Като „обичайния заподозрян” и „заинтересована страна” по аналогия би трябвало да не давам повод за човъркане в собствената ми рана с темата за ДС по роднинска линия, но от десетилетия съм направил друг избор (за който съм платил доста висока цена в личния и публичния си живот): избрал съм да управлявам сам съдбата си. Ето защо реших да хвана пак темата за рогата по повод днешния скандал в студиото на Би Ти Ви с външния министър Николай Младенов, вбесен от въпроса на водещия Виктор Николаев за миналото на покойния му баща.
За разлика от Николай Младенов, чиято реакция разбирам много добре от опита си на многократно атакуван наследник на обстоятелства извън моя невръстен и (не)информиран избор на старта на живота в тоталитарната държава НРБ, не оспорвам правото на водещите на която и да било медия да задават каквито и да било въпроси. Но с една малка забележка: на когото и да било!
Щом ще дълбаят в най-интимния семеен нерв на един събеседник, водещите трябва да докажат еднакво отношение и към всички останали свои гости от подобен ранг. Само тогава ще изглежда, че не подхранват пошлото любопитство към определени жертви по неопределени правила.
Би трябвало да попитат например вътрешния министър Цветан Цветанов чий шофьор е бил баща му щом смятат, че трябва да се рови в костите на бащите на важните днес персони. Съответно трябва да поставят въпроса как това се съотнася към днешната му позиция на кадровик на партия, която се напъва да се представи пред лековерната публика за антикомунистическа формация и дори успя да накара Европейската народна партия да си затвори очите и да си запуши носа, за да преглътне миризмата на съветски ботуш, маскирана с евтин екстрат от гербери, за да я приеме за част от своя ариегард в играта на леви и десни в Европа.
Никога и по никакъв начин водещите на Би Ти Ви не си позволиха да попитат нищо подобно Георги Първанов и то не за баща му Седефчо, а за собствената му принадлежност към ДС. Нито го попитаха защо е бил избран да ръководи на младежка възраст преди 22 години супер секретния екип от трима души от института по история на БКП, който да информира новия вожд Луканов за истинското положение на рухнала НРБ ( тази информация е разровил в архивите на БКП журналистът Григор Лилов, но на водещите на Би Ти Ви „дреболията”, обясняваща шеметната кариера на Първанов, е явно толкова интересна, колкото и историята с мезонетите на Манджуков, продадени по документи на изключително близкия на Първанови пернишки предприемач Владимир Лазов, криещ се от медиите, които- удобно за всички по веригата на омертата- не го и търсят).
Тъкмо напротив, Би Ти Ви до последно обслужваше Първанов и го изпроводи на слизане от президентския и медийния пиедестал разплакана от умиление с филмче за опитомената лично от президента вълчица Зорница, махаща опашка в задния двор на Първанови досущ като покорна телевизия.
Но най-вече водещите на Би Ти Ви трябва да са също толкова храбри, за да бъдат възприети за принципни, питайки за миналото му в ДС своя собственик Красимир Гергов, който години наред буквално лъжеше публиката, че е просто един „консултант” на медията, докато накрая, след отпадането на законовите ограничения за конфликт на интереси с монополното му положение на рекламния пазар, „великодушно” си призна без да го питат ( но не за ДС, а за собствеността в телевизията).
Пиша това на днешния 8 октомври, 6 години след последното ми предаване „В десетката”. То бешео беше свалено от ефир заради зададен от мен неудобен за президента Георги Първанов въпрос. Същите водещи, които днес проявиха такава необичайна за тях принципност в ползването на свободното слово към Николай Младенов, не само не проявиха журналистическа солидарност с моя милост, принуден да напусне под заплахата от уволнение след сваляне на предаването ми (формулировката „ напускане на Иво Инджев под политически натиск” е на Държавния департамент на САЩ в годишния му доклад от март 2007 г., за което водещите на”американската” Би Ти Ви така и никога не съобщиха), но дори се изгавриха, ангажирайки се с официалната версия на началниците си, според която аз съм си тръгнал доброволно от телевизията.
Това са д(в)ойните стандарти в стил „имаш крава, пиеш мляко”, но само ако си достатъчно послушен насред вкусната люцерна и преживяш онова, което ти е позволено. Иначе пиеш по една студена вода всеки ден точно 6 години почти на гладно- сравнимо със заплатите на уютно обитаващите медийните пангари колеги.
В този смисъл студената вода обаче, подчертавам, е най-вкусното питие в света на журналистиката, само че е лукс, какъвто малцина си позволяват, поради което искрено съжалявам онова мнозинство, което “пие мляко” .
Както винаги! Остро! Брилянтно мотивирано! Оригинално! Убийствено точно! В ДЕСЕТКАТА!
Чудя се “мъдрият народ”, с “глас Божи”, дето вече четвърт век гласува ту за “сполука”-та на комунягите, ту за “царственото благоволение” на мадридския измамник, ту за алчния и себичен лицемер /така го определи Жан Виденов/ Георги Седефчов, ту за цървула Борисов, дали се сеща, че всъщност през цялото време го държат “вързан на пангара”?!
Напълно сте прав, господин Инджев. Слугинажът, грозното блюдолизничество и безгръбначие на т. нар. национални телевизии ме карат да се срамувам, че живея (всъщност съществувам) в една държава с тях.
