един български град?
Отговорът можете да откриете в онова, което Борисов и компания- а компания в това отношение му правят именно най-злите му врагове ( на думи) по въпросите на ядрената енергетика, искат да прикрият. Едните, от лагера на Борисов, говорят вдъхновено за пренасочването на интереса към репликата на АЕЦ „Белене” в действащата АЕЦ „Козлодуй”, а другите мълчат със същото дръзновение. Големи пари, големи комисионни и голям, стратегически интерес на Русия са заровени в този заден двор на Европа!
В книгата „Ядреналин”, на която съм съавтор с Георги Котев, бившият дългогодишен специалист от централата се аргументира с многобройни факти и документи за доказване на твърдението, че всъщност проектът АЕЦ „Белене” е беден роднина на действащата всекидневно корупционна схема за източване на стотици милиони левове от пипалата на партийно безцветния октопод, чиято партийна глава се мени, но лепкавите пипала –не.
Нещо повече, още на онзи етап от написването на книгата, когато малцина вярваха във волята на Борисов да спре безумието АЕЦ „Белене” ( а мнозина се подиграваха на твърдението ми, че дори Борисов не може да обоснове необходимостта от многомилиарден ядрен абсурд в България и ще бъде принуден от неумолимата логика да го прекрати), Георги Котев твърдеше, че т.н. втора атомна всъщност е само димна завеса за отвличане на вниманието за ставащото в АЕЦ „Козлодуй”.
Вижте статията на Георги Котев, публикувана в неговия блог, актуализираща тази теза към днешна дата.
„31 Август 2012
ГЕОРГИ КОТЕВ
Владимир Уручев е втори мандат евродепутат от ПП ГЕРБ. Да припомним, че когато се създава ПП ГЕРБ (3 декември 2006 г.) Уручев е главен инженер на блокове от 1 до 4 в АЕЦ „Козлодуй”. През периода 2003 – 2006 години се „усвояват” едни 600 000 000 (шестстотин милиона) лева, за „спасяването” на блокове 3 и 4, чието окончателно затваряне е договорено с ЕС за …31 декември 2006 г. 28 дни след създаването на ПП ГЕРБ.
На 31 декември 2006 г. блокове 3 и 4 наистина окончателно са спрени от експлоатация, но никой не се сеща да се търси сметка на някого, за „усвоените”, но не възвърнали се стотици милиони.
На 1 януари 2007 г. България е приета за член на ЕС. През месец май 2007 г. в България за първи път са проведени избори за членове на Европейския парламент и, о, чудеса! На трето място в листата на ПП ГЕРБ е Владимир Уручев и естествено е избран за член на Европарламента. До тогава никога през живота си не се е занимавал с политика. А и след това никой не помни такова нещо да се е случвало.
През 2009 г. ГЕРБ печелят парламентарните избори и съставят правителство. През същата година Уручев е избран за още един мандат в ЕП. В началото на месец май 2008 г. почти всички родни медии „бият барабана”, че Владимир Уручев ще съветва новоназначения изпълнителен директор на АЕЦ „Козлодуй” Валентин Николов. Същите тези медии, обаче, небрежно пропускат да отбележат, че Уручев не е просто съветник, а е назначен за член на Съвета на директорите на АЕЦ-а. Подробности!?
За шеф в Съвета на директорите е назначена и 27-годишната Марина Армутлиева, с екологична диплома и с нулев професионален опит в която и да е сфера.
Малко преди това Министерският съвет е приел решение за спиране на проекта АЕЦ „Белене”, но за сметка на това да удължи проектния ресурс на действащите в АЕЦ „Козлодуй” блокове 5 и 6, и строителството на нов 7-ми блок. Малка подробност е, че блокове 5 и 6 нямат нужда от мероприятия и харчене на пари, за да им се удължава каквото и да било. Но нека видим за какви суми идва реч.
266 милиона евро ще струва удължаването на живота на блокове 5 и 6. Около 8 милиарда евро ще струва 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй”, съобщава лично новия директор Николов. Още една малка подробност е, че сумата за изграждането на 7-ми блок е почти равна на тази, която се предвиждаше за два блока в проекта АЕЦ „Белене”.
Нека повторим! Блокове 3 и 4 бяха обречени, но това не попречи да се „усвоят” 600 милиона лева. Няма нужда да се удължава нищо на блокове 5 и 6, но това не пречи планиране на „усвояване” на нови над 500 милиона лева. И от 7-ми блок няма нужда, но за сметка на това ще струва два пъти по-скъпо. И във всички тези „мероприятия” е замесен евродепутата от ПП ГЕРБ Владимир Уручев!
Но и това не е края на приказката.
