Журналисти поискаха среща с Нели Крус
“Очакваме с надежда Вашето посещение в София. Приехме с надежда и думите ви, че свободата на медиите в България е личен приоритет за Вас”, пишат в писмото си журналистите
В отворено писмо журналисти настояват за лична среща със зам.-председателя на Европейската комисия, която ще бъде на посещение в София по-късно този месец.
В писмото те предупреждават, че ситуацията на медиите в България е заплаха не само за българското общество, но и за целия Европейски съюз.
“Очакваме с надежда Вашето посещение в София. Приехме с надежда и думите ви, че свободата на медиите в България е личен приоритет за Вас, както и заявлението Ви, че внимателно ще следите ситуацията у нас.
Смятаме, че е изключително важно да получите информация от първа ръка за истинските условия, при които работят българските журналисти. Затова искаме публична среща с вас и се надяваме да успеете да вместите в натоварената си програма такъв ангажимент”, пише в отвореното писмо, подписано от известни журналисти, Асоциацията на европейските журналисти в България и Центъра за развитие на медиите.
Според подписалите писмото, сред които са Атанас Чобанов, Иво Инджев, Иван Бедров, Едвин Сугарев, Силвия Великова, от срещите с представители на институциите или на двата издателски съюза, Нели Крус няма да научи достатъчно “за политическата зависимост, корпоративния и политически контрол над информацията, както и за случаите на физическо насилие над журналисти, които властите на практика не разследват”. ( Vesti)
Писмото е подписано (по азбучен ред) от Аделина Марини, Антоанета Цонева, Асен Генов, Асен Йорданов, Атанас Чобанов, Владимир Йончев, Едвин Сугарев, Иван Бакалов, Иван Бедров, Иво Инджев, Ирен Филева, Ирина Недева, Константин Павлов, Лидия Павлова, Лили Маринкова, Мирела Веселинова, Петьо Цеков, Пламен Даракчиев, Полина Паунова, Ралица Ковачева, Росен Босев, Румяна Червенкова, Силвия Великова, Стояна Георгиева, д-р Тони Филипов, Цветозар Томов, Юлияна Методиева, Ясен Бояджиев.
Тази информация разбуни доста духове под медийния похлупак, но коментарът, който засега си заслужава липсата на реакция извън интернет е, че за пореден път по косвен начин се доказва истината за състоянието на медиите – такова, какво е посочено в писмото до Нели Крус. Защото с премълчаването на съществуващия факт уязвените български медии само потвърждават липсата на желание да информират, поради което служат на всичко друго, само не и на обществото.
Колкото и да им е непрятно, че такава новина съществува( все пак и въпреки всичко) реалност- има оцеляващи журналистически съвести- и ако не по друга причина, то в името на себеуважението като средства за информация ( а не за пропаганда) поне трябваше да маркират събитието. Пропусната този шанс и отново се демон(с)т(р)ираха като паметници на покойното свободно слово: усмирени с намордник и в този смисъл-покварени като държанки на всякакви интереси, извън общественият.
Ситуацията силно ми напомня ( и не ми пука, че пак ще подразня с „личен пример” някого) студиото на Бареков броени дни, след като напуснах телевизията заради спирането на предаването ми и заплахата да бъда уволнен. Тогава телевизията, претендираща да е „голяма медия” ( според количествените показатели в качеството й на „плод зеленчук”, по израза на Красимир Гергов, основен раздавач на порциите на рекламния телевизионен пазар), „пропусна” да съобщи на зрителите си новината, че моя милост е на практика оправдан и подкрепен от Комисията на етика в електронните медии по обвинението на Би Ти Ви в нарушаване на етичните правила. Но това не попречи на „големите професионалисти”, под командването на прекия ми екзекутор Люба Ризова, да използват тъкмо решението на комисията като повод за извънредно предаване, в което да опровергават решението, за което не бяха съобщили на аудиторията.
Припомням и участието в това предаване на (везде)същата Венелина Гочева, която пламенно защити от мен президента Първанов и ми препоръча от екрана да изпия „горчивата( т.е. гочевата) чаша” до дъното, понеже съм бил намесил любимия й Първанов в нещо, за което не бил виновен. Припомням, защото Гочева се оказа не само несменяем играч на върха на падението на българските медии, но й се възлагат, този път от Борисов, ортак на Първанов, все по-фундаментални задачи на попрището на висшия слугинаж, което у нас се цени като висш пилотаж в менежирането на журналистическата менажерия.
Липсата на реакция от т.н. „важни медии” извън интернет- с пълно единодушие, без нито едно вестникарско или телевизионно изключение- е диагноза, която самоизключилите се по този начин от професионалната си функция медии сами си поставят. Тя също така потвърждава казаното от президента на Репортери без граница Оливия Базил в Брюксел на 5 юни ( и подхванато после като оценка и на някои медии в Европа), че в българската журналисти5ка истински свободни са само шепа блогъри.