Бих попитал тези “свободни” медии защо вече четири години нито веднъж не са задали на военния министър о. з. Аню Ангелов въпроси около някои любопитни моменти от биографията му. Ето “бойния” път на този типичен представител на зоологическата разновидност, определила се като “гербер”:
Аню е бедно момче от циганската махала в Хасково. Неистов кариерист, нагаждач и страхливец. Командир-комунист. Колегите му от Нова Загора помнят, че още като капитан се е натягал на партийните събрания и даже политическите офицери не са магли да вземат думата от него. Затова е избран за делегат на еди-кой си конгрес на БКП преди 1989 г. После става “симпатизант” на СДС. После през 1994-95 г. си спомня за старата любов към БСП. После пак синее. После “леко” става царист. После се яви на избори в листите на Евро-Соц-лъжицата на Ал. Томов(Сашо Апашо). После стана върл гербаджия-експерт.
Сега се озъби на някакви младоци от легия “Раковски”, за да прикрие капитулацията си пред цинизма и безпринципността на С. Дянков.
В кой кръг на ада се пържеха предателите?
зeнитчик от Нова Загора
Абсолютно!Всяка публична личност трябва да бъде готова да отговаря на въпроси,да бъде отговорна за личното си поведение.Анонимността е недопустима ,особено за хора с политически амбиции.Много журналисти имат много нисък морал и съмнителни качества.Тиражират в публичното пространство норми,които дори според българските закони са обект на прокуратурата.Колкото до Първанов,може ли този човек да е 10 президент,а ние да не знаем нищо за семейството му и то след като знаем(информирани от нащите медии)всичко за американския президент ,за английската кралица,за сватбата на принц Уйлям и Кейт Мидълтън(колко пари струва,какви подаръци са получили и т.н.)?Каква е тази фалшива прозрачност за българските политици?
Невероятна статия! Благодаря за удоволствието!
Искрени пожелания за успех!
Какво стана с искането да един журналист за списъците с гости на приемите и на вечерите на президента Първанов?Искаме да видим списъците,кои са присъствали на приемите и вечерите в Бояна.Мисля,че ще излязат интересни имена.Практиката на американските президенти да издават книга с официалните пътувания,гостувания на политици,вечери,обяди,коктейли в Белия дом,списъци на поканените,даже менюто,трябва да се въведе у нас.Така избирателите виждат за кого и какво са харчени парите.Успешен ли е бил президента в контактите си.Това е прозрачност.
Всеки американец или гост на САЩ може да си купи книга за Белия дом,която се издава периодически и обхваща историята на сградата и обитателите му.Имам такава книга-има план на сградата,снимки на стаите,на картините,на посудата,килими,двор, цветя,мебели и т.н.Всички е изложено пред очите на света.Какво знаем българите за резиденция Бояна?
Свестните хора могат да си спестят до ок. 200 лв. на година ако си спрат кабелната или сателитната телевизия като същевременно ще си спестят и телевизионния цирк за който се говори по-горе и няма да загуби нищо в художествен аспект понеже в тях почти няма такъв, да не говорим за агресията която се излива от тях и може сериозно да увреди психиката на малки деца.
Г-н Инджев,
Използувате едно много широко разпространено,но и толкова погрешно значение на думата “пангар”.Вижте вярното и значение.
http://rechnik.chitanka.info/w/%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%B0%D1%80
Г-н Инджев,
За пореден път блестяща и безкрайно точна позиция. За жалост състоянието на словото в България ще продължи да увеличава неграмотността и незаинтересоваността на населението, а точно това е най-големият ни проблем. Тези хора са първи пред избирателните секции и те решават съдбата ни. И въпреки големите идеи и мечти, които младостта ми непрестанно ражда не успявам да открия изход от този порочен кръг. Искренно продължавам да вярвам, че интелигентните хора с идеи(като Вас) ще надделеят в тази борба с глупостта и затова истински се възхищавам на Вашата воля, постоянство и принципност. Дано сред моите връстници има повече идеалисти, за да може някой ден да измъкнем България от тази пропаст. А дотогава Вие оставате остров за мислещите хора в океана от глупост и бездушие.
Благодаря Ви.
Към valentin kolev:
Благодаря!
Вярно – видя се кой колко пари струва. Бездарие,компенсирано с послушание. Пък и малцината, които имат качества го давт по заобиколни есеистични криволици и произвеждат мъгливи алегории, препратки, алюзии. Жал да му стане на човек. Шубето е голям страх, а заплатата си е заплата. Та така…
А ivo.bg е един от малкото острови на свобода, за което – респект към автора.
Да бяха попитали Бойко как така, след като дядо му е убит от комунистите, той е завършил Симеоновската школа. Моят баща е бил офицер от противовъздушната отбрана на София. Мене въобще не ме допуснаха в Университета. ОФ-то не ми даде бележка, че ставам за студент.
Спомням си вашето предаване, макар и доста незрял по това време, за мен то беще просто едно от многото скучни предавания.Телевизията е направена да забавлява не за сериозни теми.
Шест години по-късно, вече не помня от кога не съм прекарал и един час пред телевизионния екран, нямам идея колко големи са станали и въпросните екрани, просто защото не искам да имам такъв.
Но затова пък редовно посещавам блога ви, изчитам всички коментари след всяка статия, и съм прочел всичките ви книги.
Благодаря, че продължавате да пишете.
Боли ме като чета този текст. А аз чета постоянно и чета за хаос и ужаси, трудно описуеми с думи. Жалко и за българската медийна аудитория, и за политическия й капак, и за гибелта на всичко, които не е посредствено в България.