Всяко дете има проблеми, но някои деца са „проблемни”.
Мирела, която е пораснала предсрочно, но не от разхайтеност, има и талант.
Ако някоя медия, въпреки моята заядливост по въпроса за медиите в България, прояви благородството да се поинтересува защо се опитвам да покажа литературната дарба на Мирела, ще се радвам да обясня, макар умението й да казва много с малко думи да е очевидно и без покровителствено „потупване” по крехкото й рамо.
( ivo.bg)
Мирела Несторова, 8а кл
Импресия
Бурята бе отминала. Дъждът обаче беше окъпал само земята – усмивките на нас, хората, бяха удавени, умовете ни – пречистени от старите емоции и освободени за нови. А такива щеше да има, определено. Поне за мен.
Бе началото на септември и летният сезон приключваше. С посърнали лица курортистите влачеха крака из хотела за последно. Ето че и аз след няколко часа ще бъда в София, в реалността. Отидох до плажа, за да се сбогувам с морето. Пясъкът бе прогизнал и студен, а вятърът бодеше лицето ми като с игли. Въпреки това аз изхлузих кецовете си и зарових босите си крака в мокрия пясък. Исках да запомня това усещане. Нагазих във водата. Морето ме прободе със своя студ, след което рязко се отдръпна. Пенеше сивите си води, сякаш ми се сърдеше, че го напускам. „Знам. Ако знаеш как не ми се тръгва…“, измърморих под нос.
Предстоеше ми едно ново начало и страхът от неизвестността не спираше да ме човърка, макар да не го признавах гласно. Нещо ме тревожеше, но дори не знаех какво. Може би цялата тази сивота ми подсказваше нещо. Вълните продължаваха да облизват брега шумно. ШШШ….ашшш. Шшш…ашшш. И тогава изведнъж ме изпълни някакъв кураж. Не знаех от какво се страхувам, но каквото и да беше, щях да се справя; нямаше да се уморя да се боря, ако се наложеше. Също както морето не се уморяваше да прегръща брега с вълните си векове наред.
Обърнах се и закрачих, забила поглед в земята, с усмивка на уста. Единият крак пред другия, единият крак пред другия…Добре съм, благодаря, че попитахте!
Мирела Несторова, 9а кл
Пътят
Импресия
Готови, старт! Тръгнах. И вече връщане назад не ще има. Защото не можеш да върнеш времето. Дано поне оставя по-дълбоки следи.
Пристъпвам плахо и се оглеждам недоверчиво, но не спирам, теглена от онова зад ъгъла. Стигам кръстопът. „Накъде да поема сега?“ – питам мъдрия бухал, който ме гледа отстрани. „Зависи къде искаш да стигнеш“ – отвръща ми спокойно той. „Няма значение“ – казвам. Когато още не знаеш какво можеш да получиш, не знаеш и какво да поискаш. „Тогава няма значение и накъде ще тръгнеш“ – усмихва се бухалът.
Поглеждам наляво – зелено, поглеждам надясно – зелено. Залени дървета, позлатени в слънчеви рамки. Заслепена от светлината, хуквам да гоня красотата. Тичам, тича и кръвта в мен. Дланите ми парят, дъхът не стига, но аз искам да търся. Да търся, дори и да не намеря. Трескаво се оглеждам настрани. Виждам дървета. Дървета, отрупани с плодове, а в краката им клекнали дребни твари, които хвърлят камъни по тях. И дървета, които, вярно, не са закачани от никого, но си нямат нищо…
Спъвам се. Падам. Боли. Изправям се, вече не гледам настрани. И вече знам какво искам – ще срещна хоризонта!
Предполагам, че вие сам ще ни кажете къде е проблема. В гугъл се среща само веднъж. Ако това е проблема, България не е крайна спирка и светът е голям, Европа също. Мирослав Пенков показа че в литературата таланта е универсална величина, без значение на националността.
…”Спъвам се. Падам. Боли. Изправям се, вече не гледам настрани. И вече знам какво искам – ще срещна хоризонта!”…
Непозната до сега, Мирела!Това е чудесно, че вече знаеш какво искаш!Пожелавам ти наистина да успееш да стигнеш хоризонта! От прочетените неща, оставам с убеждението, че можеш! Продължавай все така да пишеш!
Красиво…!!
Почувствах се и по-горда, и по-богата. Без обяснения. Ако можеше да бъде обяснено, нямаше да бъде това, което е.
