Много пъти съм писал за ролята на т.н. „часови вестници“ и имитиращите ги след това пропагандни метастази на прехода към днешното жалко състояние на гражданското ни общество, измерено не само с термометъра на външните наблюдатели за алармиращата температура на тази медийна мизерия, но и с видимата апатия на българските читатели и останали ползватели на публицистичната мисловна каша, поднасяна за все по-голямата дезориентация на хората в България за онова що е добро и зло. Днес обаче имам актуален повод за конкретизация.
Предлагам ви текст от днешния в. „24 часа“ за интерпретацията на протеста срещу семейното тържество във възхвала на Людмила Живкова, в която авторът се изказва в типичния дух на байганьовската идеология, наложена като „висш пилотаж“ и еталон за подражание в българската журналистика. От всеки абзац на текста кънти лозунгът „Всички са маскари“ и се разтваря целофанът на бухалка за приравняване на всичко и всички към стандартите на опростачването за възвишените цели на обругаването- обругаване обаче, което си има приоритети, но за по убедително се опакова с истини, полуистини и оплювки в различни посоки.
На мушката на пушката тук са, разбира се, „сините талибани“. Но покрай тях авторът пътьом се разхожда и върху някои достолепни глави от господарския кръг на „незабравимата“ Людмила, демонстрирайки познаване на вътрешната му квадратура. Така е по-убедително, за да се прокара внушението за „обективната роля на Людмила в историята“ и да се обвърже тя с имената на авторитети, като писателят Радичков, който като покойник не може да се защити от предположението, че би се кланял днес на паметта на жената, която на 33-34 години беше поставена на върха на държавата от тираничния си баща с явната заявка да продължи династията му в управлението на тоталитарната държава.
Няма да е личностна нападка, а щрих към темата за характеристиките на профанизиращата роля на т.н. часова журналистика в България, ако добавя няколко думи за самия автор Росен Янков. Той е познат главно в професионалните среди, макар да е от дълги години на върха на „хранителната верига“ на тези вестници. За разлика от други негови съмишленици, които открито си пишат комунистическите простотии с агресивна омраза срещу „реститутите“ и всичко свързано с тях, Росен Янков, е от „старата къща“, в която има доста информационен багаж, като се вижда и от текста му.
И как не! Работеше в Специалния отдел на БТА, където се обработваше информацията с гриф „строго секретно“, която беше забранена за прочит в събрания й вид дори и на репортерите от Международна информация на агенцията, превеждащи за тези тайни бюлетини статии от западните издания и агенции. В специалния отдел се прослушваха и обработваха на текст лентите със записи на вражеските радиостанции, за което, както научих едва след 1989-та година, ставайки директор на агенцията, е работил цял център, изнесен извън София.
Така че колегите от отдела бяха сред най-осведомените за истината за България и външния свят, забранена за всички, извън списъка на правоимащите да знаят тази строго секретна горчива правда. Тъкмо от тези бюлетини, които неправомерно четях по цели нощи по време на самотно дежурство пред телексите на световните агенции, защото се намираха в чекмеджетата на шефовете на редакцията, научих за предстоящата демонстрация на „Екогласност“ на 3 ноември 1989 г. И реших не само да отида, но и да заведа колкото се може повече колеги. Тръгнах от врата на врата в БТА и успях да убедя …един! Това беше Росен Янков, оказал се по този начин участник в първата и последна демонстрация в София по време на режима на Живков, която започна като протест на еколози, но завърши пред вратите на Народното събрание със скандирания за демокрация и избори- същинска „талибанска операция“.
Това също е Росен Янков с днешна дата, изявяващ се като автор на класическо българско вестникарско четиво в стил „всички са маскари“, за да бъдат омаскарени, все пак, най-големите маскари, омразни на автора и подобните му:
20.10.2012 Росен Янков
За покойната Людмила Живкова или добро, или лошо. Но не и нищо! Затова възмущенията на черносините талибани от ДСБ, че се свиква научна конференция за щерката на Тодор Живков, са също толкова отблъскващи, колкото и славословията на форума по нейн адрес.
Висш изразител на тези възмущения е Веселин Методиев, един от везирите на Иван Костов. Този човек беше министър именно на образованието, пък сега негодува срещу академичната свобода и срещу правото на историците да си чоплят историята.
