Дългоочакваната среща на мизерстващата българска журналистика с пратеничката на (предполагаемо) благоденстващата Европа комисар Нели Крус (не) се състоя в София. Беше провал и триумф едновременно. Защо?
Беше провал най-малкото защото (почти) нямаше говорители на българската журналистика на срещата. Бях там. Чух, видях, отвратих се и си тръгнах безмълвен, както се полага на натрапник на едно неприлично по форма и съдържание пиршество, доминирано от препили с вина за състоянието на болната ни медийна среда изнасилвачи, солидарно отговорни с властници и олигарси за дългогодишното блудстване със свободното слово в България.
От такива типове не можеш да очакваш да бъде засегната темата за отговорността (им).
Не можеш да чуеш от тях въпрос или поне лицемерен хленч за факта, че единствената сфера в българската публичност, която систематично се радва на добре организираната кокошкарска слепота на Темида, е четвъртата сласт, командорена с пари, бухалки, шантаж и други извратени инструменти за осъществяване на опаричения властови контрол над най-важната сфера от публичното живуркане в днешна България.
Невидимата ръка на софийските организатори на срещата с комисаря по цифровите технологии Нели Крус беше селектирала събеседниците на холандката така, че да затвърди впечатлението за мутриархата в българската журналистика ( с извинение към няколкото изключения, използвани като смокинов лист за тази срамотия).
Беше триумфално прекрасно тържество на тъжната действителност. Защото се видя в кристално мръсен вид ухилената истина за мрачната ситуация в българските медии в лично качество. Бяха събрани в един юмрук на седянка с пратеничката на Брюксел най-представителните физиономии за пропадането на медийната свобода, чието потъване в България регистрират на все по-унизителни дълбини всяка година международните инструменти за измерването на това сгромолясване.
Оказа се, че да говорят от името на агонизиращото българско свободно слово и силиконовото му медийно тяло, са мобилизирани тъкмо неговите душители.
Уж разделени на два лагера по линията на корпоративните битки, но всъщност в една редичка, бяха се самопредложили славослагателят номер едно на днешната власт Николай Бареков, настанен основателно до шефката на българосъветската дружба Светлана Шеренкова, граничеща с издателката Ирен Кръстева, следвана логично на съседния стол от Тошо Тошев. Присъединилият се към тях Валери Запрянов, който ( под аплодисментите на Кръстева) театрално изрази срам да е български журналист в днешно време заради опониращи на поведението му (им) колеги, също беше там. И къде без Славка Бозукова, лицето на най-безличния български “национален” всекидневник “Стандрат”, ентусиазиран изпълнител на всякакви поръчки на всякакви власти!
А отсреща им благо се мъдреше (везде)същата Венелина Гочева, все по-к(р)упен медиен шеф . Тя сподели емблематична за нахалството на българските медийни босове теза:
” Журналистите се оказаха по-мъдри от нас, защото докато ние ( т.е. шефовете, робовладелците демек- бел. авт.) се разделихме, те продължиха да работят заедно”.
Така тя похвали журналистическото смирението като голям плюс и добави коментара, че разделението между началниците не е попречило на безгласните им подчинени „да работят заедно по важни общи въпроси.”
Ето това е демонстрация на висш слугинаж, лупинг на истината с главата надолу, направо световен рекорд при обръщането на принципите с хастара нагоре!
Оруел го е казал по-кратко в неговата утопична книга „1984”, чийто сценарий адаптират по реална картинка бездарно днес със свои думи Гочева и подобните й: „свободата е робство”.
Според Гочева ( и нейната компания, очевидно) нагаждачеството на българските журналисти при всяка наложена отгоре промяна на „редакционната политика”, защото са принудени да си траят при ВСЯКАКВИ обстоятелства на терор над тях от такива, като нея (абонирани за началнически постове), не е позор, а е направо признак на мъдрост.
Реших да опитам и аз да постъпя мъдро. Оставих ги да си показват задните мисли в предните редици на един разговор, който уж трябваше да има нещо общо с журналистиката, със свободата на медиите и нихната демокрация.
