Бурята в гьола край Белене, която и без това ядреният дисидент Георги Котев отдавна описва като димна завеса за истинската голяма далавера в действащата АЕЦ „Козлодуй”, отнесе нейде в тихото пристанище на мълчанието предстоящата най-важна реална стъпка към затягане на руската енергийна хватка около българската икономика. Наближава подписването на споразумението за „Южен поток”, определен в последната публикация на британския „Файненшъл таймс” като нежизнеспособен проект в новите условия на световната газова война.
Да сте чували обаче българските власти да споделят опасенията на някакъв си „Файненшъл таймс”? Давят ни в мълчание и в догадки дали ще ни насадят на атомния или на газовия руски стол за окончателно ликвидиране на българската енергийна независимост.
В помощ на всички, които искат да извикат „помооощ”, за да ги чуят чак отвъд океана за намеренията на нашите управляващи и техните опозиционни червени съмишленици в предстоящата екзекуция на България, замислена като неизбежно финализиране на заканите да ни нахлупят руски енергиен „троен шлем” , публикувам две актуални помагала. Освен извадки от статията на „Файненшъл таймс” вижте и части от коментара на Асошиейтед прес, от който става ясно, че кандидатът на републиканците за президент Мит Ромни обещава да ни защити от „Газпром”- явно сме станали актуални за американската политика до степен да ни включат в политическия дебат там, докато нашите управляващи се спотайват тук.
Особено интересно звучи онази част от коментара на АП, в която се говори за „слухове” , че Русия стои зад организирането на протести за шистовия газ в нашия постсъветски свят- за тях слухове, за нас си е реалност. Ако българското правителство не беше комбина с руснаците по този въпрос, властта тук не само нямаше да си затваря очите за очевидното, но щеше да предприеме нещо за разобличаване на истинските организатори на „спонтанната” демонстрация в 12 български града, която послужи през януари на Бойко Борисов като основание внезапно да нареди на (уж) народните си избраници, солидарно с (уж) враговете им от БСП, да гласуват първата в света забрана за проучване дали изобщо на територията на страна е вероятно да има неконвенционален газ.
Само че как да очакваме от ГЕРБ да разследват себе си за съучастие в игрите на Москва, в които структурите на БСП взеха такова дейно участие ( по форумите имаше откровени хвалби за решаващата роля на мобилизираните за целта структури на младежката БСП)?
“Файненшъл таймс”: “Газпром” е в криза
28.09.2012
В Германия руската компания бе принудена да приеме сериозно намаление на цените, но продължава да настоява за високи цени в Източна Европа въпреки падането им на пазара.
Като втори удар срещу “Газпром” “Файненшъл таймс” определя започнатото от Европейската комисия разследване срещу компанията за антиконкурентни практики в 8 страни в Централна и Източна Европа.
Като се има предвид, че ЕК спечели далеч по-неубедителните дела срещу “Майкрософт” и “Интел”,
победата над “Газпром” изглежда почти сигурна
Като последица руската компания ще трябва да се откаже от сегашната си ценова политика и да намали наполовина цените си в Европа, което ще съсипе приходите и печалбите й.
“Газпром” формално е най-печелившата компания в света през 2011 г., като твърдените й печалби са 46 млрд. долара. Те обаче едва ли са истински. Анализатори подчертават, че вероятно около 40 млрд. от тях изчезват заради неефикасност и корупция, така че сметките на компанията излизат на плюс с малко.
Пазарната стойност на “Газпром” се срина
от 365 млрд. долара през 2008 г. до 120 млрд. сега.
Дълги години анализаторите казват, че Русия ще се реформира само когато паднат цените на газа, тъй като “Газпром” изглежда е основната “черна каса” на Кремъл, макар и сега да е драстично намаляла.
Кремъл няма голям избор и ще трябва да се оттегли от мегапроектите си: вече бе замразена работата по огромното Щокманско находище, а следващата стъпка ще да е отказването от “Южен поток” – разточителния и изключително скъп газопровод; а също и от преместването в гигантска нова централа в Санкт Петербург. Но всичко това едва ли ще е достатъчно.
Нефункционалното бивше съветско министерство на газа трябва да бъде разделено на реални компании, които да бъдат приватизирани.
Залезът на “Газпром” изглежда вероятен
С него ще се свият приходите на Русия, а Путиновият модел на държавен капитализъм ще понесе унищожителен удар.
Ако дори самата “Газпром” не е жизнеспособна, коя руска компания е? Подобен въпрос може да даде нов импулс на пазарните реформи. В крайна сметка съвсем скоро бяха приватизирани акции на “Сбербанк” на стойност 5,2 млрд. долара.
