С риск да се превърна в мишена за обругаване без право на отговор на още един водещ в официозната телевизия под номер 7, ще споделя една малка, но доста типична историйка със самия него от предизборната пролет на 2001 г. Признавам, че никак не ми е приятен този разказ за личен разговор с 11 годишна давност, но съм провокиран от предаването „Фактора Кошлуков”…
В качеството ми на някакъв фактор с медийно влияние чрез позицията ми на екрана на водещата по аудитория Би Ти Ви бях поканен от Кошлуков с мистериозен анонс да си поговорим за „нещо важно” в неговия офис в хотел „Хилтън” ( как и от кого е бил финансиран, нямам представа).
Оказа се, че „важното” е било желанието на моя събеседник да му помогна някак да се включи на избираемо място в листите на СДС за следващото Народно събрание. Спестявам подробностите около моето учудване от самата идея да участвам в подобни комбинации защото резултатът е известен: СДС не поканиха Кошлуков, но той се оказа не просто депутат под крилото на Симеон Сакскобугготски, но и сред най-ревностните му ласкатели до момента, когато го напусна и зае точно обратната позиция. А междувременно се обаждаше в Би Ти Ви да заплашва с уволнение журналисти заради „неуважително” отношение към Негово величество министър-председателя.
Ако в частта за нашия разговор в „Хилтън” положението е „дума срещу дума” на четири очи и всеки е свободен да избере на кого да вярва, то за обажданията на Кошлуков в нюзрума на Би Ти Ви има доста свидетели. Моя милост не спести тази информация, съобщавайки я ( за ужас на ръководството на телевизията) от трибуната на предаването „В десетката”, след което Кошлуков си замълча.
Не целя някакво компрометиране, а и то едва ли е такова за добре известния на аудиторията в многобройните му метаморфози Кошлуков. Илюстрирам обаче с един типичен пример за нагаждане как течеше процесът на разпад на СДС, за който днес в студиото на Кошлуков като „отлюспване и прогонване” се произнесе председателят на СДС към днешна дата Емил Кабаиванов, докладвайки от екрана за съществуването на доклад, според който прогонените от СДС в най-омразния за него период са 2000 души, които после отишли другаде ( горките, едва ли не по принуда, защото са безценен каймак на нацията, без който няма да се закваси морето на българската политика!).
Дори и в качеството си на главен редактор на в. „Демокрация” ( 1993-94 г.) не съм стъпвал на координационен съвет на СДС ( за което бях нападан задочно, например от Александър Йорданов в битността му на парламентарен шеф, който остана на поста си след падането на правителството на Филип Димитров и стана най-удобния параван за управлението на мутриархата в онзи период, легитимиращ се като „наследник” на програмата на управлението на СДС) . Така че не знам какво точно се е случвало при яростните граждански войни по върховете на формацията. Но знам отлично колко много хора се „преориентираха” със залеза на СДС към други изгряващи „слънца” в асансьора на българската политика.
Кошлуков е един от тях и днес не случайно спестява въпроси на Кабаиванов за шушукането с ГЕРБ ( на която ТВ 7 всеотдайно служи). Не го попита и защо не се сбъдва обещаното чудо с резкия скок на популярността на СДС в сегашния си олекнал, опериран от тумора ДСБ организъм на СДС.
Кабаиванов отлично знае каква емблема за политическото номадство е Кошлуков, но премълча и му благодари почтително за поканата. Водещият пък не скри надеждите за успех на победилата линия на разделението между СДС и ДСБ и обяви, че „стиска палци” на нейния говорител в студиото му.
За зрителите остана само да се досещат какъв вакуум от несъстоялата се искреност в студиото запълва подхвърлената фраза от страна на Кабаиванов, че „политиката е динамика”. Много динамично, направо динамитно е това открехване на вратата, с което публиката беше подготвена за бъдещи сделки в духа на „прагматизма” , каквито очевидно вече са сключени, но тепърва ще се оцветяват контрастно, както се видя от лакмуса в пропагандната лаборатория на ГЕРБ.
