О(с)манското робство

“Труд”, “24 часа”, султани от Оман и Банкя – нищо общо, моля ви се

 

 

 
Иван Бакалов  
http://e-vestnik.bg

Кой купува “Труд” и “24 часа”? След различни слухове и сензационни новини, избълвани в интернет, официален отговор на този въпрос още не е даден и няма да се чуе скоро. Но каквото и да съобщят официално, то няма да бъде цялата истина.

Все пак картината се изяснява. От следващите редове читателят сам може да си направи изводите не само кой как купува вестници и контролира медиите, но и в каква хватка е хваната цяла България. Зад подготвяната сделка се очертава сянка от… султаната Оман, но цялата предварителна подготовка говори, че това е само бутафория, а реалните играчи са тук, в България.

Бойка подготовка за сделка

Някак странно големите медии мълчат по въпроса какво става с два от най-големите вестници. Преди няколко месеца шумяха за “вестникарски войни”, както ги нарекоха, но после, когато играта загрубя съвсем, млъкнаха. За повечето вестници е обяснимо. Те са част от играта. Но има и телевизии, радиостанции. Защо мълчат?

Издателите на “Труд” и “24 часа” Любомир Павлов и Огнян Донев бяха подпрени с по няколко обвинения от прокуратурата – пране на пари, укриване на данъци и др., които трудно се доказват и разследването срещу тях може да продължи години. Акциите им са блокирани от съда, не могат да се разпореждат с тях.

И двамата собственици на “Труд” и “24 часа” са с мярка за неотклонение под гаранция, Донев за 500 000 лева (рекордна за правосъдието), плюс още 50 000 лева по друго обвинение, Павлов е с гаранция за 100 000 лева плюс 50 000 лв. по друго обвинение. Изглежда добре за пред обществото – погнаха богаташите, те всички са далавераджии. Но е и удобно за сделка – продавачът е клекнал отвсякъде. И да не е искал да си продава вестниците, ще заиска сам.

Донев е председател на Съюза на работодателите в България. Самият той каза, че с такова обвинение могат да арестуват всеки бизнесмен в България, той е готов да се изправи пред всеки съд и това срещу него е клеветническа кампания.

Може ли при такъв скандал – шефът на най-голямата работодателска организация в България и собственик на най-голямата фармацевтична компания в България, същевременно акционер в два от най-големите вестници, а никой в големите медии не коментира, не търси обяснение. Задоволяват се с йезуитски премерени информации.

Вестник “Уикенд” пусна по сергиите безплатна книга “Престъпната империя” за двамата издатели на “Труд” и “24 часа” в тираж близо 200 000 броя. Такъв издателски ход е без прецедент в историята на България. Да раздават безплатно пропагандна книга по вестникарските сергии не се бяха сетили и при комунизма. Пеевски е новатор със замах. И пилее пари с широки пръсти.

И така логично се стига до най-важния въпрос –

кой седи зад всичко това?

Кой подготви почвата и кой е купувачът на издателския холдинг “Труд” и “24 часа” , че така удобно за него работят и прокуратурата и съдът?

Ето няколко факта, нека читателят сам си прави изводите. Корпоративна търговска банка седи зад медиите на Делян Пеевски – те са купени с нейни пари на кредит. Банката налива пари в каци без дъно като ТВ 7 и др. В тази банка, както е известно, са парите на най-големите държавни компании като НЕК, АЕЦ “Козлодуй”, Булгаргаз и др., общо 18 на брой. И тази банка е 30% собственост на някакво дружество на султаната Оман. То закупило дяловете през 2009 г.

През май 2010 американският посланик у нас, помолен да коментира пред БНТ данните за сметките на държавните фирми, каза: “Изненадващо е, че повече от 50% от приходите на страната са в малка корпоративна банка, собствеността на която не е съвсем прозрачна.” (виж тук). БНБ реагира остро, че всички банки били прозрачни.

Да, ама звучи малко странно – банката, в която седят държавните пари е с оманска собственост. Не на някой европейски фонд или банка, ами на султаната Оман. В надзорния съвет на банката са двама оманци – Варит Мубарак Саид Ал Каруси и т. н. последният да затвори вратата. Нищо лошо, нали – чуждите инвестиции са добре дошли.

