Въпреки положените през последните пет години усилия от страна на правораздавателната система да подобри имиджа си, българите продължават да не вярват на полицията, съда и прокуратурата, според окончателния доклад на социологическа агенция “Алфа Рисърч” за ефекта от изпълнението на проект “Усъвършенстване на работните процеси в съда”, представен на 7 октомври. Анализът се базира на количествени и качествени изследвания,извършени в периода май-юни 2012г. сред широката общественост, страни по дела, адвокати и съдии, съобщава Mediapool.bg
Броени дни по-рано обаче друго проучване ни информира, че премиерът Бойко Борисов запазва най-висока популярност на четвъртата година от мандата си в сравнение с правителствените ръководители през последните 20 и малко повече години. Как ги постига тези успехи?
Схващате ли накъде бия? Ако не, дано поне правораздавателната ни система да схване.
Правораздавателната ни система явно трябва да се поучи от премиера- не да се крие в някакви прашасали кабинети зад томове дела и документи, а да излезе сред народа. Точно това нареди на своите министри Бойко Борисов на заседание на Министерския съвет: да ходят сред народа и да обявяват, да обясняват успехите си. С една дума, повечко самохвалство трябва, а за неуспехите и без това (почти) няма кой да се осмели да се обади, освен някакви си „шепа блогъри” ( изразът, използван после и от германския вестник „Ди Велт” за описание на свободата на словото в България, е на президента на организацията „Репортери без граница” Оливие Базил, който на 6 юни посочи в Брюксел интернет като истински свободна територия на словото в страната ни).
Опитвам се да си представя правораздавателната система, запретнала ръкави на хилавите си ръчички, да прелита от обект на обект и да си върши работата, като раздава право по села и паланки. Тук резне лентичката на разжалван митничар, там подлее менче вода за „на добър път” на пътник към затвора и току-виж имиджът й вземе да се покачва като нивото на гьола в Белене, докаран по своята значимост до океан за лов на шарани, повярвали в искрената солидарна загриженост на управляващите и червената им опозиция да опознаят народното мнение по непозната извън експертната общност тема за АЕЦ „Белене”.
И друго може да направи правораздавателната ни система по аналогия с премиера Борисов, ако иска да е най-успешната в сравнение с неуспешните си предшественици. Това „друго” изобщо не е в графата „други”, а си е направо основно умение: трябва да се научи да се отмята от казаното вчера с днешни обратни аргументи. Само тогава, проявявайки тава гъвкавост, ще заслужи явно симпатията на публиката- като на шоу на „жената каучук” в изпълнение на изпълнителната ни власт, предвождана от най-гъвкавия ни министър-председател за всички времена.
Освен това правораздавателната ни система трябва да нахлуе в телевизионните студиа и да окупира със снимката си и с пресни цитати първите страници на вестниците. За целта трябва да си наеме депутат от ДПС, който лично да подбира героичната й поза за снимката й, както прави Делян Пеевски в поверената му за целта преса с фотографиите на Бойко Борисов. В профил или- за разнообразие- в анфас, това не е толкова съществено. Важното е да е всеки ден и да има победоносно изражение. Защото Шефът, както сам натъртва в интервютата, не обича да губи или да изглежда губещ. Дори и провалът на България на Олимпиадата, понеже се случи по време на неговия мандат, обяви за успех!
Представете си само как Правораздавателната система ви гледа строго, втренчено и авторитетно, по шерифски дори, от всеки втори вестник в България. Няма ли да се стреснете накрая и да коригирате престъпните си помисли, превръщайки се в примерен гражданин за европейско развитие на България?
Аз си го представих за миг и спирам веднага да пиша, за да не се изтълкуват като злонамерена критика помислите ми и добронамереният ми съвет към Правораздавателната система. Читателят обаче има право, освен да мълчи предизборно ( че къде да се изкаже!), така и все пак на своето въображение, което да материализира, като се произнесе в урните след около една бременност време, когато се очаква България да роди ново управление.
Правозащитните и правоприлагащите органи в БъГъ могат да се похвалят със завидни постижения – хванат крадец на 160 огнеупорни тухли,или контрабандист на 2500 къса цигари,но нехае да свърши каквото и да е по сигналите от разследващи журналисти – от износа на ток от АЕЦ за Сърбия, извършван от жената на бивш БСП министър или пък приватизирания незаконно “Каолин” и последващите му сделки с енергийни предприятия. Защо ли,г-н Инджев? А лошо ли е германското правосъдие и сбъркало ли е то по едно нашумяло дело?
Г-н Инджев, Борисов за мен е личност прозаична, макар да е актуална и да разбирам желанието ви да изкрещите „Царят е гол!“, когато мнозинството медии се възхищават на невижданият му блясък и интелект.
Много повече бих искал да прочета коментара ви за интервюто на г-н Виденов. Мисля, че каза много истини. Макар да съм противник на социалистическата идеология, дори и в непокварения и смисъл, оценявам нуждата от хора, които да отстояват наистина принципите и.
До STRANGER,
ето и малко повече информация по случая от официоза на Бо&Цвъ ТВ7. Въпроса е защо Иван Костов позволи на Диляна Гайтанджиева да му се накара и да се държи с него като с ученик от 5-ти клас. За тези, които са пропуснали предаването “Жега” от 7.10.2012 тук:
http://tv7.bg/jega/Video/9473852
Кметът на Пловдив сравни Манджуков с най-големия дарител в историята на града.
