Борисов пропагандира платената ( партийна) любов

Да бъда простен за това самопризнание от селянчетата, но като градско момче си спомням от малък майтапите за селските сватби ( става дума за манталитет, а не за населено място и кой къде е роден). „Кумът дава печка”, цака „главният”на сватбата, обаче свекърът, примерно, се докача на чест и се провиква на три ракии: „свекърът дава пералня”…

Точно такава „селска” сватбарска фукня практикува в безогледната си пропаганда и нашият „кум”. На заседание на министерския съвет онзи ден, стенограмата за което е публикувана ( не случайно, разбира се!), премиерът Борисов измерил „любовта” към потресените от земетресението ( и от неразбориите с държавните компенсации) перничани …в левове. Като в бардак.

„Обичта на ГЕРБ към Перник е 1 милион лева, на БСП е 15 000 лева”, казал той на заседанието и напътил своя министър Дончев да натърти върху това признание в (платена) любов при връчването на дарението в Перник.

Най-забележителното в тази типична историйка е не само убедеността на Борисов, че всичко се купува и мери в пари, включително народната любов, но и че нарежда това цинично отношение към благотворителността да бъде доведено на знанието на обществеността. Посланието е, че „който играи ( с ГЕРБ) пичели, а който не играи- духа супата”.

По своята простотия този селски подход към гражданското общество обаче все още е далеч от глупостта, изречена от изобретателя на новата мерна единица за оценка на значимостта на книгата: сантиметрите. Културният министър Вежди Рашидов, приятел и съмишленик на Бойко Борисов, остава ненадминат с искрения си възторг пред дебелината на книгите, споделяйки на една пресконференция, че колкото е по-дебела една книга, толкова е по-значима.

Малко напомня на вица за султана, който на „кастинга” за ново попълнение за харема избирал дълго между всякакви талантливи кандидатки- поетеса, певица и т.н. и накрая избрал онази с …най-големия задник.

Борисов, в интерес на истината, макар да не е бил много ученолюбив- съдейки по собствените му откровения за пропилените от него възможности да учи чужд език за сметка на ритането на топка, всъщност бързо се учи и като нищо може да задмине „учителя” си Рашидов в дисциплината „нови мерни единици”… Макар точно парите да не са никаква новост в циничното мислене на хората, упражняващи една от най-старите професии (т.е. политиката- вие какво си помислихте?!).

Както знаем, Борисов в много отношения надмина учителите си Живков и Сакскобургготски ( не му вменявам нищо, той сам ги е посочвал публично за такива). Май човек трябва да мисли наистина с онази част на тялото, която султанът уважава най-много, за да не проумее, че ни коткат с комплименти на миндера на споделената народна любов, но всъщност ни оглеждат похотливо за едни доста долни цели, които осъществяват след това, когато е късно да се вайкаме за свалените гащи.