Официално Нели Крус беше тук да нагледа дигитализирането, но всъщност стана свидетел на маргинализирането и деградирането на свободното слово.
Хубава работа, ама брюкселска!
Безпощадно точно!
И аз, като всички приятели в блога на Иво Инджев, очаквах с интерес срещата с Нели Крус. След всеки следващ телевизионен репортаж, след всяка интернет информация гневът в мен се надигаше все повече и повече! Това ли трябваше да бъде чаканото събитие? Къде са нашите хора, къде е Иво? Трябваше ли да сме свидетели само на мръснишките брътвежи и безстойностни въпроси на до болка познатите “робовладелски” мутри, всичките удобни на днешното управление. Човек наистина остава с впечатление за гадно скроен спектакъл от този, който иска да владее (и вече го е направил) медийното пространство. А преди него е свеждал скромно, в съгласие, глава пред еврокомисарката. Дано Нели Крус си е направила правилните изводи, но какво и ако е така? Кой ще прочисти медийната среда, кой ще осигури свободата на нашите журналисти в публичните медии? Споменах, че акцията “Успех на изборите догодина, чрез пълен контрол на медиите” започна от август. А какво е съдържанието на това, най-добре знаеш ти, Иво! Е, ще се примирим ли само с останалата ни “Блогария”?
Чаках с нетърпение да чуя за тази среща. С толкпва много очаквания беше натоварена появата на еврокомисар Нели Крус в България, видите ли, нещата ще се променят. Ако някой си мисли, че са излъгали Нели Крус, си остава за негова сметка. А ако тя се е вързала на герберските номера, толкова по-зле за нея. Няма спасение отвън, това. Иначе ентропията си нараства закономерно.
Мда, Европа е гузна. Няма друго обяснение. Както се казва всички са в кюпа. Или поне ще действат малко по малко. Може би момента е ключов. Знаете остават едни 2-3 месеца и Борисов не трябва да бъде ядосван. Незнам. Дано всичко завърши прилично. Но за Барозу и селташката му същност не се съмнявам гледайки отдалече и слушайки Грей. Дали отзад се крият някакви стратегически ходове, някаква систематичност в действията, наличие на цели и инструменти – незнам. Мързи ме да се информирам по-подробно за него, но и това ще стане. Но ако това, което виждаме на повърхноста е само актьорска игра в полза на стратегическите интереси, се чудя: колко ли лицемерна трябва да е политиката въобще?
Но какво ли се чудя за Барозу?!? Ако наистина Кунева е в толкова близки(без намеци) професионални отношения с него, колкото се хвали, че е и имайки предвид коя е тя, мисля че отговора е ясен.
Май ще излезе прав един приятел песимист, който твърди, че на Европа не й пука за нас, стига нашите “срамотии” да стоят по-далечко от нейния двор…..Нели Крус беше като неволята от оная приказка – тя всъщност не дойде.Дали ще можем самички….
“Официалните”медии са в упадък и на Запад.Медиите лесно попадат в лапите на демагози и перверти.Българските медии са една
комунистическа клоака.Смърдят до Бога.Не ги четете!Те няма да се оправят.Те не могат да се оправят.
Родени и възпитани в неморала и лъжите на комунизъма те за поколения ще си останат източник
на морален разврат и морално падение.
“”Нели Крус: Липсата на прозрачност при медиите е голям проблем
Трябва да се знае кой е собственикът на даден вестник или на ТВ канал, заяви еврокомисарят””
Tя си го е казала!
Това е присъдата!
България НЯМА МЕДИИ!
Има чужда агентура за лъжи и пропаганда.
“Еврокомисар Крус: Няма достатъчно прозрачност за финансирането и собствеността на медиите”
Не се залъгвайте!
Присъдата на Брюксел за българските медии е тежка.
Не доживотен а смърт чрез обесване.
По езика на дипломацията БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИИ СА ПОД КОНТРОЛА НА МАФИЯТА!