За крупните си дарения Манджуков ще бъде удостоен с приза “почетен гражданин на Пловдив”. Предложението на кмета Иван Тотев трябва да се приеме от местния общински съвет на някое от следващите му заседания.
До Стоянов
Подсетихте ме за книгата на Юрген Рот “Новите Български Демони”…ето какво пише Рот:
“Една от основните констатации, която мога да направя за България, е, че всяко нещо, което звучи като истина, в един момент може да се окаже пълна инсинуация, лъжа или опит за манипулация. Дезинформацията сякаш естествено се е вкоренила в политическото всекидневие на тази малка страна.Поради това всеки опит за изграждане на доверие е обречен на провал.Дори и когато се говори въз основа на документи, това далеч не означава, че те не са изфабрикувани, за да се постигне определена политическа цел-най-често, за да се дискредитира противникът.
Типичен пример, подкрепящ твърденията ми, са парламентарните избори през 2001 г. Месеци преди тях Елена Костова, съпругата на тогавашния министър-председател Иван Костов, бе обвинена, че депозирала в банки в Западна Европа суми в размер на милиони.По онова време тя беше президент на фондацията с многообещаващото име “Бъдеще за България”.
През 1999 г съпругът на Елена Костова трябваше да уволни немалко от своите министри заради несправяне със служебните задължения и съмнително поведение.
През лятото на 2001 г.,малко преди решаващите парламентарни избори, чрез мои познати, които бяха пристигнали от София, получих уличаващи документи. Трябвало да ги публикувам колкото е възможно по-бързо.Това, което ми показаха, потвърждаваше в някаква степен обвиненията срещу семейство Костови. Сред документите имаше и две бележки от “Дойче Банк”. Едната от сметките с номер 1101221504 принадлежеше на Елена Костова, съпруга на министър-председателя. Другата сметка с номер 12030005101 беше на името на Анелия Атанасова, съпруга на Атанас Атанасов, Шеф на Националната служба за сигурност. По онова време на извлечението от сметката на Елена Костова беше записана сумата от 25 милиона щатски долара, а на това на Анелия Атанасова-7 милиона долара!Невъобразимо големи суми за българските мащаби.Те са били преведени на 23 януари 2000г.(Костова) и на 19 януари 2000(Атанасова) от Германия в САЩ по сметки на “Банк ъв Америка”. И в двата случая като основание за изплащането бяха посочени “стопански договори”.
На моя въпрос, дали има на нейно име сметки в банки в моята страна, Елена Костова категорично отрече:”Нито фондация “Бъдеще за България”, нито аз като частно лице някога сме имали сметки в “Дойче банк” или в която и да е друга германска банка. Искали са да компрометират мен и по-специално моя съпруг, министър-председателя”. Но банковите ордери за превод, които бяха от един филиал на “Дойче банк”, изглеждаха абсолютно достоверни, поне такова беше заключението на Криминалната служба на провинция Бавария сред първия оглед. Странно беше единствено, че споменатата в извлечението от сметката адвокатска кантора в баварския град Планег, която управляваше сметката, не беше открита. Едва след наистина много обстойна проверка от страна на “Дойче банк” беше установено, че банковите документи са подправени. “Зад тези фалшификати стоят професионални умения на експерти”, коментира със страхопочитание пред мен един сътрудник на “Дойче банк”. Също така умело бяха фалшифицирани и другите “оригинали”.
Преди изборите управляващата коалиция ОДС и министър председателят Иван Костов трябваше да бъдат изобличени и съсипани. Фалшификаторите са залагали на това , че в разгара на предизборната борба не би могла да се провери достоверността на уличаващите документи. А аз щях да потъна вдън земя, ако бях публикувал материалите, преди да бъдат внимателно проверени. Дали европейските правни норми в бъдеще ще променят нещо по отношение на тези машинации на българските тайни служби и на работещите с тях политици? Не съм много убеден.”
До Стоянов
Който разбрал, разбрал…а между другото един от героите на книгата на Рот, Румен Петков, вчера при Бареков се вживяваше в ролята на съдник и праведник, а след него и още един хубостник(др.Парамов) с “чисто” минало и никакви връзки с ДС разказваше как “лошия” Костов сключил договор с Никола Добрев да не закача престъпните схеми в енергетиката и подобни алабалистики за лапни шарани!
Юрген Рот го е написал с перфектна точност:
“Дали европейските правни норми в бъдеще ще променят нещо по отношение на тези машинации на българските тайни служби и на работещите с тях политици? Не съм много убеден.”
Иво, така наречият “премиер” е един обикновен селянин, каъвто е и охнявания от него Т.Ж. Така Наречения премиер може да реже ленти, да кара кола /явно лошо/, да се показва във всички телевизий /предимно придворни/ но това не променя нищо. Той е по-лошо от комунист /какъвто е в същнощ/, той е комунист-пожарникар /без да обиждаме пожарникарите/, той е скрит комунист /баба ми казваше, че комуниста е като бесно куче – лекува се само с куршум/.