Неудобната мистика и удобната мастика на забвението

Където и да копнеш днес извира история. Това е характерно за българския месец септември изобщо, но концентрацията на събития, имащи отношение към сегашната ни съдба, е особено голяма тъкмо на днешния 7-ми ден от месеца.

Няма да повярвате, ако не сте забелязали още, но някои от тези събития се преплитат по някакъв почти мистичен начин.

На 7-ми септември 1916 година генерал Иван Колев, след като държи знаменитата ( но само за патриотите, а не за русофилите) реч за боя, който си заслужават руските агресори, независимо от ролята на Русия в освободителната война в миналото, насмита 47-ми руски корпус в Добруджа начело на Първа българска конна армия. Месеци наред българската Трета армия ( каква ирония, после наричат Трета армия, в която и моя милост е служил, българската част от армията на НРБ, която беше бойна единица от Варшавския договор) громи руски полкове.
Но днес за това знаят малцина. За сметка на това мнозина руски и български другари по обезоръжаване на историческата ни памет лъжат с умиление за безоблачната ни вечна дружба, сякаш под впечатлението от онези събития русофилът Иван Вазов не е писал стихотворението си срещу руското нашествие със съвет руснаците най-напред да освободят себе си, а после да „освобождават” нас.

Мистичното преплитане обаче, за което споменавам, е във факта, че пак на 7-ми септември, но през 1940-та година, е подписан Крайовският договор за връщането на Южна Добруджа на България. Ако в обърканите от дългогодишната канонада на съветофилската пропаганда глави на твърде много българи не се бяха загнездили шрапнелите от старите лъжи, тази дата щеше да е двоен български празник днес. Само че как да стане, когато във външнополитическо отношение решаващ глас за възстановяване на справедливостта спрямо България, потъпкана от Букурещкия (1913 г. ) и Ньойския ( 1919 г.) договори, има самият Хитлер.

Ако днешните поборници за правото на стърчене на символите на съветската окупация в България като знаци на „освобождението” можеха да бъдат обективни, трябваше да поискат паметник на въпросния Хитлер- ако не в София, то поне нейде в Добруджа (опазил Бог- това е само пародиране на претенциите на съветолюбивите ни сънародници, които утре, на 8-ми септември, се канят отново да излеят на многохиляден митинг край Казанлък, наречен събор, любовта си към съветския колониализъм и неговите днешни руски проекции по нашите земи).

Но и това не е всичко по отношение на „мистиката” на 7-ми септември, макар в допълнителната тройка календарно преплетени на тази дата събития да има и логична връзка: дали е случайно, че тъкмо на своя рожден ден Тодор Живков открива официално в София паметника на съветската армия с раболепното „благодаря”, изписано със златни букви? Ще кажете, че още не е бил пълновластен господар на България по онова време, за да си позволи този каприз, какъвто прозира от атентата срещу писателя Георги Марков на 7-ми септември 1978-ма година в Лондон.

Но ще сгрешите: тъкмо през пролетта на 1954 г. Тодор Живков вече е овладял в много голяма степен Партията и става Първи секретар на ЦК на БКП, готвейки се за окончателното заграбване на едноличната власт. Имал е всички лостове, а ние имаме всички причини от по-късно време да не съмняваме в тяхната честолюбива употреба от него, за да натъкми за рождения си ден великото тържество в прослава на най-сетне разгроменото към онзи момент най-жилаво въоръжено съпротивително антикомунистическо движение в Европа, движението на Горяните, сравнимо по своята упоритост само с борбата на украинските националисти на континента.

За Горяните, разбира се, огромна част от днешните българи също не знаят нищо, както и за Българско-руската война през 1916-та година на два фронта (защото след контранастъплението в Добружда българските войски настъпват и през Свищов, по обратния път на руските войски от 1877 г., към Букурещ и го превземат, марширувайки тържествено по улиците на града).