В първия си коментар за разследването на ЕК срещу “Газпром”, Путин показа колко не разбира от пазарна икономика.
“ЕС субсидира икономиките на източноевропейските страни. Сега изглежда някой в ЕС е решил да прехвърли част от товара с тия субсидии на нас.”
Обратно на фактите, той твърди, че цените на “Газпром” са диктувани от пазара, добавяйки, че компанията има “от десетилетия определени принципи на ценообразуване, които са закрепени в дългосрочни договори. Никой никога не е поставял под въпрос тези принципи”.
Само че сега Европейската комисия прави точно това. Колкото по-дълго Путин отрича реалностите, толкова по-дълбока ще става кризата на “Газпром”, завършва авторът Андрес Ослунд, член на Института за международна икономика “Петерсън”. /vesti.bg
Новата Студена война ще бъде газова
3 Октомври 2012
Кевин Бигъс
Асошиейтед прес
Кремъл наблюдава, европейските страни се бунтуват, а някои подозират, че Москва тайно финансира кампания за провал на стратегическите планове на Запада. Това не е филм за Студената война. Става въпрос за бума при сондажите за природен газ, а политическата намеса е огромна.
Като падащи плочки на домино процесът на сондаж, наречен хидравлично разбиване или фракинг, разтърсва световните енергийни пазари от Вашингтон до Москва и Пекин. Някои прогнозират това, което някога бе невъзможно: че САЩ няма да имат нужда да внасят природен газ в близкото бъдеще, а Русия може да бъде най-големият губещ.
“Точно тук всичко се преобърна с главата надолу,” посочи Фиона Хил, която е експерт по Русия към вашингтонския мозъчен тръст Brookings Institution. “Техните дни на господство на европейския газов пазар свършиха.”
Всяка страна, която търгува с енергия, би могла потенциално да спечели или да загуби.
“Относителното богатство на САЩ, Русия и Китай, както и способността им да упражняват влияние в света, са свързани до голяма степен с това какво се случва с газа в световен мащаб,” посочи в доклад това лято Kennedy School of Government към Харвардския университет.
Историята започва преди няколко години, когато известен напредък при сондажите разкри огромни резерви газ дълбоко в шистовите скали – като при образуванието Марселъс в Пенсилвания и Барнет в Тексас.
Експертите прогнозираха, че природният газ на САЩ свършва, но тогава шистовият газ наводни пазара и цените спаднаха.
Русия изнасяше огромни количества за Европа и други страни за около 10 долара за единица, но сегашната цена в САЩ е около 3 долара за същото количество. Този вид математика привлече вниманието на енергийните компании и на политиците по света.
Някои правителства започнаха да си представят бъдеще с по-малко руски природен газ.
През 2009 година Русия спря газовите доставки през Украйна за почти две седмици заради спор за цените и плащанията. Над 15 европейски страни трябваше много бързо да намерят алтернативни източници на енергия.
Финансовите залози са огромни. Печалбата на руската енергийна корпорация Газпром, която е контролирана от държавата, достигна 44 милиарда миналата долара година. Газпром, чиято централа се намира в Москва, е най-големият производител на газ и изнася голяма част от него в други страни. Миналия месец обаче Газпром спря плановете за разработване на ново арктическо находище, като посочи, че сега то няма да може да оправдае инвестициите, а най-новият финансов отчет на компанията сочи, че печалбата е спаднала с около 25 %.
Президентската кампания в САЩ вече засегна стратегическия потенциал. В документ за кандидат-президентската позиция на републиканеца Мит Ромни се посочва, че той “ще преследва политика, която да доведе до намаляване на зависимостта на европейските страни от руските енергийни източници.”
През септември президентът Барак Обама отбеляза, че САЩ могат да “разработят предлагане за сто години на природен газ, който е точно под краката,”, което “ще намали вноса ни на петрол наполовина до 2020 година и ще подкрепи над 600 000 нови работни места само в сектора на природния газ.”
Полското министерство на околната среда посочи в изявление до Асошиейтед прес, че нарасналият добив на природен газ от шистови находища в Европа ще намали вноса по газопроводи от Алжир и Русия.”
Въпросът стигна и до най-високите етажи в Кремъл. Хил от мозъчния тръст Brookings чу руският президент Владимир Путин да говори (за шистовия газ – бел. прев.) в края на 2011 година на среща с журналисти и представители на научните среди в Москва. Тя посочи в публикация в блога си, че според нея единственият път, когато той наистина е проявил интерес е бил, “когато поиска да ни обясни колко опасен е фракингът.”