Но какъв нейн прочит ни предлага Методиев и каква нагласа към нея изразява той? Видяхме каква с паметника на Светослав Лучников в една софийска градинка. Този паметник е еманация на мирогледа на ДСБ. Той е пример за примитивно възвеличаване, каквото един паметник на Людмила не би постигнал. (А и самият монумент в градинката е бая грозен.)
Лучников бе вносителят на най-нескопосаните закони за реституция в Европа, писани уж в името на справедливостта, но довели до много големи несправедливости и допринесли в крайна сметка за ограбването на българския народ.
Лучников обаче бе автор и на проникновения за същността на педерастията в Античността и днес. Един научен симпозиум за осветляване на историческия му принос безспорно би събрал сини знаменитости от 90-те г. като Филип Димитров и Йордан Соколов под неспирните дюдюкания на червените бабички.
Точно такава е и конференцията за Людмила. На нея се изказват все същите морални стожери на обществото, които слушаме повече от 30 години. Защо например Светлин Русев най-после не млъкне!Беше член на ЦК на БКП, беше и дисидент, отдавна е и академик. Моралните му наставления обаче не спряха при всички режими. Ако утре България я завземат уахабитите, със сигурност пак ще слушаме Светлин Русев от минарето на джамията “Баня баши”.
Общото между него и Нешка Робева е, че се увиха като бръшлян първо около снагата на Людмила Живкова, а после и около петричката врачка Ванга. А общото между Ванга и Людмила бе наличието на “трето око” и у двете.
Именно зрелищното потъване на Людмила в окултизма и езотериката, и то в идеологическия разгар на студената война през 70-те години, я прави толкова интересна като историческа фигура. Баща й, макар и васал на руския цар, все пак бе самодържец в собствените си владения.
И понеже социализмът си беше чист феодализъм, виждаше му се естествено да предаде властта по наследство на своята дъщеря. Заради смъртта й той не успя, но такива опити има във всички комунистически държави, а от европейските – само в Румъния и България.
Някои от тях и успяха. Например в Северна Корея властта мина от дядото Ким към сина Ким и сега вече е в ръцете на внука Ким. Наследяване имаше и в Азербайджан от Гейдар Алиев към сина му и в съветските републики в Азия като Таджикистан. Наследяване е налице и в Куба между братята Кастро, както и при леви сатрапски режими като Ирак на Саддам, Либия на Кадафи и Сирия на баща и син Асад.
Подушила наследяването, една цяла пасмина хитреци и блюдолизци се усука около Людмила, за да се облажи. Ходът на Тодор Живков със свалянето на твърде популярния Станко Тодоров през 1980 г. и замяната му с говорещия с руски акцент Гриша Филипов начело на Министерския съвет бе вярно разчетен от нея като подготовка за по-лесната нова смяна на Гришата с Людмила.
Извън тая пасмина обаче разхлабването на класовата борба тогава подейства животворно на даровитите творци.
Йордан Радичков например би отишъл да слуша на конференцията за Живкова, ако бе жив. Само този неудостоен български нобелист е достатъчен, за да се разбере обективната роля на Людмила в историята, а оттук и интересът на учените към нея.
Но научният интерес е нищо в сравнение с окултния. Щом Елена Блаватска – тази доказана шарлатанка! – продължава да се радва на такава слава, Людмила още дълго ще бъде знаме на всевъзможни секти и нюейдж движения.
Освен това смъртта е трагична, което, без да я прави народна героиня или пък предтеча на днешната жизнерадост и дръзновение, също усилва интереса към личността . Изгледите тя да наследи баща си начело на държавата са ужасявали не само чугунените глави в София, но и хора като Суслов и Кириленко в Москва, т.е. кардиналите на съветското мракобесие.
За други пък, доста по-прагматични, е било просто неприемливо властта да получи човек, на когото е отваряна главата от хирурзи. Освен чисто медицинските неизвестни този човек най-малкото става крайно непредсказуем в поведението си, а това с всички сили важеше за Людмила Живкова.
Ето защо от сегашната перспектива се вижда, че Людмила Живкова не е имала никакъв шанс.
Днес обаче тя тупти дори в сърцата на талибаните от ДСБ и мнозина мислят за нея като за огън. Точно както си го бе пожелала.
По моето скромно мнение, статията на Росен Янков е твърде неграмотно написана. Липсват характерните за едно литературно съчинение увод, теза, изложение, кулминация и така нататък. Честно казано, като безпристрастен читател ми е ужасно трудно да разбера какво иска да каже и каква е целта на статията. Почти съм забравил кои са Методиев и Лучников и самото споменаване на тези личности, които може да са били значими преди 10 или 20 години, ме кара да мисля, че въпросният господин все още показва нож на умрялото куче.