До MDAM: Така е, безспорно сте прав/а. Но какъв е смисълът тогава да говорим, да се вълнуваме, да критикуваме? Свят голям, нали? България от една страна “Търси таланти”, има си “Vip Brother” и т.под.; от друга страна истински таланти като Мирела да хващат пътя… Потърсих и аз в google.bg, какво българите знаем за Мирела. Парадокс – представя ни я българо-украински сайт…
Пожелавам на Мирела успехи и признание!
Иво,благодаря,че си публикувал тези хубави неща.
Браво за безспорния талант на момичето! Ако сравним тези красиви текстове с толкова широко тиражирания разказ “Айфон и стържещ от глад стомах” на връстника на Мирела- разликата в стила е просто от земята до небето!
затова ти казвам,батко Ивчо!
“смятам, че изкуството не се създава нито се губи. То просто преминава от една форма в друга. Защото изкуството е вдъхновение да вдъхновяваш. Така мисля мисля аз, Мира, от 9″А” клас”.
Скъпа Мира, Вие завършихте мирогледа ми! Удивително, защото досега практически моята биография не се различаваше от вашата! Аз съм Майкъл от София. И макар и 61 години да са доста по-дълги от тези няколко реда…същото! Разлика само в позицията на цифрите, но това е несъществено и това е най-вече, което ме удиви!
На мен, когато бях тинейджър ми набиваха (всъщност това не се оказа лошо), че материята и енергията не се създават и не се губят, а само преминават от един вид в друг. Но аз явно съм способен да се удивлявам и да търся, четейки това-онова достигнах до убеждението, че материята и енергията са единство, континуум. Също, както пространството и времето. Не съм математик и не съм “чел” специалната и обща теория на относителноста на Айнщайн, ако разглеждането на тая гора от формули може да се нарече четене. Но имах щастието да попадна на една детска книжка, която обясняваше нещата без нито една формула. Години по-късно обърнах внимание на това, кой е авторът на книжката. Оказа се академик Лев Ландау! По-нататък с годините се домогнах до разбирането, че и животът и духът (мисълта) са енергия, която явно по същият начин не се създава и не се губи, а само се трансформира от една форма в друга. Но имаше една логическа празнина, която чувствах подсъзнателно. Все пак не можех да свържа в континуум духа и мисълта. Но вие ги свързахте! Това е изкуството! Защото всичко е изкуство! Любовта, да можещ да обичаш е изкуство. Да се удивляваш и да се опитваш да разбираш е изкуство. Да управляваш е изкуство. Да се подчиняваш е изкуство. Да твориш и да пишеш е изкуство. Да вярваш също е изкуство. Да познаваш истината от фалша е изкуство.
Не бих могъл да ви дам някакъв особен съвет независимо от позицията на цифричките в ЕГНто. Можеби само пожеланието никога да не преставате да се удивлявате и да се стремите към хоризонта, каквото и да означава това. Всичко друго е само съветът на Курт Вонигът да използвате плажно масло. Защото ползата от него е доказана от науката, докато всичко друго изброено по-горе са само празните мисли на един тийнейджър на 61 години! Благодаря!
Иво, да поздравиш момичето (Мирела) за изящния стил и език. И да й кажеш, че в твоя блог е намерила свои ревностни читатели!
Тази статия, и коментарите към нея ме направиха с частица по-горд,че съм българин!Благодаря Ви непознати приятели!
Към Севделин Панев:
Запознах се Мирела задочно чрез нейните текстове- точно, както и всички читатели на ivo.bg.
Не се смятам за безгрешен и за мен беше важно да видя и да усетя, че преценката ми не е грешна- съдя по реакции, като твоята, Севдо, както и на останалите ерудирани читатели, които си направиха труда да подкрепят с добра дума един млад талант.
Но ако я срещна някога, ще предам и личните ти поздрави.
Без да съм упълномощен, благодаря за проявената съпричастност на всички останали коментатори.
Много смислени текстове. Поздравявам Мирела най-сърдечно. Харесват ми простичките художествени сравнения, които ползва, и лекият й и елегантен стил. Позитивно е също, че творбите на Мирела се различават от екшън стила на Христо Калчев от типа за стържещия айфон и последния модел стомах. Добрият писателски талант и способността да се изразяваш добре отваря много врати, много повече, отколкото Мирела вероятно си представя.
Успех, мило момиче!
Браво и благодаря !
На тази ранна възраст потапя в чувства и предава послание със стил на писател !
Пожелавам и успех !
Поздравления на талантливото дете! Дано има много късмет да се реализира и да бъде щастливо!
Поздравления и от мен!