Само преди месец още една чужда инвестиция дойде от Оман. Някакъв друг султан оттам купи 25% от “Инвест банк”, която е част от “Феста холдинг” на Петя Славова. Ама този оманец не е от онези оманци в Корпоративна търговска банка. Този е Адил Саид Ахмед Ал Шанфари и т. н. последният да затвори вратата.

И другата подробност е, че “Инвест банк” е третата банка, по размера на държавни и общински пари в нея, след Корпоративна търговска банка и СИБанк. (А “Инвест банк” пък каква банка е).

Полека лека държавните средства започват да се съхраняват в омански ръце. Пак нищо лошо, нали? Да не им смятаме печалбата от милиардите на държавата по сметките в банките – те плащат на държавните компании по около 3% лихва, а дава техните пари като кредити за 12-13-14% лихва. Нали са банки.

И така, в разгара на вълненията, че издателите на “Труд” и “24 часа” са клекнали и ще си продават вестниците, се оказа, че Венелина Гочева изведнъж оглави издателския борд. И се оказа също, че в края на август тя е регистрирала фирма “Нюз Про” ООД заедно с Димитър Димитров, бивш изпълнителен директор на ”Феста холдинг”, част от който е “Инвест банк”. Предметът на дейност е информационна, рекламна, издателска и т. н. дейност, но и търговско представителство, посредничество и комисионерство, придобиване и разпореждане с дялове и акции в други дружества.

Сега се чака само съдът, подсетен от когото трябва, да освободи акциите на Донев и Павлов, те да ги прехвърлят и да се реализира сделката. И може би двамата да заминат в изгнание като руските олигарси, напъдени от Путин. Поне такива слухове пускат клюкарските издания.

Холдингът “ББ”

Получава се някак, че тия и ония оманци се появяват винаги в необходимия момент и подкрепят банките, които пък купуват или контролират медии. Медии, които мощно подкрепят правителството и клепат всеки ден враговете му.

Или може би не? Това дружество на Гочева и бившия шеф на “Инвест банк” няма нищо общо с “Инвест банк”, която беше подпряна с инжекция от Оман? Кой знае. Нека читателят сам прецени.

Оттук нататък читателят може сам да си отговаря и на въпроса защо е този интерес за инвестиции от Оман, какво общо има това с “Труд” и “24 часа” и цялата дандания около Донев и Павлов.

И къде по-лесно се перат пари? В Близкия Изток или в Европа? Като натрупаш по няколкостотин милиона годишно от комисиони в брой, от контрабанда и т.н. сенчеста дейност, къде е по-лесно да ги легализираш?

Българските медии са заложници. Жалко за професионалистите в тях, те ще трябва да слугуват и да скърцат със зъби. Новото ръководство на издателския холдинг на “Труд” и “24 часа” е сякаш назначено от Бойко Борисов – хора, които са писали дитирамби за него, обслужвали са го непрекъснато в последните 10 години и са надували като балон публичния му образ.

Когато Донев и Павлов купиха “Труд” и “24 часа”, e-vestnik написа, че това е все едно да си купиш фабрика на 9 септември 1944 г. Почти познахме – не последва национализация, а приватизация. Всичко подлежи на приватизация от холдинга. В Корпоративна търговска банка отидоха и БТК- Виваком, “Булгартабак”, цифровизацията на ефира, фирми и прочее. Никой не може да им проследи инвестициите, те са навсякъде.

Но не е толкова страшно. България видя краха  на всички големи групировки в България – “Мултигруп”, СИК, ВИС, “Орион” и т. н. Собствениците им (които останаха живи) се налапаха с по някое парче, но групировките им се разпаднаха.

Ако си мислят сегашните, че ще векуват, лъжат се. Те нямат интелектуалния и образователен капацитет да управляват всичко онова, което са нажабили. С тоя и оня мустакат банкер начело толкова бизнеси не могат да се управляват. Оттук нататък започва разпадът. Хеле пък в медиите – да си назначиш слуги да ги ръководят е най-добрия начин да ги закопаеш.

Колегите по вестниците да си знаят – пари ще има до изборите, независимо кой ще ги спечели…”

 

 

Статията на Иван Бакалов в e-vestnik е достатъчно изчерпателна, но за опресняване на паметта ivo.bg  припомня проблясъци в български медии по темата за оманската връзка зад османската ( по своята коварност и мащабност) врътка с укротяването, окрупняването и омаскаряването на българските медии в очите на мислещата публика в България.