Все пак, прозира червената нишка в изказа му, “талибаните от ДСБ” очевидно няма да са в следващия парламент и са фактор на последно издихание, така че въпросният господин най-вероятно го е страх. Страх, вероятно от фактите, за които нашият домакин, г-н Инджев, споменава в статията си.
В “Ние врабчетата”, Йордан Радичков пише: “Една Людмила, колкото и години да ходи на училище, пак си остава Живкова”…
Дали наистина Радичков би посетил тази куха конференция?!
През средата на 70-те години на миналия век в България наистина се е наблюдавало едно леко размразяване към запада и по-специално към “англоезичния” запад. До тогава в официалните медии и официалните канали за културен обмен с останалия свят не се допускаше по никакъв начин англоезично присъствие. Не съм сигурен, дали в преводната литература се е промъквал някой английски или американски автор, вероятно да. На дали Робинзон Крузо или романите на Дикенс са били, ако не забранени, то поне “забравяни”, но не бих се изненадал дори и в това. Но в телевизията и радиото, с също и по кината, англоезичните популярна музика и кино бяха абсолютно забранени. Италиански и френски да, но не и музиката на Битълс и Елвис или уестърните от Холивуд или шедьоври на британското кино. Музиката, обаче идваше при нас, а като забранена, беше дори още по-привлекателна. Помня как, тогава 10-12 годишен, знаех кои са предаванията за поп музика на радио Белград, радио Ниш и дори Загреб. ТВ антените във високите части на родния ми град Лом бяха насочени на запад за да хващат “сръбската” телевизия. Но най-вълнуващо беше след 10 вечерта, когато завъртахме копчето за настройка на големите лампови радиоприемници в десния край на скалата да слушаме най-новите поп и рок парчета по музикалното предаване на радио Лаксимберг (Изобщо не правехме връзка с мъничката държавица, свряна на картата някъде между Германия и Франция).
След време, някъде в средата на 70-те, започнаха да се появяват, както филми по кината и сериали и екранизации на известни английски класици по телевизията, така и отделни популярни изпълнители от Великобритания. След време се понесоха и слухове, че това е благодарение на Людмила Живкова. По онова време не съм се замислял много за взаимовръзката между събитията от ежедневието ни и нещата случващи се по върховете на световната политика. След доста години обаче, мисля че намерих корените на онова размразяване. Според мен истинските причини за това “отваряне” са в едно позабравено споразумение между САЩ и СССР в Хелзинки през 1975 (доколкото си спомням). На него западните страни се съгласяват на това да се потвърдят границите между страните, очертани след Втората световна война, в замяна на ненамеса във вътрешните работи между страните. Важно споразумение е подписано и в хуманитарната област, където е договорено споразумение по отношение на правата на човека и основните свободи, в това число и свобода на придвижване, контакти, информация, култура и образование. Именно в това споразумение се крият корените на онова “затопляне”, а опитите да се припишат заслугите на ЛЖ са един типично нашенски приом, да се приписват чужди заслуги на влстниците, когато самите те няма какво да покажат. И опит да се подготвя почвата за династично предаване на властта. При положение, че днешните управляващи – бивши Живкови слуги пресъздават същия модел на поведение (може би не познават друг), то не е чудно, че старите, мулясали супи ни се сервират отново, след толкова години.
Прочетохме, разбрахме и повярвахме на Росен сЯнков! Няма по-големи маскари от ДСБ, Костов има везири , който е син – е талибан, за Живковата Людмила -само добро и който е забравил нейните околосветски пътешествия, разходки на съкровища и отваряне на Лувъра в почивен ден, да си ги припомни и забрави, че са били на разноските на изгладняла България, но … в наш интерес!
Ако мога да си пожелая, бих помолил сЯнков, да напише нещо и за приноса на Живковата Ивгения, за развитието на шивашката индустрия в България и разширяването на банковите сметки на всички тошови наследници в следствие на вродената им висока интелигентност и липса на каквито и да е било наследени, изпрани капитали. Добре, че и ние помним миналото(знаем и настоящето), защото бихме си помислили, че пише за други хора, в друга страна.
През 1983-4 година, когато социализЪма се беше доразвил окончателно и червените велможи на Бай Тодор живееха в охолство, аз обикалях месарските магазини да открия парче посиняло месо, за да направим супичка на малката ни дъщеря(когато пуснеха тока).