Сега шепа блогъри и изобщо волнодумци „дръзват” да не искат разрешение, както при онзи цирк на български издатели с прошението им при Борисов да им кажел кой били истинските собственици на медии в България, а да се самоорганизират.
Това самоорганизиране, дори да не прерасне в нещо като постоянно съпротивително движение на свободни журналисти, толкова страховито за властта ( на олигарси и техните политически марионетки), помнете ми думата, ще стряска дълго съня на самоуверените изнасилвачи на свободното слово в България. Не влиза в плановете им. Най-вероятно ще пуснат срещу подписалите се, ако не класическите си компромати, то други журналисти, които се чувстват уязвени, че не са присъединени към инициативата, което, макар и несправедливо ( защо никой не цели такова разделение) ще се тълкува от уязвените най-малкото като пренебрежение, ако не и нещо повече спрямо статута им на защитници на обществения интерес. А уязвените, ако наистина се чувстват така, би трябвало да надмогнат обидата и да подкрепят, поздравят и така да заздравят крачката встрани от пропастта, към която се носи медийната каруца на България без разлика на возещите се в нея.
На командващите шумния медиен фронт у нас правилото „разделяй и владей” им е пътеводна петолъчка и се басирам, че няма да пропуснат да го приложат, както държаните от тях медии „пропуснаха” да забележат, че в България има журналисти, пожелали да кажат на висок глас истината в колективен формат.
Трябваше да включите и подкрепата на хора които не са журналисти ,и ви четат.
Успех.
Би било чудесно тази среща наистина да се състои без да бъдат допуснати лакеите от слугинските медии. За да може г-жа Нели Круз да се запознае с “истината, цялата истина, и то само истината” за домогванията на властта, допуснатото руско влияние, чрез нарочно създадени условия за рекламни договори и т.н. И едно пожелание – тези срещи да станат регулярни, до момента на изваждане на парите на държавните фирми от банката на Ц. Василев, като единствения сигурен начин за разбиване на медииния монопол.
Медийният ни театър се превръща в МАРИОНЕТЕН ТЕАТЪР,в който главните кукловоди овладяли всички възможни медии изтикват на преден план(внедряват) марионетки доказали своя слугинаж (макар и не безкористен) пред тези кукловоди.
Последен пример в това отношение е “завръщането” на АГЕНТ ДИМИТЪР в Нова телевизия, което съвпада с визитата на Нели Крус в България и познайте в нашите медий чии глас ще се чува по-силно!
Подкрепям казаното в писмото и един вид се “самоприъсединявам” към подписалите го… ако изобщо има някакво значение факта, че редови (неелитен), но все пак пишещ и граждански ангажиран човек като мен мисли и оценява ситуацията по аналогичен начин…
Една грешчица: “самоприсъединявам” исках да напиша, по невнимание е излязло друго…
Само си позволявам една бележка: относно подписалите писмото Силвия Великова и Лили Маринкова – те продължават да работят в БНР и знаят в какво се бе превърнала националната радиостанция по времето, когато неин директор беше Александър Велев – синът на кореспондента на БНР от Федерална република Германия по времето на Тодор Живков – Радослав Велев. Но не за това е думата – двете журналистки знаят, че при Александър Велев БНР се превърна в безогледен оплювач на правителството на ОДС с премиер Иван Костов, нямаше баланс при отразяването на информацията и мненията, Лили Маринкова направо нахокваше Иван Костов в предаването “Неделя 150”. Дали въпросните журналистки си спомнят, че тогава една тяхна колежка от същото радио беше наказана за това, че е цитирала в-к “Демокрация” в сутрешния преглед на печата?! Дали си спомнят, че тогава никой не защити пострадалата от произвола журналистка?
На срещата с Нели Крус не допускайте никой друг освен подписалите се !!
Със сигурност ще се опитат да внедрят между вас хора, които само ще мажат и хвалят властта !!
хе хе, всичките противници на СДС, и сега на ГЕРБ. Вечната опозиция и вечно неразбраните…Защо ли не видях името на Петър Волгин…..
Най после, може би, в БГ се появява “класа” от интелигенция, която “дай Боже” да преодолей “дребнавостта” и да направи ДЪЛЖИМОТО към народа СИ. Най после, може би И ЕС започна да разбира, че територията МУ не свършва в Будапеща, а се простира почти до Босфора. “Дай Боже” тази Комисар наистина да си свърши работата така, че ние да почувстваме че Тя наистина е представител на Европа, която претендира някога да е била “люлка на цивилизацията” и се е простирала далеч зад днешните си Шенгенски очертания. …. Или може би това е само his story.