 

Интересно е например да се види в „дълбочина” плиткоумието на вечните подмазвачи от в. „Стандарт”, които в старанието си да угодят на господарите обявяват едноличната монархия Оман ( при това по мнение на „всички”, които са били там), за повече демократична държава, отколкото „някои европейски” такива…

 

Не е чудно в този контекст, че възторг от тази демократична мюсюлманска монархия и нейните милиарди, около които се умилкват основополагащо българските овластени другари Станишев и Първанов, изразява и червеният „Дума”.

 

 

Нишката, свързваща светлото минало с неговите хитри банкерски проекции в наше време, прозира откровено чрез посредничеството на бившия „мозък” на Мултигруп и шеф на кабинета на премиера Беров в периода на първоначалното награбване на капитала в България в особено големи размери Стоян Денчев. Този професор, макар и стоящ в сянка, осветява ярко пътя на парите при всички техни метаморфози от създаването на разни клубове на новобогаташи ( като т.н. „ Група 13”, известна като Г13, над която той бабува в качеството си на дясна ръка на марионетката Беров), през залязлата империя Мултигруп до днешното възродено подобно господство на преродената по време на тройната коалиция и наследена като плячка от ГЕРБ оманска връзка, за която пише Иван Бакалов.

 

Да си почетен консул на султана с милиардите от далечен Оман, какъвто скромно се оказва нейде в подмолите на банкирането същият незаменим Стоян Денчев, не е проста работа…Прости се оказваме ние, че не „забелязваме” как близкия до ДПС и лично до Ахмед Доган ключов играч от времето на прехода ( на капиталите в „правилните” джобове) символизира безпартийната мощ на процесите в дъното на контрола над мощни за мащабите на страната ни парични потоци, които текат по своя, невидима за „баламите” логика, издълбавайки свое русло през скалите на НДСВ, ДПС, БСП и ГЕРБ, причинявайки ерозията, която всички виждаме, но (почти) никой не коментира в нейната причинно-следствена връзка.

Всъщност тази партийна безцветност съвсем не означава липса на политика и партиен интерес- големите пари само менят покровителите си, доведени за тази цел на власт ( колкото и парадоксално да звучи съвместяването на менторството със зависимостта, защото говорим за симбиозата на една „братство” на интересите). Спомнете си само колко яростно беше нападана ДПС и лично Доган от победителите на изборите от ГЕРБ през 2009 г. и каква благодатна тишина в отношенията им настана след това, когато медиите, командвани от депутата от ДПС Делян Пеевски, вкупом преминаха в лагера на новия султан, както се полага на всеки харем с всичките му кастрати и салтанати.

 

Но, хайде да се върнем малко назад, за да се „освежим”, като се казва на едни чужди езици при ходене до тоалетната

В. ДУМА

14.09.2006 г.

„Оман ще инвестира 1 000 000 000 долара

Изходът от сагата с боклука, енергетиката и инфраструктурата обсъждаха в столицата високопоставени гости от султаната

Лилия Томова

В България и региона ще дойдат 1 млрд. долара инвестиции, съобщи за ДУМА почетният консул на султаната проф. д-р Стоян Денчев. Почетният консул на България в Оман Мунир Сюлейман, изпълнителният директор на държавната петролна компания Ахмед Ал Уахиби и Адел Абдулла Ал Раизи, член на Инвестиционния фонд, специален представител на султана за газа в оманското икономическо ведомство, проучват възможностите за инвестиции главно в енергетиката и енергийните сектори и в българската инфраструктура. Гостите проявиха интерес към предстоящата приватизация на столичната “Топлофикация” и към решаването на кризата със софийския боклук.
По изричната заръка на султан Кабус дарението от 300 хиляди долара за пострадалите от наводненията у нас ще бъдат разпределяни от комисия от МВнР и Министерството на бедствията и авариите с непременното участие на почетния консул на султаната у нас проф. д-р Стоян Денчев. Гостите разговаряха с политици и представители на бизнеса.
При срещата си с президента Георги Първанов той пое ангажимент да е гарант за използването на дарението от Оман и отправи покана към султан Кабус да посети страната ни.

Money.bg

Оман се кани да инвестира у нас

Публикуване: 14.09.2006, 09:09

Автор: Таня Иванова

Над един милиард долара ще инвестира у нас и в региона Оман, съобщи за в.”Дума” почетният консул на Султаната у нас проф. д-р на икономическите науки Стоян Денчев.