Явно сЯнков, не е имал подобни проблеми и затова Сините за него са днес Черносини, а спомена за живковизма, с всичките му разклонения – чудесен.
“Интересна личност…” На всичкото отгоре явно е и слаб писач… България се затвърди, като рай за некадърници-хамелеони и всякакви тем подобни метаморфози…
Ivo,тази Българска Телеграфна Агенция поглетната отвътре ,с поглед към миналото й ,се вижда че ,днес тя се е преобразила така ясно във всичко това ,което бълват всички купени,продажни медии и е хубаво да се знае до къде са стигнали:пропадат неудържимо и колкото повече пропадат- толкова по силна е омразата им към свободолюбивите ,неподкупни хора като теб и особено към демократите,които са незаменимото богатство на съвременното ни демократично общество- колкото и малко да са те. Като майка искам да се обърна към дъщерята на жената,която е напуснала нашия свят мистериозно и да я помоля искрено да й даде посмъртно самата тя единствено важно нещо:тишината,в която вероятно нейната майка е искала да остане.Срамно е още,че приятелите колегите,всички тези хора ,които си спомнят за нея… продължават да говорят публично за тази жена,която е избрала за себе си как да остане-в тишина.Иначе истински герои у нас има твърде малко и Слава Богу- природата е раждала и ражда Човеци!Бъдете човеколюбиви!
Здравейте г-н Инджев,
Есента на 1989 г. бях студент в СУ,следвах история и бях пряк свидетел на събитията предхождащи “свалянето” на др.Тодор Живков и т.нар.Промяна в България. Аз също бях на протеста на ЕКОГЛАСНОСТ и русенския комитет на 3.11.89г. и се гордея с това! Сега от дистанцията на времето разказвам на моите деца за тези събития,защото сегашното поколение си нямат и грам представа в какво време живеехме ние. Бях и в градинката на Кристал където течеше подписката на Екогласност и бях свидетел на събитията там..Тогава с една моя колежка,голяма антикомунистка,се оказахме там и видяхме намесата на американския посланик Сол Полански в защита на битите привърженици и членове на ЕКОГЛАСНОСТ..Тогава ,за зла беда,мой колега,влязъл чрез рабфаг в СУ,ушенце на ДС,минавал “случайно” там,ни беше видял и отивайки на лекция после в нашия курс беше попитал пред целия курс какво правим ние там?! Това леке,когато станаха промените след 10.11.89 г.,аз го майтапех непрекъснато какво става в неговата партия и каква е тая “СПОЛУКА ЗА БЪЛГАРИЯ” ? Такива работи…
тия дето организираха конференцията в прослава на Людмила Живкова защо не разкажат как при нейно посещение в Париж накара Лувара да отвори специално за нея в почивен ден и втрещи цяла Франция..или как с Янчо Таков и Батето заложиха Панагюрското златно съкровище за пари в казиното на Монте Карло и го загубиха..малцина българи знаят че сегашното Панагюрско съкровище е точно копие на оригиналното,а то не се знае къде е..
когато през 1986 г.започнах следването си в СУ специалност история,Евгения Живкова беше студентка също по история-3 или 4 курс..никой не смееше да говори за нея или да коментира нейното следване..случайно и по заобиколен начин научих ,че когато кандидатствала в СУ,понеже работата и била анонимна,проверяващите я и писали пълна двойка..впоследствие ,разбирайки чия е работата,подменили я напълно с нова работа ,на която и писали пълно 6 и Евгения станала студентка в ИФ на СУ….
И продължава.
Всяка Неделя лъжи и манипулации.
Толкова много, че не са ми по силите. Може би автора, като специалист по неволя, по Първанов ще ги дискутира.
ТЕРАРИУМ НА ЧЕРВЕНИ ВЛЕЧУГИ
Господин Инджев,
Вероятно сте запознат с великолепния текст на Любослава Русева, публикуван в сп. „Тема” под заглавие „От реабилитация към реставрация”. Позволявам си да го препоръчам на Вашите читатели като точен метроном за темпото, с което скачените партии БСП и ГЕРБ теглят страната ни назад към червеното тоталитарно не-бъдеще.
„Българската комунистическа партия е била престъпна организация, подобно на други организации, основаващи се на нейната идеология, които в дейността си са били насочени към потъпкване на човешките права и демократичната система.“, се казва в Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, приет на 26 април 2000 г.