Аз нищо не очаквах, но гледах въпросното нещо по Канал 3 и щях да умра от срам. На моменти дори превключвах, за да отмине прекалено срамен момент и пак връщах. Не мога да повярвам, че пак чух името “Алексей Петров”. Бареков си похвали телевизията, Тошо Тошов се похвали сам себе си. Беновска нещо измрънка за Бойко Борисов(като, че ли гръм се чу, щом произнесе името Му). Нели Круз похвали Бойко. Сашо Диков се заяде с Бареков и му викаше: “Признай си бе, айде де, признай си, ше си признаеш ли…” Стана въпрос за някакви пари, за някакви корпоративни интереси в сянка. После един господин каза, че в България свободата на словото дори е прекалена и целия свят греши. Друг каза, че имало прекалено много медии и общо взето в България куцо, кьораво и сакато се напъвало да е журналист. Отвреме на време в залата се чуваха възгласи: “Ааааа,Еееее,Ооооо”, а на моменти смехове и ръкопляскания. Накрая на директното предавана човека в студиото на Канал 3 се опита да установи връзка със Сашо Диков в залата и се чуха някакви нецензурни думи отправени сигурно към Бареков, и нещо от рода на: “мръсен лъжец, ти си долен манипулатор.” Заключението ми е:”Надежда всяка тука оставете, вий що прекрачвате тоз праг(България).
Чест прави на г-н Инджев, че е заел такава чиста, безукорна нравствена позиция спрямо случилото се – защото гаврата, поругателството, (из)насилването, извършено над свободното слово, над самата свобода и над човешкото морално чувство наистина са били крайно гнусни, мръсни и нагли на тази сюреалистична среща. Забелязах по новините кои седят срещу еврокомисарката и щях за малко да падна от стола! Безсрамници! Но, от друга страна, нека, нека Брюксел наистина види с кои и с какви криминални медийни типове си има работа!
В този смисъл вчерашната пародийно-абсурдистка среща наистина е и триумф: триумф първо на дебелащината и на безочието! Да, това е бил най-показателен триумф на дебелоочието на това, което у нас минава за “журналистика”. Но също така е и триумф на неунищожимата истина – защото в този исторически момент у нас точно тази, уви, е тъжната истина. Да, точно тази е тъжната истина: понеже точно тия безскрупулни медийни мутрагени, представете си, са днес “представителите на медийната свобода” в така наречената “европейска България”! Понеже точно те са назначени да ръководят гаврата и мръснишката бавна екзекуция, жестокото умъртвяване над свободното слово в България.
Горко ни: доказани продажници, аморални типове, медийни чалгаджии-дудукчии и прочие… задници, представете си, са лицето на българската журналистика, на българските медии!!! Мекерето Карбовски що не повикаха – или и то, разира се, е било там?!
Дали пред лицето на тази иреална, фантастична, непостижима за здравия разсъдък, абсурдистка, мистична даже родна картинка на царуващите у нас медийни нрави Брюксел ще прозре най-после с кого си има работата?! Дано! Но тия толкова мръсни и препълнени с лайна обори на така наречената “българска медийна свобода” пак ние трябва да ги чистим и мием някак. Как? Не си го представям. Изобщо няма да е лесно, но тази работа все пак нас чака. Европа няма да ни изчисти оборите от смръдливите екскременти, що допуснахме да се натрупат у нас за тия години…
Don’t worry, Ivo. We going to prevail, sooner or later… might be later! First of all gotta wipe out the symbol of the evil – Occupation’ Red Army Monument!