Делегация, водена от почетния консул на България в Оман Мунир Сюлейман, е на посещение в страната ни от 12 септември до днес. В състава й са главният изпълнителен директор на държавната петролна компания на Оман Ахмед Ал Уахиби и Адил Абдулла Ал Раизи, член на Инвестиционния фонд, специален представител на султана за газа в оманското икономическо ведомство.

Оманците проучват възможностите за инвестиции в енергетиката и енергийните сектори, както и в българската инфраструктура. Те разговаряха със заместник-енергийния министър Валентин Иванов, с Феим Чаушев, заместник-министър на външното ведомство, с председателя на Българската агенция за инвестиции Стоян Сталев, с председателя на парламентарната икономическа комисия Йордан Цонев и със заместник-председателя на 40-ото Народно събрание Любен Корнезов.

Възможностите за по-тясно икономическо сътрудничество между двете страни гостите обсъдиха и с представители на българския бизнес – Валентин Златев – “Лукойл България”, Сашо Дончев – “Овергаз”, Николай Вълканов – “Минстрой”, Симеон Пешов – “Главбулгарстрой”. Очаква се днес в разговор със столичния кмет Бойко Борисов да бъдат обсъдени бъдещи инвестиции от Оман и за решаването на кризата с боклука, предстои среща и с лидера на НДСВ Симеон Сакскобургготски.

Гостите ще дарят днес от името на султана на Оман Кабус 300 хиляди долара, които предоставят на БЧК за преодоляване на щетите от наводненията у нас тази пролет. Заръката на султан Кабус е комисия от външно министерство и Министерството на бедствията и авариите да разпределя даренията с непременното участие на почетния консул на султаната у нас проф. Стоян Денчев. Преди няколко месеца пък султан Кабус дари 390 хиляди долара за паметника на културата Томбул джамия в Шумен.

Делегацията от Оман беше приета от българския президент Георги Първанов, който отправи покана до султан Кабус да посети България и пое ангажимент да е гарант по използването на даренията за страната ни. „

в. Стандарт

16. 07.2007 г

„Бен Саид превърна Оман в оазис на лукс

Султанът на Оман Кабус Бен Саид превърна страната в оазис на лукса. Преди близо 40 г., когато той се качи на престола, държавата бе сред най-бедните в Югоизточна Азия. Сега е сред най-богатите в света.
Въпреки абсолютната монархия демокрацията се усеща много повече, отколкото в някои европейски държави, твърдят всички, които са посещавал

 

След експертни оценки било установено, че петролните запаси, които наливат милиарди в хазната, ще приключат към 2020 г. с настоящите темпове на използването им. Затова султанът създал специален фонд, в който се заделят част от приходите от продажбата на петрол – първоначално 10%, а сега 15 на сто. Това е Държавният резервен фонд, който има инвестиции в целия свят. Сред най-новите в тях е и проектът “Супер Боровец”.”

 

На доста различно мнение за „демократичността” на комунистическо-султанската дружба е бил през 2007 г. журналистът Огнян Стефанов, който бе пребит година по-късно ( на 23 септември 2008 г.) почти до смърт и до днес няма уличени за опита за това убийство от сплотен колектив наемници, които превърнаха журналиста в инвалид. Не казвам, че тъкмо тази и била причината ( няма как да знам това , което „не може” да установи държавната машинария за разследване вече 4 години), но е поучително за здравето на всеки журналист у нас да види какви ги е писал Стефанов преди побоя

„Защо дружбата ни с Оман би тази със СССР, а ордени се дават както Тато на Брежнев

24 Октомври, 2007 г.

Преди седмица ЮНЕСКО обяви президента Георги Първанов за символ на демокрацията. Това стана причина той да изостави за няколко дни учителските стачки и посредническата мисия, с която се бе заел, за да отлети в Париж, където му бе връчен съответният плакет.