С пълна сила действащият (все още) закон би трябвало да бъде приложен към анти-българите, планирали, организирали и осъществили честването на „непрежалимата” Людмила в Софийския университет. Всъщност на семейно тържество, маскирано като научна конференция. Със задължителните, макар и бутафорни атрибути на всяка нАучна сбирка: сбирщина на дейци на науката с научни звания, „авторитетни” гости от чужбина, време и място, широко и отдалеч разгласени по средствата за масова информация.
Но истинският показател за смисъла и целите на „научната” конференция е кодиран в лицата и в пълнежа на индивидите, събрали се да почетат жрицата на огъня и престолонаследничка на правешкия каскет.
Коя е юбилярката, чиято 70-годишнина дава формален повод да се сберат участниците в заверата? Както пише умен българин, „Л. Живкова никога не е била учен. Само е минала през БАН, за да й залепят етикета, че се е занимавала с научна работа. А да се изучава научно делото й са бабини деветини. Същинската й роля беше на принцеса. На жена с власт, на която всичко е позволено. На 33 години баща й я прави министър на културата, на 34 – член на Политбюро на ЦК на БКП и народен представител. Това става в държава, в която средната възраст на членовете на Политбюро – върховният орган за управление, е около 70 години. За млад по върховете на властта по онова време минава Стоян Михайлов, направен секретар на ЦК на БКП на 50 години.
И в това управление на старци Т. Живков посади дъщеря си. Толкова нахално издигане във властта по пряка роднинска линия дотогава Живков не е демонстрирал. С този акт затвърди образа на своя режим като шуробаджанашки.
За всекиго от семейството беше помислено. Например, зетят Иван Славков-Батето в някакъв момент заемаше 6-7 поста едновременно: шеф на БНТ, председател на БОК, шеф на Съюза на филателистите и нумизматите, шеф на списание „Българско фото”, шеф на Клуба на младата художествено-творческа интелигенция, зам.-шеф на тогавашната Евровизия на соцстраните и др”.
Художниците-соцреалисти още сънуват Л. Живкова, защото им раздаде куп държавни поръчки за стенописи и скулптури, наля пари за годишни изложби, биеналета, триеналета, откупки и т. н.
Наистина, тази конференция няма нищо общо с Людмила Живкова, а е просто параван, зад който бавно, но сигурно се реабилитира режима преди 1989-а, за да имат някакво оправдание безобразията на ГЕРБ и на новия вожд на Тиквостан. Историческа конференция за историческо Нищо.
„Татко й беше впрегнал номенклатурен слугинаж като Александър Фол, за да й завършат университет и после да й пишат “трудове”. Както подобен слугинаж пишеше неговите „творби”, та да я изфабрикуват и натъкмят с “дипломи” и титли накрая и за “траколог”!”, припомня друг възмутен българин.
Цитат от словото й при откриване на асамблеята „Знаме на мира”, вероятно писано под въздействието на успокоителни (хапчета) или след разтърсващ сеанс на пряка връзка с Агни, бог на огъня в индийската митология: “И нека щастието да бъдеш вечно нов, когато твориш, бъде най-красивото достояние, бъде най-скъпоценното богатство, бъде най-прекрасната дреха, която ще блести върху вас в звънтящия трепет на седемладната хармония на Вечността.”
„Придворните соцкултуртрегери на татко й правеха какви ли не “знамена”, “асамблеи” и простотии за увековечаването й! Лично тя не изрече нито една смислена дума, не написа нито един смислен ред, не стори нищо смислено. Уродливият й паметник на бездарието с безсмисления си надпис днес е жалка съборетина пред Двореца на културата и нагледно доказателство за грандоманията и кухоглавието й.”, продължава цитираният по-горе съотечественик.
Проф. Л. Лазаров даде следната оценка на събитието: “Всъщност, проблемът с тази “конференция” е, че тя е ОБИДА ЗА НАУКАТА. А иначе демократичното ни устройство позволява всякакви езотерични бабешки седянки”. Шапо и нисък поклон, почитаеми професоре!
С 82 гласа Общото събрание на Философския факултет протестира срещу провеждането в Университета на апологетична политическа, маскирана като “научна”, конференция за 70-годишнината на Людмила Живкова. Кой казва, че в България нямало честни и смели учени?!