След като чух репортажа по БНТ и за това как лично Б.Б се е заел със задачата да ‘оправи’ БГ медиите ,вълна от оптимизъм ме заля и чакам С нетърпение завръщането на независимата журналистика 🙂
Случайно попаднах на излъчването на тази среща по един канал свързван с Октопода.Говореше Тошо Тошев,но поради лошото излъчване разбрах по неговите думи,че е велик издател.След него взе думата един млад мъж който аха ,аха да каже нещо за прогнилата ни от лъжи журналистика,но той помоли комисарката да следи европейските пари които се отпускат за медиите.След него на манежа излезе една грозна жена с очила.Разпознах Октопода в българската журналистика Ирен Кръстева.Реших да запомня нейните брътвежи,но останах изумен когато тази жена взе властнически да удря по масата с дясната си ръка при всяко едно от изреченията си отправени към еврокомисарката.Представете си ако сте журналист в нейните медии,няма да пишете това което Ви наредят ли,дупе да е яко.След нея взе думата бащата на много тиражните медии в миналото великия, както той се самоопредели Петыо Блъсков,отвратих се и превключих на друга програма.
Тази пародия на среща беше наистина срамна работа. Всеки хвалеше себе си. Наистина, г-н Инджев, мястото Ви не е там. Съжалявам за това, че голяма част от хората, чакат информация само от националните телевизии и вестниците. Това позволява на пропагандната машина на ГЕРБ да работи безупречно.
За кой ли път трябва да цитирам Лермонтов – и тъжно и скучно! Позната картинка – банда негодници, седнали около маса, прожектори, камери и микрофони, а за цвят на почетното място – еврокомисар. Но този път безличието Валери Запрянов надмина всички, цитирайки имената на две журналистки, за да докаже тезата си, че у нас има медийна свобода. С интерес очаквам реакцията на Любослава Русева и Веселина Седларска, ако има такава. Или пак ще опрем до вечната българска дилема – свобдата или салама!
За какво очаквате да скимтят? За манджата най-вече: това единодушно и младите палета го подвзеха. (Нищо, че бяха по-встрани и по-отзад).Всички си представиха щедро изсипвани еврококали.
А Брюксел едно си знаеше: дигитализирането. Ама, освен че хабят хартия, има и друго. Дали ще им стане ясно на Брюкселите, че не е добре да имаш варвари пред портите? Сигурно не – докато не ги сполети проказата.
По едно време Брюксел изглеждаше стъписна. Друг път кога си е имала работа с текезарски манталитет, трактористи, барекопаун, бъбрещ паметник от хартия, подозрително намирисващ на спирт и един Фидел Кастро. И това накуп. Бафкащо, скимтящо, виещо.
Към Иво Инджев – уважение!
Не съм хранила никакви надежди за резултат от срещата с Нели Круз. Една брюкселска чиновничка не би могла, даже и да разбере трагичното състояние на журналистиката у нас, да направи каквото и да е. Лекарството е у нас самите, и аз си го прилагам. Не купувам вестници-парцали, много рядко следя казионните (те всички са такива) новинарски емисии по телевизията. В света на Интернет и електронни новинарски сайтове, блогове като този и Гугле-то, нямам никаква нужда да замърсявам съзнанието си с долнопробни писания и предавания.
Предлагам ви го и на вас.
Това е госпожи и господа, ПОДМЕНЕНАТА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ в България, за която ние от ДСБ говорим: вместо И. Инджев – Н.Бареков, вместо И. Беров – Т. Тошев, вместо И. Костов – Боко Тиквата, и оттук: вместо инвестиции за развитие,потънали милиарди в Белене, вместо изпреварващо повишение на доходите – стремглаво потъване на дъното на всички класации, вместо реформи – медиини циркове, вместо качествено образование – чалгаризиране на образованието, вместо здравеопазване – тежка артилерия! И още, и още…
Звучи като тъп виц! За жалост е истина.
Има ли нещо нормално в скъпата ни България, та и журналистиката да е свободна и нормална? Ефектът на ДОМИНОТО мили съграждани! Тежко ни!
Браво г-н Инджев, добре им го казахте, лошото е, че те от добра дума не разбират и за тях важи само старата и изтъркана до болка приказка на Жоро Дантелата за седесарския шут по меките части.