@ Борислав извинявам се ,че трябва да коментирам нечии коментар,но трябва.
“Лили Маринкова направо нахокваше Иван Костов в предаването “Неделя 150″.”
Тя и Стефан Савов нахокваше и много други нахоквала.Това е работата на журналиста,а не да се мазни на властимеющите.
Аз минавах за “лумпен костовист” ,както Волгин преди време нарече нервно един обадил се (що ли).На Лили Маринкова съм видял нещо в очите 2001г,когато и връчваха заповедта за уволнение,та това нещо дето видях тогава ми достатъчно,за да реагирам с този коментар така сега.Г-жо Маринкова,аз знам,така че не дължите никому обяснения,знам и това което съм видял в очите,достатъчно ми повече от всичко друго.На мен Майче ми викаше “маре ниелаш та смърдиш”,и за това ми толкова скъпа.
А нима подгрявката не започна със току що приетата стратегия за подкрепа на гражданските организации?
Ще бъде ли тази стратегия печеното прасенце на трапезата при четириочната среща между Нели Крус и ББ?
Интересно, какви похвали ще бъдат изписани от името на Нели Крус по адрес на ББ стуринта след като си е заминала?
Моля предложете на Нели Крус да и изпратите всички статии посветени на събитието след като си тръгне.
Уважаеми господин Инджев,
Сред достойните имена, подписали писмото, сте пропуснали и метилявите овце Лили М. и Силвия Великова. Силвия е комуноотроче, което винаги ще влее отрова в демократичната кауза. Лили М. е алкохолизирана стрина, която често пъти не съзнава чия е каузата, която защитава. Важното е “да се лее кръв”, както е казано във вица.
Като репортер няколко месеца бях подчинен на лицето В. Гочева. Комсомолка от в. “Народна младеж”, кариеристка от живковски тип, винаги възторжена, винаги готова за слугинаж пред управляващите. Когато бе силен Първанов, той бе идолът, “нъмбър уан” (“Голям мъж! Снощи ми бяха на гости и разправя такива неща…!”)
После се “влюби” в ББ. “Генералът е велик! Футболист, джудист, полицай, неам думи…!”.
Вече 20 години др. Гочева върлува из българския печат. Хиляди журналисти остаряха и се пенсионираха. А др. Гочева все е или зам.-главен редактор, или главен, или изпълнителен директор.
“Ти, Партийо, имаш безброй синове…”
И дъщери.
Поради семейно-битови причини често съм принуден да слушам “Хоризонт” на т. нар. БНР. До моето село не стигат други честоти. Имам спомени и от предишни години. Мисля, че под “ръководството” на др. Валери Тодоров програма “Хоризонт” се върна на равнището си от преди 1985 г. Преди перестройката. Скучни, продължителни диалози с малозначни същества от управляващата партия. Липса на идейни сблъсъци. Отсъствие на опозиционни мнения. БСП не е опозиция, а модератор на “прехода”. “Анализи”, които бягат от истината. Удобни и страхливи “коментатори”, които се крият зад псевдообективност, а всъщност слугуват на комунистическата БСП: Величко Конакчиев, чийто брат Дончо бе заместник на Жан Виденов и още носи съдебна отговорност за престъпното управление на през 1995-1997 г. Разни комунистически подлоги като Диана Янкулова (ученичка на агент Божана Д.), “юристката” Силвия Великова, разни цоци и повлекани, които все намекват за нещо важно и недоизказано, правят отвратителен радио-буламач, който с удоволствие прекъсвам.
Защо няма мъже в “Хоризонт”? Защо не дотам гнусната професия “радиожурналист” стана синоним за курвенско, продажно, обслужващо поведение и начин на мислене? На слугинаж, на мисловна и физическа проституция?
“Е…ш ли му макята?!”, би отговорил шопът.
И сигурно отново ще е прав.
Не вярвам след тази среща да има някакъв положителен резултат! ЕК не се интерисува от народа на България и няма нищо против Бойко Борисовата неокомунистическа диктатура. Аз вярвам само в Америка! Само ако новият Президент (дано да е републиканецът Мит Ромни!) реши да се намеси, нещо в България може да се промени. Иначе ни чакат много по-страшни времена от Живковия режим.
Пожелавм успех!
До г-н Румен Бърцов:
Прочетох мнението Ви с внимание и уважение. Оставам на становището си: имам и аз лични впечатления от Лили Маринкова, но не градя оценката си само въз основа на личните си мнения.Що се отнася до Силвия Великова – също. Тя беше един от ревностните поддръжници на партийните пристрастия и цензура в БНР, разцъфтели по времето на Александър Велев. Може би си спомняте, че след като бе сменен А. Велев, проверка в БНР установи доста нарушения. С една дума – зад етикета “борци за свобода на словото”, който някои хора си слагат, без това да отговаря на същността им, стои риска от опошляване на инициативата, предприета от истинските борци, изстрадали и страдащи в битката за истинската свобода на медиите. Поздравявам подписалите откритото писмо, но съм резервиран към хора като споменатите от мен.