Ето и другите герои-вечни актьори в несвършващата гротеска на българския преход:
1. Др. „академик” Светлин Русев – доячът на идеала, ловкият ездач, успяващ да язди два коня едновременно, да се прехвърля върху гърба на по-бързия, да бъде едновременно материалист и спиритуалист, бохем и аскет, преподавател и предател, невежа и сноб, азиатец и евроцентрист, мега-номенклатурчик и червен барон.
„Светлин Русев – гнусен плазмодий, селски хитрец и некадърен художник, който заедно с Любомир Левчев съставляваше придворната клика около “незабравимата”, а после се прехвърли при Ванга и от там да прилапа каквото може”, прозира зад паравана на соцреализма друг свестен българин.
2. Др. „академик” Любомир Левчев – класик на соцреализма, нежна априлска душа, певец на шаячната правда, летописец на „Кремиковци”, председател на червените български писатели, душеприказчик на „незабравимата”, ляв интелектуалец на повикване, праобраз на Homo communisticus, и този, и онзи, и еди-кой си. Син на селянка и на двама работници, завършил Полувисшия институт по бибилиотекарство, където се влиза, ако не те приемат нийде другаде. На това априлско сърце Радой Ралин поставя кратката диагноза: „Лев-чев”.
Ще остане в историята с класическите слова: “Другарю Живков, дори Вие не можете да ми забраните да Ви обичам!” и “Другарят Тодор Живков е човек, който излъчва вдъхновение. Благодаря Ви, другарю Живков, за вдъхновението, което сте ни давали. Благодаря Ви за мъдростта, за грижите. Благодаря Ви, че сте ни търпели, когато тъй често повтаряме Вашите думи и с това може би ги принизяваме”. И още: “Всеки, който се труди, за бъдещето разузнава – сърцето на земята, или сърцето на човека. В този смисъл аз признавам – войник съм на една поетична Че Ка!”.
Заради някаква мижава награда в мижавата държавичка Македония се отрече от българския си корен и призова от Отвъдното духовете на българомразците, сътворили „македонскиот язик”.
Днес ни тълкува Светото писание, за да потвърди думите на Збигнев Бжежински, че „православието е последното убежище на комунизма”.
Патологията „Левчев” заслужава да бъде изследвана поне в тетралогия, равна по обем на „Животът на Клим Самгин” от Максим Горки. Там основоположникът на соцреализма проследява деградацията на руския интелигент, захвърлил нравствените си ориентири.
3. Др. Лъчезар Еленков – още едно априлско сърце, с далеч по-скромен дебит от Левчевото. Влязъл в читанките от соца със стиха: „Хала слязла от Балкана. Не било хала, най ми било Тодор Живков”.
4. Др. Вера Ганчева – вярна щерка на Партията и на вечния комунистически посланик в Стокхолм Лалю Ганчев, предана служителка на ДС, издателка и преводачка от шведски. Тя се възмУти от “неуважението” към някогашната си угоителка Людмила Живкова и татко й, позлатили я като единствената монополна преводачка от шведски в комунистическа България. И напусна, обидена, че операторите снимат „на забранено място” и без да са я питали. Всъщност се притесни, да не би швеците да я разпознаят сред честващите родата на червения диктатор и златната струя да секне.
5. Др. Михаил Тачев – изпълнителен директор на фондация „Св. св. Кирил и Методий”, предан кадър на ДС, нов капиталист от стар копривщенски род, собственик на мандра „Дядо Либен”, производител и износител на сирене със същата марка. Действащ под прикритието на германския председател на фондацията проф. Петер Фишер Апелт. Нерде Фишер Апелт, нерде Св. св. Кирил и Методий. Наистина, в България православието замени комунизма.
6. Колективен участник – другарите Бригадир Аспарухов, Любен Гоцев, Виктор Вълков и Димитър Иванов (Митьо Гестапото). Несменяеми и несломими войници на Партията и на ДС, войнстващи марксисти, несъкрушими ленинци, следовници на железния чекист, масовия убиец и психопат Феликс Едмундович Дзерджинский. Еднакви и взаимно заменими като щикове върху винтовката на червеноармеец. Идейни вдъхновители и творци на българското ГЕСТАПО. Откърмени в котилото на столетницата, на партията-терорист, дошла на власт върху щиковете на чужда армия, наследници и продължители на делото на Гогов, Газдов и Ръжгева, на Лев Главинчев и на Изидор (Бачи) Зееви. Научни дейци, професори, доценти и даже асистенти по нАучен комунизъм, поклонници на Андропов и Берия, на Йосиф Джугашвили и на „реда и порядъка” от 1937-а в Страната на съветите.