В началото на август 2012 г. Държавен вестник публикува Правилник за устройството и дейността на Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“ (ДПРАО). Малка поправка в новия правилник допуска вече предприятието ДПРАО да не е собственик на дадено ядрено съоръжение, което ще се извежда от експлоатация, а само да сключва договор за същата дейност със собственика.. Като се има предвид бавеното с около една година прехвърляне на блокове 3 и 4 под управлението на ДПРАО, не буди никакво съмнение, че тази поправка в Правилника цели бъдещо източване на фонда за извеждане на ядрени мощности от експлоатация, който възлиза на около 3 милиарда лева.
И в този същият момент на хоризонта отново се извисява лицето Владимир Уручев. Паралелно с изменението на устройствения Правилник на ДПРАО в Управителния съвет на предприятието е направена малка промяна. На мястото на Йордан Георгиев (БЕХ) е назначен Владимир Уручев (ЕП, АЕЦ „Козлодуй”). Така вече от няколко дни този неуморен труженик няма и минутка свободно време, защото работи на непрекъснат, трисменен режим. От 0 до 8 часа му отиват за депутатските задължения в Европарламента. От 9 до 16 се труди за сигурността и просперитета на АЕЦ „Козлодуй”, а през последните осем часа от денонощието се грижи за извеждане от експлоатация на ядрени мощности. Впечатляващо, нали?
Ако отидете на сайта на ДРАО, обаче, няма да откриете поименен състав и визитки на членовете на Управителния съвет! Подробности! Благата вест, за геройското себераздаване на Уручев ни съобщава само местният козлодуйски вестник в статия, по повод промените в Правилника на ДП РА.”
Коментара ми ще бъде малко встрани от темата но е продиктуван от 24 часовият работен ден на Уручев. Не съм запознат в подробности с особеностите на местното самоупраление на общинско ниво, но ми правят впечатление някои смущаващи практики. Избират се общински съветници които в по-голяма част от случаите са на ръководни длъжности във други фирми, частни или не. Според мен човек който иска да работи за благото на обществото трябва да се отдаде 100% и да напусне всякакви други длъжностти. Най-малкото защото за вземане на правилни решения е нужно човек да има време и се информира обстойно за това за което ще дава гласа си. Да не говорим че е конфликт на интереси да заемаш ръководна длъжност или да си в някакъв борд и в същото време да си обществена фигура. Ако искаш да влизаш в политиката трябва се занимаваш само с политика в интереса на обществото. Ако не ти изнася стой си там където си. И за това трябва да има закон.
Хайде сега, афишираната от “цървули” като Петър Димитров и тарикати като Р.Овч. ниска цена на ел.енергията, произведена от АЕЦ да се натовари с долуизброените разходи:
-за бл 3 и 4 600 млн
-за бл 5 и 6 766 млн
-за 7 бл 8000 млн
-за извеждане на АЕЦ от
експлоатация 3000 млн
-за хранилище за отрабо-
тено гориво след 2020 1500 млн
Общо: 13866 млн
И това не са всички неотчитани разходи! Ама нейсе!
Може ли някой да пресметне каква ще се окаже реалната цена на “козлодуйския ток”, след включването на тези разходи?!
Това трябва да знае “средностатистическият българин”, преди да реши да участва в референдум по темата.
В противен случай простотията и наивитета му ще изплащат и правнуците му!
Първо искам да благодаря на Иво, че е пуснал тази статия!
А после само ще добавя, че след нейното публикуване стана известно, че Владимир Уручев е станал член на Управителния съвет на ДПРАО на датата 6 юни 2012 г., а не както по-горе се позовавам на козлодуйския вестник 11 август с.г. Това става известно от лично подадената от него декларация пред Европарламента. По този начин излиза, че Уручев е ръководил предприятието точно два месеца и два дни, преди Държавен вестник (на 8 август с.г.) да публикува промените в устройствения Правилник на ДПРАО. Това още повече натежава везните в посока на това, че Уручев е главен инициатор и изпълнител на схемата с бъдещото източване на фонда за извеждане на ядрени мощности от експлоатация.
Не знам дали е съвпадение или случайност, но в петък ми се обадиха да ме предупредят, че ще бъда търсен от Окръжна следствена служба във Враца, за разпит по подозрение, че съм разпространил класифицирана информация. Въпросната информация е публикувана в това число и в книгата “Ядреналин” и пак там подробно е обясненое, защо и как тя не крие нищо интересна, а единствено и само показва механизъма на подготовката и реализацията на уникалното престъпление, свързано с експериментирането с рециклирано ядрено гориво. Става въпрос за едно техническо решение, което аз наричам Доказателство № Последно, което беше публикувано на блога ми преди повече от година.
На практика тази държавна структура ще се опитва да заплашва или манипулира вместо да задържи и разпита истинските извършители на престъплението, чиито имена са изписани по страниците на документа.
По този и други поводи (например, същата служба, в нарушение на закона, отказа да ми заплати пътните разходи от гр. Пиза (Италия) до Враца и обратно, през януари 2009 г., когато ме извика на разпит по друго производство, което после нарочно провали) смятам най-любезно да отклоня поканата на врачанското следствие, когато и ако ме потърсят официално.