Още нещо, г-н Бърцев! Нека не мислим с категориите на крайностите. Никой не е искал Лили Маринкова да се “мазни” /по израза Ви/, но пък принцип е да се отнасяш с небходимото уважение към събеседника си, независимо дали е “властимеющ” или не.Гражданската смелост на един журналист се състои според мен в това, да не спестяваш неудобните въпроси и да засягаш истинските теми и проблеми на обществото, а не измислени такива с цел отклоняване на обществетното внимание.
@ПЕТЪР ДРАГУЛЕВ Ха, дано не сте прав, бе г-н Драгулев, макар, че и мен ме спохождат подобни мисли.
Съгласен съм напълно с г-н Петър Драгулев! И аз, образно казано съм вдигнал ръце от ЕС. Оставят се на Премиерът-Слънце открито да им се подиграва. Те Му вдигат жълти картони, той ги обръща в “конграчулейшънси” за себе си. Колко пъти вече! И нищо в положителна посока не се променя. Става от лошо по-лошо. На всичкото отгоре ни чака изключителна тежка зима. “Подобрен” римейк на лукановите и виденовите.
Само евентуалният избор на Ромни и възбуден интерес към случващото се в България в администрацията би могла да промени силно тренда.
Интересно е сега да се запита Лили Маринкова дали съжалява,че и с нейна помощ падна правителството на Иван Костов или е доволна,че демократичния път на развитие беше спрян?Дава ли си сметка какво нап равиха свободните журналисти тогава?Ами Стефачн Цанев?Сега се е сврял в миша дупка,а тогава се изказваше под път и над път,за да го включат в Клуба на Гениите от Тошо Тошев,Л.Левчев ,Гранитски …
Замислят ли се понякога и не сели срамуват от себе си като гледат всекидневно Пожарникаря на екрана?
А на Р.Бърцов ще кажа,че всеки има онова нещо в очите,когато го уволняват.ЕЛИ
Когато в БНР властваше неограничено и несмущавано Алексндър Велев, успях да се свържа по телефона с Лили Маринкова, за да изразя мнението си за свободата на словото в БНР и я попитах за мнението й за уволнени журналисти от някои медии. Между уволнението беше и журналиста И. Б., доказан страдалец в борбата за свободата на словото в България и вечно гонен от господарите на медиите. Отговорът й бе: “Той е един интригант!” Последваха и други отрицателни квалификации. Останах безкрайно изненадан, но пък това ми беше достатъчно. А все някой днес ще се досети кой е И.Б.
Каква свобода на словото защитават хора като Венелина Гочева например. Тя и господарите й под свобода на словото разбират единствено свободата да превръщат подопечните им журналисти в безпрекословни изпълнители на волята на медийните босове. А я вземете и запитайте защо вече изобщо не си спомнят за шумно прокламирания и безшумно покрития с праха на забравата “Етичен кодекс на българския журналист”.
Когато видя сутрин хора старателно четящи вестниците на Гочева,слушащи Маринкова и Волгин, пък и не само тях, си мисля, че това са или зомбирани, или платени, или агитатори или будали… Толкоз за медиите и тарторите им. Предпочитам да се информирам от “разни блогари” или с дистанционното в ръка. Изключа глупостите, на платените витии на мига:))
А да казаното от Борисалав за И.Б. и не само за него, съм напълно съгласен.
Сред имената подписали обръщението към Нели Крус се вижда това на Лили Маринкова, но пък липсва на Ангел Грънчаров. Което, специално за мен, поставя въпросът за стойността на(само)определението “известни” (или което и да е там прилагателно с подобно звучене) журналисти. Склонен съм да мисля, че читателите решават за горното, поради което липсата на редица имена предимно от блогърските среди е смущаващо и говори за известен корпоратизъм и решаване на тъмно, който влиза в противоречие с призивите за демократичност (ще се цени въпросната свобода на изразяване само ако е предоставена на някои определени от неизвестно кои?) /нормалната “демократична” практика е подобни инициативи да се предоставят предварително за обсъждане и присъединяване във форумни дискусии./
“Лили Маринкова направо нахокваше Иван Костов в предаването “Неделя 150″
Н името на справедливостта: Не беше точно така. По случайност слушах това предаване. Лили Маринкова му зададе въпрос с явно неуважителен тон и Костов я “нахока”.
А всъщнст малко ги хокаха – и Костов, и кобургоготски, и Станишев и особено Него.