7. Др. Велислава Дърева. Каквото и да кажем за нея, ще е слабо.
8. Др. проф. Искра Баева – организационният двигател на събитието, „независим” учен-историк, член на ЦК на БСП, фалшификатор и манипулатор на истинската българска история.
9. Проф. Иван Илчев, ректор на СУ – син на акад. Илчо Димитров (1931-2002), един от най-близките историци в кръга около Людмила Живкова, член на ЦК и завеждащ отдел „Наука и образование” на ЦК на БКП, министър в правителствата на Георги Атанасов (1986-1990) и Жан Виденов (1994-1996), зам.-председател на БАН, ректор на Софийския университет (1979-1981), идеолог на възродителния процес.
Като историк-ветропоказател, потомък на червен професор и на библейския Пилат Понтийски, проф. Илчев първо разреши и подпомогна подготовката на „конференцията”, после се покри като неутрален, а накрая излезе да се скара на протестиращите, че нарушавали демократичните принципи, плурализма и „академичните свободи”.
10. Тодор Иванов Славков, известен като Малък Тошко – задочен участник и син на Людмила Живкова. На 18 декември 1989 г. срещу него е заведено едно от най-проточилите се дела в България – за изнасилването на Мила Гешева. Лежи последователно 8 месеца в швейцарски (обвинението получава като студент в Швейцария) и 13 месеца в български затвор. Оправдан. Започва „самостоятелен” бизнес. Дискотека “Ескейп” е най-популярното му начинание. Приписват му още завод и ресторанти. Носи му се славата на плейбой. Дълго време гадже му е топманекенката Илона Цакова, шеф на агенцията за модели на боса на ВИС-2 и ВАИ- холдинг Георги Илиев. В момента живее с вдовицата на Поли Пантев Силвия. Мафиотът П. Пантев бе убит на о. Аруба.
В момента Малък Тошко се лигави по някаква тгелевизия и като имитира петролен шейх, си избира съпруга.
11. Васил Божков (Черепа) – спонсор на форума, приятел и меценат на „акад.” Светлин Русев и на „проф.” Веждю Рашидов, които ката ден притичват към и от входа на холдинга Му на ул. „Московска”, маскирани като анонимни алкохолици.
12. Задочни участници:
– президент на РБ – син на член на ОК на БКП и щатен секретар на ДКМС, назначил в администрацията си комунистически генерали и номинирал за член на Конституционния съд провалилия се след 7-годишен мандат главен прокурор, внук на член на политбюро на БКП;
– премиер на РБ – син на милиционерски полковник и член на БКП;
– министър на вътрешните работи – син на служител от ДС и специалист по сутрешна гимнастика;
– министър на образованието – син на секретар на ОК на БКП;
– министър на регионалното развитие – внучка на комунистически министър и член на ЦК на БКП.
13. Истинските герои и победители – протестиращите учени, студенти и будни граждани, архитект Белчо Дончев, психоложката Жени Георгиева и Нина Денчева. Благодаря ви, че ви има, че не унивате, че ни давате пример за гражданска доблест и незаплатено родолюбие!
Прогнози и препоръки:
Гласуваш за Борисов, получаваш хвалби за Живков и Людмила.
Таз година – за Людмила, догодина – за Батето и за Владко!
Техническият университет в Мюнхен да организира нАучна конференция на тема “Приносът на инж. A. Хитлер за развитието на пътното строителство в Германия през 30-те години на XX век“.
До 14 февруари 2013 г. Иван Славков и Владимир Живков да бъдат обявени за почетни председатели на Българското въздържателно дружество.
доц. д-р с. н. с. инж. Станоя Андрешков с. Петърч
научих за предстоящата демонстрация на „Екогласност“ на 3 ноември 1989 г. И реших не само да отида, но и да заведа колкото се може повече колеги
Браво на другаря Росенчо Янков! Нека сега от СБЖ му връчат тиквен “Пулицър” в категорията “Идеологическо словоблудство”, която лично да получи от най-желания хламидиен партньор на правителството – другаря-медиен магнат Делянчо Пеевски.