Беше ясно от един кадър как е протекла срещата с изброените мутри на преден план, а не се видя и едно лице от независимите журналисти, подписали писмото-покана към Нели Крус – търсих специално тези лица и не ги видях/и кой ли ще ги пусне пред камерите и пред Еврокомисар от такъв ранг/.
Обаче се чудя, дебатът за свободата на словото не трябва ли да бъде предшестван от друг дебат – за начинът, по който се изучава историята в училище и ВУЗ?
Ако приемем, че медиите са като бит-пазара, до който масовата конфекция достига след като са трансформирани тенденциите във висшата мода, които пък са разработени в съответните модни ателиета на елитните моделиери и едва тогава наложени за широка употреба в пригоден за ежедневието вид, а предлаганото в медиите е продължението на начина, по който за масите се разглеждат събитията от близкото, а и по-далечното минало и тяхното продължение в наши дни, както оценката над участниците в тях, при наличното извращаване на историята и оценката над лицата в нея от последните векове и години, не можем да очакваме да се подобри и свободата на словото. То е демоде, продължение на мухлясалия поглед към събитията от времето на съветизирането на България и предишните имперски амбиции – като социалистическа дреха, накичена с лъскави аксесоари. Не се ли промени гледната точка от учебниците, писани на базата на научни исторически изследвания и анализи, няма да се променят и медиите у нас, скоро ще делим по критериите за оценка на свободата на словото в Света едно място с КНДР. Ще си разменяме апокрифно литература и като небивалици ще си разказваме в интернет и по камерни сбирки за случилото се с България и случващото се до наши дни.
Все се надявам в Европа да са наясно с положението.
Ето едни думи на Иво Беров извадени от тук-разбира се по-добре ще е да прочетете цялата статия! http://www.ivremena.com/тема-на-седмицата/защо-българия-е-тяхна
“Ако десет, двайсет, сто или двеста хиляди души – приблизително толкова се броят демократите в България – на могат да създадат своя медия, това означава, че те не я заслужават. Не ги бива. Не стават.
Означава, че света, българският свят ще бъде представян и тълкуван от бившите комунисти, а те само ще ги гледат, ще ги слушат, ще ги четат и ще се ядосват. А на кого ще се ядосват ?
…
Би трябвало да се ядосват преди всичко на себе си.
Защото тяхната предприемчивост е закърняла и защото вече не могат да се оправят сами. Защото за две поколения робство вече окончателно са придобили робска душевност. Душевност на хора на които все някой друг им е виновен / КДС/, на които все някой друг трябва да свърши работата /Костов/, които чакат все някой друг да им каже истината /американския посланик / и на които им е удобно да живеят с онова нелицеприятно чувство, наречено от Ницше „ресантиман” – тоест смес от робска жлъч, злоба, неудовлетвореност, завист и яд.
…
Негодувате от това, че България е тяхна ли ?
Ами тяхна е, защото им я дадохте. И това не е свързано с изборите и политиката. Свързано е с примирението и робската нагласа.”
…
Ето Ви още, пак от Иво Беров
как се прави независим десен вестник http://www.ivremena.com/непреходно-и-вечно/как-се-посреща
“Не драги демократи, не парите са пречката за направа на десен граждански вестник. Пречката е онаследения от мрачните робски времена начин на мислене.
Защо не някакъв вид акционерно дружество
Акционерно дружество. Това е може би най-пряката връзка между гражданските начинания и деловия свят.
Показателно е, че в България въобще няма акционерни дружества. Тоест няма граждански начинания въплътени в делови действия.
Гражданите не се сещат, че биха могли да подемат едно начинание, или да направят, да сътворят едно предприятие сами. Като съберат средства помежду си, например. Чакат някой отгоре да го направи.
И дочакват.
Все се намира някой отгоре да го направи.
А после се оплакват, че всички медии били на олигархията. И че олигархът направил медия, ама за себе си. Без да смислят, че няма как той да я направи за тях, а не за себе си.