Високопоставен представител на Газпром отбеляза обаче, че шистовият газ всъщност е помогнал на страната в дългосрочен план. Сергей Комлев, ръководител на отдела за договори за износ и цени, призна неотдавнашните прекъсвания на доставките, но прогнозира, че горивата на САЩ няма да се наложат в Европа в някаква значима степен.
“Макар да чухме, че мотивът за тези дейности е да се намали зависимостта на някои страни от газа на Газпром, крайният резултат от тези усилия ще бъде изцяло благоприятен за нас,” посочи в електронно писмо до Асошиейтед прес Комлев.
Работата на Pace Global за Газпром изненада някои хора във Вашингтон, а Хил отбеляза, че следящите сектора в Европа вече са на мнение, че Русия финансира природозащитни групи, които шумно се противопоставят на фракинга в Европа, който може да свие руския пазар на природен газ.
“Чух много слухове, че руснаците финансират това. Нямам никакви доказателства,” отбелязва тя, като добавя, че много критици вярват на слуховете, тъй като Газпром притежава медийни компании в Русия и в Европа, които пускат материали за опасностите за околната среда от фракинга.
Газпром отхвърли такива конспиративни теории, отбелязвайки, че това по никакъв начин не може да бъде свързвано с присъщите интереси на Газпром, тъй като шистовият бум рекламира газа като изобилен, достъпен енергиен източник.
Много американски медийни компании, включително АП, са публикували информации за шистовия газ и околната среда. Регулаторните органи настояват, че като цяло проблемите, свързани със замърсяването на въздуха и водата, са редки, но природозащитни групи и някои учени посочват, че не са направени достатъчно проучвания.
Американските енергийни компании са нетърпеливи да изнасят газови продукти. Въпросът е толкова деликатен, че администрацията на президента Барак Обама отложи решението за разрешителни за износ, като посочи, че това ще вдигне цената на местния газ и ще доведе до щети за околната среда.
Само възможността за износ обаче може да позволи на другите да искат по-ниски цени от Русия, посочи Кенет Медлок III от Института за обществена политика James Baker в университета Райс в Хюстън. “Това променя позицията на масата за преговори за всички”, допълни той. “Събираш всичко това и започваш да разбираш: “Ау-у”.
Има едно огромно неизвестно при изобилието от шистов газ в САЩ, отбелязва Хил. За разлика от ситуацията в Русия и някои други страни нито правителството, нито някоя друга частна компания могат наистина да го контролират или насочват. “Въпросът е: може ли САЩ да правят това, което правят руснаците – да го използват като политически инструмент,” отбелязва тя.
По БТА
Русия ще ни помогне, с още по-високи цени.
добре че няма да съм жив когато енергийната война се разрази тя започна и се питам аджеба дали някой направи нещо от управляващите ни преди и сега да поемем по леко удара и си отговарям не тези не знаят даже къде са не може да се разчита на политиците в близките 25-30г в българия за жалост и в европа положението е почти без изход и все пак надежда има сигурен съм омир казва ако отнемеш вярата става любовта също но без надежда всичко свършва а аз не искам и се надявам че има надежда българска и дори народ въпреки славейков
Литва подаде иск за 1,5 млрд. евро срещу Газпром в арбитражния съд в Стокхолм. Литва твърди, че от 2004 г. при гласувания по въпроса за повишаване на цената на доставяния в страната руски газ част от членовете на мениджърския състав на Lietuvos Dujos (“Литовски газ” многократно „действаха не в полза на родното предприятие, а на руския концерн“, като по този начин „бе нарушен договорът за приватизацията му“. По този повод е подаден и искът за неустойката. (цитатът е от inwestor.bg)
Литовците отдавана се иманципираха от руската мечка, а при нас промяната все още не се е състояла…
Един превъзходен анализ на г-н Инджев. Монополизирането на българската енергетика в полза на Русия е цялостна стратегия, чието значение включва, но надхвърля практичната задача българските “братушки” да плащат монополно високи цени за енергия на Москва докато са живи. Енергийната стратегия на Москва има ясно изразени геополитически цели, които по отношение на България са много по-концентрирани отколкото спрямо целия регион на Централна и Източна Европа. Тази стратегия се илюстрира най-добре от това, което се нарича “проект за АЕЦ “Белене”.