Кабаиванов сега ще разбере какво значи “прелъстен и изоставен”. Той и пасмината около него си свършиха работата – разбиха Синята коалиция, за което ги прелъстиха. Сега обаче, изобщо не са нужни нито на ГЕРБ, нито на Кунева (тя си взе каквото можа). Защо му е на Борисов да мъкне на гърба си някакво тотално обезличено СДС (и като лидер, и като морал, и като перспектива)? Борис Марков изпълни задачата (на брат си) и сложиха за лидер една кукла на конци. Така, че сега е съвсем естествено да ги изоставят.
Случката с Кошлуков в “Хилтън”, а и случките след това никак не ме изненадват. Чудя се на собствената си наивност през 89-90 години. Как и защо съм повярвал на тогавашните сини лидери? Само като си припомням имената им, стомахът ми се свива. Не гледам “Факторът Кошлуков” и искрено съчувствам на тези журналисти, които трябва да го следят по задължение. “Фактор” и “Кошлуков”, съчетани по този начин ми звучи като оксиморон. Все едно да кажеш факторът Бареков, факторът Кулезич или факторът Дилов. По им отива да ги наречеш FUCKтори. Единствената телевизионна публицистика, която следя от време-навреме е предаването на Горан Благоев по БНТ.
А “организмът” СДС вече толкова олекна, че гравитацията едва го удържа на земята.
Aкo пaк ви ce e дoдyпeтaтcтвaлo, oбъpнeтe ce тoзи път към Boлeн Cидepoв. Pycкитe пaтpиoти ce oбeдиниxa и влизанeтo в пapлaмeнта им e въpзанo в кърпa. Caмo побъpзaйте дa нe ви изпpeваpят paзнитe тaм пpoшкoвци и дpyгитe пaртийни тypиcти.
Емил Кошлуков ми беше симпатичен като лице на СДС от ония години. После обаче се завъртя като пумпал. Първо кютна при “царя”. Явно Вие, г-н Инджев, знаете по-добре как точно е станало това. После омете къде-що имаше шоумени. След това се поортачи с Христо Ковачки. Не успя и с него. Спомнете си, че тогава не пожела да присъства на пресконференцията на коалицията им – беше го срам (?!) от човека, с който до преди няколко часа бяха политически ортаци. Това не можах да го разбера тогава, но както и да е. След това (по)легна на ГЕРБ в официоза им ТВ7.
Това не е достоен политик. Той за мен не е достоен и като човек!
никога няма да забравя “миловидната” картинка ,когато Послушков като лидер на “новото време” седеше на една маса с Доган и Кобурготски и подписваше нещо си ..и после се прегръщаха и целуваха..no comment
Из кратка биография на Кошлуков:
…
1985-1988: Влезе в затвора, попадна на хора (Доган) и стана човек.
1988-1989: Освободен предсрочно от затвора за да бъде внедрен в зачеването на псевдо-демократичните сили.
1990: След малко театро за лъскане на имиджа, Кошлуков си взима Лукановото куфарче под мишница и отива в САЩ, за да стане по-приемлив за запада политик.
1991-1996: Докато Кошлуков избира да трупа знания в САЩ, бивши съкилийници избират да трупат кредити и перат куфари с пари и …умират от “куршумна треска”.
1996: За Кошлукова беда, той се връща от САЩ, а страната е в криза. “куршумната треска” вече е покосила дори Луканов.
1996/1997: След години политическа подготовка пропуска възможността да яхне народното недоволство. (Дали защото не беше режисирано?)
1997-2000: Снишил се през най-силния период на демократичните сили у нас.
2001: ДС агентурата се активизира и докарва мадридския мошенник. Кошлуков е мобилизиран отново.
…
Благодаря Ви, че забелязвате тези факти и процеси, г-н Инджев, те наистина са красноречиви. Днес Кабаиванов подари снимка на Кошлуков с подтекста “Вие сте един от нас”. Само преди седмица пък същият този плужек написа благодарствено писмо на Бареков във връзка с някакво разследване на ТВ 7- пак с подтекста “Вие сте един от нас”. Наколенките между контролираната от ГЕРБ ТВ 7 и контролирания от ГЕРБ СДС вече са съвсем явни.
До Емил чудесна и точна биография.