…
На акционерни начала са направени много от най-добрите френски вестници. Условието е никой да не притежава контролния пакет акции. И никой да няма повече от 20 процента. Като акциите се разпределят между бизнесмени, журналисти и всички които желаят да участват в начинанието. И всички, които споделят дадени възгледи, разбира се.
Дружеството може да си избира управителен съвет на общо събрание, например, съветът може да назначава редактори, но всичко това вече са допълнителни подробности.
Вместо акционерно предприятие може да се създаде и ООД със съответното разпределение на дяловете. Подробностите могат да бъдат уточнявани, променяни и донагласяни.
Като се обмисли много добре основното.
Парите.
Ах, парите…
Ах, парите…Ох, тия пари…Колко точно ще трябват, откъде ще дойдат, кой точно ги даде, ама няма ли да се прахосат, няма ли някой да бръкне в кацата с меда, няма ли да се минем, „ защо точно аз да се занимавам”, то все ще се намери някой отгоре, който да даде и да свърши цялата работа…
Някой началник, някой бей, някой паша, някой премиер, някой богаташ от нашите, някой нашите или някой командир.
…
Ами няма да даде. Точно тук е същността. Няма да ги даде някой богат човек от нашите, някой паша, някой кмет, някой банкер, някой началник и някой командир. А дори да пожелае да даде, не бива да получава повече от 20 процента акции. Тоест повече от двадесет процента влияние във вестника.
За да остане той граждански.
Върховният въпрос с върховния отговор – колко .
Ето го въпросът на въпросите, сърцевината на сърцевините, разковничето на разковничетата, алфата и омегата, началото и краят, най-вече краят на всички граждански начинания и добронамерени помисли:
Колко пари ще трябват. / Освен кой ще ги даде/
Е ето го и отговорът на отговорите, сърцевината на сърцевините, разковничето на разковничетата, алфата и омегата, началото и краят, най-вече краят на всички граждански начинания и добронамерени помисли.
Около 50 хиляди лева ще трябват. Словом петдесет хиляди.
Толкова ще трябват.
Ако в България не се намерят сто души, които да дадат по петстотин лева, или петдесет души, които да дадат по хиляда лева за десен граждански вестник, то никой по никакъв начин няма вече право и не бива де се оплаква, да мрънка, да хленчи и да негодува, че в България всичко било в ръцете на олигархията и че нямало свестни медии.
Щото – толкова сме си, такива сме си.
Присъствието на изброените граждански, морални и професионални уроди ме втрещи и аз едва изтърпях смрадливия им парад до един момент, защото направо взе да ми се повдига. Но знае се-комунист и рубладжия срама нямат! Всеки човек с микрограм морал и съвест би се замислил, дали, ако е всеизвестен кремълски хрантутник и блюдолизник, би основал Институт по лидерство и награда… СТЕФАН СТАМБОЛОВ.Но не-товарищ Шаренкова прави точно така. Ето защо тази шайка е по-гнусна от руските си господари и откровените им марионетки- един Лукашенко например не би учредил за нищо на света награда РОНАЛД РЕЙГЪН, нито пък Томислав Николич- награда НАТО.
Отврат!
Извинявам се за дългите постинги, но много ми се иска нещата вече да се случват, а не само ” глухо и страшно да гърмят окови”.
Смятам ,че всички имаме вина за сегашното състояние. Стига вече с този интелектуален нихилизъм, у умните и можещи хора, стига вече с тия заешки сърца.
За повече яснота по въпроса,прочетете целите му статии от даденият линк
Много поучително Г-жо Ранделова. Казвано е толкова много пъти в различни форми. И аз да го кажа с чужда мисъл:
Има 3 вида хора:
1). Тези, които карат нещата да се случват
2). Тези, които оставят нещата да се случват
3). и тези които казват, “А, ама какво се случи ?!?!”
@ РАНДЕЛОВА Напълно Сте права, г-жо Ранделова, споделям Вашите виждания и тревоги, както и тези на г-н Беров! Мисли се по въпроса. Засега. Само се мисли.