В дебата от 24.06.2012 относно демонтирането на ПСА, водещ Георги Любенов, участваха г-н Инджев и председателката на Форум “България – Русия” Светлана Шаренкова. В този дебат г-н Инджев отново потвърди пълната енергийна зависимост в момента на България от Русия, която с едно “врътване на кранчето” може да принуди България да падне на колене, както и голямото раболепие към Русия, което все още се шири всред част от българското общество, към която явно принадлежи и Светлана Шаренкова.
По отношение на въпроса за демонтиране на ПСА, рекцията на тази натруфена г-жа Шаренкова беше напълно очаквано – паметникът на съветската армия трябва да остане непокътнат в центъра на София, защото той е едно признание за многобройните жертви, които Червената армия даде за освобождението на Европа и България от фашизма. Ето, това се казва комунистическо безочие.
За подобряване на историческата грамотност тази г-жа и подобните ѝ, ето няколко исторически факти:
– 23 август 1939 – Подписан е Германо-съветски пакт за ненападение от външните министри Рибентроп и Молотов. Този пакт съдържа и един допълнителен протокол, с който се регламентира поделянета на Полша между Третия Райх и Съветския съюз в резултат на вече решената война. Също и Балтийските страни, Бесарабия и Финландия са придадени към съответната сфера на влияние на договорните партньори.
– 1 септември 1939 – Германски войски нахлуват в Полша без обявяване на война, в съгласие с тайните клаузи, съдържащи се в Съветско-германския договор от 23 август 1939 г.
– 17 септември 1939 – Червената армия нахлува по цялото протежение на източната полска граница, в гръб на все още сражаващите се полски войски.
– 1 октомври 1939 – Полша капитулира.
– 30 ноември 1939 – Съветският съюз напада Финландия.
– 12 март 1940 – Съветският съюз и Финландия подписват мирен договор. Съветският съюз заграбва 40000 кв.км. финландска територия.
– между 3 април и 19 май 1940 г. в гората Катин, недалеч от Смоленск, служители на съветското НКВД разстрелват около 4400 полски офицери. Това престъпление, извършено по заповед на Сталин и политбюро на КПСС, е част от серията масови убийства на около 24,000 – 25,000 полски офицери, запасни офицери, полицаи, интелектуалци на най-малко 5 места в Руската, Украинската и Белоруската федерации.
– В Германо-съветския пакт за ненападение от 1939 г. Балтийските страни Литва и Естония са включени към съветската сфера на влияние. Към нея е придадена и Латвия според сключения на 28 септември 1939 г. немско-съветски договор за приятелство и гранично регулиране. В замяна на това Съветският съюз признава едно увеличение на немската окупационна зона в Полша.
Базираща се на бързо сключените договори за приятелство и ненападение с Германия, Червената армия нахлува през есента на 1939 г. в Латвия, Естония и Литва както следва:
. Латвия – нахлуване на 15 юни 1940 г., насилствено присъединяване към Съветския съюз на 3 август 1940 г.
. Литва – нахлуване на 17 юни 1940 г., насилствено присъединяване към Съветския съюз на 5 август 1940 г.
. Естония – нахлуване на 17 юни 1940 г., насилствено присъединяване към Съветския съюз на 6 август 1940 г.
– 28 юни 1940 – Под натиск Румъния е заставена да отстъпи на Съветския съюз Бесарабия и Северна Буковина.
– 12 ноември 1940 – Официално посещение на В. Молотов в Германия по покана на фон Рибентроп. Цел: уточняване позициите на двете страни в Източна Европа. СССР приема присъединяване към Тристранния пакт при следните условия:
а) незабавно изтегляне на германските войски от Финландия;
б) сключване на българо-съветски договор за взаимопомощ.
в) изграждане на съветски бази на Дарданелите.
г) отказ на Япония от минните и петролни концесии в северен Сахалин.
Срещата завършва с неуспех. Отношенията между двете страни се обтягат.
– 22 юни 1941 – Германия нахлува в Съветския съюз. Начало на Отечествената (за Русия) война.
За Съветския съюз започва битката за защита на Съветската държава от завладяване, за защита на суверенитета ѝ, за нейното оцеляване и в никакъв случай битка за освобождение на Европа от фашизма. От 1 септември 1939 г. до 22 юни 1941 г. Съветския съюз беше верен съюзник на нацистка Германия и участваше активно в подялбата на европейските държави и предаването им към съответните сфери на влияние. Първо завладяват и си поделят Полша с германския си съюзник, а след това я освобождават от Хитлер.Типично руско безочие и арогантност. След края на Втората световна война руският болшевизъм донесе на народите от Източна Европа единствено насилие, терор, масови убийства и пълна разруха – икономическа, морална, нравствена.
Все рани, които се лекуват с десетилетия.