Въпреки всичко написано дотук ситуацията след манипулацията на нацията днес е такава, че споменатата мистика от нашата история е заменена от мастиката на опиянението пред същия този „незабравим” Тодор Живков, чийто рожден ден официално празнуват днес в родния му Правец с излагане в местния музей на получените от него подаръци от чужди делегации и ръководители- досущ като за вожда Ким Ир Сен в Северна Корея, последната крепост на супер развития социализъм, който в България не можа да се развие до същата степен, като в азиатската старата.

А може би трябваше- за това ли тъгуват носталгиците? Може би трябваше да се развие до степен, хората да бъдат принудени да ядат трева, като в Северна Корея, за да изтрезнеят напълно от въпросната мастика?

19 мнения за “Неудобната мистика и удобната мастика на забвението”

  1. Аз пък се сетих за един друг паметник в центъра на София официално открит от Американския посланик заедно с генерал Борисов. На американските летци загинали по време на бомбандировките над София.Дали и на него мястото му е там до парламента.

  2. Кък станимиров:

    Е как няма да не се “сетите”, като няма за какво друго?
    Вкопчили сте се в този еднометров знак на американска почит към техни реално загинали сънародници срещу държава, която им е обявила война, скрит на практика край оградата на американското посолство- и най-вероятно не сте го и виждали!

    Какво ли щяхте да правите, ако не беше този удобен “бартер”- омразния еднометров американски паметник срещу безбройните грамади на съветско-руското влияние не само в София , но и в цяла България?
    Не че щяхте да замълчите- тоягата “защо биете негрите” винаги ви е под ръка и я използвате дори и тогава, когато негрите бият белите ( на президентски избори, например).
    Но сте направо неподозирано за самите себе си безсилни да защитите незащитимото смазващо монументално доминиране на съветския колониализъм.

  3. G-n Indjev, iskreno se vazhishtavam na tarpenieto, s koeto argumentirano otgovariate na vseki kreten, izhojdasht se v bloga vi, makar da znaete, che niamate shans da go ubedite v kakvoto i da bilo.
    Savetofiliata, garnirana obilno s amerikanofobia, e neizlichima bolest i niama lechenie sreshtu neia (sam Kutev sravni sebepodobnite si sas spinoznite…).
    No ste prav da otgovariate na takiva individi, zashtoto zabeliazvam, che hodiat kato cvetarki ot forum na forum da seiat otrovata si i triabva da si poluchavat protivootrovata pone v svobodni medii kato vashia blog.

  4. На всеки 7 септември си спомням за бедния Георги Марков. Помня как плаках от безсилие след като прочетох за първи път “Репортажите”. И до днес изпитвам гняв при мисълта как това недоразумение Т.Ж. убива докоснат от Бога талант. Смел мъж и изключителен автор. И днес ме е яд, че името му потъва в забрава, а издънката от Правец се възражда за нов живот. Изпитвам погнуса при тази често спохождаща ме мисъл. Г-н Инджев, дано не Ви прозвучи силно или драматично, обаче честно – в моите очи Вие сте пряк наследник на Марков – и по отношение на дарбата Ви да пишете, както и обществената Ви позиция и смелостта да я отстоявате. Бъдете жив и здрав!

  5. Г-н Станимиров,
    На 13 декември 1941 г. Царство България обявява война на САЩ и Великобритания без да е задължено от постановленията на договора на Тристранния пакт. В отговор САЩ обявяват война на Царство България едва на 5 юни 1942 г.Когато прелитат над територията на България, американските самолети пускат позиви, в които пишат, че тяхната цел са петролните кладенци в Румъния, а не територията на България. И още нещо – предполагам че сте го чували: преди да започнат бомбардировките над София,/причините можете и сам да потърсите и прочетете/радио Лондон е предупреждавало, че предстоят такива /Може да го прочетете в книгата “Двубой в ефира”/. Естествено, от военни съображения не е посочвана точната дата. Паметникът на американските летци е част от почитта, която се отдава на всички войници на съюзените народи, дали живота си за победата над нацизма. Затова на мястото на паметника на болшевишкото поробване на България, трябва да има монумент, отдаващ почит на всички, воювали и дали живота си във войната срещу Хитлер – руснаци, американци, ангичани, канадци и пр.