Ами аферим, който мисли да мисли по-бързо. И фронтално и поименно да прави нещо. Че нещата отиват на зян. А от изтъркани седалки, па било то и брюкселски, няма файда. Иначе така яваш-яваш на мен ми изглежда по азиятскАму.
МЕДИЙНИ МУТРИ И ЗОМБИТА ТРЪБЯТ ЗА ПРОБЛЕМИТЕ НА БЪЛГАРСКАТА ЖУРНАЛИСТИКА ПРЕД ЕВРОКОМИСАР! ЩО ЗА НАГЛОСТ?!
Както каза Иван Бакалов в е-вестник – на вчерашната среща с еврокомисар Нели Крус са присъствали наши медийни магнати, които приличат на зомбита. “Още говорят, мърдат, но са живи трупове”, казва той. Да, а някои дори и тропаха по масата и излъчваха вулгарност. Неподражаема, отвратителна вулгарност. Няма да конкретизирам. Сами можете да проследите цял запис от срещата, пуснат в интернет, и да си направите изводите.
Но нека бъда умишлено директен. Не и дискретен. Повдига ми се от тези наши самозвани медийни босове, които злоупотребиха с журналистиката и посадиха медийни бурени, които трудно ще изкореним в близките години, а най-безсрамно ми се появяват на среща с еврокомисар и ми говорят за проблемите в медийната ни среда, представяйки се за собственици на всъщност отдавна компрометирани медии. Един такъв динозавър пък изплю камъчето, че се срамувал да каже, че е журналист. Аха, значи проговаря от време на време нещо като съвест и у зомбито. Но точно същият господин спокойно може да си се срамува, че наистина не са му чисти работите. Най-малкото защото си другарува с някои сдобили се с гротескна слава медийни императрици и печалбари в медийните среди. Членоразделя, звукопроизнася, но не прилича на човек, а си остава… сиво и жалко зомби. Няма харизма, няма дух, няма искреност. Болнавост и безличие.
Мъчително е да си свидетел на подобно падение каквото представляваха тези физиономии на вчерашната среща. Но нека умишлено задам следните въпроси към въпросните медийни зомбита, които едва ли могат да предизвикат самопризнания:
– Как така от години изданията ви са на загуба, а продължавате да наливате пари в тях?
-Как така никой не ви купува вестниците и списанията, а продължавате да ги пускате на пазара?
– Как така си създавате нов медиен съюз, за да браните опетнените си имена, за да заздравите лостовете си на влияние в политиката и икономиката на страната, а мрънкате?
– Как така купувате телевизии и наливате хиляди, милиони в тях, съблазнявате журналисти от водещи медии, за да им плащате космически заплати, когато е всеизвестно, че рекламодателите вече са кът, няма как да си върнете парите, които сте изхарчили (уж инвестирали), а се изживявате като мрънкащи медийни хиени, които незнайно защо страдат от липсата на регулация и регламент на медийния пазар?
Как така? И що за безочие, дами и господа медийни мутри?
Банда разюздани медийни босове с нулев авторитет ще ми говорят за журналистика!
Що за наглост е да си забогатял от медии, да си използвал и използваш енергията на десетки журналисти, умишлено да си плащал години наред жълти стотинки на колеги, да си ги експлоатирал, за да пробутваш на читатели и зрители опаковани лъжи и псевдосъбития, псевдопублицистика, да си защитавал личната си меркантилност, а да се оплакваш на еврокомисар колко било страшно в медийната ни среда и какви са проблемите ти?
Това е проява на патологичен цинизъм!
Купуват журналисти, купуват си влияние, съчиняват си биографии, а са сенчести персони с нулев авторитет. Медийни зомбита, медийни мутри, медийни терористи! Най-лошата извадка от историята на съвременната българска журналистика.
Коя от тези медийни мутри ще ми докаже, че не е осребрила пошлата си биография? Кой от тези медийни терористи, които ще ми докаже, че не използва медиите за параван, за декор на пъклени планове и поръчкова журналистика? Коя от тези морално уродливи медийни персони въобще заслужава некролога си?