Текстът на Росен Янков е толкова слаб, че дори не може да мине и за манипулация. Интересното е, че все по-често срещам такива “статии” – авторът уж писал нещо, подредил някакви думички една след друга, а крайния резултат – кръгла нула. Нищо! Празно, кухо и прозрачно като изпита бутилка евтина ракия, от която се носят остатъчни изпарения на джибри и химия. Дали Радичков би отишъл на подобна конференция никой не знае. А търсенето на “обективната роля на Людмила в историята” много ми напомня жалките опити на днешните управляващи да се намъкнат през задния вход в учебната програма на средните училища.
Кратка справка кой е агент Димитър(Кеворк Кеворкян):
ttps://www.youtube.com/watch?v=XNJ_PybJQeI&feature=plcp
мале божеее…всъщност вицът си е тъкмо на място: Асан го направили комунист. Отива си в къщи и казва на Айше:
– Айше, мен комнист направили. Ама един кахър имам – много сме прости и неколтурни. Затуй ще хващаш децата и ще водиш на кино, на театър, на концерт на зложба. Колтурни ще ставаме.
Повела Айше децата както й казал Асан и накрая ги завела в националната художествена галерия.
Гледали, ахкали, тюхкали и по едно време стигнали до картина с гола жена. Най-малкия – Меминчо – възкликнал:
– Аман боже-е-е, каква путка!
– Млък бе мискин! Баща ти комнист стана ти аман боже ша викаш!
Защо не изследват колко избити от ДС жертви е дал народа ни само за дума срещу людмила, а този “автор” е редно да се прекръсти на руслан…
Г-н Инджев,защо вече не поствате материалите си през twitter?
В историята има три престъпления към човечеството: търговията с роби, гоненията и избиванията на евреите и стогодишната война на комунизма срещу цивилизацията. Считам, че Главният прокурор Борис Велчев е длъжен да открие предварително производство против организаторите на конференцията за възхвала на комунистическото величие Людмила Живкова.
“Лучников обаче бе автор и на проникновения за същността на педерастията в Античността и днес.”
Мисля, че Росен Янков с тази статия е ярък пример за “същността на п-ята” в днешната българска журналистика.
По-големи талибани от комунистите аз не знам.
Тоя да не си говори скришом с Радичков, та знае такива тайни.
…
Гледам и се чудя на червените винкели как се опитват да изкарат Людмила Живкова некаква мно-о изключителна личност. Extraordinary. Много добра, интелигентна, направо боджествена.
Абе направо НЕкомунистка! Видите ли и при нас има нормални.
Е и така да е? Людмила не е Цола Драгойчева, разбира се.
И сега кво шъ праим? Ако е била едно изключение (а за мен лично не е), това само потвърждава присъдата над тая партия. А тя е много неприятна за тях.
Защо т.н. историци от СУ не анализират “някои грешки и деформации” в историята на тая партия? Защо правиха атентати, защо избиваха хора? Защо вкарваха хора по концлагери? Защо избиха толкова хора по време на така наречения “Народен съд”? О после като се ОТпочнааа…
Стяга ги чепика другарите, мамбото намаля и изкараха стария реквизит от съндъците, поотупаха го от нафталина и го пробутват за нов.
Няма да стане.
Всичко е ясно. Познавам блгърските журналисти – и тези, които харесвам, и тези, които ме дразнят. Четох вулгарното писание и се чудех – този пък кой е. Той се оказа най-обикновен, протрит червен цървул. От много години купувам вестник само в събота – за TV програмата. Мисля си да мина на Уикенд. Като ще е жълто, да е жълто.
прочетете книгата Людмила мечти и дела на Богомил Райнов.
Там ще видите кой казва на Живков: Вие не можете да ми забраните да ви обичам, другарю Живков.
Людмила е направила много за българия, ако не е била тя НДК е щял да бъде построен на мястото на двореца, който щял да бъде бутнат.
Да сега ндк седи с красив паметник и номенклатурчиците още не могат да решат ко да правят.
Кой български министър е говорил 2 пъти от трибуната на ООН ? и е получил международно признание за усилията си да внесе поне малко култура в селска българия?
Номенклатурчици, подлизурковци.. и Живков и Людмила са знаели каква е кочина всичко около тях и нищо не са могли да направят само и само да е ссср доволен. България не е могла да бъде независима държава и бай тошо го е знаел, но колкото и прост да е бил тогава шансовете за независимост на държавата са били по-добри отколкото сега.
Уважаеми Гн. Инджев,пишете някъде за
некадърният и неприятен журналист Михаил Константинов,може ли да ми кажете,къде е работил,желая да прочета негови статии.
С уважение:Т.Георгиев.