  6. До Stanimirov:

    Съгласен ли сте да размениме всички съветски и част от руските с/у американските? Тоест да махнем паметниците на двете нации? Ще се пробвам да отговоря вместо вас …
    Stanimirov: Съгласен съм, но изпълнението на договора е невъзможно, понеже не сме в състояние да отсраним Кока-кола и бозите на Холивуд от България.

  7. Др. Станимиров, а за Божеството Тошо с Неговият Паметник / понеже за вас ще да е с главни букви/ в село, пардон град Правец -е как тъй не се сетихте, щом сте толкоз досещащ се товарищ?

  8. Г-н Инджев, когато разни червенотиквеници,псевдо- философи и тълкуватели, про-Тошовци и Бойковци, лелки , чичковци и молодёжи -верни на Освободилия ги паметник Ви раздранят и много си пуснете това. / за съжаление качеството не е много добро, но създава настроение/

  9. Малко инфо за др.Станимиров:

    “240 гроба на български войници от Първата световна война в Солун се поддържат от английската страна.

    Там са погребани около 240 български войници, като имената им, частта, в която са служили и датата на смъртта са изписани на български език.

    Със средства на английската страна са изградени и мраморните надгробни паметници на българските войници, които са напълно идентични с паметниците на английските войници.”

    Да ви разкажа ли за битката при Дойран, др.Станимиров?

  10. Не знам дали в София има паметник на българските летци защищавали небето над България от Съюзническите бомбардировачи през ВСВ. Ако не, справедливо е да се постави такъв. Иначе напълно подкрепям предложението на Борислав да се направи монумент на всички загинали през ВСВ без да се пропускат хилядите загинали българи изпратени от руснаците да се бият срещу най-елитните германски дивизии след като бяхме окупирани от “великия” наш “брат”. Мястото на този монумент е единствено на мястото на паметника на българския позор възвеличващ своя жесток окупатор в София. И най-добре е на мястото на всички подобни паметници на руския колониализъм да се издигнат мемориали на всички загинали през последната световна война.

  11. Ima pleneno rusko boino zname.
    Konia na General Kolev se e kazval Pirin.
    Balgarskata konnica e predvojdana li4no ot Gen Kolev.
    Doiran.Izu4ava se vav vsi4ki voenni akademii po sveta.
    Daite mi 5000 balgarski voinika i az 6te pevzema sveta.Bismark
    Na oficialnoto pitane ot naciska Germania-kolko 4oveka moje da ishrani Balgaria,otgovora na balgarskoto pravitelstvo e 32 miliona du6i.
    Hitler osa6testviava balgarskata me4ta za obedinenie prez 40 godini na 20 vek-Dobrudja i Makedonia,kade e pametnika na Hitler?

  12. Към Христо:
    Между Народното събрание и Университета има два паметника – единия е поставен преди 9 септември 1944 г. и носи надпис: “По-високо, по-бързо, по-далеко”. Другият е от бял мрамор и мисля, че е посветен на българските летци, загинали през 1912-1944 г. Освен това има паметна плоча на загиналите от парашутната дружина при Страцин през м.октомври 1944 г. Извинете ме,ако съм неточен в нещо. По принцип съм съгласен с Вашето мнение.