По-интересно е друго. Че за „символ на българската демокрация” по време на 34-тата генерална конференция на ЮНЕСКО го обявява представителят на Оман в организацията Муса бин Хасан. Това става на 16 октомри 2007 г. Десетина дни преди това медиите у нас съобщават друга новина: Султанът на Оман Кабус бин Саид ще строи „Супер Боровец”. Става дума за това, че Държавният резервен фонд на арабската държава е купил 33,5% от дружеството „Рила Боровец 2004″, което държи проекта. Други 33,5% станаха собственост на фонд „Икуест” с шеф у нас Георги Крумов. Почетният консул на Оман у нас Стоян Денчев вдига още повече завесата: „Представители на султан Кабус бин Саид идваха у нас преди около 6 месеца. Тогава започнаха разговорите първо с „Главболгарстрой”, който има основния дял в „Супер Боровец”.

Няма как да скрия, че ми изглежда малко странно това съвпадение: първо оманци купуват дял от „Супер Боровец”, после техен представител обявява Георги Първанов за „символ на демокрацията”. При това Оман е султанат и няма нищо общо с демократичните процеси, каквито ги разбира останалият свят. Да речем, че са оценили по достойнство качествата и заслугите на нашия президент. Как тогава да тълкуваме жестоките нападки срещу него преди няколко месеца. Тогава външният министър на Оман осъди решението на Първанов да амнистира върналите се от Либия медици. Юсуф бин Алауи, верен човек на султана, изпратил писмо до вестник „Ал Яум” в Кайро, в което заявява, че страната му е недоволна от поведението на България, както и от това, че криминално дело се е превърнало в политически случай. „Арабската лига и арабските държави трябва да демонстрират солидарност с нашите братя в Либия по този въпрос”, се казва в обръщението. ( Frognews.bg)

Огнян Стефанов

Пак в онова недалечно минало, в навечерието на изборите ( когато вестниците на Ирена Кръстева и сина й Делян Пеевски нападаха Борисов като „Боко Тиквата”, преди да му пристанат като на нов велик вожд), преминалият междувременно през разни ръце в. „Труд” , се е ангажирал с „разкритието” за връзката между султан Кабус и Корпоративна търговска банка. Как да не му отмъстят, за да се подсигурят срещу подобно волнодумство в днешното предизборно време , като си го напазаруват (виж статията на e-vestnik по-горе)!

Dnes.dir.bg

10.03.2009 г.

„Султанът на Оман Кабус бен Саид държи в ръцете си столичните отпадъци, съобщава в. “Труд“.

Султанът се прочу у нас след като закупи дял от 30% от Корпоративна банка, която напоследък е се свързва с някои от проектите на Ирена Кръстева.”

Както се вижда, „тайната” с о(с)манската връзка не е чак толкова голяма и се мъдри в архивите, но в днешните български медии няма да прочетете нищо по въпроса. Защо? Ами защото о(с)манският ятаган тегне сякаш генетично върху врата на българската журналистика .

Тук, като знаем, преклонената главица ятаган не я сече.  Вчера е бил османски, днес е омански. „Какая разница”, биха казали едни външни наблюдатели, готови винаги да ни освободят отново от о(с)манско робство и от независимостта ни, за което да сме им благодарни, бягайки от отговорността да се грижим за чистота на битието и бъдещето си в собствения български дом.

 

 

 

 

8 мнения за “О(с)манското робство”

  1. Нищо чудно сами да сме пуснали атентаторите в Бургас. Пък и нали се опъваме и не искаме да завършим разследването. Да не заплашим братята мюсулмани

  2. http://www.reuters.com/article/2012/09/14/us-oman-jobs-idUSBRE88D15820120914

    Трудно ми е да го повярвам,след като в самия Оман нещата не са розови. Те да инвестират в яма наречена България. Може би Б.Б и др. олигарси имат там сметки и се самофинансират за следващите избори , за да купят гласовете на цигани и новооткритите офиси в Турция.

  3. Тези о(с)мански врътки ще трябва да са изпълнения на “Планът Ран–Ът”, който, чувам, бил единственото нещо което се изпълнявало от всички в България. Не ми се мисли какво щеше да бъде ако го нямаше този план.

  4. @ NOTABENE И аз си мисля, че вашето предположение е съвсем близо до истината.