Извинявам се за мрачните констатации и апатичен коментар.
Чудничко. В картинката май липсват само представители на оня противоконституционен орган СЕМ. Наистина ли нямаше някой техен представител?
Нямаше ли поне един професор по нищо, поне една папийонка? Толкова ли не се намери доблестен СЕМк-аджия да опъне нужното дълго и патетично, но за сметка на това безмислено слово и да опразни шишето с уски на коктейла?
@РАНДЕЛОВА
Госпожо Ранделова, благодаря!
“Динозаврите
изпапаха лаврите” –
казваше Радой Ралин.
Но уви, тези медийни чучела (динозаври), носят физиономии на които прозира катранената им душа: Козелич, Т. Тошев и Биреков са с лица на употребени партийни гюдерии. Или гаредероба Ирен Кръстева и гадеробиера.
Всички те са рупорите на рециклирания социализъм
Иво,
като прочетох коментара ти, след това и други коментари и изгледах няколко клипчета от тези срещи се заформи една червена нишка “да не вземе никой друг думата” и нещо като “deja vu”.
И днес – Бинго! Нали ти казах, че препрочитам Георги Марков. Виж ако искаш финала на “ДЕСЕТ ГОДИНИ СЛЕД ИВАН ДЕНИСОВИЧ”.
“…Като чета описанието на провеждането на този конгрес, с всичката му полицейщина, цензура, прегледани речи и записани делегати, за да не вземе никой друг думата, виждам откъде българските папагали са научили урока си при провеждането на своя конгрес през 1968 година. Медведев описва подробно и картинно тайните машинации и игри на разни набедени писателски ефрейтори да заглушат всякакъв глас на правда и истина и превърнат конгреса (като всеки конгрес) в поредица от помпозни тостове. И все пак това е първият случай, когато някой дръзва така прямо, открито и честно да предяви правата си на човек и творец. Всичко, което Солженицин пише до този конгрес, има своята абсолютна валидност и днес.” – http://chitanka.info/text/24346-deset-godini-sled-ivan-denisovich-i
Извинявяйте, но ми се струва, че към въпросната г-жа Крус очакванията са като към “Дядо Иван”. Защо трябва Брюксел да ни оправя ? Нима г- жа Крус си купува от тези вестници или пък следи с интерес предаването на Бареков.
Не си ли мислите, че тези, които избраха Борисов харесват медиите на Пеевски ? А те за жалост са мнозинството. Иначе ние (все още) можем да си чешем на свобода езиците в интернет.
Поне за сега Гугъл и Фейсбук не са собсвеност на Корпоративна търговска банка.
Че е “хубава” работата, “хубава е! Ама не защото е брюкселска, българска си е. И затова е и толкова “хубава!
Нямам нито знанията, нито времето да се ориентирам в политиката, в битките на групировките, да изследвам кой кой е в България и към коя “група по интереси” принадлежи. А то май и не си струва.
Обаче имам прости ориентири – преди години това бяха Кеворк Кеворкян и Тома Томов. Щом чуех, че някой от тях хвали някого, вече знаех, че този някой не е читав.
Сега имам нов ориентир – възторженият гъзолизец Бюреков.
Не знам дали Борисов е борец срещу мафията или шеф на амфитаминовата мафия – няма как да знам.
Не знам дали американските и европейските полицаи са го награждавали от благодарност и уважение или от куртоазия – няма как да знам.
Няма как да знам – нямам компас в света на тоталната дезинформация и контрадезинформация.
Защото човечеството похарчи милиарди за Големия адронен колайдер за да открие истината за Вселената, но харчи трилиони за да скрие истината за себе си.
Обаче имам прост ориентир – който допуска Бареков на по-малко от километър до себе си – той не е читав!
Ето, г-н Инджев, една неочаквана полза от медийната гнусотия! Върховете на падението се виждат отдалеч и служат за ориентир.
mnogo silna statia… bravo!
Много жалко! За съжаление това е горчивата истина.