  13. Всъщност това, за което съществува политиката като занятие и политиците като практикуващи го, е да работят за народните дела. Политики колкото щеш, включително и националистически… И по това се различават държавите-практикуват различни схващания как се живее по-добре, кое е по-добро. Дотук-добре, интересното става, когато в политиката влязат откровени КРАДЦИ, или по-лошо, когато ВСИЧКИ в ПОЛИТИКАТА са ОТКРОВЕНИ КРАДЦИ. Когато политиката стане основно и единствено средство за ЗАБОГАТЯВАНЕ на практикуващите я. Не знам как се нарича такава обществена система, но ние в България сме свидетели точно на това. Вече не е критерий и обект на спор каква да е политиката и как да се постига това и онова. В основен проблем се превръща опазването на общественото богатство от КРАДЦИ. Че без пари всякаква ПОЛИТИКА е НЕВЪЗМОЖНА! Просто НЯМА ПАРИ! А ВСЯКА година бюджетът събира 40-50 млрд.лв. Това са бая пари! Затова сега избираме политиците ЗА ДА НЕ КРАДАТ! Не е важно колко са компетентни, компетентността е твърде разтегливо понятие, важно е да не КРАДАТ! Ако Борисов НЕ КРАДЕ, ще го изберем пак, ако КРАДЕ, ще се оглеждаме и ще търсим друг, може би Кунева, може би Станишев, може би ГОЦЭ, може би Капон, може би Яне, може би Костов, може би СДС, може би Каракачанов, може би Слави Бинев, може би Доган, може би Каролев, може би Волен, може би тия от ТВ Скат, не им знам имената, може би Лидер на Ковачки, може би Марешки, може би Сульо, може би Пульо и т.н., и т.н… А може би някой ден и батко ви с голямото IQ или някой такъв като мен, знае ли някой? Според мен от всички изброени и реалистични възможности, бате ви Бойко Борисов НАЙ НЕ КРАДЕ! И ИЗГРАЖДА ИНФРАСТРУКТУРАТА НА БЪЛГАРИЯ! Така аз мисля, затова ще гласувам за него! А на тия, дето плещят за диктатура, да попрочетат малко за Чили след Алиенде-най-корумпираното в чилийската история правителство, съставено от социалисти…А тези, за които интелектуалния капацитет на Борисов представлява лична обида, да си зададат въпроса, няма ли да бъде обидно и приемливо ли е да те ЛЪЖАТ и КРАДАТ (псевдо)интелектуални титани и салонни лустросани типове…

  14. От дългото ти словоблудство, става ясно, че в ника си сте пропуснали да напишете знака “-” (минус) към цифрата 146. Но това не ти е за първи път. Правиш го редовно.

  15. Към Матьо:

    Собствената ми грешка ми напомня за една легендарна смешка от времето на “студената война”, когато по някакъв повод за някакъв си Пеко Таков в някаква си НРБ бяха съобщили в някаква френска медия като за Пе
    Котаков.
    Не е виц, а е въпрос на световна неизвестност, макар за българите по онова време др. Пеко Таков да бе един от най-приближените до българския еквивалент на севернокорейския Ки Мир Сен- др. То Доржив(от)ков..( както самият той ни заплашваше, че дядо му бил столетник, т.е. да не се надяваме да го надживеем).

  16. Otnosno purviat komentar ot G-n Vladimirov, dobre e predi podobni izkazvania ne samo da se chete istoriata ami da se analizira. Bulgaria obiaviava voina na Amerika, a ne obratnoto i zatova stolicata ni e bombardirana. Amerika ne e agresor za razlika ot Rusia koito obiaviava voina i zaradi koeto taka iako ia obozhavat tolkova mnogo sunarodnici (kazvam go s pognusa zashtoto ne moga da se rodeia s podobni hora koito si umirat da obozhavat tiranite si)!

  17. Не че се заяждам , нито се оплаквам ( то остана май само протестирането ) , но това ” забвение ” подобно на ” касаенето ” и още куп отвратителни думички от тоя ” порядък ” карат козината ми да настръхва . Не е болка за умиране но създава все пак известен дискомфорт .
    Е , ако е елемент от общия смисъл , който не съм хванал – хак ми е .

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.