  5. “Цялата хватка” не е само тук, в България, мисля че “цялата хватка” е тук в Европа. Пералнята на пари се върти на пълни обороти, запусната още през 2005. Въпросът е, кога или дали изобщо някога “изпраното мръсно бельо” ще бъде “просното” на простора за да го види “обществото”? Защото единственото нещо, което преминава граници необезпокоявано са “парите”, а България е повече като вид оффшорка. И мисля че ТЕ това правят, това е тяхната задача, да изперат “нечии пари”. Въпросът е колко ще получи “народа”, защото обикновенно, там където се наливат пари за “изпиране”, има и повече пари за социално покритие на нуждите на населението и подобряване инфраструктурата на страната. Но това става само ако и финансиста е “печен”.
    An offshore financial centre (OFC), though not precisely defined, is usually a small, low-tax jurisdiction specializing in providing corporate and commercial services to non-resident offshore companies, and for the investment of offshore funds.
    А Оман е наистина интересна “икономическа зона”, където влизат и излизат доста “потоци”.

  6. Да не забравяме за позиците на КТБ в нашия, макар и закърнял ВПК: “Дунарит”, “Терем – Г. Бенковски” /Последният има пълен лиценз за ремонте на Кугари, Ми-19 и Ми-24/
    През 2011 и 2012 г. Цв. Василев е спечелил всички търгове на МО за закупуване на въртолети ми-17 и ми 14.

  7. Г-н Инджеяв, поради голяма заетост едва сега прочетох тази статия. Открехвате капака за да се види какво “клокочи в казана”! Много ми харесва заключението в което разкривате на горчивата истина: “Вчера е бил османски, днес е омански. „Какая разница”, биха казали едни външни наблюдатели, готови винаги да ни освободят отново от о(с)манско робство и от независимостта ни, за което да сме им благодарни, бягайки от отговорността да се грижим за чистота на битието и бъдещето си в собствения български дом.”
    Аз 0т повече от 20 години живея в региона на Средния Изток и мисля, че го познавам добре. У нас се използва спекулативно погрешното впечатление, че Оман (бидейки в този регион) е приказно богата страна. Нищо подобно Оман (като изключим Йемен, а и това не е много сигурно) е най-бедната страна там. Не е като да нямат хич петрол (повече имат газ) не е много малко и е на изчерпване. Отглеждат тропически плодове (най- вече манго) и фурми, които продават на безценица в региона. Прочути са с най-качествената къна. Хоирата са бедни и живеят примитивен “природосъобразен” живот. Но са кротки, добри и честни. Местна туристическа дестинация са, тъй като богатите петролни шейхове обичат от време на време да си спмнят за живота на дедите си и да се заврат за малко в палатки в пустинята. Оман е с тропически климат и като изключим проблемите с влажността там никога не става толкова горещо, както в Кувейт, който е много по на север. Са мият султан Оман Кабус бин Саид… и т.н. последният да затвори вратата не би имал нищо против да раздаде един милиард на собствените си поданици, че да го благославят, докато са живи до девето коляно, вместо да ги “инвестира” в “Супер Боровец”, стига да ги инмаше, като свободни пари! Стига да бяха наистина негови. Такива фондове за бъдещо развитие имат само богатите страни от региона, като Кувейт и Саудитска Арабия. Те обаче предпочитат да инвестират интересно защо предимно в Западна Европа, където строят собствени рафинерии и вериги от бензиностанции, както и купувт дялове в големите зашпадни компании, като BP, Shell, Мерцедес, и т.н. като и френскии лозя! Напоследък обаче с откриването на новите огромнио петролни полета в северната част на Кувейт, които отложиха прогнозната дата за изчерпване на световните запаси с 200-300, че и повече години напред тази дейност беше позанемарена. Да се вярва обаче, че Оман притежава подобно фондове е несериозно. Огромното “Оманско” банково дело там е явно случай подобен на огромният “Либерийски” търговси флот! Очвевидно е, че откакто Камерън стъпи яко на Британското кормило офшорките край Великобританските острови се върнаха към първоначалното си предназначение да служат главно на британците работъещи и опериращи в чужбина станаха не много привлекателни за „синьорозовосивия” „Източно(европейски)“ партиен капитал и той потърси по – “тихи пристанища”. Оман е едно точно такова, при това много удобно прикривано зад фалшиви легенди. Но, като си помисля само, че тези пари в края на краищата са смъкнати от нашия гръб ме хваща такъв яд, че ако имам възможност бих ги подарил на оманците, на обикновените отрудени и бедни хорица там!

  8. КТБ е вездесъща – освен че държи парите на държавните фирми, купува наред стратегически фирми и финансира с тях частни медии, обслужващи властта! А ще се окаже накрая, че Оманското участие е обяснение за всякакви врътки!

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.